Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.03.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 15754 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.06.2018
г. по гр.д. № 54893/16 г., СРС, І ГО, 118
с-в е признал за установено по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че К.А.А., ЕГН **********
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1098,89 лева, от която 29 лева за дялово разпределение, за доставена до топлоснабден имот
- апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб.№ 054968, топлинна
енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законна лихва за
периода от 14.06.2016 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на
225,02 лева за периода от 30.06.2013 г. до 02.06.2016 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 28.06.2016г. по ч.гр.д.№ 32019/2016г. по описа на CPC, 118 състав. Осъдил е К.А.А., ЕГН **********
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ******* разноски в исковото производство в размер на 473,52 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 32019/2016г. по описа на CPC,
118 състав, в размер на 326,48 лева.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника К.А.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат П.С.М. от САК, със съдебен
адрес: ***, кантора 210 с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал
доказателствата по делото, като на първо място не е съобразил факта, че вещото
лице по СТЕ е посочил, че за процесния имот е извършено дялово разпределение на
1 бр. ИРРО въз основа на реален отчет за отоплителен сезон 2013-2014 г., което
обаче противоречи на представените от ФДР доказателства, а именно изравнителна
сметка за този отоплителен сезон, в което е посочено, че процесният абонатен
номер не е осигурил достъп. За сезон 2014-2015 г. вещото лице е уточнило, че
единствената начислена стойност за ТЕ в процесния имот е сумата 134,40 лв по ТЕ
за сградна инсталация, която според СТЕ е изчислена в размер надвишаващ ТЕ за
отопление в имота на цялата сграда. Нарушена е нормата на чл.78 от ЗЕ, според която, „когато топлинният товар
на отоплителните тела в сграда-етажна собственост, е намален с над 50 % от
проектния отоплителен товар на сградата и количестото на енергията, отделена от
сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на
имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми потребителите
в сградата-етажна собственост, това уведомление да се връчи на упълномощения
представител на сградата-етажна
собственост. Вещото лице по СТЕ е посочило, че по делото липсва приложен протокол
за подобно обследване на процесната сграда за нито един от посочените по-горе
процесни отоплителни сезони. От приетата СТЕ се установява, че процента на
начисляване на сградната инсталация от ФДР е в размер на 54,47 %, като според
вещото лице липсва техническа и документална обоснованост за този завишен процент.
Въззивникът прави извод, че след като изчисленията за сградна инсталация са
неправилни, немотивирани и незаконосъобразни, то те не следва да се дължат от него.
Относно претенцията за мораторна лихва сочи, че съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, те
се дължат в 30-дневен срок от публикуването им в интернет страницата на продавача,
но липсват доказателства кога ищецът е публикувал двете общи фактури. Заявява,
че не се дължи и таксата за дялово разпределение. Търди се, че по делото
липсват доказателства, че ФДР, извърило процесната услуга, е вписано в
публичния регистър по чл.139 А ЗЕ, че няма доказателства за сключен договор за
извършване на услугата за дялово разпроделение между собствениците на обекти в
топлофицираната сграда на ЕС и ФДР. Освен това, приложеният по делото договор
за избор на ФДР е изтекъл преди процесният период, а и ищецът не е страна по
този договор. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната
жалба.
Третото лице помагач не
взема становище по въззивната жалба.
СГС приема, че въззивната жалба е подадени в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за сумата от 1098,89 лв., от която 29 лева за дялово разпределение, за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.5.2013г. до
30.04.2015г., ведно със законна лихва за периода от 14.6.2016 г. до изплащане
на вземането, лихва за забава в размер на 225,02 лв. за периода от 30.6.2013 г.
до 2.6.2016 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 28.06.2016г. по ч.гр.д.№ 32019/2016г. по описа на CPC, 118 състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че между него и ответника е възникнало
договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди
при ОУ, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престарал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията. Моли да бъде признато за установено съществуването на
задълженията, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове по основание и размер. Признава, че дължи претеднираните от ищеца суми за отоплителен сезон 2014/2015г.
в размер на 134,40 лв - главница и 9,79 лв. - мораторна лихва. Оспорва размера
на задължението за предходния отоплителен сезон 2013/2014г., като счита, че
същото не е правилно отчетено и разпределено между абонатите. Възразява и срещу
легитимацията на ищеца да претендира суми за извършено дялово разпределение за
имота
Третото лице помагач не е
взело становище по искове.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. От представените писмени
доказателства-нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
25.01.2010г. на нотариус Р.Д.и заявление - декларация за откриване на партида,
е видно, че К.А.А. е собственик на процесния имот - апартамент № 6, находящ се
в гр. София, ж.к. *******и като такъв има качеството на потребител/клиент на ТЕ
по смисъла на чл.153 ЗЕ, т.е. по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответника -
потребител и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение
обект с абонатен № 054968 без да е необходимо изричното им приемане
По делото е безспорно, че имотът е бил топлофициран. Според разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата
преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР, както и Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Фактът на предоставяне на топлинна
енергия се установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети,
извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки, от приетите по делото
СТЕ и ССЕ. От приетата по делото СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. За процесния период ТЕ за отопление на имот е отчетена само
за първия отчетен период на база показанията на един брой ИРРО, докато за
втория не е начислявана. ТЕ за БГВ също е начислена само за първия отчетен
период на база показанията на един брой водомер, а за втория отчетен период не
е ползвана. Начислен е разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база
пълен отопляем обем на жилището. За да изготви заключението си вещото лице е
работило въз основа на представените от ФДР отчетни документи и е заключило, че
дяловото разпределение за имота за процесния период е извършено в съответствие
с действащата нормативна уредба. Става въпрос за сметката за първия отоплителен
сезон, която на практика се оспорва. Обстоятелството, че тя е отчетена при
неосигурен достъп от страна на абоната, не променя изводът за законосъобразна
отчетност и съответно дължимост, независимо от посоченото от вещото лице за
реален отчет.
Неоснователно е и релевираното във въззивната жалба
твърдение за недължимост на претендираните суми, поради неспазване на изискванията на чл.78 от ЗЕ,
може би се има предвид чл.78 от Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, тъй като чл. 78 от ЗЕ няма
нищо общо с визирния текст. Действително в
заключението на приетата СТЕ е посочено, че изчислената енергия, отдадена от
сградната инсталация като процент от общата енергия за отопление на СЕС за
отоплителния период: 2013 г.- 2015 г. е 54, 41 %/45, 53 %/, като на
вещото лице не е бил представен предвиденият в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. двустранен протокол
между представител на СЕС по местонахождение на процесния имот и представител
на доставчика на ТЕ, идентифициращ причините за това несъответствие. Съдът
приема, че и според нормативните документи, по-големият процент сочи, че количеството на енергията, отдадена от
сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на
имотите, но неизпълнението на задължението на топлопреносното предприятие,
предвидено във визираната норма, нито води до автоматично прекратяване на
договорното правоотношение, нито освобождава потребителите/клиентите от
задължението им да заплатят установената като количество и стойност доставена
топлинна енергия, противно на твърденията във
въззивната жалба.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид, не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Според посоченото от СТЕ,
размерът на потребената топлинна енергия за процесния период от 01.05.2013 г.
до 30.04.2015г. е 1069,91 лева, в която сума не са включени изравнявания,
корекции и просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното
количеството потребена ТЕ в имота, която потребителят следва да заплати. Към
тази сума следва да се включи и сумата от 29 лева за извършваната услуга за
дялово разпределение.
Относно довода за недължимост на мораторна лихва, тъй като съгласно
чл.33, ал.2 от ОУ, те се дължат в 30-дневен срок от публикуването им в интернет
страницата на продавача, но липсват доказателства кога ищецът е публикувал
двете процесни общи фактури, то следва да бъде отбелязано обстоятелството, че
цитираните норми от ОУ не касаят първия
отоплителен сезон, а вторият такъв, за който ответникът е признал сумите. За отоплителен сезон
2013/2014 г. важат старите норми за
изпадане в забава за заплащане на ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Неоснователно се явява твърдението, че ищцовото
дружество не е носител на материалното вземане за възнаграждение за отчитане на
уредите и разпределението на ТЕ, както и че не се дължи таксата за дялово
разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца,
задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.”
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, таксите се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. По делото е приложен и договор за извършване на услугата за дялово
разпроделение между собствениците на обекти в топлофицираната сграда на ЕС и
ФДР.
Изводът е, че сумата за доставената в имота ТЕ е
дължима за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г. в посочения от съда размер общо на 1098,91 лева /1069,91лв. + 29 лв./
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 15.06.2018 г. по гр.д. № 54893/2016г. по описа на СРС, І ГО, 118
състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.