Решение по дело №6588/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

 

№                                          03.06.2019 г.                   гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА             ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на втори май                                         две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 6588 по описа  на съда за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

Ищцата Е.И.А. твърди в исковата си молба, че на 17.05.2011 г. прехвърлила на ответника 5/16 ид.ч. от подробно описан в исковата молба имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.22.3.4., с адрес: град. Стара Загора, ул. Средна гора 2, вх.0, ет.1, ап.4, с площ 86.77 кв.м., срещу полаганите дотогава грижи и допълване на издръжка и срещу задължението на ответника да я гледа при старост, болест и немощ и да допълва средствата й за издръжка извън получаваната от нея пенсия, като й осигурява до края на живота един нормален и спокоен живот.

Ищцата твърди, че от сключването на договора не е получавала от ответника грижа и издръжка. Твърди, че е възрастен човек с влошено здраве, което изисква ежедневни грижи и прием на лекарства и посещения на лекар. Многократно молила ответника да изпълнява поетите ангажименти по договора, но той бил дезинтересиран, от години  не се бил обаждал и не полагал елементарни грижи за нея.

Искането на ищцата до съда е да постанови съдебно решение, с което да развали сключения с ответника договор, обективиран в нотариален акт 176, том 1, рег. 3029, дело 151/2011г. на Нотариус И., за прехвърляне на 5/16 ид.ч. от гореописания апартамент срещу гледане и издръжка, поради виновно неизпълнение на същия от ответника. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Е.Е.Е. оспорва иска.

Твърди, че процесните идеални части от имота му били прехвърлени срещу дотогава полагани грижи и издръжка, видно от формулировката в договора, поради което в тази част договорът бил изпълнен. По отношение на поетите такива за в бъдеще, те били поети двама приобретатели – от ответника и от неговата леля. Недопустимо било ищцата да претендира цялата полагаща й се грижа по договора единствено и само от него.

Ответникът счита, че по отношение на 5/32 ид. ч. /половината от прехвърлените 5/16 идеални части/ договорът не можел да бъде развален, поради факта, че вече е бил изпълнен от него и той не бил нито в неизпълнение, нито бил в забава.

Отделно от горното, ответникът твърди, че бъдещите задължения за издръжка били само в случай, че ищцата изпаднела в състояние, при което тя имала нужда от такива – старост, болест и немощ, като задължението на двамата приобретатели се изразявало в даване на средства извън пенсията на ищцата. В случая нямало представени доказателства каква била пенсията на ищцата. Същата макар да била на 79 години била в много добро здраве. Освен че получавала пенсия в размер над средния за страната, тя работила и като помощник в ресторант.

Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че многократно го молила за издръжка, а той не се отзовавал. Твърди, че ищцата нямала нужда от такава, реализирала добри доходи и издържала внучка си А., която живеела при нея, заедно с двете си деца.

Ответникът твърди, че както преди сделката през 2011 г., така и след това многократно е давал пари на ищцата на  ръка. Купувал е вещи за дома й и е помагал финансово при ремонти. Ищцата обаче използвала тези средства за А., на която с неговите пари купувал климатици и нови мебели. Ответникът твърди, че не желаел и нямал задължение да издържа братовчедка си А..

Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска по изложените в отговора доводи.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представения по делото нотариален акт 176, том 1, рег. 3029, дело 151/2011г. на Нотариус с рег. 406 в НК и район на действие – РС – Стара Загора, ищцата Е.И.А. е прехвърлила на Надежда Ангелова Методиева и на ответника Е. Ереджеп Ереджеп собствените си 10/16 ид.ч., при равни квоти по 5/16 ид.ч. за всеки от тях, от апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.22.3.4., с адрес: град. Стара Загора, ул. Средна гора 2, вх.0, ет.1, ап.4, с площ 86.77 кв.м., състоящ се две спални, дневна, кухня – столова, килер, мокро помещение, баня, тоалетна, антрета и два балкона, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 68850.514.22.3.3, 68850.514.22.3.33, под обекта – няма, над обекта: 68850.514.22.3.7 и 68850.514.22.3.8, ведно с избено помещение № 31 и таванско помещение № 32, както и заедно с 1,818 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу полаганите дотогава грижи и допълване на издръжка и срещу задължението на приобретателите да гледат прехвърлителката при старост, болест и немощ и да допълват средствата й за издръжка извън получаваната от нея пенсия, като й осигуряват до края на живота един нормален и спокоен живот, какъвто е водила дотогава, до края на живота й, като са поели задължението солидарно.

Видно от етапна епикриза № 51 от 05.12.2018г., издадена от личен лекар д-р Янева, с освидетелствано лице Е.И.А., на 78 години, същата е била към деня на прегледа в леко увредено общо състояние, с отоци по крайници и леко смутени координационни проби, с неврологичен статус – Ромберг нестабилен. От отразената анамнеза е видно, че се касае за лице, което от млада възраст е с тревожно разстройство и по този повод лекувана многократно в Психодиспансер – Стара Загора, с дългогодишна артериална хипертония, от 6 – 7 години диагностицирана сърдечна слабост, завишава кръвна захар. Посочено е още, че по тези поводи няма посещения при личен лекар от 2013 г., че се оплаква от отпадналост, задух при физически усилия и нощем, отток на подбедрици и студени крайници. Поставена диагноза – хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, стенокардия, фобийно тревожно разстройство.

Представени са писмени доказателства за получавани трудови възнаграждения от А.К.С. (внучка на ищцата) и съпруга й Смаил Алиев, считано от септември 2017г. до март 2019г.

За изясняване на обстоятелства по делото са разпитани свидетели.

Свидетелите М.Д.М. и И.К.Ж., съседи на ищцата, разказват, че Е. живеела заедно с внучка си А., със съпруга на А. и двете им деца в процесния апартамент, че А. била тази, която полагала грижи за баба Е.. Разказват, че дълги години мъжът на А. работил в чужбина и че А. и тя заминала при него за кратък период от време – няколко месеца, но това било преди 3–4–5 години, след това се върнала отново да гледа Е., че нямало кой да я гледа. Сега всички заедно живеели в апартамента. И двамата свидетели разказват, че в последно време рязко се влошило състоянието на Е.. Свидетелят М. казва, че миналата година последно сядал с Е. на пейката пред блока, сега я викал, но тя не можела да излиза, оплаквала се, че главата я боли, сърцето и корема. Вече не можела  да ходи до магазина, нито до аптеката. Свидетелят И.К.Ж. пък казва, че знаел, че баба Еленка имала високо кръвно, даже с А. я водили на зъболекар и че здравословното й състояние било зле, била възрастен човек, искала „ поддръжка“, някой да чисти, да ходи да пазарува. И двамата свидетели са категорични, че всичко това прави А. за баба си Е., че тя изцяло е поела грижите за нея. Когато А. я нямало при нея, Е. плащала на хора да й пренесат дървата до избата, защото не можела. Като се върнала А. прекарали парно, за да не се мъчат. Свидетелят Ж. казва, че за краткото време, когато А. не била при баба си, Е. му се оплаквала, че нямало кой да я гледа, нямало кой да й пазарува. Тя винаги стояла пред входа на пейката или на столчето и му казвала „да се отървам вече, да си отивам вече” и след това Анетени се върнали от Белгия. И двамата свидетели разказват, че Е. (ответника) са го виждали един – два пъти. Свидетелят М. разказва случка преди 7 години, когато го видял в с. Копринка и той му рекъл „Бате Мишо какво правиш” „Еленка, жива ли е още?”. Миналата година също го видял пред блока и повече не го е виждал. Тогава на бащата на Е. му отрязали крака и баба Еленка отишла до гр.София да го види, а след това цялото семейство на Е. били на гости на баба Е. *** – тогава го видял и повече не го е виждал да идва. Свидетелите разказват още, че след като се пенсионирала баба Еленка е работила различни работи- метяла, чукала орехи и т.н. , но това било преди години. И двамата свидетели казват, че знаят, че Е. пуши цигари.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. и Ж., тъй като са еднопосочни и взаимодопълващи, пресъздаващи преки и  непосредствени впечатления на лица, без роднинска връзка със страните и съответстващи на писмените доказателства по делото.

Свидетелката Златина Ангелова И., майка на ответника и дъщеря на ищцата, разказва, че майка й Е. живеела заедно с племенницата й А. и семейството на А. ***. Казва, че само за период около година А. не е живяла при майка й, а мъжът на А. дълго време, към 15 години бил в чужбина. Казва, че не било вярно, че А. гледала майка й, а обратното, тъй като майка й Е. получавала пенсия 450 лв. и работила в едно барче, миела чаши, това било миналата година, сега не знаела дали работи. Казва, че тя (свидетелката) и синовете й Е. и Али от 20 години живеели в гр.София. Това лято, юни 2018г., майка й била в гр. София, стояла един месец при тях, дошла на свиждане, защото на мъжа на Златина И. му отрязали крака, като докато била Е. там свидетелката я „облякла от глава до пети“,  дала й 100 лева и две чанти с храна, купила й 5 кутии цигари. След това отишли и в с. Копринка, майка й Е. стояла с тях там една седмица и си тръгнала, защото трябвало да започва работа. Казва, че три пъти в годината се виждали с майка си, но иначе се чували по телефона. Но нейните синове Е. (ответникът) и Али идвали постоянно в Стара Загора, всеки месец по веднъж били в гр. Стара Загора. Свидетелката разказва още, че до преди 2 години майка й „чукала“ орехи в някаква фирма. Имала и сергия пред пенсионното, дрехи продавала. След това започнала да работи на барче, чистила, миела чаши. Била „луда“ за работа, само аспирин и лекарство за кръвно пиела. Свидетелката разказва още, че лятото, докато били на село майка й разказала, че другата й дъщеря, сестра на свидетелката, която не била майката на А., те били три сестри, та малката сестра била взела картата за пенсията на майка им Е., защото тя не можела да си събира пари и ги харчила по А.. Казва, че майка й купила на А. матраци, климатик. А А. не работила, нямала и 5 години стаж, а вече била близо на 40 години. Готова храна от „Жабките” им карали.

Свидетелката Виолета Петрова Иванова, живееща на семейни начала с Е. разказва, че познава баба Е. от 17 години, откакто живеела на семейни начала с Е.. Миналата година на свекъра й ампутирали крака и баба Еленка била при тях в София, стояла не повече от седмица. След това били в с. Копринка и Е.  била с тях около седмица и се върнала в гр. Стара Загора, защото работила в заведение на скара. Тази свидетелка също разказва, че въпреки че баба Е. отдавна се е пенсионирала, продължавала да работи като миячка в китайски ресторант, зимата чукала орехи, сортировачка била. Вземала само лекарства за високо кръвно и аспирин. Пушила много цигари, по две кутии на ден. И тази свидетелка казва, че баба Е. живее с внучка си А., децата на А. и мъжа на А.. Финансово бабата помагала на внучката, тъй като А. не работила. Мъжът на А. пращал пари от чужбина, но те от 10 години живеели заедно, преди това били разделени. Казва, че заедно с Е. *** и че всяка година лятото били в с. Копринка и като се прибирали винаги минавали през гр. Стара Загора. За Байрама също винаги си идвали. През другото време не идвали. Свидетелката казва, че Е. ***. Е. не им е звъняла и не била търсила Е. за помощ. Не била виждала баба Е. от август миналата година. Е. също не бил звънял на баба Е.. Сега не се били обаждали, защото имали много проблеми със свекъра й, водили го по лекари и нямали време. И тя разказва историята, че най – малката дъщеря на баба Еленка й взела дебитната карта, за да не й взема А. парите.

Съдът не кредитира свидетелските показания на Златина Ангелова И. в частта, че синът й Е. (ответникът) всеки месец идвал в гр. Стара Загора при баба си Е. и че баба Е. била цял месец – юни 2018г. в гр. София при тях, защото това се опровергава от всички останали свидетелски показания, включително от показанията на св. Виолета Иванова, живуща на семейни начала с ответника, която заяви, че с мъжа й си идват в гр. Стара Загора на Байрама и лятото, пътувайки за с. Копринка, както и че баба Еленка е била в гр. София, не повече от седмица. Що касае до частите от показанията на свидетелките Иванова и И., че баба Е. издържа и гледа А., а не обратното, че А. се грижи за бабата, съдът също не ги кредитира, защото в тази си част те не пресъздават техни непосредствени впечатления за осъществени факти, а техни мнения, предвид това че живеят в друг град и че срещите и осъществените телефонни контакти с ищцата са изключително редки, и по – важното – защото показанията им в тази част противоречат на показанията на двамата свидетели – съседи на ищцата. При преценката на показанията на тези две свидетелки съдът отчете възможната им заинтересованост, предвид роднинската им връзка с ответника (чл. 172 ГПК). В останалите части съдът кредитира показанията на свидетелките Иванова и И..

Свидетелката А.К.С., внучка на ищцата, живееща с нея в едно домакинство – в процесния апартамент  в гр. Стара Стара Загора, разказва, че живее при баба си от 1981 г. Казва, че през 2012 г. леля й Златина Ангелова Митева дошла и изгонила нея и децата й от апартамента и те отишли в къщата им в с. Розино. Тогава баба й била в болницата. Те я взели от болницата и я завели да им прехвърли идеални части от апартамента. След три месеца баба й се обадила и казала, че иска да се самоубие, защото никой не я поглеждал. Казала й, че прехвърлила апартамента на Златина и на Е., защото най-много доверие имала на Златина. След това свидетелката взела баба си при нея в село Розино. Тогава мъжът й  бил в Брюксел. Но баба й не искала да живее в селото и се върнали в апартамента. Казва, че от 2012 г. до сега никой не е поглеждал баба й . Тя живеела при нея и тя се грижила за нея. Свако й  се разболял през лятото на 2018г., баба й отишла да го види все пак в гр. София, стояла една седмица, сдобрили се, като добрите отношения им продължили около три месеца. Преди това за периода от 2012 г. до 2018 г. нито си говорили, нито се виждали, нито се интересували за баба й – за този период дошли да видят баба й 2 пъти. Свидетелката разказва още, че баба й от 1997г. била пенсионерка и че действително до преди 4 – 5 години продължавала да работи. Казва, че по лекари и на зъболекари тя водила баба си. Сега баба й само до пейката можела да слезе, защото я болели много краката, даже вече до магазина не можела да ходи. Миналият месец я водила при личната лекарка за направление. Ходили на съдов хирург в болница „И. Рилски”. Изписали й лекарства и мазила. Баба й пиела лекарства за кръвно и сърце. На три месеца ходили за лекарства при личния лекар. Но почти всеки месец имала някакво оплакване и пак ходили на лекар или зъболекар. Преди седмица извикали Бърза помощ, защото баба й Е. била с високо кръвно и световъртеж. Свидетелката разказва още, че баба й сама си разполагала с пенсията за нейни нужди - за лекарства, за други неща. Казва, че достатъчно доходи реализирали тя с мъжа си – той сега работил в строителството и получавал по 1500 лв. месечно, отделно и на частно работил. Отделно и тя работила в „Лукс клиник”, като хигиенист и във „Секюрити”, също като хигиенист. Казва, че баба й е  давала на децата й  пари, но това било само по поводи. Разказва, че за рождения ден на баба й миналата година, й купила торта. Нито Е., нито леля й Златина били на рождения ден на баба й. Свидетелката сложила своето злато на баба си и я снимала и качила снимката във Фейсбук. Коментарите под снимката били от Али,  брат на Е.:„Живот си живееш, не умря ли още”. Влошените отношения между баба й и семейството на Е. били, защото те искали да й вземат апартамента, дори предлагали и на нея (на свидетелката) да изкупят нейната част. Баба й трябвало да живее с нея в къщата на мъжа й в с. Розино или в старчески дом. На баба й било мъчно, че леля й и Е. не я търсили. Леля й не помагала на баба й, нито с продукти, нито с пари. А Е. дори не знаел телефонния номер на Е.. Знаела от баба си, че иска да си взема идеалната част от апартамента от Е., затова, че той не я гледал, не знаела защо не иска да си вземе частта от леля й.

Съдът кредитира показанията на А.С., тъй като, от една страна - съответстват и са еднопосочни със свидетелските показания на свидетелите М. и Ж., а от друга страна - съответстват на представените по делото писмените доказателства за доходите, които реализира нейното семейство и за здравословното състояние на Е.. Така че съдът, отчитайки родствената й връзка със страните, дава вяра на тази свидетелка по гореизложените причини.

Свидетелят Емил Антонов Плахов, който работи при ответника в гр. София, като баничар, разказва, че от малки се познавали с Е., че от 2001 – 2002 г.  живеел в гр. София, че познавал лично и баба Е. и А.. Казва, че знаел, че Е. се грижи за А. и че А. не е работила допреди година и половина и затова смятал така, никой не му го бил казвал това. Не бил чувал Е. да има нужда от помощ за нещо. Свидетелят каза, че А. и баба Е. са идвали почти всяка година в гр. София при Е., почти всяка зима, след което на зададени въпроси, свидетелят отговоря така: „Мисля, че Е. 2018 г. не е идвала в София. За 2017 г. също не е идвала. И за 2016 г. мисля, че не е идвала, но преди това е идвала, не мога да си спомня преди 2016г.“ Казва още, че всяко ляло баба Е. и А. ходели в с. Копринка и че Е. ***, когато пътувал за с. Копринка, първо минавал през гр. Стара Загора и после се прибирал в с. Копринка. Това ставало всяко лято. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта, че всяка година баба Е. е ходила в гр. София и отсядала при Е., защото противоречат на казаното от самия него, че 2018г., 2017г., 2016г. не е виждал Е. в гр. София, а за преди това не си спомнял. Не кредитира показанията му, че баба Е. гледала А., тъй като в тази част те представляват негово мнение, както и самият свидетел заяви това, че смятал така, тъй като А. не била работила допреди година и половина. Този свидетел живее в друг град и няма никакви непосредствени наблюдения върху ежедневието на ищцата. Единствено казаното от него, че Е. минава веднъж в годината - лятото през гр. Стара Загора, пътувайки за с. Копринка, намира опора в част от останалите гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Възникналото облигационно правоотношение между страните, породено от договор за прехвърляне на идеални части от имот срещу полагани грижи и издръжка и срещу поети бъдещи задължения за това, се установява от представения по делото нотариален акт. Този факт не е спорен между страните. Спорът се свежда до това дали ответникът изпълнява задълженията си по договора, като ищцата твърди, че е налице неизпълнение от негова страна.

Задълженията по договор за издръжка и гледане трябва да се изпълняват точно по вид, обем и качество, трябва да се изпълняват цялостно, системно и непрекъснато. Тежестта на доказване на факта на изпълнение е на ответника.

За да прецени дали е налице твърдяното неизпълнение на договорните задължения от страна на приобретателя по отношение на прехвърлителя, съдът е длъжен да определи обема на договорените задължения, тълкувайки клаузите на договора. Едва след като същността на поетото задължение за издръжка и гледане бъде дефинирано от съда, то следва да се съпостави с конкретните нужди на лицето- кредитор, като съобрази възрастта му и нуждите от грижи с оглед на здравословното му състояние. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Безспорно е, че за да бъде уважен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и развален договор за прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и издръжка, е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение. В този смисъл са решение № 26 от 06.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5524/2007 г., II г. о., ГК, решение № 70/2011 г. на ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 612/2010 г., решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1313/2009 г., решение № 20/22.07.2015 по дело №1853/2014 на ВКС, ГК, IV г.о. и др.

В случая уговорката между страните е записана по следния начин, че се прехвърлят идеални части от имота на две лица, едното от които е ответникът, срещу полаганите към момента на сключване на договора грижи и допълване на издръжка и срещу задължението на приобретателите да гледат прехвърлителката при старост, болест и немощ и да допълват средствата й за издръжка извън получаваната от нея пенсия, като й осигуряват до края на живота един нормален и спокоен живот, какъвто е водила дотогава, до края на живота й, като са поели задължението солидарно. Т.е. ответникът е придобил право на собственост върху идеални части от имота срещу минали  грижи и издръжка и срещу поето бъдещо задължение за гледане на ищцата и за издръжка извън получаваната от нея пенсия.

По делото безспорно се установи, че прехвърлителката е на 79 години, с влошено здравословно състояние вече, водещо до немощ – затруднения в движението, невъзможност сама да посети нужните медицински специалисти, невъзможност сама да си напазарува – видно от представената по делото епикриза от личния й лекар, извършил освидетелстване на ищцата на 05.12.2018г.  и от еднопосочните и взаимодопълващи се свидетелски показания на свидетелите С., М. и Ж. (обсъдени и анализирани подробно при изложението на фактическата обстановка). Следователно ищцата има доказана нужда от грижа, изразяваща се в помощ в домакинството, пазаруване, водене на лекар. Съдът не възприема доводите на процесуалния представител на ответника,     че ищцата е в блестящо здраве, тъй като не намират опора в нито едно от събраните доказателства. Видно от представената по делото епикриза ищцата от дълги година страда от хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност, което обяснява и казаното от ангажираните от самия ответник свидетелки И. и Иванова, че Е. пие „само“ аспирин и лекарства за високо кръвно. От епикризата се установява още, че от млада възраст ищцата страда от тревожно разстройство, като е лекувана многократно в Психодиспансер – Стара Загора. Към датата на освидетелстването й от личния й лекар – 05.12.2018г. – същата е имала отоци и се е оплаквала от задух – за което свидетелстват и свидетелите С., М. и Ж., чиито показания са в насока, че баба Еленка вече дори не слизала на пейката пред блока, че й било трудно да върви, че не можела до магазина да отиде. Здравословното състояние на човек не е статично състояние, още повече когато се касае за възрастен човек. В редица случаи в резултат на настъпили промени в здравословното състояние на прехвърлителя и др. обстоятелства свързани с него, се налага промяна във вида, обема и интензитета на дължимата грижа и издръжка. С оглед на това, за да бъде изправен приобретателят следва да предоставя целият обем от грижи, продиктувани от промяната в състоянието на прехвърлителя и ако в един период от действието на договора определени грижи са били достатъчни за нормалното му съществуване, в последващ момент същите могат да се окажат недостатъчни, което на практика би представлявало неизпълнение на договора. Така че от установените по делото факти, че до миналото лято ищцата е работила, независимо че е била пенсионерка, не следва извода за добро здраве и липса на нужда от гледане, каквито доводи се навеждат от процесуалния представител на ответника.

В заключение, съдът счита, че по делото се доказа, че прехвърлителката има нужда от гледане – от полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството. Не се събраха доказателства, че тя има нужда от финансова помощ и че пенсията й е недостатъчна да покрива разходите й, но това няма значение, предвид установената нужда от грижи.

В случая се установи още по безспорен начин, че ответникът не предоставя необходимите грижи на ищцата съобразно нуждите й, още пък по – малко  да предоставя такива ежедневно и постоянно, както се изисква съобразно утвърдената съдебна практика. Напротив, установи се, че вижданията им са изключително редки и спорадични, максимум 1-2 пъти в годината според свидетелката Иванова, а според св. М., Ж. и С. 1- 2 пъти откакто е извършена сделката. Дори свидетелката Иванова каза, че тя и Е. не са виждали и чували баба си от м.септември 2018г., „защото имали много проблеми със свекъра й, водили го по лекари и нямали време“. От свидетелските показания на М. и Ж. пък се установи, че грижите за баба Еленка са изцяло поети от внучка й А. – тя я водила на лекар, зъболекар, пазарувала.

Не се наведоха твърдения по делото, нито се събраха доказателства, Надежда Методиева да е изпълнявала задължението за грижа по процесния договор, доколкото в случая задължението на грижа и издръжка е поето солидарно от ответника и от това трето лице Надежда Методиева и с изпълнението на един от тях се погасява задължението на другия. Така че съдът приема, че е налице пълно неизпълнение на задълженията на Е.Е.Е. по договора. Оттук следва неоснователността на възражението на процесуалния представител на ответника, че било недопустимо ищцата да търси цялата й се полагаща грижа от ответника, при условие, че задължението за такава е на ответника и на Надежда Методиева. Точно обратното е при солидарно поето задължение, каквото е задължението за гледане и издръжка. Налице е трайна съдебна практика, че прехвърлителката разполага с правото от кой от приобретателите да търси изпълнение, в т.ч. и Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК.

Неоснователен е и довода на процесуалния представител на ответника, че доколкото в договора е записано, че се прехвърлят 5/16 ид. ч. срещу положени грижи и издръжка и срещу бъдещи такива, то това означавало, че по отношение на половината от прехвърлените ид.ч. а именно за 5/35 ид.ч. от апартамента договорът не можел да бъде развален, тъй като бил изпълнен от ответника още към момента на сключването му. Фактът, че част от престацията вече е била положена не е основание, за да се приеме, че е трансформирана в собственост. По волята на страните договорът си остава алеаторен, сключен с цел да обезпечи на прехвърлителя натурална престация за в бъдеще, до неговата смърт. Затова неизпълнение на задълженията след сключване на договора повлича цялостното му разваляне. Положените от приобретателя грижи и издръжка до сключването на договора е основание за обезщетяването му чрез паричната равностойност на тези грижи и издръжка по днешни пазарни цени, по реда на чл. 55 ЗЗД. (В този смисъл е решение № 827 от 3.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2008 г., III г. о., ГК, решение № 1266 от 19.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3942/2007 г., III г. о. и др.)

Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за разваляне на договора за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу полагани досега грижи и допълване на издръжка и срещу задължение за поемане на издръжка и гледане, сключен с нотариален акт 176, том 1, рег. 3029, дело 151/2011г. на Нотариус с рег. 406 в НК и район на действие – РС – Стара Загора, по отношение на прехвърлените от Е.И.А. на Е.Е.Е. 5/16 ид.ч. от апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.22.3.4., с адрес: град. Стара Загора, ул. Средна гора 2, вх.0, ет.1, ап.4, с площ 86.77 кв.м., следва да бъде развален, поради виновно неизпълнение на поетите по договора задължения от приобретателя.

Предвид горното и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото за държавна такса в размер на 232,88 лева (4% от ¼ от цената на иска в размер на 23288,47) и за адвокатско възнаграждение. В случая същата е представила доказателства за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 2480 лева. Направено е възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на същото, което е основателно, предвид това че цената на иска е 23 288,47 лева и  съгласно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при такъв интерес е 1228,65 лева. С оглед правната и фактическата сложност на делото, съдът намира, че следва да намали адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата на 1230 лева. Така дължимите на ищцата разноски възлизат общо на 1462,88 лева. Разноски, направени извън настоящото производство, като такси за издаване на скици и други подобни, не подлежат на възстановяване в същото.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

РАЗВАЛЯ договор от 17.05.2011г. за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу полагани досега грижи и допълване на издръжка и срещу задължение за поемане на издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 176, том I, рег. № 3029, дело № 151/2011г. на Нотариус с рег. 406 в НК и район на действие – РС – Стара Загора, по силата на който Е.И.А., ЕГН: **********,***, е прехвърлила на Е.Е.Е., ЕГН: **********,***, 5/16 ид.ч. от апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.22.3.4, с адрес: град. Стара Загора, ул. Средна гора 2, вх.0, ет.1, ап.4, с площ 86.77 кв.м., състоящ се две спални, дневна, кухня – столова, килер, мокро помещение, баня, тоалетна, антрета и два балкона, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 68850.514.22.3.3, 68850.514.22.3.33, под обекта – няма, над обекта: 68850.514.22.3.7 и 68850.514.22.3.8, ведно с избено помещение № 31 и таванско помещение № 32, както и заедно с 1,818 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, срещу полагани грижи и допълване на издръжка и срещу задължение за гледане и издръжка, до размера на 5/16 ид.ч. от апартамента.

 

ОСЪЖДА Е.Е.Е., ЕГН: **********,***, да заплати на Е.И.А., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 1462,88 лева, представляваща направените от нея разноски по делото.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: