Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 19.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
VІІ граждански състав в
открито заседание, на четиринадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдия Банкова
гражданско дело № 3374 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Постъпила е искова молба от А.В. ***
против “Ч.Е.Б.”АД-София. Твърди се, че ищецът на 19.01.2006г. придобил с договор за дарение от
баба си Ц. *** 4/6 ид.ч. от собствеността на следния недвижим имот: 1/4 ид.ч.
от УПИ ***в кв.207, целият с площ от 425 кв.м., с административен адрес: ***,
заедно с втория етаж на построената в него масивна двуетажна жилищна сграда,
съставляващ самостоятелно жилище, заедно с 1/2 ид.ч. от мазата и тавана и 1/4
ид.ч. от построената стара къща долепена до двуетажната къща, при съседи
подробно описани в нот. акт № 43, том I, рег. 341, дело № 17/2006г. на нотариус
***на нот. камара. Твърди се, че имотът е наследствен от дядо му ***С.. Негови
наследници по закон са освен баба му Ц. *** също и баща му ***С. и чичо му ***С..Посачва
се, че бащата на ищеца- В. С.- починал на 13.01.2019г. и оставил за единствен
наследник А.С., при което придобил още 1/6 ид.ч. от имота. Чичо му Н. С. починал
на 23.02.2019г. и оставил за наследник братовчед му ***С.. На 11.06.2019г. с
братовчед му Б. С. сключили договор за доброволна делба, по силата на който
придобил и последната 1/6 ид.ч. от гореописания имот. След сключването на
договора за доброволна делба отишъл да сменя партидата в „Ч.Е.Б.” АД, тъй като
разбрал, че партидата се води на името на чичото Н. С.. От дружеството му отказаха
да сменят (открият нова или прехвърлят
старата) партидата и да му входират молбата. През юни месец заминал за Франция,
където постоянно живее и след като се върнал отново направил опити да сменя
партидата, но от дружеството му казали, че има неплатени задължения, които към
края на м. ноември 2019г. възлизат на 867,66 лв. главница и 102,83 лв. лихва и
че трябва да ги заплати за да му сменят партидата на негово име. Наложило се да
заведе дело срещу ответното дружество, в хода на което се установило, че
въпросната претенция е за отделни периоди, включени в по широк период от
17.03.2018г. до 12.06.2019г. Първоначално фактурите са издадени на името на
чичото ***С., който според ответното дружество е бил негов клиент. Впоследствие
са издадени от ответното дружество нови фактури на името на ищеца, както
следва: фактура № **********/16.03.2020г. за период от 17.03.2018г. до
28.03.2018г., по която се дължи сумата 174,97 лв. главница; фактура №
**********/16.03,2020г. за период от 15.04.2018г. до 15.05.2018г., по която се
дължи сумата 33,65 лв. главница; фактура № **********/16.03.2020г. за период от
16.05.2018г. до 13.06.2018г., по която се дължи сумата 6,83 лв. главница;
фактура № **********/16.03,2020г. за период от 14.06.2018г. до 25.06.2018г., по
която се дължи сумата 6,89 лв. главница; фактура № **********/16.03.2020г. за
период от 14.07.2018г. до 13.08.2018г„ по която се дължи сумата 5,83 лв.
главница; фактура №**********/16.03.2020г. за период от 14.08.2018г. до 12.09.2018г.,
по която се дължи сумата 1,79 лв. главница; фактура №**********/16.03.2020г. за
период от 13.09.2018г. до 26.09.2018г., по която се дължи сумата 4,94 лв. главница;
фактура №**********/16.03.2020г. за период от 15.12.2018г. до 14.01.2019г., по
която се дължи сумата от 200,74 лв. главница; фактура №**********/16.03.2020г.
за период от 15.01.2019г. до 13.02.2019г., по която се дължи сумата 259,45 лв.
главница; фактура №**********/16.03.2020г. за период от 14.02.2019г. до
15.03.2019г., по която се дължи сумата 172,57 лв. главница. Фактурите на негово
име са издадени много след изтичането на предвидения в ЗДДС срок от 5 дни от
датата на данъчното събитие, в който трябва да бъде издадена фактурата.
Претенцията на ответното дружество за лихвите по периоди е както следва: от
18.05.2018г. до19.02.2020г. сумата 30,7 лв. лихва по фактура № *********; от
16.06.2018г. до 19.02.2020г. сумата от 5,64 лв. лихва по фактура № *********;
от 14.07.2018г. до 19.02.2020г. сумата от 1,1 лв. лихва по фактура №*********;
от 14.08.2018г. до 19.02.2020г. сумата от 1,04 лв. лихва по фактура №
*********; от 15.09.2018г. до 19.02.2020г. сумата от 0,85 лв. лихва по фактура
№*********; от 16.10.2018г. до 19.02.2020г. сумата от 0,24 лв. лихва по фактура
№ *********; от 16.11.2018г. до 19.02.2020г. сумата от 0,37 лв. лихва по
фактура №*********; от 15.02.2019г. до 19.02.2020г. сумата от 15,00 лв. лихва
по фактура №*********; от 15.03.2019г. до 19.02.2020г. сумата от 19,39 лв.
лихва по фактура № *********; от 16.04.2019г. до 19.02.2020г. сумата от 12,89
лв. лихва по фактура № *********; от 15.08.2017г. до 14.09.2017г. сумата от
0,03 лв. лихва по фактура №*********; от 17.04.2018г. до 12.06.2019г. сумата от
2,06 лв. лихва по фактура №*********. В приложената справка за задълженията
горепосочените фактури за лихвите са издадени на името на ***С., но всъщност
претенцията е насочена към ищеца. Дружеството основава своята претенция на
обстоятелството, че съгласно общите условия на „Ч.Е.Б.” АД потребител на ел.
енергия е собственикът или ползвателят на обекта, включен към електропреносната
мрежа. Според ответното дружество това е достатъчно той да е обвързан и да
дължи заплащане на ползваната ел. енергия. Според нас, за да възникне
облигационна връзка това не е достатъчно. Според същите общи условия е
предвидено, че трябва да се подаде заявление до доставчика на ел. енергия. Към
въпросното заявление трябва да се приложат редица други документи, като
например документи доказващи собствеността или вещното право на ползване,
съгласие с общите условия на дружеството, декларация, че останалите
съсобственици са съгласни партидата да бъде открита на името на подалия
заявлението съсобственик и др. Именно подаването на въпросното заявление за
включване към мрежата е условие да възникне договорно отношение между
дружеството и неговите клиенти. Такова отношение не възниква автоматично, само
защото някой е собственик на електрифициран имот. В ЗЗП е предвидено никой
потребител да не може да бъде принуден да ползва дадени услуги ако не е поискал
това. В случая е нужно изрично заявление на потребителя на услугите. Ищецът А. С.
никога не е подавал заявление за откриване на партида пред ответното дружество.
Правил е такива опити, но му е било отказано. Вместо това дружеството се опитва
да му припише чужди задължения на неговия чичо Н. ***. През времето, когато са
натрупани въпросните задължения, ищецът А. С. не е бил абонат на „Ч.Е.Б.” АД за
горепосочения имот. Освен казаното до тук следва да подчертаем, че за периода,
за който ответното дружество претендира горепосочените суми ищецът А. С. е бил
собственик на 5/6 ид.ч. от имота. Другата 1/6 ид.ч. е принадлежала на покойния
му чичо Н. С.. Съсобствениците на имота не са солидарни длъжници за
задължението към „Ч.Е.Б.” АД. Такава солидарност може да възникне само ако е
предвидена в закона с изрична разпоредба или ако е уговорена между страните. И
двете от тези хипотези обаче не са налице.
Предвид
гореизложеното моли: Да се признае за установено по отношение на ответника, че
не дължи сумата от 867,66 лв. главница и 102,83 лв. лихва, така както са
посочени по периоди и размери в основанието на исковата молба, както и да осъди
ответника да му заплати разноските по водене на делото.
За ответникът е депозиран
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции,
като са развити подробни съображения.
Съдът като прецени
събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Безспорно
е по делото и това е видно от представените преписи на лицензии № Л – 135 –
11/29.11.2006 г. и № Л – 135 – 07/13.08.2004 г., издадени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, че на „Ч.Е.Б.” АД е дадена лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия за срок до 13.08.2039г., а на „Чез
Разпределение България” АД за разпределение на електрическа енергия за срок от
35 години. Представени са по делото и Сертификат, че е са публикувани ОУ в ДВ, преписи
на Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи
на “Чез Разпределение България” АД и Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на “Ч.Е.Б.” АД. От приложените преписи на решения № ОУ
– 056 от 07.11.2007 г. и №ОУ-059/07.11.2007г., издадени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране се установява, че със същите са одобрени Общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през разпределителната
мрежа с потребителите на крайните снабдители на “Електроразпределение –
Столично” АД, както и общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на “Ч.е.Б.” АД. Общите условия на двете дружества са публикувани в брой
229 от 26.11.2007 г. на вестник “Посредник и бр. 927 от същата дата на вестник
“Телеграф”, което се установява от два броя сертификати, издадени от Издателска
къща “Фортуна прес” ООД и вестник “Телеграф”.
Спорно е дали ищецът е
страна по договор договор за доставка на електрическа енергия, дължи ли
посочените суми за посочения период.
При установената въз основа
на обсъдените доказателства фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи :
Видно
от НА №39, том втори , дело К-305/1990г. , е че ***С. е бил собственик на втори етаж на сграда , находяща са на ***. Същият
е починал на 10.06.2004г. и оставил за наследници *** *** – съпруга, ***– син –
поч. 13.01.2019г.От своя страна *** С. оставил за наследници А.С. и ***С.-
поч.23.02.2019г. и оставил син *** С..Видно
от нотариален акт от 2006г. за дарение
от *** е дарила А. с „86 ид.
части от недвижим имот:1/4 ид част от УЦИ, заедно с втори етаж.Приложен е
договор за доброволна делба между А. и ***, от който е видно, че А. е
придобил: 1/4 ид.ч. от УПИ VII- 3738 в кв. 207, целият е площ от 425 кв.м., с
административен адрес: ***, заедно с втория етаж на построената в него масивна
двуетажна жилищна сграда, съставляващ самостоятелно жилище, заедно с 1/2 ид.ч.
от мазата и тавана и 1/4 ид.ч. от построената стара къща долепена до
двуетажната къща, при съседи, подробно описани в нотариалните актове, като ***
е запазила правото на ползване.
Същият имот е бил електрифициран. Партидата се
е водила на чичото на ищеца ***С.. На негово име са били издавани и фактурите
за ползваната ел. енергия. Собственик или ползвател на имота на основание чл.4,
ал.2 от ОУ, се явяват потребители. Общите
условия па договорите за продажба на електрическа енергия па „Ч.Е.Б.” АД и
които са общоизвестнн и са публикувани в
редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемаме от страна па потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка
па електрическа енергия за процесния период.
Основно задължение ,
съгласно чл.13, е всеки потребител да заплаща използвана ел. енергия От данните по делото не става ясно, че именно
ищецът е потребител на ел. енергията за претендирания период, тъй като от една
страна *** си е запазила правота на ползване на имота и няма данни да е
починала, а от друга страна чичото, който също е бил собственик, е починал през
2019г.
На следващо място:От назначената
техническа експертиза за имотите на ***, се установява, че има само един общ
електромер. На въпросния адрес има още два имота, находящи се на първия етаж в
сграда № 1 и в сграда № 2, видно от представената скица. При това положение, не
може да се установи с категоричност какво количество енергия е потребено за
процесния имот – ет.2.Ответното дружество не би могло да претендира цялата
дължима сума от един от съсобствениците, тъй като задължението е разделно, а не
солидарно. Отделните съсобственици не са солидарни длъжници, защото солидарност
може да възникне само когато е уговорена между страните или по силата на
закона. В случая не следва да намери приложение чл.304 ТЗ, който предвижда, че
лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се
смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго, защото
потребителската продажба не се счита за търговска сделка (чл.318, ал.2 ТЗ).
Предвид изложеното съдът счита, че предявените
искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на
процесното вземане са основателни и доказани и следва да се уважат.
Останалите възражения и
доказателства не следва да се обсъждат, като неотносими.
С оглед изхода на спора
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца направените от него деловодни разноски 100лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено на осн чл.124, ал.1 от ГПК, че А.В.С., ЕГН**********, НЕ ДЪЛЖИ на
“Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК*** сума в размер на
867,66лв.главница за ползвана и незаплатена ел. енергия за периода
17.03.2018г.-15.03.2019г. и лихва в размер на 102,83 лева. за периода
15.04.2018г.-19.02.2020г.
ОСЪЖДА“ Ч.Е.Б.” АД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на А.В.С., ЕГН**********, сумата 100 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: