Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 29.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, V граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Вероника
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2566 по описа за 2019
год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът Я.С.М. е предявил искове срещу ОД на МВР Плевен,
с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в
размер на 824.82лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд,
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 24.04.2016г. -
30.11.2017г., ведно със законната лихва върху цялата сума, както и сумата от
200лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен
извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен труд. Сочи, че в процесния
период е работил на длъжност Мл. инспектор в група ООР – ВПА в ІІ РУ Плевен при
ОДМВР Плевен. Твърди, че трудовата си дейност осъществявал по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 -
06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Излага, че на основание
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Сочи, че от м.04.2016г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора
на ОДМВР-Плевен и графици от Началник ІІ РУ Плевен за дежурствата и отчитане на
положения труд при работа на смени от служителите на ОДЧ, реда за разпределение
на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън
установеното работно време. Твърди, че редът за организацията и разпределянето
на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Излага, че в процесния период е действала Наредба № 8121
з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016
г.), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Излага, че за процесния период – от 24.04.2016г. - 30.11.2017г., е
положил нощни 12 часови дежурства, общо за 2016г. - 392 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен е 448.056 часа, и общо за 2017г. - 432 часа нощен труд,
който преобразуван към дневен е 493.776 часа. Твърди, че в съответствие с чл.9,
ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че
заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в
ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна
норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за
работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо
824 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлизал на 941.832 часа, което от
своя страна води до извънреден труд от 117.832 часа, който следва да му бъде платен
допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на
7,00 лв., следователно за посочения труд му се дължи сумата от 824.82лв. В с.з.
на 24.07.2019г. са допуснати изменения на предявените искови претенции, като претенцията
за главница се счита предявена за сумата от 676.04 лв. за периода от
24.04.2016 г. до 30.11.2017г., а претенцията за лихва се счита предявена за
сумата от 155.99 лв. и за периода 01.07.2016 г. до 24.04.2019 г.
Ответникът не оспорва факта, че през процесния период
ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал посочената
от него длъжност. Не оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност
по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.З от ЗМВР. Излага, че съгласно разпоредба на чл.142,
ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради
което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ.
Сочи, че чл.187 ал.З от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното
време се изчислява сумарно, като ал.5 на същия член предвижда, че работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до
70 часа на отчетен период. Твърди, че в процесния период по отношение на
регламентацията на реда за организация и разпределение на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители са действали следните наредби:1. Наредба
№8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ
бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД
№5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба
липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г.
на министъра на вътрешните работи и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г
обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в
която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба
№81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния
период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на
чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, тъй като никъде в
наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил
този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Излага, че ограничението в
наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите, работещи
на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на
коефициент 1. а не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно
необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Твърди, че в случая не е налице празнота
в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия,
поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови
нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в
които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на
държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Сочи, че не е
ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 6.00 лв. за
целия процесен период. Счита, че при разглеждането на казуса следва да се вземе
предвид писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното
заплащане на нощния труд при сумарното изчисляване на работното време Твърди, че от исковата молба не става ясно
дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е
бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както
извънреден, така и нощен труд. Излага, че за положения от ищеца нощен труд
същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не
следва да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради
факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда, положен между
22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска
допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен, и след
това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Оспорва
предявения иск, както по основание, така и по размер и моли съда да го
отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Прието е за безспорно по делото, обстоятелството, че за процесния
период страните са били в служебни правоотношения, и че ищецът осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни
смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не се спори между страните и че
ищецът е служител на ОД на МВР - Плевен и през
периода 24.04.2016 г. до 30.11.2017г. е
заемал длъжностите Старши полицай и
младши полицейски инспектор във Второ РУ Плевен при ОДМВР Плевен. От
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, която
съдът кредитира изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че с оглед
характера на заеманата длъжност през процесният период, ищецът е полагал труд
през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата е
извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143, съобразно
чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Посочен е начина на формиране на коефициента 1.143 -
съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7
часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5
дневна работна седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното
и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се
заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, и
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Заключението
на експертизата сочи, че за периода от 24.04.2016 г. до
30.11.2017г., ищецът е положил общо 784
часа нощен труд. Този нощен труд не е бил преизчислен от ответника с коефициент
1.143 при превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25
лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 896.112часа, като за разликата 112.11 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 676.04 лв., изчислено със средна ставка 6.03 лв., формирана от основната заплата на ищеца по
периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец.
Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за
извънреден труд. Изчислена е и лихвата за забава върху изчислената главница, и
доколкото сумарното отчитане е за тримесечие, лихвата е изчислявана от 1 число
на месеца, следващ всяко тримесечие, за период - от изискуемостта до предявяване
на исковата молба – в размер на 155.99 лв. За
целият процесен период, видно от платежните ведомости на ответника, ищецът е
получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд
съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г.,
издадени от Министъра на вътрешните работи, с които е определен размера на това
допълнително възнаграждение. Вещото лице е посочило, че в случай, че не бъде
преизчисляван положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се
приложи коефициент 1, при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен
от ищеца извънреден труд. Ако такъв извънреден труд е полаган от ищеца, то той
е платен.
По отношение на предявения иск с правно чл.178, ал.1,
т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, съдът намира от правна страна следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата).
Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра
на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., но за периода от отмяната на наредбата от 2015г.
до последващото приемане на наредбата от 2016г., действаща е била наредбата от
2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща
на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.),
в която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на
работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл. 136,
ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на
лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа,
съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане
от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите подзаконови нормативни акта – „при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“
не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7
часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите
на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното
подразделение.
Във връзка с възражението
на ответника, че на ищеца е заплатен нощен труд в размер на 0,25 лв./ч., съгласно
ставката по чл. 8 НСОРЗ, съдът намира, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага
чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд. Неоснователно е и възражението на ответника, че коефициентът 1.143
в случая е неприложим, поради съдържанието на представеното писмо на МТСП от
29.08.2011г., в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8
часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако изводът в
писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще
бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
"приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. От друга
страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения
се регулират от КТ.
В случая, ответникът не само
не твърди, че е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата по делото
размер, той оспорва че такъв подлежи на обезщетяване.
Предвид обаче изложените от
съда правни изводи за основателност на исковата претенция за заплащане на нощен
труд за периода 24.04.2016 г. до 30.11.2017г.,
получен при приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, се налага извод, че
искът е основателен, и следва да се уважи в предявения след допуснатото
изменение размер от 676.04 лв. за периода 24.04.2016 г.
до 30.11.2017г.
По отношение на предявения иск с правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира от правна страна следното: Възнаграждението за извънреден
труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В
този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице, съдът приема, че дължимата се лихва за забава
върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 676.04 лв лв. за период с начална дата от 01.07.2016 г. до 24.04.2019г., изчисляван върху всяко
тримесечно начисление от първо число на следващото тримесечие, възлиза общо, с
натрупване, на сумата от 155.99 лв. Поради
изложеното, искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен изцяло.
При този
изход на делото, и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от
350.00 лв. и депозит за вещо лице от 140.00 лв. Още с отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение с правно
основание чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, но съдът намира, че минималния размер, изчислен по реда на чл. 7 ал. 2
т. 2 от Наредба № 1/2004г., и съобразно чл. 2 ал. 5 от Наредбата /за всеки иск
поотделно/, за всеки отделен предявен иск е в размер на минимум 300.00лв.,
поради което заплатения адв.хонорар от 350.00
лв. не се явява прекомерен при наличието на два предявени иска, и възражението е
неоснователно. Поради горното, ответникът дължи на ищеца пълния размер на
направените разноски от 490.00 лв.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените два
отделни иска в размер на 100.00лв./50.00лв.+50.00лв./
На осн. чл. 77 от ГПК, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати и
разноските, за които е останала задължена към съда в размер на 40.00лв. – за
изготвяне на заключение по делото.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР,
***, адрес: ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Я.С.М., ЕГН **********,***, сумата 676.04 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на
нощните часове към дневни за периода 24.04.2016
г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на делото – 24.04.2019г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД, ***, адрес: ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Я.С.М., ЕГН **********,***, ап. 10, сумата от 155.99 лв., представляваща лихва за
забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 676.04 лв., за
периода от 01.07.2016 г. до 24.04.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, адрес: ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Я.С.М., ЕГН **********,***, направени
по делото разноски в размер на 490.00 лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 и чл. 77 от ГПК, ***, адрес: ***,
представлявано от ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд, разноски
в размер на 140.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: