Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006 06.01.2021г. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ШЕСТИ граждански състав,
на деветнадесети октомври
2020 г.
в публичното заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Уруков
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Прокурор ……………………………………………………………..
като разгледа
докладваното от съдията – докладчик УРУКОВ
Гражданско дело № 151 по
описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.227 , ал.1, б.”в” във
връзка с чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е Искова молба от ищцата П.Т.С. ***
ЕГН ********** ПРОТИВ ответниците Д.Я.С. ЕГН ********** ***
и П.Я. С. ЕГН ********* *** за отмяна на дарение с правно основание Чл.227,
ал.1, б. ”В” от ЗЗД и Чл.59 ал.1 от ЗЗД за ОТМЯНА НА ДОГОВОРА ЗА ДАРЕНИЕ поради
виновно неизпълнение от страна на ответниците на сключения между тях с ищцата и
ответниците Договор за дарение материализиран с нот. акт под № 113, том ХХVІ,
н.дело № 6937/22.12.1993 г. по описа на нотариуса при РС Стара Загора, с който
договор са прехвърлили собствените си недвижими имоти, придобити по време на брака им, ***, заедно с прилежащо избено
помещение № 4 и таванско помещение №4, заедно с 1.27 % ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място, ПОДРОБНО ОПИСАНИ
В ИСКОВАТА МОЛБА. Подробните съображения в тази насока са изложени в
обстоятелствената част на исковата молба на ищцата С..
Ето защо моли да
бъдат призовани на съд и след като докаже основателността на претенцията си,
съдът да постанови решение, с което да отмените по отношение на
ответниците Д.Я.С. ЕГН ********** и П.Я. С. ЕГН ********** направеното в полза
на техния наследодател дарение на ***, находящ се в ***, построен с отстъпено
право на строеж върху държавна земя, със застроена площ 87.98 кв.м, състоящ се
от две спални, дневна, столова с кухненски бокс, баня тоалетна, коридори и
балкони, заедно е прилежащо избено помещение № 4 и таванско помещение №4,
заедно с 1.27 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху дворното място, в което е построен блока, който апартамент
съгласно схема № 15-527627-13.06.2019 г. представлява самостоятелен обект в
сграда е предназначение: жилище, апартамент е идентификатор
68850.518.10.1.6/шест, осем, осем, пет, нула, точка, пет, едно, осем, точка,
едно, нула, точка, едно, точка , шест/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008 г. на изп. директор на
АГКК, с адрес на имота ***, на едно ниво, който се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот е идентификатор 68850.518.10, при съседни
самостоятелни обекти в сградата. На същия етаж 68850.518.10.1.5, , а под
обекта. 68850.518.10.1.3 и над обекта: 68850.518.10.1.9, е посочена в документа
площ: 87.98 кв.м, е прилежаща част - избено помещение №4 и таванско помещение
№4, до размера на 1/2 идеална част. Моли да й бъдат присъдени и направените
съдебни и деловодни разноски.
Съдът счита, че искът е процесуално допустим, своевременно предявен и
следва да бъда допуснат до разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй
като искът е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната
подсъдност като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- гр.Стара Загора.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, със събраните до
настоящия момент доказателствата по делото, и като взе предвид приложимите по
случая материално-правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното
:
В едномесечния срок ответниците по делото П.Я. С., ЕГН **********,*** и Д.Я.
С., ЕГН **********, постоянен адрес *** СЪДЕБЕН АДРЕС *** тел: ***, чрез
адвокат И.И.,***. Относно Исковата молба от П.Т.С., ЕГН **********,***. №
151/2019 по Т.Т.Г.са депозирали писмения си отговор на исковата молба на
24.02.2020 г., съответно с вх. №2497/24.02.2020г., като със същият те са
изразили следните становища по предявения иск:
І. По допустимостта на исковата молба:
Считат, че така предявеният иск се явява подсъден като първа инстанция на
ОС- Стара Загора, предявен е от дееспособни лица, при спазване на изискванията
на чл.127 и сл. от ГПК, при наличието на активна и пасивна процесуална
легитимация, поради което считат същият за допустим.
ІІ. По фактите по
делото:
Вярно е, че с Нотариален акт № 186, т. I, н.дело № 161/2007год на Нотариус Р.П.ищцата е дарила , заедно със съпруга
си Д.С. недвижим имот, който представлява апартамент в ***, със застроена площ
от 87.98 кв.м., заедно с избено помещение № 4 и таванско помещение № 4.
Надареният Я.С. е починал на 25.09.2012год.
Ответниците са получили поканата за 12.07.2019 год. След което са се
срещнали с ищцата и са и предложили помощ, но тя е отказала.
ІІІ. По основателността на иска: Считат че искът се явява неоснователен
поради следните съображения:
На първо място : В Нотариален акт № 186, т. I, н.дело № 161/2007 год. на Нотариус Р.П.ищцата е дарила процесния имот с
единственото условие „ ДАРИТЕЛИТЕ СИ ЗАПАВАТ ПРАВОТО НА ОБИТАВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА
ЦЕЛИЯ ИМОТ’. В нотариалният акт не е посочено издръжка и гледане, за да са
налице претенции от ищцата.
Дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава на дарения
никакви задължения да издържа или да помага /гледа/ дарителя си, т.е. с
осъществяването на дарствения акт не възниква автоматично задължение за надарения.
За да възникне това задължение е необхоД.да са настъпили нови факти извън
правопораждащия, сочещи, че дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка
от дарения. Именно от този момент моралното задължение на дарения се
трансформира в правно и неговото неизпълнение е скрепено със санкция - отмяна
на дарението. Режимът по чл. 227, ал. 1, б/V' ЗЗД е базиран на виновно отменително основание - непризнателност,
изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя, от която той се
нуждае. Отказът на дарения да даде издръжка следва да бъде положително
установен, като се изяснят всички обстоятелства, които са във връзка с него.
Докато дарителят не поиска издръжка от надареното лице, макар трайно и за
продължителен период от време да се е нуждаел от такава, то задължението на
надарения остава морално и неизпълнението му не представлява основание за
отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД.
На второ място: Считат, че искът е предявен срещу наследници на надарения Я.С..
Когато искът за отмяна на дарението, поради недаване на издръжка, е предявен
срещу наследниците на надареното лице, необхоД.е да се установи, че това
задължение е възникнало, докато надареният е бил жив. При смърт на дарения,
наследниците встъпват в правата и задълженията му и следва да отговарят по иска
за отмяна на дарението. Ако обаче такова задължение не е възникнало за техния
наследодател, то те не са носители на правното задължение за издръжка и отказът
им да дават издръжка на дарителя на техния наследодател не е проява на
непризнателност.!? случая това задължение не е посочено в Нотариален акт № 186,
т. I, н.дело № 161/2007год на Нотариус Р.П..
На трето място: Съгласно фактически състав на основанието по чл.
227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, следва да са налице следните три групи обстоятелства:
изпадане на дарителя в нужда;
отправено искане до надареното лице;
отказ на последното да даде исканата издръжка.
По отношение на първото обстоятелство следва да се отбележи, че нуждата не
следвало да бъде инцидентна, а трябвало да има траен характер.
По поставения въпрос била налице установена задължителна съдебна практика,
според която нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1,6. „в‘‘ ЗЗД се
установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или
може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и
конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За
целта е необхоД.да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на
едно лице за процесния период според статистиката. Сумата, съставляваща
месечните средства, които дарителят имал на свое разположение се формирала от
заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми,
реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално
е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество. Наличието на
допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи също е
предпоставка за увеличение на дохода на дарителя. Нуждата на дарителя не
следвало да бъде инцидентна, а да има траен характер и тя означавала, че
дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства
и имущества.
На четвърто място освен дохода на ищцата следвало да се има предвид и
възможността на наследниците на надарения. Ответника П.Я. С. е самотна майка с
две деца/ за което предоставя удостоверения за раждане на децата/. Същата не
работи. Получава помощ за двете деца в размер на 90 лева месечно. Живее в
жилището на другата си баба , заедно с майка си в ***. Не работи към
настоящия момент.
Другият
ответник Д.Я. С. към настоящия момент е в Германия и се опитва да си намери
работа, но не е в трудови правоотношения с работодател.
Общ доход
на ответниците е отдадения апартамент под наем с Договор от 19.08.2019год.
който апартамент е наследствен от баща им Я.С.. Получавания месечен наем е в
размер на 200 лева.
Предвид
всичко изложено, молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция
на П.Т. С. срещу Д.Я. С. и П.Я. С. като недоказана и неоснователна. Моля да им бъдат
присъдени направените по делото разноски и адвокатския
хонорар.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, със
събраните до настоящия момент доказателствата по делото и като взе предвид
приложимите по случая материално - правни и процесуални норми, съдът счита за
изяснено следното :
Искът е процесуално допустим, исковата молба е редовна, отговаря
на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, не са налице
пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК и искът следва да бъда допуснат до
разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй като искът е родово и местно
подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на
настоящия Окръжен съд- гр.Стара Загора.
Ищецът П.Т.С., редовно и
своевременно призована, явява се лично заедно с пълномощника си адв. К.А., които
заемат становище, че искът се явява основателен и доказан и като такъв следва
да бъде изцяло уважен, по съображенията подробно изложени в писмена защита и в съдебното
заседание по съществото на делото.
Ответниците Д.Я.С. И П.Я.С.,
редовно и своевременно призовани, не се явяват лично, вместо тях се явява пълномощника
им адв. И. нов, като заема становището, че искът се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по съображенията,
подробно изложени в съдебното заседание по съществото на делото и в депозираната
по същото писмена защита, в определения от съда срок.
След като се запозна с направените в Исковата молба претенции,
със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото
доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-***
счита за изяснено и доказано следното:
Не се спори между страните по делото, че с Нотариален акт № 186, т. I, н.дело № 161/2007год на Нотариус Р.П.ищцата е дарила, заедно със съпруга
си Д.С. недвижим имот, който представлява апартамент в ***, със
застроена площ от 87,98 кв.м., заедно с избено помещение № 4 и таванско
помещение № 4. Надареният е лицето Я.С., който е
починал на 25.09.2012год.
Ответниците
са получили надлежно покана за 12.07.2019год. След което са се срещнали с
ищцата и са й предложили помощ и съответно и издръжка, но тя е отказала и двете.
В тази насока видно от показанията на СВИДЕТЕЛЯТ М.Д.става
ясно, че с П.С. се познават от 1952 г., били
много млади. След това си купили жилище през 1961 г., през 1971 г. ги съборили
и се включили в блока. От 1952г. до сега са постоянно заедно. Те се включили на
втория етаж, я другите на третия. Там се получила някаква малка разправия с
големия й син Т.. Я.е малкия син и е починал. Дядо му подари апартамент. Т.
искал да вземе този апартамент и да се разсърди, и повече не погледнал нито
майка, нито баща, нито братя. Съпруга на П., Д.К.извикал нейния съпруг и отишли
да помолят Т.. П. имала двама сина – големият син е Т., малкия син се казва Я..
Баща им се ядосал много и Т. се отказал от родителите си, защото баща му
преписал апартамента на малкия син Я.. П. от преди 20 г. започнала да не може
да вижда, след това претърпяла и тежка операция в корема. Годините й станали
много, не можела да си шета, не можела да се обслужва и имала нужда от човек до
нея. Тя в момента живеела сама, никой не я поглеждал. На Я.дъщеричката дошла за
2-3 дни преди години и заминала за Гърция. П. им дала 1000 лв. и от тогава П.
не съм я виждала. Те отишлиа за няколко дни до Гърция. Сега като са в България
абсолютно нищо не помагали. От 3-4 години не е видяла да дойдат да я виждат.
Баща й бил болен и не дошли да го гледат. Много години изобщо не е идвала при
баба си. П. гледала съпруга си, като той бил в много тежко положение. Когато бил
жив Я., заедно живеели и той бил много добър. Някъде преди 6, 7 – 8 години
починал Я.. Баща му починал преди него. Двамата живеели с майка си и се разбирали
много добре. Той много се грижел за нея. Когато се разболяла майка му, той
много плакал за нея. Разболяла се от много лоша болест, от рак. П. го гледала,
погребала и никой не дошъл да й помогне. Не само тя, но и целия блок можел да
го каже това нещо. Откакто станал този вирус два месеца само се чували, но не
се виждали. Тя плачела и казвала, че колко месеца не съм отишла да запали свещ
на детето си и съпруга си. Никой не й помагал. Имала и една племенничка, когато
не е на работа идвала да й пазари. Плащала на жена, която да й шета, да й
оправи всичко. Молила е внуците й в Н. да й помагат, но те не са дошли да я
видят. Не са стъпили, не да й помагат.
СВИДЕТЕЛЯТ М.Д.обяснява в показанията си пред
съда, че П. не била съгласна за това прехвърляне, но понеже съпруга й пийвал и
често я ступвал, и тя нямало как да не се съгласи. Искал като починат, двамата
братя да се оправят. Дарила е на сина си апартамента, за да ги гледа, но баща
му починал преди него. На един вход са и 68 г. са най-редовно заедно. Я.знае,
че си дойде в ***. Той живеел при майка си и баща си в апартамента. Оженили се
в Н. и след това започнал да го вижда често и му казал, че са го изгонили. Като
се върнал, дали се мина 1 – 2 години П. започнала да учи. Той заминал да работи
в Италия и да давал средства за учението й. След като се върнал 1 – 2 години се
разболял и починал. П. и Д. са идвали само на гости за няколко дни с майка си.
Едното било бебенце на няколко месеца. Я.след развода си, през лятото идвали децата
му. П. преди това я видяла на погребението на татко си. Преди погребението
много рядко е идвала. Не знае П. да е дарила имот на племенницата си. Какво да
дари, тя вече нямала нищо. Миналата година е закупила апартамент боксониера,
взема някой лев от баща си. Тя се принудили да я даде, за да може да плати на
хората, които я обслужват. Каза да има и за погребение. Баща й починал и вземала
наследство от *** и веднага вложила парите. Като видя, че положението й се
влошава и никой не й обръща внимание, тя трябва да плаща и веднага продала
имота. Не е присъствала на среща между П.
и П.. От П. знам, че не е искала от децата си пари. Тя се надяваше те да я
гледат. Преди 3 – 4 години като не
можеше й каза, че трябва да я гледат, но те отказаха и започнаха да не си
говорят. П. е очаквала П. да я гледа. Не е очаквала да й дават издръжка в пари.
Я.имал подарено друго жилище, което се намира на ***П. направила основен ремонт
на това жилище.
Според показанията на СВИДЕТЕЛЯТ Е.Т.-
племенница на ищцата Леля й боледувала от няколко неща, точно не може да назове
диагнозата. Със зрението била зле, кръвно, тремор и др. болести. От последните
7-8 г. знаела, че е в това състояние. Доколкото можела сама се справя, при
нужда търсила и чужда помощ или от съседи. Не е видяла да се полага помощ от П..
Последно я е я видяла на погребението на баща й Я.и миналата година на срещата
във връзка с този казус. Срещата била между нея, баба й и адв. А.. Знае, че
леля й има претенции към едната част от апартамента на ***и разбира, че П. не
се съгласявала да се отстъпи тази част. П. ***. П. *** със семейството си. От
много време живеела там, тя си е родом от там. Виждали са се със съпруга й, не знае за брака им. Може би
над 10 г. са вече заедно. Зная, че живеят в Н. и имат дъщеричка и син. Знае, че
е търсила помощ от внуците си, но не знае да са се отзовавали. Докато е бил
здрав живеели заедно. Я.починал през 2012г. До тогава той й помагал и се е грижел
за майка си. Когато ме е потърсила за помощ се е отзовавала. Случвало се е да я
води на лекар. Обаждала й се е спешно да я отведат за преглед. Намирали са я в
спешно състояние, не просто рутинен преглед. Да се провери нещо в институция,
да се попълни някакъв документ, много е зле със зрението. Не знае внука й да е
идвал освен за срещата на 19.08.2019г. От леля й знае, че е в чужбина. Д. е
дете на Я.. Той е на 27-29г. Доколкото знае е в чужбина, но не може да кажа от
кога. Не знае да оказва помощ на баба си.
СВИДЕТЕЛЯТ Е.Т. обяснява в показанията си пред
съда че след като Я.починал около 2013г. започнали по-често срещите им
с леля им, когато се нуждаели от някаква помощ. Тя е потърсила. Не е била
свидетел на посещение от П. и Д. в ***, след като баща й е починал. През
м.01.2020г. П. на нея дарила имот, не срещу задължение за издръжка и гледане.
Не знам ответниците да искат да ползват жилището на ***. Имотът, който им е
прехвърлен, е в ***, дворно място със стара постройка, ½ ид. част от
този имот. Леля й знаела, че не иска издръжка. Целта на срещата е била да се решат
нещата, без да се стига до съда. С отстъпването на тази част от апартамента на ***,
за която леля й имала претенции. Леля й се нуждаела от помощ и искала такава
помощ. Доколкото знае са имали телефони разговори на тази тема. Не може да кажа
точно какво е станало на срещата, не е била пряк свидетел.
От показанията на СВИДЕТЕЛЯТ Е.Н.става ясно, че П. я познава от
1994г. и до ден днешен са приятелки. Тя живеела при баба си Д., заедно с
децата. Баба Д., името й е Д., е майката на майка й. Баща й не го е го виждала.
П. нямала съпруг. Тя живеела при баба си в Н.. Тя е родом и си е оттам. Има две
деца – Д. и К.. Децата са от Е.А.. Те не живеели заедно. П. получила покана от
баба си, след което направили и среща. Тя лично нея и брат й Д. ги докарали с
колата, но на срещата не е присъствала. Тя получила и поканата за издръжка.
След тази среща, прибирайки се с колата, те й споделили, че бабата отказвала
издръжката. Те са й предложили да получава сума, отказала е и жена да я гледа.
След което са й предложили да я вземат в Н. да я гледат, но тя и това е
отказала. Срещата беше през втората половина на м.08.2019г. През месец
септември П. била у тях и тя се чула с баба си. Отново й предложи същите неща –
да й дава някакви пари като помощ, отново й предложила да наемат и жена, която
сама да си прецени коя да е. Тя отново отказала и се стигнало до разговор да я
вземат в Н. и да й помагат, и отново отказала и баба й заявила, че си иска
апартамента. В момента е в чужбина брат й, но си търсел работа. Може би от
около половин година бил в чужбина, може би и малко повече. Той е в Германия. В
края на миналата година, началото на 2020г. заминал. П. не работила към
настоящия момент. К. щял стане на 5 г., дъщеря й е в 5 клас. П. *** и живеела
при другата си баба. По документи в *** знае, че по документи е собственик на
два апартамента. Други имоти нямали. Не е запозната да са изпращали П. и Д. със
запис пари на баба си. Не знае да са идвали в *** и да са помагали с пазарене
или почистване на баба си. Преди са идвали, но не може да каже кога е било
последното им виждане. Те се чували редовно по телефона, поддържали контакти,
но не знае на колко време са идвали в ***. Знае от П. и брат й, че отдават имот
под наем в ***. Знае от П., че жената си има някакви болести, но конкретно не
може да каже. Не може да каже дали й съдействат те за тези болести.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка С.С. от м.08.2009г. живее в ***. Този апартамент е собственост на Я.С..
С него и с неговата майка имали взаимоотношения. След като влезнали там да
живеят известно време и носили уговорената сума за наема до адреса, където
живеела майка му. В началото били 260 лв. сумата, след това я намалили на 200
лв. И двамата са вземали, но след като се влошило здравословното му състояние,
след няколко години, но не може да си спомни до кога, я давали на майка му.
Познавала П. и Д. от м.08.2019г. С тях имали разписан договор за наем. Последно
през м.08.2019г. е плащала на майката на Я.200 лв. От м.09.2019г. започнали да
плащат на ответника СВИДЕТЕЛЯТ С.С.
уточнява, че ходили до тях тя или съпруга му, на ръка плащали. Ремонтите
извършвали съпруга й като парите за материалите са ги приспадали от наема.
Винаги са плащали наема си. Тя е държала ако е за 200 лв. ремонта по 100 лв.
наем и 100 лв. да приспадат от следващия месец. Не знае какво е ставало след
това с тези средства, след като ги дадели на нея.
СВИДЕТЕЛЯТ С.С. също твърди в показанията си пред
съда, че през 2019г. са заплащали месечно 200 лв., всеки месец. Тя ги е приемала тези плащания. Ремонтите били в продължение
на годините, каквото се е налагало. Цялата дограма на апартамента я сменили, но
в продължение на 3-4 години да не оставят жената без пари. През 2019г. сменили
един прозорец. Мисли, че през годината сменили за 300 лв. прозорец и в
продължение на три месеца са си удържали от наема.
Към исковата молба са представени и съответно приети като писмени доказателства
следните документи: Нотариален акт под № 186, т. I, н.дело № 161/2007год на Нотариус Р.П.. По силата на същият Н.А. ищцата е
дарила процесния имот с единственото условие „ ДАРИТЕЛИТЕ СИ ЗАПАВАТ ПРАВОТО НА
ОБИТАВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА ЦЕЛИЯ ИМОТ”. В нотариалният акт не е посочено
издръжка и гледане, за да са налице претенции от ищцата.
Дарението
се явява едностранна, безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви
задължения да издържа или да помага /гледа/ дарителя си, т.е. с осъществяването
на дарствения акт не възниква автоматично задължение за надарения. За да
възникне това задължение е необхоД.да са настъпили нови факти извън
правопораждащия, сочещи, че дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка
от дарения. Именно от този момент моралното задължение на дарения се
трансформира в правно и неговото неизпълнение е скрепено вече и със съответната
санкция - отмяна на дарението. Режимът по чл. 227, ал. 1, б.”в” от ЗЗД е
базиран на виновно отменително основание — непризнателност, изразяваща се в
отказ на дарения да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае. Отказът
на дарения да даде издръжка следва да бъде положително установен, като се
изяснят всички обстоятелства, които са във връзка с него. Докато дарителят не
поиска издръжка от надареното лице, макар трайно и за продължителен период от
време да се е нуждаел от такава, то задължението на надарения остава морално и
неизпълнението му не представлява основание за отмяна на дарението по чл. 227, aл. 1, б.”в” ЗЗД.
На второ място съдът намира, че искът е предявен срещу наследниците на
надарения Я.С.. Когато искът за отмяна на дарението, поради недаване на
издръжка, е предявен срещу наследниците на надареното лице, необхоД.е да се
установи, че това задължение е възникнало, докато надареният е бил жив. При
смърт на дарения, наследниците встъпват в правата и задълженията му и следва да
отговарят по иска за отмяна на дарението. Ако обаче такова задължение не е
възникнало за техния наследодател, то те не са носители на правното задължение
за издръжка и отказът им да дават издръжка на дарителя на техния наследодател не
е проява на непризнателност, като в случая такова
задължение за двамата ответници не е посочено в
Нотариален акт № 186, т. I, н. дело № 161/2007год
на Нотариус Р.П..
На следващо място
съдът намира, че съгласно фактическия състав на основанието по чл. 227, ал. 1,
б. „в“ ЗЗД, следва да са налице следните три групи обстоятелства:
1)
изпадане
на дарителя в нужда;
2)
отправено
искане до надареното лице;
3)
отказ
на последното да даде исканата издръжка.
По отношение на първото
обстоятелство следва да се отбележи, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен
характер. - Решение № 145 от
01.11.2017 г., постановено по гр. д. № 786/2017 г. по описа на ВКС, III г.
о. - как се определя нуждата от даване на издръжка по чл. 227 ЗЗД?
По поставения въпрос
е налице установена и задължителна съдебна практика, според която нуждата от
издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1,6.
„в“ ЗЗД се установява при съпоставката между средствата, с които дарителят
разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/
и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди.
За целта е необхоД.да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка
на едно лице за процесния период според статистиката. Сумата, съставляваща
месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от
заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми,
реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално
е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество. Наличието на
допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи също е
предпоставка за увеличение на дохода на дарителя. Нуждата на дарителя не следва
да бъде инцидентна, а да има траен характер и тя означава, че дарителят не е в
състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества.
В конкретния случай,
по делото е представена справка от Имотен регистър към Агенция по вписванията,
от която е видно, че ищцата е закупила АПАРТАМЕНТ в *** на 04.05.201б год. Този
апартамент е продаден на 24.07.2019год. и следва също да се вземат предвид
реализираните приходи от продажбата му.
Отделно от това
ищцата притежава и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 971 кв.м. , заедно с жилищна
постройка 30 кв.м. в ***, като на 15.01.2020год е направила дарение на 1/2 ид.
част от този имот на лицето П.Т.С..
Това е
доказателства, че ищцата притежава имоти и други доходи, освен тези, които е
посочила и представила като доказателства към исковата молба.
По делото е била
изготвена, изслушана и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която е установила приходите и разходите на ищцата за 12- месечен
период преди подаване на исковата молба. Не е установен недостиг на средства и
не е установена трайна нужда на дарителя от търсената издръжка. В
Решение с № 894 от 19.02.2010 г., постановено по гр.д. №
3132/2008 г. на ВКС, II г.о. е отразено и
ясно и точно записано:
„ Дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не
създава на дарения никакви задължения да издържа или да помага /гледа/ дарителя
си, т.е. с осъществяването на дарствения акт не възниква
автоматично задължение за надарения. За да възникне това задължение е необхоД.да
са настъпили нови факти извън правопораждащия, сочещи,
че дарителят
е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения. Именно от този момент
моралното задължение на дарения се трансформира в правно и неговото
неизпълнение е скрепено със санкция -
отмяна
на дарението. Режимът по чл. 227,
ал. 1, 6. ЗЗД е базиран на виновно отменително основание - непризнателност,
изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя, от която той се
нуждае. Отказът на дарения да даде издръжка следва да бъде положително установен,
като се изяснят всички обстоятелстваj които
са във връзка с него. Докато дарителят не поиска издръжка от надареното лице,
макар трайно и за продължителен период от време да се е нуждаел от такава, то
задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не представлява
основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б."в" ЗЗД. Когато
искът за отмяна на дарението, поради недаване на издръжка, е предявен срещу
наследниците на надареното лице, необхоД.е да се установи, че това задължение е
възникнало, докато надареният е бил жив. Виновното неизпълнение на това
задължение е израз на непризнателност от страна на дарения и е основание за
отмяна на дарението. При смърт на дарения, наследниците встъпват в правата и
задълженията му и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението. Ако обаче
такова задължение не е възникнало за техния наследодател, то те не са носители
на правното задължение за издръжка и отказът им да дават издръжка на дарителя
на техния наследодател не е проява на непризнателност?’ .
По отношение на отправено искане до надареното лице - това обстоятелство
също не се доказа. В случая липсва искане до надареното лице Я.С. - бащата на
ответниците.
В
Решение с № 1831 от 30.12.2009 г., постановено по гр. д. № 4849/2008 г. по
описа на ВКС, 1 г.о. е записано:
„ Договорът за
дарение е едностранен договор и по начало не създава никакви задължения за
надарения, включително и да дава издръжка на дарителя. Надареният има само
моралното задължение да бъде признателен на дарителя за направеното дарение.
Това морално задължение се трансформира в правно задължение за даване на
издръжка, само ако настъпят нови юридически факти - ако дарителят изпадне в
нужда и ако поиска от надарения да му дава издръжка. Последица от неизпълнение
на това вече правно задължение е възможността дарението да бъде отменено от
дарителя на основание чл. 227, ал. 1, 6.”в” ЗЗД.
Със смъртта на
надарения неговите наследници придобиват всички негови права и задължения. По
наследяване обаче наследниците придобиват само правните, но не и морални
задължения на своя наследодател. Поради това, наследниците на надарения дължат
издръжка на дарителя по договора за дарение, само ако последният е изпаднал
в нужда и е поискал издръжка от самия надарен още преди неговата смърт. Ако
издръжката е поискана след смъртта на надарения, неговите наследници не дължат издръжка, тъй като
нямат морално задължение към дарителя да са му признателни за дарението и тъй
като към момента на откриване на наследството наследодателят им /надареният по
договора за дарение/ все още не е имал правно задължение да дава издръжка на
дарителя и съответно след неговата смърт неговите наследници не са наследили
такова правно задължение
По отношение на третото обстоятелство - отказ на надарения да даде исканата
издръжка- това в делото не се доказа с поисканите и допуснати от съда гласни доказателства
/показанията на св.Е.Н.и св.С.С./.
Освен дохода на ищцата следва да се има предвид и възможността на
наследниците на надарения. Ответника П.Я. С. е самотна майка с две деца /за което предоставят
удостоверения за раждане на децата/. Същата не работи. Получава помощ за двете
деца в размер на 90 лева месечно. Живее в жилището на другата си баба , заедно
с майка си в ***. Не работи към настоящия момент.
Другият
ответник Д.Я. С. към настоящия момент е в Германия и се опитва да си намери
работа, но не е в трудови правоотношения с работодател.
Общ доход
на ответниците е отдадения апартамент под наем с Договор от 19.08.2019год,
който апартамент е наследствен от баща им Я.С.. Получавания месечен наем е в
размер на 200 лева.
С оглед на
гореизложените съображения и доводи, съдът намира, че не са налице законовите
предпоставки на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД по отношение на настоящият иск,
поради което искът се явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответниците направените от последните разноски
по делото съразмерно уважената част
на иска в размер общо на 2890 лева, от които 200 лева депозита за вещото
лице, 290 лева допълнително възнаграждение за вещото лице внесени и заплатени
от ответниците и сумата от 2440 лева представляваща
възнаграждението за един адвокат – адв. И.И.
***, съгласно представения договор за правна защита и съдействие /на лист 30 от
делото/ и списъка на разноските по чл.80
от ГПК /съответно на лист 105 от делото/.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание
чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло ИСКА на ищцата П.Т.С. ***
ЕГН ********** ПРОТИВ ответниците Д.Я.С. ЕГН ********** *** и П.Я. С. ЕГН ********* *** за отмяна на
дарение с правно основание Чл.227, ал.1, б. ”В” от ЗЗД, с който се иска съдът да постанови
решение, с което да отмени по отношение на ответниците Д.Я.С. ЕГН **********
и П.Я. С. ЕГН ********** направеното в полза на техния наследодател дарение на ***,
находящ се в ***, построен с отстъпено право на строеж върху държавна земя, със
застроена площ 87.98 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, столова с
кухненски бокс, баня тоалетна, коридори и балкони, заедно с прилежащо избено
помещение № 4 и таванско помещение №4, заедно с 1.27 % ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е
построен блока, който апартамент съгласно схема № 15-527627-13.06.2019 г.
представлява самостоятелен обект в сграда е предназначение: жилище, апартамент
е идентификатор 68850.518.10.1.6/шест, осем, осем, пет, нула, точка, пет, едно,
осем, точка, едно, нула, точка, едно, точка , шест/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008 г. на изп.
директор на АГКК, с адрес на имота ***, на едно ниво, който се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот е идентификатор 68850.518.10, при съседни
самостоятелни обекти в сградата. На същия етаж 68850.518.10.1.5, , а под
обекта. 68850.518.10.1.3 и над обекта: 68850.518.10.1.9, е посочена в документа
площ: 87.98 кв.м, е прилежаща част - избено помещение №4 и таванско помещение №4,
до размера на 1/2 идеална част, както и да й бъдат присъдени и направените
съдебни и деловодни разноски, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА ищцата П.Т.С.,*** ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на ответниците Д.Я.С. ЕГН **********
*** и П.Я. С. ЕГН ********* *** сумата от 2890 лева /две хиляди осемстотин и
деветдесет лева/, представляваща направените от ответниците разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба чрез
Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :