Присъда по дело №175/2022 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 1
Дата: 2 февруари 2023 г.
Съдия: Юлита Николова Георгиева-Трифонова
Дело: 20221610200175
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Берковица, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-

ТРИФОНОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
и прокурора В. Ап. Д.
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Наказателно дело от общ характер № 20221610200175 по описа за 2022
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М. Б. А. - родена на 23.01.1998 г. в гр.
Берковица, живуща в с. Замфирово, ул. С.К. № 1, българка, българска
гражданка, разведена, осъждана, безработна, с основно образование, ЕГН
********** за ВИНОВНА в това, че след като е била осъдена на
04.12.2018год. с решение на БРС по гр. дело № 542/ 2018 г. да издържа своя
низходящ- сина си Гого Д.ов Д., ЕГН **********, като заплаща на неговия
баща и законен представител Д. Н. Д., с ЕГН ********** от град Берковица
месечна издръжка в размер на 130 лева, съзнателно не изпълнила това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, като останала
неиздължена с 13 месечни вноски за периода от 15.12.2020 г. до 07.02.2022 г.,
с обща сума в размер на 1784.94 лева, като деянието е извършено
повторно,след като вече е била осъдена с присъда по НОХД №86/2021год. в
сила от 23.07.2021год., поради което и на основание чл. 183, ал. 4 от НК я
ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ” като НАЛАГА пробационни мерки както
1
следва:
1.По чл. 42а, ал.2, т.1 НК задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 12 (дванадесет) месеца с периодичност два пъти седмично;
2.По чл. 42а, ал.2, т.2 НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 12 (дванадесет) месеца,както и
обществено порицание”,което да се изпълни чрез поставяне на присъдата
на видно място на информационното табло на Кметство
с.Замфирово,обл.Монтана за срок от 3 /три/ месеца.

ОСЪЖДА М. Б. А. от с. Замфирово, ул. С.К. № 1, ЕГН ********** да
заплати разноските, направени по ДП в размер на 63 лева по сметка на ОД на
МВР и по сметка на РС Берковица сумата от 20лв. за вещо лице,както и по
5лв. ДТ за всяка сума при служебно издаване на ИЛ.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ОС - Монтана в
петнадесетдневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Подсъдимата М. Б. А. е обвинена в това, че след като е била осъдена с
решение по гр. дело № 542/ 2018 г. по описа на Районен съд- Берковица да
издържа свой низходящ- сина си Гого Д.ов Д., ЕГН **********, като заплаща
на неговия баща и законен представител Д. Н. Д., с ЕГН ********** от град
Берковица месечна издръжка в размер на 130 лева, съзнателно не изпълнила
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, като
останала неиздължена с 13 месечни вноски за периода от 15.12.2020 г. до
07.02.2022 г., с обща сума в размер на 1784.94 лева престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.

Представителят на обвинението поддържа фактите, изложени в
обвинителния акт и пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и
съответно наказана.
Подсъдимата се признава за виновна, дава обяснения по случая и
изразява съжаление за стореното. Изтъква като причина за неизпълнение на
задължението за издръжка факта, че е безработна, мъжът, с когото живее
също, има още три деца .
След обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по
делото, съдът възприе за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата М. Б. А. е родена на 23.01.1998 г. в гр. Берковица, живуща
в с. Замфирово, ул. „С.К.“ № 1, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, безработна, с основно образование, ЕГН **********.
На 04.12.2028 г. РС Берковица по гр. дело № 542/ 2018 г. е постановил
подсъдимата да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете Гого в
размер на 130.00 лева. Въпреки това задължение, за периода от 15.12.2020 г.
до 07.02.2022 г., А. не е изпълнила задължението си и е останала задължена за
издръжка в размер на 1784.94 лева без лихвите. В хода на производството
подсъдимата не оспорва, че не е заплащала издръжка макар и частична и до
момента. Твърди,че ще започне да плаща.
При така установените факти съдът достигна до извод за извършено от
обективна и субективна страна деяние, извършено от подсъдимата и
квалифицирано по чл.183, ал.4 от НК. Съдът не възприема защитната позиция
на А., че не работи и затова не заплаща издръжка. Законът въвежда
неотменимо задължение към родителите да издържат своите непълнолетни
деца, както и че след като родителят е в трудоспособна възраст, той би могъл
да осигурява достатъчно средства за заплащане на издръжка на децата си. В
случая подсъдимата е и осъдена за заплащане на издръжка с влязло в сила
решение. Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието следва
да се вземе предвид визираната в закона санкция за този вид престъпление –
“лишаване от свобода” до две години или наказание “Пробация”,както и
„обществено порицание“. Съобразно принципа за индивидуализация
наказанието следва да се отчетат степента на обществената опасност. Тази на
1
деянието не е завишена, тъй като не се касае за извършено тежко
престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Съдът като преценява
обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с невисока
степен на обществена опасност, с оглед обстоятелството, че тя признава
вината си и е налице тежко материално положение, което всъщност е и
причината да не се изпълнява задължението. От друга страна следва да се
вземе предвид проявената упоритост при извършване на деянието, касае се за
неизплащане на издръжка в размер на 13 месеца. При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимата за престъплението по чл.183, ал.4, вр. с ал.1 от
НК, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените
признания, изразеното от нея съжаление за стореното и готовност да започне
да изплаща издръжка; отчете разбира се и факта, че е безработна и задължена
за издръжка към други лица от същия ред, а отегчаващи такива са
многобройността на неплатените издръжки. Съдът не взема предвид
осъждането на подсъдимата, тъй като същото е включено в състава на
престъплението и не може това обстоятелства да се отчита два пъти – веднъж,
като квалифициращо обстоятелство и втори път, като отегчаващо такова.
След анализ на посочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства,
съдът е на становище, че за извършеното престъпление по чл. 183 ал.4 във
връзка с ал.1 от НК, на подсъдимата следва да бъде наложено
наказание ПРОБАЦИЯ. С оглед личността на подсъдимата и конкретните
особености на настоящият случай, съдът намира, че на подсъдимата М. А.
следва да бъдат определени следните пробационни мерки съгласно чл.42а
ал.2 т.1 и т.2 от НК: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя
периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,
считано от влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в
изпълнение,както и кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание”,което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на видно място
на информационното табло на Кметство с.Замфирово,обл.Монтана за срок от
три месеца.
На основание чл.189 НПК възложи на подсъдимата направените на ДП
и съдебното производство разноски.

При такива мотиви съдът постанови присъдата си.

2