№ 147
гр. Горна О. , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101696 по описа за 2020 година
Обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.1 от КЗ и чл.429 ал.2 от КЗ ввр. чл.86
от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Ищците И. М. М. и С. А. М.(чрез адв.Д.Р. Д. от ВТАК) в исковата си молба, че И. М. М.
притежава заедно със съпругата си С. А. М. лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК№****
(автомобилът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност). На 02.08.2019г., около
15h10min. в гр.Д.О. на ул.„Г.Измирлиев”№11, лек автомобил „Мерцедес Е-400” с ДК№****,
собственост на А.С.Р., с водач Н. М. Н., при завиване наляво не пропуснал насрещно движещият се
лек автомобил „Сеат Леон” с ДК№****, собственост на Х.А.М., с водач Р. В. А., поради което
между двата автомобила настъпил сблъсък. Вследствие настъпилия между двата автомобила удар,
лек автомобил „Сеат Леон“ се завъртял и блъснал два правилно паркирани МПС вдясно по
посоката си на движение, единият от които е лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК№****,
собственост на ищците. Твърди се, че в резултат на катастрофата същият е претърпял множество
деформации и побитости(счупване на задна броня; счупване гредата на задната броня; счупване на
заден ляв стоп; счупване на заден десен стоп; счупване на заден калник; счупване на стъклото на
задния капак; счупване на лайсна на заден капак; счупване на заключващия механизъм; счупване
на задния десен панел; счупване на заден мост; счупване на задна дясна джанта; счупване на задна
лява джанта; деформация на задна дясна врата; деформация на таван; деформация на заден ляв
панел; деформация на задна лява врата; деформация на задните седалки; деформация на пода;
посукване на автомобила особено видимо в задната му част), което описание се съдържало в
изготвените протоколи за оглед на ПМС по застрахователната преписка в ЗК„Лев Инс”АД. Счита,
че ремонтно-възстановителните работи и подлежащите на влагане в ремонта части и материали са
на стойност 5000.00лв. За така описаните и имуществени вреди, ищците считат, че следва да
бъдат обезщетени от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на
1
автомобилистите на виновния за причиненото ПТП водач на лек автомобил „Сеат Леон” с
ДК№****, а именно „ЗК Лев Инс”АД, със сумата от 5000.00лв. Претенциите били отправени до
застрахователя „ЗК Лев Инс”АД и разгледани от него по застрахователна преписка№0000-5000-
20-100221. След размяна на кореспонденция между ищците и застрахователното дружество бил
извършен оглед на процесния лек автомобил. С уведомление№6993/11.06.2020г. ответникът
отказал заплащането на застрахователно обезщетение, тъй като според застрахователното
дружество такова се дължи само при условие, че категорично и безспорно са установени
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, неговият механизъм и
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и заявените вреди. Съгласно чл.107 от
КЗ ЗК„Лев Инс”АД е разполагало със същите права като ищците и при необходимост е можело да
изиска и да се снабди с всички необходими му документи, за да установи причините за пътния
инцидент и да се достигне до извънсъдебното уреждане на застрахователната претенция. И. М. М.
и С. А. М. предявяват против ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК:****, предявени обективно съединени
искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.1 от КЗ и чл.429 ал.2 от КЗ ввр. чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД,
за: сумата 5000.00лв. за обезщетение за имуществени вреди по отношение на лек автомобил
„Рено Меган Сценик“ с ДК№****(счупване на задна броня; счупване гредата на задната броня;
счупване на заден ляв стоп; счупване на заден десен стоп; счупване на заден калник; счупване на
стъклото на задния капак; счупване на лайсна на заден капак; счупване на заключващия
механизъм; счупване на задния десен панел; счупване на заден мост; счупване на задна дясна
джанта; счупване на задна лява джанта; деформация на задна дясна врата; деформация на таван;
деформация на заден ляв панел; деформация на задна лява врата; деформация на задните седалки;
деформация на пода; посукване на автомобила особено видимо в задната му част), вследствие на
ПТП, реализирано на 02.08.2019г. в гр.Д.О. Общ.Г.О., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на исковата молба – 30.10.2020г. до окончателното изплащане; сумата
633.33лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната сума 5000.00лв. за обезщетение
за имуществени вреди за периода: 02.08.2019г.-30.10.2020г. Претендират направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на ответното дружество, както и на адв.възнаграждание на
процесуалния представител на третото лице помагач на ответника.
Ответникът ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК:****(чрез юрисконсулт А. С.) оспорва предявените
главен иск и акцесорен иск по основание и размер, като счита същия за недължим и завишен.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие. Оспорва твърдението за вина на водача на МПС „Сеат“ с ДК№**** за настъпване
на пътнотранспортното произшествие и на претендиралите от ищцовата страна вреди. Съгласно
Констативен протокол№165/02.08.2019г. за ПТП с пострадали лица на РУМВР Г.О., виновен за
процесното ПТП е водачът на л.а. „Мерцедес” с ДК№****. Оспорва твърдението за наличие на
причинно-следствена връзка на претендиралите щети с ПТП. Оспорва вида, характера и степента
на уврежданията, както и твърдението, че същите са възникнали като резултат от процесното
произшествие. Счита, че водачът на „Мерцедес“ с ДК№****, не се съобразява и не пропуска
движещото се с предимство МПС „Сеат“ с ДК№****, с което нарушава разпоредбите на чл.25 ал.2
от ЗДвП. Собственикът на МПС „Рено“ с ДК№****, завежда претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ЗК„Лев Инс“АД, като е била образувана преписка по
щета№0000-5000-20-100221. Експерт извършил оглед на увреденото МПС и назначил повторен
такъв с оглед установяване на други увреждания следствие на ПТП от 02.08.2019г. Собственикът
2
се разписал на извършения Опис-заключение, но не предоставил автомобила за повторен оглед,
дори след изпратено от дружеството писмо с изх.№6993/11.06.2020г. Възразява срещу искането на
ищцовата страна, за присъждане в нейна полза на разноски. Прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждание на процесуалния представител на ищците.
ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК****(чрез адвокат М. Ил.Г. от САК) – в качеството трето лице-
помагач на страната на ответника ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК:****, депозира отговор-становище, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния
автомобил „Мерцедес” с ДК№****. Оспорва протокола за ПТП в частта обстоятелства и причини
за ПТП. Счита, че ПТП е настъпило по вина на страна на ищците, чието МПС в противоречие с
императивните изисквания на ЗДвП е било паркирано на място, на което паркирането е забранено.
Вината за ПТП е на водача на МПС „Сеат Леон”, който е управлявал същото с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост. При условията на евентуалност, прави възражение за
съпричиняване от страна на ищците и застрахования при ответника, които значително допринесли
за настъпване на събитието(ако не било противоправните им действия ПТП, нямало да настъпи или
щетите щели да са в значително по малка степен). Счита, че не всички твърдени от ищците щети са
в причинна връзка и са следствие от описаното ПТП. Оспорва иска и по размер, като претенцията
била силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите, съобразно разпоредбата на
чл.386 от КЗ. Моли да бъде постановено решение, с което да се приеме че застрахованият в
ЗД„Бул Инс”АД водач нямал вина за настъпване на ПТП, като да бъде намален размерът на
претендираното обезщетение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаградение на процесуалния представител на ищците и ответника.
Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа
и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема
за установено следното:
И. М. М. притежава заедно със съпругата си С. А. М. лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с
ДК№****(автомобилът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност с оглед
удостоверение за сключен гр.брак и СУМПС).
На 02.08.2019г., около 15h10min. в гр.Д.О. на ул.„Г.Измирлиев”№11, лек автомобил
„Мерцедес Е-400” с ДК№****, собственост на А.С.Р., с водач Н. М. Н., при завиване наляво не
пропуснал насрещно движещият се с несъобразена скорост лек автомобил „Сеат Леон” с
ДК№****, собственост на Х.А.М., с водач Р. В. А., поради което между двата автомобила
настъпил сблъсък. Вследствие настъпилия между двата автомобила удар, лек автомобил „Сеат
Леон“ се завъртял и блъснал два правилно паркирани МПС вдясно по посоката си на движение,
единият от които е лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК№****, собственост на ищците.
Бил е съставен Констативен протокол№165/02.08.2019г. за ПТП, в който служителите на
МВР описват: участник1 - лек автомобил „Мерцедес Е-400” с ДК№**** с водач Н. М. Н. и
участник2 - лек автомобил „Сеат Леон” с ДК№**** с водач Р. В. А.; отразени материални щети
по ППС1(лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК№****): множество деформации и побитости
по цялата задна част и посукване; паркирано „Пежо Партнер“…. Посочени са причини за ПТП:
участник1 при завиване наляво не пропуска насрещно движещия се участник2, като се блъска в
3
два паркирани автомобила; допуска се ПТП с материални щети.
Налице е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на участвалото в ПТП МПС лек
автомобил „Мерцедес Е-400” с ДК№**** с водач Н. М. Н. към дата на възникналото
ПТП/02.08.2019г./ - активна застраховка "Гражданска отговорност“ при „ЗД„Бул Инс”АД с
ЕИК****.
Водачът Р. В. А. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена за период от 12месеца: 17.07.2019г.-
16.07.2020г., с която ЗК”Лев Инс”АД покрива причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, настъпили от притежаването и/или използването на МПС - лек автомобил
„Сеат Леон” с ДК№****.
По делото е приложена Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с вх.
№2384/18.02.2020г. за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ от страна на
И. М. М. по повод възникнало ПТП на 02.08.2019г. Образувана е застрахователна преписка с
№0000-5000-20-100221 от страна на ЗK”Лев Инс”АД, съответно щета№0000-5000-20-100221. Не
се спори, че не е постигнато споразумение и не е извършено плащане по така заявената претенция.
Oт страна на ЗК”Лев Инс”АД е приложен Опис-заключение№L0000070203 от 09.03.2020г.
по щета№0000-5000-20-100221, kaто са изброени щетите: облицовка задна броня; буфер броня
задна десен; врата-багажник; стъкло врата-багажник; декоративна лайсна врата-багажник дясна;
стоп ляв; стоп десен; панел(калник) заден десен; държач броня задна десен пвц; гърловина
резервоар пвц; тас заден десен 16; джанта задна дясна 16; подкалник пласт. заден десен; врата
задна дясна; праг външен десен; панел(калник) заден ляв; джанта предна лява; таван купе.
Съставен бил е съставен АУАН№Г-97978/19.07.2015г. против Н. М. Н., с което е нарушил:
чл.147 ал.1 от ЗДвП и чл.25 ал.2 от ЗДвП. В обстоятелствената част е посочено, че водачът Н.
управлява в посока с.Драганово лек автомобил „Мерцедес Е-400” с ДК№****, собственост на
А.С.Р., като водачът предприема и извършва маневра завиване на ляво за да навлезе в реда на
паркирани МПС.като не пропуска насрещно движещият се от с.Драганово в посока гр.Г.О. лек
автомобил „Сеат Леон” с ДК№****, собственост на Х.А.М. и управляван от правоспособния водач
Р. В. А., като го блъска в страничната лява част на автомобила следствие на което автомобила се
поднася и блъска правилно паркираните вдясно. товарен автомобил „Пежо Партнер с ДК№**** и
паркираният до него лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК№****, с което си действие водача
реализира ПТП с материални щети по четирите автомобила. при извършената полицейска
проверка и справка чрез РСОД в системите на АЙС ПП се установи че водача управлява МПС,
което не е представено в срок на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата
му изправност – нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП и чл.25 ал.2 от ЗДвП. Впоследствие е издадено
Наказателното постановление№19-0268-001236/12.08.2019г., с което ная Н. М. Н. за нарушение на
чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 20.00лв. и за
нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 ввр. ал.1 т.5 предл.IV от ЗДвП е
наложена „Глоба“ в размер на 200.00лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства. Св.Й.Й.П. твърди, че процесното ПТП се
случило на 02.08.2019г. около 15h. И.М. му предоставил автомобила си. Свидетелят спраял в
4
центъра на гр.Г.О. на място обозначено за паркинг(на около 10м от пешеходната пътека).
Връщайки се към автобила видял черен автомобил „Сеат“, който удря съседната кола „Рено
Меган Сценик“ в заден десен калник и колата се завъртя на 180 градуса. При удара задната врата
на багажника се отварила и багажът изхвърчал от багажника. При завъртането на колата гумите се
ударили в бордюра и джантите на задните гуми били видимо изкривени. Задното стъкло на
вратата(багажник) било счупено. Цялата кола видимо била крива, посукана. Предната броня на
автомобила „Рено Меган Сценик“ била изкривена, задната също, като двете брони били
откачени. Автомобилът „Сеат“ ударил и други две коли и се завъртял. Свидетелят твърди, че
сблъсъкът между автомобил „Мерцедес“ и автомобил „Сеат“ се случил почти в пешеходната
пътека. Счита, че автомобил „Мерцедес“ бил причината за удара на автомобил „Сеат“ в
останалите коли. Според свидетеля автомобил „Сеат“ се движил с огромна скорост над
допустимата в населено място при минимална видимост от паркиралите коли. Впоследствие
свидетелят се обадил на собственика И.М., Дошли служители на КАТ и по процедура съставили
протокол за ПТП. От собственика М. разбрал, че застрахователите от „Лев Инс”АД дошли и
направили един оглед. Св.Г. М.М.(брат съм на И.М.) твърди, че след инцидента автомобилът „Рено
Меган” бил транспортиран в неговия двор. Самият удар бил отзад, като след удара задния десен
панел поел основния удар, счупено било стъклото на панела. След това колата се посреща от
бордюра при завъртане и двете задни джанти са смачкани. Мостът бил изкривен, а задният панел
спрямо основното дъно е изместен. Двете седалки били заклещени(задната седалка е изкъртена).
Имало счупена задна броня. Гредите, държащи задния мост, били усукани/огънати.
В заключението на допуснатата съдебна автотехническа експертиза вещото лице твърди,
че съобразно доказателства, водачът на лек автомобил “Мерцедес“ не пропуснал насрещно
движещия се лек автомобил „Сеат“, движещ се по посока от с.Драганово към гр.Г.О., като го
ударил в страничната лява част, вследствие на което лек автомобил „Сеат“ поднесъл и се блъснал
в правилно паркираните вдясно по същата посока, автомобил „Пежо Партнер“ и автомобил “Рено
Меган Сценик“. Вещото лице изчислило скоростта на масовият център на автомобила “Сеат“
непосредствено след удара - около 60km/h. Според вещото лице, съобразявайки значителните
деформации, скоростта на движение на автомобил “Сеат“ преди реализацията на ПТП е по-висока
от техническа гледна точка в сравнение с тази на максимално разрешената за населени места от
50km/h. При направения анализ на сервизи извършващи автотенекеджийски и бояджийски услуги
в региона на В.Търновска област, се установили почти идентични цени за тези услуги. Ремонтно-
тенекеджийските работи по цялата задна част на автомобил “Рено Меган Сценик“ били в голям
обем, много трудоемки и свързани с голяма прецизност при подмяната и ремонта им. Вещото
лице е посочило в табличен вид видовете автотенекеджийски и бояджийски работи за
възстановяването на претърпените щети(стойности за материали и труд). Направен е и опис на
щетите на МПС(извършен в присъствието на представители на страните по делото): задна
врата(боя и материали) оборудвана и стъкло; задно ляво стоп-тяло; задно дясно стоп-тяло; задна
броня пластмасова; метална греда задна броня; задна престилка с боя; заден десен панел с боя;
заден десен подкалник; задна дясна джанта; задна дясна врата с боя; десен праг с боя; капачка
резервоар с боя; задна дясна основа – панел с боя; задна дясна греда-рама с боя; дъно багажник с
боя; задна лява джанта; заден мост. Според вещото лице общата стойност на ремонта на
автомобил “Рено Меган Сценик“ е 3259.00лв.(към момента на реализирането на процесното ПТП).
Съответно, според вещото лице пазарната стойност на автомобил “Рено Меган Сценик“ към
момента на процесното ПТП е 4216.77лв. Съгласно КЗ „тотална щета“ на МПС е увреждане , при
5
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му
стойност. Така, 70% от остатъчната амортизационна стойност на автомобил “Рено Меган Сценик“,
към момента на настъпването на процесното ПТП е 2951.74лв. Необходимата левова стойност за
възстановяването на автомобил “Рено Меган Сценик“ е 3259.00лв. Според вещото лице за
пълното възстановяване на автомобил “Рено Меган Сценик“ ще се вложат много средства и на
база това, автомобилът е по-добре да бъде бракуван. Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обосновано и му дава вяра. Същото не е оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени
вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на
следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно
събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на репариране,
когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние(да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на
непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие
или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина). Отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова,
доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на
обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от ЗЗД или с иск по
чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата
иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая, ищците са избрали
защита на накърнените си права чрез прекия иск против застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ.
Съобразно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Следователно правото на ищците да предявят иск пред съда възниква само, ако преди това ищците
са предявили претенцията си пред застрахователя, но той: 1.не е платил в тримесечен срок;
2.отказал е да плати; 3.предложил е или е изплатил обезщетение, но ищците не са съгласни с
размера му. Нормата определя допустимостта на иска, т.е. това е процесуална предпоставка за
допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно и
в този смисъл нормата е императивна. Провеждането на уредената в разпоредбата на чл.380 от КЗ
процедура, предвиждаща задължение на лицето, което желае да получи застрахователно
6
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, към която норма
чл.498 ал.3 от КЗ препраща, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото
на иск, т.е. за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. По делото е
установено, че преди подаване на исковата молба ищците са отправили към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В този смисъл, съдът намира, че
уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред
застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498
от КЗ и за ищците се открива възможност да предяви претенциите си пред съда. С оглед
изложеното, предявените искове са допустими.
Съгласно регламентираното в нормата на чл.154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищцата следва да установи наличието на договорно правоотношение по
договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност“, сключен между деликвента и
ответното дружество, както и противоправно поведение респ. деяние на деликвента, от което са
настъпили вредните последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието. Върху ищцата
се възлага, също така и доказателствената тежест да докаже пред съда претенцията си по
основание и размер, като да установи твърдяната трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, както и вид, обем, интензивност и продължителност на претърпените от нея болки и
страдания. Ответникът би могъл да изложи правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез
допустимите от закона доказателствени средства, а при установяване на горните елементи от
фактическия състав на вземането от ищеца - следва да докаже, че е погасил претендираното
обезщетение в срок. Доколкото ответникът не представи по делото застрахователната преписка по
процесната щета, за което беше задължен от съда по реда на чл.190 ал.1 от ГПК, то
непредставянето и, на основание чл.190 ал.2 ввр. чл.161 от ГПК, дава възможност на съда да
приеме фактите, за които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, за
доказани.
Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и за основателността на иска
е необходимо доказване на следните предпоставки:1/валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя-ответник и
лицето, отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/отговорност на прекия причинител по чл.45
от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда на ищеца, причинна връзка, противоправност
и вина.
Съдът приема за доказани описаните факти в обстоятелствената част, вкл. като съобрази и
ги съпостави с приетите доказателства. Настъпването на ПТП не е спорно. Относно механизма на
събитието и вредите са събрани писмени доказателства, изслушана и приета е съдебна
автотехническа експертиза. От приетия по делото Констативен протокол№165/02.08.2019г. за ПТП
се установява, че е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Мерцедес Е-400” с ДК№****, с
водач Н. М. Н., при завиване наляво не пропуснал насрещно движещият се с несъобразена скорост
лек автомобил „Сеат Леон” с водач Р. В. А., поради което между двата автомобила настъпил
сблъсък. Вследствие настъпилия между двата автомобила удар, лек автомобил „Сеат Леон“ се
завъртял и блъснал два правилно паркирани МПС вдясно по посоката си на движение, единият от
които е лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК№****, собственост на ищците. Водачът Н. М.
7
Н. е нарушил правила за движение по пътищата, а именно - чл.25 ал.2 от ЗДвП(при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея). От своя страна Р. В. А. е
нарушил правила за движение по пътищата, а именно - чл.21 ал.1 от ЗДвП(при избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост 50km/h за
населено място). Произшествието е причинено виновно и противоправно от водачите Н. М. Н. и Р.
В. А., който факт се установява от коментирания протокол за ПТП, в който е отразен механизмът
на ПТП и не е оспорен от ответника по предвидения ред. В заключението на съдебната
автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно,
подробно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото, вещото лице описва механизма
на процесното ПТП, като освен, че водачът на лек автомобил “Мерцедес“ не пропуснал насрещно
движещия се лек автомобил „Сеат“, вещото лице изчислило скоростта на масовият център на
автомобила “Сеат“ непосредствено след удара(около 60km/h). Според вещото лице,
Съобразявайки значителните деформации, вещото лице аргументира извод за скоростта на
движение на автомобил “Сеат“ преди реализацията на ПТП - по-висока от техническа гледна
точка в сравнение с тази на максимално разрешената за населени места от 50km/h. Според
заключението, с оглед конкретния механизъм на увреждане, е налице причинно - следствена
връзка между настъпилото застрахователно събитие и полученото увреждане по автомобил „Рено
Меган Сценик“. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесния
автомобил „Сеат“ е било противоправно и представлява деликтно поведение по смисъла на чл.45
от ЗЗД. Вината на водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция. По делото не е спорно
обстоятелството, че към датата на деликта за автомобил “Сеат“ е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователното дружество-
ответник. Следователно са налице всички предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.432
от КЗ.
След като е безспорно, че е налице застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на
автомобил „Сеат“ към датата на ПТП при ответника-застраховател, при което същият е
материалноправно легитимиран да отговаря по иска, тъй като рискът при застраховка „Гражданска
отговорност“ включва опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на
вредите, причинени от виновно деяние в нейния стриктен смисъл - чл.45 от ЗЗД. Вследствие на
настъпилото ПТП по вина на застрахования, са причинени описаните в Опис-заключението щети
по процесния автомобил „Рено Меган Сценик“, които съгласно заключението на вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза са в пряка и причинна връзка с настъпилото ПТП.
Единственият спорен въпрос е този, касаещ размера на застрахователното обезщетение. За
определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът съобразява нормата на чл.386 ал.2
от КЗ. Същата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава
действителната(при пълна увреда) или възстановителната(при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго от същия вид и качество, съгласно чл.400 ал.1
от КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество(Решение№6/02.02.2011г. по т.дело№293/2010г. -
Iт.о. ВКС; Решение№209/30.01.2012г. по т.дело№1069/2010г. - IIт.о. ВКС;
8
Решение№235/27.12.2013г. по т.дело№1586/2013г. - IIт.о. ВКС; Определение№156/27.03.2015г. по
т.дело№1667/2014г. - IIт.о. ВКС). За възстановителна стойност следва да се приеме стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ. Съгласно чл.390 ал.2 от КЗ „тотална щета на МПС“ е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност.
Средната пазарната стойност на автомобил “Рено Меган Сценик“ към момента на процесното
ПТП е 4216.77лв. Така, 70% от остатъчната амортизационна стойност на автомобил “Рено Меган
Сценик“, към момента на настъпването на процесното ПТП е 2951.74лв. Необходимата левова
стойност за възстановяването(необходимата сума за поправяне на щетите) на автомобил “Рено
Меган Сценик“ е 3259.00лв., т.е. налице е икономически „тотална щета“. Съгласно чл.499 ал.2 от
КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на
причинената вреда. Обезщетенията за вреди на МПС се определят в съответствие с методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, приета с наредбата по чл.504
от КЗ –Наредба№49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз,
издадена от КФН. В чл.20 ал.2 от цитираната Наредба№49/16.10.2014г. е предвидено, че
обезщетението за вреди на МПС се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, съгласно Приложения№1-№6 от Наредба№24/2006г.
за задължителното застраховане по чл.249 т.1, т.2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на МПС(обн. ДВ бр.25/2006г. изм… ДВ бр.97/2013г.). В
Раздел I чл.4 от Приложение№1 към чл.15 ал.4 от Наредба№24/08.03.2006г., към което
Наредба№49/16.10.2014г. препраща, представляващо Методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, е предвидено, че методиката се прилага като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства(фактури) за извършен
ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка.
Цитираната методика не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава
отговорността на застрахователя, като тя представлява указание за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Пак според същата методика, при съдебно
предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване
на застрахователното събитие – чл.386 ал.2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да
е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба№24/08.03.2006г.(Решение№52/08.07.2010г. по т.дело№652/2009г. - Iт.о.
ВКС). В конкретния случай, от заключението на приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза се установява, че стойността на разходите за необходимия ремонт на процесния
автомобил надвишава 70% от действителната му стойност. Поради това се налага извод, че е
налице „тотална щета“ на автомобила по смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ. При това положение
ответното дружество дължи на ищцата застрахователно обезщетение, равняващо се на
действителната стойност на лек автомобил автомобил “Рено Меган Сценик“ в размер на
4216.77лв., определена след приспадане на запазените части на превозното средство. В останалата
част до пълния предявен размер от 5000.00лв., искът се явява неоснователен и следва да се
9
отхвърли.
Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител
на ПТП. При действието на КЗ(2016г.), с оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1 от КЗ или срокът за
заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл.380 от КЗ, която в случая не се спори,
че е получена от застрахователя. Законна лихва не се дължи и в случаите на чл.380 ал.3 от КЗ -
непредставяне на данни за банкова сметка(в конкретния случай такава банкова сметка е
представена пред застрахователя с Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение вх.
№2384/18.02.2020г. за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност. Безспорно е
също, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, обаче дадена в чл.429 от
КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“
следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от
застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в
чл.429 ал.3 от КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но същата(по силата на КЗ) се поема от застрахователя
от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие, т.е. не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите
за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429
ал.2 т.2 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429
ал.3 от КЗ(посочени са две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви: -тя да не
надхвърля рамките на застрахователната сума/лимити на отговорността/; -да се начисли от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна). Горните изводи не могат да се
игнорират от правилото на чл.497 ввр. чл.496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на
самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която
отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на
делинквента, нейният размера вече не е част от застрахователната сума, и не може да бъде
ограничаван от размера на последната, съобразно чл.497 ал.3 ввр. чл.492 от КЗ. При изложените
изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице-ищец върху
определеното обезщетение е от датата на сезиране на застрахователя - 18.02.2020г. При
разглеждане на иск по чл.432 от КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като
отговорност в отношенията между застрахования и застрахователя. В случая обаче, доколкото
лихвата е претендирана с исковата молба от датата на деликта - 02.08.2019г., с оглед
диспозитивното начало, следва да се присъди законната лихва върху сумата 4216.77лв.
(присъденото обезщетение за имуществени вреди), считано от датата на завеждане на исковата
молба - 30.10.2020г. до окончателното и изплащане, както и сумата 299.86лв., представляваща
компенсаторна лихва върху сумата 4216.77лв., считано от датата на сезиране на застрахователя –
18.02.2020г. до датата на предявяване на исковата молба – 30.10.2020г. Следва да бъде отхвърлен
иска за присъждане на компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени
вреди, считано от датата на декликта – 02.08.2019г. до датата на сезиране на застрахователя -
10
18.02.2020г.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца/ищците такси, разноски по
производството и възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. В настоящия случай разноските представляват адвокатско възнаграждение, за което
има доказателства, че е изплатено на процесуалния представител на ищеца(според договора за
правна защита и съдействие с характер на разписка с отбелязване, че уговореното възнаграждение
в размер на 700.00лв. е изплатено - т.1 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а
също така и внесена ДТ по тарифата за ДТССГПК – 258.00лв. и възнаграждение за вещо
лице(списък разноски по чл.80 от ГПК). В т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на
ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид
действителната фактическа е правна сложност на делото. Приложение намира цитираната
Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(с редакцията и
преди ДВ бр.45/15.05.2020г. – до изм. и доп. ДВ. бр.7/22.01.2019г., като съгласно чл.7 ал.7 ввр.
ал.2 т.1 от същата наредба - в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 от наредбата на базата на половината от
стойностите на претендираните суми., като за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 5000.00лв. до 10000.00лв. – 580.0лв.
+ 5% за горницата над 5000.00лв. - чл.7 ал.2 т.3 от наредбата. В настоящия случай минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно наредбата е 611.65лв.
Осъществената от пълномощника(адвокат) на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова
молба и участие в две съдебни заседания и изготвяне на писмена защита, като не може да се
приеме, че делото е изобщо фактически или правно несложно, за да се определи минимално
възнаграждение. В този смисъл съдът счита, че не е налице прекомерност на адвокатското
възнаграждение от 700.00лв. на процесуалния представител на ищците и не следва да бъде
намалявано по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. В този смисъл, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът
следва да присъди в полза на ищците сумата 928.93лв., представляваща направените разноски по
делото гр.дело№1696/2020г. на ГОРС(съразмерно на предявените искове), и която да бъде
заплатена от ответното дружество.
Според чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Според чл.78 ал.5 от ГПК,
съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като
вземе предвид действителната фактическа е правна сложност на делото, като в цитираната норма
става въпрос за адвокатско възнаграждение. Осъществената от пълномощника(юрисконсулт) на
ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и участие в две съдебни заседания, като не
може да се приеме, че делото е изобщо фактически или правно несложно. В същото време следва
да се съобрази и изходът на делото и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК. По реда на чл.78 ал.8 от
ГПК ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП ввр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ(за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00лв. до 300.00лв.),
съобразявайки се с осъществената защита от страна на упълномощения от ищеца юрисконсулт, то
11
съдът определя размер на възнаграждението от 100.00лв., което следва да се заплати на ищцовата
страна.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК, на третото лице помагач не се присъждат
разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Правото
на участие на встъпващото в процеса трето лице помагач произтича от неговия интерес да бъде
постановено решение в полза на подпомаганата страна. Постановеното решение има
установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а това, което съдът е
установил в мотивите си е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която
помага. Именно като подпомагаща страна, третото лице-помагач поначало има различно
процесуално положение в сравнение с главните страни в производството. То(независимо дали е
встъпило или е привлечено в процеса) може да участва активно и да извършва процесуални
действия по делото/чл.221 ал.1 от ГПК/, за да брани пряко, обаче не свое, а чуждо - на
подпомаганата главна страна - субективно материално право, което е предмет на спора по
делото/чл.218 от ГПК и чл.219 ал.1 от ГПК/. Такова активно участие и извършване на процесуални
действия от третото лице-помагач поначало е и в негов интерес/чл.218 от ГПК и чл.219 ал.1 ввр.
чл.223 от ГПК/, но в рамките на чуждия процес - по спора между главните страни по делото.
Именно от това се изхожда и при установяване на правилото на чл.78 ал.10 от ГПК, като оставя на
третото лице-помагач само да прецени дали и доколко неговият собствен интерес диктува то да
участва активно и да извършва процесуални действия, респ. и да понесе разноски за това в
рамките на чуждия процес, в който то е встъпило или е било привлечено да помага, при
положение, че по този начин то брани пряко чужди субективни материални права, действайки
само косвено и в свой интерес./Решение№83/02.05.2012г. по гр.дело№943/2011г. ВКС – IIIг.о.;
Определение№547/01.06.2011г. по гр.дело№1281/2010г. ВКС - I г.о.;
Определение№576/07.10.2011г. по ч.гр.дело№515/2011г. ВКС - IVг.о./.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗK”ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София
бул.”Черни връх”№51-Д, представлявано от Изп.директор М.С.М.-Г., Изп.директор П.В.Д. и
Изп.директор Г.Н.Г. – заедно от всеки двама от тримата изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ
на И. М. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Д.О. ул.„Осми септември”№14
Общ.Г.О. и С. А. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.„Хан Крум”№5
вх.Б ет.V ап.17: сумата 4216.77лв./четири хиляди двеста и шестнадесет лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди по отношение на лек автомобил
„Рено Меган Сценик“ с ДК№****, вследствие на ПТП, реализирано на 02.08.2019г. в гр.Д.О.
Общ.Г.О. на ул.„Г.Измирлиев”№11, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба – 30.10.2020г. до окончателното изплащане; сумата
299.86лв./двеста деветдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
компенсаторна лихва върху сумата 4216.77лв., считано от датата на сезиране на застрахователя
ЗK”Лев Инс”АД – 18.02.2020г. до датата на предявяване на исковата молба – 30.10.2020г.; сумата
928.93лв./деветстотин двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
12
направените разноски по делото гр.дело№1696/2020г. на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на И. М. М. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Д.О. ул.„Осми септември”№14 Общ.Г.О. и С. А. М. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.„Хан Крум”№5 вх.Б ет.V ап.17, против ЗK”Лев Инс”АД с
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Симеоновско шосе”№67-А,
представлявано от Изп.директор М.С.М.-Г., Изп.директор П.В.Д. и Изп.директор Г.Н.Г. – заедно
от всеки двама от тримата изпълнителни директори, за обезщетение за имуществени вреди по
отношение на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК№****, вследствие на ПТП, реализирано
на 02.08.2019г. в гр.Д.О. Общ.Г.О. на ул.„Г.Измирлиев”№11, в останалата част от 4216.77лв. до
пълния предявен размер от 5000.00лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на И. М. М. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Д.О. ул.„Осми септември”№14 Общ.Г.О. и С. А. М. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.„Хан Крум”№5 вх.Б ет.V ап.17, против ЗK”Лев Инс”АД с
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Симеоновско шосе”№67-А,
представлявано от Изп.директор М.С.М.-Г., Изп.директор П.В.Д. и Изп.директор Г.Н.Г. – заедно
от всеки двама от тримата изпълнителни директори, за компенсаторна лихва върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на декликта – 02.08.2019г. до датата на
сезиране на застрахователя ЗK”Лев Инс”АД - 18.02.2020г.
ОСЪЖДА И. М. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Д.О. ул.„Осми
септември”№14 Общ.Г.О. и С. А. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.
„Хан Крум”№5 вх.Б ет.V ап.17, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗK”ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление: гр.София бул.”Симеоновско шосе”№67-А, представлявано от Изп.директор
М.С.М.-Г., Изп.директор П.В.Д. и Изп.директор Г.Н.Г. – заедно от всеки двама от тримата
изпълнителни директори, сумата 100.00лв./сто лева/, представляваща направените направените
разноски по делото гр.дело№1696/2020г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване
на съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Решението е постановено при участието на „ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК****, със седалище и
адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано от Изп.директор Стоян
Ст.Проданов и Изп.директор Крум Д.Крумов – в качеството трето лице-помагач на страната на
ответника ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София
бул.”Симеоновско шосе”№67-А, представлявано от Изп.директор М.С.М.-Г., Изп.директор П.В.Д.
и Изп.директор Г.Н.Г. – заедно от всеки двама от тримата изпълнителни директори.
Да се изпрати препис от решението на страните.
13
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
14