Р Е Ш Е Н И Е № .......
гр. София, …05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI-А
въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети март две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА Г.
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 15224 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 91971, постановено на 12.04.2017 г. по гр. дело № 8220/2016г.
по описа на Софийски районен съд (СРС), ІI-ро ГО, 65-ти състав, по иск, предявен от Г.Г.А. срещу
В.В.А., е намалено, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, Нотариално завещание № 4, т.
І, н. д. № 18 от 02.07.2012 г. на нотариус С.Т., с което Г.Л.А., починал на
13.11.2012 г., е завещал на В.В.А. всичкото си движимо и недвижимо имущество,
което притежава, като посоченото нотариално завещание е отменено изцяло и е
възстановена запазената част на Г.Г.А. от наследството на Г.Л.А., равняваща се
на 1/3 от същото.
С така постановеното решение е отхвърлен предявеният от Г.Г.А. срещу В.В.А.
иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН в частта за намаляване на дарение, извършено
на 13.09.2012 г. с Нотариален акт № 37, т. ІV, н. д. № 510/2012 г. на нотариус С.Т.,
с което Г.Л.А., починал на 13.11.2012 г., е дарил на В.В.А. следния свой
недвижим имот: 1/2 идеална част от къща – североизточен близнак с идентификатор
68134.1895.637.2, находяща се в гр. София, ул. „Полк. Стойно ********,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1895.637, със застроена площ
от 57 кв. м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, а по
нотариален акт на жилището – тип мезонет, състоящо се от дневна, кухня,
баня-клозет и стълбище със застроена площ от 61,20 кв. м. на първия етаж и три
стаи, баня-клозет и стълбище със застроена площ от 68,08 кв. м. – на втория
етаж, заедно с подпокривно пространство с полезна площ от 75 % от 36 кв. м.,
заедно с гараж в сутерена с площ от 21,45 кв. м. и избено помещение с полезна
площ от 9,70 кв. м., заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и
1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1895.637 с площ по
скица от 408 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи:
68134.1895.677, 68134.1895.638, 68134.1895.898, 68134.1895.630, 68134.1895.631.
Ищцата по делото Г.Г.А. е подала въззивна жалба срещу постановеното от СРС
решение в частта, с която искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е отхвърлен
относно претендираното намаляване на извършеното от Г.Л.А. в полза на В.В.А. на
13.09.2012 г. дарение. Жалбоподателят твърди, че в обжалваната си част
първоинстанционното решение е неправилно като постановено в противоречие с
установената по делото фактическа обстановка, приложимия материален закон и
съдебната практика. Сочи, че наличието на универсално завещание в полза на
ответницата изключвало необходимостта ищцата да е приела наследството на Г.Л.А.
по опис, за да може да претендира възстановяване на запазената част от същото.
Според въззивника, В.В.А., освен че била ползваща се страна по процесното дарение,
придобила и качеството на наследник, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН, поради
направеното в нейна полза универсално завещание, което изключвало приложението
на нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН. Отправено е искане за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт в атакуваната част и за постановяване на
решение, с което да бъде намалено процесното дарение с цел допълване на
запазената част на ищцата от наследството на Г.А..
В законоустановения срок ответникът по делото В.В.А. е подала отговор на
въззивната жалба, с който отправя искане за оставането ѝ без уважение
като неоснователна и за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Според въззиваемата страна, тя не била наследник по закон на Г.Л.А.
и не била призована към наследяване по право на заместване, съответно – не
притежавала качеството наследник по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН. Поради тази
причина, за основателността на искането за намаляване на процесното дарение
било необходимо ищцата да е приела по опис наследството на Г.А., което, обаче,
не било направено от нея. Липсата на тази задължителна материална предпоставка
обуславяла неоснователността на предявената искова претенция в обтхвърлената
ѝ част.
Първоинстанционното решение не е обжалвано, съответно – е влязло в сила, в
частта, с която предявеният от Г.Г.А. срещу В.В.А. иск за възстановяване на
запазената част на ищцата от наследството на Г.Л.А. е уважен и е отменено
изцяло извършеното в полза на ответницата от А. на 02.07.2012 г. универсално
завещание.
Софийски градски съд, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно, а в обжалваната си част – и допустимо. Относно релевираните
в подадената жалба доводи за незаконосъобразност, въззивният съд намира
следното:
СРС, ІІ-ро ГО, 65-ти
състав, е бил сезиран с иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за
възстановяване на запазена част от наследство на наследник с право на такава.
Пред въззивната
инстанция не е налице спор между страните по релевантните за делото фактически
обстоятелства, а именно: родствените връзки между страните в производството и лицето
Г.Л.А.; обстоятелството, че ответницата В.В.А., като внучка на Г.Л.А., не е
негов наследник по закон по силата на наследствено правоприемство; извършените
съответно на 02.07.2012 г. и на 13.09.2012 г. от Г.Л.А., починал на 13.11.2012
г., в полза на В.В.А. универсално завещание и дарение; липса на приемане по
опис от страна на ищцата Г.Г.А. на наследството на баща ѝ Г.Л.А.; стойността
на наследствената маса, формирана от имуществото на А. към датата на неговата
смърт, както и стойността на отделните имоти, включени в същата;
обстоятелството, че чрез процесните сделки е накърнена запазената част на Г. Г.А.
от наследството на баща ѝ Г.Л.А..
Основният спорен
по делото въпрос, предмет на настоящото въззивно производство, е необходимо ли
е ищцата да е приела по опис наследството на баща си Г.Л.А., за да упражни
правото си да претендира възстановяване в цялост на запазената си част от
същото чрез намаляване на направеното в полза на ответницата дарение.
Съгласно чл. 30 ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер
на същата поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част. Когато наследникът, чиято
запазена част е накърнена, упражнява това свое право спрямо лица, които не са
наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
Относно така
въведеното с чл. 30, ал. 2 ЗН изискване за приемане на наследството по опис, в
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на
ОСГК на ВКС, е прието, че същото представлява предпоставка за реализиране на
правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо
заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Константна е
практиката на върховната съдебна инстанция, предвид така установеното с
цитирания тълкувателен акт, че изискването на нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не е
приложимо спрямо универсалното завещателно разпореждане, т. е. че при наличие
на универсално завещание в полза на лице, различно от наследниците по закон,
последните не е необходимо да са приели наследството по опис, за да могат да
претендират възстановяване на запазената си част. В този случай обстоятелството какви
конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество
е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от
наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта му не остават свободни имущества, от които
тези лица биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Безспорно
е също така, че универсалното завещание придава качеството наследник на лицето,
в полза на което е направено, предвид изричната разпоредба на чл. 16, ал. 1 ЗН
в този смисъл.
При анализ на
приложимата към процесния казус материалноправна уредба, настоящият съдебен
състав намира за неправилен извода на районния съд, че е необходимо ищцата да е
приела по опис процесното наследство, за да бъде основателно искането ѝ
за намаляване на извършеното от нейния наследодател в полза на ответницата
дарение. Погрешно районният съд е диференцирал преценката си в зависимост от
обстоятелството спрямо коя от двете сделки – завещанието или дарението – е
насочено искането за намаляване. Неправилно е, съответно – и възприетото от СРС
становище, че за да пристъпи към намаляване на дарението, за разлика от
намаляването на заващението, е необходимо ищцата да е приела по опис
наследството на Г.Л.А..
Безспорно е
между страните, че в полза на ответницата В.В.А. е извършено универсално
завещателно разпореждане от страна на Г.А.. Поради това, на основание чл. 16,
ал. 1 ЗН, В.А. е придобила качеството на наследник на завещателя, което води до
заключението, че при иск за възстановяване на запазена част от така завещаното
наследство изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение. Недопустимо е
едно и също лице спрямо едно и също наследство да бъде третирано и като
наследник по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, и като частен правоприемник (в случая
– по силата на дарение) на част от това наследство, както е процедирал
районният съд. Преценката кои лица са наследници на починало лице, съответно –
кои трябва да бъдат призовани към наследяване на имуществото на същото, следва
да бъде направена към датата на откриване на наследството. В разглеждания
случай, към посочения релевантен момент ответницата В.В.А. е призована към наследяване
с качеството наследник, именно поради наличието на универсално завещание в
нейна полза. Неправилно и противоречащо на установената законодателна логика е това
обстоятелство да бъде отчитано само при намаляване на извършеното завещание, но
не и спрямо дарението, доколкото се касае за хипотеза, при която качествата на
наследник по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН и на дарено лице (частен правоприемник
на наследството) се сливат в един и същи правен субект. Извършеният дарствен
акт на конкретен имот не рефлектира върху статута на наследник, придобит от В.А.
в резултат на извършеното универсално завещание.
Предвид
изложеното, въззивният съд намира, че за да се пристъпи към намаляване на
процесното дарение с цел възстановяване в цялост на запазената част от
наследството на ищцата, не е необходимо същата да е приела по опис наследството
на баща си. Поради тази причина и с оглед безспорното между страните
обстоятелство, че чрез отмяната на процесното универсално завещание (на
стойност 29957,51 лева към момента на откриване на наследството) на Г.А. не е
възстановена в цялост запазената част от наследството на Г.А., равняваща се на
1/3 идеална част от същото и възлизаща на сумата от 32681,55 лева, извършеното
от наследодателя в полза на ответницата дарение трябва да бъде намалено. Тъй
като общата му стойност възлиза на сумата от 68087,15 лева, намалението следва
да е частично до попълване на запазената част на ищцата, а именно за
2724,04/68087,15 идеални части, съразмерно на разликата между стойностите на
запазената част от наследството и на отмененото завещание, възлизаща на сумата
от 2724,04 лева.
Горното води до
извод за основателност на подадената въззивна жалба и налага постановеното от
районния съд решение да бъде отменено в обжалваната част, като вместо това бъде
постановено намаляване на процесното дарение, извършено в полза на В.В.А., с
цел попълване запазената част от наследството на Г.Л.А. на ищцата Г.Г.А..
Предвид изхода на спора, разноски за производството пред въззивния съд следва
да бъдат присъдени в полза на въззивника Г.А.. Същата е направила искане за
присъждане на разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
като в проведеното открито съдебно заседание е представила списък по чл. 80 ГПК.
Липсват, обаче, доказателства по делото за реалното заплащане на претендирания адвокатски
хонорар, поради което в полза на въззивницата следва да бъдат присъдени
единствено разноски за заплатената държавна такса за разглеждане на подадената
въззивна жалба.
Така
постановеното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, при наличие на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
По изложените
съображения, Софийски градски съд, IІ-А въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 91971,
постановено на 12.04.2017 г. по гр. дело № 8220/2016г. по описа на Софийски
районен съд, ІI-ро ГО, 65-ти състав, в частта, с която
предявеният от Г.Г.А., ЕГН: **********, срещу В.В.А., ЕГН: **********, иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН е отхвърлен за 2724,04/68087,15 идеални части от
дарение, извършено на 13.09.2012 г. с Нотариален акт № 37, т.
ІV, н. д. № 510/2012 г. на нотариус С.Т., с което Г.Л.А., ЕГН: **********,
починал на 13.11.2012 г., е дарил на В.В.А. следния свой недвижим имот: 1/2 идеална
част от къща – североизточен близнак с идентификатор 68134.1895.637.2, находяща
се в гр. София, ул. „Полк. Стойно ********, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1895.637, със застроена площ от 57 кв. м., брой етажи 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, а по нотариален акт на жилището –
тип мезонет, състоящо се от дневна, кухня, баня-клозет и стълбище със застроена
площ от 61,20 кв. м. на първия етаж и три стаи, баня-клозет и стълбище със
застроена площ от 68,08 кв. м. – на втория етаж, заедно с подпокривно
пространство с полезна площ от 75 % от 36 кв. м., заедно с гараж в сутерена с
площ от 21,45 кв. м. и избено помещение с полезна площ от 9,70 кв. м., заедно с
1/2 идеална част от общите части на сградата и 1/4 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 68134.1895.637 с площ по скица от 408 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, при съседи: 68134.1895.677, 68134.1895.638,
68134.1895.898, 68134.1895.630, 68134.1895.631, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, с 2724,04/68087,15 идеални части от дарение, извършено на 13.09.2012
г. с Нотариален акт № 37, т. ІV, н. д. № 510/2012 г. на нотариус С.Т., с което Г.Л.А.,
ЕГН: **********, починал на 13.11.2012 г., е дарил на В.В.А., ЕГН: **********,
следния свой недвижим имот: 1/2 идеална част от къща – североизточен близнак с
идентификатор 68134.1895.637.2, находяща се в гр. София, ул. „Полк. Стойно ********,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1895.637, със застроена площ
от 57 кв. м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, а по
нотариален акт на жилището – тип мезонет, състоящо се от дневна, кухня,
баня-клозет и стълбище със застроена площ от 61,20 кв. м. на първия етаж и три
стаи, баня-клозет и стълбище със застроена площ от 68,08 кв. м. – на втория
етаж, заедно с подпокривно пространство с полезна площ от 75 % от 36 кв. м.,
заедно с гараж в сутерена с площ от 21,45 кв. м. и избено помещение с полезна
площ от 9,70 кв. м., заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и
1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1895.637 с площ по
скица от 408 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи:
68134.1895.677, 68134.1895.638, 68134.1895.898, 68134.1895.630, 68134.1895.631,
с цел попълване на възстановената на
Г.Г.А., ЕГН: **********, 1/3 запазена
част от наследството на Г.Л.А..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с
която на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е
възстановена запазената част на Г.Г.А., ЕГН: **********, от наследството на
Г.Л.А., ЕГН: **********, равняваща се на 1/3 от същото, и е отменено изцяло Нотариално завещание № 4, т. І, н. д. № 18 от
02.07.2012 г. на нотариус С.Т., с което Г.Л.А., починал на 13.11.2012 г., е
завещал на В.В.А., ЕГН: **********, всичкото си движимо и недвижимо имущество,
което притежава.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В.В.А., ЕГН: **********, с адрес ***, ж. к. „*******, вх. *******, да заплати на Г.Г.А., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 40,00 лева (четиридесет лева), представляваща сторени от страната
разноски във въззивното производство за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните,
при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.