Р Е Ш Е Н И Е
Номер 192 от 07.02.2020г., град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря К. Л. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен
характер дело номер 2562 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 185 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура –Бургас, с който са оспорени
отделни разпоредби на подзаконов нормативен акт – чл. 3, чл.40 от Наредба за
опазване на обществения ред на територията на община Сунгурларе и параграф 2,
ал.1 от ДР на Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община
Сунгурларе, приета с Решение № 8 от 30.05.2012 г. на Общински съвет/ОбС/ –
Сунгурларе. В протеста са изложени съображения за незаконосъобразност на
посочените разпоредби поради противоречието им с разпоредби на нормативен акт
от по-висока степен. С конкретно наведени доводи за несъответствие на всяка
една от оспорените разпоредби с норми от по-висш порядък, е направено искане цитираните
разпоредби от Наредбата да бъдат отменени като незаконосъобразни и да се
присъдят направените разноски по делото.
Ответникът по оспорването - Общински съвет - Сунгурларе, редовно призован, не се представлява по делото и не взема
становище по основателността на оспорването. Представя административната
преписка по приемане на оспорените текстове от наредбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас в съдебно заседание поддържа внесения протест и
обективираното в него оспорване.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на
оспорване по настоящото дело са чл. 3, чл.40 от Наредбата за опазване на
обществения ред на територията на община Сунгурларе и параграф 2 , ал.1 от ДР
на Наредба, приета от ОбС Сунгурларе.
С Решение по Протокол № 8 от проведено на 30.05.2012 г.
заседание на Общински съвет – Сунгурларе, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА,
Общински съвет - Сунгурларе е приел Наредба опазване на обществения ред на
територията на община Сунгурларе.
При приемането на Решението (л.21 от
делото) са гласували "за" всички 16 участващи в заседанието общински
съветници.
Решението е прието по предложение на
кмета на община Сунгурларе, в което вносителят е аргументирал необходимост от
приемане актуална уредба на обществените отношения, свързани със създаването и
поддържането на необходимата сигурност, безопасност и спокойствие на
гражданите, живущи на територията на общината, с оглед осигуряване на условия
за нормално осигуряване на гражданските им права и задължения.
Съгласно приложената по делото Наредба
оспорените разпоредби на чл. чл. 3, чл.40 и параграф 2 , ал.1 от ДР на Наредба
за опазване на обществения ред на територията на община Сунгурларе са със
следното съдържание:
Чл.3./1/ Не се разрешава използването на звукови сигнали,
звукоусилвателни устройства и създаване шум над допустимите норми чрез свирене,
пеене или по друг начин по улиците, площадите и жилищните сгради от 22.00 до
06.00 часа.
/2/ Който нарушава почивката на
гражданите чрез извършването на дейности от битов и/или стопански характер,
предизвикващи шум в населените места за времето от 22 часа до 06 часа през
зимния период и между 24 часа и 06 часа през летния период, се наказва с глоба
в размер от 20 до 200 лв.
Чл. 40 /1/ Който разхожда куче в пределите на
населените места, без да го държи вързано за повод, се наказва с глоба от 20 до
200 лв.
/2/ Стопанин, който оставя без надзор
кучето си, с което създава опасност за хора или други животни се наказва с
глоба от 20 до 200 лв.
/3/При неизпълнение на предходните
алинеи и причиняване на увреждане на други лица или тяхната собственост,
наказанието е глоба от 100 лв. до 1000 лв.
§ 2 /1/ от ДР Наказанията за маловажни случаи по настоящата
Наредба могат да се налагат и на място чрез събиране на глоба с фиш и квитанция
в размер от 10 лв.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК,
право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и
органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да
бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Нормата на чл. 186, ал. 2 от АПК
овластява прокурора да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, като
според чл. 187, ал. 1 от АПК
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във
времето, поради което оспорването на чл. 3, чл.40 и параграф 2, ал.1 от ДР на
Наредба за опазване на обществения ред на територията на община Сунгурларе, е
процесуално допустимо.
Разгледан по същество, протестът е
основателен.
Обществените отношения, свързани с
местното самоуправление и местната администрация са уредени със ЗМСМА, чиито
разпоредби очертават правният статут и компетентността на общинския съвет като
орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие
на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение,
както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията
си по чл. 21 от ЗМСМА
общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения.
Наредбата е нормативен акт, който се
издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт
от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови
нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни
правила за уреждане съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени
от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната
община, засягащи неограничен брой адресати /чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за
нормативните актове и чл. 75, ал. 1 от АПК/.
Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е
предвидено от Конституцията на Република
България или закон /чл. 2, ал. 1 от ЗНА,
чл. 76, ал. 1 от АПК/.
Следователно нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона и се
ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са
регулирани от нормативни актове от по-висока степен.
В случая Наредбата според чл. 1 от
същата урежда обществените отношения, свързани с опазване на обществения ред,
опазване на собствеността, на околната среда и комунално-битовите дейности. Изброените
като предмет на регламентация обществени отношения сочат на решаване въпроси от
местно значение, следователно упражнената от Общински съвет –Сунгурларе компетентност
по приемането на Наредба за опазване на обществения ред на територията на
община Сунгурларе, приета с Решение № 8 от 30.05.2012 г. на Общински съвет/ОбС/
– Сунгурларе, е при упражняване правомощието му по чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА
.
Решение на ОбС Сунгурларе от
30.05.2012г. по приемане на Наредбата, е взето при спазване изискванията за
кворум и мнозинство, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА.
В протеста не се твърдят, а и не се установяват допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при приемането на оспорените разпоредби.
При извършения контрол за материална
законосъобразност съдът съобрази следното:
Общият принцип, регламентиран в чл. 15, ал. 1 от ЗНА,
предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни
актове от по-висока степен. В този смисъл съдебният контрол за законосъобразност
на оспорените разпоредби от Наредба за опазване на обществения ред на територията
на община Сунгурларе следва да обхване преценката дали регулираните с наредбата
обществени отношения, предмет на оспорените разпоредби, са в съответствие с
нормативните актове от по-висока степен.
Настоящият съдебен състав изцяло
споделя изложените в протеста съображения, че нормата на чл. 3 от Наредбата
противоречи на разпоредби от Закона за защита на шума в околната среда. В
протеста е направена съпоставка на подзаконовата норма с разпоредбите на чл. 16
а от ЗЗШОС, като се твърди, че Общински съвет –Сунгурларе е излязъл извън
своите правомощия като е въвел режим, различен от императивно и изчерпателно
установения от закона.
Според чл.16 а, ал.1 от ЗЗШОС Забранява се зареждане на обекти
за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите,
разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено
предназначение, за времето от 23,00 до 8,00 ч.
(2) Забранява се озвучаването от обекти по
ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение
за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на
териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски
гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на
населението при бедствия.
(5) Забранява се излъчването на шум по
време на строителство за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч.
Съпоставена с разпоредбите на чл.16а,
ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗЗШОС., нормата на чл. 3 от Наредбата действително създава
режим, различен от законоустановения, доколкото от съдържанието на подзаконовия
текст се налага различен времеви период и наказание глоба в размер от 20 до 200
лв., което не е предвидено в закона. Нормите на 16а, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗЗШОС
са императивни. Подзаконовият нормативен акт, в частност чл. 3 от Наредбата не може да преурежда тези обществени отношения
по начин, различен от законовия. Ето защо разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, като противоречаща на чл 16а,
ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗЗШОС, следва да се отмени.
Предмет на оспорване е и разпоредбата
на чл.40 от Наредбата, съгласно която:
/1/Който разхожда куче в пределите на
населените места, без да го държи вързано за повод, се наказва с глоба от 20 до
200 лв.
/2/ Стопанин, който оставя без надзор
кучето си, с което създава опасност за хора или други животни се наказва с глоба
от 20 до 200 лв.
/3/При неизпълнение на предходните
алинеи и причиняване на увреждане на други лица или тяхната собственост,
наказанието е глоба от 100 лв. до 1000 лв.
Съгласно
чл. 426.
(Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) от Закона за ветеринарномедицинската дейност
– "Който не изпълни задължение по чл. 172, т. 1 или 2, се наказва с глоба
в размер 100 лв. ". чл. 172 Собствениците на домашни любимци са длъжни: т.
1. да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват
мястото след дефекация; т. 2. да вземат мерки животните да не създават опасност
за хора или други животни; "
При съпоставка на чл. 172, т. 1 и т. 2 от ЗВД и чл.
40, т. 1, 2 и 3 от Наредбата се
установява сходство на фактическия състав на нарушението, както и тъждественост
на обществените отношения, чиято защита се гарантира чрез предвиденото
наказание. Действително предвиденото от закона наказание е определено в
абсолютен размер. Недопустимо е за нарушение, за което в закон е предвидена
административно наказание, то в Наредба
на общината да бъде предвидено друго по размер административно наказание.
Следва да се прилага само законовата разпоредба, поради което и тази
протестирана норма от Наредбата следва да бъде отменена, като приета в
несъответствие с материален закон от по-висока степен. В тази връзка настоящият
съдебен състав намира за нужно да отбележи, че създаването на паралелни
санкционни норми за нарушения с един и същ предмет и състав създават
несигурност в правния мир относно правната разпоредба, която следва да се
приложи, компетентността на органите, които да я приложат и съответно
наказанието, което да се наложи. По изложените аргументи разпоредбата на чл.40,
т.1, т.2 и т.3 от Наредбата следва да се отмени.
Със следващата оспорена разпоредба – §2,
ал.1 от Наредбата, Общински съвет – Сунгурларе е предвидил следното:
Наказанията за маловажни случаи по
настоящата Наредба могат да се налагат и на място чрез събиране на глоба с фиш
и квитанция в размер от 10 лв.
Съгласно чл. 39, ал. 1
от ЗАНН глоба в размер, предвиден в съответния закон или указ, но не
повече от 10 лв., се налага на място с квитанция за явно маловажни случаи на
административни нарушения, установени при извършването им. Следователно
недопустимо е за маловажни случаи да се прилага реда, предвиден за явно
маловажните. Третираните от §2 от наредбата маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, следва да се санкционират, съгласно
разпоредбите на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН,
с издаване на фиш за глоба в размер от 10 лв. до 50 лв. Фишът се подписва от
контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати, и се изпраща на
финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. По тези съображения §2, ал.1 от ДР на
наредбата е незаконосъобразен и като
такъв подлежи на отмяна.
По изложените съображения и при
прилагането на общия принцип по чл. 15, ал. 1 от ЗНА,
протестираните разпоредби на чл. 3, чл.40 от Наредба за опазване на обществения
ред на територията на община Сунгурларе и параграф 2, ал.1 от ДР на Наредбата
за опазване на обществения ред на територията на община Сунгурларе, приети с Решение
№ 8 от 30.05.2012 г. на Общински съвет/ОбС/ – Сунгурларе, следва да бъдат
отменени, като незаконосъобразни.
Следва да бъде уважено искането на
Окръжна прокуратура –Бургас за присъждане на направените разноски, като
Общински съвет – Сунгурларе бъде осъден
да заплати на ОП –Бургас сумата от 20 лв., представляваща внесена такса за
публикуване в Държавен вестник на обявлението за оспорване.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 193, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор в Окръжна прокуратура
–Бургас разпоредбите на чл. 3, чл.40 от Наредба за опазване на обществения ред
на територията на община Сунгурларе и параграф 2, ал.1 от ДР на Наредбата за
опазване на обществения ред на територията на община Сунгурларе, приета с
Решение № 8 от 30.05.2012 г. на Общински съвет/ОбС/ – Сунгурларе, като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Общински съвет – Сунгурларе да заплати на
Окръжна прокуратура –Бургас сумата от 20 (двадесет) лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или
протест или те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.