МОТИВИ
към
Присъда № 260010/23.02.2021 г. по НОХД № 226/2018 г.
по
описа на ДРС
Съдебното производство по НОХД № 226/2018 г. по описа на ДРС е образувано по внесен от ДРП обвинителен акт по досъдебно
производство № 28/2014 г, по описа на ОСлО при ОП – Добрич с повдигнато обвинение срещу подсъдимия Г.П.Г. ЕГН ********** за това,
че:
1. През месец май 2007 г. в гр. Г. Т., в качеството
си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, в кръга на
неговата длъжност - председател на РПК „***“ гр. Г. Т., ЕИК ***, с цел да
набави за себе си имотна облага (парични средства), възбудил, като му предложил
за продажба и поддържал - че това ще стане след
заличаване на договорна ипотека от кредитор на РПК „***“ гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ
„Юнионбанк“ АД, заблуждение у Ж.С.М., ЕГН **********,
че ще му продаде търговски обект в гр. Г. Т., ул. „Трети март“ № 3, собственост
на кооперацията, и с това му причинил имотна вреда в големи размери - в размер
на 20 000
лева (двадесет хиляди лева) – престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
2. На 27.09.2010 г. в гр. Г. Т., в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, в кръга на неговата
длъжност - председател на РПК „***“ гр. Г. Т., ЕИК ***, е цел да набави за себе
си имотна облага (парични средства), възбудил, като му предложил за продажба и
поддържал - че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор на
РПК „***“ гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ „Юнионбанк“ АД,
заблуждение у В.Д.Я., ЕГН: **********, че ще му продаде търговски обект в гр. Г.
Т., ул. „Трети март“ № 3, собственост на кооперацията, и с това му причинил
имотна вреда в размер на 9 000 лева (девет хиляди лева) – престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
3. В периода от началото на месец юни до 04.07.2011 г., при
условията на продължавано престъпление е извършил следното:
- През периода от началото на месец юни 2011 г. до
първи юли 2011 година, включително, в гр. Г. Т., в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, в кръга на неговата длъжност -
председател на РПК „***“ гр. Г. Т., ЕИК ***, с цел да набави за себе си имотна
облага (парични средства), възбудил, като й предложил за продажба и поддържал,
че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор на РПК „***“
гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ „Юнионбанк“ АД, заблуждение у Ж.К.П., ЕГН: **********, че
ще й продаде търговски обект в гр. Г. Т. на ул. „Трети март“ № 3, собственост
на кооперацията, и с това й причинил имотна вреда в размер на 12 000 лева
(дванадесет хиляди лева),
- На 04.07.2011 г. в гр. Г. Т. в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК, в кръга на неговата
длъжност - председател на РПК „***“ гр. Г. Т., ЕИК ***, с цел да набави за себе
си имотна облага (парични средства), възбудил, като й предложил за продажба и
поддържал - че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор
на РПК „***“ гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ „Юнионбанк“ АД, заблуждение у Ж.К.П., ЕГН: **********,
че ще й продаде търговски обект в гр. Г. Т. на ул. „Трети март“ № 3,
собственост на кооперацията, и с това й причинил имотна вреда в големи размери
- в размер на 30 000 лева (тридесет хиляди лева), като общият размер на
причинената имотна вреда на пострадалия П. е 42 000 /четиридесет и две
хиляди/ лева и е в големи размери
– престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Преди
даване ход на разпоредителното заседание съдът е разяснил на пострадалите лица правото им да предявят
граждански искове, като е уточннил, че граждански искове са предявени при предходно разглеждане на делото
при друг съдебен състав на 20.10.2016 г. от всяко от трите пострадали
лица, като на 14.11.2016 г. пострадалото лице Ж.П. е оттеглило предявения
граждански иск, като е останала като страна в процеса в качеството на частен
обвинител.
Съдът е указал на страните и на пострадалите лица Ж.М. и В.Я., че
предявените граждански искове се считат за приети от предходния съдебен състав
и лицата са заявили, че поддържат
предявените и допуснати за съвместно разглеждане граждански
искове, както следва:
- oт Ж.С.М. с ЕГН **********,*** против подсъдимия Г.П.Г.
граждански иск в размер на 8 955 лева, представляващи обезщетение за нанесените
с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, до пълното изплащане на дължимата сума.
- от В.Д.Я. с ЕГН **********,*** против подсъдимия Г.П.Г. граждански
иск в размер на 20 000 лева, представляващи обезщетение за нанесените с
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до пълното изплащане на дължимата сума.
В
проведеното разпоредително заседание страните изразиха становище пред съда за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият заявява,
че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
В разпоредително заседание, съдът
след като изслуша страните,
се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което прие, че: Делото
е подсъдно на Районен съд - Добрич. Няма основание за прекратяване или спиране
на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалия; Налице са
основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. Няма основания
делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или
съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице
основания за вземане спрямо подсъдимия на мярка за неотклонение, както и на други мерки за процесуална
принуда. Не се налага към момента събирането на нови доказателства.
На основание чл. 252, ал. 1 от НПК
съдът разгледа делото незабавно и като
намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2
от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна
провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия
констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно
заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на
Добричка районна прокуратура, като се пледира съдът да постанови осъдителна присъда, като
определи за престъплението с пострадал Ж.М. наказание от 2 години ЛС, чието
изпълнение при условията на чл. 66 НК се отложи за изпитателен срок от 3
години. За престъплението с пострадал В.Я. 2 години ЛС, чието изпълнение при
условията на чл. 66 НК се отложи за изпитателен срок от 3 години. За
престъплението с пострадал Ж.П. 3 години „Лишаване от свобода“, чието
изпълнение при условията на чл. 66 НК се отложи за изпитателен срок от 3
години. На основание чл. 23 НК следва да се определи общо наказание - 3 години
„Лишаване от свобода“, което следва да се редуцира предвид правилото на чл.
58а, ал. 1 от НК на 2 години „Лишаване от свобода“ , което обаче да се изтърпи
ефективно при общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Не пледира за
конфискация на имущество, а по отношение на гражданските искове, предоставя на
съда.
Процесуалният
представител на частния обвинител П. пледира за доказаност на повдигнатото
обвинение и се присъединява за вида и размера на наказанието към становището на
прокурора, като пледира за отлагане на изпълнението на наказанието предвид
изминалия период от време. Моли за присъждане на сторени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Гражданските
ищци М. и Я. по пренията заявяват, че искат
уважаване в цял размер на гражданските искове като доказани по основание и размер.
Защитникът на
подсъдимия пледира при определяне наказанието на подсъдимия да се приложи разпоредбата на чл.
55, ал. 1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, а именно - значителния период от време от извършване на деянията
и постановяване на присъда, напредналата възраст на подсъдимия и влошеното му
здравословно състояние, чистото му съдебно минало към датата на извършване на
престъплението и добрите характеристични данни. Счита, че са налице
предпоставките наказанието на основание чл. 66 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок, след като съдът вземе предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2
от НПК и определи наказание на Г.П.Г. при условията на чл. 58А от НК.
Относно допуснатите граждански искове защитникът на
подсъдимия счита, че същите са погасени по давност, като излага доводи, че в
този дух е и трайната съдебна практика, обективирана и в Тълкувателно решение №
5/05.04.2006 г. по тълкувателно дело № 5/2006 на ВКС, като давността започва да
тече от извършване на деянието или откриване на дееца, и ако те съвпадат,
давностния срок е един и същ. В конкретния случай деецът е известен още при
извършване на деянието. За св. Ж.М. през месец май 2007 г., а за св. В.Я.
септември 2010 г. По смисъла на закона деецът е открит, когато е станал
известен на пострадалия, а не от откриването му на органи, полиция и
прокуратура. В хода на наказателното производство безспорно е доказано, че Г.П.
е бил известен на Ж.М. и В.Я. още към посочените по-горе периоди. Нещо повече,
със св. М. ги е свързвало дългогодишно приятелство, а със св. Я. са се
познавали като съграждани и са общували преди това. Т. е. откриване на дееца за
двамата пострадали не е нужно, защото той им е бил известен и познат преди
това. Сочи се, че в подкрепа на тези твърдения са действията на пострадалата по
настоящото дело и конституирана като частен обвинител Ж.П., която в 5 годишния
давностен срок е предявила граждански иск и има образувано дело в Окръжен съд
за това.
По пренията подсъдимият заявява, че се придържа към
казаното от защитника си.
На дадената му последна дума подсъдимият заявява, че
няма какво да каже.
След
като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
От 05.05.2006 г. подс. Г.П.Г. бил
вписан като председател на РПК „***“ гр. Г. Т..
РПК „***“ гр. Г. Т. била
собственик на недвижими имоти на територията на общ. Г. Т. и в общинския център. До 2006 г.
кооперацията е нямала кредити и задължения.
Във времето, когато председател на кооперацията е бил подс. Г., бил усвоен банков кредит от МКБ „Юнионбанк“. На
02.10.2008 г. по разплащателната сметка на РПК „***“ - Г.
Т., са постъпили парични средства в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева с
вписано основание „усвоен разрешен кредит“.
За отпускане на кредита РПК
„***“ е учредила договорна ипотека върху недвижим имот с Нотариален акт №
5/30.09.2008 г., вх. Per. №
5397/30.09.2008г., акт № 111, том 1 дело № 1855 на Службата по вписванията при Районен съд гр. Г. Т..
Крайният срок за погасяване на кредита е бил 120 месеца, считано от датата на
усвояване, но не по-късно от 25.08.2018 г.
За обезпечаване на всички
вземания на кредитора, РПК „***“ е учредила в полза на банката ипотека и върху
собствен недвижим имот находящ се в гр. Г. Т., ул. „Трети март“ № 3,
представляващ двуетажна масивна сграда със застроена площ 347.27 кв. метра и
разгъната застроена площ 829.70 кв. метра, състояща се от изба, игрална зала,
склад, зала за игрални апарати, коридор, санитарен пъзел, стълбище, приземен /първи/ етаж,
магазин за промишлени стоки 55.70 кв. метра,
склад за магазина /19.69 кв.м./, склад с площ 20.20 кв.м., магазин железария 57.99 кв. метра, склад към магазин железария 41.54 кв. метра, магазин за намалени цени със склад и санитарен възел към него с площ 60.10
кв. метра, склад № 1 към магазина за намалени цени /5.02 кв.метра/, склад № 2 към магазина за намалени
цени /38.03 кв.метра/, втори стаж - състоящ се от
общ коридор, санитарен възел и десет стаи е различна квадратура, която сграда е
построена в УПИ 111-625, целият с площ 700 кв. метра
в квартал 63 по плана на гр. Г. Т..
Първоначално е бил усвоен кредит от 50 000 /петдесет
хиляди/ лева на 14.08.2008г., като на 02.10.2008г. е усвоен кредитът от 100-те
хиляди лева, с който е погасен кредитът от 50 000/ петдесет хиляди/ лева.
Считано от датата на усвояване 02.10.2008г. до 15.11.2011 г., са били погасени
от РПК „***” главница по кредита в размер на 30 150,54 лева и лихви
22 525,20 лева. Вноските по кредита са правени на каса в банката от
касовия оборот на РПК „***” с вносители свидетелите М.Н. и Г.М.. Произходът на
внасяните средства е „целеви, получени от ЦКС“, получавани на тримесечие и от
касовия оборот на кооперацията, формиран от приходи от продажби, платени в
брой. Няма данни, счетоводни записвания, вписани банкови транзакции за
представени, внесени парични средства по разплащателната сметка от подс. Г..
С Договор за цесия от 15.07.2011 г. цесионерът „***“
ООД е закупил от МКБ „Юнионбанк“ вземанията към РПК „***” - Г. Т., произтичащи
от Договора за кредит от 29.09.2008 г., като
към момента на купуването, задължението е било в размер на общо 71 119.66 лева, от които главница 69 849.46 лева. Образувано е изпълнително производство
срещу РПК „***“ - Г. Т., първоначално от ЧСИ Х. М. ИД № 157/2011г., а след това
ИД № 152/2013 г. при ЧСИ Н. Ж.. Взискател по делото е „***“ ООД.
По силата на Нотариален
акт № 125/30.09.2011 г., вх. рeг. №
3285/30.09.2011 г., акт № 186, том 7, дело
1284/2011 г. РПК „***“ - Г. Т., продала на М. С. У. недвижим имот, находящ се на ул. „Трети март“ № 3, целият с площ от 700 кв. метра, по плана на гр. Г. Т., същият имот, описан и по-горе, за който РПК „***“ - Г. Т., е
учредила ипотека на МКБ „Юнионбанк“. Имотът е продаден за сумата от 137 254,93 лева, която сума купувачът е заплатил, както следва
60 500 лева по сметка на ТД НАП и 76 754.93 лева по сметка на ЧСИ Х. М., от
които ЧСИ е превел по сметка на „***“ ООД, 68 655.93 лева.
След 15.07.2011 г.
банковият кредит не е погасяван от РПК „***“ - Г. Т. или от подсъдимия в лично
или в служебно качество, предвид изкупуването на задължението от цесионера.
1. Подс. Г. и св. Ж.С.М. се познавали от над 30 години. През 2007 г.
св. М. работел като домакин в Основно училище „Х. С.“ в гр. Г. Т.. През месец
май същата година подсъдимият отишъл при свидетеля М. на работното му място и
му казал: „Искаш ли да ти продам един магазин? Правил си ми много услуги - ще
те уредя.“ Подсъдимият предложил на свидетеля един от магазините в сграда,
собственост на РПК „***“, находяща се в гр. Г. Т., ул. „Трети март“ № 3. Имотът
представлявал двуетажна масивна сграда със застроена площ 347,27 кв. метра и
разгъната застроена площ 829,70 кв. метра /приземен етаж с два етажа, на първия
от които имало три магазина/. Подсъдимият казал на свидетеля М., че единият
магазин вече е продаден, вторият щял да вземе за себе си, а третия - предложил
за продажба на свидетеля М. за сумата от двадесет хиляди лева. Точно в този
момент свидетелят М. имал налични пари от продажбата на вилата си, което било
известно на подсъдимия и решил, че може да ги инвестира в покупката на магазин,
с добро местоположение - в централната част на гр. Г. Т.. Споразумели се и
веднага свидетелят М. отишъл до дома си, взел парите и още същия ден се срещнал
в училищния двор с подсъдимия и му ги предал без разписка, без документ, на
доверие, тъй като ги свързвало дългогодишно приятелство. За даването на парите
с обещание за продажба, знаели и видели свидетелите В.Д. и Г.Д., учители в
основно училище „Х. С.“.
Минали две
седмици, но подсъдимият не се свързвал със свидетеля, за да уредят
собствеността на магазина. Свидетелят М. започнал да го търси и когато го видел
и случайно срещнел, подсъдимият винаги го уверявал, че всеки момент „ще си
уредят сметките“ или пък казвал, че магазинът струвал повече, тъй като бил в
центъра на града и ще се наложи за продажбата да се доплатят още двадесет
хиляди лева.
В края на месец май 2007 г. свидетелят М. отново се
срещнал с подсъдимия и поискал или веднага да получи документ за собственост на
недвижимия имот или да му бъдат върнати дадените пари. Тогава подсъдимият му
заявил, че имотът е ипотекиран и не може да му прехвърли собствеността.
Притеснен, свидетелят М. се обърнал за правна помощ към адвокат Д. В. ***.
Двамата решили да поискат подсъдимият да се задължи, като подпише запис на
заповед за сумата от 20 хиляди лева, колкото пари бил дал свидетелят М. за
покупката на магазина. С изготвената писмена запис на заповед свидетелят М.
посетил подсъдимия в административната сграда на РПК и му поискал да я подпише.
Подсъдимият категорично му отказал.
Свидетелят М. и през следващите дни се срещал с подсъдимия
и продължил да настоява да му върне парите. С подсъдимия няколкократно се
свързвал и адвокат Д. В.. Подсъдимият започнал да се оправдава, че предишният
председател на кооперацията е ипотекирал имотите й, в това число, имотът, в
който се намирал обещаният на свидетеля М. магазин. Сега подсъдимият събирал
пари за заличаване на ипотеките. Още веднъж заявил на свидетеля М., че за
покупката на магазина ще трябва да плати още двадесет хиляди лева.
Междувременно, свидетелят Ж.С.М. разбрал за продажбата от ЧСИ на М. С. У. на имота, за който платил двадесет
хиляди лева
и отново потърсил подсъдимия да си иска парите. Подсъдимият му казал, че пари няма и
трябва да изчака. Започнал да се крие, не отговарял на телефона си, стоял
заключен у дома. Свидетелят М. се свързал със сина на подсъдимия, провел с него
разговор и последният му обещал да вземе кредит, за да му върне поне част. Така
и направил. В началото на месец май 2011 г. взел заем от банка и на 05.05.2011
г. занесъл на пострадалия М. четири хиляди и петстотин лева. После още веднъж
му дал 2 000 лева.
Свидетелят продължил да търси подсъдимия и да настоява
за парите си, а когато се срещнели на улицата му казвал, че няма пари за храна
или за лекарства, тогава подсъдимият вадел от джоба си и му давал дребни суми –
по 300 лева, по 200 лева, по 70 лева, по 230
лева, по 30 лева, различно, зависи колко носел в себе си. Така на части лично
подсъдимия дал на свидетеля Ж.М. 4 545 лева,
които свидетелят си отбелязвал на лист /лист 67 от Том 1 по ДП/.
До приключване на разследването от сина на подсъдимия на свидетеля М. са били
върнати 6 500 лева, а от подсъдимия – 4 545 лева или общо 11 045 лева /единадесет
хиляди четиридесет и пет лева/ е
възстановената на пострадалия щета.
2. През месец септември 2010 г. свидетелят В.Д.Я. се
срещнал случайно с подсъдимия и последният му казал, че се продава магазин,
собственост на РПК „***“, намиращ се в административната сграда, като му
предложил същия магазин, който преди това - през 2007 г. предложил и на
свидетеля Ж.С.М.. Свидетелят Я. познавал подсъдимия не лично, но като
съгражданин и знаел, че е председател на РПК „***“ гр. Г. Т.. Проявил интерес,
тъй като сам търсел да закупи търговска площ и подсъдимият му обяснил, че
предлага магазина за 40 хиляди лева. Сумата била значителна, свидетелят не
разполагал с нея и отказал да купува, но подсъдимият го успокоил, че може да
плаща и на вноски. На свидетеля Я. обяснил, че имотът е ипотекиран и ипотеката
ще бъде погасена към месец май 2011 г., а веднага щом бъдела заличена
ипотеката, щял да прехвърли собствеността. При тези условия, свидетелят Я. се
съгласил да закупи недвижимия имот и се споразумели да внесе първоначално само
девет хиляди лева.
На 27.09.2010 г. свидетелят Я. отишъл лично в
счетоводството на кооперацията и на главния счетоводител - свидетеля М.Н., срещу приходен касов ордер и издадена
квитанция за плащането, внесъл сумата от девет хиляди лева /квитанция на лист 26, Том 3 от ДП/. След вноската, подсъдимият предал на
свидетеля Я. ключ за магазина. Помещението се нуждаело от ремонт и свидетелят
започнал ремонтни работи.
Един ден /в началото на 2011 г./ в обекта влязла
непозната дотогава за свидетеля Я. жена - свидетелят Ж.К.П.. Казала му, че
търси помещение с търговски цели, а тъй като бил платил девет хиляди лева за
собствеността и смятал, че ще закупи обекта, свидетелят Я. й предложил да
ползва помещението под наем. Двамата се споразумели и свидетелят П. довършила
ремонтните дейности, заредила със стока и започнала да развива дейност.
Междувременно свидетелят Я. продължил да дава на подсъдимия
различни суми пари - на ръка, като вноски за бъдещата покупко-продажба, като до
месец януари 2011 г. дал други 11 хиляди лева, но не могъл да представи никакви
документи или други доказателства. За остатъка до 40 000 лева смятал да тегли
кредит.
В средата на 2011 г. свидетелят Я. разбрал от
управителя на „***“ гр. Г. Т., което дружество се помещавало на втория етаж в
административната сграда на РПК, над обекта, за който проявил интерес
свидетелят Я., че също проявявали интерес към покупката, но на цялата сграда.
После свидетелят Я. разбрал, че имотът принадлежи на банка заради вземане на
РПК. Това силно го притеснило и започнал да търси среща с подсъдимия. Няколко
пъти двамата провеждали разговори. Първо, подсъдимият твърдял пред свидетеля,
че неправомерно банката е придобила собствеността върху имота и подсъдимият
правел необходимото, за да бъде върната. Втори път казвал, че имотът е
продаден, но получили малко пари, ще продаде друг имот на кооперацията, за да
се издължи и
да му върне вече платеното или
направо предлагал на свидетеля собствеността върху друг имот на кооперацията
като обезщетение.
След като разбрал за продажбата на имота и свидетелят Я.
провел разговор с подсъдимия и поискал да му бъдат върнати дадените от него
пари. Подсъдимият отговорил, че имотът е продаден на безценица, от продажбата
са покрити само задълженията към НАП, но щял да продаде други имоти на
кооперацията и по-нататък ще му се издължи. До приключване на разследването
подсъдимият не е върнал на свидетеля Я. сумата от 9000 лева, която била внесена
от него официално в касата на кооперацията.
3. Когато започнала да работи в търговския обект, в
началото на 2011 г., при свидетеля П. сам отишъл подсъдимият. Заявил й че
имотът е собственост на РПК „***“ гр. Г. Т. и й предложил да й продаде магазина
за петдесет хиляди лева. На свидетеля П. подсъдимият обяснил още в началото, че
имотът е ипотекиран срещу задължение на кооперацията - заради ремонт на покрива
- но вноските по дълга се внасяли редовно и през септември 2011 г. ипотеката
щяла да бъде заличена, а тогава щяло да стане възможно и прехвърлянето на
собствеността. Подсъдимият поискал авансово плащане. Свидетелят П. имала
налични дванадесет хиляди лева в брой, тридесет хиляди лева смятала да получи
чрез банков кредит, а осем хиляди да плати при съставяне на акта за собственост
след месец септември 2011 г.
В неустановен ден в началото на месец юни 2011 г., със
своята кола, подсъдимият взел свидетеля П. и починалия й после съпруг от
магазина в гр. Г. Т. и ги завел до дома им в гр. Добрич. В автомобила на подсъдимия, свидетелят П. предала дванадесет хиляди лева в брой. Не съставили никакъв документ за
предаването на парите.
На 01.07.2011 г. свидетелят П. получила кредит от
„Прокредит банк“ АД срещу ипотека /Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот на лист 16 от
Том 3 от ДП/ и
на 04.07.2011 г., в присъствието на съпруга си, предала на подсъдимия още тридесет хиляди лева. Тогава, на 04.07.2011 г., подсъдимият съставил
договор /лист 8
от Том 3 от ДП/, който подпечатал е печата на РПК, а за тридесетте хиляди повикал касиера да издаде
квитанция. Касиерът написал квитанция от приходен касов ордер (приложена
на лист 9 от Том 3 от ДП/, но не я подписал, тъй като в касата на
кооперацията не били предадени никакви пари. Квитанцията подписал подсъдимият
лично, положил печата на кооперацията и я предал на свидетеля П..
След продажбата на имота на М. С. У., свидетелят Ж.П.
също посещавала подсъдимия нееднократно. На нея той казвал, да бъде спокойна,
кооперацията има пари, но не можел в момента да ги изтегли, за да върне
внесеното от свидетеля. До приключване на разследването, видно от показанията
на свидетеля П., подсъдимият не е върнал пито лев от даденото от нея във връзка
с договора за покупко-продажба.
От заключението на назначената комплексна съдебно -
психиатрична и съдебно - психологична експертиза /КСППО/, подсъдимият към
момента на инкриминираните деяния - през месец май 2007 г., на 27.09.2010 г. и
през периода на месец юни 2011 г - 04.07.2011 г., подсъдимият не е страдал от
психично заболяване. Към момента на инкриминираните деяния от медицинска гледна
точка, не се установяват обективни причини, поради които подсъдимият да не е
могъл да предвиди правилно последствията от своите действия. Видно от заключението
на назначената експертиза към момента на извършване на деянието, подсъдимият е
разбирал свойството и значението на извършеното, и е могъл да ръководи
постъпките си. Видно от заключението на КСППО, към момента подсъдимият страда
от соматични заболявания и от психичните разстройства: Психично и поведенческо
разстройство, дължащо се на употреба на алкохол. Синдром на алкохолна
зависимост. Органично разстройство на личността. Но към настоящия момент не
страда от тежко психично разстройство, което да доведе до нарушение на
свойството да разбира и ръководи постъпките си.
Видно от заключението на назначената съдебно -
счетоводна експертиза предоставени от пострадалите лица на подсъдимия Г. в
качеството си на председател на РПК „***”, паричните средства във връзка с
продажбата на недвижим имот собственост на кооперацията са на обща стойност 82
000 /осемдесет и две хиляди/ лева от които възстановени 18 045 /осемнадесет
хиляди и четиридесет и пет / лева и дължими 63 955 /шейсет и три хиляди деветстотин петдесет и пет /
лева. В счетоводството на кооперацията са заприходени единствено и само
дадените парични средства от В.Д.Я. на дата 27.09.2010 г. до размера от 9 000
/девет хиляди/ лева. В останалата част до размера от 73 000 /седемдесет и три
хиляди / лева не са заприходени в касата на кооперацията, с тях не се е
завишила касовата наличност, не са отразени като дължими към лицата, не са
постъпили в кооперацията, не са били част от патримониума на кооперацията.
Налице е само и единствено задължение към „друг кредитор” до размера от 9 000
/девет хиляди/ лева към лицето В.Я..
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия,
което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които
съдът директно може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК:
материалите по ДП № 28/2014 г.
по описа на ОСлО при ОП - Добрич: ТОМ № 1 - Протокол за набор на наблюдаващ прокурор от 05 09.2014 год; Постановление на ДОП за възлагане от 04.11 2014г.; Писмо от ДОП от 04.11.2014г.; Справка от ОСлО Дч за Г.П.Г.; Писмо до РП Г. *** искане за продъпжаване на срок от 14.11.2014г.и потвърждение за
изпратен факс; Искане от РП Г. *** за
продъпжаване на срок; Писмо от ДОП за продължаване на срока на ДП. Писмо до РП
Г. *** искане за продължаване на срок от
22.12.2014г.; Искане от РП Г. *** за продължаване на срок;Писмо от ДОП за
продължаване на срока на ДП;писмо до РП Г. *** искане за продължаване на срок
от 17.02.2015г.;искане от РП Г. *** за продължаване на срок;писмо от ДОП за
продължаване на срока на ДП; писмо до РП Г. *** искане за продължаване на срок
от 27.04.2015г.; искане от РП Г. *** за продължаване на срок; писмо от ДОП за
продължаване на срока на ДП; писмо до РП Г. *** искане за продължаване на срок
от 25.06.2015г.; искане от РП Г. *** за продължаване на срок; Писмо от ДОП за продължаване на срока на ДП; Писмо до РП г *** искане за продължаване на срок от
25.09.2015г.и потвърждение за изпратен факс; Искане от РП Г Г. за продължаване на срок; Писмо от ДОП за продължаване на срока на ДП; Писмо до РП Г Гошево искане за продължаване на срок от 23 11.2015г. и потвърждение
за изпратен факс; Писмо до РП Г *** искане за предължаване на срок от 23.11.2015г; Писмо от ДОП за продъпжаване на срока на ДП; Искане
от РП Г *** за продължаване на срок; Искане от РП Г.*** за продължаване на срок; Писмо от ДОП за продължавзне на срока на ДП; Писмо до РП Г *** искане за продължаване на срок oт 21.03.2016г.; Искане от РП Г Тошено за продължаване на срок; Писмо от ДОП за продължаване на срока на ДП; Списьк на роднини на Г.П.Г.; Поспедно актуално състояние на РПК'***" фирмено
досие 09.04 2010г.; Последно актуално
състояние на РПК"***" фирмено досие
05.05.2006г.; Писмо до РУ Г.*** от
25.04.2016т с призовка за Г.П.Г. и потвърждение за изпратен факс; Писмо от РУ Г *** от 05.05.2016г с връчена призовка за Г.П.Г.; постановление за принудително довеждане от 13.05.2016г.; Постановление за привличане на подсъдим Г.П.Г. от 18.05.2016г.; Протокол за разпит на подсъдим Г.П.Г. от 18.05.2016г.; Писмо до ДРСот 31.03.2016г.; Справка за съдимост на Г.П.Г.; Справка or ОСлО Дч ЦИССС за Г.П.Г.; Писмо
до ОД МВР ДЧ от 31.03.2016г.; Писмо от ОД на МВР ДЧ от 07.04.2016г. справка за Г.П.Г.;
Писмо от РУ Г. *** от 05.05.2016г. с характеристика на Г.П.Г.; Протокол за
разпит на свидетел Ж.С.М. от 28.11.2014г.; протокол за разпит на свидетел Г.Д.Й.
от 15.01.2015г.; протокол за разпит на свидетел В.Д.В. от 15.01.2015г.; писмо
до РУ Г. *** от 29.01.2015г. с призовки и потвърждение за изпратен факс; писмо
до ОЗ „ОСВ” Дч от 04.02.2015г.; искане до Районен съд - Добрич от 04.02.2015г.;
протокол № 3 на Районен съд - Добрич за разпит на свидетел пред съдия Г.М.Й. от
04.02.2015г.; писмо до ОЗ „ОСВ” Дч от 04.02.2015г.; искане до Районен съд -
Добрич от 04.02.2015г.; протокол № 4 на Районен съд - Добрич за разпит на
свидетел пред съдия М.Д.Н. от 04.02.2015г.; писмо до ОЗ „ОСВ” Дч от
05.02.2015г.; искане до Районен съд - Добрич от 05.02.2015г.; протокол № 5 на
Районен съд - Добрич за разпит на свидетел пред съдия В.Д.Я. от 05.02.2015г.;
договор за правна защита № 0014818; Доклад по чл. 203, ал. 1 от НПК от
29.01.2016г.; постановление на РП Г. *** с указания от 05.02.2016г.; писмо до
РУ Г. *** от 10.03.2016г. с призовка за Г.П.Г. и потвърждение за изпратен факс;
протокол за разпит на свидетел Г.П.Г. от 16.03.2016г.; последно актуално
състояние на РПК „***” фирмено досие 03.09.2003г.; справка НБД Население за С.С.К.;
писмо до РУ Г. *** от 10.03.2016г. с призовка за С.С.К. и потвърждение за
изпратен факс; протокол за разпит на свидетел С.С.К. от 15.03.2016г.; протокол
за призоваване по телефона от 18.02.2016г.; протокол за разпит на свидетел Ж.С.М.
от 19.02.2016г.; протокол за разпит на свидетел Д. Г.В. от 22.02.2016г.;
протокол за призоваване по телефона от 18.05.2016г.; протокол за предявяване на
разследването от 18.05.2016г.; протокол за призоваване по телефона от
18.05.2016г.; протокол за предявяване на разследването от 19.05.2016г.; проток
л за призоваване по телефона от 18.05.2016г.; протокол за предявяване на
разследването от 19.05.2016г.; писмо до РУ Г. *** от 19.05.2016г.; с призовка
за Г.П.Г. и потвърждение за изпратен факс; заключително постановление с мнение
за съд от 31.05.2016г.; карта за подсъдимо лице. ТОМ 2 – ОПИС НА ДП № 28/2014Г. – молба от в.л П.Г.;*** от 25.02.2015г.;
постановление за назначаване на експертиза от 06.03.2015г.; заклюючение по
съд-счетоводна експертиза; декларация от самоосиг. лица П.Г.; декларация за
възнаграждение на в.л; справка – декларация; постановление за определяне на
възнаграждение; писмо от ОслО в ОП Добрич до РП Г. *** от 15.10.2015г.;
постановление на РП Г. *** от 02.11.2015г.; постановление за назначаване на
експертиза от 18.01.2016г.; заключение по съд-счетоводна експертиза;
справка-декларация; плат. Нареждане и фактура - копие; постановление за опр. На
възнаграждение от 25.01.2016г.; изпълнителен лист – копие; дог. за цесия-копие;
уведомление-копие; писмо до АВ Г. ***; нот. Акт № 5-копие; кредитен
превод-копие; удостоверение за задължения-копие; кредитен превод-копие; молба
от Г.П.Г.-копие; писмо до АВ Г. ***-копие; кредитен превод-копие; справка РПК ***;
нот. Акт № 125-копие; пл.нар. - копие; кредитен превод – копие; протокол-копие;
ТОМ 3 – ОПИС НА ДП № 25/2014г. –
постановление на РП Г. ***; писмо от РУП Г. *** до РП Г. ***; опис на проверка
по ПП0125/2014 на РП Г. ***; справка от РУП Г. ***; постановление на РП Г. ***;
жалба от Ж.К.П.; копие на договор от 04.07.2011г.; копие на квитанция от ПКО;
копие на л.к на Ж.К.П.; копие на л.к на П. Неделчев Петров; писмо от РУП Г. ***
до РП Г. ***; писмо от РП Г. *** до РУП Г. ***; докладна записка от РУП Г. ***; обяснение на Ж.К.П.;
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот; график
за погасяване на кредит; обяснение от Г.П.Г.; обяснение от Г.П.Г.; протокол за
вземане на образци за сравнително изследване; разпореждане на МВР от
01.04.2014г.; АКТ № 262412 на МВР; обяснение на Ж.С.М.; обяснение от В.Д.Я.;
копие на квитанция от ПКО; обяснение от Н.Г.Г.; фактура № **********; фактура №
**********; фактура № **********; фактура № **********; фактура № **********;
фактура № **********; фактура № **********; фактура № **********; фактура №
**********; фактура № **********; фактура № **********; фактура № **********;
фактура № **********; писмо от РУ на МВР Г. *** до РС Г. ***; писмо от агенция
по вписванията; писмо от РУ на МВР Г.*** до РС Г. ***; ТОМ № 4 – ОПИС НА ДП № 28/2014г. – искане от Окръжен следствен
отдел до Административен съд Добрич; писмо от Окръжен следствен отдел до ТД
НАП; писмо от Административен съд Добрич; Определение № 78/25.02.2015г. на
Административен съд Добрич; писмо от НАП; ГДД с вх. № **********/28.03.2012г.;
ГДД с вх. № **********/25.03.2011г.; дневници за покупки и продажби за 2010 и
2011г.; искане от Окръжен следствен отдел до Административен съд Добрич; писмо
от Окръжен следствен отдел до ТД НАП; писмо от Административен съд Добрич;
Определение № 460/09.12.2015г. на Административен съд Добрич; писмо от НАП с
приложения; писмо от Окръжен следствен отдел до РП Г. ***; писмо от Агенция по
вписванията; справка от НБД Население; писмо до Агенция по вписванията; справка
по лице от Служба по вписванията; нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот; нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот; писмо до Служба по вписванията;
справка по лице от Служба по вписванията; писмо до Служба по вписванията;
справка по лице от Служба по вписванията; писмо до Окръжен следствен отдел от
РП Г. ***; писмо от РС Г. *** до РП Г. ***; Определение № 197/16.12.2015г. на
РС Г. ***; писмо до ПИБ АД; писмо от ПИБ АД; движение и наличности по сметки; Уникредит Булбанк 2009г.- извлечение по разпл. сметка № 51/31.12.2009; извлечение по разпл.
сметка № 50/31.12.2009г.; извлечение по разпл. сметка № 49/29.12.2009г.; вносна
бележка от 28.12.2009г.; извлечение по разпл. сметка № 48/22.12.2009г.; вносна
бележка от 21.12.2009г.; извлечение по разпл. сметка № 47/15.12.2009г.; вносна
бележка от 14.12.2009г.; извлчение по разпл. сметка № 46/09.12.2009г.;
извлечение по разпл. сметка № 45/02.12.2009г.; вн. бележка от 01.12.2009г.;
извлечение по разпл. сметка № 44/01.12.2009г.; извлечение по разпл. сметка №
43/24.11.2009г.; вн.бележка от 23.11.2009г.; извлечение по разпл. сметка №
42/16.11.2009г.; вн. бележка от 13.11.2009г.; извлечение по разпл. сметка №
41/02.11.2009г.; извлечение по разпл. сметка № 40/14.10.2009г.; вн. бележка от
13.10.2009г.; извлечение по разпл. сметка № 39/13.10.2009г.; вн. бележка от
12.10.2009г.; извлечение по разпл. сметка № 38/01.10.2009г.; извлечение по
разпл. сметка № 37/29.09.2009г.; фактура № **********/24.09.2009г.; извлечение
по разпл. сметка № 36/14.09.2009г.; вн. бележка от 11.09.2009г.; извлечение по
разпл. сметка № 35/08.09.2009г.; вн. бележка от 07.09.2009г.; извлечени по
разпл. сметка № 34/01.09.20019г.; извлечение по разпл. сметка №
33/14.08.2009г.; вн. бележка от 13.08.2009г.; извлечение по разпл. сметка №
32/11.08.2009г.; вн. бележка от 10.08.2009г.; извлечение по разпл. сметка №
31/03.08.009г.; извлеч. по разпл. сметка № 30/14.07.2009г.; вн. бел. от
13.07.2009г.; вн. бел от 13.07.2009г.; вн. бел от 13.07.2009г.; извлеч по
разпл. сметка № 29/01.07.2009г.; факгура № 245/29.06.2009г.; извлеч. по разпл.
сметка № 28/26.06.2009г.; вн. бел. от 25.06.2009г.; извлеч по разпл. сметка №
27/22.06.2009г.; вн. бел. от 19.06.2009г.; извлеч по разпл. сметка №
26/15.06.2009г.; вн. бел. от 12.06.2009г.; извлеч по разпл сметка №
25/09.06.2009г.; вн. бел. от 08.06.2009г.; детайлна информация за вашите
транзакции от 08.06.2009г.; извлеч по разпл. сметка № 24.01.06.2009.; извлеч по
разпл. сметка № 23/29.05.2009г.; вн. бел от 28.05.2009г.; извлеч по разпл.
сметка № 22/14.05.2009г.; вн. бележка от 13.05.2009.; извлеч по разпл. сметка №
21/06.05.2009г.; вн. бележка от 30.04.2009г.; извлеч по разпл сметка № 20/29.04.2009.;
вн. бел. от 28.04.2009.; извлеч по разпл. сметка № 19/24.04.2009г.; вн. бел. от
23.04.2009г.; извлеч по разпл. сметка № 18/22.04.2009г.; вн. бел от
21.04.2009г.; извлеч по разпл. сметка № 17/14.04.2009г.; вн. бел от
13.04.2009.; извлеч по разпл. сметка № 16/08.04.2009г.; вн. бел от
07.04.2009г.; извлеч по разпл. сметка № 15/01.04.2009.; вн. бел от 31.03.2009.;
извлеч по раазпл. сметка № 14/24.03.2009г.; вн. бел от 23.03.009г.; извлеч по
разпл. сметка № 13/23.03.2009г.; вн. бел от 20.03.2009г.; извлеч по разпл.
сметка № 12/13.03.2009.; вн. бел от 12.03.2009г.; вн. бел от 12.03.2009г.;
извлеч по разпл. сметка № 11/10.03.2009.; вн. бел от 09.03.2009г.; извлеч по
разпл. сметка № 10/04.03.2009.; извлеч по разпл. сметка № 9/24.02.2009г.; вн.
бел от 23.02.2009г.; извлеч по разпл. сметка № 8/16.02.2009.; вн. бел от
13.02.2009г.; извлеч по разпл. сметка № 7-13.02.2009.; вн. бел от 12.02.2009г.;
извлеч по разпл. сметка № 6/10.02.2009.; вн. бел от 09.02.2009г.; извлеч по
разпл. сметка № 5/02.02.2009г.; вн. бел от 30.01.2009г.; детайлна информация за
вашите транзакции от 30.01.2009г.; извлеч по разпл. сметка № 4/27.01.2009г.;
детайлна информация за вашите транзакции; вн. бел от 26.01.2009г.; вн. бел от
26.01.2009г.; вн. бел от 26.01.2009г.; вн. бел от 26.01.2009г.; вн. бел от
26.01.2009г.; вн. бел от 26.01.2009г.; вн. бел от 26.01.2009г.; вн. бел от
26.01.2009г.; вн. бел от 26.01.2009г.; извлеч по разпл. сметка №
3/15.01.2009г.; вн. бел. от 14.01.2009г.; извлеч по разпл. сметка №
2/13.01.2009г.; вн. бел от 12.01.2009г.;
Уникредит Булбанк
2008г. – извлечение по разплащателна сметка /ирс/
№58/05.01.2009г.; ирс № 57/31.12.2008г.; ирс № 56/11.12.2008г.; фактура №
236/08.12.2008г.; ирс № 55/09.12.2008г.; вн. бел от 08.12.2008г.; ирс
№53/25.11.2008г.; детайлна информация за вашите транзакции; вн. бел от 24.11.2008г.; вн. бел от
24.11.2008г.; вн. бел от 24.11.2008г.; вн. бел от 24.11.2008г.; вн. бел от
24.11.2008г.; вн. бел от 24.11.2008г.; вн. бел от 24.11.2008г.; вн. бел от
24.11.2008г.; ирс № 52/20.11.2008г.; детайлна информация за вашите транзакции;
вн. бел от 19.11.2008г.; вн. бел от 19.11.2008г.; ирс № 51/18.11.2008г.; вн. бел от
17.11.2008г.; ирс № 50/11.11.2008г.; вн. бел от 10.11.2008г.; ирс №
49/04.11.2008г.; детайлна информация за вашите транзакции; вн. бел от
03.11.2008г.; вн. бел от 03.11.2008г.; вн. бел от 03.11.2008г.; вн. бел от
03.11.2008г.; вн. бел от 03.11.2008г.; вн. бел от 03.11.2008г.; вн. бел от
03.11.2008г.; вн. бел от 03.11.2008г.; вн. бел от 03.11.2008г.; вн. бел от
03.11.2008г.; ирс №48/03.11.2008г.; ирс № 47/29.10.2008г.; вн. бел от
28.10.2008г.; ирс№ 46/15.10.2008г.; вн. бел от 14.10.2008г.; ирс
№45/08.10.2008г.; вн. бел от 07.10.2008г.; ирс № 44/07.10.2008г.; детайлна
информация за 06.10.2008г.; вн. бел от 06.10.2008г.; вн. бел от 06.10.2008г.;
вн. бел от 06.10.2008г.; вн. бел от 06.10.2008г.; вн. бел от 06.10.2008г.; вн.
бел от 06.10.2008г.; вн. бел от 06.10.2008г.; вн. бел от 06.10.2008г.; ирс №
43/06.10.2008г.; фактура № 233/30.09.2008г.; ирс № 42/01.10.2008г.; ирс №
41/30.09.2008г.; вн. бел от 29.09.2008г.; ирс № 40/12.09.2008г.; вн. бел от
11.09.2008г.; ирс № 39/10.09.2008г.; ирс № 38/09.09.2008г.; детайлна информация
за 08.09.2008г.; вн. бел от 08.09.2008г.; вн. бел от 08.09.2008г.; вн. бел от
08.09.2008г.; вн. бел от 08.09.2008г.; вн. бел от 08.09.2008г.; вн. бел от
08.09.2008г.; вн. бел от 08.09.2008г.; вн. бел от 08.09.2008г.; вн. бел от
08.09.2008г.; ирс № 37/02.09.2008г.; ирс № 36/01.09.2008г.; детайлна информация
от 29.08.2008г.; вн.бел. от 29.08.2008г.; вн.бел. от 29.08.2008г.; вн.бел. от
29.08.2008г.; вн.бел. от 29.08.2008г.; вн.бел. от 29.08.2008г.; вн.бел. от
29.08.2008г.; вн.бел. от 29.08.2008г.; вн.бел. от 29.08.2008г.; ирс №
35/27.08.2008г.; ирс № 34/26.08.2008г.; вн.бел. от 22.08.2008г.; вн. бел от
25.08.2008г.; ирс № 33/25.08.2008г.; детайлна информация за 22.08.2008г.;
вн.бел. от 22.08.2008г.; вн.бел. от 22.08.2008г.; вн.бел. от 22.08.2008г.;
вн.бел. от 22.08.2008г.; вн.бел. от 22.08.2008г.; вн.бел. от 22.08.2008г.;
вн.бел. от 22.08.2008г.; ирс № 32/21.08.2008г.; ирс № 31/20.08.2008г.; ирс №
30/19.08.2008г.; детайлна информация за 18.08.2008.; вн. бел от 18.08.2008г.;
вн. бел от 18.08.2008г.; вн. бел от 18.08.2008г.; вн. бел от 18.08.2008г.; вн.
бел от 18.08.2008г.; вн. бел от 18.08.2008г.; вн. бел от 18.08.2008г.; вн. бел
от 18.08.2008г.; ирс № 29/18.08.2008г.; вн. бел от 15.08.2008г.; вн. бел. от
12.08.2008г.; ирс № 27/05.08.2008г.; вн. бел от 04.08.2008г.; ирс №
26/01.08.2008г.; ирс № 25/15.07.2008г.; вн. бел от 14.07.2008г.; ирс №
24/03.07.2008г.; вн. ел т 02.07.2008г.; ирс № 23/01.07.2008г.; ирс №
22/24.06.2008г.; фактура № 232/19.06.2008г.; вн. бел. от 23.06.2008г.; ирс №
21/19.06.2008г.; вн. бел от 18.06.2008г.; ирс № 20/02.06.2008г.; ирс №
19/27.05.2008г.; вн. бел от 26.05.2008г.; ирс № 18/14.05.2008г.; вн.бел от
13.05.2008г.; ирс № 17/07.05.2008г.; ирс № 16/30.04.2008г.; вн. бел т
29.04.2008г.; ирс № 15/15.04.2008г.; вн.бел. от 14.04.2008г.; вн.бел. от
14.04.2008г.; вн.бел. от 14.04.2008г.; вн.бел. от 14.04.2008г.; вн.бел. от
14.04.2008г.; вн.бел. от 14.04.2008г.; вн.бел. от 14.04.2008г.; вн.бел. от
14.04.2008г.; вн.бел. от 14.04.2008г.; вн.бел. от 14.04.2008г.; вн.бел. от
14.04.2008г.; ирс № 14/09.04.2008г.; вн. бел от 08.04.2008г.; ирс №
13/01.04.2008г.; ирс №12/21.03.2008г.; вн. бел от 20.03.2008г.; вн. бел от
20.03.2008г.; вн. бел от 20.03.2008г.; вн. бел от 20.03.2008г.; вн. бел от
20.03.2008г.; вн. бел от 20.03.2008г.; вн. бел от 20.03.2008г.; вн. бел от
20.03.2008г.; ирс № 11/20.03.2008г.; вн. бл от 19.03.2008г.; вн. бл от
19.03.2008г.; ирс № 10/18.03.2008г.; вн. бел от 17.03.2008г.; вн. бел от
17.03.2008г.; вн. бел от 17.03.2008г.; вн. бел от 17.03.2008г.; вн. бел от
17.03.2008г.; вн. бел от 17.03.2008г.; вн. бел от 17.03.2008г.; ирс №
9/13.03.2008г.; вн. бел от 12.03.2008г.; вн. бел от 12.03.2008г.; вн. бел от
12.03.2008г.; ирс № 8/04.03.2008г.; ирс № 7/26.02.2008г.; вн. бел от
25.02.2008г.; вн. бел от 25.02.2008г.; вн. бел от 25.02.2008г.; вн. бел от
25.02.2008г.; вн. бел от 25.02.2008г.; вн. бел от 25.02.2008г.; вн. бел от
25.02.2008г.; вн. бел от 25.02.2008г.; ирс № 6/05.02.2008г.; вн. бел от
04.02.2008г.; ирс № 5/01.02.2008г.; вн. бел от 31.01.2008г.; вн. бел от
31.01.2008г.; ирс № 4/31.01.2008г.; ирс № 3/24.01.2008г.; вн.бел от
23.01.2008г.; ирс № 2/14.01.2008г.; вн.
бел. от 11.01.2008г.; вн. бел. от 11.01.2008г.; вн. бел. от 11.01.2008г.; вн.
бел. от 11.01.2008г.; вн. бел. от 11.01.2008г.; вн. бел. от 11.01.2008г.; вн.
бел. от 11.01.2008г.;
Уникредит Булбанк
2007г. – ИРС № 47/31.12.2007г.; ИРС № 46/20.12.2007г.; вн. бел. от
19.12.2007г.; вн. бел. от 19.12.2007г.; вн. бел. от 19.12.2007г.; вн. бел. от
19.12.2007г.; вн. бел. от 19.12.2007г.; вн. бел. от 19.12.2007г.; вн. бел. от
19.12.2007г.; вн. бел. от 19.12.2007г.; вн. бел. от 19.12.2007г.; вн. бел. от
19.12.2007г.; ИРС №45/14.12.2007г.; вн. Бел. От 13.12.2007г.; ИРС №
44/13.12.2007г.; вн.бел. от 12.12.2007г.; вн.бел. от 12.12.2007г.; вн.бел. от
12.12.2007г.; вн.бел. от 12.12.2007г.; вн.бел. от 12.12.2007г.; вн.бел. от
12.12.2007г.; вн.бел. от 12.12.2007г.; вн.бел. от 12.12.2007г.; вн.бел. от
12.12.2007г.; вн.бел. от 12.12.2007г.; ИРС № 43/03.12.2007г.; ИРС №
42/20.11.2007г.; вн.бел от 19.11.2007г.; вн.бел от 19.11.2007г.; ИРС №
41/15.11.2007г.; вн.бел. т 14.11.2007г.; ИРС № 40/14.11.2007г.; вн.бел от
13.11.2007г.; ИРС № 39/01.11.2007г.; ИРС № 38/29.10.2007г.; вн.бел т
26.10.2007г.; ИРС № 37/15.10.2007г.; вн. Бел т 12.10.2007г.; ИРС №
36/12.10.2007г.; вн.бел от 11.10.2007г.; вн.бел от 11.10.2007г.; вн.бел от
11.10.2007г.; вн.бел от 11.10.2007г.; вн.бел от 11.10.2007г.; вн.бел от
11.10.2007г.; вн.бел от 11.10.2007г.; ИРС № 35/01.10.2007г.; вн. Бел от
28.09.2007г.; ИРС № 34/20.09.2007г.; ИРС № 33/14.09.2007г.; вн. Бел от
13.09.2007г.; ИРС № 32/03.09.2007г.; ИРС№ 31/30.08.2007г.; вн.бел т
28.08.2007г.; ИРС № 30/21.08.2007г.; вн. Бел от 20.08.2007г.; ИРС № 29/14.08.2007г.;
вн. Бел от 13.08.2007г.; вн. Бл от 13.08.2007г.; ИРС № 28/01.08.2007г.; ИРС
№27/16.07.2007г.; вн. Бел т 13.07.2007г.; вн. Бел т 13.07.2007г.; вн. Бел т
13.07.2007г.; вн. Бел т 13.07.2007г.; вн. Бел т 13.07.2007г.; фактура №
**********/11.07.2007г.; ИРС№26/02.07.2007г.; вн.бел от 29.06.2007г.; ИРС
№25/29.06.2007г.; вн.бел от 28.06.2007г.; вн.бел от 28.06.2007г.; ИРС №
24/28.06.2007г.; вн.бел т 27.06.2007г.; ИРС №23/15.06.2007г.; вн. Бел от
14.06.2007г.; ИРС №22/08.06.2007г.; ИРС №21/07.06.2007г.; ИРС №20/01.06.2007г.;
ИРС №20/01.06.2007г.; ИРС № 19/29.05.2007г.; вн.бел. от 28.05.2007г.; вн.бел.
от 28.05.2007г.; ИРС от 19.06.2007г.; вн.бел от 28.05.2007г.; ИРС т
19.06.2007г.; вн.бел т 10.05.2007г.; ИРС №16/30.04.2007г.; ИРС
№15/19.04.2007г.; копие на вн.бел от 19.04.2007г.; ИРС №14/ 12.04.2007г.;
вн.бел от 12.04.2007г.; ИРС №13/03.04.2007г.; вн.бел от 03.04.2007г.; ИРС
№12/31.03.2007г.; ИРС №11/30.03.2007г.; вн.бел от 30.03.2007г.; ИРС
№10/27.03.2007г.; вн.бел. от 27.03.2007г.; вн.бел. от 27.03.2007г.; ИРС
№9/13.03.2007г.; вн.бел от 13.03.2007г.; ИРС №8/28.02.2007г.; ИРС
№7/26.02.2007г.; вн.бел от 26.02.2007г.; ИРС №6/22.02.2007г.; вн.бел от
22.02.2007г.; ИРС №5/14.02.2007г.; вн.бел от 14.02.2007г.; ИРС №4/06.02.2007г.;
ИРС №3/31.01.2007г.; ИРС №2/29.01.2007г.; ИРС №1/12.01.2007г.; вн.бел от
12.01.2007г.;
HVB
Bank Biohim 2006г.-2005г. – ИРС №32/31.12.2006г.; ИРС №
31/28.12.2006г.; вн.бел. от 28.12.2006г.; вн.бел. от 28.12.2006г.; ИРС №
30/13.12.2006г.; вн.бел от 13.12.2006г.; вн.бел от 13.12.2006г.; ИРС № 29/07.12.2006г.;
нареждане разписка № 101071220060057/07.12.2006г.; ИРС № 28/04.12.2006г.;
нареждане разписка № 101041220060071/04.12.2006г.; ИРС № 27/30.11.2006г.; ИРС №
26/17.11.2006г.; нар. разписка № 101171120060011/17.11.2006г.; ИРС №
25/13.11.2006г.; вн.бел от 13.11.2006г.;ИРС № 24/07.11.2006г.; вн. Бел от
07.11.2006г.; вн. Бел от 07.11.2006г.; ИРС № 23/06.11.2006г.; нар. разписка №
101061120060045/06.11.2006г.; ИРС № 22/31.10.2006г.; ИРС № 21/27.10.2006г.;
нар. разписка № 101271020060013/27.10.2006г.; ИРС № 20/25.10.2006г.; нар.
разписка № 101251020060025/25.10.2006г.; ИРС № 19/12.10.2006г.; вн.бел. т
12.10.2006г.; ИРС № 18/11.10.2006г.; нар. Разписка №
101111020060014/11.10.2006г.; ИРС № 17/09.10.2006г-; вн.бел от 09.10.2006г.;
ИРС № 16/05.10.2006г.; нар. разписка № 101051020060018/05.10.2006г.; ИРС №
15/30.09.2006г.; ИРС № 14/21.09.2006г.; нар. разписка №
101210920060033/21.09.2006г.; ИРС № 13/11.09.2006г.; нар. разписка №
101110920060018/11.09.2006г.; ИРС № 12/07.09.2006г.; вн.бел от 07.09.2006г.; вн.бел
от 07.09.2006г.; вн.бел от 07.09.2006г.; нар. разписка №
101070920060029/07.09.2006г.; ИРС № 11/05.09.2006г.; пл. Нар. за кредитен
превод от 05.09.2006г.; ИРС № 10/31.08.2006г.; ИРС № 9/31.07.2006г.; ИРС №
8/30.06.2006г.; ИРС № 7/31.05.2006г.; ИРС № 6/30.04.2006г.; ИРС
№5/31.03.2006г.; ИРС № 4/28.02.2006г.; дневно извлечение № 3/31.01.2006г.;
дневно извлечение №2/24.01.2006г.; дневно извлчение №1/ 23.01.2006г.; копие
вн.бел от 24.01.2006г.; дневно извлечение №7/31.12.2005г.; дневно извлечение №
6/30.11.2005г.; дневно извлечение № 5/31.10.2005г.; вн.бел от 31.10.2005г.;
вн.блежка № 0623110200501/31.10.2005г.; дневно извлечение №
4/26.10.2005г.;вн.бел от 26.10.2005г.; дневно извлечение № 3/25.10.2005г.;
вн.бл от 25.10.2005г.; вн.бл от 25.10.2005г.; нар. разписка №
062251020050051/25.10.2005г.; дневно извлечение № 2/24.10.2005г.; вн.бел от
24.10.2005г.; вн.бел от 24.10.2005г.; нар. разписка №
100241020050020/24.10.2005г.; дневно извлечение №1/21.10.2005г.; Уведомление за
промяна на банковата сметка; извлечение от сметка от 29.06.2006.; извлечение от
сметка от 31.08.2006.; извлечение от сметка от 03.01.2005г.; извлечение от
сметка от 01.12.2004г.; извлечение от сметка от 31.01.2005г.; извлечение от
сметка от 31.07.2006г.; извлечение от сметка от 31.07.2006г.; партиден лист 48
от 31.12.2003г.;
Уникредит Булбанк
2010г. – ИРС № 48/31.12.2010г.; ИРС № 47/31.12.2010г.;
ИРС № 46/14.12.2010г.; вн.бел. от 13.12.2010г.; вн.бел от 13.12.2010г.; вн.бел
от 13.12.2010г.; ИРС № 45/08.12.2010г.; вн.бел от 07.12.2010г.; ИРС № 44/01.12.2010г.;
ИРС № 43/22.11.2010г.; вн.бел. от 19.11.2010г.; ИРС № 42/18.11.2010г.; детайлна
информация за вашата транзакция от 17.11.2010г.; вн.бел от 17.11.2010г.; вн.бел
от 17.11.2010г.; вн.бел от 17.11.2010г.; вн.бел от 17.11.2010г.; вн.бел от 17.11.2010г.;
вн.бел от 17.11.2010г.; ИРС № 41/17.11.2010г.; ИРС № 40/15.11.2010г.; вн.бел от
12.11.2010г.; вн.бел от 12.11.2010г.; ИРС № 39/10.11.2010г.; ИРС №
38/02.11.2010г.; ИРС № 37/01.11.2010г.; ИРС № 36/29.10.2010г.; детайлна
информация от 28.10.2010г.; вн.бел от 28.10.010г.; вн.бел от 28.10.010г.;
вн.бел от 28.10.010г.; вн.бел от 28.10.010г.; вн.бел от 28.10.010г.; вн.бел от
28.10.010г.; ИРС № 35/28.10.2010г.; ИРС № 34/27.10.2010г.; ИРС №
33/15.10.2010г.; вн.бел от 14.10.2010г.; вн.бел от 14.10.2010г.; ИРС №
32/01.10.2010г.; ИРС № 31/28.09.2010г.; вн.бел от 27.09.2010г.; ИРС№
30/14.09.2010г.; вн.бел. от 13.09.2010г.; ИРС № 29/01.09.2010г.; ИРС №
28/24.08.2010г.; вн.бел от 23.08.2010г.; ИРС № 27/12.08.2010г.; вн.бел от
11.08.2010г.; вн.бел от 11.08.2010г.; ИРС № 26/02.08.2010г.; ИРС №
25/15.07.2010г.; вн.бел от 14.07.2010г.; вн.бел от 14.07.2010г.; вн.бел от
14.07.2010г.; ИРС № 24/13.07.2010г.; вн.бел от 12.07.2010г.; ИРС №
23/02.07.2010г.; вн.бел от 01.07.2010г.; ИРС № 22/01.07.2010г.; ИРС №
29.06.2010г.; вн.бел от 28.06.2010г.; ИРС № 20/28.06.2010г.; ИРС №
19/22.06.2010г.; вн.бел. от 21.06.2010г.; ИРС № 18/15.06.2010г.; вн.бел. от
14.06.2010г.; ИРС № 17/11.06.2010г.; детайлна информация от 10.06.2010г.;
вн.бел. 10.06.2010г.; вн.бел. 10.06.2010г.; вн.бел. 10.06.2010г.; ИРС №
16/01.06.2010г.; вн.бел. от 31.05.2010г.; ИРС № 15/31.05.2010г.; вн.бел от
28.05.2010г.; ИРС № 14/15.05.2010г.; вн.бл от 14.05.2010г.; ИРС №
13/03.05.2010г.; ИРС № 12/27.04.2010г.; вн.бел от 26.04.2010г.; ИРС №
11/15.04.2010г.; вн.бл. т 14.04.2010г.; ИРС № 10/01.04.2010г.; ИРС №
9/30.03.2010г.; вн.бл. т 29.03.2010г.; ИРС № 8/16.03.2010г.; детайлна
информация то 15.03.2010г.; вн.бел от 15.03.2010г.; вн.бел от 15.03.2010г.;
вн.бел от 15.03.2010г.; вн.бел от 15.03.2010г.; ИРС № 7/01.03.2010г.; вн.бел.
от 26.02.2010г.; ИРС № 6/23.02.2010г.; вн.бел от 22.02.2010г.;
НП-08-006/04.02.2010г.; вн.бел. от 22.02.2010г.; ИРС № 5/10.02.2010г.; ИРС №
4/09.02.2010г.; вн.бел от 08.02.2010г.; ИРС № 3/01.02.2010г.; ИРС №
2/15.01.2010г.; вн.бел. от 14.01.2010г.; ИРС № 1/12.01.2010г.; вн.бел. от
11.01.2010г.; известие за обезщетение за забава от 13.06.2011г.;
Уникредит Булбанк
2011г. – ИРС № 35/31.12.2011г.; ИРС № 34/31.12.2011г.;
ИРС № 33/23.12.2011г.; ИРС № 32/21.12.2011г.; ИРС № 31/01.12.2011г.; ИРС №
30/04.11.2011г.; ИРС № 29/01.11.2011г.; ИРС №28/31.10.2011г.; ИРС
№27/03.10.2011г.; ИРС № 26/15.09.2011г.; ИРС № 25/01.09.2011г.; ИРС №
24/31.08.2011г.; вн.бел от 30.08.2011г.; ИРС № 23/29.08.2011г.; вн.бел от
26.08.2011г.; вн.бел от 26.08.2011г.; вн.бел от 26.08.2011г.; ИРС №
22/25.08.2011г.; вн.бел. 24.08.2011г. ИРС № 21/15.08.2011г.; вн.бел от
12.08.2011г.; вн.бел от 12.08.2011г.; ИРС № 20/09.08.2011г.; вн.бел от
08.08.2011г.; ИРС № 19/04.08.2011г.; вн.бел от 03.08.2011г.; ИРС №
18/02.08.2011г.; вн.бел от 01.08.2011г.; ИРС № 17/01.08.2011г.; ИРС №
16/15.07.2011г.;вн.бел от 14.07.2011г.; ИРС № 15/12.07.2011г.; вн.бел от
11.07.2011г.; вн.бел от 11.07.2011г.; ИРС № 14/06.07.2011г.; детайлна
информация от 05.07.2011г.; вн.бел от 05.07.2011г.; вн.бел от 05.07.2011г.;
вн.бел от 05.07.2011г.; вн.бел от 05.07.2011г.; вн.бел от 05.07.2011г.; вн.бел
от 05.07.2011г.; ИРС № 13/05.07.2011г.; детайлна информация от 04.07.2011г.;
вн.бел от 04.07.2011г.; вн.бел от 04.07.2011г.; вн.бел от 04.07.2011г.; вн.бел
от 04.07.2011г.; вн.бел от 04.07.2011г.; вн.бел от 04.07.2011г.; вн.бел от
04.07.2011г.; вн.бел от 04.07.2011г.; ИРС № 12/01.07.2011г.; ИРС №
11/03.06.2011г.; вн.бел от 02.06.2011г.; ИРС № 10/11.05.2011г.; ИРС № 9/10.05.2011г.;
ИРС №8/16.03.2011г.; ИРС № 7/08.03.2011г.; вн.бел от 07.03.2011г.; ИРС №
6/01.03.2011г.; ИРС № 5/22.02.2011г.; вн.бел от 21.02.2011г.; вн.бел от
21.02.2011г.; ИРС № 4/15.02.2011г.; вн.бел от 14.02.2011г.; ИРС №
3/01.02.2011г.; ИРС № 2/17.01.2011г.; вн.бел от 14.01.2011г.; ИРС №
1/11.01.2011г.; вн.бел от 10.01.2011г.
ОПИС НА
ДОКУМЕНТИ – подробно описани, по повод внесен обвинителен акт срещу Г.П.Г. с
ЕГН ********** по НОХД № 224/2016г. по описа на Районен съд Г. Т., а именно:
РПК Г. *** – папка каса м. Октомври 2012г.; РПК Г. ***, папка сметка 501 каса
м. Ноември 2012г.; РПК Г. ***, папка сметка 501 каса м. Септември 2012г.;
Касова книга започната на 30.06.2013г.; касова книга започната на 28.10.2009г.
завършена на 06.01.2010г.; касова книга започната на 11.01.2010г., завършена на
17.03.2010г.; касова книга започната на 18.03.2010г., завършена на
21.06.2010г.; касова книга започната на 22.06.2010г. завършена на 27.10.2010г.;
касова книга започната на 28.10.2010г. завършена на 28.02.2011г.; касова книга
започната на 07.03.2011г. завършена на 25.07.2011г.; касова книга започната на
30.07.2011г. завършена на 31.12.2011г.; касова книга започната на 31.01.2012г.;
червена папка тип класьор с надпис „Банка Хеброс, Биохим, Уникредит Булбанк”
съдържаща седем малки папки; РПК Г.*** папка сметка 502 месец Август 2012г.;
РПК „***” Г. *** папка сметка 501 месец Май 2012г.; .; РПК „***” Г. *** папка
сметка 501 месец Юни 2012г.; .; РПК „***” Г. *** папка сметка 501 месец Юли
2012г.; РПК „***” Г. *** папка каса м. Декември 2011г.; .; РПК „***” Г. ***
папка сметка 501 месец Декември 2012г.; РПК Г. *** папка сметка 503, Уникредит
2012г. 2013г.; книга основни средства сметка 201, 203, 204, 205, 206;
Амортизирана книга 1997г. РПК *** Г. ***; РПК *** Г. *** каса
01.11-21.11.2011г.; РПК Г. *** папка сметка 501 м. Май 2013г.; РПК Г. *** каса
м. Юни 2013г.; РПК Г. *** папка сметка 501 каса месец Юли 2013г.; РПК Г. ***
папка сметка 501 каса месец Август – месец Декември 2013г.; РПК Г. *** папка
сметка 501 каса месец Март 2012г.; РПК Г. *** папка сметка 501 месец Февруари
2013г.; РПК Г. *** папка сметка 501 м. Януари 2013г.; РПК Г. ***, оборотна ведомост
2013г.; РПК Г. *** оборотна ведомост 2012г. ПК Г. ***; папка ГФО 2011г.; РПК Г.
*** папка сметка 501 каса м. Април 2012г.; РПК Г. *** папка каса
01.10.2011г.-31.10.2011г.; папка оборотна ведомост 2011г.; РПК Г. *** папка ГФО
2013г.; папка каса м. Септември 2011 сметка 501; РПК Г. *** папка сметка 501
каса м. Януари 2012г.; РПК Г. *** папка сметка 501 каса м. Февруари 2012г.; РПК
Г. *** папка ГФО 2012г.; РПК Г. *** папка сметка 501 каса в. Април 2013г; ТОМ № 5 – ОПИС НА ДП № 28/2014г. –
писмо от ОСлО в ОП Добрич до АС Добрич от 18.11.2015г.; писмо от ОСлО в ОП
Добрич до ТД НАП Добрич от 19.11.2015г.; писмо от АС Добрич от 19.11.2015г.;
Определение № 441/19.11.2015г. на АС Добрич-препис; писмо от НАП Добрич от
02.12.2015г. с приложени копия на: Опис на док. По изп. Дело на НАП Добрич,
разпечатка от СУП от 09.03.2010г.; покани за доброволно изпълнение и обр.
разписки; разпечатка от СУП от 13.04.2010г.; покани за доброволно изпълнение и
обр. разписки; удостоверение за данъчна оценка и скица; нотариален акт № 133; постановление за
налагане на обезпечителни мерки; предварителен договор; покани за доброволно
изпълнение и обр. разписки; разпечатка от СУП от 13.04.2010г.; постановление заналагане
на обезпечителни мерки; писмо до АВ гр. Г. ***; покани за доброволно
изпълнение; справки; разпореждане; служебна бележка; молба от Г.П.Г.;
разпореждания; заявление от ***; нотариален акт № 133; удостоверение за данъчна
оценка и скица; служебна бележка; съобщение за насрочване на опис; разписка;
искане на основание чл. 212 от ДОПК; писмо до АВ гр. Г. ***; служебна бележка;
писмо от АВ Г. ***; справка по лице РПК ***; договор за отдаване под наем;
договор за покупко-продажба; постановление за налагане на обезпечителни мерки;
договор за покупко-продажба; разпореждания; лихвен лист; служебна бележка;
постановление за отмяна на наложени обезп.мерки; писмо до АВ Г. *** и
разпореждане; ТОМ № 6 – ОПИС НА ДП №
28/2014 г. – постановление за назначаване на комплексна
съдебно-психиатрична психологична експертиза 1-2; писмо до УМБАЛ Св. Марина
Варна – 3-4; Справка декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2
от 2015г. за вписване и възнаграждение на вещи лица 5-6; постановление за
възнаграждение на вещо лице 7-8; комплексна съдебно-психиатрична-психологична
експертиза от УМБАЛ Св. Марина гр. Варна; рецептурна книжка на Г.П.Г.;
амбулаторни листи и от д-р Надя Стефанова – личен лекар; справка от УИС - 2 от
ПРБ; разпореждане от 22.08.2016г.; протокол за призоваване по телефон на
свидетел/пострадал; протокол за предявяване на разследването от 25.08.2016г.;
както и приложените по НОХД № 226/2018 г. - НОХД
№ 224/2016 г. по описа на Генералтошевски районен съд; ВНОХД № 138/2017 г. по
описа на ДОС; гр. д. № 8/2019 г. по описа на Генералтошевски районен съд; НЧД
№106/2018 по описа на ВКС; ВЧНД № 183/2018 г. по отписа на ДОС; справка за
съдимост рег. № 945/18.04.2018 г.; протокол по ГД № 82913/2017 г. по описа СРС;
извлечение за фактури и плащания към 15.02.2019 г.; писмо с вх. №
4290/28.02.2019 г. от РКС – гр. Добрич, ведно с ведомости за заплати от
01.01.2010 г. до 01.01.2012 г. на РПК „***“ гр. Г. ***; заключение по
съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 17042/26.08.2019 г.; справка за съдимост
рег. № 2434/06.10.2020 г.; справка за съдимост рег. № 2433/06.10.2020 г.;
справка от Окръжен съд – Добрич рег. № 262898/07.10.2020 г.; справка за
съдимост рег. № 15/25.01.2021 г;.
Изложената
фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства води съда до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият Г.П.Г. от обективна и субективна страна е извършил следните
престъпления:
1. През месец май 2007 г. в гр. Г. Т., в качеството
си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, в кръга на
неговата длъжност - председател на РПК „***“ гр. Г. Т., ЕИК ***, с цел да
набави за себе си имотна облага (парични средства), възбудил, като му предложил
за продажба и поддържал - че това ще стане след
заличаване на договорна ипотека от кредитор на РПК „***“ гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ
„Юнионбанк“ АД, заблуждение у Ж.С.М., ЕГН **********,
че ще му продаде търговски обект в гр. Г. Т., ул. „Трети март“ № 3, собственост
на кооперацията, и с това му причинил имотна вреда в големи размери - в размер
на 20 000
лева (двадесет хиляди лева) – престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
2. На 27.09.2010 г. в гр. Г. Т., в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, в кръга на неговата
длъжност - председател на РПК „***“ гр. Г. Т., ЕИК ***, е цел да набави за себе
си имотна облага (парични средства), възбудил, като му предложил за продажба и
поддържал - че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор на
РПК „***“ гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ „Юнионбанк“ АД,
заблуждение у В.Д.Я., ЕГН: **********, че ще му продаде търговски обект в гр. Г.
Т., ул. „Трети март“ № 3, собственост на кооперацията, и с това му причинил
имотна вреда в размер на 9 000 лева (девет хиляди лева) – престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
3. В периода от началото на месец юни до 04.07.2011 г., при
условията на продължавано престъпление е извършил следното:
- През периода от началото на месец юни 2011 г. до
първи юли 2011 година, включително, в гр. Г. Т., в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, в кръга на неговата длъжност -
председател на РПК „***“ гр. Г. Т., ЕИК ***, с цел да набави за себе си имотна
облага (парични средства), възбудил, като й предложил за продажба и поддържал,
че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор на РПК „***“
гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ „Юнионбанк“ АД, заблуждение у Ж.К.П., ЕГН: **********, че
ще й продаде търговски обект в гр. Г. Т. на ул. „Трети март“ № 3, собственост
на кооперацията, и с това й причинил имотна вреда в размер на 12 000 лева
(дванадесет хиляди лева),
- На 04.07.2011 г. в гр. Г. Т. в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК, в кръга на неговата
длъжност - председател на РПК „***“ гр. Г. Т., ЕИК ***, с цел да набави за себе
си имотна облага (парични средства), възбудил, като й предложил за продажба и
поддържал - че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор
на РПК „***“ гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ „Юнионбанк“ АД, заблуждение у Ж.К.П., ЕГН: **********,
че ще й продаде търговски обект в гр. Г. Т. на ул. „Трети март“ № 3,
собственост на кооперацията, и с това й причинил имотна вреда в големи размери
- в размер на 30 000 лева (тридесет хиляди лева), като общият размер на
причинената имотна вреда на пострадалия П. е 42 000 /четиридесет и две
хиляди/ лева и е в големи размери
– престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на всеки един от възведените престъпни
състави. Доколкото се касае за еднакви по вид престъпления следващите съждения
се отнасят за всяко едно от трите обвинения.
Г. е годен субект на престъплението. Видно от събраните
по делото доказателства, подсъдимият е пълнолетно физическо лице към датата на
извършване на всяко от престъпленията, като ги е извършило в състояние на
вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да
е било индиции или доказателства, за да се направи извода, че подсъдимият е
действал при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл.
33, ал. 1 от НК.
Субект на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3 и
т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.
1,6. „б”, което изпълнява ръководна работа в кооперация. Видно от събраните
доказателства, към
м. май 2007 г., към 27.09.2010 г. и
през периода от началото на месец юни до 04.07.2011 г., Г.П.Г.
е вписан като председател на РПК „***“ гр. Г. Т., съгласно
разпечатка от търговския регистър, приложена
на лист 84 от Том 3 от ДП и данни от фирменото досие на листи 37-40 от Том 1 от
ДП/, с дата на вписване
05.05.2006 г. Като такъв подсъдимяит е изпълнявал ръководна
работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество, собственост на РПК „***”,
В изпълнение на служебните си задължения подсъдимият Г. е бил подробно запознат
с недвижимите имоти - сгради, собственост на кооперацията.
Обект на всяко едно от процесните престъпления са
обществените отношения, осигуряващи упражняването правото на собственост върху
движими вещи - пари, както и правото на свободно разпореждане с дадено
имущество въз основа на самостоятелно взето решение.
От обективна страна, предмет на всяко
престъпление са както чуждите движими вещи с определена стойност, а именно пари,
така и личността на всяко едно от пострадалите лица, у всяко от които е било
възбудено и поддържано заблуждение, в резултат на което е бил подведен да извърши
акт на имуществено разпореждане, причинявайки си по този начин имотна вреда.
Изпълнителното деяние
престъплението измама се изразява в действие, активно поведение на дееца, а
именно въвеждането или поддържането в заблуждение. В процесния случай поде. Г.
в качеството си на председател на кооперацията е убедил пострадалите лица, че
ще им продаде съответния имот. Обстоятелството, че е изпълнявал длъжността
председател на кооперацията спомогнало, пострадалите лица да възприемат
твърденията на поде. Г. за възможността да им продаде съответния имот за истина
и да му дадат пари за това. Пострадалите лица, с оглед обстоятелството, че той
е председател на кооперацията им е внушено чувство на сигурност в крайния
резултат и правилността на вземаните от тях решения подтикнати от подсъдимия да
извършат разпореждане със свое имущество. Подсъдимият Г. е убедил всяко едно от
пострадалите лица съзнавайки, че няма законово основание да се извърши
разпоредителна сделка, че ще им продаде процесния имот и за това той е получил
от всяко едно от тях определена сума пари. Безспорно се доказа точните суми
пари предадени му и обстоятелството, че подсъдимия се е разпоредил с тях в своя
полза.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние, изразяващо се във „въвеждане в заблуждение” и
„поддържането” на такова у свидетелите Ж.М., В.Я. и Ж.П.. Въвеждането на
заблуждение е въздействие върху съзнанието на измаменото лице, което формира
неправилна представи относно действителността, които се отнасят до всички факти
и обстоятелства, свързани с основанието или условията при които се осъществява
имущественото разпореждане.
При „поддържането на заблуждение” невярната представа
относно основанието или условията за разпореждане е възникнала у измаменото
лице без съдействие на измамника. Но при тази форма на изпълнителни деяние,
деецът проявява активност с цел утвърждаване на една невярна представа и има
определен принос за „заблуждението”. Налице е предварително формиран умисъл за
извършване на деянието. Подсъдимият в качеството си на длъжностно лице, а
именно председател на РПК „***”, гр. Г. Т., на който му е било възложено
ръководна работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество,
собственост на кооперация е осъществил изпълнително деяние „въвеждане в
заблуждение” и „поддържал” у св. Ж.М., св. Ж.П. и В.Я., като създал неправилна
представа, че ще извърши акт на имуществено разпореждане с недвижим имот,
собственост на РПК „***” гр. Г. Т.. Подсъдимият сам и лично като активна страна
се е срещнал с всяко едно от пострадалите лица, като на всяко е предложил да му
продаде един и същ имот. У свидетелите е
формирана неправилна представа относно условията, при които ще се осъществи
имущественото разпореждане, а именно ще прехвърли правото на собственост върху
процесния недвижим имот веднага след заличаване на ипотеката. Последното от
своя страна се явява като съставомерна последица от действията на заблудените
от дееца лица, така че увреждащото разпоредително действие да се извърши от
измамените лица в полза на дееца. По отношение на деяния описани в пункт трети,
същите се явяват извършени от подсъдимия през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което е приложен
института на продължавано престъпление - чл. 26 от НК. В резултат на фактическото имуществено
разпореждане с имущество в размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева от
пострадалото лице Ж.М., фактическото имуществено разпореждане с имущество в
размер от 9 000 /девет хиляди/ лева от пострадалото лице В.Я., фактическото
имуществено разпореждане с имущество - на обща стойност 42 000 /четиридесет и
две хиляди/ лева, подсъдимият е получил имотна облага, с което причинил имотна
вреда на пострадалите лица.
Предвид изложеното, съдът следва да отчете, че с
извършването на деянието, подсъдимият е причинил на св. Ж.М. и Ж.П.,
имуществена вреда в големи размери. При определяне квалифициращия признак "големи размери" в
настоящия случай
критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която
надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата към
датата на деянието. Към м.
май 2007 г. МРЗ за страната е определена в размер на 180 лева, а за 2010 г. и
2011 г. – в размер на 240 лева. Съобразно гопосоченото определяне на квалифициращия признак "големи размери" се
явява безпорно доказано, че причината на св. М. и на св. П. имуществена вреда
се явява в „големи размери“.
За да бъде криминализирано едно
деяние по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. I от НК,
изразяващо се във въвеждането в заблуждение и поддържането на такова, като
престъпление то следва да притежава определена степен на обществена опасност т. е. да застрашава или уврежда
обществени отношения,
които са предмет на регулиране. Законодателят изрично е посочил, че едно деяние съставлява
престъпление, когато е общественоопасно, извършено виновно и е обявено от
закона за наказуемо, това дава основание за използване на средствата на
държавна принуда чрез осъждане на дееца. Съдът следва да отчете, че обект на
извършеното престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл, 209, ал. 1 от НК са обществени отношения,
свързани с правилното увреждане на правото на собственост върху движими и
недвижими вещи, както и други имуществен права, свързани с негово придобиване,
упражняване или заличаване. Това следва от систематичното място на правната
норма в Глава V от НК - Престъпления против собствеността, Раздел IV.
Времето и мястото на извършване на
престъплението, както и участието на подсъдимия в него са категорично
установени. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от останалите, събрани
по надлежния ред гласни и писмени доказателства. Пострадалите лица
свидетелстват за начина на извършване на инкриминираните деяния от подсъдимия,
както и за настъпилия престъпен резултат в следствие на поведението му. Видно от свидетелските показания от служители на РПК „***”
- Г. Т., които са работили в инкриминирания период на извършване на деянието а
именно св. С.С.К., св. М.Д.Н. и св. Г.М.Й., както и показанията на св. Г.Д.Й., св. В.Д.В. и св. Д. Г.В., които показания съдът цени като
безпристрастни, логични, последователни, взаимодопълващи се и кореспондиращи с
останалите писмени и устни доказателства по делото, поради което ги кредитира
изцяло, подсъдимият
еднолично е взимал парите от търговските обекти, в някои от случаите не ги е
отчитал, имало е месеци,
в които парите в касата и документите представени от материално отговорните
лица - не равнят. Представял фактури за закупуване на стоки, които документи не
попадали акуратно за осчетоводяване. С всички финансови постъпления еднолично
се е разпореждал. Показанията свидетелстват за нередовно водене на опис и не
редовното плащане на осигуровки и заплати на служителите в кооперацията. От
показанията на свидетелката Н. става ясно за времето и мястото на извършване на
престъпното деяние,
а именно, че през месец септември на 2010 г. пострадалото лице - В.Д.Я. е внесъл сумата от 9 000 /девет
хиляди/ лева в касата на РПК „***” гр. Г. Т., под формата на депозит за покупка
на търговски обект, за която парична сума бил издаден касов ордер и квитанция.
Видно от показанията на свидетеля Г.Й., подсъдимият го е накарал да му напише
образец за приходен ордер, който ордер така написан да се ползва от подсъдимия
и издава от него. Съобразно правилата за работа този ордер се съставя и
подписва от касиера на кооперацията и се издава при внасяне на пари в касата на
кооперацията. Показанията на Й. и В. В. са в унисон със свидетелските показания
на пострадалото лице - Ж.С.М., по отношение на времето и мястото на извършване
на престъпното деяние, когато Ж.М. е дал
на подсъдимия 20 000 /двадесет хиляди/ лева за закупуваните на магазин,
собственост на РПК „***” гр. Г. Т.. От свидетелските показания на Д. В.,
подсъдимият сам е признал, че е взел от пострадалото лице - Ж.М., 20 000
/двадесет хиляди/ лева за закупуването на магазин, собственост на кооперацията.
Междувременно Ж.М. споделил на свидетеля, че има проблем с покупко - продажбата
на магазина.
С действията си по п. 1, от обективна страна подсъдимият умишлено е възбудил и
поддържал заблуждение у пострадалия М., като му предложил да закупи търговски обект в гр. Г. Т., ул.
„Трети март“ № 3, собственост на кооперацията, като го уверил, че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор на
РПК „***“ гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ „Юнионбанк“ АД, с което го мотивирал да извърши акт на имуществено
разпореждане,
с което му била причинена имуществена вреда в размер на 20 000
лева.
С действията си по п. 2, от обективна страна подсъдимият умишлено е възбудил и
поддържал заблуждение у пострадалия В.Я., като му предложил да закупи търговски обект в гр. Г. Т., ул.
„Трети март“ № 3, собственост на кооперацията, като го уверил, че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор на
РПК „***“ гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ „Юнионбанк“ АД, с което го мотивирал да извърши акт на имуществено
разпореждане,
с което му била причинена имуществена вреда в размер на 9 000
лева.
С действията си по п. 3, от обективна страна подсъдимият умишлено е възбудил и
поддържал заблуждение у пострадалата Ж.П., като й предложил да закупи търговски обект в гр. Г. Т., ул.
„Трети март“ № 3, собственост на кооперацията, като я уверил, че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор на
РПК „***“ гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ „Юнионбанк“ АД, с което я мотивирал на два пъти да извърши акт на
имуществено разпореждане, с което й била причинена имуществена вреда в общ размер на 42 000
лева.
От обективна страна, подс. Г. е извършил престъплението, описано в
п. 3, при
условията на чл. 26, ал. 1 от НК. Видно от събраната в хода разследването доказателствена
съвкупност е, че същият извършил общо две деяния, които осъществяват
поотделно различни състави на едно и също престъпление по Глава V от Особената
част на НК, извършени са през непродължителен период от време /в периода от началото на месец юни до 04.07.2011 г./, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Обективна връзка
между отделните деяния в продължаваното престъпление се изразят в това, че
поотделно осъществяват едно и също по вид престъпление, извършени са през
непродължителен период от време и при една съща обстановка. Субективната връзка
между отделните деяния се изразя в повторността на едно и също психическо отношение
на подсъдимия към обществено опасните последици, проявено в еднородността на
вината. /В този смисъл вж. Тълкувателно решение № 3 от 15.2.1971 по н.д. №32/70
на ВС./
От субективна
страна, подсъдимият
Г. при извършване на инкиминираното деяние, предмет на настоящото дело, е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. II, пр. 1 от НК. От приложените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин
се установява, че подсъдимият е действал умишлено в условията на пряк умисъл, а
именно на подсъдимия е било известно обстоятелството, че продажба на имущество
на кооперацията може да се осъществи само с решение на общото събрание на член
- кооператорите, а не по усмотрение и решение на председателя на кооперацията.
Това изискване е вписано и изрично в устава на кооперацията. От събраните
доказателства в съдебното следствие е видно, че за да се продаде обект,
собственост на РПК „***” - гр. Г. Т. е необходимо решение на общото събрание на
кооперацията, след това обектите, които се определят от годишното отчетно
събрание или общото събрание, тогава вече се обявява на търг. Видно и от
събраните писмени доказателства в съдебното следствие, процедурата за продажба
на обект собственост на кооперацията не е спазена. Видно от показанията на св. Н.,
счетоводител на РПК „***”, гр. Г. Т., подсъдимият в качеството му на
председател на кооперацията е взимал еднолично решения, оборотни средства,
представял фактури за закупуване на стоки, които документи не попадали акуратно
за осчетоводяване. Съдът намира за безспорно доказано, че подсъдимият не е имал
намерението да продаде процесния недвижим имот на когото и да е било с оглед
обстоятелството, че с платените за това суми подс. Г. се е разпоредил по свое усмотрение, като същите
не са постъпили в касата на кооперацията.
Подсъдимият е искал и е предвиждал, че вследствие на
неговото въздействие върху съзнанието на пострадалите лица, а именно Ж.П., В.Я.
и Ж.М. у последните ще възникнат неправилни представи, а именно, че предлага за
продажба и поддържа, че това ще стане след заличаване на договорната ипотека от
кредитор на кооперацията -ТБ „Юнионбанк” АД, и ще му продаде търговски обект в
гр. Г. Т., находящ се на ул. „Трети март” № 3, собственост на РПК „***”- Г. Т..
Освен това подсъдимият е предвиждал, че измамените лица ще извършат акт на
имуществено разпореждане. Подсъдимият лично предал търговското помощение на
пострадалото лице В.Я. във владение, след като последния заплатил първоначално
исканата сума от девет хиляди лева. Акта на предаване на владението станал с
предаване ключове за помещението, което следвало да стане собственост на Я..
Подсъдимият с ясното съзнание, че търговското помещение се владее от Я., същият
е депозирал сума за закупуването му, е пристъпил към преговори за продажба на
същото помещение с Ж.П.. На нея по същият начин обещал да го продаде, за което
в резултат на внушените и от подсъдимия неверни обстоятелства тя му заплатила
общо четиридесет и две хиляди лева. Подсъдимият е съзнавал, че това поведение е
противоправно и в резултат на имуществено разпореждане едно чуждо имущество ще
бъде увредено, а именно с това си свое деяние е причинил имотна вреда на Ж.П., В.Я.
и Ж.М..
Престъплението е извършено от подсъдимия с користна
цел, а именно с цел да набави за себе си имотна облага. Последният е успял да
продаде процесния недвижим имот почти едновременно на няколко лица, с ясното
съзнание, че за да бъде една такава сделка действителна е необходимо писмена
форма, с оглед доказване и противопоставимост на трети лица. Единствено от
пострадалите лица, В.Я. е внесъл 9 000 /девет хиляди/ лева в касата на
кооперацията. Останалите парични суми, дадени от Ж.П. и Ж.М. за
покупко-продажбата на процесния недвижим имот, послужели за лични нужди на
подсъдимия.
Анализът на писмените доказателства, приобщени по делото сочи, че предоставените от трите пострадали лица на подсъдимия Г.П.Г.
парични средства в качеството му на председател на РПК „***“ гр. Г. Т. във
връзка с продажба на недвижим имот,
собственост на кооперацията са на обща стойност 71 хиляди лева. В
счетоводството на кооперацията са били заприходени единствено и само дадените
от пострадалия Я. парични средства на дата 27.09.2010 г. - 9000 лева. Тъй като
останалите пари не са били заприходени в касата на кооперацията, с тях не е
била завишена касовата наличност, не са отразени като дължими към лицата, не са
били въобще част от патримониума на кооперацията. Към трите инкриминирани дати
и периода, а и след това, кооперацията не е разполагала с достатъчно имущество
под формата на краткотрайни активи, стоки, пари или вземания, за покриване на
задълженията към трите пострадали лица. Не е било установено със средствата,
получени от свидетелите М., Я. и П., подсъдимият да е погасявал задължения на кооперацията. Това заключение се извежда,
както от факта, че сумите не са заприходени, внесени в касата на РПК „***“ гр. Г.
Т., така и от обстоятелството на извършената подробна проверка от вещото лице
по съдебно-счетоводните експертизи, показала липса на всякакви разплащания и
погашения от името на подсъдимия, било то в лично
качество, било в качеството му на председател на кооперацията.
За намерението на подсъдимия като част от субективната
страна на престъплението по чл. 209 -210 от Наказателния кодекс, се съди и от
бездействието му: доколкото като длъжностно лице - председател на РПК „***“ гр.
Г. Т., нему е известно, че за действителност на сделката е необходима писмена
форма, най-малко е необходимо да бъде изготвено писмено изявление между
страните, с оглед доказване, а продължително време, особено що се касае до
пострадалия Ж.С.М./считано от месец май 2007 г./, от месец септември 2010 г. и
от месец юни до 04.07.2011 г. /за останалите двама пострадали/, не предприел
обличане в документална форма на постигнатите договорености, въпреки
настояванията на трите пострадали лица.
От субективна страна, на подсъдимия е било известно и
обстоятелството, че продажба на имуществото на кооперацията може да се
осъществи само след решение на общото събрание на член-кооператорите, а не по
усмотрение и решение на председателя на кооперацията. Такова изискване е
вписано и изрично в устава на кооперацията /лист 85 от Том 3 на ДП/.
Видно от показанията на свидетеля С.С., председател на
кооперацията преди подсъдимия, член на управителния съвет след избора на
подсъдимия за председател, не са били провеждани събрания дори на управителния
съвет, съгласно изискуемата периодичност, с изключение на един или два пъти.
Съгласно показания на свидетеля М.Н., счетоводител на РПК „***“ гр. Г. Т. до
01.11.2011 г., подсъдимият в качеството му на председател еднолично вземал
решения, оборотни средства, принадлежащи на кооперацията събирал сам от
различните търговски обекти, представял в счетоводството фактури или други
документи за закупени стоки, документите не се подавали акуратно за
осчетоводяване. Според показанията на свидетеля Г.М.Й., касиер в РПК „***“ гр. Г.
Т. до края на 2012 г., след 2010 година подсъдимият, в качеството си на
председател, не спазвал никаква финансова дисциплина: в разрез на изискванията
на закона, обикалял сам по търговските обекти и събирал дневните обороти в
брой. Не отчитал парите в касата на кооперацията. В края на всеки месец
предавал на касиера не пари в брой, а готови парични отчети и фактури. С всички
финансови постъпления еднолично се разпореждал подсъдимия.
Причините за
извършване на деянието са незачитането на правовия ред и на установените в
държавата правила и норми, както и стремежа за набавяне на облаги по бърз и
неправомерен начин.
Съдът намира, че
процесното деяние не представлява маловажен случай, тъй като нормата на чл. 93,
т. 9 от НК изисква липса или незначителност на вредните последици или други
смекчаващи обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обичайните престъпления от този вид.
За да определи НАКАЗАНИЕТО
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние, данните за личността му, както и разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността на подсъдимия:
Г.П.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, висше образование,
женен, неосъждан, безработен, ЕГН **********.
Всяко
едно от трите престъпления е извършено от подсъдиямия при баланс на смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства като чисто съдебно минало към датата
на извършването им, но и последващо осъждане за същото по вид престъпление, липса
на образувани други наказателни производства срещу него, но и сравнително добрите
характеристични данни по местоживеене.
Провеждането
на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че подс. Г.
съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на
досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за
личността му обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл.
371, т. 2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете обстоятелството, че
причинените с престъплението имуществени вреди са на значителна стойност – в
общ размер на 71 000 лева, като една значителна част от причинените имуществени
вреди не са възстановени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е
длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.
1. С оглед гореизложеното съдът призна подсъдимия
Г.П.Г. за виновен за това, че: През месец май 2007 г. в гр. Г. Т., в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, в кръга на неговата
длъжност - председател на РПК „***“ гр. Г. Т., ЕИК ***, с цел да набави за себе
си имотна облага (парични средства), възбудил, като му предложил за продажба и
поддържал - че това ще стане след заличаване
на договорна ипотека от кредитор на РПК „***“ гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ „Юнионбанк“
АД, заблуждение у Ж.С.М., ЕГН **********,
че ще му продаде търговски обект в гр. Г. Т., ул. „Трети март“ № 3, собственост
на кооперацията, и с това му причинил имотна вреда в големи размери - в размер
на 20 000 лева (двадесет
хиляди лева) – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр.
чл. 209, ал. 1 от НК.
Предвиденото
наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е лишаване от свобода от
една до осем години, като съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от НК,
съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. С оглед липсата на притежавано налично имущество, което
може да бъде предмет на изпълнение по алтернативно предвиденото наказание
конфискация и на основание чл. 45, ал. 1 от НК, съдът намира, че не дължи
произнасяне в тази насока.
Прилагайки
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от две години, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на
наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното
наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
срок от една година и четири месеца.
В
случая съдът е отчел размерът на причинените с деянието имуществени вреди в общ
размер на 20 000 лева, наличието на два квалифициращи признака –
длъжностното качество на дееца и големите размери на вредата.
Както
бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не
би могла да намери приложение, т. е., наказанието на подсъдимия не би могло да
се индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК.
Съдът
намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от
съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане
целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението,
така и ниската степен на обществена опасност на дееца, така и изминалия период от време.
Безспорно
е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя
не от начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или
други квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено
оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, той действително да
изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на
наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на
подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и
най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В
настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия
не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер
наказание, поради което и с оглед размера на наложеното наказание – една година
и четири месеца лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството, че
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на
така наложеното наказание с минималния, предвиден от законодателя изпитателен
срок от три години.
Действително,
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за
индивидуалната превенция. Но това не означава, че общоопревантивния ефект на
наказанието може да се пренебрегне. Напротив, Законът задължава съда да
съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като се вземе
предвид, че общата превенция поначало има определящо значение за наказанието,
очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване на въпроса за условното
осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото, не е наложително
подсъдимият да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от
осем месеца.
Съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение
на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има
възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
2. Съдът призна подсъдимия Г.П.Г. за виновен за това, че: На
27.09.2010 г. в гр. Г. Т., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. „б“ от НК, в кръга на неговата длъжност - председател на РПК „***“
гр. Г. Т., ЕИК ***, е цел да набави за себе си имотна облага (парични
средства), възбудил, като му предложил за продажба и поддържал - че
това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор на РПК „***“ гр.
Г. Т. ЕИК *** ТБ „Юнионбанк“ АД, заблуждение
у В.Д.Я., ЕГН: **********, че ще му продаде търговски обект в гр. Г. Т., ул.
„Трети март“ № 3, собственост на кооперацията, и с това му причинил имотна
вреда в размер на 9 000
лева (девет хиляди лева) – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за
което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до осем
години.
Прилагайки
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, ръководейки се от разпоредбите на
Общата част на наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така
определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от една година.
В
случая съдът е отчел размерът на причинените с деянието имуществени вреди в общ
размер на 9 000 лева, наличието на един квалифициращ признак –
длъжностното качество на дееца.
По
изложените по-горе съображения разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла
да намери приложение, т. е., наказанието на подсъдимия не би могло да се
индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК. Наказание „лишаване от
свобода“ в размер по-висок от определения от съда, би било несъразмерно тежко и
израз на излишна репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК,
съобразявайки както тежестта на престъплението, така и ниската степен на
обществена опасност на дееца, така и изминалия период от време.
И
в настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и
размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното наказание – една
година лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството, че подсъдимият не
е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание
с минималния, предвиден от законодателя изпитателен срок от три години. В
настоящия случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият да изтърпи
ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца. Съдът намира,
че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по
чл. 36 от НК.
3. Съдът призна подсъдимия Г.П.Г. за
виновен за това, че: В периода от
началото на месец юни до 04.07.2011 г., при условията на продължавано
престъпление е извършил следното:
- През периода от началото на месец юни 2011 г. до
първи юли 2011 година, включително, в гр. Г. Т., в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, в кръга на неговата длъжност -
председател на РПК „***“ гр. Г. Т., ЕИК ***, с цел да набави за себе си имотна
облага (парични средства), възбудил, като й предложил за продажба и поддържал,
че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор на РПК „***“
гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ „Юнионбанк“ АД, заблуждение у Ж.К.П., ЕГН: **********, че
ще й продаде търговски обект в гр. Г. Т. на ул. „Трети март“ № 3, собственост
на кооперацията, и с това й причинил имотна вреда в размер на 12 000 лева
(дванадесет хиляди лева),
- На 04.07.2011 г. в гр. Г. Т. в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК, в кръга на неговата
длъжност - председател на РПК „***“ гр. Г. Т., ЕИК ***, с цел да набави за себе
си имотна облага (парични средства), възбудил, като й предложил за продажба и
поддържал - че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор
на РПК „***“ гр. Г. Т. ЕИК *** ТБ „Юнионбанк“ АД, заблуждение у Ж.К.П., ЕГН: **********,
че ще й продаде търговски обект в гр. Г. Т. на ул. „Трети март“ № 3,
собственост на кооперацията, и с това й причинил имотна вреда в големи размери
- в размер на 30 000 лева (тридесет хиляди лева), като общият размер на
причинената имотна вреда на пострадалия П. е 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева и
е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което също е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една до осем години.
Прилагайки
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от три години, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на
наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното
наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
срок от две години.
В
случая съдът е отчел размерът на причинените с деянието имуществени вреди в общ
размер на 40 000 лева, наличието на два квалифициращи признака –
длъжностното качество на дееца и големите размери на вредата, както и
обстоятелството, че престъплението е извършено при условията на продължавано
престъпление.
Съгласно
разпоредбата
на чл. 210, ал. 2 от НК, съдът може да постанови конфискация до една втора от
имуществото на виновния. С оглед липсата на притежавано
налично имущество, което може да бъде предмет на изпълнение по алтернативно
предвиденото наказание конфискация и на основание чл. 45, ал. 1 от НК, съдът
намира, че не дължи произнасяне в тази насока.
По
изложените по-горе съображения разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла
да намери приложение, т. е., наказанието на подсъдимия не би могло да се
индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК. Наказание „лишаване от
свобода“ в размер по-висок от определения от съда, би било несъразмерно тежко и
израз на излишна репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК,
съобразявайки както тежестта на престъплението, така и ниската степен на
обществена опасност на дееца, така и изминалия период от време.
И
в настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и
размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното наказание – една
година лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството, че подсъдимият не
е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание
с минималния, предвиден от законодателя изпитателен срок от три години. В
настоящия случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, не е наложително
подсъдимият да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от
осем месеца. Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята
роля за постигане целите по чл. 36 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът е групирал наложените на подсъдимият Г.П.Г. с гореснетата самоличност
наказания, като е определил за изтърпяване на най-тежкото наказание „Лишаване
от свобода” за срок от две години, като на основание
чл. 66, ал. I от НК, изтърпяването е отложено за срок от три години.
На основание чл. 67, ал. 2 НК съдът е възложил възпитателната работа по време на
изпитателния срок на районен инспектор по местоживеене на подс. Г.П.Г..
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
- По
отношение предявения и допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес
от Ж.С.М. с ЕГН **********,*** против подсъдимия Г.П.Г.
граждански иск в размер на 8 955 лева, представляващи обезщетение за нанесените
с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, до пълното изплащане на дължимата сума, съдът взе предвид следното:
С изложените по-горе
доводи и правни изводи съдът е приел, че е безпорно
доказано извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца –
подс. Г..
Съдът обаче следва да
извърши преценка за основателност на възражението за погасяване на задълженията
по давност, направено от процесуалния
представител на подсъдимия.
Съгласно разпоредбите на ЗЗД, давностният срок за
вземания от непозволено увреждане започва да тече от момента на откриване на
дееца, а ако е известен от момента на извършване на увреждането. Ако
извършеното деяние и откриването на дееца съвпадат, началният момент на
давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по - късно,
давностният срок тече по - късен момент.
В процесния случай деянието, с което е нанесена имуществена
вреда на Ж.М., е извършено през месец май
2007 г. Доколкото
престъплението „измама“ се характеризира с това, че деецът осъществява
изпълнителното деяние непосредствено, като в случая „очи в очи“ предлага на
пострадалия М. да закупи имот, собственост на РПК, на която деецът е
председател, т. е. лично го въвежда в заблуждение през месец май 2007 г. и в последствие поддържа това
заблуждение отново в личен и непосредствен контакт с пострадалия, то за начало на давностният срок следва да се приеме именно датата
на извършеното деяние - месец май 2007 г., когато Ж. М. е обеднял с
горепосочената сума, предмет на гражданскяи иск, която е преминала в
патримониума на подсъдимия. Сумата е предадена лично от М. на Г. и в случая няма
съмнение кой е извършителят на деянието и не е необходимо неговото издирване. Лицето Г.П.Г. е извършителят и към момента на деянието
през месец май 2007 г. гражданският ищец Ж.М.
е знаел
това.
Поначало,
вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършване на
увреждането, когато деецът е известен и тогава /чл. 114, ал. 3 ЗЗД/ причинителят на
непозволеното увреждане се смята в забава и без покана /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/.
Съгласно ТР № 5/05.04.2006г. на ВКС, не е
необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред.
Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването
му, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му
характер.
В настоящия
случай съдът намира, че искът на М. е погасен по давност и поради тази причина
е неоснователен.
Ако не е
предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така
и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила
осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на
пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на
погасителната давност – съгласно Тълкувателно
решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК, докладчик
председателят на отделение Добрила В..
От
изложеното следва да се направи извода, че вземането от непозволено увреждане
възниква от деня на откриване на дееца, както и че от същия момент то става и
изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В повечето случаи,
както и в настоящия, деецът е известен, поради което давността започва да тече
от момента на извършване на деликта. Веднъж възникнало, вземането на
пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния
давностен срок.
Т. е. към датата на предявяване
на гражданския иск от М. на 20.10.2016 г. 5 - годишният давностен срок е изтекъл /май 2012 г./, поради което
предявеният иск е погасен по давност, т. е. правото му
на иск – да иска съдебна санкция и принудително изпълнение, е погасено по
давност.
В изложения
смисъл възражението е основателно, а предявения иск е неоснователен и с
присъдата си съдът е отхвърлил същия.
- По
отношение предявения и допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес от В.Д.Я. с ЕГН - **********,*** против подсъдимия Г.П.Г. граждански иск в
размер на 20 000 лева, представляващи обезщетение за нанесените с деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до пълното изплащане на дължимата сума, съдът взе предвид следното:
Изложените по-горе доводи
и правни изводи на съда се отнасят в пълна степен и по отношение на тази
претенция.
При преценка на
основателността на възражението за погасяване на задълженията по давност, направено от процесуалния представител на
подсъдимия, съдът отново констатира, че доколкото давностният срок за
вземания от непозволено увреждане започва да тече от момента на извършване на
увреждането, ако деецът е известен, то в случая е налице именно тази хипотеза,
доколкото и Г. лично и непосредствено е контактувал с Я., който в резултат на
това му предава процесната сума, то за начало на давностният срок следва да се
приеме именно датата на извършеното деяние – 27.09.2010 г., когато Я. е обеднял
с горепосочената сума, предмет на гражданскяи иск, която е преминала в
патримониума на подсъдимия Г.. Сумата е предадена лично от Я. на Г. и в случая
няма съмнение кой е извършителят на деянието и не е необходимо неговото
издирване. Лицето Г.П.Г. е извършителят и към момента на деянието на 27.09.2010
г. гражданският ищец В.Я. е знаел това.
От
изложеното следва да се направи извода, че в настоящия случай деецът е
известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на
деликта. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от
престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок.
Т. е. към датата на предявяване
на гржданския иск от Я. на 20.10.2016 г. 5 - годишният давностен срок е изтекъл /27.09.2015 г./, поради което
предявеният иск е погасен по давност, т. е. правото му
на иск – да иска съдебна санкция и принудително изпълнение е погасено по
давност.
В изложения
смисъл възражението е основателно, а предявения иск е неоснователен и с присъдата
си съдът е отхвърлил същия.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК, съсът с присъдатат се произнесе приложените по делото ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА – писмени документи, получени от РПК „***“ гр. Г. Т., да останат по
делото в срока на съхранение на същото.
Съобразно осъдителната
присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият Г.П.Г. да заплати
съдебно - деловодни РАЗНОСКИ в размер на 3 146,53 лева, от които 995 лева по
сметка на Окръжна прокуратура - Добрич, 913,41 лева по сметка на РП – Добрич,
ТО Г. Т., 358.95 лева по сметка на Районен съд - Г. Т., 464,64 лева по сметка
на ОС – Добрич и 414,53 лева по сметка на РС – Добрич, както и да заплати на Ж.К.П.
разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Съдия:
22.03.2021 г. /Галя Митева/