№ 16451
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110103404 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ФИРМА , с ЕИК: ..... срещу ФИРМА АД, с ЕИК:......, с която е предявен
осъдителен иск по чл.411 от КЗ за сумата от 137,36 лева регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка "ФИРМА" по щета №
...../139-22 за вреди на имот, собственост на Н.З. - разрушаване на част от
ограда, в следствие на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
10.07.2022г. в с..... по вина на водач на МПС с рег.№ ...., със сключена при
ответника застраховка "Г.О.", в едно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът признава изцяло иска с отговора на исковата молба и
заявява, че няма вина и не е ставал причина ищецът да води дела срещу него,
поради което прави искане на основание чл.78, ал.2 от ГПК разноските да си
останат в тежест на ищеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата
молба ответникът е признал иска. Не са налице отрицателните предпоставки
по чл.237, ал.3 от ГПК, поради което и съдът, на основание чл.237, ал.1 и ал.2
от ГПК, постановява решението си съобразно направеното признание на иска.
1
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на
разноски се пораждат в полза на ищеца. Ответникът противопоставя
възражение, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.2 от
ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Съгласно константната практика на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК,
инкорпорирана в Решение № 67 от 3.04.2014г. по гр.д. № 2944/13г. IV ГО:
„Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение,
което е уредено от процесуалния закон. Тази материално правна
отговорност е деликтна по естеството си… Страната, която е получила
неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по
предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 от ГПК на насрещната страна
всички направени от нея разноски по делото“. Отговорността за разноски се
понася от страната, за която спорът е приключил неблагоприятно и
представлява своеобразна санкция за нейното поведение по неоснователно
предизвикания от нея спор. В настоящия случай ответникът с
извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на иска и поради
това съдът намира, че негова е тежестта за разноски по делото.
Ищецът претендира разноски в размер на 50 лева за платена държавна
такса (квитанция на л.4 от делото) и адвокатско възнаграждение, в размер на
400лева, което от представена, фактура и извлечение от банкова сметка е
видно, че е реално платено.
Така мотивиран Софийски районен съд, 176-ти състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА АД, с ЕИК:...... да заплати на „ФИРМА , с ЕИК:
..... на основание чл. 411 от КЗ сумата от 137,36 лева регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка "ФИРМА" по щета №
...../139-22 за вреди на имот, собственост на Н.З. - разрушаване на част от
ограда, в следствие на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
10.07.2022г. в с..... по вина на водач на МПС с рег.№ ...., със сключена при
2
ответника застраховка "Г.О.", в едно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба -23.01.2023г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 450 лева – съдебни разноски
.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3