РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Перник, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500525 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Реал Кеш” АД с ЕИК:********* против решение
№ 260048/11.03.2021 г., постановено по гр. дело № 830/2020 г. по описа на Районен съд -
Радомир, с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените субективно и
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл.
124, ал. 1 ГПК: 1. срещу Д. Н. Г. с ЕГН:********** и Г. Д. Г. с ЕГН:**********, за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е
собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №
***, том *, рег. № 555, дело № 239/1998 г. от 11.12.1998 г. и при условията на евентуалност
по силата на осъществено давностно владение в периода от 11.12.1998 г. до датата на
предявяване на иска - 11.09.2017 г., присъединено към владението на „Ексим турс“ АД, на
следните недвижими имоти: неурегулиран имот № 2, находящ се в землището на с. ***,
общ. ***, обл. ***, в местността „***”, с площ от 5150 кв. м, съставляващ реална част от
имоти № *** по картата на землището на с. ***, общ. ***и № *** по картата на землището
на с. ***, общ. ***, при граници: имот № * на „Ексим турс” АД, имот № ***– терен по § 4 на
кметство с. ***, имот № ***– язовир и имот № *** – ливада на Г.Д. М. и ливада, находяща
се в землището на с. ***, общ. ***, в местността „***”, трета категория, с площ от 4950 кв.
м, съставляващ имот № * по картата на землището, което е част от имот № ***по картата на
1
землището на с. ***, общ. *** и имот № *** по картата на землището на с. ***, общ. ***,
при граници на ливадата по нотариален акт: имот № * – собственост на „Ексим турс” АД,
имот № ***– терен по § 4 на кметство, с. ***, № *** – язовир на МЗХП -ХМС, имот № ***–
ливада на кметство, с. ***, имот № *** – на И. и Я. П. и имот № ***– ливада на наследници
на Г.Д. М. по нотариален акт за покупко-продажба № ***, том І, рег. № 555, дело №
239/1998 г.; 2. срещу против К. Е. М. с ЕГН: **********, Е.К. М. с ЕГН: **********, З. Д. Б.
с ЕГН: **********, М. К. М. с ЕГН: **********, Р.М. А. с ЕГН: **********, С. М. М. с
ЕГН: **********, М. В. Х. с ЕГН: **********, Б. П. М. с ЕГН: ********** и Б. М. Б. с ЕГН:
**********, за признаване за установено, че ищцовото дружество е собственик на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № 555, дело
№ 239/1998 г. от 11.12.1998 г. и при условията на евентуалност по силата на осъществено
давностно владение в периода от 11.12.1998 г. до датата на предявяване на иска - 11.09.2017
г., присъединено към владението на „Ексим турс“ АД, на описаните по горе недвижими
имоти: неурегулиран имот № 2 и ливада.
Във въззивната жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваното решение,
като въззивният съд постанови друго, с което съдът да се произнесе съобразно събраните
доказателства, като уважи предявените искове. Иска се присъждане на направените разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК процесуалният представител на въззиваемата страна Д.
Н. Г. и Г. Д. Г. – адв. Б., е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени
съображения, изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на
решението. Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК процесуалният представител на въззиваемата страна К.
Е. М., Е.К. М., З. Д. Б., М. К. М., Р.М. А., С. М. М., М. В. Х., Б. П. М. и Б. М. Б. – адв. С., е
подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения, изразява становище
за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.
Окръжен съд - Перник, след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Районен съд - Радомир е бил сезиран със субективно и обективно съединени при
условията на кумулатиност искове за собственост срещу двете групи ответници, които
напълно правилно е квалифицирал като такива съответно с правно основание чл. 108 ЗС и
чл. 124, ал. 1 ГПК. Обстоятелствата, изложени в ищеца, сочат на претенции за право на
2
собственост, основаващи се на две придобивни основания - деривативно основание на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № 555, дело
№ 239/1998 г. от 11.12.1998 г. и при условията на евентуалност оригинерно основание на
осъществено давностно владение в периода от 11.12.1998 г. до датата на предявяване на
иска - 11.09.2017 г., присъединено към владението на „Ексим турс“ АД, върху описаните по
горе недвижими имоти. Правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест в
процеса, като изрично е указал на ищеца, че по отношение на двете групи ответници следва
да докаже при условията на пълно о главно доказване, че е собственик на процесната
недвижими имоти на заявените от него придобивни основания. По така предявените искове
в тежест на „Реал Кеш” АД е било да докаже, че е придобил собствеността върху
процесните имоти на сочените в исковата молба основания, а именно на основание договор
за покупко – продажба, сключен между него и „Ексим Турс“ АД и при условията на
евентуалност – по силата на изтекла придобивна давност.
Претенцията с правно основание чл. 108 ЗС срещу Д. Н. Г. и Г. Д. Г. обосновано е
приета за недоказана от РС – Радомир. Съображенията за това са следните:
Между страните не се спори, а от приложените по делото доказателства, се
установява, че Д. К. К. и С. К. В. са наследници на К.К.К., което се установява и от
приложеното по делото удостоверение за наследници, както и че ответниците Д. и Г.Г.и са
придобили по силата на договор за покупко-продажба, сключен с наследниците на К.К.К.,
двата поземлени имота, описани в исковата молба и съставляващи имот № *** и имот № ***
по картата на землището на с. ***. При това положение следва да се приеме, че ответниците
Д. и Г.Г.и са частни правоприемници на наследниците на К.К.К., в т. ч. и на ищците по гр. д.
№ 232/2003 г. на РС – Радомир и в. гр. д. № 947/2006 г. на ОС – Перник, а ищцовото
дружество се явява частен правоприемник на община Ковачевци – ответник по посочените
дела. С оглед изложеното, основателно районният съд е заключил, че „Реал Кеш“ АД и Д. и
Г.Г.и са обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила съдебно
решение на ОС – Перник. В тази насока съдът следва да зачете формираната сила на
пресъдено нещо, като приеме, че праводателят на „Ексим турс“ АД – община Ковачевци, не
е бил собственик към 09.04.1997 г. и към 06.10.1997 г. на ливада, с площ от 1,879 дка,
находяща се в местността „***“ в землището на с. ***, общ. ***, имот № *** по картата на
землището и на пасище, мера, с площ от 2,486 дка, находящо се в м. „***“ в землището на с.
***, имот № *** по картата на землището на с. ***. Ето защо и с договорите за покупко-
продажба въз основа на проведен търг, сключени на 09.04.1997 г. и на 06.10.1997 г.,
общината не би могла да прехвърли повече права отколкото тя притежава. Поради това и
„Ексим турс“ АД не би могло да прехвърли на „Реал Кеш“ АД непородено за него право. В
тази връзка обоснован се явява изводът, че договорът за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ***, том *, рег. № 555, дело № 239/1998 г. от 11.12.1998 г., не е породил
своя транслативен вещно-правен ефект и ищецът не е могъл да стане собственик на
имотите, предмет на нотариалния акт, на соченото в исковата молба основание, а именно
договора за покупко-продажба.
3
Правилно районният съд е приел и че ищецът не е ангажирал каквито и да е
доказателства, установяващи второто заявено основание за придобиване на собствеността
върху поцесните имоти, а именно осъществено давностно владение в периода от 11.12.1998
г. до датата на предявяване на иска, присъединено към владението на праводателите им по
реда на чл. 92, ал. 2 ЗС, алтернативно на чл. 79, ал. 1 от същия закон. В тази насока
обосновано е заключението, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не може
да се установи по категоричен начин, че ищцовото дружество е осъществявало фактическа
власт върху процесните имоти, вследствие на което да ги е придобило по давност. Като
елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се
осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица да владеят вещта. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а
ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го
посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. За разлика от собственика,
който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да осъществява
владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се
изгубват и то трябва да започне отново – чл. 81 ЗС. В чл. 83 ЗС е установена оборимата
презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в
промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо
фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни
въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни
епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди - решение №
68/02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о. По делото нито един от
разпитаните свидетели не успя да посочи период от време, в който ищцовото дружество е
осъществявало фактическа власт върху процесните имоти, нито пък осъществявана
фактическа власт от неговите праводатели. Владението върху недвижим имот следва да
бъде установено по делото по несъмнен начин, а в конкретния случай пред районния съд не
са събрани доказателства в тази насока. Тъй като не се доказва ищецът да е упражнявал
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително владение върху имотите, не може
да се приеме е придобил процесните имоти на основание давностно владение,
осъществявано в периода от 11.12.1998 г. до датата на предявяване на иска.
Претенцията с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу К. Е. М., Е.К. М., З. Д. Б., М.
К. М., Р.М. А., С. М. М., М. В. Х., Б. П. М. и Б. М. Б., обосновано също е приета за
недоказана от РС – Радомир. Съображенията за това са следните:
Напълно аргументирано и основателно районният съд е обсъдил противопоставеното
от ответниците възражение за нищожност на решенията на ПК – Ковачевци, с които е
възстановено правото на собственост на община Ковачевци на процесните земеделски земи,
находящи се в землището на с. ***, местността „***“, като е упражнил косвен съдебен
контрол по отношение на същите. Правилен е изводът, че процените решения, постановени
в полза на община Ковачевци, не са породили правни последици. Видно от съдържанието на
тези решения на ПК - Ковачевци, като основание за възстановяване на собствеността,
4
навсякъде е отбелязано: други – протокол, а в решение № 9/30.11.1992 г., с което е
възстановена ливада от 6,762 дка, в м. „***“, съставляваща имот № ***, е отбелязано – акт
на МФ. От приложеното по делото писмо на ОСЗ – Ковачевци, изпратени на районния съд
от ОСЗ и прието в с. з. от 20.12.2018 г., са посочени като изпратени заявление на община
Ковачевци, като под точка едно е описано заявлението на община Ковачевци, а под № 2 е
описан протокол от 01.03.1993 г. От заявление с вх. № 3101/29.07.1992 г. до ПК – Ковачевци
не е видно какви доказателства са представени за претендираните за възстановяване правото
на собственост на общо 240,53 дка земеделски земи. Видно от приложения протокол,
същият е от 01.03.1992 г., като в него е отразена констатация на комисията, „събрала се с
цел да излезе на място и определи по спомени местонахождението и размера на общинската
земя на територията на община Ковачевци“, който протокол е подписан и от членовете на
комисията и от председателя на ОбПК – Ковачевци. Този констативен протокол обаче не
представлява доказателство по смисъла на изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, независимо
дали носи подпис на председателя на ПК - Ковачевци или не. Същият не попада и в
категорията „други писмени доказателства“, като в този смисъл е относима съдебната
практика на ВКС, цитирана от районния съд, а именно решение № 95/25.02.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 744/2009 г., ГК, II г. о. и решение № 201/30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 79/2009
г., ГК, II г. о. Съдът по реда на косвения съдебен контрол зачита само валидното -
съобразено със закона, възстановяване на собствеността. Когато решението на поземлената
комисия като административен акт противоречи на разпоредбите на ЗСПЗЗ за
възстановяване на земеделската собственост, съдът не е обвързан с него. В тази насока
решенията за възстановяване на правото на собственост на община Ковачевци не са могли
да породят никакви правни последици, нито за община Ковачевци, независимо от
последвалото актуване на имотите като частна общинска собственост, нито за последващите
приобретатели на имотите. Ето защо община Ковачевци не би могла да прехвърли на
„Ексим Турс“ АД повече права, отколкото самата тя притежава. По същите съображения и
„Ексим Турс“ АД не би могло да прехвърли на „Реал Кеш“ АД процесните имоти. Поради
тези аргументи основателно е прието от районния съд, че ищецът не доказва при условията
на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността на основание сключен договор за
покупко-продажба.
Тъй като ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно
доказване правото си на собственост върху процесните имоти на първоначално заявеното с
исковата молба придобивно основание, а именно договор за покупко-продажба, районният
съд законосъобразно е разгледал и приел също за недоказано и второто заявено основание
за придобиване на собствеността, а именно осъществено давностно владение в периода от
11.12.1998 г. до датата на предявяване на иска, присъединено към владението на
праводателите по реда на чл. 92, ал. 2 ЗС, алтернативно на чл. 79, ал. 1 от същия закон. При
липсата на ангажирани по делото доказателства за упражнявано от ищеца, постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително владение върху процените имоти, обосновано
е заключението на районния съд за недоказаност на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и на второто
заявено основание. В тази насока за пълнота следва да се посочи, че при предявен
5
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, на преценка от съда подлежи
единствено дали ищецът се легитимира като собственик на процесните имоти на сочените
от него придобивни основания, но не и дали ответниците притежават собственически права
по отношение на същите имоти.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, съдебният акт на районния
съд следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК,
въззивникът следва да заплати разноските за предоставената адвокатска защита на
въззиваемите – Д. Н. Г. и Г. Д. Г. адвокатско възнаграждение в минимален размер от 670 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260048/11.03.2021 г., постановено по гр. дело №
830/2020 г. по описа на Районен съд - Радомир.
ОСЪЖДА „Реал Кеш” АД с ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Г. с ЕГН:
********** и Г. Д. Г. с ЕГН: ********** сумата от 670 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при
обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6