Решение по дело №839/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260148
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 23 септември 2020 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20202120100839
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260148

гр. Бургас, 31.08.2020 год.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

при секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 839 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на уп-равление: гр.Бургас, ул.”Ген. Владимир Вазов” № 3, против З.А.Ч., с ЕГН: **********,***.

Ищецът твърди, че в периода от 06.04.2017г. до 05.10.2018г. е предоставил на от-ветницата услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект, находящ се на горния адрес – абонатен № 809691, на стойност 205.48 лв. Твърди също така, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против нея, въз осно-ва на което е било образувано ч. гр. дело № 10280/2019г. на РС Бургас. По него e била издадена такава за главницата, ведно със законната лихва от 06.12.2019г. до окончател-ното плащане; за сумата 38.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 26.06. 2017г. – 03.12.2019г., както и за деловодните разноски – в размер на 75 лв. Сочи, че за-поведта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и му е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, моли Съда да поста-нови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответницата, чрез особения си представител, оспорва претенциите – излага съоб-ражения, че не са ангажирани доказателства за наличието на сочената в исковата молба облигационна връзка между страните, както и за извършването на услугите, за които са начислени процесните суми. Иска от Съда да ги отхвърли.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за установено следното:

По заявление на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е издадена заповед за из-пълнение по чл.410 от ГПК срещу Ч. за исковите суми по ч.гр. дело № 10280/2019г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск.

Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв – предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба4 от 14.09.2004г.

От приетата по делото Справка по лице, издадена от СВ Бургас /л.64-66/, се уста-новява, че отвеницата е собственик на процесния недвижим имот, адрес: гр.Бургас, ЖК “Меден рудник“, бл.420, вх.9 ет.6, ап. ляв, по силата на правна сделка – покупко-про-дажба, вписана на 12.07.2012г. Ето защо, следва да се приеме, че тя има качеството на потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество, по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба4 от 14.09.2004г., и като такъв – следва да ги заплаща.

От показанията на свидетелката П.У. – служител-инкасатор в ищцовото дружество, обслужваща района, в който се намира водоснабдяваният обект, се устано-вява, че през процесния период, от 06.04.2017г. до 05.10.2018г., апартаментът на Ч. е бил обитаван, а тя е отчитала водомера му с мобилно устройство, лично или по данни на клиентите. В случаите, когато не е имало осигурен достъп, тя е съставяла съответни протоколи, приложени по делото и е начислявала служебни количества – за един човек, въпреки че според данни от съседи в жилището са живели повече лица. От 2019г. апар-тамент не е бил обитаван и вода не е начислявана.

По делото е представена справка-извлечение от отчета с мобилното устройство за обекта, с абонатен № 809691, и издадените в периода от 25.05.2017г. до 25.20.2018г. въз основа на него 15 бр. данъчни фактури, на обща стойност 205.48 лв. Същите, няма спор между страните, са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, което е редовно водено – по тази причина не беше допуснато извършването на ССЕ, и съобразно разпо-редбата на чл.182 от ГПК следва да се ценят като доказателство, досежно отразените в тях обстоятелства по предоставянето на ВиК услугите.

При нейна доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е изпълнила задължението си да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД дъл-жимите суми за предоставените й услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за процесния период.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за главница-та е доказана по основание и по размер, поради което следва да се уважи изцяло.

Върху нея се дължи и законната лихва, считано от 06.12.2019г. – датата на подава-не на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до оконча-телното й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 26.06. 2017г. до 03.12.2019г. в размер на 38.27 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-правените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 100 лв. за ДТ и 150 лв. за юрисконсултски възнаграждения, и 150 лв. – депозит за особен представител.

По изложените съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.А.Ч., с ЕГН: **********,***, че същата дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген. Владимир Вазов” № 3, сумата 205.48 лв., представлява-ща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 06.04.2017г. до 05. 10.2018г. в обект, находящ се на горния адрес с абонатен № 809691, ведно със законна-та лихва считано от 06.12.2019г. до окончателното плащане и сумата 38.27 лв. обезще-тение за забавено плащане за времето от 26.06.2017г. до 03.12.2019г., за които е издаде-на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 10280/2019г. на РС Бургас.

ОСЪЖДА З.А.Ч. да заплати на “Водоснабдяване и канали-зация” ЕАД направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 250 лв. за ДТ и особен представител, и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

 

                                                                                           Съдия: