№ 8545
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. П.
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело №
20211110133707 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от Т. Д. П., с
ЕГН:********** срещу Д. БЛ. Н., с ЕГН: ********** с правно основание чл.240, ал.1, във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 4300 лева,
представляваща паричен заем от 21.06.2019г. ведно със законната лихва от 30.10.2020г. до
изплащане на вземането и на сумата от 314, 14 лева, мораторна лихва за периода от
11.02.2020г. до 31.10.2020г, за които суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК от
09.12.2020г. по ч.гр.д.№ 53272/20.
Ищцата твърди, че на 21.06.2019г. ответницата Н. е получила от нея паричен заем в
размер на 5 500 лева, който дължала да върне до 10.02.2020г. Твърди, че до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ответницата е изплатила част от задължението –
1200 лева. Остава да дължи сумата от 4300 лева по договора за заем, както и лихва за забава
върху главницата, считано от 11.02.2020г.
Ответницата е оспорила исковете. Твърди, че е плащала в брой задълженията си,
както и че е представила доказателства, че е платила сумата от 1300 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество – чл.240 ЗЗД.
Не е спорно по делото, а и от приложения договор за заем се установява, че страните
са обвързани от договор за заем на сумата от 5500 лева, с нарочно определен падеж –
10.02.2020г. Ответницата не оспорва да е получила парите по договора, а и
1
извънпроцесуалното й поведение навежда на този извод, доколкото тя е направила няколко
плащания в полза на ищцата, включително в хода на настоящото производство.
Ищцата в исковата си молба е заявила, че до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда на 30.10.2020г. ответница е върнала 1200 лева от заетата сума
и остава да дължи 4300 лева от нея. По делото са представени 4 бр. разписки от изи пей за
плащания, извършени от ответницата в полза на ищцата за периода от 27.06.2020. до
15.10.2020г, както и е изслушана свидетелката П.С., която също потвърждава, че за периода
март – май 2020г. ответницата е връщала пари на ищцата, които са й били дадени на заем.
При това положение и доколкото ищцата сама твърди, че към 30.10.2020г. са й били
издължени от ответницата 1200 лева от сумата по заема, съдът приема за установен този
факт.
По делото са представени 3 броя разписки за изипей плащания – от 11.12.2020г. за
сумата от 100 лева, от 20.01.2021г за сумата от 100 лева и от 29.03.2022г. за сумата от 50
лева – общо за сумата от 250 лева. Тези плащания ответницата е извършила в полза на
ищцата с цел погасяване на задължението си към нея по договора за заем и са сторени в
хода на процеса, поради което съдът следва да ги съобрази с крайния си акт.
Като приема, че в хода на процеса е платена сумата от 250 лева, а за остатъка до
пълния размер на иска от 4300 лева ответницата не ангажира доказателства за плащане, тя
не е изпълнила насрещното си задължение да установи връщане на заетата сума извън тази
от 250 лева, то съдът намира, че предявеният срещу иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен до размера от 4050 лева, а за остатъка над сумата
от 4050 лева до пълния предявен размер от 4300 лева искът следва да се отхвърли като
погасен чрез плащане.
По иска с правна квалификация чл.86,ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл.84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
От приетия по делото договор за заем е видно, че страните са уговорили конкретен
срок за изпълнение - 10.02.2020г., което значи, че съгласно правилото на чл.84 от ЗЗД тя е
изпаднала в забава считано от 11.02.2020г.
При това положение искът за мораторна лихва е основателен и следва да се уважи .
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноските, които е направил в исково производството в размер на 87,38 лева, а в
заповедното - в размер на 87,38 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Адвокатско възнаграждение на ищеца не следва да се присъжда, т.к. не е доказано плащане
на такова.
2
На ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да се присъдят разноски в
размер на 26,51 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 от ГПК че Д. БЛ. Н., с
ЕГН: ********** дължи на основание чл.240, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД на Т. Д.
П., с ЕГН:********** сумата от 4050 лева, представляваща паричен заем от 21.06.2019г.,
ведно със законната лихва от 30.10.2020г. до изплащане на вземането и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, сумата от 314, 14 лева, мораторна лихва за забава за периода от 11.02.2020г. до
31.10.2020г, за които суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК от 09.12.2020г. по ч.гр.д.
№ 53272/20г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.240, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за сумата над 4050 лева до пълния му предявен размер от 4300 лева, като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ЗЗД, Д. БЛ. Н., с ЕГН: ********** да заплати
на Т. Д. П., с ЕГН:********** сумата от 87,38 лева- разноски и в исковото и сумата от 87,38
лева – разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 от ЗЗД, Т. Д. П., с ЕГН:********** да заплати на
Д. БЛ. Н., с ЕГН: ********** сумата от 26,51 лева- разноски в исковото производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3