№ 11113
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110138784 по описа за 2023 година
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ..... е предявило против Н. К. М., с ЕГН: ********** по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответницата дължи
на ищеца следните суми: 7033,26 лева, представляваща главница по сключен между
длъжника и „ФИРМА“ С.А. ...., издаване и ползване на кредитна карта ..... от 12.09.2018 г.,
ведно със законна лихва от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 664,23 лева за
договорна лихва за периода от 12.09.2018 г. до 12.06.2022 г., сумата 497,28 лева за
мораторна лихва за периода от 13.06.2022 г. до 09.03.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №12696/2023
г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че на 12.09.2018 г. между Н. К. М. и „ФИРМА“ С.А. бил сключен
договор за кредит, в резултат на който ответницата била усвоила сумата от 4000 лева
Съгласно договора за кредит, размерът на възнаградителната лихва бил 664,23 лева, като
кредитът е следвало да се върне в срок до 12.06.2022 г. Ищецът бил начислил на
ответницата обезщетение за забава считано от 13.06.2022 г. до подаване на заявлението в
съда. Твърди се, че вземанията на „ФИРМА“ С.А. по процесния договор били прехвърлени
на „ФИРМА“ ЕАД по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022 г. и приложение № 1 от 13.06.2022 г. към него. Посочва, че ответницата бил
уведомен за цесията от уведомлението изпратено по пощата, както и от уведомлението
приложено към исковата молба. Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да признае за
установено, че ответницата дължи горепосочените вземания. Претендира сторените
деловодни разноски.
Ответницата, с отговор на исковата молба, подаден в законоустановения едномесечен
срок оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че исковата претенция е
предявена от лице без представителна власт, поради което счита същата за недопустима.
Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа, че не
било спазено правилото на чл. 10, ал. 1 ЗПК за видът, формата и размера на шрифта и
1
поконкретно шрифтът на представените общи условия. Намира, договора за потребителски
кредит за неясен, както и че не съдържа всички законови разпоредби. Оспорва твърденията,
че кредиторът е предоставил на ответницата описаната в исковата молба кредитна карта, че
същата е била активирана от ответницата, че ответницата е усвоила твърдяната сума, както и
непогасяването на задълженията по кредита. В отговора се твърди още, че ответницата не е
надлежно уведомена за извършената цесия. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на посоченото облигационно
правоотношение, възникнало по валидно сключен договор за потребителски кредит, който
отговаря на изискванията на чл.9 до чл.14 ЗПК, вкл., че договорът отговаря на изискванията
на чл.10, ал.1 ЗПК във връзка с възражението за нищожност поради неспазен шрифт и
формат; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по
отпуснатият договор за кредит; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на
уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на падежа на задължението
за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване
на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва); вземанията да
бъдат установени и по размер; да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който ищецът да е придобил претендираните вземания; ответницата да е надлежно
уведомена за извършената цесия.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
От събраните по делото писмени доказателства, също така и от изслушаната съдебно
– счетоводна експертиза, се установява, че на 12.09.2018 г. е сключен ...., издаване и
ползване на кредитна карта ..... между „ФИРМА“ С.А. от една страна и Н. К. М. от друга, по
силата на който дружеството е отпуснало на кредитополучателя револвиращ кредит от
4 000,00 лев, чрез кредитна ката ...... Съгласно договора кредитът може да бъде отпуснат
чрез теглене от банкомати (....), плащания чрез терминални устройства (....) и др. (чл. 2),
превод на пари по сметка (чл. 3), чрез покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори, за което се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните
параметри на трансакцията (чл. 4) чрез трансакции на въз основа на картата след нейната
активация (чл. 5). Съобразно погасителния план задължението е следвало да се погаси на 6
равни месечни погасителни вноски, в размер на 270,50 лева всяка и платими на 1-во число
всеки месец, застрахователна премия в размер на 66,69 лева, или сума за плащане в общ
размер на 1 623,00 лева, с крайна падежна дата 01.04.2019 г. Уговорен е годишен процент на
разходите – 14,64% и фиксиран лихвен процент – 13,73%. При забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,
ведно с направените разноски по събиране на вземането. При тези доказателства съдът
приема, че ответницата Н. К. М. и „ФИРМА“ С.А. са били обвързани от договор за
потребителски кредит.
От приетото без възражение от страните заключение по съдебно – счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, и
представеното по делото писмени доказателства се установява, че след датата на сключване
на договора ответницата е усвоявала суми чрез покупка на изплащане /усвояване ...... от
2
12.09.2018 г./, с размер на кредита 1 548,69 лева и плащания при търговци на 21.09.2018 г. и
23.09.2018 г. с множество транзакции на стойност 2450,00 лева. Установява се още, че
кредитния лимит е увеличаван на три пъти, като последната стойност приета от страните е в
размер на 7 000,00 лева, считано от 16.09.2020 г. Вещото лице е констатирало, че са
извършвани многократни плащания по процесния договор за кредит, за общата сума от
15 502,20 лева, с последно констатирано плащане на 30.11.2021 г. на сумата 480,00 лева.
От така приетото заключение съдът приема за доказано, че непогасените задължения
към 13.05.2022 г. са в размер на 7 697,47 лева, в това число 7 033,26 лева главница и 664,23
лева начислени, но незаплатени възнаградителни лихви. Ответницата неоснователно
възразява, че няма доказателства картата да е била издадена и да й е била предадена в
държане. Предаването на кредитната карта в държане на ответницата се установява от
извършването на тегления от банкомат и разплащания в търговски обекти с картата,
издадена по договора, сключен с ответницата, както и с извършените погасявания на
задължения по договора. След като ответницата се е разпореждала със средствата по
картата, то същата е получила владението върху нея.
Относно материалноправната легитимация на ищеца като доказателство по делото е
приет договор от 15.02.2022 г. за прехвърляне на парични вземания, сключен между
кредитора „ФИРМА“ С.А. и ищеца „ФИРМА” ЕАД, ведно с Приложение № 1 към същия от
13.06.2022 г., от които се установява, че кредиторът е прехвърлил на ищеца вземането срещу
ответницата за непогасени суми по процесния договор за издаване на кредитна карта. С
потвърждение за извършена цесия от 13.06.202022 г. прехвърлителят „ФИРМА“ С.А. е
потвърдил прехвърлянето в полза на „ФИРМА” ЕАД на портфейла от вземания. При тези
доказателства съдът приема, че вземането е прехвърлено на ищеца съгласно чл. 99, ал. 1
ЗЗД. За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде съобщена на длъжника от
стария кредитор – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Такова съобщаване преди завеждане на делото не се
установява, но то е извършено в хода на процеса чрез връчване на приложеното към
исковата молба уведомление от стария кредитор, действащ чрез пълномощник – новия
кредитор. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника (в този смисъл е Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г. , II т. о., ТК, както и Определение № 962 от 13.10.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 959/2017 г., IV г. о., ГК).
Настоящият договор се явява сключен от лице, притежаващо качеството
„потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
3
или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
В случая съдът намира, че договорът е сключен в изискуемата от чл. 9 ЗПК писмена
форма и съдържание за този вид договори съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК, като в договора се
съдържат всички изискуеми от закона елементи. Уговорената между страните в т. 14 от
договора възнаградителна (договорна) лихва не е нищожна на посочените от ответницата
основания. Съгласно посочената клауза лихвата се начислява върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. Съдът намира, че така договореният размер
на договорната лихва и ГПР не е прекомерен и не протИ.речи на добрите нрави и на закона.
Уговорения размер на договорната лихва, включена в ГПР, е по-нисък от установения в чл.
19, ал. 4 от ЗПК императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, поради което уговорената в процесния случай договорна лихва е в
съответствие с изискванията на закона. Клаузите относно основното съдържание на
договора съдържат ясна воля на страните и конкретен фиксиран размер на лихвата и ГПР,
като потребителят се е съгласил със същите при подписването на договора.
Ответницата, с отговора на исковата молба е упражнила правото си по чл. 120 от ЗЗД
като е направила възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания. В настоящия случай, вземането за главница по договор за паричен
заем се погасява с изтичане на общата, 5-годишна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД.
Заявлението за издаване на .... е подадено на 09.03.2023 г., което означава, че по давност
биха били погасени вземанията, станали изискуеми преди 09.03.2018 г. Процесният договор
е сключен на 12.09.2018 г., поради което и вземанията по него не са погасени по давност. По
отношение на вземането за лихва за забава за периода от 13.06.2022 г..– 09.03.2023 г.,
възражението на ответницата се явява неоснователно, доколкото погасителната давност в
случая е тригодишна на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД и се прекъсва на основание чл. 116
ЗЗД с предявяването на заявление за ..., в случая - на 09.03.2023 г., респективно същата не е
изтекла.
Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че по делото се
установява наличието на всички правопораждащи претендираните вземания юридически
факти. Ето защо, с оглед установените от съдебно-счетоводната експертиза размери на
останалите непогасени задължения, отнасящи се за процесния период, искът за главница се
явява основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер от 7 033,26 лева, ведно
със законна лихва от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и искът за договорна
лихва, като същия следва да се уважи изцяло за сумата от 664,23 лева за периода от
12.09.2018 г. до 12.06.2022 г. Дължимата законна лихва за забава за периода от 13.06.2020 г.
/датата на придобиване на вземането чрез цесия/ до 09.03.2023 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК/ върху установеното задължение по главницата от 7033,26 лева,
вещото лице е изчислило на сумата от 546,38 лева. Предвид диспозитивното начало, искът
се явява основателен до претендирания от ищеца размер за сумата от 497,28 лева.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, на когото следва да бъде присъдена сумата 663,89 лева разноски в исковото
производство за платена държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева, както и сумата 213,90
лева разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Н. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ....., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ...., сумата 7033,26 лева, представляваща главница
по сключен между длъжника и „ФИРМА“ С.А. ...., издаване и ползване на кредитна карта
..... от 12.09.2018 г., ведно със законна лихва от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 664,23 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.09.2018 г. до
12.06.2022 г. и сумата 497,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
13.06.2022 г. до 09.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №12696/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Н. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., да заплати на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ...., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 663,89 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство,
както и сумата от 213,90 лева, представляваща сторени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д №12696/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5