№ 1011
гр. Пловдив, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500453 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
С Решение № 50010/ 15.02.2023г.по гр.д.№ 1717/ 2022г. по описа на ВКС-ІV
ГО е обезсилено постановеното решение № 608/ 25.11.2021г. по в.гр.д.№
2153/ 2021г. на ПОС и делото върнато на друг състав на същия съд за ново
разглеждане със задължителни указания за произнасяне. /по действителността
на процесния договор за поръчка, дължимостта на неустойка при
недействителен договор във връзка с неизпълнение на отчетната сделка и на
какво основание се дължи даденото по недействителния договор, както и
произнасяне по разноските при новото разглеждане на спора, в т.ч. и
разноските за производството пред ВКС/.
Производството по делото е висящо по въззивна жалба на адв.И. Д., АК-
Пловдив , като проц.представител на Л. Т. П. от гр.Пловдив против решение
№ 261126/ 09.04.2021г. по гр.д.№ 8969/ 2020г. по описа на ПРС – ХVІ гр.с., с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против П. С. С., ЕГН
********** и В. В. С., ЕГН **********, искове за осъждане на ответниците
да му заплатят солидарно сумата от 17 500 лева - главница, представляваща
неизпълнено задължение по договор за мандат с нотариална заверка на
подписите от 09.02.2004 г., ведно със сумата от 2 605, 55 лева - лихва за
1
забава върху тази главница за периода 29.12.2018 г.- 16.06.2020 г., както и
сумата от 17 500 лева - неустойка по договора за мандат, ведно със законната
лихва върха тази сума, считано от 16.06.2020 г. до окончателното й плащане,
като жалбоподателят е осъден да заплати на ответниците 550,00 лева,
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство. В жалбата се изразяват оплаквания за необоснованост на
първоинстанционното решение и противоречие с материалния и процесуален
закон. Неправилността на правния извод на районния съд, че процесният
договор за поръчка е нищожен поради невъзможен предмет, доколкото не е
налице нито правна, нито фактическа невъзможност на неговия предмет към
датата на сключването му, се оспорва по съображенията и твърденията
относно липса на спор между страните, че договорът е подписан на 16.01.2004
г, а дори и да се приеме, че е сключен на 09.02.2004 г., когато е изпълнено
изискването за неговата форма, то подписаният на 16.01.2004 г. се е
конвертирал в предварителен договор за поръчка, като двата предварителни
договора: за покупко – продажба на недвижимия имот и за поръчка, като
сключени на една и съща дата – 16.01.2004 г., следва да се тълкуват в тяхната
взаимна връзка. Така се налагал извод, че за страните е без значение момента
на придобиване на имота. Като допълнителен аргумент в полза на
действителността на процесния договор за поръчка се сочи уредената в чл. 9
от ЗЗД свобода на договаряне. Изложени са и оплаквания, че не са обсъдени
от първоинстанционния съд събраните писмени и гласни доказателства
относно плащането на цената по договора, както и за необоснованост на
извода за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието с
добрите нрави. Моли се за отмяна на атакуваното решение и вместо това
уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
Налице е писмен отговор от въззиваемите П. С. С. и В. В. С., чрез адвокат Ц.
К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се също
подробни съображения за потвърждаване на обжалваното решение, като се
иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Пловдивски окръжен съд , като взе предвид събраните по делото
2
доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК,
намира следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 280, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Л. Т. П.
против П. С. С. и В. В. С. за заплащане солидарно на 17 500 лева - главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за мандат с нотариална
заверка на подписите от 09.02.2004 г., ведно със сумата от 2 605, 55 лева -
лихва за забава върху тази главница за периода 29.12.2018 г.- 16.06.2020 г.,
както и 17 500 лева - неустойка по договора за мандат, ведно със законната
лихва върха тази сума, считано от 16.06.2020 г. до окончателното й плащане.
Обстоятелствата, на които исковете се основават, са, тези, от които
произтичат спорните факти за претендираната дължимост на процесните
вземания, както следва: ищецът е бивш съпруг на дъщерята на ответниците,
който заедно с бившата си съпруга е сключил договор за мандат с дата
09.02.2004г. като от една страна като доверители с родителите й от друга
като довереници, впоследствие заверен нотариално. С него било договорено
двамата ответници да закупят от свое име, но за сметка на ищеца и бившата
му съпруга недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
Пловдив, ЖК Тракия, блок № 84-А-7, вход Г, ет. 1, ап. 1/12, срещу продажна
цена от 35 000 лева, която доверениците са получили от доверителите при
подписване на договора. Ответниците придобили описания имот, но в срока
на действие на договора, на 21.08.2018 г. го прехвърлили в полза на трето
лице – тяхната внучка. С тези си действия ответниците виновно не изпълнили
задълженията си по чл. III, ал. 1 от договора за мандат и това станало причина
да не може да се осъществи отчетната сделка по договора. Поради това,
считано от датата на прехвърляне на имота в полза на трето лице – 21.08.2018
г., е претендирано последните да дължат съгласно чл. III, ал. 2 да върнат
продажната цена на ищеца в съответния полагащ се на него размер от
половината или сумата от 17 500,00 лева, както и да му платят 17 500,00 лева,
представляващи половината размер на договорената неустойка. Неустойката
се претендира ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба – 16.06.2020 г. до окончателното плащане, а за забавата в плащането на
главницата, представляваща подлежаща на връщане част от цената на имота в
размер на 17 500,00 лева се претендира мораторна лихва в размер на 2605,55
3
лева, начислена за период от датата на връчване на нарочна покана до
ответниците за връщането - 29.12.2018 г. до 16.06.2020 г. Наличието на
солидарност в задължението за заплащане на претендираните суми ищецът
обосновава с това, че договорът за мандат е сключен по време на брака на
отвениците, те заедно са прехвърлили имота в полза на трето лице, което им
поведение представлява неизпълнение по договора за мандат.
В писмения отговор ответниците са оспорили претенциите по основание и
размер, въз основа на насрещната теза, че процесният имот, представляващ
апартамент в гр. Пловдив е закупен от тяхно име и с техни средства. След
закупуването му са сключили и подписали на 09.02.2004 г. договора за
мандат, като не са получавали парите по него. Като мотив за сключването на
договора е посочен този относно възможността ищецът да получава пари,
отпускани му от Министерство на отбраната за заплащане на свободен наем
на жилище и желанието му след време да закупят със съпругата му
апартамента. Не е оспорено, че на 21.08.2018 г. са дарили процесния
апартамент на своята внучка и дъщеря на ищеца. Формулирано е правното
възражение, че договорът за мандат е нищожен поради невъзможен предмет,
доколкото към момента на сключването му, апартаментът е бил вече закупен
на 30.01.2004 г.
При отхвърляне на исковете съдът е приел за достоверна дата на сключване
на договора за поръчка между страните 09.02.2004 г., на която е извършено
нотариалното удостоверяване на положените от страните подписи в
документа и се явява спазена изискуемата форма за неговата действителност,
а не изписаната ръкописно в заглавната му част по – ранна такава 16.01.2004
г. Поради това с оглед по – късната дата на сключването му, е обосновано
като основателно възражението на ответниците за нищожност на договора за
поръчка поради невъзможен предмет, с правния мотив, че не може да има
възлагане на мандат за извършване на определено правно действие, което
фактически е направено преди възлагането. При тези фактически и правни
изводи претенцията за главница, както и акцесорната такава за мораторна
лихва върху нея са отхвърлени. На допълнително основание претенцията за
неустойка е отхвърлена по съображение, че клаузата за неустойка е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, като водеща до неоснователно
обогатяване на едната страна с оглед предвидения размер, надвишаващ два
4
пъти размера на продажната цена на имота.
При първото разглеждане на делото след извършена служебна проверка по чл.
269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът е отчел
валидността и допустимостта на обжалвания акт, при липса на нарушения на
императивни материалноправни норми, поради което необходимост от
прилагане на задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на
ВКС. По съществото на спора обаче е прието, че договорът е подписан на
посочената в заглавната му част дата 16.01.2004 г. Няма спор, че страните са
положили подписите си в документа в този му вид. С това те са признали и
отразената в него дата на съставянето му. Действително удостоверяването на
подписите им е извършено на 09.02.2004 г. Същото представлява нотариално
удостоверяване съобразно чл. 569, т. 2, предл. 4 от ГПК, което задължава съда
и другите държавни органи да приемат, че удостовереното обстоятелство се е
осъществило така, както свидетелства нотариалният орган, тъй като в тази му
част то съставлява официален свидетелстващ документ. В чл. 589, ал. 2 от
ГПК обаче е уредена възможност лицето, чийто подпис ще се удостовери, не
само да подпише документа пред нотариуса, но и да потвърди вече сложения
подпис. Поради това e , че няма пречка договорът да е сключен на посочената
в заглавната му част дата 16.01.2004г., а удостоверяването на подписите на
страните по него да е извършено в по – късен момент, този на нотариалното
удостоверяване от 09.02.2004г. Нотариалното удостоверяване на подписите
на страните в случая е мотивирано принципно, че е от съществено значение,
тъй като е въведено от законодателя като форма за валидност на договора за
мандат, когато поръчката касае придобиването на вещни права върху
недвижим имот, каквото е изискването на чл. 292, ал. 3 ЗЗД. При ето е обаче,
че съдебната практика еднопосочно приема, че така посоченото изискване за
форма касае всъщност хипотезата на скрит мандат – когато на довереника не е
издадено пълномощно за извършване на действията от името и за сметка на
доверителя (в този смисъл е Решение № 239/8.06.2015 г. по г. д. № 7200/2014
г., IV г. о. на ВКС), поради което такъв с е явил и настоящият случай, а
договорът за поръчка макар да е подписан от страните на 16.01.2004 г., е
породил действие към датата на изпълване на законовото изискване за форма
– 09.02.2004 г., тъй като доверениците били натоварени за това, защото в
периода от 16.01.2004 г. до 09.02.2004 г. доверениците са предприели реални
действия по изпълнение на поръчката като на 16.01.2004 г., когато били
5
удостоверили с подписите си в договора за мандат, че са получили пълната
продажна цена за имота.
Прието е като действително, че към датата на привеждане на договора за
поръчка в изискуемата му форма няма как да се изпълни повторно
задължението за придобиване на имота, доколкото той вече е придобит от
доверениците, но и възможно изпълнение на задължението по договора в
срок до 01.01.2019 г, въз основа на които изводи е прието приложение на
института на конверсията.
С оглед на така приложения от въззивния състав институт на конверсията по
отношение на недействителния договор за поръчка чрез разглеждане на поето
задължение за прехвърляне на недвижим имот по предварителен договор за
покупка на недвижим имот, при което предвид неизпълнението му е прието,
че се дължи договорна неустойка като по предварителен договор, поради
което с обезсилващото решение на касационната инстанция е отчетено
наличието на служебно прилагане на конверсията, без да съдът да разполага с
правомощия да я прилага служебно по отношение на недействителен договор.
Така защото не е налице съгласие на страните по недействителния договор за
поръчка, така и позоваване на това както от страна на ищеца по делото, така и
на ответниците, които като страни по делото да твърдят в хода на процеса, с
оглед осъществената от тях процесуална защита. С оглед на това и поради
това, че правното основание на предявения иск се определя от фактическите
твърдения в исковата молба, делото е върнато за произнасяне по така
предявените субективно съединени искове по чл.79, 92 и 86 ЗЗД.
С предявената искова молба от ищеца против ответниците, е поискано
връщане на дадено по развален договор за мандат поради неизпълнение,
както и заплащане на неустойка в двоен на дадената сума по договора размер.
Без спор по фактите е, че страните са сключили процесния договор за мандат
в писмена форма на 16.01.2004г, по който е последвало сключване на
предварителен договор за покупко-продажба на имота и сключване на
окончателен договор за това на датата 30.01.2004г. Нотариалното
удостоверяване на мандатната сделка, с която е възложено на ответниците
извършването на правни действия от свое име , но за сметка на
упълномощителите, ведно с удостовереното получаване на покупната цена за
имота от доверениците, е изпълнено на 09.02.2004г. Безспорно поетото
6
задължение от страна на ответниците за прехвърляне на собствеността на
ищеца и бившата му съпруга, дъщеря на ответниците, не е изпълнено в срока
по договора 01.01.2019г. вкл. до предявяване на ИМ, като през 2018г
собствеността върху процесния имот е била прехвърлена от ответниците на
трето лице, но дъщеря на ищеца и бившата му съпруга. При тези безспорни
факти по делото, правилно и обосновано в съответствие са доказателствата по
делото и съобразно направеното възражение исковият съд е отчел, че
правното действие на представения по делото договор за мандат със
саморъчно вписана дата 16.01.2004г. се е породило на датата на нотариалното
удостоверяване на документа – 09.02.2004г., което правното действие въз
основа на този нотариално удостоверен договор за сключване на нотариален
договор за покупко-продажба на недвижим имот е обусловило изискването на
писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите като условие за
действителност на сделката. С оглед на това процесният договор за мандат се
е явил с невъзможен предмет, доколкото към момента на действителната дата
на процесния договор, процесният недвижим имот вече е станал собственост
на ответниците. Тези правни изводи се възприемат и от въззивната инстанция
като законосъобразни по приложение на процесуалния и материалния закон.
Във връзка с изискването на разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд при
настоящото разглеждане на делото, намира следното:
Доводите във въззивната жалба, основани на института на конверсията, вкл.
по мотивите на касационната инстанция, от една страна съставляват
фактически твърдения, които са в нарушение на забраната по чл.266, ал.1
ГПК за заявяване на нови обстоятелствени твърдения във въззивното
производство, от друга не могат да обосноват служебно допустимо
процесуално приложение на института на конверсията, в каквато насока са и
указанията на касационния съд. С оглед на това жалбата се явява
неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и
законосъобразно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемите следва да се присъдят
направените разноски за въззивното производство в размер на 2000 лева за
адв. възнаграждение по Списък за разноски по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК, въззивният съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261126/ 09.04.2021г. постановено по гр.
д.№ 8969/ 2020г по описа на Пловдивски районен съд- ХVI гр. с.
Осъжда Л. Т. П., ЕГН: ********** да заплати на П. С. С., ЕГН: ********** и
В. В. С., ЕГН: ********** сумата 2000 лева / две хиляди лева/ разноски за
адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8