РЕШЕНИЕ
№ 3005
гр. Бургас, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА Гражданско дело №
20212120106583 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Община Бургас, ЕИК *********, с
адрес ..................., представлявана от кмета Д. Н., против С. К. К., ЕГН: **********, с адрес
................................. и М. П. Н., ЕГН **********, с адрес ................................, с която се иска
да бъде прието за установено по отношение на двамата ответници, че Община Бургас е
собственик на 70/530 (седемдесет от петстотин и тридесет) кв.м. идеални части от поземлен
имот с идентификатор ................... по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ 530 (петстотин и
тридесет) кв.м., идентичен с поземлен имот с пл......... (..................) в кадастрален район
........... по плана на новообразуваните имоти на м. “И.”, земл. ....................., гр. Б., като на
следващо място се иска ответника С. К. К., ЕГН ********** да бъде осъден да предаде на
ищеца владението върху процесните 70 кв.м. идеални части от описания по – горе
недвижим имот с идентификатор ................... по КККР на гр. Б..
В исковата молба се излагат обстоятелствата, въз основа, на които ищецът
претендира спорното право на собственост. Заявява, че със Заповед № РД-09-67/01.04.1987 г.
на Председателя на ИК на Окръжния народен съвет – Бургас, издадена въз основа на
Постановление № 30 на МС от 07.06.1985г., били одобрени зоните за земеделско ползване
на територията на селищна система Бургас, като такава зона била определена и местността
“И.”, находяща се в землището на ...................... Твърди се, че по силата на нотариален акт за
собственост върху селскостопански имот № ......... от ...............г., том ..........., дело №
1
.............г. на нотариус при БРС, ползвателите на имота - С. Н. М. и Н.Х.М. били признати за
собственици на основание §4а, ал.1 и §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ само до обема от 460 кв.м.
от процесния имот, индивидуализиран като земеделска земя, представляваща имот пл.№
........ в кв.......... по плана на местността “К.” в землището на ....................., гр. Б.. В разписния
лист към кадастралния план за м. “И.”, земл. .................., гр. Б., имот с пл. № ......... бил
записан на името на С. Н. М.. Сочи се, че със заповед № РД-09- 100/24.04.2005г. на
Областен управител на Област Бургас били одобрени помощен план и план на
новообразуваните имоти и регистри към тях за територията на местността “И.”. От
помощния план към ПНИ, било видно, че процесния имот с пл. № .......... не попадал в
границите на бивша нива, респ. не се установявало наличие на бивши собственици.
Новообразуваният имот не попадал върху имоти на физически лица с признато право на
собственост на основание чл.18ж, ал.1 или ал.3 от ППЗСПЗЗ и в тази връзка се твърди, че
липсват решения на ОСЗГ за възстановяване право на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници на трети лица. Липсват и решения относно признаване
правото на собственост при условията на §4-4л от ЗСПЦЦ. Твърди се, че за имота не са
подавани заявления за възстановяване на собствеността. При влизането в сила на ЗСПЗЗ
процесният имот бил предназначен за земеделско ползване. Твърди се, че ползвателите С. Н.
М. и Н.Х.М. са упражнили правото на изкупуване чрез трансформация от право на ползване
в право на собственост от страна, но само за ползваните от тях 460 км.м., като останалите 70
кв.м. от имота не подлежат на възстановяване, нито са били заявени за реституция в
предвидените срокове и не са изкупени от други ползватели по някои от предвидените в §4а
ЗСПЗЗ способи. Твърди се още, че в регистъра на имотите по ПНИ за зоната на §4 на ПЗР на
ЗСПЗЗ за гр. Б., ....................., местността “И.”, по партидата на имот пл.............., с площ по
кадастрален план 530 км.м., като собственици на имота са вписани Община Бургас, С. Н. М.
и Н. Х. М.. В регистъра бил записан и нотариален акт с № ..... от ...................г., с който
лицата се легитимирали като собственици на 460 кв.м. идеални части от имота. Тъй като към
датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, процесния НПИ с пл. № ........... имал характера на
земеделска земя по см. на чл.2 от същия закон, която не била заявена за реституция, то на
основание чл.25, ал.1, изр. от ЗСПЗЗ същата е станала собственост на Община Бургас.
На следващо място се посочва, че по силата на нотариален акт за дарение на
недвижим имот от ...............г., С. М. и съпругата му Н. М. са дарили на С. Е. В.
притежаваните от тях 460 от общо 530 кв.м. ид.части от неурегулиран поземлен имот пл. №
.......... по плана на гр. Б., ..................... в местността “И.”, целият с площ от 530 кв.м.
Впоследствие процесния имот с пл. № ............ е бил предмет на принудително изпълнение
по изп. дело № 20127030400157 на ЧСИ Г.М. - № .......... на КЧСИ, образувано за събиране на
дълг на длъжника В., като с възлагателно постановление от 22.11.2017г. поземления имот с
идентификатор ................... по КККР на гр. Б., с площ от 530 кв.м. бил възложен на
ответника по делото М. П. Н.. От текста на постановлението, вписано в СВ на 10.01.2018г.
било видно, че публичната продан е извършена за целия имот с общо площ 530 кв.м., от
които се твърди, че длъжникът С.В. притежавал само 460 кв.м. идеални части, а разликата до
пълната площ от имота била собственост на ищеца на посоченото по – горе законово
2
основание. Поради изложеното счита, че публичната продан има прехвърлително действие
само за притежаваните от съсобственика – длъжник С.В. 460 км.м. ид. части от имота.
Твърди се, че с имота била извършена последваща разпоредителна сделка, извършена с
нотариален акт от 23.04.2020г., по силата на който ответникът М. Н. продал на С. К. също
530 кв.м. Ищецът застъпва тезата, че щом ответника М. Н. не бил собственик на 70 кв.м.
идеални части, то следва да се приеме, че тази разпоредителна сделка също е лишена от
вещно-прехвърлително действие по отношение на спорните идеални части. В заключение
ищецът намира, че извършените на 22.11.2017г. и на 23.04.2020г. публична продан и
последваща разпоредителна сделка между двамата ответници не са породили правни
последици и не могат да се противопоставят на общината в качеството й на собственик на
70 кв.м. ид. части от имота, тъй като не могат да се прехвърлят права, каквито
прехвърлителят не притежава. Обосновава правният си интерес от предявяване на исковете
с извършеното от ответника Н. разпоредително действие, както и постановките на ТР № 4 от
14.03.2016г. по т.д. № 4/2014г. на ОСГК. Твърди, че по отношение на имота към настоящия
момент фактическа власт упражнява С. К., а общината е поставена в невъзможност да
ползва имота съобразно правата си. Твърди, че владението на ответника С. К. върху имота е
явно и непрекъснато, същото се разпростира върху целия имот, като манифестира
намерението си да държи имота като свой, декларирайки на 12.05.2020г. същия в дирекция
МПДТР при Община Бургас и заплащайки дължимите за него данъци и такси. Ангажира
писмени доказателства.Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба
от ответниците по делото, чрез техния пълномощник – адв. С., с които исковете се намират
за допустими, но се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърдят, че по силата на
нотариалния акт, съставен на основание §4а, ал.1 и чл.4б, ал.1 от ПЗР, ползвателите С. и Н.
М. и са признати за собственици на процесния недвижим имот в цялост, а не на идеални
части от него. В тази връзка били заплатени и държавни такси, които са изчислени върху
тарифната цена на целия имот – 23976 лв., а не върху 460/530 ид.ч. от тази цена. Застъпва се
тезата, че съгласно този нотариален акт и на основание цитираните параграфи от ПЗР на
ЗСПЗЗ, С. М. и Н. М. а са придобили право на собственост върху целия недвижим имот пл.
№ ............. – идентичен с поземлен имот с идентификатор ................... по ККР на гр. Б., която
идентичност не се оспорва от ищеца по делото. На следващо място се твърди, че ищецът по
делото не е представил описаните към нотариалния акт от 16.11.1994г. документи, а именно
писмо № 671/17.10.1994г. на Община Бургас, скица № 932/05.10.1994г., оценителен
протокол от 06.10.1994г. на Община Бургас, удостоверение № 242/90г. на Община Бургас,
въпреки изложените от него доводи, че на базата на тях е възникнало правото на
собственост за С. Н. М. и Н. Х. М. върху процесния имот. Застъпва се становище, че от
ангажираните от общината доказателства се установява, че към момента на осъществяване
на придобивното основание по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, на ползвателите е прехвърлен целият
поземлен имот, а не идеални части от него. Инидиция за това са записванията в разписния
лист, в който срещу имот № 324 в колона “Собствено, бащино и фамилно име на
3
собственика” фигурирало името на С. М. , без да са нанасяни съответни идеални части,
каквото отразяване следвало да има в случай, че са придобита само идеални части от имота.
В допълнение се излага, че имотът е придобит добросъвестно от първият ответник по сила
на оригинерен способ -публична продан по реда на ГПК и същият му е възложен с
постановление на ЧСИ, влязло в законна сила на 19.12.2017г. Твърди, че впоследствие,
същият представил постановлението си за възлагане пред Община Бургас при деклариране
на придобития имот, за което му е открита данъчна партида № ................... и му били
начислени задължения за ДНИ и ТБО за 2018, 2019 и част от 2020г. за целия имот от 530
кв.м.. От това можело да се съди, че ищецът нямал претенции за собственост по отношение
на идеални части от имота. По изложените съображения ответниците молят искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ангажира писмени доказателства по опис.
Претендират разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и осъдителен иск спрямо ответника К. за
предаване владението на имота с правно основание чл. 108, ал. 1 от ЗС.
Исковете са допустими, като подадени от лице, имащо правен интерес да
установи спрямо ответниците по делото, че е собственик на идеални части от процесния
недвижим имот, а осъдителния иск като предявен от невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик, с оглед изложените твърдения в исковата молба.
По делото не се спори относно факта, че имот с пл. № ........, кв. ...... по плана на
местността „К.“, понастоящем м.“И.“ в ...................., гр. Б. е бил предоставен за ползване на
С. Н. М. и Н. Х. М. и че същите са упражнили правото си на изкупуване по реда на §4а, ал. 1
от ПЗР на ЗСПЗЗ. От представения по делото нотариален акт № ........., том ..........., дело
............. г. се установява, че посочените лица, в качеството им на ползватели са признати за
собственици на следния недвижим имот: 460 кв.м. земеделска земя, заедно с трайните
насаждения и построената в имота паянтова сграда, който имот представлява имот с пл. №
.......... от кв. ........... по плана на посочената по – горе местност К..
Не е спорно, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ........, том
........., рег. № .........., дело .................. .г на Нотариус Ц.А., С. Н. М. и Н. Х. са прехвърлили на
С. Е. В. правото на собственост върху 460/530 кв.м.ид.ч. от неурегулиран поземлен имот с
пл. № .......... по плана на местността „И.“ (бивша местност „К.“) , гр. Б., целият с площ от
530 кв.м. при граници: от изток – път, запад – път, север – имот пл. № .......... и юг – имот пл.
№ .............
От представеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот по
реда на публична продан по ГПК, издадено на 22.11.2017 г. по изп. дело № 20127030400157
по описа на ЧСИ Г.М., се установява, че на ответника М. Н. е възложен процесния имот,
4
индивидуализиран съгласно действащата кадастрална карта на град Бургас като поземлен
имот с идентификатор № ..................., целият с площ от 530 кв.м., при съседи имоти с
идентификатори .................., ....................., .................... и .......................
Не е спорно и че с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №
............, том ........., рег. № ..........., дело № ................. г. на Нотариус с рег. № ............ на НК,
вторият ответник – М. Н. е прехвърлил правото на собственост върху имота на първия
ответник С. К. К..
Не се оспорва от ответника К., че същият понастоящем се намира във владение на
имота.
По делото се спори относно действителния обем права върху имот с пл. №
............., който първоначалните собственици С. и Н. М. и са придобили при осъществяването
на фактическия състав по чл. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и дали имотът, който те са
придобили е идентичен с поземлен имот с идентификатор ................... по действащата
КККР. В случай, че не е налице идентичност между двата имота, като спорен се повдига и
въпросът дали Община е станала собственик на разликата от 70 кв.м. на соченото от нея
законово основание.
За изясняване статута на имота по делото е назначена съдебно техническа
експертиза, вещото лице, по която представя основно и допълнително заключения, които
съдът кредитира и преценя съвкупно заедно с допълнителни пояснения, дадени в хода на
изслушването на експерта в съдебно заседание. Съдът обсъди заключенията на вещото лице
и съвкупно с останалия събран по делото доказателствен материал.
В основното заключение, в.л. С. посочва, че за местността ‚И.“ през 1991 г. е
изготвен кадастрален план, върху който е изчертан и регулационен план, предвиждащ
улична регулация, номера на квартали и УПИ, който план не е одобрен. Върху този план от
91 г.(кадастрален и неодобрен регулационен) е нанесен имот с пл. № ..........., записан в
разписния лист към плана като собствен на С. Н. М. .
Графичното изражение на имот с пл. № ............. е отразено върху комбинирана
скица, представляваща Приложение № 1 към заключението, от която се установява, че имот
с пл. № ............. от кадастралния план от 91 г. е идентичен с поземлен имот с идентификатор
№ ................... по КККР на гр. Б., предвид почти пълното припокрИ.е на границите на двата
имота.
Върху комбинираната скица (приложена в оригинал с молба от 12.09.2022 г.),
вещото лице е нанесло също така, чрез защриховането им, реални части от имот с пл. №
.......... , които по предвижданията на неодобрения регулационен план от 91 г. е следвало да
бъдат отнети за улична регулация. Вещото лице е измерило площта на тези части, като тази
попадаща в източната част на имота е с площ от 7 кв.м., а тази от запад – 43 кв.м. След
извършени замервания, експерта дава заключение, че площта на имот с пл. № ....... съгласно
кадастралния план от 1991 г. е 506 кв.м., обхващаща и частите, предвидени за улица.
В съдебно заседание, вещото лице уточнява, че според нея именно тези 50 кв.м.
5
(сбор от частите от 43 кв.м. и 7 кв.м.) представляват спорната част, впоследствие изчислена
като разлика от 70 кв.м. , получена между площта на имота по сега действащата кадастрална
карта от 530 кв.м. и описаната в нот. акт от 1994 г. площ от 460 кв.м. Всъщност, вещото
лице заключава, че имот с пл. № .............. по кадастралния план от 91 г. е с площ от 506 кв.м.
, в който случай разликата до 530 кв.м. би попадала в границите на допустимата точност. В
отговор на въпроса дали имотът, описан в нот. акт от 1994 г. е идентичен с имот с
идентификатор ..................., вещото лице съпоставяйки именно площта на имота, отразена
документално (460 кв.м. по нот.акт от 94 г. и 530 кв.м. по кадастралната скица) прави извод,
че имотите са съответни, но уточнява, че същите биха били идентични, ако и по двата плана
имотите съвпадат по граници, а площта в границите на допустимата точност. От което може
да се направи извод, че в зависимост от това коя площ на имот с пл. №............ ще се вземе
предвид (460 кв.м. или 506 кв.м. ), изводът за идентичност би бил различен – в първия
случай имотите няма да се считат за идентични, поради това, че разликата ще е над
допустимата точност, а във втория случай – ще се считат за такива.
Въз основа на представеното по делото удостоверение № 242 от 16.04.1980 г. за
представяне правото на ползване върху земеделски имот на С. М. , вещото лице прави
извод, че земеделският имот, предоставен за ползване първоначално още през 1980 г., е с
площ от 500 кв.м.,а не 460 кв. Това се подкрепя и от самото удостоверение, приложено на
лист 76 от делото, в който имота е описан като нива с размер от 0,5 дка. В тази връзка в.л.
уточнява, че при предоставянето на земя на гражданите е използвана схема върху
едромащабна карта, върху която имотите са били нарисувани. След това при заграждането
им било възможно да е оградена по – голяма площ. Така при изготвянето на първия
кадастрален план от 1991 г. имотът, който е заснет като имот с пл. № ........... и измерен с
площ от 506 кв.м., може да се приеме за имота, който е бил реално предоставен за
земеделско ползване на М. .
При така изяснената фактическа обстановка се установява, че при изготвянето на
нотариалния акт от 1994 г., имотът правилно е индивидуализиран като имот с пл. №
.............., но при посочване на площта му е взета предвид не площта му съобразно
кадастралния план (506 кв.м.), а площта по неодобрения регулационен план от 1991 г. (460
кв.м. , получена след приспадане на частите, предвидени за отнемане за улица). В тази
връзка и с оглед изясняване волята на прехвърлителя, съдът намира, че определящи са
описанието на имота като земеделска земя, а не като урегулиран имот, и границите на
имота. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС площта на
имота не е негов решаващ индивидуализиращ белег – в този смисъл решение № 202 от
04.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г. на ВКС, I ГО; решение № 1171 от 22.12.2008 г. по гр. д.
№ 4521/2008 г. на ВКС, I ГО; решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 364/2009 г. на ВКС,
I ГО; решение № 1459 16.12.2008 г. по гр. д. № 5090/2007 г. на ВКС, IV ГО. Границите на
имота определят и площта, заключена между тях. Понякога действителната площ на имота,
определена от неговите граници, се разминава с площта, отразена в документа за
собственост. Това разминаване може да се дължи на грешка при нанасяне на границите или
6
на грешно изчислена площ, когато границите не са били точно установени при съставяне на
документа за собственост. Когато няма спор за границите на имота, решаваща е площта му,
очертана от тези граници, а не отразената в документа за собственост. В настоящия случая, с
оглед доказателствата по делото, а и от становищата на страните, може се приеме, че спора
не е за границите на имота. Нещо повече, при съпоставяне на границите на имота, отразени
върху комбинираната скица, дори на просто око, може да се направи извод, че същите
съвпадат.
В допълнение, следва да се посочи, че при индивидуализирането на имота в
нотариалния акт от 1994 г. неправилно са използвани данните от неодобрения регулационен
план от 91 г.. В тази връзка, относимата правна уредба към правното действие на
регулационния план от 1991 г. се съдържа в отменения ЗТСУ. Разпоредбата на чл. 21 от
този закон е уреждала т.нар. застроителен и регулационен план за обществените
мероприятия (мероприятия на общините и държавата, юридическите лица) и застроителен и
регулационен план за дворищнорегулационните парцели. Като отреждането на имот за
улица се е предвиждало с регулационен план за обществено мероприятие, на който обаче не
е било придадено непосредствено отчуждително действие, за разлика от
дворищнорегулационните планове, имащи непосредствено отчуждително действие за
придадените по регулация части от съседни имоти и за образувани по регулация
съсобствени парцели от няколко поземлени имота. За отреждането на части от имот за улица
по плана за обществено мероприятие е било необходимо провеждане на отчуждителна
процедура. В случая, дори да се приеме, че към момента на изготвяне на регулационния
план от 1991 г. не е било необходимо да се провежда такава отчуждителна процедура
доколкото отдадените за ползване земеделски имоти са били държавна собственост, то
преди да се стигне до обсъждане на този въпрос от значение е дали плана, предвиждащ това
отнемане е влязъл в сила като първа предпоставка за настъпването на другите предвидени в
закона последици, свързани с приемането на план за регулация. След като в случая
обсъждания регулационен план не е бил одобрен, съответно не е бил влязъл в сила, то
неговите предвиждания не е следвало да бъдат зачетени при провеждането на процедурата
по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и имотът за който са били налице предпоставките за трансформация
от право на ползване в право на собственост е имотът с № .............. с площ от 506 кв.м., така
както същият е бил отразен в кадастралния план от 1991 г.
На следващо място, в ЗСПЗЗ не е уредена възможност за възникване на
съсобственост между реституиран бивш собственик на недвижим имот и ползувател на част
от този имот, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост при
условията на § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Съсобствеността възниква по силата на закона при
осъществяване на определени юридически факти /например наследяване/ или по силата на
волеви актове /например правни сделки/. По аналогия може се приеме, че не е уредена също
така и хипотеза на възникване на съсобственост между Общината и ползвателя, в случаите,
в които няма заявени реституционни претенции от трети лица и когато имота е с площ под
600, респективно 1000 кв.м.. Следва да се добави, че целта на плана на новообразуваните
7
имоти е да определи дали площите над придобитите от ползвателите ще бъдат обособени в
самостоятелен имот или ще бъдат присъединени при заплащането им към имота, придобит
от ползвателите, но не и да възниква съсобственост в рамките на предоставените за
ползване имоти. В случая при одобряването на ПНИ, общината не е възразила, че
процесните 70 к.м. следва да бъдат обособени в самостоятелен имот, или да бъдат
присъединени към друг имот (включително такъв, отреден за улица).
По изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде постановено
решение, с което предявените искове да бъде отхвърлени като недоказани и неоснователни.
При този изход от спора в тежест на ответниците следва да бъдат възложени
разноските, направени по водене на делото от ищцовата страна. Съгласно списъка на
разноски по чл. 80 от ГПК, всеки от ответниците претендира разноски в размер на по 960
лева, към която сума трябва да се прибавят и допълнително заплатените депозити за вещо
лице по 100 лева от всеки от ответниците.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Община Бургас, ЕИК *********, с адрес ...................,
представлявана от кмета Д. Н. против С. К. К., ЕГН: **********, с адрес
................................. и М. П. Н., ЕГН **********, с адрес ................................, за приемане за
установено, на основание чл. 124 от ГПК спрямо ответниците, че Община Бургас е
собственик на 70/530 (седемдесет от петстотин и тридесет) кв.м. идеални части от поземлен
имот с идентификатор ................... по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ 530 (петстотин и
тридесет) кв.м., идентичен с поземлен имот с пл...... (....................) в кадастрален район
............ по плана на новообразуваните имоти на м. “И.”, земл. ....................., гр. Б., както и
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответника С. К. К., ЕГН
********** да предаде на ищеца владението върху процесните 70 кв.м. идеални части от
описания по – горе недвижим имот с идентификатор ................... по КККР на гр. Б..
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК *********, с адрес ..................., представлявана от
кмета Д. Н. да заплати на С. К. К., ЕГН: **********, с адрес ................................. сума в
размер на 1060 лева, представляващи сторени от ответника К. разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК *********, с адрес ..................., представлявана от
кмета Д. Н. да заплати на М. П. Н., ЕГН **********, с адрес ................................, сума в
размер на 1060 лева, представляващи сторени от ответника Н. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8
9