№ 9591
гр. С., 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110163887 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Д. СТ. Т. срещу
„Г..
Д. СТ. Т. е предявила срещу „Г. иск по чл. 224 КТ за сумата от 292 лева – обезщетение
за 5 дни неизползван платен годишен отпуск. Ищцата твърди, че е работила като продавач-
консултант при ответника „Г. по силата на сключен трудов договор в периода от 10.05.2019
г. до 12.10.2020 г. Трудовият договор бил прекратен на 12.10.2020г. със заповед №
23/09.10.2020г. С трудовия договор било определено основно месечно възнаграждение в
размер на 1159,82 лева и 8-часов работен ден при петдневна работна седмица.
По време на съществуващото трудово правоотношение било начислено, но не и
заплатено обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 година в размер
на 292 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
След като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази становището на
страните, съдът прие следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 224 КТ.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: прекратяване на трудовото
правоотношение; наличие на полагаем и неизползван към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение платен годишен отпуск; размер на БТВ за последния отработен
месец от ищеца.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
1
погасяване на дълга.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е изпратил представител в първото по
делото заседание, без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие.
Поради това, и с оглед направеното искане от страна на ищеца, съдът намира, че
следва да се произнесе с неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК.
В тази насока съдът съобрази, че на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Вероятната основателност на иска, съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК се
обосновава от приложените към ИМ писмените доказателства, а именно: трудов договор №
119/10.05.2019г., от който е видно, че на 10.05.2019г. между ищцата Д.Т. и „Г. са възникнали
трудови правоотношение, по силата на които ищцата е приела да изпълнява длъжността
продавач – консултант с основно месечно възнаграждение в размер на 1159,82 лева; заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение № 23/09.10.2020г., от която е видно, че
същото е прекратено, считано от 12.10.2020г., като е разпоредено на ищцата да се изплати
обезщетение по чл. 224, ал. КТ, ако към датата на прекратяване на договора има неизползван
годишен отпуск; копие от трудови книжки на ищцата, от които е видно, че прослуженото
време в предприятието на ответното дружество от страна на ищцата е било 1 година, 4
месеца и 30 дни, а прослуженото време на ищцата в предприятието на предходния
работодател „Д. е 4 години, 6 месеца и 9 дни.
С оглед на това и предвид процесуалното поведение на ответника, съдът счита, че
предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде уважен.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата.
Последната не е направила разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
дължимата ДТ в размер на 50 лева.
Така мотивиран, и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц., да заплати
на Д. СТ. Т. ЕГН ********** с адрес: село Н., ул. „Р. общ. Е., обл. С., по предявения иск с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 292 лева – представляваща неплатено
обезщетение за пет дни неизползван платен годишен отпуск за 2020г., дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Г. с ЕИК . да заплати по сметка на СРС
2
сумата от 50 лева – държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответника, с указания, че в едномесечен срок
от връчването може да поиска неговата отмяна по реда на чл. 240, ал.1 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3