Определение по дело №1146/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Образувано е по жалба на „Екохим-Девня“ЕООД, представлявано от управителя И. В. С., подадена чрез адв.М. съдебен адрес - гр.Варна, [улица], ет.1, офис 1 против Заповед № 25-0819-000525/07.05.2025г. на началник група към ОД на МВР-Варна, с-р „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на т.а. „Скания Г 410“ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

С молба с.д.10812/25.06.25г. жалбоподателят е направил искане на основание чл.166 АПК да бъде спряно предварително изпълнение на заповедта. В искането е посочено, че към момента на извършване на нарушението на 02.05.25г. ЗППАМ № 25-0819-000141/30.01.25г. е отпаднала и не може да има правни последици относно ангажиране на отговорността на водача. Твърди и че дружеството е собственик на товарния автомобил, чиято регистрация е прекратена с обжалваната ЗППАМ, и има сключен договор за извършване на транспортни услуги с „БКС гр.София“ООД, който касае извозване на неопасни отпадъци и при неизпълнението му ще претърпи значителна и трудно поправима вреда, а именно в размер на 50% от стойността на възнаграждението. Твърди и че на дружеството не е било известно, че на водачът К. Д., работещ по трудово правоотношение в качеството на шофьор, е бил съставен АУАН и издадена ЗППАМ, с която временно е отнето свидетелството му за правоуправление. Моли предварителното изпълнение на обжалваната заповед да бъде спряно. Към искането е представен договор за извършване на услуги от 10.03.2020г., със срок до 31.12.2021г.

Ответната страна в писмо с.д.10855/26.06.25г. заявява, че към 02.05.25г. СУМПС на К. Д. е било отнето във връзка с приложена спрямо него принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, като е била издадена ЗППАМ № 25-0819-000141/30.01.25г., а въпросът е бил решен с влизане в сила на НП № 25-0819-000589, на 11.06.2025г., и спрямо лицето не се прилага принудителната административна мярка, а същият търпи наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, считано от 29.01.25г. до 29.07.2025г. Счита, че ирелевантен е факта, че ЗППАМ е изпълнила своята функция и към момента с влязло в сила НП е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като към момента на извършване на деянието- 02.05.2025г. и към настоящият момент Д. е лишен от право да управлява МПС.

От представените доказателства, съдът намира за установено следното:

От заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000525/07.05.2025г. на началник група към ОД на МВР-Варна, с-р „Пътна полиция“ се установява, че за това, че на 02.05.2025г., около 12:00ч., в гр.Варна по [улица]в посока от №10 към [улица], К. Д. управлява товарен автомобил „Скания Г 410“с рег. № [рег. номер], собственост на „Екохим-Девня“ЕООД, след като СУМПС му е отнето на основание чл.171, т.1, б.б“ ЗДвП с издадена ЗППАМ № 25-0819-000141/30.01.25г., връчена на 31.01.25г., като му е съставен и АУАН серия GA № 3681003/02.05.2025г., е наложена на дружеството принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП- прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство на собственика за срок от 6 месеца.

Съгласно чл.172 ал.6 ЗДвП подадената жалба срещу издадената ЗППАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Искането за спиране на изпълнението на заповедта е неоснователно.

Съгласно чл.166 ал.4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не предвижда изрична забрана за съдебен ред, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Съгласно чл.166 ал.2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Съгласно чл.172 ал.6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес. Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

С оспорената заповед е наложена принудителна административно мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи единствено дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В случая не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Засягането на финансови интереси, вкл. и финансови загуби, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществените и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК. Не са представени и доказателства, че представеният договор за извършване на услуги, сключен между молителя и „БКС гр.София“ЕООД, е действащ към настоящия момент, предвид срокът за който е сключен – до 31.12.2021г., нито такива, че с автомобилът, чиято регистрация е прекратена с обжалваната заповед, се извършват услугите, предмет на този договор, че този автомобил е единствен за изпълнение на задълженията на молителя по него, нито, че лицето управлявало автомобила е негов работник. Не се твърдят и нови обстоятелства по смисъла на чл.166 ал.4 вр.ал.2 АПК. Действително с издаване на НП на Д. въпросът с отговорността му е решен, но към датата на издаване на заповедта, спиране на предварителното изпълнение на която се иска, водачът е бил лишен от право да управлява МПС.

Законодателят е предвидил изпълнение на заповедта преди влизането й в сила, а спирането му от съда може да стане само при наличието на предвидените в закона предпоставки, които в случая не са налице.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че молбата следва да се остави без уважение, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Екохим-Девня“ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 25-0819-000525/07.05.2025г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.