№ 437
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110203827 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Х. Д. Г. ЕГН **********, от гр.Варна, против
НП № 24-0442-000731/ 22.07.2024г. на Началник СЕКТОР в ІV РУ-ОД на
МВР- Варна, с което на въз.Г. е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.137 А ал.1от ЗДвП, като със същото НП, на основание
Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че не е осъществен състава на
процесното нарушение от обективна и субективна страна, незаконосъобразно
е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като се твърди, че в хода
на АНП за допуснати и съществени процесуални нарушения, като се иска НП
да бъде отменено.
В съдебно заседание въз.Г., редовно призован, се явява лично и с
адв.М., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният
представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да
бъде отменено, тъй като не се е установило мястото на извършване на
1
нарушение, посоката на движение на автомобила, не бил установен моментът
на извършване на нарушението, тъй като имало и втори фиш за нарушение,
извършено на същата дата и в същия час, като се иска и присъждане на
направените по делото разноски.
Органът, издал НП, при редовност на призоваването, не се представлява
в с.з., депозирано е становище с молба НП да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно с изложени аргументи за доказаност и съставомерност на
приетото за установено нарушение, липса на процесуални нарушения и с
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Направено е и
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 13.06.2024г.,свидетелите Р. и П.- служители на ІV РУ-ОД на МВР-
Варна изпълнявали служебните си задължения в с.Гроздьово, като в 10,00ч.
забелязали, че по бул.“Георги Димитров“ в посока изхода на селото се движи
л.а. БМВ с рег.№ Н 6521КВ, като водачът на горепосочения автомобил
управлявал същия, без да ползва обезопасителния колан, с който автомобилът
бил оборудван.Предвид горното бил подаден сигнал на водача да спре, което
водачът сторил. Установено било, че водач на автомобила е въз.Г.. На место
св.Р. съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който описал приетото за
установено нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в
присъствието на нарушителя, който го подписал без възражения.
В законоустановеният срок не постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката,
АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Предвид изминалият период от време и естеството на служебните
задължения, съдът приема за житейски достоверни твърденията на
свидетелите Р. и П., че нямат конкретен спомен за обстоятелствата,касаещи
установяването на нарушението,като напълно кредитира показанията им
относно принципът на извършване на проверките.Следва да се отбележи, че в
нито един момент фактът на управление на МПС без обезопасителен колан от
страна на жалбоподателя, не е бил оспорен , а и въззивникът не ангажира
никакви доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в
АУАН и НП.
2
Съдът кредитира писмените доказателства в АНП, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
показанията на свидетелите Р. и П., НП, АУАН, справка, докладни записки и
от останалите писмени доказателства по делото.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
По приложението на процесуалния закон:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно.Видно от същата заповед, АУАН
също е съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на
нарушителя.
Срещу АУАН не са били подадени възражения, във връзка с които АНО
да извършва проверка,поради което и в тази насока съдът не констатира
съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на
защита на нарушителя.
НП и АУАН са съответни съставени и издадени в сроковете по чл.34 от
ЗАНН, като съдържат достатъчно пълно, точно и ясно описание на
нарушението, посочени са обстоятелствата, при които същото е извършено,
посочена е и нарушената правна норма, поради което не е било ограничено
правото на защита на нарушителя. По отношение на мястото на извършване
на нарушението и времето на извършването му съдът не споделя
възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя, тъй като
същите са индивидуализирани в достатъчна степен , а фактът, че има издаден
фиш и за друго нарушение- неспиране на знак „Стоп”, по същото време и на
същото място не води до извод, че не е ясно кога и къде е извършено
процесното нарушение.Едни и същи служители са възприели както
несъобразяването на водача на МПС с пътния знак, така и неползването на
обезопасителен колан по едно и също време, поради което и в тази насока не
се констатират съществени процесуални нарушения, тъй като от показанията
3
на свидетелите се установи, че двете нарушения са били извършени в
непосредствена близост и пред възприятията на проверяващите.
В АУАН е вписан само един свидетел,съставянето на АУАН в
присъствието само на един свидетел може да се приеме за процесуално
нарушение, но не и за съществено такова, което да е основание за отмяна на
НП, тъй като ЗАНН дава възможност да се издаде НП и при нередовност на
АУАН, когато безспорно са установени нарушението, нарушителят и неговата
вина, какъвто е настоящият казус.
Основното доказателство, касаещо извършеното нарушение е
съставеният АУАН, който изрично е цитиран в НП.
Същият е подписан без възражения, срещу АУАН не са били
депозирани и писмени такива, в НП не се ангажираха никакви доказателства,
че въззивникът е управлявал МПС към процесната дата и на процесното място
с обезопасителен колан, такива възражения не са и направени в нито един
момент от АНП, поради което съдът не споделя становището, че нарушението
не е било извършено.
Правилно АНО е приел, че въз.Г. е извършил нарушение на чл.137 А
ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, при оборудван с
обезопасителен колан автомобил е управлявал същия, без да ползва
обезопасителния колан..
Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.183 ал.4т.7пр.1 от
ЗДвП, визираща ангажирането на отговорността на водач на МПС за
гореописаното нарушение и тъй като наложеното и за това нарушение
административно наказание е в абсолютния размер, предвиден от
санкционната норма, съдът го намира за справедливо и е лишен от
възможност да го ревизира.
С наказателното постановление се отнемат 10 контролни точки на
водача , но съдът счита, че не следва да се извършва ревизия, доколкото
въззивната проверката е относно законосъобразността на наложените
наказания, а контролните точки не са "наказания" по смисъла на чл.13 от
ЗАНН и същите следва да се отнемат само при влязло в сила наказателно
постановление.
След като взе предвид съобразността на съставения акт за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление с
4
изискванията на процесуалния и материалния закон, съдът намери, че НП
следва да бъде потвърдено и предвид изрично направеното искане, в полза на
административнонаказващия орган следва да бъде присъдено
възнаграждение. В конкретния случай, процесуалното представителство на
въззиваемата страна се свежда единствено до депозиране на писмено
становище, поради което искането за присъждане на разноски в полза на ОД
на МВР - Варна следва да бъде уважено и да им се присъдят разноски в
размер на 80 лева предвид липсата на фактическата и правната сложност на
делото.
Предвид изхода на спора-предпоставки за потвърждаване на НП,
искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде
оставено без уважение.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0442-000731/ 22.07.2024г. на Началник
СЕКТОР в ІV РУ-ОД на МВР- Варна, с което на Х. Д. Г. ЕГН **********, от
гр.Провадия, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50
лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137 А
ал.1от ЗДвП, като със същото НП, на основание Наредба Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Х. Д. Г. ЕГН **********, от гр.Провадия, да заплати на ОД на
МВР - Варна направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на жалбиподателя.
Контролните точки следва да се отнемат след влизане в сила на НП
съгласно нарушенията, за които е наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен
5
съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по
компетентност на Наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6