РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Велико Търново , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20204000500287 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 247/10.07.2020 г. по гр.д. № 575/2018 г. на Окръжен
съд Русе е постановено отнемане в полза на държавата по искане на
КПКОНПИ на незаконно придобито имущество, както следва:
От М. Н. Г.:
– недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 63427.7.112.1.21 по КККР, с адрес гр. Русе, кв. Здравец, ул. ************,
с предназначение жилище, апартамент, с площ 70 кв.м., с прилежаща изба №
18 и 4,24 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж, и пазарна оценка към датата на предявяване на иска – 42974 лв.;
- сумата в размер на 7008,17 евро или 13706,78 лв., представляваща
вноски на каса по сметка – спестовен влог с IBAN BG60PIRB7177**********
1
EUR, открита в „Банка Пиреос България“ АД, с титуляр М. Н. Г.;
- сумата в размер на 540 щ.д. или 777,60 лв., представляваща вноски
на каса, изтеглени в брой от разплащателна сметка с IBAN BG
49FINV915********** USD, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с
титуляр М. Н. Г.;
- сумата в размер общо на 3926,23 лв., представляваща погасителни
вноски по кредит, усвоен по разплащателна сметка IBAN BG29BINV
94********** BGN, открита в ТБ „Виктория“ ЕАД, с титуляр М. Н. Г.;
- сумата в размер общо на 6455 евро или 12624,88, представляваща
вноски по разплащателна сметка с IBAN BG81ULLS 800********** EUR,
открита в „Обединена Българска Банка“ АД, с титуляр М. Н. Г.;
От С. М. Г.:
– лек автомобил Мерцедес Е200, с рег. № Р 75****, рама №
WDB21*********, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска –
2311 лв.;
- сума в размер на 1160,64 евро или 2270 лв., представляваща вноски
на каса по сметка – спестовен влог c IBAN BG 27 PIRB 7177********** EUR,
открита в „Банка Пиреос България“ АД, с титуляр С. М. Г.;
- сума в размер на 15478,70 евро или 30273,70 лв., представляваща
вноски на каса по спестовна сметка с IBAN BG 54 PIRB 71774******** EUR,
открита в „Банка Пиреос България“ АД, с титуляр С. М. Г.;
- сумата в размер на 695,15 щ.д. или 1050 лв., представляваща вноски
на каса, изтеглени в брой от разплащателна сметка с IBAN
BG65FINV*********** USD, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с
титуляр С. М. Г.;
- сумата в размер на 2400 евро или 4693,99 лв., представляващи
вноски на каса, изтеглени в брой от разплащателна сметка с IBAN
BG50FINV9150********** EUR, открита в „Първа инвестиционна банка“
АД, с титуляр С. М. Г.;
2
- сумата в размер на 4893,26 лв., иззета съгласно протокол за
претърсване и изземване от 16.06.2017 г. по ДП № 220/2017 г. на ОД на МВР
Русе от сейф № 0172-801-047, нает от С. М. Г. на 17.09.2014 г. в „Банка
Пиреос България“ АД;
- сумата в размер на 1981 лв., представляваща средства, иззети от
дома на С. Г., съгласно протокол за претърсване и изземване от 30.01.2017 г.
по ДП № 220/2017 г. по описа на ОД на МВР Русе, пр.пр. № 650/2017 г. по
описа на ОП Русе;
- сумата в размер на 2167,25 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил Форд Пума, рег. № Р 21****,
рама № WF0CXX***********;
- сумата в размер на 711 лв., изпратена от С. Г. чрез системата за
електронни разплащания „MoneyGram“ на Л. К.;
Присъдени са разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
С. М. Г. и М. Н. Г., с наведени доводи за неговата неправилност.
Жалбоподателите считат, че при постановяване на обжалваното решение е
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че РОС не е
конституирал като страна в процеса лицето Силвия Иванова Ганчева, която е
със запазено право на пожизнено ползване върху имота, предмет на отнемане
в настоящото производство. Неправилно е прието наличието на значително
несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 вр. пар. 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ,
като жалбоподателите считат, че само при придобито имущество на
значителна стойност по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./, то
ще подлежи на отнемане от държавата след установяване на предпоставките,
предвидени в закона. Под имущество на значителна стойност следва да се
разбира сборната цена от цялото имущество, за което е отправено мотивирано
искане, която следва да надвишава 150000 лв. Стойността на имуществото, за
което е направено искане по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ е от значение за
преценката дали то е на значителна стойност и за съпоставяне на доходите на
проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването на това
имущество, за да се обоснове или отхвърли презумпцията на чл. 4, ал. 1
3
ЗОПДИППД. Сред предпоставките, визирани в чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 на
ЗОПДИППД /отм./, не е предвидено изискване за стойността на
отрицателната разлика при съпоставка на доходите на проверяваното лице с
изразходваните средства за придобиване на имущество. Следователно тази
отрицателна разлика не е елемент от фактическия състав, предвиден в закона.
Следва да се има предвид, че при започване на проверката е имало известни
налични парични средства, в посочените от жалбоподателите размери, но
останалите сметки, описани от експертизата, са празни, като в тях са внасяни
и теглени едни и същи средства, т.е. сумите са преминавали през банковите
сметки. Неправилно не са кредитирани доказателствата за получена сума от
17400 лв. печалба от Еврофутбол, която е изключена от законно придобитите
средства с основанието, че няма данни какъв е бил залогът. Решаващият
състав не е взел предвид показанията на св. С. Г., която е дала обяснения, че
продажбата на жилището е симулативна, и по нея парични средства не са
преминали от патримониума на купувача в патримониума на продавача.
Неправилно е прието от съда, че предоставените от третите лица на
ответниците парични средства са без правно основание и това ги прави
незаконен източник на доходи. Жалбоподателите считат, че периода на
проверка по отношение на ответницата М. Г. е следвало да започне от м.
09.2014 г., когато тя е заживяла на семейни начала с ответника С. Г., с оглед
на събраните гласни доказателства, а не от 2010 г., както са приели
Комисията и съда. Не е отчетено и обстоятелството, че майката на ответника
С. Г. съжителства с него в едно домакинство, но същата не е проверявана,
като в жалбата се твърди, че тя разполага с доходи от пенсия, допълнителен
труд, наследствени пари и от продадени имоти. Направено е възражение за
неправилно изчислени задгранични пътувания по Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и
постановяване на друго, с което бъде отхвърлен изцяло предявеният иск за
отнемане на незаконно придобито имущество от двамата ответници, а при
условията на евентуалност, ако въззивният състав счете, че обжалваното
решение е постановено при допуснато процесуално нарушение относно
неконституирането на С. Г. – то да се обезсили, а делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски.
4
В срока за отговор, въззиваемата страна е депозирала становище, с
което оспорва жалбата, като счита, че наведените доводи са неоснователни,
което обуславя потвърждаването на първоинстанционното решение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че съдебното решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност - постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. Наведеното възражение за
кръга на пасивно легитимираните лица, които отговарят по предявения иск, и
по-конкретно за участието в производството на ползвателя на недвижимия
имот, предмет на гражданска конфискация, въззивният съд намира за
неоснователно. Законът изрично посочва лицата, които подлежат на
конституиране като ответници, и това са проверяваното лице и лицата,
посочени в чл. 143, 144, 145, 146 и 150 ЗПКОНПИ – чл. 154, ал. 1 и чл. 155,
ал. 2 ЗПКОНПИ. Титулярят на вещно право на ползване върху имота,
предмет на отнемане, не попада сред тези лица, т.к. неговото право като по-
рано придобито и вписано не може да се противопостави на държавата,
вписала надлежно исковата си молба по реда на чл. 112, б. „з“ вр. б. „а“ ЗС вр.
чл. 153, ал. 3 ЗПКОНПИ. С оглед на това, участието на С. Г. като страна в
производството не е необходимо, още повече, че след разгласяването на
образуваното дело в Държавен вестник, същата не се е афиширала като
заинтересовано лице, което да има обосновани претенции върху
имуществото. По тези съображения въззивният състав приема предявеният
иск за допустим, процесуални нарушения по очертаването на пасивно
легитимираните страни не са допуснати, което налага разглеждането на спора
по същество.
5
Окръжен съд Русе е сезиран с иск по чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ
/отм./, предявен от КПКОНПИ срещу С. М. Г. и М. Н. Г. за отнемане в полза
на държавата на имущество на обща стойност 155308,44 лв., както следва: от
М. Г. на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.7.112.1.21 по КККР, с
адрес на имота гр. Русе, кв. Здравец, ул. ************, с предназначение
жилище, апартамент, с прилежащите части – изба № 18 и 4,24 % ид.ч. от
сградата, с пазарна оценка 70000 лв.; от С. М. Г.: лек автомобил Мерцедес
Е200, с рег. № Р 75****, рама № WDB21*********, с пазарна стойност към
датата на предявяване на иска – 5400 лв.; сума в размер на 1160,64 евро или
2270 лв., представляваща вноски на каса по сметка – спестовен влог c IBAN
BG 27 PIRB 7177********** EUR, открита в „Банка Пиреос България“ АД, с
титуляр С. М. Г.; сума в размер на 15478,70 евро или 30273,70 лв.,
представляваща вноски на каса по спестовна сметка с IBAN BG 54 PIRB
71774******** EUR, открита в „Банка Пиреос България“ АД, с титуляр С. М.
Г.; сумата в размер на 695,15 щ.д. или 1050 лв., представляваща вноски на
каса, изтеглени в брой от разплащателна сметка с IBAN
BG65FINV*********** USD, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с
титуляр С. М. Г.; сумата в размер на 2400 евро или 4693,99 лв.,
представляващи вноски на каса, изтеглени в брой от разплащателна сметка с
IBAN BG50FINV9150********** EUR, открита в „Първа инвестиционна
банка“ АД, с титуляр С. М. Г.; сумата в размер на 4893,26 лв., иззета съгласно
протокол за претърсване и изземване от 16.06.2017 г. по ДП № 220/2017 г. на
ОД на МВР Русе от сейф № 0172-801-047, нает от С. М. Г. на 17.09.2014 г. в
„Банка Пиреос България“ АД; сумата в размер на 1981 лв., представляваща
средства, иззети от дома на С. Г., съгласно протокол за претърсване и
изземване от 30.01.2017 г. по ДП № 220/2017 г. по описа на ОД на МВР Русе,
пр.пр. № 650/2017 г. по описа на ОП Русе; сумата в размер на 3000 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек
автомобил Форд Пума, рег. № Р 21****, рама № WF0CXX***********;
сумата в размер на 711 лв., изпратена от С. Г. чрез системата за електронни
разплащания „MoneyGram“ на Л. К.; от М. Г.: сумата в размер на 7008,17 евро
или 13706,78 лв., представляваща вноски на каса по сметка – спестовен влог с
IBAN BG60PIRB7177********** EUR, открита в „Банка Пиреос България“
АД, с титуляр М. Н. Г.; сумата в размер на 540 щ.д. или 777,60 лв.,
6
представляваща вноски на каса, изтеглени в брой от разплащателна сметка с
IBAN BG 49FINV915********** USD, открита в „Първа инвестиционна
банка“ АД, с титуляр М. Н. Г.; сумата в размер общо на 3926,23 лв.,
представляваща погасителни вноски по кредит, усвоен по разплащателна
сметка IBAN BG29BINV 94********** BGN, открита в ТБ „Виктория“ ЕАД,
с титуляр М. Н. Г.; сумата в размер общо на 6455 евро или 12624,88,
представляваща вноски по разплащателна сметка с IBAN BG81ULLS
800********** EUR, открита в „Обединена Българска Банка“ АД, с титуляр
М. Н. Г..
В искането се твърди, че с решение № 271/23.05.2018 г. е образувано
производство по ЗОПДНПИ /отм./ срещу Г., след приключена проверка въз
основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Русе за
привличане в качеството на обвиняем на лицето С. М. Г. по ДП № 220/2017 г.
по описа на ОД на МВР Русе за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 3, пр. 4,
пр. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 25 ЗОПДНПИ
/отм./. Със споразумение от 07.08.2017 г., одобрено по НОХД № 523/2017 г.
на Окръжен съд Русе С. Г. е признат за виновен за извършеното престъпление
по чл. 354а, ал. 1, пр. 3, 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Твърди се, че е установено,
че от 2010 г. С. Г. живее на семейни начала с М. Г., като от 2014 г. е осиновил
дъщеря й П. Г.. С оглед на това, е извършена проверка с период от 20.02.2007
г. до 20.02.2017 г. по отношение на С. Г. и с период от началото на 2010 г. до
20.02.2017 г. по отношение на М. Г.. Излагат се доводи, че придобитото
имущество от ответниците С. Г. и М. Г., през проверявания период е на
значителна стойност, като за придобиването му няма установен законен
източник на доходи. Заключението на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество е, че е налице значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ
/отм./ вр. пар. 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./.
С оглед на това, счита, че са налице предпоставките на чл. 62, вр. чл.
63, ал. 2, т. 1, чл. 65 и чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на
държавата на притежаваното от ответниците имущество, поради значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 21,
ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. пар. 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./. Искането е
да се отнеме в полза на държавата имущество на обща стойност 155308,44 лв.
7
– описаните недвижим имот, моторно-превозно средство и парични средства,
подробно индивидуализирани.
С определение от 10.06.2020 г. е допуснато изменение на иска, като
същият е намален на сумата 124360,69 лв., с подробно описани претенции по
пера.
В писмения отговор, депозиран от ответниците, чрез процесуалния
им представител, са направени възражения, че имуществото им през
проверявания период не е придобито със средства, получени по незаконен
начин, заключението за несъответствие и отрицателен нетен доход не
кореспондира с обективната действителност, изготвените оценки са нереални,
като не е отчетено, че едни и същи парични средства се трансформират в
банкови сметки, изплащане на кредит, като нелогично КОНПИ сборува
сумите и увеличава стойността на имуществото. Оспорва се началният
момент на фактическото съжителство между двамата ответници.
С решението си окръжният съд е уважил изцяло претенцията, като е
приел наличието на несъответствие в размер на 185652,58 лв.
От фактическа страна се установява следното:
С уведомление вх. № УВ-428/15.02.2017 г. Окръжна прокуратура
Русе е уведомила ТД на КОНПИ, че С. М. Г. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК, по ДП 220/2017
г. по описа на ОД на МВР, като на 14.03.2017 г. е изпратено и копие от
постановлението за привличане. Престъплението попада в обхвата на
посочените в чл. 22, ал. 1, т. 25 ЗОПДНПИ /отм./. Въз основа на това, с
протокол за започване на проверка от 20.02.2017 г. на Директора на ТД на
КОНПИ е образувана такава по реда на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./. Същата
е за период 10 години назад, считано от датата на започването й. В хода на
проверката е постъпил протокол от 07.08.2017 г. по НОХД № 523/2017 г. на
Окръжен съд Русе, с който е одобрено споразумение, имащо силата на влязла
в сила присъда по смисъла на чл. 383, ал. 1 НПК, по силата на което С. М. Г. е
признат за виновен за това, че в периода м. 12.2016 г. – 30.01.2017 г. в гр.
Русе, в условията на продължавано престъпление, на шест пъти, без надлежно
разрешително, придобил с цел разпространение от Асен Любомиров
8
Неделчев високорискови наркотични вещества, подробно описани, държал с
цел разпространение същите в апартамент, ползван от Л. К., държал с цел
разпространение в дома си в гр. Русе, ул. Г. Ч., 22 високорискови наркотични
вещества, подробно описани, от които разпространил чрез продажба на две
лица също подробно описани вещества, на обща стойност 3922,17 лв., което е
престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 3, 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С Решение №
271/23.05.2018 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество, като с Решение №
650/22.08.2018 г. въз основа на доклад на директора на ТД на КОНПИ е
постановено да се внесе искане в Окръжен съд Русе за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 155308,44
лв. от С. М. Г. и М. Н. Г..
Престъплението, за което е признат за виновен Г., попада в
хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 25 ЗОПДНПИ /отм./.
Проверката е извършена за период от 20.02.2007 г. до 20.02.2017 г. за
С. Г. и за период – от началото на 2010 г. до 20.02.2017 г. за М. Г.. По
отношение на твърдението, че фактическото съжителство между ответниците
датира от 2014 г., е приложено обяснение от М. Г. /л. 41/, в които тя е заявила
неизгодния за нея факт, че от 2010 г. живее със С. на семейни начала на адрес
гр. Русе, ул. Г. Ч., 22, като той е осиновил дъщеря й П.. В тази връзка
свидетелските показания на св. С. Г., майка на М., и С. Г., майка на С., не
могат да бъдат възприети като достоверен източник на информация, тъй като
от една страна, тези свидетели са заинтересовани, поради близките родствени
отношения с ответниците, а от друга страна, показанията им са
противоречиви – първата свидетелка знае, че ответниците живеят заедно от
2014 – 2015 г., а втората свидетелка заявява, че М. не живее с нея и сина й, а
само идва от време на време. Показанията на св. Д. относно началния момент
на съжителството им са неконкретни, с оглед на което и на основание чл. 175
ГПК при липса на доказателства, които да опровергават изложения неизгоден
за ответницата М. Г. факт, че съжителството й с ответника С. Г. датира от
2010 г., настоящият състав приема, че фактическото им съжителство е
започнало от 2010 г. В тази връзка оплакванията във въззивната жалба за
неправилно определен период на съжителството на двамата ответници се
явяват неоснователни.
9
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното имущество в началото на проверявания период:
От приложените банкови извлечения се установява, че в началото на
проверявания период няма налични суми по банкови сметки, не се твърдят и
налични парични средства в брой от страна на ответниците.
Установени са следните недвижими имоти на С. Г.:
- недвижим имот, находящ се в землището на гр. Сеново,
представляващ полска култура, имот № 001037, с площ от 33,800 дка, трета
категория по картата на възстановената собственост на гр. Сеново, м.
Коджаирек.
Имотът е продаден през проверявания период с договор за покупко –
продажба от 13.11.2007 г., обективиран в нотариален акт № 15, д. №
1280/2007 г. за сумата от 10478 лв. – л. 54. С оглед на това, че имотът е
съсобствен, делът на С. Г. от неговата 1/6 ид.ч. възлиза на сумата 1746,33 лв.
- 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. Г. Ч., 22, а
именно дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор 63427.5.368 по
КККР на гр. Русе, с площ от 272 кв.м., ведно с построената в него жилищна
сграда с идентификатор 63427.5.368.1, със застроена площ от 74 кв.м.,
жилищна сграда с идентификатор 63427.5.368.2, със застроена площ от 26
кв.м., заедно с второстепенни жилищни сгради с идентификатори
63427.5.368.3 със застроена площ от 29 кв.м. и 63427.5.368.4, със застроена
площ от 22 кв.м.
С нотариален акт № 46, д. № 1178/12.12.2007 г. останалите
съсобственици даряват на С. Г. собствените си 5/6 ид.ч. от имота, с което той
става едноличен негов собственик – л. 55. Прехвърлителката С. Г. си запазва
правото на ползване до края на живота си, заедно с дарения.
Общата стойност на наличното в началото на проверявания период и
отчуждено имущество през периода – 1746,33 лв., вторият имот продължава
да е наличен.
Установено е и наличие на следните автомобили:
10
- Товарен автомобил Москвич 412, с рег. № Р 6351 РС, придобит по
наследство, с прекратена регистрация на 14.11.2007 г.
През проверявания период е придобито и е налично към края на
периода следното имущество:
- Недвижимия имот, находящ се в гр. Русе, ул. Г. Ч., 22, придобит
безвъзмездно;
- Недвижим имот, придобит от М. Н. Г., с договор за покупко –
продажба от 10.09.2013 г., за което е съставен нотариален акт № 158, д. №
202/2013 г., по силата на който С. Г. продава на М. Г. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 63427.7.112.1.21 по КККР на гр. Русе, с адрес на
имота гр. Русе, кв. Здравец, ул. Чипровци, 60, чл. 45, вх. 3, ап. Д, с
предназначение жилище, апартамент и застроена площ 70 кв.м. , с изба № 18
със застроена площ 15 кв.м., ведно с 4,24 % ид.ч. от общите части на сградата
и отстъпеното право на строеж, за сумата от 9700 лв., която сума
продавачката е заявила пред нотариуса, че е изплатена изцяло и в брой от
купувача, като С. Г. си запазва правото на ползване върху целия имот
пожизнено и безвъзмездно.
Заплатената цена за имота не се оспорва от КПКОНПИ с оглед
близките родствени отношения между страните по сделката и запазеното
право на ползване за прехвърлителката. Пазарната оценка на имота към
датата на исковата молба – 30.08.2018 г. възлиза на 70000 лв., а пазарната
стойност на същия с отчитане запазеното право на ползване възлиза към
същия момент на 42974 лв., съгласно изготвената съдебно техническа
експертиза. Настоящият състав не възприема показанията на св. С. Г., че пари
по сделката не за заплащани, както поради тяхната заинтересованост, така и с
оглед изявлението на свидетелката в качеството й на продавач на имота,
възпроизведено в нотариалния акт, че е получила цената изцяло и в брой.
- Към края на проверявания имот е придобит и наличен лек
автомобил Мерцедес Е200, с рег. № Р7511ВВ, рама № WDB21*********,
закупен от С. Г. с договор за покупко - продажба от 09.02.2015 г. за сумата от
300 лв., която в договора е посочено, че е и застрахователната стойност на
11
автомобила. Средната пазарна стойност на автомобила към датата на
закупуването възлиза на 2879,90 лв., а към датата на исковата молба – 2311
лв.
- Към края на проверявания период има установени наличности по
банкови сметки, както следва: „Банка Пиреос България“ АД – салдо към
момента на проверката – 11,50 лв.; „Банка Пиреос България“ АД – салдо към
момента на проверката – 3603,23 евро или 7047,31 лв.; „Юробанк България“
АД – салдо 39,44 лв., „Първа инвестиционна банка“ АД – 2,05 лв. – банковите
извлечения от движенията по сметки на Г. и анализа на банковата
информация, изложен в исковата молба.
Обща стойност на наличностите по сметки 7100,30 лв.
- сума в размер на 4893,26 лв., внесена в нает сейф от С. Г., иззета с
протокол за претърсване и изземване от 16.06.2017 г. и върната с разписка от
31.07.2017 г. С оглед на това, че С. Г. е бил задържан от 30.01.2017 г., видно
от протокола за одобрено споразумение, настоящият състав приема, че сумата
е била налична към края на проверявания период;
- сума в размер на 1981 лв., иззета от дома на лицето с протокол за
претърсване и изземване от 30.01.2017 г. и върната с разписка от 31.07.2017 г.
- като имущество, придобито през проверявания период, което е
отчуждено през периода се сочи и лек автомобил Форд Пума, рег. № Р
21****, закупен от Г. с договор от 15.08.2013 г. за сумата от 1000 лв.,
продаден с договор от 13.10.2014 г. за сумата 1000 лв. Пазарната цена към
датата на придобиване възлиза на 2298,80 лв., а към момента на отчуждаване
– 2167,25 лв., която парична равностойност се претендира за отнемане.
Обща стойност на придобитото през проверявания имот имущество –
28721,71 лв.
По време на проверявания период е придобито и преминало следното
имущество:
- Лек автомобил БМВ 318 ТДС, с рег. № Р 5343 АТ, закупено на
12
10.04.2012 г. за сумата от 300 евро от М. Г., с пазарна цена към дата на
придобиването – 2768 лв. Автомобилът е с прекратена регистрация от
16.05.2013 г., но сумата по закупуването му следва да се признае като разход
за лицата.
- По делото са установени движения по банкови сметки, като има
данни, че суми са теглени от едни открити сметки и са внасяни по други, като
тегленето и внасянето не винаги съвпада по дата и размер, и не може да се
направи връзка между тегленията и вноските, поради което настоящият
състав приема за значими наличностите по банкови сметки в началото и в
края на периода.
Установяват се следните доходи на проверяваното лице и
съжителката му през периода на проверка:
С. Г. е работил по трудово правоотношение през 2007 г., а М. Г. –
през целия проверяван за нея период. Общият размер на доходите за двамата
възлиза на 10641,19 лв., от които: 8168,39 лв. – доход от трудови и
приравнени на тях правоотношения, 306,15 лв. – доход от социални помощи,
420,32 лв. – доход от постъпили суми по банкови сметки и дарения /вкл.
получено застрахователно обезщетение през 2014 г. от С. Г./, 1746,33 лв. –
доход от продажба на наследствения имот. Тези данни са анализирани и
установени от изготвената съдебно икономическа експертиза. Доход от
трудово правоотношение на М. Г. в по-голям размер не се установи, тъй като
разпитаната св. С. Г. не сочи конкретни размери на получавано
възнаграждение от дъщеря й, въпреки че според свидетелката тя е работила
повече часове, отколкото тези, върху които е осигурявана.
Настоящият състав не приема като доход за ответниците сумата от
7000 евро, предоставена в заем от св. С. Г.. Според последната, когато е
сключен договора за покупко – продажба, с който свидетелката е прехвърлила
имота си в гр. Русе, ул. Чипровци, 60, малко след това е изтеглила от
банковата си сметка 7000 евро, които предала на М. след няколко месеца. По-
късно, когато задържали С. свидетелката си поискала парите, отишли двете с
М., изтеглили ги от Банка Пиреос, след което свидетелката прибрала парите в
13
дома си, където ги съхранявала. Тези показания не съответстват на
установеното движение по сметка на М. Г. в „Банка Пиреос България“ АД.
Сметката е открита на 09.05.2016 г., време, твърде отдалечено от сочената от
свидетелката продажба на имота през 2013 г., като при откриването Ганчева е
внесла в банката сумата 6000 евро. Останалите 1000 евро са внесени от С. Г.
на 18.11.2016 г., като на казаното от свидетелката съответства единствено
обстоятелството, че на 16.02.2017 г., след задържането на Г., сумата от
7003,07 евро е прехвърлена в сметка за С. Г.. С оглед на констатираното
несъответствие не може да се приеме за категорично установено, че сумата от
7000 евро, с която е захранена сметката е със средства от свидетелката, с
оглед на което и с оглед на това, че средствата са преминали през сметката,
сумата не следва да бъде признавана за доход за лицето.
Не се доказаха доходи от наследяване на ответника С. Г., за каквито
говори св. С. Г., тъй като описаните от нея суми са общо посочени и липсва
информация конкретно каква сума е получена от наследяване на С. Г..
Изложените твърдения във въззивната жалба, че Г. е живял при майка си,
която имала доходи, включително и от продадени имоти, които доходи са
използвани от нея и сина й, не могат да бъдат споделени, тъй като в
показанията на свидетелката не се съдържа информация за конкретни суми,
периоди и основание, които тя да е предоставяла на сина си.
Настоящият състав приема като доход сумата от 14000 лв., получена
от С. Г. от трудова дейност, осъществявана в Англия. В тази насока са
показанията на св. С. Г., която заявява, че след смъртта на съпруга й синът й
първоначално поел бизнеса му /приложени са данни за регистриран търговец
на съпруга на свидетелката/, след което се отказал, заминал за Англия през
пролетта на 2008 г., където работел в строителството. Прибрал се в България
за Коледа 2008 г. с около 7000 – 8000 паунда, в левова равностойност около
14000 лв. В тази част показанията на свидетелката съответстват на данните за
задгранични пътувания /л. 113/ на Г., където е отразено излизане през
Аерогара Варна на 06.05.2008 г. и влизане на 01.11.2008 г. Конкретни доходи
след този период, въпреки посоченото от свидетелката за осъществявана
трудова дейност, не са установени, тъй като липсват данни за регистриран
трудов договор на ответника, а и показанията на свидетелката в тази част са
лишени от конкретика относно мястото на работа и получавано средно
14
месечно възнаграждение.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ към доходите, приходите и
източниците на финансиране попадат и доходите от лотарийни и спортни
залагания. В конкретния казус е установено, че на С. Г. е преведена сумата от
17210,34 лв. по сметка в „Юробанк България“ АД като печалба от залагане в
играта „Еврофутбол“. Настоящият състав приема тази сума като доход, тъй
като тя попада сред изрично посочените в закона, доказано е получаването на
сумата чрез представените платежни документи. Обстоятелството, че не са
събрани доказателства за залога за играта, който да се приспадне като разход,
не може да доведе до последицата получената сума да се игнорира, тъй като
тежестта на доказване на придобитото имущество и значителното
несъответствие е на Комисията, съгласно чл. 156, ал. 4, т. 1 и 3 ЗПКОНПИ, а
тя не е изпълнила задължението си да представи доказателства за залога,
срещу който е получена посочената печалба. С оглед на това, настоящият
състав приема, че сумата, получена по банкова сметка в размер на 17210,34
лв. следва да се прибави към доходите на ответника Г..
Като приход следва да се прибави и сумата от продажбата на лек
автомобил Форд Пума, тъй като средствата са постъпили в патримониума на
ответника.
Общият размер на доходите на проверяваните лица възлиза на
44018,78 лв.
За проверявания период са направени обичайни разходи, както
следва: разходи за издръжка на един член от домакинството за периода 2007
г. – 2009 г. и за тричленно семейство за периода 2010 г. – 20.02.2017 г.,
съгласно статистически данни на НСИ, общо в размер на 98878,77 лв.,
разходи за публични задължения в общ размер на 1649,81 лв. /в която сума не
влизат заплатените разходи за закупуване на имущество, установени по
делото/. Общият размер на обичайните разходи възлиза на 100528,58 лв.
От събраните доказателства се установява, че М. Г. е теглила кредит
в размер на 5000 лв. от ТБ „Виктория“ ЕАД, рефинансиран на 15.04.2010 г.
Сумата за рефинансиране е в размер на 2705,36 лв., като същата не е отчетена
15
от вещото лице като доход на лицето, тъй като не е постъпила в
домакинството. През проверявания период за М. Г., същата е правила разход
за погасяване на задължението по кредита в общ размер на 1220,87 лв.,
съгласно заключението на вещото лице.
Като разход за лицето следва да се признае и стойността на
намерените у С. Г. наркотични вещества, за които има данни от одобреното
споразумение, в размер на 3922,17 лв.
От данните по преписката се установяват задгранични пътувания на
С. Г., и П. Г., но тъй като Комисията не е събрала данни същите да са
пребивавали трайно в чужбина, разходи за пътуване и престой в чужбина не
са начислявани, в която връзка оплакването във въззивната жалба за
некоректното им изчисляване по Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина се явява голословно.
Изготвена е съдебно – икономическа експертиза, която дава
заключение във варианти според придобивната стойност на недвижимия
имот. С оглед на това, че експертизата е включила като разход за лицата
сумата от 66101,19 лв., представляваща вноски и преводи по банкови сметки,
настоящият състав счита, че същата не може да бъде възприета безусловно и
сумата, изчислена от вещото лице като нетен доход, имущество и
несъответствие следва да бъде коригирана, според приетото от съда.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
мотивира следните правни изводи:
За да бъде уважено искането за отнемане на незаконно придобито
имущество през проверявания период от 20.02.2007 г. до 20.02.2017 г. за С. Г.
и от началото на 2010 г. до 20.02.2017 г. за М. Г., по реда на този закон следва
да е установено, че са налице основанията на чл. 1, ал. 2 и чл. 21, ал. 2
ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 5, ал. 1 и 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, приложими по
силата на пар. 5, ал. 2 ПРЗ на ЗПКОНПИ, но имащи идентично съдържание.
По смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ незаконно придобито имущество е това,
за придобиването на което не е установен законен източник. Законодателят е
16
визирал една оборима презумпция, че липсата на законен източник на доходи
предполага, че имуществото е незаконно придобито и в тежест на ответника е
да обори тази презумпция.
Безспорно е по делото е установено, че ответникът Г. е признат за
виновен с одобрено споразумение по НОХД № 523/2017 г. на Окръжен съд
Русе за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, включено в обхвата на
разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 25 ЗПКОНПИ, за което надлежно е
започнала проверка и впоследствие – образувано производство за
установяване на незаконно придобито имущество. Установено е по делото
наличното имущество, придобито преди началото на проверявания период, с
което са реализирани сделки и съответно са получени приходи от страна на
ответника Г., както и е установено наличното имущество в края на периода.
Събрани са данни за преминалото имущество през изследвания период, от
който са реализирани доходи или разходи. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗПКОНПИ
незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност
към момента на неговото придобиване или отчуждаване. Доколкото
отразеното в представените договори за покупко-продажба на МПС няма
обвързваща сила за трети лица, включително и за държавата, тя не е
обвързана от цената, вписана в титула за собственост и спрямо нея
релевантни за придобиване на имуществото са пазарните стойности към
момента на осъществяване на придобивния способ – чл. 148, ал. 2 ЗПКОНПИ.
По отношение на придобития недвижим имот, закупен от М. Г. от нейната
майка С. Г., Комисията не оспорва стойността, посочена в нотариалния акт, с
оглед на това, че сделката е между роднини по права линия и имотът е
обременен с вещна тежест – запазено право на ползване.
Изводът за липса, съответно наличие на законен източник за
придобиване на посоченото имущество се налага от икономическия анализ за
финансовото състояние на ответника през проверявания период като
установените нетни доходи се съпоставят по размер с притежаваното
имущество. За да е придобито незаконно наличното в края на проверявания
период имущество, неговата придобивна стойност трябва да превишава с
повече от 150000 лв. сумата от възмездно отчужденото имущество,
притежавано от лицето в началото на изследвания период и неговите доходи
през същия период, след приспадане на направените разходи за неговата и на
17
семейството му издръжка – чл. 107, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ и пар. 1, т. 3 ДР на
ЗПКОНПИ. В мотивите на решение № 13/13.10.2012 г. на Конституционния
съд е посочено, че на изследване подлежи имуществото, с което
проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период,
увеличението му през същия период от законни източници /трудова дейност,
частно предприемачество, наследяване, сделки и др./, направените през това
време разходи и възникналите задължения. Ако на тази основа се установи
значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните
източници на забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на
забогатяване е незаконен. Имущество по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР на
ЗПКОНПИ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална,
движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически
документи, доказващи правото на собственост или други права върху него.
Дефиницията, дадена в пар. 1, т. 8 ДР на ЗПКОНПИ за нетни доходи,
определя същите като доходи, приходи или източници на финансиране,
намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му, а обичайни разходи
законът дефинира като разходите за издръжка на лицето и на членовете на
семейството му съобразно данните на Националния статистически институт –
пар. 1, т. 9 ДР на ЗПКОНПИ.
Видно от разпоредбата на чл. 141 ЗПКОНПИ в полза на държавата
се отнема само имущество, което е незаконно придобито, но не и приходи или
доходи. За да се постанови отнемане на имуществото, същото трябва да е
налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното
лице или свързаните с него лица. Не може да се отнема равностойността на
имущество, преминало през патримониума на проверяваното лице, което не е
негово притежание в края на проверявания период. Възмездното отчуждаване
на имущество през периода е от значение при наличие на разлика между
придобивната стойност и стойността при отчуждаването – при по-висока
придобивна стойност ще е налице разход, а при по-висока стойност на
отчуждаване, разликата е доход.
В конкретния случай в началото на проверявания период лицето е
доказано да не е разполагало с парична наличност. Същото е разполагало с
недвижим имот по наследство – полска култура, впоследствие продаден,
18
както и с част от недвижим имот, също по наследство, който в хода на
проверката е придобит изцяло безвъзмездно.
В края на проверявания период придобитото от Г. и съжителката му
имущество, с изключение на безвъзмездно придобитото, е както следва:
недвижим имот, придобит от М. Г. в гр. Русе, ул. Чипровци, лек автомобил
Мерцедес, наличности по банкови сметки в общ размер на 7100,30 лв.,
парични средства, намерени в сейф в размер на 4893,26 лв. и парични
средства, намерени в дома му в размер на 1981 лв., лек автомобил Форд Пума,
отчужден в периода на проверката, на стойност 2167,25 лв. Общият размер
на наличното имущество в края на периода възлиза на 28721,71 лв.
Общата стойност на приходите, доходите и източниците на
финансиране се формира от получени средства от трудови правоотношения,
продаден недвижим имот, притежаван в началото на проверявания период, но
отчужден по същото време, получена печалба от играта „Еврофутбол“,
получени доходи от трудова дейност в Англия, както и от продажба на лек
автомобил Форд Пума. Изчислен аритметически размерът им възлиза на
44018,78 лв. Не се доказа от ответниците друг законен доход, придобит на
конкретно основание и в конкретен размер.
Разходите се формират от обичайни разходи, които са в размер на
100528,58 лв. – разходи за издръжка по НСИ и публични задължения.
Направени са и извънредни разходи за погасяване на отпуснатия кредит от
Ганчева, закупен лек автомобил БМВ, с прекратена регистрация към края на
проверката, разход за закупени наркотични вещества, отнети в полза на
държавата по наказателното производство. Общият размер на тези разходи е
7911,04 лв., с което размерът на обичайните и извънредни разходи възлиза на
108439,62 лв.
Нетния доход се определя въз основа на тези стойности и изчислен
аритметически възлиза на -64420,84 лв., или съпоставен с размера на
имуществото несъответствието е в размер на 93142,55 лв. В случая доводът на
КПКОНПИ, че предмет на отнемане могат да бъдат и парични средства,
преминали по банковите сметки на ответниците, но неналични в края на
изследвания период, не може да бъде споделен. Постъпилите суми по банкови
сметки стават част от имуществото на проверяваното лице, тъй като по
19
същество влагането на средства в банка представлява възникване на вземане
на титуляра от банката. Изтеглянето на средства от банковата институция
погасява това вземане, и паричните средства биха продължили да са част от
имуществото в случай, че продължат да съществуват в брой у лицето. При
установяване на обстоятелството, че паричните средства са потребени чрез
трансформирането им в друго имущество или за закупуване на стоки и
услуги за бита, на отнемане би подлежало трансформираното имущество. В
случаите, когато паричните средства са потребени за задоволяване на битови
нужди, действително е налице разход, но тъй като в конкретния случай
потребяването им е в рамките на издръжката на семейството на ответниците,
съгласно НСИ, третирането на паричните средства веднъж като разход за
внасяне по банкова сметка и втори път като разход за издръжка на
семейството, води до двойно санкциониране на лицето, което не съответства
на целта на закона. В този смисъл са Решение № 129/08.06.2015 г. по гр.д. №
5562/2013 г., ІV Г.О., Решение № 263/18.12.2020 г. по гр.д. № 1293/2020 г., ІV
Г.О. на ВКС.
С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че по делото от
събраните доказателства и след направения анализ не е установено
значително несъответствие между имуществото и нетния доход на
ответниците, което надвишава сумата от 150000 лв. по пар. 1, т. 3 ДР към
ЗПКОНПИ, поради което искането за отнемане в полза на държавата на
посочените активи следва да бъде отхвърлено. Тези изводи не съвпадат с
изводите на първостепенния съд, което обуславя отмяната на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в
частта на осъждането на ответниците да заплатят разноски и държавна такса,
като предвид резултата от спора и на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ
КОНПИ следва да заплати на ответниците направените от тях разноски за
първоинстанционното производство в размер на 2000 лв., представляващи
платено адвокатско възнаграждение, както и да заплати по бюджета на
съдебната власт държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 4974,43 лв. КОНПИ следва да заплати на жалбоподателите
направените от тях разноски в размер на 2487,21 лв., представляващи внесена
държавна такса. Други разноски не са направени от жалбоподателите.
20
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 247/10.07.2020 г., постановено по гр.
д. № 575/2018 г. на Окръжен съд Русе, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от КОМИСИЯТА ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА
НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО искове против С. М. Г. ,
ЕГН **********, гр. Русе, ул. ************* и М. Н. Г. , ЕГН ********** от
гр. Русе, ул. ********* искове за отнемане на незаконно придобито
имущество, както следва:
От М. Н. Г.:
– недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 63427.7.112.1.21 по КККР, с адрес гр. Русе, кв. Здравец, ул. ************,
с предназначение жилище, апартамент, с площ 70 кв.м., с прилежаща изба №
18 и 4,24 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж, и пазарна оценка към датата на предявяване на иска – 42974 лв.;
- сумата в размер на 7008,17 евро или 13706,78 лв., представляваща
вноски на каса по сметка – спестовен влог с IBAN BG60PIRB7177**********
EUR, открита в „Банка Пиреос България“ АД, с титуляр М. Н. Г.;
- сумата в размер на 540 щ.д. или 777,60 лв., представляваща вноски
на каса, изтеглени в брой от разплащателна сметка с IBAN BG
49FINV915********** USD, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с
титуляр М. Н. Г.;
- сумата в размер общо на 3926,23 лв., представляваща погасителни
вноски по кредит, усвоен по разплащателна сметка IBAN BG29BINV
94********** BGN, открита в ТБ „Виктория“ ЕАД, с титуляр М. Н. Г.;
- сумата в размер общо на 6455 евро или 12624,88, представляваща
вноски по разплащателна сметка с IBAN BG81ULLS 800********** EUR,
открита в „Обединена Българска Банка“ АД, с титуляр М. Н. Г.;
21
От С. М. Г.:
– лек автомобил Мерцедес Е200, с рег. № Р 75****, рама №
WDB21*********, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска –
2311 лв.;
- сума в размер на 1160,64 евро или 2270 лв., представляваща вноски
на каса по сметка – спестовен влог c IBAN BG 27 PIRB 7177********** EUR,
открита в „Банка Пиреос България“ АД, с титуляр С. М. Г.;
- сума в размер на 15478,70 евро или 30273,70 лв., представляваща
вноски на каса по спестовна сметка с IBAN BG 54 PIRB 717********* EUR,
открита в „Банка Пиреос България“ АД, с титуляр С. М. Г.;
- сумата в размер на 695,15 щ.д. или 1050 лв., представляваща вноски
на каса, изтеглени в брой от разплащателна сметка с IBAN
BG65FINV*********** USD, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с
титуляр С. М. Г.;
- сумата в размер на 2400 евро или 4693,99 лв., представляващи
вноски на каса, изтеглени в брой от разплащателна сметка с IBAN
BG50FINV9150********** EUR, открита в „Първа инвестиционна банка“
АД, с титуляр С. М. Г.;
- сумата в размер на 4893,26 лв., иззета съгласно протокол за
претърсване и изземване от 16.06.2017 г. по ДП № 220/2017 г. на ОД на МВР
Русе от сейф № 0172-801-047, нает от С. М. Г. на 17.09.2014 г. в „Банка
Пиреос България“ АД;
- сумата в размер на 1981 лв., представляваща средства, иззети от
дома на С. Г., съгласно протокол за претърсване и изземване от 30.01.2017 г.
по ДП № 220/2017 г. по описа на ОД на МВР Русе, пр.пр. № 650/2017 г. по
описа на ОП Русе;
- сумата в размер на 2167,25 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил Форд Пума, рег. № Р 21****,
рама № WF0CXX***********;
- сумата в размер на 711 лв., изпратена от С. Г. чрез системата за
22
електронни разплащания „MoneyGram“ на Л. К., като неоснователни.
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО
ИМУЩЕСТВО, с адрес на призоваване гр. В. Търново, пл. Център, 2 да
заплати на С. М. Г. , ЕГН ********** от гр. Русе, ул. ************* и М. Н.
Г., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. ********* сумата от 2000 /две хиляди/
лева, представляваща сторени разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата 2487,21 /две хиляди четиристотин осемдесет
и седем лева и 21 ст./ лева, представляваща разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО
ИМУЩЕСТВО, с адрес на призоваване гр. В. Търново, пл. Център, 2 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 4974,43 /четири
хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и 43 ст./ лева,
представляваща дължима държавна такса за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23