№ 133
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000489 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба на „УП България 19” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София срещу решение №103/27.04.2021 г., постановено по т.д. №1194/2020 г.
по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника
срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, сграда Варна Тауърс-Г,
представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет П С С, Я М Д и Г К, чрез
адв. Т. ( АД”В, Ж и п”) служ. адрес гр. София, ул. Триадица №6 ет.2, подпомаган от
„Национална електрическа компания”ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Триадица №8, представлявано от изп.директор И Й, чрез ю.к. П,
съединени искове на осн. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31 ал.5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на 1.)
сума в размер 51 443.77 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец октомври 2017 г., както и сума в размер 15 161.69 лeвa,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.11.2017 г. до
19.10.2020 г., 2.) сума в размер на 93729.11 лева, съставляваща цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2017 г., както и сумата от
26 712.80 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата за периода от 29.12.2017
г. до 19.10.2020 г., 3.) сума в размер 36 537.39 лева, съставляваща цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец декември 2017 г., както и сума в
размер 10 139.19 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
от 25.01.2018 г. до 19.10.2020 г., 4.) сума в размер 115 873.58 лева, съставляваща цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2018 г.,
както и сума в размер 21 146.91 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 02.01.2019 г. до 19.10.2020 г. 5.) сума в размер 46 015.44 лева,
съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
декември 2018 г., както и сума в размер 8 065.43 лeвa, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 28.01.2019 г. до 19.10.2020 г. 6.) сума в размер 26
957.72 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа
1
енергия за месец декември 2018 г., както и сума в размер 4 725.15 лeвa, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.01.2019 г. до 19.20.2020 г., ведно
законната лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до окончателното
им плащане.
В жалбата са наведени конкретни оплаквания за неправилност на решението.
Оспорва се правилността на изводите на първоинстанционния съд за промяна механизма на
заплащане на производителите на ВяЕЦ с измененията на ЗЕВИ. Релевират се съображения
за неправилно приложение на последиците от отмяната на Решение № СП–1/31.07.2015г., за
липса на произнасяне по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г., както и за
постановяване на атакуваното решение при процесуална пречка по смисъла на чл. 229, ал.1,
т. 4 ГПК – преюдициален спор по обжалване на Решение № СП – 5/28.03.2019г. Искането
към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и уважаване на исковете.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Същата
отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК. Въззивникът не е направил искания за събиране
на нови доказателства.
Въззиваемото дружество „Енерго Про Продажби“ АД, със седалище гр.Варна е
подало писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с
подробно изложени доводи и съображения. Не са направени доказателствени искания.
Третото лице помагач на страната на ответника „НЕК“ ЕАД е подало отговор, с който
оспорва жалбата.
По делото е постъпила и частна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна против определение №797/02.07.2021 год., постановено
по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят по установените от първоинстанционния съд факти и
обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, а именно:
Въззивникът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници -
вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 3000 kW, присъединена към
електроразпределителната мрежа по силата на договор за присъединяване №ДУА-
1635/20.12.2007-3001-ВГ-07.01.2008-4042-ВГ-08.09.08 от 14.11.08 г., сключен между „УП
България 19“ ЕООД и Е.ОН България Мрежи АД.
Въззиваемата страна „Енерго- Про Продажби" АД е титуляр на лицензия за дейността
крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР
(допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен
снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ, въззиваемият е задължен да купува електрическата
енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като
част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а
друга част по цени за излишък.
Третото лице помагач на ответника - „Национална електрическа компания" ЕАД е
титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа
енергия № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДКЕВР.
Като обществен доставчик по силата на чл.94 от ЗЕ НЕК ЕАД е задължено да купува
от „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, количествата
електрическа енергия, която „Енерго-Про Продажби" АД е закупило по силата на чл. 31 от
ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя.
Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изкупуване на
2
ел.енергия, по силата на който въззиваемото дружество се е задължило да изкупува
произведената от въззивника електрическа енергия за срок от 15г. В чл.18, ал.3 от договора
е определена цената, по която ще се продава ел.енергия, определена с Решение №Ц-
04/30.03.09г. а именно – 189лв/ мWh, като в ал.4 е посочено, че при достигане на 2250 пълни
ефективни годишни часове за следващите такива цената е 172лв/Мвч. Съгласно чл.18, ал.2
от договора в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за
изкупуване бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане в сила на
решението, без да е необходимо подписване на
допълн.споразумение. Между страните не се спори, че до
достигане на НСП през м.10.17 г. и м.11.18 г., произведената ел.енергия е изкупувана по
преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.11 г. на КЕВР.
Процесните фактури и дебитни известия са получени в счетоводството на „Енерго-
Про Продажби” АД. По тях са направени частични плащания за суми, изчислена въз основа
на фактурираните от производителя количества изкупена ел. енергия, но по цена за излишък
на свободен пазар за количествата, надхвърлили определеното в Решение №
СП[1]1/31.07.2015г. нетно специфично производство в размер на 2 000 МWh за ВяЕЦ с
инсталирана мощност 1 kW, работещи до 2 250 часа.
Спорният въпрос е как се определя цената на произведената ел. енергия от
възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ, работеща до и над 2250 часа в рамките на
едногодишен период, при нетно специфично производство над 2 000 kWh до 2300 kWh -
като преференциална по т. 8 и/или т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. и т. 1.7 и или т. 1.8
от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР или по цена за излишък на балансиращия пазар, на
основание чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, респ. дали една централа, след изменението на
разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР,
може да попадне последователно в две ценови категории, определени в т. 1. 7 и т. 1. 8 от
Решение № СП– 1/31.07.2015г.
Пазарните отношения по повод производство и изкупуване на ел. енергия се
регулират от специфични норми, поставящи рамка на свободата на договаряне в обществен
интерес – аргумент от чл. 2 ЗЕ. При започването на производството на енергия от процесния
възобновяем източник е действал Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни
източници и биогорива (отменен 03.05.2011 г.), който е предвиждал в срок от 15 години
изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от
средните на пазара, с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна
периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник.
Новият Закон за енергията от възобновяеми източници, Обн. ДВ, бр. 35 от 2011г., в сила от
03.05.2011г.) предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна изкупна
преференциална цена на производството в рамките на дългосрочните договори за
изкупуване – чл. 31 ЗЕВИ, но и възможност за договаряне на произведени количества на
свободен и балансиращ пазар. Същевременно, в Преходните правила на новия ЗЕВИ са
съхранени отношенията с досегашните производители, като е запазено действието на
дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила
на закона. В случая такива цени са били определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. в два
варианта, приложими според мотивите на регулаторния орган поради специфичен за този
вид производство критерий – наличен ресурс на първичния източник, съответно в размер на
188. 29 лв. /МВтч за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа и 172. 95 лв. /МWh за ВяЕЦ, работещи
над 2250 часа годишно.
С разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ е въведена промяна на регламентацията на пазара
на произведената от възобновяем източник ел. енергия, като се ограничава преференциално
изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, с въвеждането на праг –
"нетно специфично производство" (НСП), до който крайният снабдител е задължен за
изкупи ел. енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството –
3
по цена за излишък на балансиращия пазар. В Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. КЕВР е
запазил разграничението според годишни часове работа и посочва различни обеми на НСП
за централи, работещи до и над 2250 часа годишно, въз основа на същия определящ според
регулатора специфичен критерий за този вид производители (наличен ресурс на първичния
енергиен източник). Разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ на общо основание намира
приложение както към бъдещи производители, така и към тези, които вече имат сключени
дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието
му от определени заварени правоотношения. Трайно се е наложило в съдебната практика по
приложението на посочената разпоредба разбирането, че ако се допусне, че един и същи
производител може да промени началното си планиране и да преминава от една към друга
тарифа в рамките на една и съща година, би довело до получаване на приход на
производителя над заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на
разходите и би обезсмислило самата нова регулация, целяща ограничаване на приход над
нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото.
С Решение № 1115/28.01.2019 г., постановено по адм. д. № 5284/2018г. по описа на
ВАС, IV отделение, е оставено в сила Решение № 1177/23.02.2018г. по адм. д. № 8522/2015
г. на Административен съд – София град в частта, с която е отменено Решение № СП-1 от
31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране по т. 1. 7, с която е определено
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР, в размер 2
000 kWh, при определената цена - 188. 29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически
централи работещи до 2 250 часа.
Съгласно § 17 от ПЗИ от ЗЕВИ за комисията съществува законовото задължение да
приеме решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения
на комисията, приети до влизането в сила на ЗЕВИ. Обстоятелството, че Решение № СП-1
от 31.07.2015г. в съответната част е отменено с влязъл в сила съдебен акт е породило
необходимостта регулаторът да изпълни вменените му със закон задължения и да установи
нетното специфично производство на електрическа енергия за преференциалните цени по
Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР.
С Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР е установено, считано от 31.07.2015 г.,
нетно специфично производство на ел. енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е
определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2250 часа
по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-13/28.06.2006г.
Това решение не е влязло в сила, но е породило своето действие в хода на производството
пред първоинстанционния съд, съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ, поради което и следва да бъде
съобразено според правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Законодателят е въвел правилото за предварително изпълнение на решенията на
регулатора, като независимо от тяхното обжалване, същите произвеждат валидни правни
последици и са обвързващи за страните по тези правоотношения.
В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването в
жалбата за постановяване на обжалваното решение при наличието на процесуална пречка по
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, а именно основание за спиране на производството до приключване
на производството по обжалване на Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР.
Основание за спиране на исковото производство поради висящ административен
спор е налице, когато решението по административното дело има значение за правилното
решаване на спора в исковото производство. Връзка на преюдициалност ще е налице, в
случаите, когато валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен от
съда, има значение за възникването/изменението/ погасяването на субективните права,
предявени за защита с исковата молба, по която е образувано гражданското производство. / в
този смисъл определение по ч. гр. д. № 795/2012г. по описа на ВКС, ІV г.о./
В § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено, че „ в срок до 31.07.2015 г., в съответствие
4
със ЗЕВИ КЕВР приема решение, с което установява нетно специфично производство на ел.
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения
на комисията, приети до влизане в сила на този закон.“. В изпълнение на законово
задължение, с решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР. Решение № СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР е
издадено след отмяна по съдебен път на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в частта по т. 1.7.,
в изпълнение на законовото задължение на регулатора да приеме решение, с което
установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което
са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на ЗЕВИ
В Административен съд – София град са образувани множество дела срещу Решение
№ СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г. нетно
специфично производство на електрическа енергия в размер на 2 000 kWh, въз основа на
което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до
2 250 час по т. 8 от Решение Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР във връзка с Решение № Ц-13 от
28.06.2006г.
Както беше посочено по-горе в мотивите, спорът се концентрира върху това дали по
отношение на една и съща електроцентрала, в рамките на една календарна година са
приложими и двете тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година
е приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се заплаща по
цени за излишък. Т. е. спори се относно тълкуване и прилагане на разпоредба на
индивидуален административен акт, относим към определянето на преференциални цени за
изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. Евентуалната отмяна на
Решение № СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР сама по себе си няма да даде отговор в значимата
за спора насока. Освен това във вече формираната от ВКС практика е прието обратно
действие на отмяната на решенията на КЕВР с характеристиките на индивидуални
административни актове. /в този смисъл са и мотиви в определение № 360 от 10.07.2019г. по
търг. дело № 2655/18г., І т.о./
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че като е заплатил
на производителите фактурираните по преференциални цени, приложими за ВяЕЦ работещи
до 2250 часа годишно, само произведеното количество ел. енергия, равняващо се на НСП до
2000 kWh, и е закупил останалото количество произведена ел. енергия за процесните
периоди по цени за излишък на балансиращия пазар, ответникът е изпълнил точно
задълженията си по договора и не дължи горница над тези цени до претендираните от
ищеца за изкупени количества от 2000 kWh до 2300 kWh.
С оглед на гореизложеното, решението на ВОС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като въззивният съд препраща и към мотивите на обжалваното
решение на осн. чл. 272 ГПК.
По депозираната частна жалба:
С постановеното по делото решение ВОС е приел, че заплатеното възнаграждение за
процесуално представителство на ответника има прекомерен характер и е редуцирал същото
до размер на 12 792.20 лева с ДДС при съобразяване на предвидения в чл. 7, ал.2, т.5
Наредба 1/2004 год. минимален размер според общия материален интерес по делото. С
обжалваното определение, ВОС е оставил без уважение искането на „Енерго – Про
Продажби“ АД за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Съдът констатира, че присъденото в полза на страната адв.възнаграждение от
12 792.20 лева е в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба за
минималните размери на адв.възнаграждения, изчислен въз основа на материалния интерес
по делото. При определяне на интереса съдът е приложил изчислението по чл.7 от
Наредбата върху сборът на исковете. Освен това съдът е съобразил и направеното
възражение от насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
5
адв.възнаграждение.
Съдът намира, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в
частта за разноските и присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в полза на
ответника за първата инстанция. От една страна е налице уважено възражение по чл.78, ал.5
ГПК, което изисква преценка на съда и предпоставя съобразяване правната и фактическа
сложност на спора. От друга страна е налице съобразяване на материалния интерес по
делото и предвидените в Наредбата за МРАВ минимални размери на адв.възнаграждения. В
този смисъл е налице и съобразена от съда съдебна практика по чл.274, ал.3 ГПК, в
определение №29/20.01.2020г. по т.дело №2982/2019г. на Второ т.о. на ВКС. Съгласно
цитираното определение, приложимата разпоредба за определяне на минималния размер на
адвокатското възнаграждение в конкретния случай е чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като исковете са оценяеми.
Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една
искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.
По изложените съображения постановеното от ВОС определение се явява правилно и
законосъобразно, поради което подадената срещу него жалба, следва да се остави без
уважение.
С оглед цената на исковете – 456 508.18 лева, минималното адвокатско
възнаграждение определено по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 12 792.20 лева с
ДДС, поради което направено възражение за прекомерност на платеното от въззиваемия
възнаграждение в размер на 19 572 лева е основателно. Ето защо и на осн. чл.78, ал.3 вр.
ал.5 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна, част от
направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер
на 13 000 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №103/27.04.2021 г., постановено по т.д. №1194/2020 г.
по описа на Варненски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик,
ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258 срещу определение №797 от
02.07.2021 г., постановено по т.д №1194/2020 г. по описа на ВОС, с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение №103/27.04.2021 г., в частта
за разноските.
ОСЪЖДА „УП България 19” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София и
адрес на управление пл. Позитано №2, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, сумата от 13
000 (тринадесет хиляди) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивна
инстанция, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7