Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по искова молба на "С. М.”-гр.В. Т. срещу „Т. E.” Е. /в несъстоятелност /– гр. Е., с която е предявен иск с правно основание чл.694 ал.1 предл. 1 от ТЗ. С исковата молба се твърди, че видно от фактури № 324 от 26.04.2006 г. и № 337 от 25.08.2006 г. ищецът е извършил строително- ремонтни работи на хотел „E.” за сметка на ответника, за сумата 30 589,12 лв. по фактура № 324 и 13927,08 лв.-по фактура № 337. Сочи се, че ответникът е изпълнил частично задълженията си по двете фактури, като е изплатил на ищеца сумите от 10 589,12 лева -по първата фактура и 1 121, 18 лева - по втората фактура. Сочи се и че на 01.03.2010 г. между ищеца и ответника е подписано споразумение, съгласно което ответникът признава вземането на ищеца и се задължава да изплати по фактура № 324-20 000 лева и по фактура № 337- 12 805,90 лева, или сумата по двете фактури на обща стойност 32 805, 90 лева по график, както следва: до 31.12. 2010 г. – 10 000 лева; до 31.12. 2011 г. - 10 000 лева и до 31.12. 2012 г. - 12 805, 90 лева. Твърди се, че въпреки настъпилия падеж, сумата не е изплатена от ответника. Твърди се и, че с определение от 20.06.2014 г. по гр. дело № 342/ 2012 г. по описа на ВТОС е оставено без уважение възражението на кредитора-ищеца срещу отказа за включване на процесното задължение в списъците с приетите вземания. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 32 805,90 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендира разноски. В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В съдебно заседание синдикът М.Б. оспорва иска изцяло. Направено е правопогасяващо възражение - за изтекла погасителна давност, тъй като фактурите, въз основа на които е сключено споразумението, са с дата на издаване 2006г. Освен това се сочи, че към молбата, която е подадена в производството по несъстоятелност от ищеца, както и в подаденото от него възражение, не е приложен като документ цитираното в искова молба споразумение, което е приложено към настоящото дело. Оспорено е съдържанието на представеното споразумение като антидатирано с твърдения, че то се представя сега с цел обслужване на настоящото производство. Моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. Съдът като взе предвид становището на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на производството, въведен с исковата молба, е предявена по реда и на основание чл.694, ал.1 от ТЗ искова претенция-положителен установителен иск за съществуване и дължимост на неприето вземане, предявено от ищеца в производство по несъстоятелност на ответника, който е обявен за неплатежоспособен. Предявеният иск е процесуално допустим: налице е правен интерес за ищеца от предявяването на иска, същият е предявен от надлежна страна против надлежна страна, в законоустановения срок за това, посочен в чл.694 ал.1 ТЗ. Искът е основателен по следните съображения: При направената служебна справка по гр.д. № 342/ 2012г. по описа на ВТОС, се установява, че ищецът е предявил вземане, което синдикът не е включил в списъка на приетите вземания, а го е включил в списъка на неприетите вземания. Ищецът е подал възражение против включване на предявеното вземане в списъка на неприетите вземания и невключването му в списъка на приетите вземания. Възражението на ищцовото дружество е оставено без уважение с влязло в сила определение, постановено по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ. Тези обстоятелства не се спорят от страните. Видно от показанията на св. М. П. М., които съдът кредитира, предвид тяхната безпротиворечивост, правдивост, лично възприемане на фактите, и с оглед липсата на данни за заинтересованост на свидетеля, се установява, че същият е работил като счетоводител на ответното дружество с управител Й.Й., и познава представляващия ищцовото дружество като контрагент на ответното. Свидетелят излага, че знае за подписано между двете дружества споразумение за уреждане на взаъимоотношенията им, което касаело извършено строителство от ищеца в полза на ответника, и тъй като не били платени веднага дължимите суми за това, те сключили споразумение за разсрочено плащане, каквато била практиката тогава. Сочи, че това споразумение датирало от 2009г.-2010г., като той го изготвил, било за сумата 30000лв. Свидетелят сочи, че не е предоставил на синдика споразумението, тъй като то не е обект на счетоводството, а такъв обект е фактурата, която не е платена, и която е предоставил на синдика. Сочи и че когато синдикът му е изискал документи, това споразумение е съществувало, но в счетоводните книжа го нямало, само фактурите били там. Видно от пирложеното по делото споразумение от 01.03.2010г., страните по делото са се споразумели за следното: ответното дружество признава вземането на ищцовото дружество по фактури № 324 от 26.04.2006г. за сумата 20000лв. и № 337 от 25.08.2006г. за сумата 12805,90 лв. и се задължава да изплати сумата по двете фактури 32805,90 лв. по график: до 31.12.2010г.-10000лв., до 31.12.2011г.-10000лв. и до 31.12.2012г.-12805,90 лв. По делото са приложени двете фактури, от които се вижда, че същите са издÓдени от ищеца на ответника за посочените в споразумението суми и с основание за издаването им-изпълнени строително-ремонтни работи на хотел "E." -У."О." № *. Процесното споразумение е частен документ, чиято автентичност не е оспорена, и предвид на това и с оглед разпоредбата на чл.180 от ГПК съдът приема, че изявленията, които се съдържат в него са направени от лицата, вписани в него. Споразумението съдържа признаване на вземания и изявления за поето задължение тези вземания да се изплатят на определени дати и в определени размери, посочени по-горе. В частта, в която документът съдържа волеизявление за поемане на задължение, същият е частен диспозитивен документ. Като автентичен, притежаващ формална доказателствена сила, притежава и обвързваща доказателствена сила за съдържанието на волеизявленията, които материализира, защото не може да бъде верен или неверен, поради естеството на волеизявлението, което материализира. Щом е налице формалната доказателствена сила-документът е автентичен, то е установено, че волеизявленията на страните са такива, каквито са изложени в него. В частта, в която документът съдържа признаване на вземанията, е частен удостоверителен документ. Съдът не е обвързан с материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ /удостоверителен/ документ, съдържащ неизгодни за издателя си факти, и следва да я прецени съобразно всички обстоятелства, установени чрез събраните по делото доказателствени средства. Като взе предвид обвързващата материална доказателствена сила на процесното споразумение, посочена по-горе, и като взе предвид съдържанието на другите събрани по делото писмени доказателства-цитираните две фактури, като взе предвид и фактите, които се установяват чрез депозираните по делото свидетелски показания, и като съобрази обстоятелството, че чрез всички посочени по-горе доказателствени средства се установяват едни и същи факти, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът за извършени от него СМР в полза на ответника, му е издал цитираните две фактури за посочените в тях суми, които са вписани в процесното споразумение; ответното дружество е приело извършените СМР, подписвайки фактурите като получател, чрез управителя в качеството му на представляващ дружеството и в качеството на едноличен собственик на капитала, и е поел задължение тези суми да бъдат изплатени на вносителя им на дати и в размери, посочени в процесното споразумение. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: За да бъде уважен предявен по реда и на основание чл.694, ал.1 от ТЗ положителен установителен иск за съществуване и дължимост на вземане чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено при условията на кумулативност осъществяване на следния фактически състав: предявено от ищеца и неприето вземане в производство по несъстоятелност с длъжник – ответникът; осъществяване на юридическия факт или на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпила изискуемост. В настоящия казус по отношение на претендираното вземане са налице всички изискуеми елементи от посочения фактически състав. Предвид посочените и обсъдени по-горе доказателства следва да се приеме, че е възникнало процесното вземане за сумата общо 32805,90 лв., за което са издадени двете фактури и е сключено споразумението. Ответникът обосновава твърденията си за недължимост на вземането с възражение, че същите са погасени по давност. Възражението е неоснователно по следните съображения: процесното притезание попада в категорията притезания, които се погасяват с изтичане на пет годишен давностен срок-аргумент от разпоредбите на чл.110 от ЗЗД и чл.111 от ЗЗД. Давността започва да тече, считано от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо-аргумент от чл.114, ал.1 от ЗЗД. В настоящия казус изискуемостта на вземането е настъпила считано от датите, които са вписани в процесното споразумение-аргумент от разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, поради което давността е започнала да тече, считано от тези дати, а именно: 31.12.2010 г. - 10 000 лв.; 31.12.2011 г. - 10 000 лв.; 31.12.2012 г. - 12 805,90 лв.Исковата претенция е предявена на 30.06.2014 г., което обосновава извода, че петгодишната погасителна давност не е изтекла и възражението за погасяване по давност на исковите претенции е неоснователно. По изложените съображение вземанията, предмет на процесното споразумение, освен, че са възникнали, съществуват към настоящия момент и са дължими от ответника. Поради което предявената искова претенция по отношение на това вземане е основателна и следва да бъде уважена. При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковите претенции, в размер на 10 лв.-за депозит за свидетел. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда и на основание чл.694, ал.1 от ТЗ, на основание чл.110 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.114, ал.1 от ЗЗД, че предявеното и неприето в производството по несъстоятелност по гр.д. № 342/ 2012 г. на ВТОС вземане от "С. М." със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., У.”С. Г." № *, в размер общо на 32805,90 лв., представляващо вземане, предмет на Споразумение от 01.03.2010 г., сключено между "С. М."-В.Т. и „Т. Е." Е., /в Н., както следва: по фактура № 324 от 26.04.2006г.-20000лв. и по фактура № 337 от 25.08.2006г.-12805,90 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 32805,90 лв., считано от предявяване на исковата претенция-30.06.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА И Е ДЪЛЖИМО от „Т. Е." Е., /в Н., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Е., У.„Т. М." №*, на "С. М." със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., У.”С. Г." № *, по иска на "С. М." със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., У.”С. Г." № *, против „Т. Е." Е., /в Н., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Е., У.„Т. М." №*. ОСЪЖДА „Т. Е." Е., /в Н., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Е., У.„Т.М." №*, да заплати на "С. М." със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., У.”С. Г." № *, направените разноски по делото разноски в размер на 10 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му. Окръжен съдия: |