Р Е Ш Е Н И Е
№1205
гр. Пловдив, 23 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тринадесети юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Марияна Георгиева, като разгледа административно дело №88 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С.Х.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представлявана от адвокат А.А.- пълномощник, обжалва Заповед №РД-09-890 от 07.07.2021г. на кмета на община Марица, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж “Дървена плътна ограда“, находящ се в УПИ (урегулиран поземлен имот) IX-40, кв.7 по плана /ПИ (поземлен имот) с идентификатор 66915.502.40 по КК (кадастралната карта)/ на с. Скутаре, община Марица, област Пловдив.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и неправилност, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (лист 85).
Ответникът- кмет на община Марица, чрез юрисконсулт В. К.- пълномощник (лист 51), изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Оспорената заповед (листи 13-14) е изпратена до жалбоподателката по пощата, като приложение към писмо с №94-00-1356 от 15.07.2021г. (лист 12) на изпълняващ длъжността (и.д.) кмет на община Марица. Според приетото по делото заверено копие на нарочна товарителница (лист 9), издадена от лицензиран пощенски оператор SPEEDY (“СПИДИ“ АД), на 24.11.2021г., пощенска пратка, адресирана до жалбоподателката Х., е получена на 24.11.2021г. Според заключението на вещото лице К.П.С. по назначената съдебно-графологична експертиза (СГрЕ), обективирано в протокол №330 (листи 52-55), “Подписът след „подпис :“ в нарочна товарителница – Обратна разписка, издадена от SPEEDY /„СПИДИ АД“/ - цветното ксерокопие, представена като л.9 от делото, с получател Х. не е изпълнен от С.Х.Х.“ (лист 55). При това положение, следва да се приеме за установено, че подаването на жалбата (лист 2) е направено в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорената заповед разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
В случая, заповедта е издадена именно от кмета на община Марица.
Освен това, въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено, че разпоредената за премахване “дървена платна ограда“ представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и същата е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Разпореденият за премахване строеж е от шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, тъй като същият представлява плътна ограда с височини на отделните части между 198 и 220 см., считано от нивото на терена в ПИ с идентификатор 66915.502.40 (УПИ IX-40, кв.7 по плана на с. Скутаре), или строеж по смисъла на чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ.
Посочените обстоятелства се подкрепят от приетото по делото заключение на вещото лице Я.Н.Р. (листи 72-82) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвен и съответстващо на останалите по делото доказателства.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
На 02.11.2020г. в община Марица постъпва жалба с №ЖС-87 (лист 28) от Н. К. , адресирана до кмета на общината, относно незаконен строеж на синура на дворно място с площ 1045 кв.м., парцел (УПИ) VIII-36 от квартал 7 по регулационния план на с. Скутаре. Заявена е молба за извършване на проверка, за което К. да бъде уведомена.
С писмо № Към ЖС-87-[1] от 29.12.2020г. (лист 23) на кмета на община Марица, е изискано от Л.Т.М., във връзка с жалба с №ЖС-87 от 02.11.2020г., относно извършване на строителни дейности в УПИ IX-40, кв.7 /ПИ 66915.502.40 по КК на с. Скутаре/, да представи в 7-дневен срок от получаване на писмото документи, удостоверяващи законността на изпълнената от М. дървена плътна ограда на границата с УПИ VIII-36, кв.7 /ПИ 66915.502.36 по КК на с. Скутаре/. При непредставяне на изисканите документи, строителството ще се счете за незаконно и ще бъде съставен констативен акт по реда на чл.225а от ЗУТ, т.е. за премахването му.
Според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 21), пощенска пратка, адресирана до Л.Т.М., съдържаща “ЖС-87(1)“ (лист 22), е “непотърсена“.
По преписката (по делото) е налична скица №1 от 08.12.2020г. на ПИ 66915.502.40, извадка от КК на с. Скутаре (лист 24), според която скица посоченият ПИ е заснет в КК с площ от 862 кв.м., а за собственик на имота е записан Х. С. Б. , ЕГН **********.
По преписката (по делото) е налично заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.04.2017г., с №134, том I, рег.№1870, Н.дело №125/2017г. (листи 26-27), по силата на който С.Х. придобива собствеността върху ПИ с идентификатор 66915.502.40, с площ по скица от 862,00 кв.м., а по документ за собственост 870,00 кв.м., с номер по предходен план 40, кв.7, парцел IX, с трайно предназначение на територията (ТПТ)- урбанизирана; с начин на трайно ползване (НТП)- ниско застрояване (до 10 м); ведно с построените в имота сграда с идентификатор 66915.502.40.1 с площ от 54,00 кв.м. и сграда с идентификатор 66915.502.40.2, с площ от 7,00 кв.м.
На 01.04.2021г. в община Марица постъпва заявление с № Към ЖС-87-[2] (лист 20) от Н. К. , адресирано до кмета на общината, с което моли да бъде отговорено на преписка, заведена в деловодната програма на общината с Вх.№ЖС-87 от 02.11.2020г.
На 14.04.2021г. работна група от длъжностни лица в община Марица, в състав: М. И. Т. - гл. специалист “КС“ (контрол на строителството) в община Марица, Д. Б. А. - гл. специалист “В и К“ в община Марица, М. Д. Т. - р-л д-ст “Чистота“ в община Марица, извършва проверка на място на строеж, представляващ “дървена плътна ограда“, намираща се в УПИ IX-40, кв.7 по плана /ПИ 66915.502.40 по КК/ на с. Скутаре.
В рамките на проверката е прието за установено, че имотът е собственост на С.Х.Х.. Строежът е собственост на С.Х., която е и негов възложител. Строител, както и строителен надзор- няма.
За изпълнението на строежа не са представени никакви строителни книжа, в това число- одобрен проект (включително съгласувани и одобрени части на проекта), разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга.
Строежът представлява дървена плътна ограда в УПИ IX-40 на регулационната граница с УПИ VIII-36, кв.7 по плана на с. Скутаре, с височина около 2,26 м. и дължина около 21,00 м.
Прието е за установено, че строежът е извършен без строителни книжа и без разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т. и 2 от ЗУТ. Нарушена е разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Установените нарушения са за строеж шеста категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.) и безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.224 (всъщност 225), ал.1, точка 2 от ЗУТ.
Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателката Х.. За установеното в рамките на проверката е съставен Констативен акт №2 от 14.04.2021г. (листи 16-17), според който констативен акт, предвид установените нарушения на разпоредбите, същият е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа.
Видно от констативния акт (лист 17), екземпляр от същия е получен от Х. на 14.05.2021г., като изрично в констативния акт е отразено, че в 7-дневен срок от получаването му могат да бъдат подавани възражения по акта до кмета на община Марица.
По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против Констативен акт №2 от 14.04.2021г., след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира административното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по чл.223, ал.2 (служители по контрол на строителството в общинската администрация); актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
Разбира се, по делото липсват доказателства, че заповедта е публикувана в Единния публичен регистър по устройство на територията (ЕПРУТ) по чл.5а (от ЗУТ), съгласно изискването на чл.225а, ал.1, пр.2 от ЗУТ, но посоченото обстоятелство не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не препятства защитата на правата и законните интереси на жалбоподателя.
На следващо място, според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: (1) в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); (2) без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; (3) при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4; (4) със строителни продукти, несъответстващи на, несъответстващи на изискванията по чл.169а, ал.1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;(5) при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; (6) в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Освен това, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.
В случая, жалбоподателката Х. придобива собствеността върху ПИ с идентификатор 66915.502.40 (УПИ IX-40, кв.7) на 28.04.2017г.
А изслушан като свидетел по делото, Л.Т.М., сключил граждански брак със С.Х. в Канада по негови обяснения, обяснява следното (листи 67а-68): “Познавам имота и оградата. След пандемията си дойдохме да живеем тук, дотогава живеехме в Канада. След като започна пандемията се принудихме да се върнем в България, в къщата, която си имахме. Като си дойдохме заварихме всичко разградено. Нашите комшии, които живеят до нас движат незаконен бизнес от техния двор. Имат няколко оранжерии и всеки ден имат над 10 работника. Всъщност, единият двор, към който е оградата, е техен, а съседният е на тяхна братовчедка, като обработват и него. Всеки ден работниците, включително и собствениците минават от единия двор през нашия двор в другия двор, който е от другата страна. Аз реших да си заградим двора, защото имаме деца и кученце. Сложих мрежа на повечето части от двора. Единствено отстрани, където сядаме да пием кафе сутрин решихме да си направим една част от ограда, която е дървена, защото, като седнем да пием кафе всички работници ни гледат. Отидохме с жена ми в община Марица и попитах за дървена ограда какво трябва. Те казаха, че ще ни запознаят с жената, която е компетентна на тази длъжност и след като разговаряхме с нея, тя каза, че за дървена ограда по принцип не се иска разрешение и до сега не се е налагало за такова нещо да издават, след като ѝ обясних по какъв начин искам да направя оградата. Направих оградата. В процес на правене на оградата моите комшии ме попитаха “Ще ни оставиш ли врата, след като сложи мрежа на другата част на двора, тук правиш ограда. Ние оставихме врата да можем да минаваме от единия двор в другия“, през нашия. Забравих да допълня, че те и техните работници ползваха и външната ни тоалетна и мивката. След като ме попитаха дали ще им оставя врата, аз казах че ще говоря с жена ми, но не съм сигурен, защото жена ми искаше категорично да си заградим двора. В момента, в който им отговорих, че няма да оставя врата, оттам започнаха всички проблеми. Започнаха да се обаждат в общината, да изпращат всякакви хора да мерят, да гледат и т.н. и се оказа, че дори хората, които идваха от общината, нито измериха правилно оградата, нито е начертана правилно по начина, по който аз съм я построил и всеки път като дойдат да гледат ги питам “Вие виждате ли през оградата отсреща всички работници и комшии?“, те казват “Виждаме“. Аз им викам “Тогава, като виждате, защо пишете, че е плътна, при положение, че има над 20% видимост, между всеки дървен ламел има разстояние, което съм оставил за спазване на тези 20% видимост“. Съответно всички, които са идвали на проверка, никой не е обозначил точно как е направена оградата. Имам чувството, че това е нарочно, с някаква цел. Оградата е висока 1,90м. Техният двор се обработва всеки ден, те го орат и фрезоват, плюс това разрушиха стария зид, който е от тяхна страна, всичко е бутнато и изкопано. От оградата нататък си седи стария зид, където всъщност сложих мрежа. Тази ограда я направих до стария зид, от моята страна. Дори мрежата, всичко е от моята страна. Направих всичко до стария зид, само и само да нямаме проблеми. Техният двор се обработва и съответно се оре и се фрезова, те постоянно я обработват. Сеят по няколко култури на сезон, а нашият двор не се обработва, почвата е твърда и имаме райграс.
Проблеми имам със съседите от имот 36. Нашият имот е 40, на север е имот 36. Имот 36 е незастроен и в този имот се извършва тази селскостопанска дейност. Собственикът е брат на човека, който живее в имот 35. Имотът над имот 36 на север е техният. Те обработват имот 36, който е на брата на човека, който живее там. Аз оставам с впечатление, че собствениците на имот 36 обработват освен собствения си имот 36, обработват и имот 1284, който е на техни роднини. Имот 36 е също на техни роднини, не е техен. Работниците, извършващи селскостопанска дейност в имот 36, преминават през собствения ни имот 40, за да отидат в имот 1284. Те не минават през улицата, защото е по-пряко през двора като носят мотики, кофи. На улицата също има стара порта, която са подпрели с всякакви дървении, които са много опасни за децата. Като играят, винаги съм им казвал да стоят далече. Портата е трудна за отваряне и опасна за отваряне. Тази порта е на имот №1284, затова е трудно да минават през него и им беше по-лесно да минават през нашия двор. Затова решихме да си го заградим. Оградата построихме от нашата страна на стария зид, между нашия имот 40 и имот 36. Оградата е изцяло изпълнена в нашия имот 40, отстрани на зида в наше място, успоредно на зида. Старият зид си стои в тяхно място. Зидът е дълъг, колкото е границата на двора, от единия край до другия. Зидът е останал почти наравно със земята, отдолу с камъни, всъщност основата на старата ограда. Ние успоредно на тези остатъци от зид изпълнихме ограда изцяло в нашия имот. Моята ограда е дълга колкото са я маркирали хората от общината, те са я измервали. Мисля, че е 21м. исока е 1,90м от старата основа, която стои след оградата. Всъщност зад оградата те са я изкопали и са махнали цялата стара основа, ако се изкопае отдолу всичкият камък е вътре в земята. Това е една от причините да направя ограда, защото е много трудоемко да се изкопае този камък и да се извади от старата основа“.
При това положение, следва да се приеме за установено, че разпоредената за премахване ограда е изпълнена след 28.04.2017г. и преди 14.04.2021г.
Съответно, не е налице хипотезата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, съгласно която норма, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Не е налице и хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), според която норма, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Следователно, разпореденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на ЗУТ, в какъвто смисъл е и приетото по делото становище на главния архитект на община Марица (лист 7).
Въз основа на заключението на вещото лице Р. (лист 73), настоящият състав на съда приема за установено, че процесната ограда е изпълнена изцяло в имота на жалбоподателката (ПИ с идентификатор 66915.502.40 (УПИ IX-40, кв.7)), успоредно по границата с ПИ с идентификатор 66915.502.36 (УПИ VIII-36, кв.7), върху бетонова настилка с дебелина от 8 см. в участък с дължина от 8,95м. и върху бетонова основа с видима част (височина) над терена от 20 см. в участък с дължина от 11,39м. Оградата е изпълнена посредством 1 брой стоманобетонова колона и 7 броя дървени колони, върху които са захванати (наковани) хоризонтално дъски с дебелина от 2 см., всяка от които отрязана с точна дължина по светлото разстояние между колоните. Дъските са с различна ширина, на места са плътно допрени една до друга и между тях няма просвет, но на повечето места има по-малък или по-голям просвет между тях. Височината на оградата откъм имота на жалбоподателката е 2,20 м. Височината на оградата откъм ПИ с идентификатор 66915.502.36 (УПИ VIII-36, кв.7) варира на места от 2,20 м. до 2,25м., тъй като имотът е обработваема земя и напояването на посевите е довело до слягане и значителни неравности в терена.
Илюстрация на посочените констатации на вещото лице е Приложение №2 към заключението (лист 77).
Настоящият състав на съда приема за установено, че процесната ограда е “плътна“, независимо от обстоятелството, че между хоризонталните дъски, от които е изпълнена, има просвет.
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1, т.73 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на УПИ с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл.48, ал.9, като нормата на чл.147, ал.2 от ЗУТ (в редакция към 07.07.2021г.) установява, че за издаването на разрешение за строеж на такъв вид ограда се изисква представяне на становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им.
По аргумент от разпоредбата на чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ, според която норма, не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот, следва да се приеме за установено, че изпълнението на процесната ограда, която е плътна и с височина на плътната част от 2,20м., е допустимо единствено въз основа на издадено за целта разрешение за строеж, каквото в случая липсва.
Ето защо, разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без издадено разрешение за строеж, респективно налице е посоченото в заповедта фактическо основание за издаването ѝ.
От своя страна, като разпорежда премахването на строеж, който е незаконен и не е търпим по смисъла на ЗУТ, кметът на община Марица издава оспорената по делото заповед без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена при липсата на допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното обжалване.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконно строителство.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на С.Х.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Заповед №РД-09-890 от 07.07.2021г. на кмета на община Марица, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж “Дървена плътна ограда“, находящ се в УПИ IX-40, кв.7 по плана /ПИ с идентификатор 66915.502.40 по КК/ на с. Скутаре, община Марица, област Пловдив.
ОСЪЖДА С.Х.Х., ЕГН **********,***, БУЛСТАТ *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/