Решение по дело №3947/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11002
Дата: 26 юни 2023 г.
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20231110103947
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11002
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110103947 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК във вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец С.В., ЕИК ***, адрес гр. ***, ***, срещу ответник С. П. Н., ЕГН **********, адрес
гр.***, със съдебен адрес гр.***, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с
решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника ДЪЛЖИ на
ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата 2207,28 лева (двe хиляди двеста и седем лева и 28
стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес гр.
***, за период от 09.06.2020 г. до 11.05.2022 г., ведно със законна лихва за период от
02.09.2022 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, и сумата 84,26 лева (осемдесет и четири лева и 26 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 10.07.2020 г. до 11.05.2022 г., за които суми е издадена
ЗАПОВЕД за изпълнение/ЗИ/ № 26921/23.9.2022г. на парично задължение по ч.гр.д. №
48122/2022г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че за сумите е подал в съда заявление по чл.410 ГПК, като е било
образувано срещу ответника-длъжник ЧГД№ 48122/2022г. по описа на СРС. След
издаването на заповедта, ответникът-длъжник е възразил в срок от получаване на заповедта,
поради което за кредитора-ищец е възникнал интерес за завеждане на иска по чл. 415 ГПК,
поради което моли искът да бъде уважен, като се постанови решение на съда, с което да се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед по реда
на чл.410 ГПК.
1
Твърди се, че с ответника са налице трайно установени фактически отношения,
свързани с предоставяне на ВиК услуги. Поддържа, че по силата на Наредба № 4/14.9.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни
и канализационни системи, получаването на ВиК услуги ставало чрез публично известни
общи условия, одобрени от ДКЕВР, с оглед на което ответникът бил потребител на ВиК
услуги за имот, находящ се в гр. ***, кл.№ **********, договорна/съдебна/сметка №
**********.
Поради изложеното, до съда е направено искане да се уважи предявената искова молба,
като се присъдят сторените разноски в исково и заповедно производство.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна, е подал отговор на ИМ/ОИМ/, в който оспорва исковете
по основание и размер и като погасени по давност, без да се посочва дали цялата сума или
част от нея е погасена по давност.
Оспорва наличието на облигационна връзка между страните в о.с.з. и моли съдът да
промени проекта доклада на делото в този смисъл.
Оспорва, че за процесния период ответника не е отказвал достъп, като твърди, че тези
твърдения на ищеца не са доказани.
Поради изложеното ответникът моли да се отхвърлят исковете.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява, редовно призован.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат по пълномощно, повтаря възраженията си изложени в ИМ, моли
за промяна на доклада по делото, като се оспорва, че страните не са били в облигационна
връзка в процесния период и ответника не е ползвал услугите предоставени от ищеца, така
както е посочено в ИМ.

Съдът, предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и предвид правните
норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
пълномощно за ищеца/л.6/, вн.бележка за доплатена ДТ за исковото п-во /л.7/, справка от
АВп.№ 755497/20.6.2022г. за лицето Н.Н.Н./л.8-9/, показания за самоотчет за 2.7.2020г. и
2.7.2021г./л.10-11/, фактури издадени в период 9.6.2020г.-11.5.2022г./л.13-62/, справка за
КЕП към ИМ/л.63-64/, вносна бележка за доплатена ДТ/л.72/, молба от ответника с вх.
№148847/29.5.2023г./л.99/ и с вх.№153865/1.6.2023г./л.100-102/, пълномощно за
ответника/л.103/.
Прието по делото е като доказателство предхождащото заповедно производство по
ЧГД № 48122/2022г. по опис на СРС, 163-ти състав.
2
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза /л.104-106/, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена,
като страните не са я оспорили, и предвид изнесеното от ВЛ в о.с.з., се установява, че
спорния имот е водоснабден, като отчитането е било на брой обитатели и начисляването на
дължимите суми е по Наредба №4/14.9.2004г. на МРРБ за потребители без индивидуални
водомери, като на всеки три месеца се начислява количество определено в наредбата за брой
обитатели. За спорния период са издадени фактури, приложени към ИМ. Дължимата сума за
спорния период е в размер на 2027,28 лв. и 84,26лв. за лихва за забава. Няма плащания от
страна на ответника.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задълженията си за доставяне на услуги. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже своите
възражения, които е навел с отговора, че не дължи заплащане на претендираните суми от
ищеца.
В разглеждания случай съдът достига до извод, че възражението на ответника, че не е
бил клиент на ищеца, и страните не са в облигационна връзка е основателно и следва да се
уважи, доколкото ищецът не е представил доказателства за собствеността на спорния имот,
защото по делото с ИМ е представена справка от Агенция по вписвания за лице, което не е
ответника. В о.с.з. ответника изрично е възразил, че не е абонат на ищеца и че не е бил в
облигационна връзка с него. В тази връзка, съдът следва да достигне до извод, че не се
доказва по безспорен начин от ищеца, че ответника в спорния период е бил абонат и клиент
на ищеца, и се е ползвал от предоставените услуги в процесния период.
С оглед изложеното иска за главница следва да бъде отхвърлен.
На отхвърляне подлежи и иска за лихва, доколкото се отхвърля иска за главница, а
иска за лихва за забава зависи от уважаването или отхвърлянето на иска за главницата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, на ответника следва да се присъдят разноски по реда на
чл.78, ал.3 ГПК за отхвърлените искове.
Доколкото исковото производство и заповедното производство са едно общо
производство, съдът приема, че за заповедното производство за подадено възражение по
чл.414 ГПК не следва да се присъждат разноски, защото такива следва да се присъдят само
за исковото производство. Ответникът е представил два списъка по чл.80 ГПК с различни
3
посочени суми в тях, но с искане да се присъдят на адв.Любомиров по чл.38 ЗАдвокатурата,
приети и приложени на лист 80 и лист 102 от делото, като в първия списък са искат 400лв.
за главницата и 200лв. за лихвата, а във втория списък са посочени 600лв. за главницата и
400лв. за лихвата. Като се вземе предвид, че лихвата по делото е в размер на 84,26лв., то
адв.хонорар дори в размер на 200лв. се явява прекомерен, затова съдът следва да го уважи в
размер на 50лв. По отношение на адв.хонорар за главница от 2027,28лв., съдът приема, че
минимума по наредба е 502,73лв. като дори този минимум се явява прекомерен, затова
съдът следва да го намали на 400лв., доколкото делото не е с фактическа и правна сложност,
за да се оправдае по-висок размер. Така общо съдът приема, че следва да се присъди
адв.хонорар в размер на 450лв., от които 400лв. за иска за главница и 50лв. за иска за лихва
за забава, като сумата следва да се присъди в полза на адвокат Любомиров.
Списък с разноски ищеца не е представил.

Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от ищец С.В., ЕИК
***, с адрес гр.***, ***, срещу ответник С. П. Н., ЕГН **********, адрес гр.***, със
съдебен адрес гр.*** за приеме за установено между страните, че ответника дължи на
ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ – сумата 2207,28 лева (двe хиляди двеста и седем лева и 28
стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес гр.
***, за период от 09.06.2020 г. до 11.05.2022 г., ведно със законна лихва за период от
02.09.2022 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, и сумата 84,26 лева (осемдесет и четири лева и 26 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 10.07.2020 г. до 11.05.2022 г., за които суми е издадена
ЗАПОВЕД за изпълнение/ЗИ/ № 26921/23.9.2022г. на парично задължение по ч.гр.д. №
48122/2022г. по описа на СРС, на основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК, чл.79 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.В., ЕИК ***, с адрес гр.***, ***, да заплати на адвокат М.Л.Л., ЕГН
**********, с адрес гр.София, гр.*** СУМАТА от 450,00 лева, всичко сторени разноски от
ответника по исковото производство и по заповедното производство по ЧГД № 48122/2022г.
на СРС, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК и чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.

ПРЕПИС да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5