РЕШЕНИЕ
№ 16388
гр. София, 31.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110104531 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. П. Б. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
вписано в регистър БУЛСТАТ под № .........., фирмено дело № 24/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността и съдебен адрес: гр. С,
представлявано от Д. М. М. – управител, e-mail:.........против „.........“ ООД, с ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от .........
Ищецът твърди, че между Д. П. Б. в качеството му на заемополучател и „........." ООД
в качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит № 188838.
Твърди се, че в Договора страните са уговорили основните параметри на
правоотношението: размерът на заема е 500 (петстотин) лв., със задължение да бъде погасен
чрез 7 (седем) месечни вноски. Твърди се, че в договора е било разписано, че в срок от три
дни кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени
множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава
възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4;
поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със
заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в
Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да
представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.
1
Твърди се, че тази наречената „неустойка“ в размер, надхвърлящ многократно
позволения от Закона размер на ГПР е уговорена по нищожна клауза.
Твърди се, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се
приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата
неустоечна клауза, като се прави искане съдът да се произнесе относно действителността на
договора в мотивите на решението.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да обяви
нищожността на неустоечната клауза в Договор за потребителски кредит № 188838,
предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен
между Д. П. Б. с ЕГН 9********** и „.........“ ООД, с ЕИК: ......, както и да осъди на
основание чл.55, ал. 1 от ЗЗД ответника „.........“ ООД, с ЕИК: ...... да заплати на Д. П. Б., ЕГН
**********, сумата в размер па 50,00 лв. /частичен от 150,00 лв./, представляваща
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.1.2023 година до
окончателното й изплащане, както и да присъди разноски в полза на ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът е признал иска и е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска за нищожност.
По отношение на предявения осъдителен иск с отговора на исковата молба се твърди,
че ищецът не е заплатил сумата на неустойката по процесния договор за кредит. Иска се от
съда да не възлага разноски на ответника.
Ищецът не е заявил искане за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на
решение по реда на чл. 237 от ГПК.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
Между страните не се спори, че на 05.6.2018 г. е сключен договор за паричен заем №
188838737079 със „.........“ ООД, като се установява, че страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 500,00 лева, като са уговорили, че видът на вноската е
месечен, броят на погасителните вноски е 7, размерът на месечния лихвен процент не е
посочен.
Доказва се от съдържанието на процесния договор, че с клаузата на чл. 6 от договора се
възлага в тежест за заемателя – ищец да осигури обезпечение на договора - поръчителство
от физическо лице, банкова гаранция. Задължението на кредитополучателя да представи
обезпечение е със срок до 3 дни от сключването на договора за кредит. Уговорено е, че в
случай, че заемополучателя не изпълни тези изисквания дължи неустойка по смисъла на чл.
8 от договора в размер на 388,40 лв.
Между страните не се спори, че ищецът е получил сумата по кредита в размер на
500,00 лева, като не се спори, че кредитът е изплатен изцяло. В този смисъл съдът приема,
че ищецът е платил посочените суми по погасителния план в това число и описаната в
2
същия неустойка в размер на 388,40 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, които са
безпротиворечиви и взаимодопълващи се.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните искови претенции:
- иск за нищожност с правна квалификация правната квалификация чл.146, ал.1 във
връзка с чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл. 26, ал. 1,
предложение първо от Закона за задълженията и договорите ;
- по иска за връщане на недължимо платено – правното квалификация е чл.55 от Закона
за задълженията и договорите.
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона
за задълженията и договорите.
Съдът е указал на страните, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да
се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид
постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98
до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat
Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този
смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-
40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/.
По допустимостта
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице срещу пасивно процесуално
легитимиран ответник, като се доказва твърдения правен интерес и претенцията е заявена
пред местно и родово компетентния съд, поради което и следва да бъде разгледана по
същество.
По основателността
Безспорно се установи наличието на облигационно заемно правоотношение между
страните, по което ищецът като кредитор е изпълнил задължението си и реално е предал на
ответника, кредитополучател заемната сума, която последния е върнал в срока на договора и
към момента това е доказано, като се установява по несъмнен начин, че ищецът е заплатил и
посочената в чл.8 във връзка с чл.6 от договора неустойка в размер на 388,40 лева.
По смисъла на съдебната практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела
С-240/98 до С-244/98,Oceano Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (C-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (C-241/98 до С-244/98),
3
националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
В казуса не може да се спори, че процесният договор за паричен заем има
характеристиката на потребителски договор, като длъжникът е потребител по смисъла на
§13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Длъжникът е
физическо лице, като в този смисъл и заемната сума не е била предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност на длъжника, и не се установява от
доказателствата по делото, длъжникът да е действал при сключването на договора за заем в
рамките на своята търговска или професионална дейност.
Категорично е, че в предметния обхват на Закона за защита на потребителите попадат -
всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално
договаряне, поради което потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях.
Основателни са твърденията на ищеца за недействителност на оспорената клауза на
чл.6 от процесния договор, а в този смисъл и свързаната с нея – тази на чл.8 от същия
договор.
Съдът е обявил с доклада по делото на страните, че ще следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, както и за нищожни такива. Именно като
неравноправна клауза съдът възприема тази на чл.8 и свързаните с нея клаузи от договора за
кредит, при следните аргументи:
Претендираните вземания от кредитора за неустойка – договорна компесаторна - съдът
приема за уговорени по неравноправна клауза, която за съда е и нищожна.
Уговорената в процесния договор – така в чл.8 във връзка с чл.6 от него
обезщетителна неустойка, съдът приема, че от една страна не представлява и надхвърля
гаранционно обезпечителната функция на договорната неустойка, а на следващо място и
представлява допълнителна такса за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, което изрично е забранено от законодателя с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
поради което на това основание уговорката на чл.8 във връзка с чл.6 от процесния договор
се явяват нищожни.
Заплащането на възнаграждението за компенсаторна неустойка - в случая е уговорено
във фиксиран размер, разсрочен съобразно погасителния план към договора, като
дължимостта на същото настъпва със сключване на договора и не е в зависимост от
извършване на конкретно действие или услуга от кредитора. Поради това следва да се
приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне и на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
4
Република България. Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за
компенсаторна неустойка и начислената договорна лихва с размера на главницата по
договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради
което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
За съда уговорената компенсаторна неустойка, имат характеристиките и на разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод
следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с
Решение на Съда от 21.04.2016 г. по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които кредиторът има право да иска от
ищеца и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка за
недадено обезпечение, са такива които дават възможност на кредитора и той ще има право
да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените
императивни законови норми, което обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз
основа на нищожни договорни клаузи) задължение на длъжника за плащане по тази клауза.
Както вече се посочи, така уговорената неустойка е разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в
който смисъл е и съдебната практика – така задължителните указания на СЕС дадени с
Решение на Съда от 21.04.2016 година, по дело C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena
Radlingerová срещу Finway a.s., ECLI:EU:C:2016:283, при което по правилото на чл.21, ал.1
от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следва да се посочи, че по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е допустимо с договора да
се въвежда и предвижда от страна на потребителя да се заплащат такси за усвояване и
управление на кредита, а уговорените такива със споразумението – в частта за неустойка
прикриват такса за услуги и по предназначението си очевидно касаят усвояването и
управлението на кредита, като по този начин категорично противоречат на чл.10а, ал.2 от
ЗПК. В този смисъл са и нищожни като противоречащи на императивна правна норма.
На следващо място по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита
на потребителите – всяка договорна клауза, която налага на потребителя да изпълни свое
задължение, дори търговецът, в казуса заявителят да не е изпълнил свое задължение като
неравноправна, която не е и индивидуално уговорена се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
С оглед на горното исковата претенция за обявява нищожността на чл.8 във връзка с
5
чл.6 от процесния договор като основателна следва да се уважи.
Основателността на иска за нищожност води до основателност на иска за връщане на
недължимо платеното по нищожната клауза, а именно на сумата от 388,40 лева. По аргумент
от чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите ответникът дължи връщане на
полученото без основание.
По разноските:
При този изход на правния спор пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда за ищеца. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 50,00 лв. за платена държавна такса.
Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да се уважи
в размер на 480,00 лева, за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 от Закона
за адвокатурата, която сума е с ДДС. За съда с оглед възраженията на ответника и като се
съобрази, че Наредба 1/2004 година за минималните адвокатски възнаграждения
противоречи на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС – тази сума е равностойна на положения труд
отделеното време за подготовка на делото, процесуалната активност на адвоката и правната
и фактическа сложност на казуса.
С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.146, ал.1 във връзка с чл.143, т.5 от Закона за
защита на потребителите във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и
договорите и на основание чл.235, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между Д. П. Б. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С и „.........“ ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от ........, като прогласява за нищожна клаузата на чл. 8
във връзка с чл. 6 от Договор за паричен заем № 188838/5.6.2018 година, като
противоречаща на императивна правна норма – чл.10а от Закона за потребителския кредит и
чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „.........“ ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от ........ да заплати на Д. П. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С -
недължимо платената сума по Договор за паричен заем № 1888838/5.6.2018 година в размер
на 388,40 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 27.1.2023 година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „.........“ ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от ........ да заплати на Д. П. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С -
сумата от 50,00 лева, представляваща сторените разноски по гр.дело № 4531/2023 година по
описа на Софийски районен съд за заплатена държавна такса.
6
ОСЪЖДА „.........“ ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от ........ да заплати на Адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър
БУЛСТАТ под № .........., с адрес на упражняване на дейността: гр. С, представлявано от Д.
М. М. – управител - сумата от 480,00 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за
предоставена безплатна помощ на ищеца Д. П. Б. с ЕГН ********** по гр.дело № 4531/2023
година по описа на Софийски районен съд, като над този размер до претендирания от 960,00
лева, т.е. за разликата от 480,00 лева – отхвърля искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7