№ 137
гр. Шумен, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20233600100458 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от А. К. А., ЕГН
**********, чрез адв. Я. Д. Д. от АК – София, с адрес за призоваване: гр. С..., сграда СБА
срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление гр. С..., представлявано съвместно от изпълнителните директори Н.Д.Ч., И.И.Г.,
П.Ш., Т.И. и Н.П.. Ищецът твърди, че на 15.05.2023 г., около 13.30 ч. в землището на
Община Шумен, на път SHU 1192, км. 0+320, водачът на лек автомобил „Опел Мерива“ с
рег. № Н .... ВТ не се съобразява с пътните условия (деформирано пътно покритие – дупки) в
резултат на което излиза в ляво на пътното платно и се преобръща в земеделска нива. В
резултат на ПТП, пътуващата в колата А.Р.Д., която е майка на ищеца, е получила травми в
резултат, на които е починала на 02.06.2023 г. Вследствие смъртта на майка му, ищецът е
претърпял, търпи и ще продължава да търпи неимуществени вреди.
За лекия автомобил е имало сключен с ответното дружество договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица №
BG/03/123000305764 с начална дата на покритие 25.01. 2023 г. и крайна дата на покритие
24.01.2024 г. Ищецът в качеството си на увредено лице е отправил до ответното дружество
молба за възмездяването на претърпените от него неимуществени вреди, като са
представили документите, с които разполага. Застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение. Ищецът, предвид направеното на основание чл.214, ал.1 от ГПК увеличение,
претендира ответното дружество да го обезщети за претърпените от него неимуществени
вреди, причинени вследствие смъртта на майка му А.Р.Д., като му заплати сумата от 250 000
лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на
застрахователната претенция – 06.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и
1
сторените от него разноски по делото.
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД не оспорва наличието на валидно
сключен договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите по отношение на отговорността
на водачите и ползвателите на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № Н .... ВТ. Не се
оспорва и обстоятелството, че ищецът е заявил, пред застрахователя, застрахователната си
претенция, която не е уважена поради непредставяне на доказателства относно
обстоятелствата около настъпване на застрахователното събитие. Но счита предявените
искове за неоснователни. Не са налице данни за наличие на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № Н .... ВТ. Оспорва
се заявения с исковата молба механизъм на ПТП. Счита, че скоростта на движение е била
съобразена с пътните условия. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
смъртта на пострадалата и настъпилото ПТП. Няма данни причината за смъртта да бъде
отдавана на травматични увреждания, получени в резултат на настъпилото събитие.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалата, като тя не е била с поставен предпазен колан. Оспорва се твърдението, че
между ищеца и пострадалата е имало изградени отношения, които да доведат до
претърпяване на неимуществени вреди, както и че ищецът е понесъл тежко загубата на
майка си. Предявената претенция е завишена по размер.
С Определение № 63 от 25.01.2024 г., съдът е конституирал като трето лице –
помагач на страната на ответника, Община Шумен, Булстат *********, с адрес в гр. Ш....
В депозирано становище, Община Шумен заявява, че предявената с исковата молба
претенция е необоснована, а при алтернативност прекомерна. Община Шумен със свои
действия и/или бездействия не е извършила виновно поведение и не носи отговорност за
настъпилия вредоносен резултат.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила на 09.02.2024 г. Присъда № 3 от 24.01.2024 г. на Шуменския окръжен
съд, постановена по НОХД № 610/2023 г. по описа на съда, Р.М.С., ЕГН ********** е бил
признат за виновен в това, че на 15.05. 2023 г. в Община Шумен, на път SHU 1192 км.
0+320, в посока от с. И.Б. към с. В.Д., при управление на МПС – л.а. „Опел Мерива“ с рег.
№ Н .... ВТ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинила смъртта на А.Р.Д., ЕГН **********, починала на 02.06.2023 г.,
поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на наложеното наказание е отложино за изпитателен срок от 4 години.
Страните не оспорват наличието и съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
л.а. „Опел Мерива“ с рег. № Н .... ВТ, обективиран в застрахователна полица №
2
BG/03/123000305764, валидна от 25.01.2023 г. до 24.01.2024 г.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 02-014 от 08.06.2023 г., издадено от
община Шумен ищeца е син на починалата А.Р.Д. и нейн законен наследник. А.Р.Д. е
починала на 02.06.2023 г. – препис –извлечение от акт за смърт от 04.06.2023 г., издаден въз
основа на Акт за смърт № .... г.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 15.05.2023 г. през
светлата част на денонощието около 13.30 ч. на път SHU-1192 се е движел л.а. „Опел
Мерива“ с рег. № Н .... ВТ, управляван от Р.М.С.. Времето е било ясно, пътното платно сухо,
с неравности. В автомобила освен водача са пътували на предната дясна седалка С.М.Ж., а
на задната седалка зад водача А.Р.Д.. Непосредствено след излизане от с. И.Б. в посока с.
В.Д. при достигане на км. 00+320, движейки се с 80 км./ч., водачът насочва автомобила
наляво за избягване на неравност в дясната част на платното, но веднага се е принудил да
премине в дясната част на платното, поради насрещно движещ се автомобил, при което
преминава с дясното колело през дупка на пътя. След тази маневра водачът предприема
рязък завой наляво, вследствие на което задната част на автомобила се е завъртяла обратно
на часовниковата стрелка около вертикалната си ос на около 150 градуса и автомобилът се е
насочил с дясната си странична част към левия край на платното. След излизане в ляво
извън платното десните колела на автомобила се забиват в пръстта и автомобилът се
обръща на десния ръб на тавана на дясната си горна част, след което пада на дясната си
странична част и преустановява движението си вляво извън пътя, насочен в обратна посока
на първоначалното си движение. Вследствие на преобръщането горната част на тялото на
пострадалата А.Р.Д. излиза частично извън автомобила през счупения прозорец на задната
дясна врата и получава телесни увреждания.
Непосредствена причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е загубата
на контрол над управлението от водача на лекия автомобил, който не е съобразил скоростта
на движение с конкретните пътни условия при наличие на неравности върху настилката и с
разстоянието за безопасно спиране на автомобила.
Критичната скорост на предприетия завой от водача при преминаване от десния към
левия край на платното над която автомобилът трудно се вписва в кривата на завоя и
водачът загубва контрол над управлението му е 64.4 км./ч. Движейки се с 80 км./ч.,
автомобилът е превишавал критичната скорост, с която е възможно да се изпълни кривата
на завоя с 15.6 км./ч. При подбраната за движение скорост и предприетото рязко насочване
към левия край на платното, водачът се е поставил в ситуация на невъзможност да
предотврати излизането извън платното. Произшествието би било предотвратимо при
предприетата от водача рязка маневра завой към лявата част на платното при скорост на
движение под 64.4 км./ч. или при насочване на автомобила по платното за движение в права
посока.
Процесният лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № Н .... ВТ е произведен през 2004
3
г., с ляв волан, тип комби и е снабден с предпазни колани на всичките пет седалки.
Предпазните колани в автомобила са част от пасивната система за защита на водача и
пътниците при различни видове удари. Едно от необходимите условия е предпазният колан
да бъде опънат по тялото на водача или пътника. Съвременните предпазни колани са
триточкови (У-образни), като минават косо през раменния пояс и предната гръдна стена и
хоризонтално през предната коремна стена. Възпиращото действие на предпазния колан се
изразява в задържане на пътниците по местата им и предотвратява свободното инерционно
движение на тялото в купето на автомобила. В случай на сблъсък се задейства автоматичен
блокиращ механизъм, при което се фиксират към седалките торсовете на пътниците, като
крайниците и главата остават свободни. Поставеният колан ограничава движението на
долната и горна част на тялото на пътника в определени граници по посока напред, поради
което коланите са най-ефективни при челни удари. Предпазното действие на коланите се
допълва от въздушните възглавници и предпазват главата от удар в арматурното табло или
стъклото.
Ударът за л.а. „Опел Мерива“ е бил дясно страничен в резултат на преобръщане на
автомобила върху терена извън пътя на дясната си страна. В този случай правилно
поставения предпазен колан телата на пътуващите към седалките и би предотвратил
излизането им извън купето на автомобила.
В материалите по делото са налице данни, че пострадалата А.Р.Д. е пътувала на
задната седалка зад водача на автомобила. След ПТП тя е намерена непосредствено до
преобърнатия на дясната си страна лек автомобил. Горната част на тялото на пострадалата
от кръста нагоре е било излязло извън купето на автомобила през счупения прозорец на
задната дясна врата. От снимки 3 и 4 на заключението е видно, че всички три броя колани
на задната седалка са в изпънато състояние и не са били използване по предназначение.
В резултат на ПТП, А.Р.Д. е получила съчетана травма: глава, гръден кош и
крайници. Налице е тежка лицева травма (разкъсноконтузна рана в областта на
междувеждието; кръвонасядане по клепачите и подочията на двете очи; многофрагментна
фрактура на лицевите кости – на горната челюст - тип Льофор 3; на двата горночелюстни
синуса; на двете скулни кости и на долната челюст), съчетана със счупване на черепната
основа (на решетъчната кост с хематосинус; на турското седло; на горната дясната очница);
гръдна травма – счупване на три леви ребра и на пет десни ребра, контузионни огнища в
белодробния паренхим двустранно и контузия на горните крайници – счупване на лявата
мишнична кост с обширно кръвонасядане на лявата мишница и на горната трета на
предмишницата, както и счупване на дясната ключица. Настъпило е усложнение,
изразяващо се в масивна двустранна бронхопневмония. В съдебно заседание вещото лице
допълни, че непосредствената причина за смъртта на ищцата е двустранната масивна
бронхопневмония. Причината за получаване на пневмонията е необходимостта пострадалата
да се постави на продължителна белодробна вентилация, която е абсолютно необходима,
когато дишането е неефективно, поради счупване на черепната основа. Центровете на
дишането са разположени в черепната основа и при счупването й се нарушава дейността им.
4
Между травматичните увреждания, получени при претърпяното ПТ, в едно с
настъпилите усложнения и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.
Вещите лица, съобразявайки основното предназначение на предпазния колан,
настъпилите телесни увреждания, вследствие на ПТП, мястото на което е намерена
пострадалата след преобръщането на автомобила, както и обстоятелството, че всичките три
колана на задните седалки са в изпънато положение, без признаци да са били използвани
(снимка 3 и снимка 4 от заключението), достигнат до извода, че при настъпването на ПТП,
пострадалата А.Р.Д. е била без поставен предпазен колан.
При правилно поставен предпазен колан пострадалата А.Р.Д. със сигурност не би
изпаднала от автомобила при преобръщането му.
От заключението на допълнителната комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и
компетентно дадено се установява, че предвид механизмът на ПТП и действащите
инерционни сили върху тялото на пострадалата в салона на купето, получаването на
установените травми може да се разграничи в две отделни фази. Счупването на левите ребра
и на лявата мишнична кост най-вероятно са получени в първата фаза (при движение на
тялото в резултат на завъртането на автомобила в посока обратна на часовниковата стрелка,
при която тялото на пострадалата се насочва с лявата си задно-странична част в посока към
задната лява врата и лявата колонка), докато лицевата травма, счупването на десните ребра
и ключица – през втората фаза (движение на тялото при преобръщането на автомобила на
дясната му страна), при която под въздействие на инерционните сили тялото на
пострадалата се насочва по посока на обръщането към задната дясна врата, през която то е
изпаднало частично от автомобила.
При последвалото преобръщане на дясната страна на автомобила, предпазният колан
би задържал към задната лява седалка тялото на пострадалата. В този случай тялото би
останало закрепено към задната лява седалка без да може да изпадне от автомобила. А.Р.Д.,
след страничното превъртане на автомобила на дясната си страна не би могла да удари
главата си в деформираните части от дясната страна на купето и не би получила тежка
животозастрашаваща травма.
За установяване на наведените твърдения от ищеца за нанесените му неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитана свидетелката
С.Х.Н., която живее с ищеца на семейни начала. От показанията й се установява че
отношенията ищеца и майка му са били много близки. Свидетелката, ищеца и майка му са
живели в Норвегия и редовно са се събирали, празнували са заедно празниците. От
показанията й се установява, че ищецът е изживял много тежко загубата на майка си, тъй
като до последно лекарите са давали надежда и той се е надявал тя да се оправи, и до сега не
се е възстановил напълно, и не е превъзмогнал загубата й.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, независимо от близката връзка между
нея и ищеца, предвид обстоятелството, че тя има преки и непосредствени впечатления от
5
състоянието му в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията й
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не
са събрани доказателства, които да ги оборват.
От приложените по делото документи се установява, че ищецът е предявил пред
застрахователя претенцията си за изплащане на обезщетения за претърпените от него
неимуществени вреди. Претенцията (л. 30) е получена от застрахователя на 06.07.2023 г. и е
с вх. № 1800. С писмо изх. № 933 от 04.10.2023 г. (л.33), застрахователят е отказал да уважи
претенцията.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество искът за обезщетяване на
неимуществените вреди е частично основателен, а по отношение на претендираната законна
лихва върху обезщетението, считано от 06.07.2023 г. искът е основателен, поради следните
съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В случая е безспорно, че на 15.05.2023 г. е осъществено ПТП с участието на лек
автомобил, управляван от Р.М.С., при което е настъпила смъртта на А.Р.Д.. Наказателното
производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300
от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав
6
на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между
виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите неимуществени вреди,
както и вина.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № Н .... ВТ, обективиран в
застрахователна полица № BG/03/123000305764, валидна от 25.01.2023 г. до 24.01.2024 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът попада в кръга лица, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техен близък. С Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. на
ПВС (раздел ІІІ) изрично е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а именно
неговите низходящи, съпруг и възходящи.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на А.Р.Д.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалата, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалата, нейните
конкретни действия, с които е създала предпоставки за настъпване на увреждането.
Застрахователят счита, че с поведението си починалата е допринесла за вредоносния
резултат, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан. В конкретният случай, въз
основа на събраните в хода на процеса доказателства се установява, че А.Р.Д. е била без
поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В заключението им, а също
и в разясненията от вещите лица, дадени при изслушването им в о.с.з. се установява, че
предпазният колан е най-ефективен при челен удар и челно страничен удар от политане на
тялото напред и нагоре. В случая, предвид установения механизъм на ПТП действащите
инерционни сили са предизвикали инерционно движение на тялото в ляво и дясно и дори
правилно поставения предпазен колан не би могъл да прояви напълно защитната си
функция. Но следва да се съобрази факта, че пострадалата е седяла на задната лява седалка.
7
На това място диагонално-поясния предпазен колан е с поставяне отляво надясно. При това
положение, предвид механизма на ПТП и действието на инерционните сили, коланът не
може да запази пътника при движение на тялото в лява посока и то ще осъществи удар в
детайлите на автомобила, намиращи се отляво на тялото. При движение на тялото в дясно
ще има отклонение на главата в тази посока без да достигне дясната част от купето, но
торсът и долната част на тялото биха останали фиксирани към седалката и е нямало да се
изнесат надясно. Но поради непоставяне на предпазния колан тялото на пострадалата с
главата напред се е изместило свободно надясно и е изпаднало частично от автомобила. В
резултат на това пострадалата е получила тежки лицеви фрактури, включително и тази
наложила необходимостта от продължителна изкуствена белодробна вентилация, причинила
масивна двустранна бронхопневмония, която е непосредствената причина за смъртта на
пострадалата. Следователно предвид механизма на ПТП, посоката и мястото на удара, вида
и мястото на травматичните увреждания и усложненията, които те са предизвикали, съдът
приема, че непоставянето на предпазния колан съществено е допринесло за получаването
им. Следователно отговорността на деликвента следва да се ограничи при отчитане
последиците от поведението на ищцата.
Анализирайки събраните по делото и релевантни за спора факти, предвид броя на
участниците в ПТП и техния принос, броя и вида на получените травми и настъпилите
вследствие на тях усложнения в здравословното състояние на пострадалата, съдът приема че
приносът й следва да се определи на 20%, до който размер следва да се намали
отговорността на прекия причинител при обезщетяване на претърпените в резултат на ПТП
вреди.
Относно размера на претендираното от ищеца обезщетение.
Обезщетението на неимуществени вреди има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
Тези нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към
момента на осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължават и след това.
От събраните по делото доказателства се налага извода, че ищецът е претърпял и
продължава да търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка
от загубата на майка си. Това е една нормална човешка реакция за нещастие с лице от най-
близкия родствен кръг. В конкретния случай, по делото безспорно се установи, че между
починалата и ищеца е съществувала емоционална привързаност, сърдечна близост и
разбирателство, поддържали са близки и постоянни контакти. Починалата е била здрав и
енергичен човек на 53 години. Не са налице данни към момента на ПТП тя да е страдала от
сериозни и опасни за живота заболявания, които да са допринесли за настъпването на
вредоносния резултат. Това обстоятелство още повече засилва болката от внезапното и рязко
прекъсване на съществувалите емоционални връзки между нея и синът й. Ищецът завинаги
до края на живота си ще трябва да живее с болката от ненавременната, шокираща и нелепа
загуба на най-близкия си човек, изгубвайки го при трагични обстоятелства. От друга страна
8
следва да се съобрази обстоятелството, че ищецът е пълнолетен (на 36 г. към датата на
смъртта на майка му), житейски самостоятелен и е създал свое семейство, както и че не са
налице вреди извън обичайните такива от смъртта на родител. На тази основа, след като
взема в предвид преживяваните от ищеца страдания, които е претърпял, търпи и ще
продължава да търпи и с оглед на житейски оправданото, съдът в настоящия си състав
приема, че е справедливо на ищеца да се присъди обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му вследствие смъртта на майка му в размер на 100 000 лв. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази и социално-
икономическите условия в страната и област Шумен. Отчитайки приноса на пострадалата на
20% и след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди, на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 80 000.00
лв., а за разликата до претендирания размер от 250 000 лв., искът му да бъде отхвърлен.
Относно акцесорните претенции за законна лихва.
Ищецът претендира присъждането на законна лихва върху обезщетенията, считано от
датата, на която застрахователят е уведомен за извънсъдебната претенция – 06.07.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди.
В конкретния случай застрахователят е получил застрахователната претенция на
ищеца с приложените към него документи, необходими за разглеждане на претенциите на
06.07.2023 г. Към настоящият момент не са налице доказателства, че застрахователят е
определил застрахователното обезщетение. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и
ал. 3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищеца
отговорността на деликвента за дължимите лихви за забава от датата на предявяване на
претенцията 06.07.2023 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 06.10.2023
г. След 06.10.2023 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
Следователно претенцията за законна лихва, считано от 06.07.2023 г. до окончателното
изплащане на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е основателна и следва да
бъде уважена.
Относно разноските по делото.
Ищецът е освободен от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на
направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
От приложените по делото доказателства се установява, че направените от ответника
разноски са в размер на 1 343.50 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да
се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер
на 913.58 лв.
От приложения по делото договор за правна помощ от 15.10.2023 г. се установява, че
адв. Я. Д. Д. е указал безплатна адвокатска помощ на ищеца. Съдът на основание чл.38, ал.2
от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум.
9
Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение в общ размер е
14 650 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца, съразмерно с уважената част от претенциите му, адвокатско
възнаграждение в размер на 4 688 лв. Към него следва да се начисли съгл. §2а от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимия ДДС в размер на 20%,
предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ищеца е регистриран по ЗДДС.
С оглед на това ответникът следва да заплати сума в размер 5 625.60 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 3 200 лв. по
сметка на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес
на управление гр. С..., представлявано съвместно от изпълнителните директори Н.Д.Ч.,
И.И.Г., П.Ш., Т.И. и Н.П. да заплати на А. К. А., ЕГН ********** сумата от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на майка
му А.Р.Д., ЕГН ********** в резултат на ПТП, станало на 15.05.2023 г. причинено от
Р.М.С., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на лек
автомобил „Опел Мерива“ с рег. № Н .... ВТ на основание застрахователна полица №
BG/03/123000305764 със срок на валидност от 25.01.2023 г. до 24.01.2024 г. за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.07.2023 г. до окончателното й заплащане, а за
разликата над уважения размер на обезщетението от 80 000 лв. до претендираните
250 000.00 лв. отхвърля претенцията на А. К. А., като неоснователна.
Осъжда А. К. А., ЕГН ********** да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано съвместно
от изпълнителните директори Н.Д.Ч., И.И.Г., П.Ш., Т.И. и Н.П. сумата от 913.58 лв.,
представляващи направените от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от исковата претенция.
Осъжда ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес
на управление гр. С..., представлявано съвместно от изпълнителните директори Н.Д.Ч.,
И.И.Г., П.Ш., Т.И. и Н.П. да заплати на адвокат Я. Д. Д. от АК – София, с адрес: гр. С...,
сграда СБА сумата от 5 625.60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на
ищцата безплатна адвокатска помощ.
Осъжда ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес
на управление гр. С..., представлявано съвместно от изпълнителните директори Н.Д.Ч.,
И.И.Г., П.Ш., Т.И. и Н.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
10
Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 3 200 лева.
Решението е постановено при участието на Община Шумен, Булстат ...., с адрес в гр.
Ш..., като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
11