П Р О Т О К О Л
№ 260207
07.10.2020 година Град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХVІІІ наказателен състав
На седми октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. НИКОЛАЙ ЗАГОРОВ
2. ЙОРДАНКА ЗАПРЯНОВА
СЕКРЕТАР: Величка Илиева
ПРОКУРОР при ОП Пловдив: Марин
Пелтеков
ПРОКУРОР при РП Пловдив: Димитър
Пехливанов
Сложи за разглеждане докладвано от
СЪДИЯТА
НОХД № 610 по описа за 2020 година
На поименно повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМ:
В.К.Е. – редовно
призован, явява се лично, доведен от Затвора Пловдив.
В залата се
явяват защитниците му - адв.Й.Д. и адв.Д.Е., редовно призовани за днес.
В съдебната зала
се явява и адв. А.Б. – резервен защитник на
подсъдимия, редовно уведомена от предходното съдебно заседание.
За ОП Пловдив се
явява прокурор Марин Пелтеков, редовно призован.
За РП Пловдив се
явява прокурор Димитър Пехливанов, редовно призован.
ПОСТРАДАЛИ:
И.М.А. – нередовно призован, не се явява.
До същия е изпратена призовка на известния по делото адрес в гр. Смолян, която
е върната цяла с отметка, че адресатът не пребивава на посочения адрес, живял е
там под наем, но е напуснал преди повече от три години, по данни на К.К., живущ и собственик на адреса. Няма данни за настоящ
адрес.
Изпратената до пострадалия А. призовка на известния по делото адрес в гр.
Пловдив е върната в цялост с отметка, че лицето не е открито на адреса, не
живее там, тъй като е бил наемател и е напуснал адреса, по сведение на
собственика не е известен новият адрес.
По делото е постъпила изисканата справка за актуален адрес и задгранични
пътувания на пострадалия А., като в справката е посочен като постоянен и
настоящ адрес ***, на който до свид.А. е била
изпратена призовка за днешното съдебно заседание, а в справката за задгранични
пътувания е посочено последно влизане на територията на страната на
07.09.2019г., без данни за напускането.
Г.А.Н. – редовно призована, не се явява.
В залата се явява назначеният й повереник - адв. П.С., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание.
П.К.Г. – редовно уведомена, явява се лично.
В залата се явява назначеният й повереник - адв. Н.А., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание.
С.С.С. – редовно призован, не се явява.
В залата се явява назначеният му повереник - адв. М.В., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание.
Н.Р.Д. – редовно призована, не се явява.
Н.М.М. – не се явява. Призовката до същата е
върната в цялост, оформена съобразно чл.180, ал.4 от НПК, при отказ да бъде
получена.
Е.А.М. – редовно призована, не се явява.
А.А.М. – редовно призована, не се явява.
Д.Ж.С. – редовно призована, не се явява.
В залата се явява назначеният й повереник - адв. С.Г., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание.
И.Б.К. – редовно призован, не се явява.
К.А.М. – нередовно призован, не се явява.
Изпратената до пострадалия М. призовка на известния по делото адрес в с.
Ябланово е върната цяла с отметка, че по данни на майка му Н.М. същият живее в
Република Белгия.
По делото е постъпила изисканата справка за актуален адрес и задгранични
пътувания на пострадалия М., в която като постоянен адрес е посочен този, на
който е изпратена призовка, а настоящ адрес само Белгия. Налице са данни за
напускане на страната на 13.08.2020г., без данни за завръщането му.
Р.Р.Т. – редовно призован, не се явява.
Ф.С.А. – редовно призована, не се явява.
В залата се явява назначеният й повереник - адв. Б.С., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание.
Б.М.Т. – редовно призована, явява се лично.
В залата се явява назначеният й повереник - адв. Г.Л., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание.
Е.Н.С. – редовно призован, не се явява.
С.С.М. – нередовно призована, не се явява.
Изпратената до пострадалата М. призовка на известния по делото адрес в
с.Йорданово е върната цяла с отбелязване, че адресът не се намира на
територията на с.Йорданово, като същият е посетен на 13 и 23 август, 10 и 15
септември и е залепено уведомление.
До М. е изпратена призовка на посочения от нея адрес в с.И., която е
върната цяла с отметка, че по данни на близки лицето е извън страната.
По делото е постъпила изисканата справка за постоянен и настоящ адрес на С.М.,
както и справка за задгранични пътувания, като в същата е посочен като
постоянен и настоящ адрес този в с.И., на който е била изпращана призовка за
днешното съдебно заседание, както и е посочено излизане от територията на
страната на 20.07.2020г., без данни за завръщането й.
Д.З.Д. – редовно уведомена от предходното съдебно заседание, явява се
лично.
Не се явява повереникът й адв.
Е.К., редовно призован за днес.
А.И.А. – редовно призована, не се явява.
Х.Н.М. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява.
М.Г.Х. – редовно призован, не се явява.
Т.Н.А. – нередовно призована, не се явява.
По делото е върната изпратената призовка в гр.Сливен, кв.“Дружба“ в
цялост с отметка, че лицето не живее на посочения адрес, апартаментът е
продаден по сведение на собственичката на апартамента, която не се е
представила и отказва да допусне във входа длъжностното лице – призовкар, като отказва да получи призовката. Сведенията са
дадени по домофона.
По делото е постъпила изисканата справка за постоянен и настоящ адрес на
свидетелката А., както и справка за задгранични пътувания, в която като постоянен
адрес ***, на който адрес е изпратена призовката за днешното съдебно заседание
и са налице данни за влизане на територията на Р.България на 14.08.2020 г., без
данни за последващо напускане.
Г.И.С. – редовно уведомена, не се явява.
З.И.С. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание и редовно
призована, не се явява.
К.И.Р. – редовно призован, не се явява.
М.Ц.С. - редовно призована, не се
явява.
С.С.Н. -
редовно призован, явява се лично.
В.В.К. – редовно призован, не се явява.
Не се явява и повереникът му - адв. И.К., редовно призована
за днес.
По делото е постъпила молба от пострадалия В.В.К.,
чрез повереника му адв. И.К.
в уверение на това, че същата е възпрепятствана да се яви в днешното съдебно
заседание, не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие и излага становище
по отношение на въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК. Прави и искане за издаване на незаверен препис от протокола от
днешното съдебно заседание.
За днешното съдебно заседание са призовани наследниците на починалия пострадал
А.А.С., както следва:
Ф.А.С. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично.
Н.А.С. – редовно призована, не се явява.
М.А.С. – редовно призована, не се явява.
Т.А.Б. - редовно призован, не се явява.
За днешното съдебно заседание са призовани наследниците на починалата пострадала
Н.С.И., както следва:
С.Н.С. - редовно призован, не се явява.
Г.И.С. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява.
З.И.С. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание и редовно
призована, не се явява.
Не се явява и адв. С.М.К. – повереник
на част от пострадалите лица, редовно призован за днес.
По делото са постъпили изисканите от съда удостоверения за идентичност на
лица с различни имена, касаещи З.И.С./З.И. Р., А.И.С./А.И.А., Т.Н.А./Т.Н. Я. и
А.А.С./Т. А. Б..
По настоящото дело е постъпила молба от пострадалия В.В.К.
чрез адв. И.К., с която се предявява против
подсъдимия Е. граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на
16503,38 лева, ведно със законната
лихва, считано от 15.09.2013г. до окончателното й изплащане, както и граждански
иск за причинени имуществени вреди в размер на 7996,03 лева, ведно със
законната лихва, считано от 18.09.2014г. до окончателното й изплащане. Със
същата молба се прави искане за конституирането му и като частен обвинител.
Молба за конституиране като частен обвинител и граждански ищец от В.В.К. е била подадена и при съдебното разглеждане на НОХД
№8057/2017г. по описа на РС Пловдив, ХХІІІ н.с.
В хода на съдебното разглеждане на НОХД №8057/2017г. по описа на РС Пловдив,
ХХІІІ н.с. е постъпила молба от Г.А.Н., с която се предявява против подсъдимия
граждански иск за сумата от 62000,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, в резултат на престъпление по чл.210, ал.1, т.3, пр.2,
т.5, вр. чл.209, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
По същото дело е депозирана и молба от Г.А.Н. с искане за конституирането
й като частен обвинител.
В хода на съдебното разглеждане на НОХД №8057/2017г. по описа на РС
Пловдив, ХХІІІ н.с. е постъпила молба от П.К.Г., с която е направено искане за
конституирането й като частен обвинител, както и е депозирана молба от същата,
с която се предявява граждански иск за сумата от 80000,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на престъпление по
чл.210, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.209, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и направените
разноски по делото.
В хода на съдебното разглеждане на НОХД № 8057/2017г. по описа на РС
Пловдив, ХХІІІ н.с. е постъпила молба от С.С.С., с
която се предявява граждански иск против подсъдимия Е. в размер 77500,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
престъпление по чл.210, ал.1, т.3, пр.2, т.5, вр. чл.
209, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от 09.09.2013г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.
От същия е била депозирана и молба с искане за конституирането му като
частен обвинител.
В хода на съдебното разглеждане на НОХД № 8057/2017г. по описа на РС
Пловдив, ХХІІІ н.с. е била депозирана и молба от Д.Ж.С., с която се предявява
граждански иск против подсъдимия за имуществени вреди в размер на 15000,00
лева, в резултат на престъпление по чл.217, ал.4, вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
От същата е била депозирана и молба с искане за конституиране като частен
обвинител.
В хода на съдебното разглеждане на НОХД №8057/2017г. по описа на РС
Пловдив, ХХІІІ н.с. е била депозирана молба от Ф.С.А. с искане да бъде
конституирана като частен обвинител. Със същата молба А. предявява граждански
иск за причинени имуществени вреди против подсъдимия в размер на 10585,00 лева,
в резултат на престъпление по чл.210, ал.1, т.3, пр.2, т.5, вр.
чл.209, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Във връзка с предявения от Ф.А. граждански иск в съдебно заседание от
28.05.2020г. от адв.
Б.С. е постъпила молба за конституиране като частен обвинител и граждански ищец
на Ф.С.А., с която се предявява и граждански иск против подсъдимия Е. за
обезщетение за причинени, в резултат на престъплението по чл.217, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК вреди в размер на 10 585 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски. Прави се искане за конституиране на Ф.А.
в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В хода на съдебното разглеждане на НОХД №8057/2017г. по описа на РС
Пловдив, ХХІІІ н.с. е била депозирана молба и от Б.М.Т., с която е направено
искане за конституиране на същата като частен обвинител, както и се предявява
граждански иск против подсъдимия за сумата от 8550,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на престъпление по
чл.210, ал.1, т.3, пр.2, т.5, вр. чл. 209, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото.
В хода на съдебното разглеждане на НОХД №8057/2017г. по описа на РС
Пловдив, ХХІІІ н.с. е била депозирана молба и от Д.З.Д., с която е предявен
граждански иск против подсъдимия в размер на 10000,00 лева, представляващ
обезщетение за причинени в резултат на престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на деянието до окончателното изплащане, ведно с
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Със същата молба е направено и искане за конституирането й и като частен
обвинител.
ПРОКУРОР ПЕЛТЕКОВ: Уважаема
госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че са налице основанията
за даване ход на разпоредителното заседание, като по отношение на нередовно
призованите и неоткрити на посочените адреси свидетели и пострадали лица И.А., С.М.
и Т.А. считам, че са налице основанията за приложение разпоредбата на чл.247в,
ал.3 от НПК, тъй като същите не са открити на посочените от същите по време на разпитите
адреси за постоянно и настоящо местожителство.
По отношение на редовно призованите и неявилите се пострадали свидетели
считам, че същите не сочат уважителни причини за неявяването си, т.е. не са пречка
за даване ход на разпоредителното заседание.
По отношение на предявените на основание чл.77 от НПК и на основание чл.85
от НПК молби от В.К., Г. Н., П.Г., С.С., Д.С., Ф.А., Б.Т. и Д.Д. молби
за конституирането им в качеството на граждански ищци и частни обвинители
считам, че са спазени изискванията на закона, същите са допустими и относими към предмета на разглеждане на делото, няма да
попречат за разкриване на обективната истината, поради което моля да уважите
същите.
ПРОКУРОР
ПЕХЛИВАНОВ: Намирам, че няма процесуални пречки за даване ход на делото и моля да
дадете ход.
АДВ.С.: Няма процесуална
пречка да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Считам, че
не трябва да се дава ход на делото, тъй като има нередовно призовани страни.
ПОСТР.П.Г.: Поддържам казаното
от адв.А..
АДВ.В.: Да се даде
ход на делото.
АДВ.Г.:
Предоставям на съда.
АДВ.С.:
Предоставям и аз на съда.
АДВ.Л.: Да се даде
ход на делото.
ПОСТР.Б.Т.: Поддържам
адв.Л. да се даде ход на делото.
ПОСТР.Д.Д.: Да се даде ход на делото.
ПОСТР.С.Н.: Да се даде
ход на делото.
ПОСТР.Ф.С.: Да се даде
ход на делото.
АДВ.Д.: Считаме, че
ход на делото не следва да се дава. По отношение на нередовно призованите свидетели,
действително намира приложение разпоредбата на чл.247в, ал.3 от НПК, но с изключение
на С.М.. От доклада, който Вие направихте, се установява, че нейна близка е
посочила, че в момента се намира извън страната, но никъде не е изяснено дали
извън страната се намира за един ден, за три дни или за продължително пребиваване.
По тази причина считам, че по отношение на нея не може да намери приложение разпоредбата
на чл.247в, ал.3 от НПК.
АДВ.Е.: Поддържам казаното от адв.Д. и
ще взема допълнително становище по гражданските искове.
ПОДС.Е.: Моето
становище е, че не трябва да се дава ход на делото, като поддържам изцяло
казаното от моите защитници. Държа да добавя, че в настоящия случай не са
изчерпани всичките възможности за призоваване на нередовно призованите лица.
Обстоятелството, че същите не са открити на адресите им в Република България, не
звучи толкова сериозно. Към ВКП има от доста години отдел за „Международно сътрудничество
и дела”, подчертавам „Международно сътрудничество и дела” и това означава, че
от отдела биха могли да извършат призоваването им, най-малкото в друга държава
в рамките на Европейския съюз, за което има обилни данни за тези нередовно
призовани лица, които живеят от доста време в страни членки на Европейския
съюз. Най-вероятно същите правно са легализирали своя статут там, имам предвид,
че имат социални осигуровки и техните адреси са известни както на органите на
полицията, така и на съответните органи на общините, в които живеят, а и най-малкото
на посолството на Република България във всичките тези държави, които бяха
посочени, по памет мисля, че бяха Белгия и Испания. Считам, че съдът следва да
положи всички усилия, за да се гарантира моето право на защита, да бъде
изпратена молба до ВКП в посочения отдел, за да направят от там всичко възможно,
за да бъдат призовани тези лица на адресите им в другите страни членки на Европейския
съюз. Дали те ще се явят или не, това е друг въпрос, но въпросът е да бъдат
призовани, за да не се нарушават и техните, и моите права.
Съдебният състав намира, че липсва процесуална пречка за даване ход на
разпоредителното заседание днес. Налице е нередовно призоваване на няколко от пострадалите
лица, но спрямо същите, според съдебния състав, може да намери приложение разпоредбата
на чл.247в, ал.3 от НПК. Съобразно същата процесуална норма разпоредителното
заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници, както и
ощетеното юридическо лице не са намерени на посочен от тях адрес за призоваване
в страната. Настоящият случай е именно такъв. Действително, съдът е положил
повече от необходимите процесуални усилия за призоваване на тези лица и за
изискване на справки за актуалните им адреси и задграничните им пътувания, но
факт е обстоятелството, че нередовно призованите лица – пострадали, не са
намерени именно на посочените от тях адреси. Поради това няма процесуална
пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Ето защо
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Сне се самоличността на подсъдимия:
В.К.Е. - роден на
***г. в гр.П., живущ ***, б., български гражданин, разведен, неосъждан, трудово
ангажиран, с висше юридическо образование, ЕГН:**********.
На подсъдимия се разясниха правата по чл.55 от НПК.
ПОДС.Е.: Разбирам
правата си. Получих препис от обвинителния акт, както и съобщение за насрочване
на делото и разпореждането на съда преди повече от 7 дни.
СНЕ СЕ самоличността на явилите се пострадали:
П.К. Г. – ** г., б., българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство.
Б.М.Т. – ** г., б., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство.
Д.З.Д. – ** г., б., българска гражданка, разведена, неосъждана, без
родство.
С.С.Н. – ** г., б., български гражданин, женен,
неосъждан, без родство.
Ф. А. С. – ** г., б., българска гражданка, вдовица, неосъждана, без
родство.
Съдът разясни на пострадалите правото им да участват в
обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и
правата им по чл.75 и чл.76 от НПК.
ПРОКУРОР
ПЕЛТЕКОВ: Получили сме
съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда и сме уведомени за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК,
преди повече от 7 дни.
ПРОКУРОР
ПЕХЛИВАНОВ: Получили сме
съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда и сме уведомени за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК,
преди повече от 7 дни.
АДВ.С.: Получили сме съобщение за насрочване
на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и сме
уведомени за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
АДВ.А.: Получили сме съобщение за насрочване
на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и сме
уведомени за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
ПОСТР.П.Г.: Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм
уведомена за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
АДВ.В.: Получили сме съобщение за насрочване
на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и сме
уведомени за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
АДВ.Г.: Получили сме съобщение за насрочване
на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и сме
уведомени за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
АДВ.С.: Получили сме съобщение за насрочване
на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и сме
уведомени за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
АДВ.Л.: Получили сме съобщение за насрочване
на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и сме
уведомени за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
ПОСТР.Т.: Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм
уведомена за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
ПОСТР.Д.: Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм
уведомена за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
ПОСТР.Н.: Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм
уведомен за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
ПОСТР.С.: Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм
уведомена за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
АДВ.Д.: Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм
уведомен за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
АДВ.Е.: Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм
уведомена за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
ПОДС. Е.: Получил съм препис от обвинителния
акт преди повече от 7 дни. Получил съм и съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм
уведомен за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правото им на отвод
срещу състава на съда, прокурора, защитника и съдебния секретар.
ПРОКУРОР ПЕЛТЕКОВ: Нямам отводи.
ПРОКУРОР ПЕХЛИВАНОВ: Нямам отводи.
АДВ.С.: Нямам отводи.
АДВ.А.: Нямам отводи.
ПОСТР.П.Г.:
Нямам отводи.
АДВ.В.: Нямам
отводи.
АДВ.Г.: Нямам
отводи.
АДВ.С.: Нямам
отводи.
АДВ.Л.: Нямам
отводи.
ПОСТР.Т.: Нямам
отводи.
ПОСТР.Д.: Нямам
отводи.
ПОСТР.Н.: Нямам
отводи.
ПОСТР.Ф.С.:
Нямам отводи.
АДВ.Д.: Нямам
отводи.
АДВ.Е.: Нямам
отводи.
СЪДЪТ след съвещание счита, че са налице условията да се започне обсъждане на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ
ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ.248, АЛ.1 НПК, като съдът уведоми страните, че
в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят
възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1, т.3 на
чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното
заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за
несъществени.
ПРОКУРОР
ПЕЛТЕКОВ: Считам, че така предявените граждански искове на основание чл.77 от НПК
от страна на пострадалите лица В.К., Г.Н., П.Г., С.С.,
Д.С., Ф.А., Б.Т. и Д.Д. са допустими, тъй като имат
отношение по предявеното обвинение на подсъдимото лице. Същите са подадени в съответствие
с изискването на закона, преди даване ход на разпоредителното заседание, няма
да попречи разглеждането на така предявените граждански искове за разкриване на
обективната истина по делото.
Предявените от посочените от мен лица молби за конституирането им в
качеството на частни обвинители считам, че отговарят на изискванията на разпоредбата
на чл.85 от НПК и също няма да попречат на разкриване на обективната истина.
По така поставените въпроси за насрочване на разпоредителното заседание
давам следните отговори:
Считам, че съобразно предявеното обвинение за извършени престъпления от
подсъдимия, делото е подсъдно на РС Пловдив като първа инстанция.
По точка 2 считам, че няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По точка 3 считам, че не е допуснато в хода на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, пострадалите или
техните наследници.
Към настоящия момент не са налице основанията за разглеждане на делото по
реда на особените правила.
Няма основания за разглеждане на делото при закрити врата, няма основание
за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и
че не са налице основания за извършването
на съдебни следствени действия по делегация.
По настоящото досъдебно производство и наказателно такова
подсъдимият е с МНО „Подписка“, поради което считам, че не са налице основания
за нейната промяна.
Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови доказателства.
При липса на основание за разглеждане на делото по реда на особените
правила, считам, че съдебният състав следва да насрочи делото в открито съдебно
заседание с призоваване на всички лица, посочени в приложението към
обвинителния акт, а именно списък на свидетелите от досъдебното производство и
вещите лица, изготвили експертизата.
ПРОКУРОР
ПЕХЛИВАНОВ: Намирам, че делото е подсъдно на настоящия съд. Няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че не е
допуснато в хода на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия, пострадалите или техните наследници. Към
настоящия момент не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Няма основания за разглеждане на делото при закрити врата,
за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник, както и че не са
налице основания за извършването на
съдебни следствени действия по делегация.
Взетата мярка за процесуална
принуда е правилно определена, поради което моля да я потвърдите.
Искания за събиране на нови доказателства няма да соча. Моля да насрочите
делото в предвидените от НПК срокове.
По отношение на така предявените и докладвани от Вас граждански искове с
искания за конституиране като граждански ищци и частни обвинители на
пострадалите лица, аз намирам безспорно, че същите са допустими, но считам, че
този въпрос вече е бил решен в предходното съдебно заседание от предишния
съдебен състав. Пререшаването в днешното съдебно заседание на този въпрос е недопустимо,
най-вече поради съдбата на делото и това е, че същото е върнато от въззивен съд на районен, то не започва отначало, както би
била хипотезата, ако се внесе нов обвинителен акт, поради което конституираните
страни продължават своето участие в процеса, поради което намирам, че
произнасянето по допустимостта на исковете в това производство не би следвало
да се прави, а конструираните вече страни да продължат своето участие в
днешното съдебно заседание.
АДВ.С.: Присъединявам
се към становището на държавното обвинение по обсъдените въпроси по чл.248 от НПК.
Моля да конституирате Г.Н. като граждански ищец и частен обвинител.
АДВ.А.: Също се
присъединявам към казаното от прокурора в днешното съдебно заседание по
въпросите на чл.248, а.1 от НПК.
По отношение на гражданския иск и искането за конституиране на частен
обвинител поддържам казаното в предишните дела и моля да се конституира като граждански
ищец, като поддържам иска за 80 000 лева.
ПОСТР.П.Г.: Поддържам
казаното от адв.А. по отношение на гражданския иск и
искането за конституиране като частен обвинител, а по въпросите на чл.248, ал.1
от НК поддържам това, което казаха прокурорите.
АДВ.В.: По
отношение на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК изразявам следното становище:
Делото е подсъдно на Районен съд Пловдив като първа инстанция. Няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са
допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения, които са отстраними, по отношение на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, пострадалите или техните
наследници. Към този момент не са налице основанията за разглеждане на делото
по особените правила, както и разглеждане на делото при закрити врата,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и извършването
на съдебни следствени действия по делегация.
Взетата мярка за неотклонение „Подписка“ е адекватна и моля да бъде потвърдена. Нямам искания
за събиране на доказателства и моля да насрочите делото в предвидените в НПК
срокове.
Поддържам иска, предявен от С.С. за конституирането
му като граждански ищец и частен обвинител.
АДВ.Г.: По
въпросите на чл.248, ал.1 от НПК се присъединявам към представителите на държавното
обвинение, поддържам гражданския иск и искането за конституирането на частен
обвинител.
АДВ.С.: По въпросите
на чл.248, ал.1 от НПК становището ми е следното:
Делото е подсъдно на Районен съд Пловдив. Няма основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство. На досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия, пострадалите или техните наследници. Не са налице основанията за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основанията за
разглеждане на делото при закрити врата, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и извършването на съдебни следствени
действия по делегация. На този етап нямам искания за нови доказателства. Моля
да насрочите делото за друга дата, за която да призовете свидетелите, посочени
в обвинителния акт, както и вещите лица.
По отношение на предявената от Ф.А. молба за конституирането й като
граждански ищец и частен обвинител, моля да бъде приета тази молба и същата да
бъде конституирана в тези две качества.
Поддържам молбата, която сме приложили в съдебното заседание от 28.05.2020г.,
която е с добавка за престъплението по чл.217, ал.4 вр.
чл.26, ал.1 от НК, тъй като в предходното разглеждане на НОХД 8057/2017 г. тази
молба е била подадена от адв.С.К. и той е посочил единствено
и само престъплението по чл.210, ал.1, т.3 вр. чл.209,
ал.1 от НК.
АДВ.Л.: По въпросите
на чл.248, ал.1 от НПК се присъединявам към мнението на прокурорите от Районна
и Окръжна прокуратура. Поддържам така предявените искове за конституиране като
граждански ищец и частен обвинител.
ПОСТР.Б.Т.: Същото като
адв.Л. и по въпросите, и по исканията. Аз нищо не
знам, не съм грамотна, поддържам това, което каза адв.Л..
ПОСТР.Д.Д.: Да, поддържам това, което
казаха всички. Поддържам предявения гр.иск в предходното дело и искането за конституиране
като частен обвинител.
ПОСТР.С.Н.: По въпросите
на чл.248 от НПК поддържам това, което казаха всички до тук.
ПОСТР.Ф.С.: И аз се
присъединявам към това, което казаха до тук.
АДВ.Д.:
Гражданските искове, моля да ги оставите без уважение и да не конституирате
лицата като граждански ищци по следните съображения:
На първо място, актът по делото на 23 нак.състав
е отменен и са отменени всички следствени действия по този начин, извършени от
него с отменителния съдебен акт на въззивната инстанция. Настоящото дело започва отначало и следва
да бъдат извършени всички необходими действия, които следва да се извършат към
настоящото разпоредително заседание. Твърдението на прокурора, че абсолютно
било ясно, че предявените в предишното дело граждански искове, а според нас и
молбите за конституиране като частни обвинители, не могат да породят правен
ефект, ако не са предявени в настоящото съдебно заседание. Аргументът на прокурора
е, че след като няма нов обвинителен акт, следователно не се обсъжда този
въпрос. Това е становището на Прокуратурата, но то противоречи на разпоредбата
на чл.84-85 от НПК, където изрично е посочено в първата разпоредба, че гражданският
иск се предявява от пострадалия или неговите наследници, както и юридическите
лица в съдебното производство. Съгласно втория текст – чл.85, ал.3 от НПК граждански
иск се предявява най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Първоинстанционният
съд по това дело е настоящият съд. Ето защо, мисля, че няма предявени граждански
искове по настоящото дело, няма и предявени молби за конституирането като частни
обвинителни, поради което едно от основанията, за да откажете да ги
конституирате към настоящия момент.
Отделно от това, гражданските искове във всички случаи не отговарят на
изискванията на разпоредбата на чл.85, ал.1 от НПК, тъй като изрично следва да
се посочат обстоятелства, сочени в тази разпоредба, които не са посочени във
всички тези искове. Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК за онези неща,
за които няма уредба в НПК, се прилага разпоредбата на ГПК. ГПК изисква, когато
се претендират лихви, да бъде конкретизирана датата задължително, за да може
евентуално да се осъществи защитата на ответника по делото. В конкретния случай
е недопустимо да се сочи от датата на увредата, а
датата на увредата не може да бъде сочена от съда или
избрана от съда, защото в гражданския процес основното начало е диспозитивно начало, т.е. каквото се поиска, това ще се
отсъди. Недопустимо е някой друг да формулира искането на ищеца. Това също
считам за основание да откажете конституирането им.
На предпоследно място, на всички искове давността е изтекла, така че
лично за нас е безсмислено да се конституират тези хора като граждански ищци и
по този начин да утежняваме процеса. Вярно е, че това е въпрос по същество, но
може да го имате предвид, с оглед допускането на гражданския иск, още повече че
той може да бъде предявен, съгласно ал.2, в отделно гражданско производство.
И на последно място, съдът не допуска конституирането на лицата като граждански
ищци не когато те ще изясняват или няма да изясняват истината по делото, а с оглед
преценката дали ще затрудни или попречи на процеса, най-вече на защитата на
подсъдимия. Считам, че осем предявени иска от различни лица във всички случаи
биха затруднили защитата на подсъдимия, като последно основание да не ги
приемете.
Също считам, че няма искане по съответния ред и по съответното време
лицата да бъдат конституирани като частни обвинители, поради което моля да
отхвърлите и това тяхно искане.
По отделните разпоредби на чл.248, ал.1 от НПК считам, че делото, с оглед
соченото място на извършване и квалифициране на деянията, е подсъдно на настоящия
съд по местна и родова подсъдност. Няма основания да се спира или прекратява делото.
Ние сме готови настоящото производство да протече по реда на чл.371, т.1 от НПК
- съкратено производство частично, като държим по делото единствено да бъдат
разпитани нотариусите, които са регистрирали съответните документи и удостоверили
с печат и подпис. Това са П., Б. Т., Б. - на тези свидетели държим. Не възразяваме
да бъде изслушана и комплексната психиатрична и психологична експертиза, представена
по делото така, както поиска представителят на държавното обвинение.
По отношение на останалите неща считам, че това, което изразиха колегите
прокурори и адвокати, се присъединявам към тях по отношение на останалите
въпроси на чл.248 от НПК.
АДВ.Е.: Аз
поддържам казаното от адв.Д.. Само в частта на гражданските
искове искам да добавя и следното нещо:
Доколкото в наказателния процес е възможно и устно заявяване на
граждански искове, моля да приемете, че в настоящото производство такова
заявление има само от адв.С., а моля да не приемете,
че молбата досежно конституирането като граждански
ищец и частен обвинител на В.К., която днес докладвахте, може да се счете като такова
устно заявяване, защото тя препраща към молба, представена по предишно дело, което
както адв.Д. каза, е изцяло отменено и се връща за
ново разглеждане на друг състав.
Отделно от това, в молбата за граждански ищец на г-н К. от това, което
докладвахте, се претендират имуществени и неимуществени вреди. Във всички
случаи, дори ако искате да допуснете за разглеждане този гр.иск в частта на неимуществените
вреди, намирам, че не следва да бъде допуснат категорично.
Що се касае до молбата за граждански иск, която поддържаше адв.С., която е депозирана в предходното съдебно заседание,
на което ход не се даде, посочвам, че изключително от гледна точка на гражданския
процес е действително липсата на датата, от която се претендира настъпилото
увреждане. Моля съда да обърне внимание, че такива дати липсват по всички
представени граждански искове от предходното съдебно производство, както
казахме, отменено от Окръжен съд. Нещо повече, там се жонглира с дата на
увреждане и дата на деяние. Извънредно важно е в гражданските искове да не се
сочи просто една квалификация по наказателното право, а във всеки от тях да има
мотивна част, в която да се посочат конкретните
фактически твърдения на страната, и тъй като гражданският процес е субсидиарно приложим, но задължително приложим в частта на
гражданските искове, а това заседание наистина е последното, в което те биха
могли да бъдат предявени или прецизирани. Ако са предявени, считаме, че е
недопустимо приемането на всички граждански искове.
Във всички останали пунктове, поддържам казаното от адв.Д.
по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК.
ПОДС.Е.: Аз се
присъединявам към становището на моите защитници. Считам, че не следва да бъдат
конституирани като граждански ищци и частни обвинители нито едно от лицата,
които дали устно, дали чрез повереници, са подали и
изявили желание за граждански искове по следните възражения:
Без да преповтарям адв.Д., лично за мен всяко
позоваване на вече отменено дело, независимо че на всички съдебни заседания до
момента постоянно се цитира 23 състав, но това е една присъда, която е отменена
и няма абсолютно никаква правна стойност, не искам да квалифицирам аз като
подсъдим по някакъв друг начин този съдебен акт, но не считам, че е редно всеки
път да се говори за 23 наказателен състав и за отмененото вече дело, тъй като
не искаме и това дело да бъде отменено като другото, затова не трябва да го
даваме за пример.
Изявленията на прокурора ми се сториха така интересни от правна гледна
точка, че едва ли не съдът решава всичко без страните по делото. Реално по
делото няма страни, защото още не сте се произнесли, реално страните към
настоящия момент сме аз, защитниците и прокурорът.
Нещо повече, независимо че делото се „пререшава” отново, няма внесен нов
обвинителен акт, всички свидетели са посочени като пострадали, никъде не са
посочени като страна, като граждански ищци. Считам тази юридическа забежка като неоснователна и моля да я оставите без
коментар. Миналият път или по-миналият път лично аз изразих едно възражение по
отношение на подаването на гражданските искове от тази гледна точка, че лично
за мен като юрист, какъвто все още съм, следва и двете страни да имат
непрекъснато доверие, непрекъсната воля за постигане на определена цел. Считам,
че през този дълъг период от време много от пострадалите е възможно да са
преосмислили своето отношение спрямо мен, спрямо така нареченото деяние и както
виждате от толкова много пострадали идват изключително малко хора. Прави ми
впечатление, че повечето по аналогия повтарят и претендират някакви суми, за
които те самите не могат да кажат нито като сума, нито като стойност какво
представлява. Единствените граждански искове са два, без да говоря за
допустимост и за основателност, тъй като считам, че те са неоснователни, но
поне са правно депозирани пред Вас и то преди даване ход на настоящото
производство. След като Вие дадохте ход на делото, всяко устно искане за
конституиране, за поддържане на граждански искове, свързани с отменена присъда,
лично на мен ми се струва не на място в съдебна зала.
Смятам, че тези граждански искове действително ще затруднят процеса,
защото в крайна сметка ние сме тук за изясняване на обективната истина по отношение
на евентуално извършено престъпление и наказание, а не толкова за обезщетения,
които така или иначе можеха да бъдат търсени, казвам можеха, защото тези хора
разполагаха с повече от пет години. Аз не говоря за датата на предполагаемото
увреждане, в което ме обвинява РП, тъй като аз бих застъпил двете теории от
кога тръгва давността за деянието в наказателния процес. Едната доктрина е, че
тръгва от самото деяние. В тази връзка ще цитирам касационно решение №225/2016г.
на четвърто гр.отделение на ВКС, решение №643/2009г. на първо нак.отделение на ВКС и решение №1016/2009г. на трето гр.отделение
на ВКС, в които решения ВКС е застъпил тезата, че не е необходимо авторството и
деянието да са установени по някакъв специален ред. Дори деянието да е
предполагаемо престъпление, давността за гражданска отговорност тече от момента
на извършване на престъплението, а не от влизане в сила на настоящата присъда.
В този случай всички граждански искове са погасени по давност.
От друга страна, другото застъпено в съдебната практика понятие е, че
давността започва да тече от узнаването за престъплението. Когато бях арестуван
на 30.01.2015г. по абсолютно всички национални медии в продължение най-малко на
една седмица нямаше новинарска емисия, в която да не ми показаха лицето, да не
говоря за измамени, включително някои от тук присъстващите, които даваха
обширни интервюта, въпреки че в момента даже виждате, че не знаят какво говорят
в съдебната зала, така че ако мога да си позволя един по-простоват
израз „и глухите чуха, и слепите видяха“ какво е станало през 2015 г., когато
ме арестуваха, а не както се твърди, че преди осем или девет години, когато аз
съм извършил тези деяния. От където и да го погледна виждам, че тези граждански
искове са прекалено закъснели, прекалено недопустими и абсолютно неоснователни,
за да бъдат приети в настоящия процес. Моля да не приемете нито един от тях и
да се съсредоточите в наказателноправната част от
процеса.
По въпросите на чл.248 от НПК адвокатите ми взеха становище, аз се
присъединявам към тях.
Да, по чл.371 т.1 от НПК искам да протече производството, като да не се
провежда разпит на всички свидетелите, с изключение на Сергей П., Б. Т. и В.Б.
АДВ.Д.: Не желаем
разпит на всички свидетели, с изключение на С.П., Б. Т. и В.Б., както и на
вещите лица, изготвили комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза. По отношение на събирането на гласните доказателства не държим на
разпита на останалите свидетели, искаме да се ползват протоколите за разпит от
досъдебното производство.
ПРОКУРОР
ПЕЛТЕКОВ: Тъй като първи по ред е прокурорът при вземане на становище по въпросите
по чл.248, ал.1, т.4 от НПК и тогава все още нямаше становище на подсъдимия и неговите
защитници за начина на провеждане на съдебното следствие, но след като те взеха
становище, че желаят провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.1 от НПК с разпит на изрично посочените от същите свидетели, както и
изслушване на вещите лица, изготвили съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза, аз намирам, че са налице основанията за приложението на тази
разпоредба и провеждане на такова съкратено следствие, с оглед изричното
желание на подсъдимия и неговите защитници. Това е допустимо и направено, с
оглед изискването на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.4 от НПК.
ПРОКРОР
ПЕХЛИВАНОВ: Няма пречки за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1
от НПК и по този начин ще се разкрие обективната истина.
АДВ.С.: Каквото казаха представителите на
Прокуратурата.
АДВ.А.: Каквото казаха представителите на
Прокуратурата.
ПОСТР.П.Г.: Каквото казаха представителите на
Прокуратурата.
АДВ.В.: Каквото казаха представителите на
Прокуратурата.
АДВ.Г.: Каквото казаха представителите на
Прокуратурата.
АДВ.С.: Каквото казаха представителите на
Прокуратурата.
АДВ.Л.: Каквото казаха представителите на
Прокуратурата.
ПОСТР.Т.: Каквото казаха представителите на
Прокуратурата.
ПОСТР.Д.: Каквото казаха представителите на
Прокуратурата.
ПОСТР.Н.: Каквото казаха представителите на
Прокуратурата.
ПОСТР.С.: Каквото казаха представителите на
Прокуратурата.
Съдът се оттегли
на тайно съвещание.
Съдът, след
тайно съвещание, като изслуша становището на страните по въпросите на чл.248 от НПК намира за установено следното:
Делото е родово
и местно подсъдно на Районен съд - Пловдив, с оглед престъпленията, за които е
повдигнато обвинение.
Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Налице е обаче
основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ОП -
Пловдив, тъй като в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните права на
обвиняемия /подсъдимия/, свързано с изготвяне на обвинителния акт. Съобразно
разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК в
обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението,
извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му. С
внесения в съда обвинителен акт на подсъдимия В.Е. са повдигнати обвинения по
чл.210, ал.1, т.3, пр.2, т.5, вр. чл.209, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК
/“пасивна измама“, осъществена при продължавана престъпна деятелност, с пет
пострадали лица/ и по чл.217 ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК
/продължавана престъпна деятелност, с 24 пострадали лица/.
Видно от съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния
акт /ОА/ липсва задължителното отразяване
на фактите, които обуславят съставомерността на
инкриминираната деятелност и участието на подсъдимия в нейното осъществяване.
Липсата на изложени факти от тази категория, или противоречивото им отразяване,
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко
положение води до ограничаване правата на подсъдимия. Преди всичко следва да се
посочи, че и за двете престъпления, за които на подсъдимия е повдигнато
обвинение за продължавана престъпна дейност не е отразен дори минималния обем
от факти за всяко от единичните деяния. Прокурорът си е позволил в
обстоятелствената част на обвинителния акт за всеки отделен случай да направи
анализ на събраните по делото доказателства, без обаче да изложи ясно
фактическата обстановка, която приема за установена. В огромна част от
обстоятелствената част на ОА е посочено следното: „Според показанията на
определен свидетел …..“, след което се излагат твърденията на този свидетел. Не
става ясно обаче дали именно тези твърдения са възприетите от прокурора факти.
Подобен подход в обстоятелствената част на ОА е недопустим. За да бъде адекватна
защитата на подсъдимия, доколкото обвинителният акт очертава рамките на
повдигнатото обвинение, следва в обстоятелствената му част точно и ясно да се
конкретизират времето, мястото и начинът на извършване на престъплението. По
идентичен начин от страна на държавното обвинение е извършен анализ и на
събрани в хода на досъдебното производство писмени доказателства /справки от
нотариуси, декларации, пълномощни и т.н./, като единствено са изброени в
обстоятелствената част на ОА, без да става въобще ясно дали на посочените в тях
дати и изявленията в тях са приети от прокурора за случили се събития, относими към съставомерните
признаци на престъпленията, за които е повдигнато обвинение.
Наред с изложеното, в най – общ план, следва да се
отбележи и това, че в диспозитива на повдигнатото
обвинение е отразено, че престъпленията са извършени в гр. Пловдив. Никъде в
обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не е посочено в кое населено
място е извършено изпълнителното деяние, както на твърдяната „пасивна измама“,
изразяващо се в използване на неопитността и неосведомеността на пострадалите
лица, така и на повдигнатото обвинение за „злоупотреба с доверие“. Нито е
посочено къде е настъпил престъпният резултат, доколкото измамата е резултатно
престъпление, нито пък къде са последвали значителните щети за пострадалите от
престъплението по чл.217 от НК. Безспорно необходимо е в обстоятелствената част
на ОА да бъде посочено и мястото на
извършване на престъплението.
С отменителното решение на ОС –
Пловдив, постановено по ВНОХД №2010/2019г. е отменена постановената по НОХД
№8057/17г. по описа на РС – Пловдив - ХХІІІ н.с. Присъда №153 от 03.06.2019г.,
като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав и е образувано
настоящото съдебно производство по НОХД №610/2020г. по описа на РС - Пловдив –
ХVІІІ н.с. Основният аргумент в посоченото въззивно
решение за отмяна на контролираната присъдата е липса в мотивите й на
задължително отразяване на фактите, които обуславят съставомерността
на инкриминираната деятелност и участието на подсъдимия в нейното
осъществяване. Такава липса е налице и в ОА, тъй като мотивите на присъдата
относно фактологическата установеност е почти
идентична с тази, отразена в обстоятелствената част на ОА, като дори съдът е
изложил повече от прокурора, опитвайки се да преодолее проблема на ОА с
цитирания коментар на доказателствата и абсолютната липса на фактическо
отразяване на развилите се събития. В тази връзка настоящият съдебен състав ще
преповтори изцяло аргументите на контролиращата инстанция в цитираното въззивно решение, но съотнесени
към ОА, инициирал настоящото съдебно производство.
Подсъдимият Е. е предаден на съд по пункт първи от
обвинението му за „пасивна измама“, осъществена при продължавана престъпна
деятелност, изразила се в „използване неопитността и неосведомеността“ на
конкретните адресати. Характерното за изпълнителното деяние на така очертаната
измама се осъществява чрез бездействие - неуведомяване за допусната грешка. За
разлика от активната измама, където деецът съдейства за заблуждението, тук
деецът само не му противодейства. Така при описване на конкретната деятелност е
необходимо в обстоятелствената част на ОА да се конкретизира онова бездействие,
с което се твърди деецът да е осъществил изпълнителното деяние, като това
следва да бъде сторено за всяко едно от отделните деяния, включени в
продължаваното престъпление. Следва да се отразят и обстоятелствата, описващи
осъщественото от адресата на измамата имуществено разпореждане, реализирано
вследствие на формираните /или затвърдени/ у него неверни представи за гражданскоправните релевантни обстоятелства от значение за
имущественото разпореждане. Абсолютно задължително е и да се посочи и какъв е
престъпният резултат. Видно от обстоятелствената част на ОА липсва коректно фактологическо отразяване на основните съставомерни
обстоятелства относно всяко едно от деянията, включени в продължаваната
престъпна деятелност по пункт първи от обвинението.
Т.напр. относно свид. А. в
обстоятелствената част на ОА е отразено следното:
„На 17.11.2011г.
св. И.А. ангажирал адв.В.Е. във връзка с уреждане на
обезщетение за причинени му вреди при ПТП. В тази връзка подписал няколко
документа изготвени от пълномощника му заверени за подписа при нотариус Б. Т.:
рег.№5692 пълномощно, с което упълномощава адв. Вл.Е. да съдейства за получаване на застрахователно
обезщетение във връзка с причинените му при ПТП неимуществени вреди също и
договор рег.№5693 за цесия между него и Вл.Е. с
предмет вземането му към ЗД “Евроинс“ АД. На
24.02.2012г. с декларация от името на А., заверена с подпис при нотариус П.
рег.№** посоченият договор за цесия бил прекратен.
Съгласно показанията на св.А. с адвоката се разбрали за възнаграждение от
10 % от определеното му застрахователно обезщетение. От адвокат Е., св. А.
разбрал, че определеното му обезщетение от застрахователя е 20 000лв., когато
получил от адвоката си на ръка първата вноска от обезщетението на 17.11.2011г.
в размер на 10 000лв., като от тях предал на адвоката си 1000лв. като
адвокатско възнаграждение. Втора вноска от обезщетението от 9 000лв. получил на
ръка от адвоката си през месец февруари 2012г. когато адвокат Вл.Е. го завел при друг нотариус и там подписал някакви
документи изготвени от адвоката.
Спогодбата със застрахователя за обезщетението на А. била подписана от
пълномощника му адв. Е. на 28.11.2011г., т.е след
дата на която свидетелят е получил първата част от обезщетението си,
определеното му обезщетение било в размер на общо 65 000лв., платими на три
вноски.
По банковата сметка на адв. Е. на 13.12.2011г. ЗД
“Евроинс“ превело по щетата с увреден А. първата
вноска от 25 000лв., изтеглени на каса от адвоката на 14.12.11г., на 04.01.12г.
ЗД „Евроинс“ превел втората вноска от 20 000лв., а на
26.01.12г. превел третата вноска от 20 000лв. по сметката на адвокат Вл.Е...
Относно декларация от негово име рег.№449/24.02.12г. на нотариус С.П.
-заверка на подпис, свидетелят твърди, че имал пълно доверие на адвокат В.Е. и
каквото му наредил да подпише, това подписвал без да чете, защото му имал пълно
доверие, че няма да бъде излъган и че всичко, което му се полага ще си го
получи“.
Малко по-горе при общия коментар за процесната
деятелност, квалифицирана като „измама“ в обстоятелствената част на ОА е
отразено следното:
„В инкриминирания
период обв. Е. изплатил на ръка в брой на
пострадалите различни суми, най-често още преди да бъде определено
обезщетението от застрахователя със спогодба, създавайки впечатление у тях, че
това са пълните суми от застрахователното обезщетение. По-късно застрахователят
изплащал обезщетението за пострадалите по банков път по сметката на адвоката,
като той не предавал сумите на упълномощилите го лица И.А., Г.Н., С.С., П.Г., Н.Д.“.
Видно е, че относно свид.А. е
налице неяснота относно изпълнителната деятелност на подсъдимия, която е субсумирана под нормата, инкриминираща „пасивната измама“,
осъществявана чрез бездействие. В случая не става ясно с какво конкретно
поведение е приел прокурорът, че е реализирано това бездействие. Вероятно е
счел, че невярната представа е относно действителния размер на
застрахователното обезщетение /което по-скоро покрива критерия за „използване
на заблуждение“, каквато деятелност не му е вменена/, но не е посочил в какво
се е изразило конкретното бездействие на подсъдимия Е., чието обвинение е за
„използване неопитността и неосведомеността“ на пострадалия. Нещо повече,
приетата от прокурора фактология оставя с
впечатление, че подсъдимият Е. не просто не е противодействал, а
напротив-съдействал е за заблуждението посредством активна
деятелност-„създавайки впечатление у пострадалите, че това са пълните суми от
застрахователното обезщетение“, „от В.Е., свид. А.
разбрал, че определеното му обезщетение от застрахователя е 20 000лв.“.
На следващо място, относно коментирания свидетел липсва фактологическо отразяване и на обстоятелствата, в които се
е изразило предприето от него имуществено разпореждане, ощетило патримониума му. Наистина в края на абзаца, касателен свид.А., са посочени
документи, които според отразеното от прокурора свидетелят твърди да е
подписал, но нито е посочено кога е сторено това, нито има яснота дали има
връзка осъщественото от свидетеля имуществено разпореждане и каква е същата.
Пълна неяснота е налице и относно начина на формиране на твърдения съставомерен престъпен резултат, който е приет в диспозитива на повдигнатото обвинение за 47 000 лева, и
посочен едва при общото отразяване на имотните вреди за всички пострадали.
Единствено би могло да се предположи, че конкретният престъпен резултат е
формиран като от преведеното от застрахователя обезщетение в размер на 65 000
лева са извадени онези 18 000 лева, които се твърди да са изплатени на
свидетеля от подсъдимия Е.. Проблемът е, че в обстоятелствената част на ОА
изрично е посочено, че от изплатените му от подс. Е.
20 000 лева, свидетелят А. платил на първия сумата в общ размер на 2000 лева,
представляваща уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 10% от
определеното на първия застрахователно обезщетение. Тази сума в размер на 2000
лева очевидно също е включена в размера на причинената на свидетеля съставомерна имотна вреда, причинена му в резултат от
престъплението „измама“. Принципно няма пречка, ако евентуално съдът приеме доказаност на обвинението, но счете, че размерът на
имотната вреда е по-малък от този на повдигнатото обвинение, да постанови
оправдателен съдебен акт в тази част, но това е възможно само при яснота на
действителната воля на държавното обвинение. В случая тази воля, включително и
относно начина на формиране на имотната вреда е категорично неясна, при все, че
липсва изложение на необходимите обстоятелства в тази насока. Така прокурорът
не е заявил нищо относно това как посоченото изрично във възприетата фактология адвокатско възнаграждение върху
застрахователното обезщетение в размер на 10% /което при сума от 65 000 лева е
6500 лева, а при 20 000 лева е 2 000 лева/ се съотнася към размера на
инкриминираната вреда и ако се приема от прокурора, че не следва да бъде
приспаднато - защо се приема, че адвокатската услуга е трябвало да бъде
безвъзмездна.
Неяснота е налице и относно инкриминирания период на
онази деятелност, от която пострадал се
явява свидетелят А.. Така, ако за началната дата може да се приеме, че е
възприета датата, на която А. ангажирал подсъдимия Е. в качеството му на
адвокат, то относно крайната дата 24.02.2012г. липсва изрично фактическо
отразяване, от което да е видно, че именно на тази дата е финализирана
„измамата“ спрямо този свидетел, довършена с настъпване на имотната вреда в
ощетения патримониум.
Подобни проблеми са налице и при фактическото отразяване
на останалите деяния, включени в продължаваното престъпление „измама“.
Пример следва да се даде и със свидетелката Г.Н., където
се „появява“ и свидетелят А.П., чиято роля и деятелност относно посочената
свидетелка не е ясно изяснена при очертаване на твърдените от прокурора
обстоятелства от основния предмет на доказване. Вместо това прокурорът е описал
редица документи, което описание представлява близо 2/3 от изложената фактология, касаеща свидетелката Н..
Малко по-нагоре е посочено единствено, че свидетелят П. завел свидетелката Н.
„при нотариус Б. Т. заедно с адвоката и сина й – свидетелят М.Б., във връзка с
подписването на „някакви документи““. Какви са тези документи, които прокурорът
твърди, че са били подписани, не е посочено, като очевидно прокурорът е
възприел при отразяването им ползваната от свидетелите терминология, което
обаче е абсолютно недопустимо за обстоятелствената част на ОА, в която
прокурорът е длъжен да изясни и посочи установените от него обстоятелства,
касаещи предмета на доказване - в случая индивидуализиране на въпросните
документи. Не става ясно и това дали изброените в ОА по-долу документи,
установени според прокурора от справка на нотариус Т., е прието да са именно
документите, подписани от Н., при все, че не е посочил и кога свидетелката е
била заведена от П. да подпише въпросните „някакви документи“.
Нещо повече, фактическата обстановка относно свидетелката
Н. приключва с изброяването на документи, според които на 11.12.2012г. А.П. като пълномощник на Г.Н. е получил
изцяло обезщетението й от 67 000 лева на ръка от адв.
Е., като му платил 1000лв. адвокатски хонорар. По начина, по който е
формулирана, фактическата обстановка относно тази пострадала, е налице вътрешно
противоречие. Посочено е, че адв. Е. е предал сумата
от 67 000 лева на свид.П., получавайки от него 1000
лева адвокатски хонорар /при все, че сред изброените документи се сочи
декларация за уговорен адвокатски хонорар от 50 % от обезщетението, които при
сума от 67 000 лева са 33 500 лева/. Всички проблеми относно отразяването на
инкриминирания период, конкретната деятелност на подс.Е.
субсумирана под нормата на „пасивната измама“,
осъществения от заблудената акт на имуществено разпореждане и имотната вреда,
очертани относно свидетеля А., дори в по-голяма степен са актуални и за тази
свидетелка. И тук отново не става ясно как е формиран размерът на престъпната увреда. Според фактическото отразяване в ОА /ако въобще
може да се приеме, че има такова/ в патримониума на
свидетелката Н. е постъпила само сумата от 5 000 лева от обезщетението в размер
на 67 000 лева, като според елементарните аритметични изчисления разликата
между двете суми е 62 000 лева, които съответстват на приетата в диспозитива на повдигнатото обвинение имотна увреда, но за да бъде приет този размер за съставомерен престъпен резултат от престъпление „измама“ е
необходимо да бъде изяснено как се съотнася същият към формираните между
подсъдимия Е. и свидетелката Н. отношения.
Както бе посочено по-горе, подобни проблеми са налице и
при фактическото отразяване в ОА на останалите деяния, включени в
продължаваното престъпление „измама“.
Видно от обстоятелствената част на ОА липсва коректно фактологическо отразяване на основните съставомерни
обстоятелства относно всяко едно от деянията, включени в продължаваната
престъпна деятелност и по пункт втори от обвинението. На подсъдимия Е. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.217, ал.4, вр.
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК. В съдържанието на ОА са инкорпорирани всички съставомерни
елементи, изпълващи съставите и на престъплението по чл.217, ал.1 от НК, като е
посочено, че „съзнателно е ощетил чуждо имущество, поверено му до го пази и
управлява“, и на престъплението по чл.217, ал.2 от НК, за това, че „като
пълномощник съзнателно е действал против законните интереси на
представлявания“. Ал.1 и ал.2 на чл.217 от НК са два отделни престъпни състава,
като законовата препратка на ал.2 може да бъде само относно санкционната част
на ал.1, но не и относно нейната диспозиция. В този смисъл е налице вътрешно
противоречие както в диспозитива на повдигнатото
обвинение, така и относно обстоятелствената част на ОА, където се сочи, че подсъдимият
Е. едновременно и с една и съща деятелност „съзнателно е ощетил чуждо
имущество, поверено му до го пази и управлява“ /тази деятелност се субсумира под разпоредбата на ал.1/ и „като пълномощник
съзнателно е действал против законните интереси на представлявания“ /това са съставомерните елементи на ал.2/.
Вярно е, че „предмет на престъплението по чл.217, ал.2 от НК не е конкретизирано индивидуално определено перо от актива на имуществото на
представляваното лице“, а „е цялото имущество, с което пълномощникът има по
принцип право да борави въз основа на валидно възникнало основание за това“.
Право, с каквото не се твърди никъде в обстоятелствената част на ОА да е
разполагал подсъдимият Е., респ. не се навеждат никакви обстоятелства в тази насока.
Разсъжденията на прокурора са за деятелност, принципно отговаряща на състава на
престъплението по чл.217, ал.1 от НК, доколкото се обсъжда конкретен имуществен
актив, свързан със застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат от ПТП. Посочено е, че подсъдимият Е. бил надлежно упълномощен от
всеки от пострадалите да ги представлява пред застрахователните дружества по
повод изплащане на обезщетения за причинени им неимуществени вреди. В обобщение
на казаното, следва да се посочи, че е повдигнато обвинение по чл.217, ал.2 от НК, а се описват обстоятелства, конкретизиращи деятелност, която не се субсумира под посочената разпоредба, а са характерни за съставомерните елементи на друго престъпление - напр. това
по чл.217, ал.1 от НК. Наред с това в цифровото отразяване на повдигнатото
обвинение е отразено чл.217, ал.2, вр. ал.1 от НК,
което би могло да се приеме за препращане само досежно
санкционната част на ал.1, ако в словесното изписване не бяха отразени съставомерните елементи, изпълващи и двете престъпления - и
това по чл.217, ал.1 от НК и това по чл.217 ал.2 от НК. С други думи, относно
обвинението на подс. Е. по пункт втори от
повдигнатото му обвинение е налице абсолютна неяснота за това каква е точната
правна квалификация - за престъпление по чл.217, ал.1 от НК или по ал.2 на
същата разпоредба или е приета евентуално някаква абсолютно недопустима в
случая идеална съвкупност, осъществяваща едновременно и двете престъпления.
Интерес представлява фактическото отразяване на тази
деятелност в обстоятелствената част на ОА, в която се навеждат обстоятелства,
иначе типични за присвоителна деятелност /характерна
напр. за престъплението по чл.206 от НК/, която е по-тежко наказуема от
престъплението по чл.217, ал.1 /а и на ал.4/ от НК и за която няма повдигнато
обвинение. Това е така понеже прокурорът не е отчел субсидиарния
характер на престъплението по чл.217, ал.1 от НК спрямо престъпленията по
чл.201-206, според който „ощетяването“ по смисъла на чл.217, ал.1 от НК не
трябва да се изразява в своене на имуществото, защото
в противен случай ще е налице присвояване на чужда вещ по чл.201 - 206 от НК.
Този текст /чл.217, ал.1 от НК/ се прилага в случаите на неизпълнение на
задължението деецът де се грижи за повереното му чуждо имущество, което той
неминуемо е поел пред доверилия се притежател. Деецът, въпреки доверието, не се
е проявил като добър стопанин, например не е предявил в преклузивния
срок поверено му вземане, която липса на грижи е довела и до престъпния
резултат. Тук е уместно да се отбележи наличието на още една разлика между
престъплението по чл.217, ал.1 от НК и това по чл.217, ал.2 от НК, отново
неотчетена от прокурора. Първото престъпление е резултатно /за разлика от
второто, което е на просто извършване/, като
престъпният резултат се изразява в претърпяна щета в рамките на
повереното имущество /намаляване стойността на предмета/. Суверенно право на
прокуратурата е да прецени срещу кого да повдигне обвинение, по каква
квалификация и с какъв обхват, като съдът, бидейки ограничен от разпоредбата на
чл.287, ал.1 от НПК, следва да прецени дали осъществената инкриминирана
деятелност би могла да се субсумира под предложената
правна квалификация, излагайки и съответната аргументация за това, в случай, че
това е възможно. При всички положения обаче не следва да е налице
констатираното противоречие и липсата на коректно фактологическо
отразяване на основните съставомерни обстоятелства
относно всяко едно от деянията, включени в продължаваната престъпна деятелност
по повдигнатото обвинение.
Така например относно пострадалите Н., Е. и А.М.
пострадали с по 5000 лева /при обезщетения в размер от по 45 000 лева/ от
престъплението /ята/ по чл.217 от НК според обвинителната теза, абсолютно
неясно е в какво се е изразила вменената във вина деятелност на подсъдимия Е.,
квалифицирана като „злоупотреба на доверие“. Описано е единствено, че за всяка
от пострадалите, подсъдимият Е. е задържал сумите от по 5000 лева за всяка от
пострадалите, след като надлежно е предявил и събрал вземанията им към
застрахователя, сиреч проявил се е като „добър стопанин“, противно на
изискването на чл.217, ал.1 от НК, като още при първоначалните им уговорки
обяснил, че хонорарът щял да си определи по-късно, „след като види колко пари ще
им дадат като обезщетение“.
Както бе отбелязано по-горе, визираните пороци засягат
цялото изложение на фактическите обстоятелства, относими
за инкриминираната деятелност и по двата пункта на обвинението и досежно всички деяния, включени в продължаваните
престъпления.
За да бъде
адекватна защитата на подсъдимия, доколкото обвинителният акт очертава рамките
на повдигнатото обвинение, следва в обстоятелствената му част точно и ясно да
се конкретизират, както изпълнителното деяние, така и мястото на извършване на
престъплението.
Наред с това
следва да се посочи, че още с Разпореждане от 26.10.2017г., постановено по НОХД
№6838/2017г. на РС – Пловдив, ХХІІІ н.с., с което е било прекратено съдебното
производство по делото, е било указано на прокурора, че в материалите по делото
липсват доказателства Постановление на ОП – Пловдив от 12.10.2017г., с което е
прекратено наказателното производство досежно
престъпленията по чл.206, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.253, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК да е връчено на заинтересованите лица
– обвиняемият, ТД на НАП – Пловдив, Г.Н., П.Г. и С.С..
Поради това е и налице невъзможност да се направи преценка дали същото е влязло
в сила, а от тук и следва ли да се разглежда внесения в съда ОА.
Тъй като
съдебният състав е на становище, че в хода на досъдебното производство е
допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия /подсъдимия/, свързано с изготвяне на обвинителния акт, то съдебното
производство по настоящото дело следва да бъде прекратено, и същото ще следва
да бъде върнато на ОП - Пловдив, поради което и се явява безпредметно
произнасянето по останалите въпроси на чл.248 от НПК, както и относно
предявените граждански претенции и молбите, с които се иска конституиране на
част от пострадалите в качеството на граждански ищци и частни обвинители.
Ето защо и на
основание чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД
№610/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVІІІ н.с.
ВРЪЩА делото на ОП - Пловдив за
отстраняване на допуснато отсранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия, свързано с изготвяне на обвинителния акт.
Определението подлежи на обжалване и на протест в
7-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Пловдив.
Протоколът
се изготви в СЗ.
Заседанието
приключи в 11,53 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. /п/
2. /п/
СЕКРЕТАР: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.