РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 27.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 13867/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 143550/09.11.2016 г., предявена от Т.Р.К., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. *******, против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***.
Ищецът
Т.Р.К.
твърди, че на 17.05.2016 г., около 21.00 часа, в гр. *******“, И.П.П., при
управление на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № *******, нарушил правилата за
движение по пътищата, изгубил контрол върху управлението на автомобила и
реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което автомобилът излязъл
извън платното за движение, и се ударил в последователно в крайпътно дърво и
електрически стълб.
По повод настъпилото ПТП било образувано досъдебно
производство № 66/2016 г. по описа на РУП-гр. Етрополе, пр. пр. № 222/2016 г.
по описа на Районна прокуратура – Етрополе, което с Постановление от 21.09.2016
г., било прекратено, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.
Ищецът
твърди, че при настъпване на описаното ПТП е
пътувал на предната дясна седалка на автомобила. В резултат на ПТП,
ищецът получил следните увреждания: Фрагментна фрактура на носни кости;
Фрактура на костни гредички от етмоидалния масив с малки газови мехурчета
парамедиално двустранно в ретробулбарни пространства; Фрактура на предната
стена на двете половини на фронталния синус с разностепенно количество
хемосинуси; Фрактура на пода на дясната очна орбита; Ефузии в двата максиларни
синуса; Колекция с еквивалент на течност в десния сфеноидален синус;
След
ПТП, ищецът бил настанен за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД, където му била
извършена оперативна интервенция по повод колянна ювенилна остеохондроза на
тибия и фибула вляво. Под обща анестезия, на ищеца била извършена елевация на
разместена, хлътнала фрактура на десен фронтален синус, като за репозицията
била използвана метална костна кука. Ищецът бил изписан на 26.05.2016 г., като продължил
лечението си в домашни условия, бил му назначен хранителен диетичен режим и
медикаментозно лечение. На 05.07.2016 г., на ищеца било направено
електроенцефалографско изследване, от което било установено увеличаване на
количеството на остри и тета вълни, фокално групирани широко вляво. На ищеца
било препоръчано продължаване на назначената профилактична антиконвулсивна
терапия и контролна ЕЕГ след 3 месеца.
Ищецът
твърди, че от причинените му от описаното ПТП увреждания е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в влошено здравословно състояние, което дало
отражение на психиката му. Ищецът ангажирал близките си с ежедневните си битови
нужди, което създавало трудности за цялото семейство. Вследствие на изживения
шок, ищецът се оплаквал от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня.
Притеснявал се, че предвид получените травми, няма да се възстанови напълно и
ще остане обезобразен от множеството белези върху лицето си. Към предявяване на
исковата молба, ищецът се оплаквал и от затруднения в дишането и постоянно
главоболие.
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № *******, включително
и на водача И.П.П.. Застрахователният договор бил сключен със застрахователната
полица № 22116001316007, валидна от 04.05.2016 г. до 04.05.2017 г.
Предвид
гореизложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени
вреди, ведно със
законната лихва, считано от 28.10.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗК „Л.И.“ АД е депозирал
отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 17.05.2016 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
И.П.П., като водач на лек автомобил „БМВ
320 Д“, с рег. № *******. Ответникът оспорва иска с възражението,
че е неоснователен. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
Т.Р.К., като твърди, че същият е бил без
предпазен колан при настъпване на процесното ПТП, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и е допринесъл за настъпване на
уврежданията.
В допълнителната искова молба, ищецът
поддържа предявения иск и оспорва възраженията на ответника.
На
27.06.2018 г., ищецът е представил по делото писмени бележки, в които е изложил
подробни съображения за основателността на предявения иск и недоказаността на
възражението на ответника за съпричиняване.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.). Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 17.05.2016 г., по силата на Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна
полица № 22116001316007,
валидна от 04.05.2016 г. до 04.05.2017 г., ЗК „Л.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № *******, включително и
на водача И.П.П.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в
отношенията между страните по делото (с определението от 30.06.2017 г.).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 17.05.2016 г., около 21.30
часа, в гр. *******“, И.П.П., при управление на лек автомобил „БМВ 320
Д“, с рег. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата, изгубил е
контрол върху управлението на автомобила и реализирал пътно-транспортно
произшествие (ПТП), при което автомобилът е излязъл извън платното за движение,
и се е ударил в последователно в крайпътно дърво и електрически стълб.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 18.05.2016 г. от разследващ полицай при РУ на МВР – гр. Етрополе, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има
характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения Констативен протокол за № 30/18.05.2016 г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ на МВР – гр. Етрополе, който е
посетил мястото на ПТП - гр. Етрополе, бул. „Руски“, при
газстанция „Даков“.
По случая е било образувано досъдебно производство № 66/2016 г. по описа
на РУ-МВР-гр. Етрополе, пр. пр. № 222/2016 г. по описа на Районна прокуратура –
Етрополе, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С постановление от 21.09.2016 г. на прокурор при Районна
прокуратура – гр. Етрополе, производството
по ДП № 66/2016 г. на РУ – гр. Етрополе, пр.
пр. № 222/2016 г. на РП – Етрополе, е било прекратено, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК (след като е прието, че се касае за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, при
което по непредпазливост са причинени телесни повреди на Т.Р.К. (непълнолетен към момента на ПТП) и след като пострадалият К., лично и със съгласието на
родителите си, е направил искане за прекратяване на наказателното производство).
По делото е прието заключението по извършената комплексна медико-автотехническа
експертиза (КСМАТЕ). Вещото лице доц. д-р
инж. А.А., след като се е запознало с представените по делото доказателства, е
описало следният механизъм на ПТП: На
17.05.2016 г., около 21:00 ч., в края към изхода от гр. Етрополе, по второкласен
път ІІ-37, който е в границите на града, по бул. „Руски“, в посока от центъра
на града към гр. Правец, се е движил л.а. „БМВ 320Д“, с рег. № *******,
управляван от водача И.П.П.,със скорост над 70-80 км/ч, в тъмната част на
денонощието. Вещото лице е посочило, че няма метеорологични данни за времето и
състоянието на пътя. При приближаване на района на газостанция „Даков“, по
неустановени причини, водачът е загубил контрол над управлението на автомобила,
който се е отклонил наляво със странично занасяне и ротация в посока обратна на
часовниковите стрелки. При навлизане в левия тротоар е бил почти напречно на
пътя и се удря странична с предната част на дясната страна в областта зад
предно дясно колело в ствола на крайпътно дърво, изкъртено с корените си от
този първи удар. Този първи удар поради ексцентричността си е засилил ротацията
си и след това автомобилът е продължил напред и вероятно завъртян на около 180
градуса се е ударил отново с предната част на дясната си страна в стълба. От
втория удар стълбът е пречупен в основата си и е повален наляво, като от инерцията
е пречупен и по средата. След втория удар, автомобилът е продължил
транслационното и ротационното си движение и се спрял някъде върху платното за
движение. Видно от КСМАТЕ, тъй като пътят е праволинеен и няма данни за наличие
на външни фактори, най-вероятната причина за загуба на контрол над управлението
на автомобила, е в действията на водача му при движение с висока скорост.
Видно от
КСМАТЕ, в частта изготвена от вещото лице д-р А.М., извършил експертизата след като
се е запознал с представената по делото медицИ.ка документация (епикризи и
изследвания) и след личен преглед на ищеца, в резултат на процесното ПТП, Т.Р.К.
е получил следните увреждания: лицева травма: многофрагментно
счупване на носните кости, хлътващо счупване на предната стена на челния синус
(наложило оперативно възстановяване), счупване на пода на дясната очница и
точковидни кръвоизливи в челната област на дясната голямомозъчна хемисфера
(лекостепенна контузия на мозъка). Вещото лице е констатирало, че ищецът е
лекуван оперативно и медикаментозно, включително и с антукновулсивна
терапия-профирактично. Описаните увреждания
са в пряка и непрекъсната причинна връзка с процесното ПТП и същите би следвало
да са преминали след 2-3 месеца. ВЛ е посочило, че при получаване на
уврежданията пострадалия е изпитвал болки, като в началото е съобщил за
безсъзнателно състояние. При извършения от д-р М. преглед, ищецът е съобщил, че
изпитва болка в областта на счупените носни кости при студ и е с намалено
обоняние.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицИ.ката експертиза, извършена от
д-р Д.Г.М. – специалист УНГ, което не е оспорено от страните и което съдът
кредитира. Вещото лице по СМЕ, след като се е запознало с представените по
делото документи и след личен преглед на ищеца,
е посочило, че може да се приема, че липсва обоняние при ищеца.
Налице е затруднение в носното дишане. Според СМЕ, липсата на обоняние
може да се приеме като в следствие на черепно-мозъчна травма от процесното ПТП,
а затрудненото носно дишане има смесена генеза - посттравматична, както и вследствие на
възпалителни, алергични и др.
заболявания.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Костадин
Зарков К.. Свидетелят К. е съсед на ищеца (живее „под тях“) и заявява, че вижда
ищеца всеки ден. След процесното ПТП, свидетелят закарал бащата на ищеца в
болницата, където Т.Р.К. бил откаран – първоначално в гр. Етрополе, откъдето разбрали, че е
транспортиран в Окръжна болница в гр. София. Свидетелят не бил допускан на
свижданията при ищеца, поради което го видял след 2-3 месеца. За ищеца се
грижели майка му и баща му. Ищецът бил с рани по лицето,
бинтован, болен и неадекватен. През повечето време лежал и спял. Свидетелят
сочи, че ищецът е пъшкал, охкал, и не можел да каже нищо. Трябвало му помощ, за да се движи, тъй като бил
неадекватен. Приемал само течности, не можел да дъвче и да си отваря устата.
Раните му били по лицето, на челото, на бузата. Инцидентът не се отразил на
ищеца добре и психически. Било му забранено да излиза на слънце и да полага
физически труд. Ищецът тренирал футбол, но му било забранено да участва в
такива мероприятия. Свидетелят сочи, че „сега“ (разпитът е проведен на
27.11.2017 г.) ищецът не се оплаквал често, но понякога му се виело свят, не
можел да пази равновесие в определени моменти и често му се появявало
главоболие. Продължавал да спазва И.трукциите за пряка светлина слънчева, топло
и неполагане на физически труд..
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана. Водачът И.П.П.
е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.
1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както
и на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според която, водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗК „Л.И.“
АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява Т.Р.К. (чл.
478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Съдът
приема, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
и в претърпени болки от уврежданията, получени от процесното ПТП. Действително,
в исковата молба, това не е посочено изрично (сочените неимуществени вреди са
„влошено здравословно състояние, което дало отражение на психиката му,
ангажиране на близките на ищеца с ежедневни битови нужди, което създавало
трудности за цялото семейство, шок, оплаквания от понижено настроение,
тревожност, нарушения на съня, притеснения обезобразяване, затруднения в
дишането и постоянно главоболие“), но се извлича по тълкувателен път.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока
е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на
ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера
на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията,
които е търпял пострадалия, възрастта на
ищеца към датата на ПТП – 16 години, както и отражението, което е дало и
продължава да дава процесното ПТП върху живота на ищеца. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и ще окажат върху начина на живот на Т.Р.К., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 30 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за И.титута на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на
уврежданията, тъй като при настъпване на процесното ПТП е бил без
предпазен колан. В допълнителната исковата молба се твърди, че при настъпването
на процесното ПТП, ищецът е бил с поставен обезопасителен колан.
По делото е представен протокол за разпит на свидетел, съставен от разследващ
полицай при РУ на МВР – гр. Етрополе по ДП
№
66/2016 г. на РУ-МВР-гр. Етрополе, пр. пр. № 222/2016 г. на РП – Етрополе, за
извършения на 01.06.2016 г. разпит
на свидетеля Т.Р.К.. При разпита, последният е
заявил, че при настъпване на процесното ПТП е бил с поставен обезопасителен
колан (а водачът е бил без поставен колан). Протоколът за разпит на свидетел в
наказателното производство удостоверява
единствено, че е съставен на посочената в него дата от посоченото длъжностно
лице, извършило разпит на свидетеля,
които факти обаче са неотносими към предмета на спора.
Относно фактите, които лицата възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват
недопустимо доказателствено средство,
тъй като съгласно ГПК гласни доказателства се събират пряко
и непосредствено пред съда. Посоченият протокол, обаче, е подписан от Т.Р.К.,
който е страна в настоящото производство, поради което и представлява изходящ от страната документ. Същият би
представлявал извънсъдебно признание на страна в настоящото производство, в
случай, че съдържа неизгодни за автора си факти. Посочените от ищеца
обстоятелства (че е бил с поставен колан) в досъдебното производство, обаче,
представляват изгодни за него факти, поради което и същите имат характер на
твърдения.
В
представената по делото епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД (л. 8 от
делото) е посочено, че при приемането му в болничното заведение, е снета
анамнеза от ищеца, който е заявил, че се е возел на седалката до водача и при
удара е „изхвръкнал“ от колата. Този документ не е подписан от ищеца, а
възпроизвежда изявления на ищеца, и по изложените по-горе съображения, се явява
недопустимо доказателствено средство. Поради това, този документ не е в
състояние да установи със сигурност посочения факт, предвид липсата на такава
удостоверителна компетентност на лицата, съставили документа.
Вещите
лица по КСМАТЕ са приели, че пострадалият К. е бил без поставен предпазен
колан, основавайки изводите си единствено на анамнезата от епикризата, издадена
от УМБАЛ „Света Анна“ АД. Както беше посочено,
в тази си част, епикризата представлява недопустимо доказателствено
средство, поради което и съдът не кредитира КСМАТЕ в частта, в която вещите
лица са приели, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан.
Разпитаният
по делото в тази връзка свидетел също не установява този факт. С.Д.С. заявява,
че на 17 май, през 2016 г. (която вероятно има предвид свидетеля) е видял, че
на главния път е спрял автомобил и е излизал дим от него. Свидетелят се
приближил. В автомобила имало две момчета, едното било на предната седалка, а
другото - на задната. Свидетелят сочи, че никой не е бил изваден от колата. Момчето, което било на предната дясна седалка,
имало кръв по лицето, било се облегнало и не мърдало. Свидетелят заявява, че не
знае дали е било с колан. Пристигнал лекар да го реанимира, след което да го
изнесат на тротоара. Свидетелят сочи, че като е отишъл, никой не е бил местил
това момче.
Следователно,
не се установява по нетърпящ съмнение начин, че ищецът е допуснал нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Възражението е за
съпричиняване е неоснователно, поради което и определеното по-горе обезщетение
не следва да бъдат намалявано.
Поради изложеното, съдът приема, че искът
следва да бъде уважен за сумата от 30 000
лева, а за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева, искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на
27.07.2016 г., като с писмо от 01.08.2016 г., ответникът е поискал да бъдат
представени влязло в сила заключително постановление по наказателното
производство, влязла в сила присъда или споразумение, автотехническа
експертиза, съдебно-медицинска експертиза, протокол за химическа експертиза на
водача. С молба от 15.09.2016 г., ищецът е представил на ответника протокол за
оглед на местопроизшествие, албум със снимки и протокол за химическа експертиза
на водача. С оглед цитираните по-горе разпоредби, обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, е дължимо
след изтичане на три месеца от нейното предявяване, т.е. от 28.10.2016 г.
Относно
разноските: На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 165
лева от общо направените разноски в размер на 550 лева (550 лв. х 0.30) -
депозити за експертизи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Г. и П.“, адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от иска, в размер на 1221
лева (4070 лв. х 0.30).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 245 лева от общо
направените разноски в размер на 350 лева (350 лв. х 0.70), вкл. депозит за КСМАТЕ.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 210 лева (300 х 0.70) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1200 лева – държавна такса,
от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Т.Р.К., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. *******, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 30 000 лева– главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 17.05.2016 г., в гр. Етрополе, ведно със законната лихва,
считано от 28.10.2016 г. до
окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 165
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1
КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 30 000 лева до пълния
предявен размер от 100 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Г. И П.“, Булстат *******,
с адрес: гр. София, СО – район „Слатина“, ул. „*******, офис 2А, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 1221 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Р.К., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. *******, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 245 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, сумата от 210 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1200 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: