Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 145
гр.Д.
29.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско
отделение
На трети юни
2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело ***5 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби”
АД-гр.Варна срещу решение №636/13.07.2017 г. по гр.д.№357/2017 г. на Д.кия
районен съд в частта,с която е признато за установено в отношенията между
страните,че Е.Д.Я. с ЕГН ********** не дължи на горното дружество сума от
351,78 лв по фактура №**********/10.01.2017 г.,издадена за сума от 448,56 лв,за
периода от 21.11.2016 г. до 23.12.2016 г. /забел. подадена е била и въззивна
жалба от ищеца по делото Е.Д. Я. ***
срещу горното решение в частта,с която е отхвърлен искът му срещу „Енерго-Про
Продажби” АД-гр.Варна за установяване недължимост на сума по фактура
№**********/12.12.2016 г. в частта за горницата от 162,79 лв до 325,57 лв,но
тази жалба е върната на подателя с влязло в сила разпореждане на ДРС,поради
което не е предмет на настоящото въззивно производство/.Въззивникът счита
първоинстанционното решение за необосновано и незаконосъобразно в атакуваната
му част.Спорът се свеждал до дължимостта на суми по две фактури по редовен
отчет.Районният съд правилно приел,че ищецът по делото Е. Д.Я. не е
единственият наследник на Д. Я. Д.,на чието име били фактурирани
задълженията,поради което отговарял за последните според наследствения си
дял.Неправилното произнасяне касаело задължението по фактурата от 10.01.2017
г.За първия подпериод по тази фактура била доставена енергия на стойност 255 лв
с вкл.ДДС,като от тази сума ищецът Д. дължал половината в размер на 127,50 лв с
вкл.ДДС.Районният съд обаче уважил отрицателния установителен иск за цялата
сума от 255 лв,а следвало да го уважи до размер от 127,50 лв,респ. да го
отхвърли за разликата от 127,50 лв.По отношение на втория подпериод от
цитираната фактура съдът неправилно отхвърлил иска само за сумата от 96,78
лв.Следвало да го отхвърли изцяло за сумата от 193,56 лв с вкл.ДДС.Настоява се
за частична отмяна на първоинстанционното решение в уважената част по иска за
недължимост на сумата по фактурата от 10.01.2017 г.,респ. за отхвърляне на иска
и в частта за горницата от 127,50 лв до 351,78 лв.Претендират се от въззивника
сторените от него разноски в двете инстанции.На основание чл.78 ал.5 от ГПК се
навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,платено от
насрещната страна.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство въззиваемият Е.Д.Я. изразява становище за неоснователност на жалбата
и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната
част.Претендира присъждане на разноски.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 25.07.2017 г.,а жалбата е подадена по пощата на
07.08.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 08.08.2017
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване
на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по
същество,жалбата е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно като постановено
от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,съдържащо
изискуемите по закон реквизити,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в
обжалваната част като постановено по предявен допустим иск предвид наличието на
правен интерес за ищеца по делото да отрече дължимостта на претендирана от
ответното дружество парична сума.Решението на ДРС е и правилно в обжалваната
част,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№357/2017 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба вх.№1759/01.02.2017 г.,уточнена с молба вх.№3698/02.03.2017
г. и в хода на откритото съдебно заседание от 27.04.2017 г. пред ДРС,с която са
предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове на
основание чл.124 ал.1 от ГПК от Е.Д.Я. *** срещу „Енерго-Про Продажби“
АД-гр.Варна за установяване недължимостта на сума в размер на 325,57 лв
/начислена стойност на потребена електрическа енергия за периода от 21.10.2016
г. до 20.11.2016 г. по фактура №**********/12.12.2016 г./ и на сума в размер на
448,56 лв /начислена стойност на потребена електрическа енергия за периода от
21.11.2016 г. до 23.12.2016 г. по фактура №**********/10.01.2017 г./ за обект
на потребление в гр.Д.,ул.“**.“ ***.
С решението си първоинстанционният съд е
признал за установено в отношенията между страните,че ищецът Е.Д.Я. не дължи на
ответното дружество сумата от 162,79 лв по фактура №**********/12.12.2016 г. и
е отхвърлил първия иск в частта за горницата от 162,79 лв до 325,57 лв.В частта
на произнасянето по горния иск за недължимост на сумата от 325,57 лв по
фактурата от 12.12.2016 г. първоинстанционното решение не е обжалвано от
страните и е влязло в сила.С решението на ДРС по втория иск за недължимост на
сумата от 448,56 лв се признава за установено в отношенията между страните,че
ищецът Я. не дължи на дружеството сума от 351,78 лв по фактура
№**********/10.01.2017 г.,като искът е отхвърлен в частта за горницата от
351,78 лв до 448,56 лв.Първоинстанционното решение се обжалва от ответника по
делото „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна само в частта,с която този иск е
уважен в частта за горницата от 127,50 лв до 351,78 лв.Следователно в частта на
произнасянето,с която вторият иск е уважен до размер на 127,50 лв,решението не
е обжалвано и е влязло в сила,респ. същото е влязло в сила и в частта на
отхвърляне на иска за горницата от 351,78 лв до 448,56 лв.
Предмет на въззивното производство е
само искът за установяване недължимост на сума в размер на горницата от 127,50
лв до 351,78 лв,т.е. на сума от 224,28 лв,по фактурата от 10.01.2017 г.
С оглед силата на пресъдено нещо на
влязлата в сила част от първоинстанционното решение следва да се приеме за
установено и неподлежащо на пререшаване,оспорване и обсъждане в рамките на
настоящото въззивно производство,че през целия процесен период,за който е
начислена потребена електрическа енергия за обекта в гр.Д.,ул.“***.“ ***,ищецът
Е.Д.Я. е имал качеството на потребител на електрическа енергия и е бил обвързан
с облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия с ответното
дружество "Енерго-Про Продажби“ АД за горния обект в гр.Д..Безспорно е
установено по делото,че първоначален потребител за този имот е бил
наследодателят на ищеца Д. Я. Д.,който след смъртта си е оставил двама
наследници по закон-низходящи Е.Д.Я. /ищец по делото/ и Е.Д.Я.,като именно
последните двама отговарят за възникналите задължения в равни дялове,доколкото
двамата са съсобственици в равни части на обекта в гр.Д.,ул.“***.“ *** по
наследяване от своя баща Д. Я. Д..
На 16.12.2016 г. служители на „Енерго-Про Мрежи" АД /сега с
променено наименование „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна/ са извършили
проверка на СТИ-битов електромер фабр.№1114021262431550,монтиран в процесния
обект,за която проверка е съставен констативен протокол №12143239/16.12.2016 г.При
проверката са отчетени следните показания на електромера:6687 kWh по първа (нощна) тарифа и 25108 kWh по втора (дневна) тарифа.В протокола е вписано,че
липсва ведомствена пломба /“стопена“/,както и че е стопен клемният блок.Няма
данни за установена грешка в измерването посредством преносим еталонен уред.Електромерът
е демонтиран поради неизправност-стопен клемен блок.Монтиран е нов електромер с
показания 0 kWh по двата тарифни регистъра.
От заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява,че количествата
електрическа енергия,начислени в двете процесни фактури за периода по тях от
21.10.2016 г. до 23.12.2016 г.,са получени като разлика между нови и стари
показания на СТИ,т.е. са в резултат на редовни отчети,а не вследствие корекционна
процедура.Фактурите са издадени въз основа на записвания по отчет и данните в
процесния констативен протокол от 16.12.2016 г.Количествата потребена
електрическа енергия в обекта на ищеца са правилно остойностени съобразно
утвърдените от КЕВР цени за съответния период.
В откритото съдебно заседание на
12.06.2017 г. пред ДРС вещото лице пояснява,че в случая смяната на СТИ с ново
на дата 16.12.2016 г. се е наложила поради установена техническа неизправност
на електромера.В констативния протокол от последната дата е посочено,че е
установен
стопен клемен блок,но не е прецизирано дали е била стопена само пластмасата или
е бил стопен и самият метал на клемите.Стопяването на клемен блок е последица
от нагряване.При такава повишена температура над нормалната е възможно според
вещото лице вътре в схемата да се повредят някои полупроводникови елементи,вследствие
на което електромерът да започне да отчита грешно при отрицателна или
положителна грешка в измерването.Дали е имало такова грешно измерване обаче
според експерта може да се установи само с метрологична експертиза,каквато в
случая не е извършена.Според разпитаните по делото като свидетели двама
служители на „Енерго-Про Мрежи” АД,извършили проверката и подменили стария електромер с
нов,Г. В. Х. и И. А. Д. в случая електромерът в обекта на ищеца е отразявал
показания на дисплея,т.е. е бил с
работещ дисплей,поради което не е бил поставен в специален плик и не е бил
предаден за метрологична експертиза.
Фактурата от
10.01.2017 г. отчита енергията за два подпериода-от 21.11.2016 г. до 16.12.2016
г. /дата на демонтиране на старото повредено СТИ,т.е. период преди монтиране на
ново СТИ/ и от 17.12.2016 г. до 23.12.2016 г. /период след монтиране на новото
СТИ/.През първия подпериод е отчетена и начислена потребена електрическа
енергия на стойност 255 лв с вкл.ДДС.През втория подпериод е отчетена и
начислена енергия на стойност 193,56 лв с вкл.ДДС.Ищецът Я. оспорва верността
на отчетените на 16.12.2016 г. чрез демонтирания електромер количества
ел.енергия,като счита последните за твърде завишени поради неправилно отчитане
чрез повредения електромер.
При
отрицателен установителен иск за недължимост на вземане тежестта за доказване
съществуването на оспореното от ищеца парично вземане е на ответника-в случая
на „Енерго-Про Продажби“ АД.Дружеството следва да докаже,че през подпериода
21.11.2016 г.-16.12.2016 г. в обекта на ищеца е функционирал изправен електромер,който
точно и без грешки е отчитал потребената ел.енергия.Безспорно е установено по
делото,че предходното СТИ в обекта е било демонтирано на 16.12.2016 г. именно
поради констатирана от служителите на електроразпределителното дружество
повреда в него-стопен клемен блок-по сигнал,подаден от брата на ищеца Е.Я.,за
липса на електрозахранване в имота.Задължение на дружеството е да удостовери,че
СТИ въпреки горната повреда е отчитало правилно консумираната от абоната
ел.енергия през периода 21.11.2016 г.-16.12.2016 г.В подкрепа на този факт
доказателства не са представени.Изтъкнатият от свидетелите факт,че дисплеят на
СТИ е работел и е давал отчетени показания за количества енергия,не означава
автоматично,че отчитането е било адекватно.Според действащите през горния
подпериод Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013
г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с
изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ,като и последните са отменени с
решение №2315/21.02.2018 г. по адм.д.№3879/2017 г. на ВАС,ДВ бр.97/23.11.2018
г.,и в частност според разпоредбата на чл.47 ал.5 от ПИКЕЕ /отм./,все още в
действие преди и към датата на проверката /16.12.2016 г./,когато при проверката
се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на СТИ с нормираните,нарушения в целостта и/или функционалността на
измервателната система,добавяне на чужд за системата елемент,СТИ се демонтира и
се поставя в безшевен чувал,който се затваря с пломба със знака на оператора на
съответната мрежа и уникален номер.Операторът изпраща демонтираното СТИ на
компетентен орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на
проверката.В случая горната процедура не е спазена въпреки констатираната
повреда в клемния блок,която според вещото лице В.Ч.по допуснатата СТЕ е
възможно да е обуславяла грешка в измерването на потребената ел.енергия.Не е
изготвена метрологична експертиза за оценка състоянието на процесното СТИ и не
е доказано повредата в клемния блок да е била без значение за правилното
отчитане на енергията в обекта на ищеца,в частност не е доказано от ответното
дружество,че въпреки повредата СТИ е отчитало правилно /без положителна или
отрицателна грешка в измерването/ количествата ел.енергия в обекта на ищеца.При
това положение не може да се вмени в задължение на ищеца Я. да заплати
стойността на отчетеното с демонтирания повреден електромер през подпериода 21.11.2016 г.-16.12.2016 г. количество енергия на
стойност 255 лв с вкл.ДДС.Горната сума е недължима от ищеца.Отчетеното вече с
новомонтирания изправен електромер през следващия подпериод 17.12.2016
г.-23.12.2016 г. количество ел.енергия на стойност 193,56 лв с вкл.ДДС е
дължимо за процесния обект на потребление,но не само от ищеца Е.Я.,а и от
другия наследник Е.Я.,тъй като и двамата са потребители за процесния обект и
участват в равни части в задълженията за съсобствения им имот,който притежават
при квоти от по 1/2 ид.ч. от съсобствеността.Ищецът Е.Я. отговаря за половината
от задължението,т.е. дължи сума в размер на 96,78 лв с ДДС.Останалата част от
вземането в размер на 96,78 лв с ДДС е недължима от Е.Я. /дължи се от Е.Я./.Така
като краен резултат ищецът Е.Я. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сума в
размер на 351,78 лв /255 лв с ДДС + 96,78 лв с ДДС/ по фактурата от 10.01.2017
г.Искът за установяване недължимост на сумата от 448,56 лв по фактурата от
10.01.2017 г. е основателен до размер от 351,78 лв и правилно и обосновано
първоинстанционният съд е признал за установено в отношенията между страните недължимост
от Я. на последната сума.В обжалваната част първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
от спора в настоящата инстанция на въззивника и ответник по делото „Енерго-Про
Продажби“ АД не следва да се присъждат допълнителни разноски за първата
инстанция /не се постановява от ДОС допълнително отхвърляне на иска за
недължимост на сумата по фактурата от 10.01.2017 г. в друга част/.Поради
оставяне на въззивната жалба без уважение въззивникът няма право на разноски за
въззивната инстанция и такива не следва да му се присъждат.
Право на
разноски за въззивната инстанция по повод защитата му срещу жалбата на
„Енерго-Про Продажби“ АД има въззиваемият Е.Д.Я.,който изрично е претендирал
такива с отговора на въззивната жалба,но разноски не следва да му се
присъдят,тъй като липсват доказателства да са били реално сторени в
производството пред ДОС.
Водим от
гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№636/13.07.2017 г. по гр.д.№357/2017 г. на Д.кия районен съд в частта,с която е
признато за установено в отношенията между страните,че Е.Д.Я. с ЕГН **********
не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна сумата от 351,78 лв /в частност
сума в частта за горницата от 127,50 лв до 351,78 лв/ по фактура
№**********/10.01.2017 г.,издадена за сума от 448,56 лв,за периода от
21.11.2016 г. до 23.12.2016 г.
В останалата
част решението на Д.кия районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.