Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 04.06.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсниме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 2195 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.05.2018 г. по гр.д. № 52375/2016 г., СРС, ІІ ГО, 63 с-в е
отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу А.А.В., ЕГН ********** искове за
установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК задължения, по които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8009/2016 г. на СРС, 63
състав, а именно: за главница общо в размер на 881,07 лв.
за периода м.1.2014 г.до м.4.2015 г., от която: 850,95 лв.-топлинна енергия;
30,12 лв.-цена дялово разпределение; законна лихва за забава в общ размер от 365,04
лв. за периода от 30.04.2012 г. до 26.03.2015 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата за главница, считано от 08.04.2015 г.-датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане.
С решение от 12.12.2018 г. по гр.д. № 52375/2016 г.,
постановено по реда на чл.247 ГПК, СРС, ІІ ГО, 63 състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 401569 от 07.05.2018г. по гр.д. № 52375/2016г. по описа на СРС, II
ГО, 63 с-в, като частта, с която са отхвърлени исковете за законна лихва за забава ДА
СЕ ЧЕТЕ В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ: „93,67 лв. - законна лихва за забава за периода от 28.02.2014 г. до
25.01.2016 г., начислена върху задължението за топлинна енергия и 2,85 лв. -
законна лихва за периода от 28.02.2014 г. до 25.01.2016 г., начислена върху
задължението за дялово разпределение, както и за законна лихва за периода от
15.02.2016 г. до изплащане на вземането“ вместо
погрешно посочените в решението размери
и периоди (законна лихва за забава в
общ размер от 365,04 лв. за периода от 30.04.2012 г. до 26.03.2015 г., ведно
със законната лихва за забава върху сумата за главница, считано от 08.04.2015
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане“).
Решението
от 07.05.2018 г. е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., чрез
процесуалния представител юрисконсулт Л.Ч.с мотиви, изложени в жалбата. Твърди
се, че правилно районният съд е приел, че между страните е налице договорно
отношение по продажба на ТЕ за стопански нужди, без значение на обстоятелството,
че имотът е отдаден под наем на трето лице, а именно „Г.Б.“ ЕООД. Неправилно
обаче съдът е приел, че „Г.Б.“ ЕООД, като е заплатило сумата от 1302,69 лв. за
период 01.2014 г.-04.2015 г., видно от приложеното по делото ксерокопие от
платежно нареждане, е заплатило
дължимите от ответника процесни задължения. Плащане няма, поради което
претендираните суми са дължими.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноски
за заповедното, исковото и настоящето производство, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемият А.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** не взема
становище по въззивната жалба.
Третото лице-помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД не взема
становище по въззивната жалба.
Третото лице-помагач на ответника „Г.Б.“ ЕООД оспорва въззивната
жалба.
СГС констатира, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество основателна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание с чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл. във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че доставял
гоплинна енергия на адрес: гр.София, община „Триадица“, ул.“*******, с аб. №
5956 и код на платеца № Ш 699400 за периода от м. 01.2014 г.-м.04.2015 г.,
ползвана от ответника. Бил п одписан договор № 8542/5956 от 15.11.2010 г. между
А.А.В. и „Т.С.“ ЕАД за
продажба на тЕ. Сочи, че за п роцесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ
за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002
гт. На ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с
решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, за
процесния период са начислявани прогнозни сметки, а след това са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет, незаплатени от ответника.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 881,07 лв.
за периода м.01.2014 г.до м.04.2015 г., 93,67
лв. - законна лихва за забава за периода от 28.02.2014 г. до 25.01.2016 г.,
начислена върху задължението за топлинна енергия, 30,12 лв., представляваща
сума за разпределение на ТЕ от м.01.2014 г.-м.04.2015 г., 2,85 лв. - законна
лихва за периода от 28.02.2014 г. до 25.01.2016 г., начислена върху
задължението за дялово разпределение, както и за законна лихва за периода от
15.02.2016 г. до изплащане на вземането.
Ответникът
А.А.В., ЕГН **********, с
адрес: *** оспорва иска с твърдението, че имотът се ползва под наем от трето за
спора лице- „Г.Б.“ ЕООД, което е заплатило задълженията, включително за лихви и
разноски.
Третото лице-помагач на ищеца „Б.Б. ООД, не взема
становище по исковете.
Третото лице-помагач на ответника „Г.Б.“ ЕООД е оспорило
исковете с твърдението, че от негова страна е било извършено плащане и че ищецът „Т.С.” ЕАД е бил уведомен за това плащане.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
Става въпрос за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди; Според §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Тази разпоредба не намира приложение, тъй като същата е отменена- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
Намират приложение разпоредбите
на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, според която небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор
при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя -
арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди;
В настоящия казус е безспорно, че има сключен между страните по делото писмен договор за доставка
на топлинна енергия за процесния период, с оглед на
което между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди/за небитови нужди/.
Основният спорен въпрос се състои в обстоятелството налице е валидно извършено
плащане от страна на третото лице помагач на ответника, „Г.Б.“ ЕООД, с което да
са погасени задълженията на ответника. За изясняване на това обстоятелство,
настоящата инстанция и на основание чл.267, ал.2 ГПК е допуснала преразпит на
вещото лице по ССЕ относно обстоятелството
платената от „Г.Б.“ ЕООД сума от 1302,59 лв. с платежно нареждане от
27.07.2016 г. с код на платеца Т012295, осчетоводена от „Т.С.“ ЕАД за кой имот
са отнася и кой е собственикът на този имот. Вещото лице установява, че аб. №
ТО12295 се отнася за имот с адрес: гр.София, бул.“*******и негов собственик е А.
В.А.. „Г.Б.“ ЕООД е имала сключен договор за наем на този имот от 11.07.2007 г.
за срок от 2 години.
СГС намира, че в случая е
извършено плащане от 1302,59 лв., с платежно нарежане от 27.07.2016 г., в което
е отбелязано плащане по фактури + лихви + разноски, като няма изрично отбелязване
за кои точно фактури става въпрос, чий дълг се плаща, за кой имот. Ето защо не
може да намери приложение нормата на чл.76 ЗЗД, според която този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. По делото липсват доказателства именно за това, кое е
най-обременителното задължение спрямо ищцовото дружество.
При тези данни се установява
безспорно, че извършеното плащане е за друг имот и по друг аб. № ТО12295, а не
за процесния, находящ се в гр.София, община „Триадица“, ул.“*******, с аб. №
5956. Не е налице твърдяното плащане.
Ето защо и предвид приетите в първата
и настоящата инстанция експертизи, от
които се установява, че размерите на процесните задължения са именно
претенидраните, а именно непогасени такива, от които 881,07 лв. главница, ведно
със законната лихва върху нея и законна лихва за забава от 28.02.2014 г. до
25.01.2016 г., която според ССЕ е в дори по-голям размер от претендираната
лихва от 93,67 лв., като според диспозитивното начало следва да бъде присъдена
претендираната. Дължат се и претендираните суми за разпределение на ТЕ от 30,12
лв. за периода м.01.2014 г.-м.04.2015 г. и 2,85 лв. законна лихва за забава за
периода 28.02.2014 г.-25.01.2016 г.
Решението следва да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което да бъде признато за установено между
страните, че ответникът дължи на „Т.С.“
ЕАД претендираните суми.
При този изход на делото и
предвид предявената претенция, ответникът дължи на ищеца разноски за първата
инстанция в пълен размер, които са общо 625 лв. за исковото производство и 325
лв. за заповедното производство.
За въззивната инстанция
въззиваемият дължи на въззвинка разноски в общ размер от 200 лв., които за
държавна такса от 50 лв., юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. и 50 лв.за
преразпит на вещото лице по ССЕ.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 07.05.2018 г. по гр.д. № 52375/2016 г.
и решение от 12.12.2018 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, на СРС, ІІ ГО,
63 състав, с което са отхвърлени предявените искове на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** срещу А.А.В., ЕГН **********
за установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК на задължения, по които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8009/2016 г. на СРС, 63 състав,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено между страните „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* и А.А.В., ЕГН **********,
че А.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изпълнителния директор К.Г. следните суми: главница в размер
на 881,07 лв. за периода м.01.2014г.до м.04.2015г., ведно
със законната лихва върху главнцата до окончателното изплащане на задължението,
законна лихва за забава в размер на 93,67
лв. за периода от 28.02.2014 г. до 25.01.2016 г., 30,12 лв., представляваща сума за разпределение на ТЕ за периода от м.01.2014 г.-м.04.2015 г. и 2,85
лв. законна лихва за забава за периода 28.02.2014 г.- 25.01.2016 г.
ОСЪЖДА А.А.В., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния
директор К.Г., направените разноски за първата
инстанция в размер общо на 625 лв., а за
заповедното производство 325 лв.
ОСЪЖДА А.А.В., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния
директор К.Г. направените разноски за
въззивната инстанция в размер на 200 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.”
ЕАД- Б.Б.“ ООД.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника А.А.В., ЕГН **********-„Г.Б.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.