№ 2380
гр. Варна, 24.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501298 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на М. КР. К. против
Определение № 260313/24.03.2022 г. по гр.дело № 8257/2020 г. по описа на ВРС, LI състав, с
което е прекратено производството по делото като недопустимо поради липса на
компетентност на българския съд, на основание чл. 17 от Регламент № 2201/2003 г.
Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
разпоредбите на Регламент № 2201/2003 г. Твърди се, че ответникът Х. АН. К. не е
депозирал отговор на исковата молба, с който да оспори компетентността на българския съд.
Излага се, че по реда на чл. 323 от ГПК на майката са предоставени родителските права по
отношение на родените от брака деца, определено е тяхното местоживеене в РБ в дома на
майката, определен е режим на лични конткакти на бащата и е присъдена издръжка, която
последният да заплаща. Твърди се, че с Решение № 1265/30.11.2021 г. по описа на САС, І г.
състав е отменено разпореждане № 1635/19.05.2021 г. по гр.д. № 1224/2021 г. по описа на
ВОС, с което се признава и допуска изпълнение в РБ Решение № 291/18.09.2014 г. на
Първоинстанционния съд – Тива, Република Гърция по иск на Х. АН. К. за родителски права
по отношение на децата П. и Кристалия. Счита, че следва да се приложи чл. 12 от Регламент
№ 2201/2003 г. Отправя искане за отмяна на горното определение и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът Х. АН. К. депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с
който претендира, че определението на ВРС е правилно и законосъобразно.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Производството по гр.д. № 8257/2020 г. по описа на ВРС, LI състав е образувано по
искове на М. КР. К. против Х. АН. К. с правно основание чл. 49 от СК, чл. 59 от СК, чл. 143
от СК, чл. 53 от СК за прекратяване на сключения между страните на 29.03.2004 г. брак с
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга, за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца П. К. и К. К.
1
на майката и определяне местожителството на децата при нея, за определяне на режим на
лични отношения на децата с бащата, за осъждане бащата да заплаща издръжка на децата,
както и за постановяване след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си
фамилно име Димитрова.
Ответникът Х. АН. К., редовно уведомен за инициираното съдебно производство, не
депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. С последваща молба с
правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК се претендира възстановяване срока за отговор, но
същата е оставена без разглеждане с влязло в законна сила протоколно определение от
15.03.2021 г. С допълнителни молби от 26.10.2020 г. и 07.12.2020 г. /именувана като писмен
отговор/ ответникът заявява, че брачният иск с правно основание чл. 49 от СК е допустим,
но оспорва допустимостта на небрачните искове с правно основание чл. 59 от СК и чл. 143
от СК, тъй като по отношение на родителските права е налице влязло в законна сила
Решение № 291/18.09.2014 г. на Първоинстанционния съд – Тива, Република Гърция, с което
родителските права по отношение на родените от брака между страните деца са
предоставени на него, а обичайното местопребиваване на децата е в Република Гърция.
Правните последици от присъединяването на България към ЕС, се изразяват във
върховенството и директния ефект на правото на ЕС. Самата Конституция на Европа
провъзгласява в чл. І-6,че "Конституцията и правото, приети от институциите на Съюза в
изпълнение на функциите, които са му възложени, имат "примат" над правото на държавите
членки". Именно затова в настоящия случай при определяне на компетентния съд следва да
се има предвид разпоредбите на Регламент 2201/2003 г. на Съвета на Европа, определящ
компетентността по брачни дела и по дела, свързани с родителската отговорност. В чл.1 от
Регламента на СЕ е определен обхвата на регламента, независимо от характера на съда или
правораздавателния орган, като в б. "а" и "б" са включени искът за развод и искът за
упражняване на родителски права. В чл. 3 са посочени случаите, определящи компетентния
съд на държавата - членка да разгледа дело, свързано с развод. Видно от данните по делото
ищцата е българска гражданка, а съпругът й е гръцки гражданин. Не е налице оспорване
обаче на международната компетентност на българския съд от страните. В срока по чл.131
от ГПК ответникът не възразява срещу същата. Дори и в последващите си становища,
депозирани след срока за отговор на исковата молба К. приема компетентността на ВРС по
отношение иска с правно основание чл. 49 от СК.
Относно предявените искове, касаещи родителската отговорност по смисъла на чл. 2,
т. 7 от Регламента, в случаите, когато е предявен иск за развод, компетентният съд отново се
определя по правилата на чл.3 от Регламента по "силата на привличането", тъй като иска за
развод обуславя решаването на въпроса за родителската отговорност, съгласно чл. 12, т. 1 б.
"а" от Регламента - "Пророгация на компетентност" /Опр. №38/25.01.2011г. на ВКС по ч. гр.
д. № 647/2010г., III г. о./.
Съгласно чл. 8, § 1 от Регламента, съдилищата на държава - членка са компетентни по
делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно
местопребиваване в тази държава - членка по времето, когато съдът е сезиран, като според §
2, параграф 1 се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и 12. С оглед
казаното дотук, следва да се има предвид, че няма спор между страните и се установява от
представените по делото книжа, че ищцата заедно с децата пребивава на територията на
Република България, а ответникът на територията на Република Гърция. Установява се
също, че К. се завръща с децата в РБ на 10.07.2020 г., а исковата молба е депозирана на
16.07.2020 г. Т.е. обичайното местопребиваване на децата П. К. и К. К. към момента на
предявяване на иск е в Република Гърция.
Вярно е обаче и друго – в чл.12 от Регламента е предвидена "пророгация на
компетентност". Според § 1 от тази правна норма съдилищата на държавите - членки, които
са компетентни по силата на член 3 по молбите за развод, законна раздяла и унищожаване
2
на брака са компетентни по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност,
свързани с тази молба, когато: поне единият от съпрузите притежава родителска
отговорност за детето и компетентността на съдилищата е била изрично или по друг
недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към
момента на сезирането на съд, и е във висш интерес на детето.
Така регламентираната пророгация намира приложение, след като компетентността
на съдилищата в Република България не е била изрично или по друг недвусмислен начин
изключена от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на
сезирането на съд и в срока за отговор на исковата молба, но най-вече висшият интерес на
детето налага спорът за родителска отговорност да бъде разгледан от съда в България.
Според настоящия състав компетентността на съда по чл. 8, §2 не е изключителна и е
допустимо страните мълчаливо да уредят компетентността на друг съд като изрично
препраща към дадената в чл. 12, §1 възможност компетентността на сезирания съд да бъде
изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или носителите на
родителската отговорност към момента на сезиране на съда и да е във висш интерес на
детето по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност. И след като
носителите на родителската отговорност разполагат с възможност да приемат
компетентността на сезирания съд, производството по делото не може да бъде прекратено.
Правомощието на съда да следи служебно за компетентността по смисъла на чл.17 от
Регламента, в хипотеза на постъпило искане за присъждане на родителски права и другите
искове на издръжка, и определяне режим на личен контакт, се изразява в задължението му
да изпрати делото на компетентния съд при наличие на своевременно възражение на
ответника, а в случая такова не е налице.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че компетентен да разгледа
делото е Варненски районен съд, поради което Определение № 260313/24.03.2022 г. по
гр.дело № 8257/2020 г. по описа на ВРС, LI състав се явява неправилно и като такова следва
да бъде отменено, а производството върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260313/24.03.2022 г. по гр.дело № 8257/2020 г. по описа
на ВРС, LI състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо поради
липса на компетентност на българския съд, на основание чл. 17 от Регламент № 2201/2003 г.
на СЕ.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4