№ 83
гр. Велико Търново, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20224001000032 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №27 от 20.12.2021г., постановено по т.д. №38/2021г.,
Окръжен съд-Ловеч е отхвърлил предявените от Г. К. К. от гр.Тетевен срещу
ЗД Лев Инс ЕАД-гр.София иск по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД и иск по
чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени от него вследствие
на ПТП, настъпило на 23.09.2020г. около 8,40ч. по пътя към с.Златна Панега,
по вина на T. M. T., управлявал лек автомобил, конкретизиран, валидно
застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответното
Застрахователно дружество, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.05.2021г. до окончателното й изплащане, като неоснователни и
недоказани. Осъдил е К. да заплати на ЗД Бул Инс АД сумата 1030 лева,
направени разноски в първата инстанция.
Постъпила е въззивна жалба от Г.К., чрез адвокат И.К., от ЛАК.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение,
1
като неправилно и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с
което да уважи изцяло предявените искове, както и да присъди всички
направени от него разноски в двете инстанции, включително адвокатско
възнаграждение по смисъла на чл.38 ал.2 от ЗА.
Постъпил е отговор от ответника ЗД Лев Инс АД-гр.София, чрез
юрисконсулт Калоян Иванов.
Моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба, като
неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение, като допустимо
и правилно.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, съобрази становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото,
която има интерес да обжалва, с нея се атакува подлежащ на обжалване
съдебен акт и същата е депозирана в срок.
При преценка нейната основателност Апелативният съд приема за
установено следното
Ищецът Г.К., чрез процесуалния представител адвокат И.К., от
Ловешката адвокатско колегия, твърди в исковата молба и по делото, че на
23.09.2020г. на пътя с.Златна Панега към Циментовия завод, при отбивка
наляво за перило по черен път, е настъпило пътно транспортно произшествие
между лек автомобил Ауди, с рег.№ОВ 11**** и лек автомобил Фолксваген
Пасат, с рег.№ОВ 72****, като при ляв завой на първия автомобил и
предприето изпреварване от втория автомобил се получава сблъсък по вина
на завиващия наляво автомобил с водач T. M. T. от с.Гложене, в резултат на
който е пострадал водача на Фолксвагена Г.К., на когото са причинени болки
в гръден кош и глава. При направеното на 29.09.2020г. рентгенологично
изследване в гр.Плевен е констатирано мозъчно сътресение, контузия на
коляно и гръден кош, както и множество счупвания на ребра. Виновният за
произшествието автомобил Ауди бил валидно застрахован към момента на
произшествието при Застрахователна компания Лев Инс АД. Ищецът подал
2
заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, но не било
постигнато доброволно споразумение в 3-месечния срок за това.
Предвид изложеното ищецът моли на основание чл.432 ал.1 от Кодекса
за застраховането ответникът да му заплати 40 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2020г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София, в писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, признава наличието на пътно
транспортно произшествие на 23.09.2020г., но счита че вина за него има само
и единствено водачът на лекия автомобил Фолксваген Пасат Г.К., тъй като
предприел изпреварване при поставен знак А27 Изпреварването забранено, с
изключение на мотоциклети без кош. В съставения за произшествието
констативен акт не било посочено да има пострадали лица. Сигнал за
произшествието бил подаден от К., който не бил посочил да има пострадали
лица, не бил заявил да е пострадал, не бил потърсил медицинска помощ, в
същия било посочено че виновен за произшествието е T.. Бил издаден акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
срещу T.. Нямало причинно следствена връзка между произшествието и
причинените вреди. Не било водено досъдебно производство, което
означавало че не е причинена средна телесна повреда под формата на мозъчно
сътресение, счупени няколко ребра и контузия на гръден кош и коляно.
Евентуално възразява, че ищецът Г.К. е съпричинил вредоносния резултат,
тъй като пострадалият не бил съобразил поведението си сш с конкретната
пътна обстановка и не бил положил
Предвид изложеното ответникът моли съдът да отхвърли изцяло
предявените искове, като неоснователни и недоказани, алтернативно да
присъди минимално обезщетение съразмерно с приноса на загиналия.
В допълнителна искова молба ищците заявяват, че считат възраженията
на ответника за неоснователни и недоказани. Исковата молба била редовна.
Приложимият закон, който е отмененият Кодекс на застраховането, действал
до 01.01.2016г., не изисквал предварително извънсъдебно заявяване на
претенцията пред застрахователя, както и не изисквал посочване на банкова
сметка, по която евентуално да се изплати обезщетение. Недопустими като
3
доказателство по настоящото дело били изготвената на досъдебното
производство автотехническа експертиза и прекратително прокурорско
постановление, тъй като били изготвени в наказателното производство, което
е различно от това дело. Исковата молба била подадена в 5-годишен срок,
поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност било
неоснователно. Признават съпричиняване от страна на загиналия само в
размер на 1/3. Другият участник в произшествието също бил в нарушение на
правилата за движение, тъй като карал с превишена скорост по главния път,
поради което наследодателят на ищците имал принос за вредоносния резултат
само в размер на 1/3, докато другият водач, застрахован при ответника бил
по-виновен и то до размер на 2/3. Извън всякаква нормална и житейска логика
било твърдението на застрахователя, че между загиналия и неговите деца
няма трайна и дълбока емоционална връзка, въпреки че живеели в различни
села. В крайна сметка всички възражения на застрахователя били
неоснователни и недоказани.
В допълнителен отговор ответникът Застрахователно дружество
Евроинс АД-София поддържа изцяло твърденията и възраженията, които е
направил в отговора на първоначалната искова молба.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът дължи произнасяне по
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а относно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
Във връзка с тази преценка Великотърновският апелативен съд намира
за необходимо да посочи, че едно решение е невалидно /нищожно/, ако не е
постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав т.е.
от лице, което няма качеството на съдия или от едноличен вместо от троен
състав. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в
предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случай,
когато решението е постановено от съда извън неговата компетентност т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българския съд.
В случая не е налице нито една от тези предпоставки, поради което
обжалваното първоинстанционно решение на Окръжен съд-Русе е валидно и
4
допустимо.
Относно допустимостта следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл.270 ал.3 от ГПК, недопустимост е налице когато е
извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случаи, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставките за решаване на
спора по същество.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността съдът е обвързан от посоченото във
въззивните жалби, като служебно има правомощие да провери само
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането
за сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди-болки и страдания, претърпени от него при ПТП от 23.09.2020г. по
пътя към с.Златна Панега, в района на кръстовище към Циментовия завод,
настъпипо според ищеца по вина на T. M. T., управлявал лек автомобил,
конкретизиран, валидно застрахован по застраховка гражданска отговорност
при ответното Застрахователно дружество, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.05.2021г. до окончателното й изплащане.
Първостепенният съд е изяснил правилно фактическата обстановка въз
основа на всестранен и подробен анализ на всички събрани по делото
доказателства, достатъчни за изясняването му.
Направените от Плевенския окръжен съд правни изводи съответстват на
приетата фактическа обстановка и са законосъобразни и обосновани, както и
обективни.
Въззивната инстанция ги споделя.
Апелативният съд, с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема
изцяло мотивите на Окръжния съд.
5
Намира, че същите са в съответствие със закона и съдебната практика.
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивника ищец
относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се
явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда
от такива пороци.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл.78 от ГПК разноски за тази
инстанция не се дължат.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение №27 от 20.12.2021г., постановено
по т.д. №38/2021г., на Окръжен съд-Ловеч.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6