РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Варна, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110113456 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В. Я. Я., ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. В., обл. В.,
ул. .... № ..., срещу ЗАД „ДБ. Ж. и З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "Г. М. Д." № 1, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 6000,00 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в деформация
на цялата предна част и по ходовата част, вкл. теч на течности от двигателя, на собствения
на ищцата лек автомобил марка „Н. Х Т.“, рег. № * **** **, причинени в резултат на
реализирано на 29.06.2023 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Д. Л.“, рег. №
* **** **, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към
момента на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на застрахователната претенция при ответното дружество – 03.07.2023
г., до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищцата В. Я. Я. твърди, че на 29.06.2023 г., около 11:45 ч., по пътя
от гр. Девня, посока гр. Варна, управлявайки собствения си лек автомобил марка „Н. Х Т.“ с
рег. № * **** **, стигнала до кръстовище с пресечка без име за Домостроителен комбинат,
падаща се от лявата страна на посоката на движение на ищцата. В този момент от
1
безименната пресечка на пътното платно, по което се движела, с маневра ляв завой навлязъл
лек автомобил марка „Д. Л.“ с рег. № * **** **. Ищцата избегнала удара с гореописания
автомобил, като извила волана наляво, автомобилът й се завъртял, отклонил се надясно от
първоначалната траектория и се блъснал в голям камък отдясно на пътя, посока гр. Варна.
Сочи, че съприкосновение с л. а. „Д. Л.“ не се осъществило, но водачът му отнел
предимството на ищцата, тъй като на безименната пресечка, от която последният излязъл,
имало поставен пътен знак Б2 „Стоп“.
Ищцата излязла от автомобила си, видяла, че водачът на л. а „Д. Л.“ е мъж.
Насъбрали се хора на местопроизшествието и се обадили на тел. 112. Полицейски екип
пристигнал на място, пристигнала и линейка. Водачът на л. а. „Д. Л.“ обяснил пред
полицаите, че най-вероятно не е видял лекия автомобил на ищцата, когато е извършвал ляв
завой. Бил съставен акт на водача на л. а. „Д. Л.“, че виновно е допуснал ПТП, като на
ищцата било указано да вземе протокола за ПТП в 7-дневен срок от КАТ - Варна.
Ищцата сочи, че щетите по автомобила й били следните: деформация в цяла предна
част, деформация по ходовата част, теч на течности от двигателя, отделно двете предни
въздушни възглавници били изскочили. Заявява, че автомобилът й вече не е в движение,
като включително и до настоящия момент стои паркиран пред дома й.
Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил „Д. Л.“ с рег. № * ****
** е била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество
по застрахователна полица със срок на действие до 08.04.2024 г. За настъпилото ПТП
застрахователят на виновния водач бил уведомен от ищцата на 03.07.2023 г., като от
застрахователното дружество бил извършен оглед на увредения автомобил, изготвен
снимков материал и съставен опис-заключение за щетите. След известно време ищцата
получила писмен отговор от застрахователя, че отказват да й заплатят обезщетение по
заведената щета № 0801-004360/2023-01.
Предвид горното, предявява настоящата претенция, като настоява същата да бъде
уважена. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна ЗАД „ДБ. Ж. и З.” АД депозира отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че лек
автомобил марка „Д. Л.“ с рег. № * **** ** е бил застрахован със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, валидна към 29.06.2023 г. Оспорва механизма на ПТП, както и
размера на претърпените вреди. Оспорва вина за ПТП да има водачът на л. а. „Д. Л.“.
Оспорва последният да е отнел предимството на ищцата. Независимо от това заявява, че
ищцата не е предприела вмененото й от чл. 20, ал. 2 от ЗДвП поведение да намали скоростта
си, а при необходимост да спре. Твърди, че с избраното от нея поведение – извършване на
маневра, ищцата е допринесла изцяло за настъпването на всички увреждания по собствения
й автомобил. Твърди, че управлението през летния сезон със зимни гуми също е допринесло
за евентуалната загуба на устойчивост на автомобила и излизането му извън пътното платно.
Оспорва сочените от ищцата вреди да се намират в причинно-следствена връзка с
твърдяното ПТП. Счита размера на предявения иск за прекомерно завишен. В евентуалност
2
иска да се приеме, че уврежданията по автомобила съставляват тотална щета по смисъла на
чл. 390, ал. 2 КЗ.
Настоява за отхвърляне на предявената претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата В. Я. Я. не се явява лично, представлява се от адв. В. Ш.
от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДБ. Ж. и
З.” АД се представлява от адв. Б. М. от АК - Варна. Оспорва исковата молба, поддържа
депозирания отговор на същата. Представя писмени бележки.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира
до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.
В конкретния случай безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че
между собственика на лек автомобил „Д. Л.“ с рег. № ***** ** и ответното дружество е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 29.06.2023 г.
Спорни са наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника за
причинените вреди, в това число механизмът на ПТП и наличието на съпричиняване, както
и размерът на сумата, необходима за възстановяване на вредите.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 806/1181 от дата
29.06.2023 г., в същия е отразено, че на 29.06.2023 г. около 11:45 ч. на път 2008 (Девня –
Варна), кръстовище с път без име към Домостроителния комбинат, е осъществено ПТП с
Участник 1: лек автомобил „Д. Л.“ с рег. № В 8792 ТК, собственост на „Н. Б.“ ЕООД, с водач
Н. К. Ч., и Участник 2: лек автомобил „Н. Х Т.“ с рег. № * **** **, собственост на Н. Х. Я., с
водач В. Я. Я., като на горепосоченото място Участник 1 не съобразява поведението си с
пътен знак Б2 и отнема предимството на Участник 2, който се блъска в крайпътно
съоръжение (голям камък). Отразено е, че на Участник 2 са нанесени видими щети:
деформация на предна част, ходова част, теч и 2 бр. въздушни възглавници.
Описаният в протокола механизъм на ПТП се потвърждава от показанията на
свидетеля Н. К. Ч., водач на л. а. „Д. Л.“ с рег. № В 8792 ТК при процесното ПТП.
Свидетелят излага, че излязъл от Домостроителния комбинат на Т-образно кръстовище на
крайезерен път, завил наляво, включил се в движението и продължил по главния път. Чул
свистене на гуми, другата кола минала вляво от него, след това може би изгубила контрол –
завъртяла се на 90 градуса и се ударила в метален билборд. Заявява, че видимостта на
кръстовището на дясно, откъдето дошла колата, била около 30 метра; твърди, че погледнал,
но не видял да идва автомобил. Полицаите обаче казали, че е отнел предимство на движещ
се автомобил и той не спорил с тях. Съставили му АУАН, който той подписал; не бил
обжалвал наказателното постановление. Счита, че скоростта, с която се е движил, когато чул
свистенето на гумите, е била в диапазона 30-40 км/ч, тъй като преди това бил спрял на стоп
3
и тръгнал, като завоят бил на 90 градуса.
Съгласно константната съдебна практика, протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети
от длъжностното лице факти (Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., ВКС, I
ТО, Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ВКС, II ГО и др.). В случая
именно такива непосредствено възприети от длъжностното лице факти са отразените в
протокола видими щети по „Н. Х Т.“ с рег. № * **** ** вследствие на удара. Настъпването
на посочените в Констативен протокол № 806/1181 и подробно описани от застрахователя в
Опис-заключение от дати 04.07.2023 г. и 11.07.2023 г. щети по процесния автомобил именно
като следствие от удара при горното ПТП е признато и от ответното дружество в писмо изх.
№ 3562/12.07.2023 г., с което същото отказва да заплати на Нора Я., В. Я. и Явор Янев
застрахователно обезщетение. Отказът е мотивиран с нарушаване от страна на водача на
увредения автомобил на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,
докато в случая е предприета маневра наляво.
При анализ на механизма на ПТП (л. 132 – 133) в заключението по допуснатата
съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и
подробно обосновано, вещото лице доц. инж. Р. Д. изтъква, че водачът на л. а. „Н. Х Т.“,
застигайки „Д. Л.“ поради движението си с по-висока скорост - около 90 км/ч, е задействал
спирачната система и предприемайки маневра за заобикаляне отляво, е избегнал удара с
неправомерно отнелия предимството му автомобил. Тъй като при тази маневра обаче е
навлязъл в лентата за насрещно движение, логично е да извърши действия, за да се прибере
в своята лента – завърта волана надясно, но при това завъртане автомобилът губи
устойчивост и се удря в крайпътен камък с размери 2/0,6/0,55 м, намиращ се на около 2 м
вдясно извън платното за движение, със скорост 40-50 км/ч (11,1-13,9 м/с). Направено е
заключение, че причината за настъпване на ПТП е предприетата от водача на л. а. „Д. Л.“
маневра завой наляво и навлизане на път с предимство, като ударът на л. а. „Н. Х Т.“ в
крайпътния камък е последващо развитие вследствие избягването на удара с „Д. Л.“.
Противоправното поведение на водача на „Д. Л.“ с рег. № В 8792 ТК, а именно
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътен знак Б2 и
отнемайки предимство, създава опасност за движението, ПТП - се установява от съставения
му АУАН серия GA № 998624, подписан от него без възражения.
Предвид така установеното, фактическият състав на чл. 45 ЗЗД се явява доказан, като
е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
При това положение, следва да бъдат разгледани възраженията на ответната страна за
съпричиняване.
Не намират опора в материалите по делото доводите на процесуалния представител
на ответника, че ищцата сама е предизвикала процесното ПТП с нарушаването на чл. 20, ал.
2, изр. второ от ЗДвП. Видно от заключението на вещото лице, ищцата е изпълнила
дължимото според сочената разпоредба и е предприела намаляване на скоростта си – като
никъде в разпоредбата не е регламентирано, че това следва да се случва без да се променя
посоката на движение. Посочено е в заключението на експерта, а и логично обосновано, че
именно с маневрата наляво е избегнат ударът с движещия се отпред автомобил. Що се
отнася до наведеното от процесуалния представител на ответната страна в молба вх. №
101197/13.12.2024 г., че ищцата не е следвало да се опитва да предотврати удара с движещия
се отпред автомобил, а да остави същия да се случи, тъй като при удар между двата
автомобила със скорост 10 км/ч щетите биха били по-малки от възникналите, настоящият
съдебен състав намира, че в секундите преди предприетата маневра ищцата не е имала време
4
да извърши изчисленията по сочената от адвоката формула, а и е нямало как да предвиди, че
ще излезе от пътното платно и ще се удари в двуметров камък, за да направи сравнението и
да избере по-малката щета.
Освен това, всичките си доводи за възможните последици от застигането адв. М.
основава на приетото от нея, че л. а. „Д. Л.“ се е движил със скорост 40 км/ч. Както обаче е
видно от показанията на водача на автомобила, изложени по-горе, същият счита, че
скоростта, с която се е движил, когато чул свистенето на гумите, е била в диапазона 30-40
км/ч. Съдът следва да отбележи, че в така посочения диапазон при всяка скорост под 40
км/ч времето до застигането би било по-малко, съответно скоростта на л. а. „Н. Х Т.“ при
евентуален удар между двата автомобила би била по-висока.
Недоказани остават и твърденията на ответната страна, че ищцата се е движила с по-
висока скорост от позволената в процесния участък от пътя – според изчисленията на
адвоката 115,03 км/ч, с което е предизвикала ПТП. В заключението си по допуснатата САТЕ
вещото лице подробно е обосновало защо в случая - при обективна липса на данни на какво
разстояние се е преместил автомобилът след удара - не може да се изчисли точната скорост
на л. а. „Н. Х Т.“ в момента на удара, а оттам и точната му скорост на движение преди удара
(л. 132). В съдебни заседания на 13.11.2024 г. и 13.12.2024 г. експертът допълнително
обстойно разяснява защо не е подходящ в конкретния казус предлаганият от адв. М. метод
Делта V за определяне на скоростта, съответно защо не е използвал същия – сочи, че
методът е доста неточен, с отклонения 20-25%; приложим е, когато има огъване на детайли
от купето, а в случая е огъната греда, като коефициентите на еластичност и възстановяване,
дадени в литературата, се отнасят за ламаринените детайли по автомобила, а гредата е доста
по-усилен елемент; не са налични необходимите за използване на метода данни за
преместването на автомобила от удара. Съдът, както беше посочено по-горе, кредитира
даденото от експерта заключение като компетентно и обосновано, включително относно
определената от него скорост на процесния автомобил от 40-50 км/ч в момента на удара. С
оглед на това, използваната от адвоката при изчисленията скорост от 45 км/ч (като средна на
определената от експерта – както самата тя е посочила), се явява предполагаема. Не е ясно
от извършеното изчисление и откъде са взети, съответно как са формирани използваните за
него според формулата стойности на времето за нарастване на спирачното закъснение и
максималното спирачно закъснение. Дължината на изминатия спирачен път също е приета за
такава от адвоката, т. е. както и скоростта в момента на удара, почива на предположение.
Съдът намира, че при предполагаеми стойности на изходните данни в посоченото
изчисление, предполагаем се явява и резултатът, т. е. твърдяната превишена скорост.
Съгласно константната съдебна практика, недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно и главно
доказване, а се основава на предположения. Непротиворечива е и съдебната практиката,
основана на Постановление № 17/18.11.1963 г. по гр. д.№ 18/1963 на Пленума на ВС, според
която не всяко констатирано отклонение от правните норми в поведението на пострадалия
води до приложение на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, като съпричиняването на вредата предполага
наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. В случая заключението на вещото лице е категорично, че
при скорост на „Н. Х Т.“ от около 90 км/ч, каквато е разрешената в процесния участък на път
2008, водачът на посочения автомобил не е имал възможност да избегне настъпването на
произшествието чрез аварийно спиране.
С оглед на изложеното, съдът намира възраженията за съпричиняване за
неоснователни.
Относно размера на обезщетението:
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
5
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 429, ал.1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност
(при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна
стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните
норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото
имущество. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната
пазарна стойност.
В случая вещото лице изчислява, че само стойността на увредените части, които
подлежат на подмяна, без труда, възлиза на 12 840,76 лева, като посочената стойност е за
неоригинални части. Същевременно със заключението средната пазарна стойност на
автомобил марка „Н. Х Т.“ с първа регистрация от 2005 г. е определена на 5875 лева към
датата на ПТП. Правно ирелевантна се явява изчислената от експерта средна стойност на
автомобила между пазарната и остатъчната такава в размер на 5272 лева.
При това положение основателен е доводът на ответната страна, че налице е тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Не се установява при извършения оглед на автомобила от вещото лице същият да е
ремонтиран.
Относно стойността на запазените части, съдът приема преценката на експерта, че тя
представлява 15% от общата стойност на автомобила, определена по критерия на чл. 22, ал.
2 от Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 към Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за
задължителното застраховане. Съгласно сочената разпоредба, при установяване на запазени
части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75% от
размера на действителната стойност, като в конкретния случай съдът намира, че процентът
следва да бъде по-висок, доколкото цялата предна и ходова част на автомобила е
унищожена. Т. е. стойността на запазените части е 881,25 лева (5875 х 15%), като разликата
между тази сума и посочената в заключението по САТЕ е поради изчисляването й от
експерта върху стойност на автомобила от 5272 лева.
Съответно, дължимото застрахователно обезщетение за автомобила е в размер на
4 993,75 лева.
Следва да се съобрази обаче, че ищцата не е собственик на целия автомобил, като
правото й да получи застрахователно обезщетение за причинените щети по същия е
съразмерно на притежаваните от нея идеални части. В т. 1 от ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г.
6
по ТД № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е разяснено, че имуществената застраховка „Гражданска
отговорност” има обезщетителен характер, като предназначението й е да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди.
Видно от Свидетелство за регистрация, част I, лек автомобил „Н. Х Т.“ с рег. № * **** ** е
собственост на Н. Х. Я., В. Я. Я. и Я. Я. Я.. Иск е предявен обаче единствено от В. Я., като
съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в предвидените от закон случаи, никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съд. В декларация за материално и гражданско
състояние, представена по делото, ищцата е декларирала, че е собственик на 1/3 ид. ч. от
процесния автомобил. Следователно, в съответствие с квотата си в съсобствеността, ищцата
е легитимирана да получи 1/3 от застрахователното обезщетение за автомобила, в размер на
1664,58 лева. До посочената сума искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като
за разликата над 1664,58 лева до пълния претендиран размер от 6000 лева следва да бъде
отхвърлен.
Акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху застрахователното
обезщетение следва да бъде уважен за периода от датата на прекратяване на регистрацията
на автомобила до окончателното изплащане на сумата, съответно да бъде отхвърлен за
периода от датата на завеждане на застрахователната претенция при ответното дружество –
03.07.2023 г., до датата, предхождаща датата на прекратяване на регистрацията. Това е така,
тъй като обезщетение за тотална щета, според разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от КЗ се
изплаща от застрахователя единствено след представяне на удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета;
съответно при изплащане на обезщетение за тотална щета няма как застрахователят да
изпадне в забава преди представяне на посоченото удостоверение, каквото по настоящото
дело не е налично. Следва да се отбележи, че спазването на изискването по чл. 390, ал. 1 КЗ
не е условие за установяването на задължението на застрахователя по съдебен ред, а само
предпоставка за момента на изпадането му в забава (Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т .д.
№ 775/2014 г., ВКС, I ТО, и др.)
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват и на двете страни, съразмерно с
уважената и съответно отхвърлената част от иска.
Ищцата със списък по чл. 80 ГПК претендира такива в размер на 440 лева, от които
240 лева - държавна такса, и 200 лева - внесен депозит за САТЕ. Съразмерно с уважената
част на иска, следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 122,07 лева.
Ответната страна претендира сторени разноски в размер на 630 лева, включващи 600
лева - депозит за САТЕ, и 30 лева - депозит за призоваване на свидетел, както и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК обаче, в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт – какъвто настоящият случай
не е. Видно от представеното по делото пълномощно за процесуалния представител на
страната, упълномощеното лице е адвокат, а не юрисконсулт, поради което съдът не може да
определи юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 455,22 лева.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, „Застрахователно акционерно дружество ДБ.
Ж. и З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „.....“ № ...., да
заплати на В. Я. Я., ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., сумата от 1
664,58 лева (Хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и 58 ст.), представляваща
застрахователно обезщететение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в
деформация на цялата предна част и по ходовата част, вкл. теч на течности от двигателя, на
лек автомобил марка „Н. Х Т.“ с рег. № * **** **, 1/3 ид. ч. от който собственост на ищцата,
които вреди са причинени в резултат на реализирано на 29.06.2023 г. ПТП по вина на водача
на лек автомобил марка „Д. Л.“ с рег. № * **** **, застрахован по договор „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на регистрацията на лек
автомобил марка „Н. Х Т.“, рег. № * **** **, до окончателното изплащане на обезщетението,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Я. Я., ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. В., обл. В.,
ул. .... № ..., срещу ЗАД „ДБ. Ж. и З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "....." № .... иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в деформация на цялата предна част и по ходовата част, вкл. теч на
течности от двигателя, на собствения на ищцата лек автомобил марка „Н. Х Т.“, рег. № *
**** **, причинени в резултат на реализирано на 29.06.2023 г. ПТП по вина на водача на лек
автомобил марка „Д. Л.“, рег. № * **** **, застрахован по договор „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, в частта
за разликата над 1 664,58 лева до пълния претендиран размер от 6000 лева, както и в частта
за осъждане на ответника да заплати на ищцата законна лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение, считано от датата на завеждане на застрахователната
претенция при ответното дружество – 03.07.2023 г., до датата, предхождаща датата на
прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Н. Х Т.“, рег. № * **** **..
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Застрахователно акционерно дружество ДБ.
Ж. и З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „....“ № ..., да
заплати на В. Я. Я., ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., сумата от
122,07 лева (Сто двадесет и два лева и 07 ст.), представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса и внесен депозит за допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, В. Я. Я., ЕГН **********, с адрес:
с. Т., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДБ.
Ж. и З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „....“ № ...,
сумата от 455,22 лева (Четиристотин петдесет и пет лева и 22 ст.), представляваща
съдебно-деловодни разноски, включващи депозит за допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза и депозит за призоваване на свидетел, съразмерно с отхвърлената част от иска.
8
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9