Решение по дело №15891/2019 на Районен съд - Варна

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            15.10.2020 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На седемнадесети септември                                                 две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

     

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  15891 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от М.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Й.А., срещу ЗАД „***“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, да му заплати сумата от  50 лв. частично от общо  301,41 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от  21.09.2018г. до 14.01.2019г. върху сумата от  9353,90 лв. –  платено на 15.01.2019г. застрахователно обезщетение за причинени в резултат на реализирано на 21.09.2018г. ПТП на пътя гр. ***, по вина на водача на л.а. ***с peг. № В *** ВВ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, имуществени вреди на собствения на ищеца мотоциклет Кавазаки ЗХ 10 Р, с peг. № EH 0976 К, изразяващи се в увреждане на: рама носеща, калник преден, джанта предна алуминиева 17 цола, резервоар горивен, седалка, кормило лява част, спойлер ляв, огледало ляво, слюда, спойлер десен, фар, ауспух, радиатор воден, дифузьор воден радиатор, преден спойлер - яйце, стоп, спойлер заден, скоростен лост, степенка лява предна, жило съединител, разширителен съд, жило управление гориво, степенка лява задна, основа арматурно табло и ел.инсталация предна част.

 В исковата молба се сочи, че на 21.09.2018г., около 01.00 часа, на пътя гр. ***, мотоциклет „***собственост на ищеца М.П.Г. и управляван от ***, бил блъснат от  движещият се в посока гр. ***“, с peг. № В *** ВВ, управляван от ***, навлязъл в лентата за насрещно движение. От удара мотоциклетът се отклонява надясно и се ударил в предпазната мантинела. За настъпилото ПТП са уведомени компетентните органи. Мястото на ПТП е посетено от контролните органи, които след изясняване механизма на настъпване на ПТП, съставили Протокол за ПТП с № 1698913 с посочени виновен водач ***, управлявал л.а. „***“, с peг. № В *** ВВ, и причина за настъпване на ПТП, че същият навлиза частично в лентата за насрещно движение и блъска мотоциклета. Сочи се, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/23/118001525016 от застрахователна компания ЗАД "ОЗК - Застраховане", със срок на действие 22.05.2018г. - 21.05.2019г., действаща към датата на ПТП. За настъпилото ПТП застрахователят на виновния водач е бил уведомен на 21.09.2018г., като същият е извършил оглед на мотоциклета, изготвил е снимков материал и съставил Опис по щета с № 0410-900-0203/2018г., като на 15.01.2019г. платил обезщетение от 9353,90 лв. Счита, че застрахователят дължи обезщетение за забава, считано от деня на уведомяването, поради което го претендира по настоящото дело. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва иска. Счита, че застрахователят не дължи обезщетение за забава от деня на деликта, тъй като не е прекия причинител на вредата. Сочи, че в случая е налице „тотална щета“, което е установено в хода на процеса по воденото между същите страни гр.д. № 2235/2019г. на ВРС, поради което е било необходимо увреденият да представи на застрахователя удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС, съобразно чл. 390 ал.1 вр. чл. 108 ал.1 КЗ, като условие за поставянето му в забава. Претендират се разноски.

 С определение постановено в проведеното на 17.09.2020г. открито съдебно заседание е допуснато увеличение на предявения иск от 50 лв./петдесет лева/ на 301,41 лв. /триста и един лева и четиридесет и една стотинки/  - пълен размер на обезщетение за забавено плащане.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства - копия от свидетелство за регистрация № ********* –част I ; протокол за ПТП с № 1698913; опис по щета с № 0410-900-0203/2018г.-2бр.; платежно нареждане от 15.01.2019г. издадено от „***; оригинал на гр.д. № 2235/2019г. по описа на ВРС, 8-ми съдебен състав вкл. решение № 3336/18.07.2019г.,  се установява, че:  с влязло в сила съдебно решение ответникът бил осъден на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца сумата от 20146,10лв. като дължим остатък от застрахователно обезщетение за събитие настъпило на 21.09.2018г., около 01.00 часа, на пътя гр. ***, при което мотоциклет „***собственост на ищеца М.П.Г. и управляван от ***, бил блъснат от движещият се в посока гр. ***“, с peг. № В *** ВВ, управляван от ***, който навлязъл в лентата за насрещно движение. В мотивите на решението е прието още, че от удара мотоциклетът се отклонил надясно и се ударил в предпазната мантинела. За настъпилото ПТП са уведомени компетентните органи. Мястото на ПТП е посетено от контролните органи, които след изясняване механизма на настъпване на ПТП, съставили Протокол за ПТП с № 1698913 с посочени виновен водач ***, управлявал л.а. „***“, с peг. № В *** ВВ, и причина за настъпване на ПТП, че същият навлиза частично в лентата за насрещно движение и блъска мотоциклета. Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/23/118001525016 от застрахователна компания ЗАД "ОЗК - Застраховане", със срок на действие 22.05.2018г. - 21.05.2019г., действаща към датата на ПТП. За настъпилото ПТП застрахователят на виновния водач ЗАД "ОЗК - Застраховане" е бил уведомен на 21.09.2018г., като същият е извършил оглед на мотоциклета, изготвил е снимков материал и съставил Опис по щета с № 0410-900-0203/2018г., като на 15.01.2019г. платил обезщетение от 9353,90 лв. Пазарната стойност на увредената вещ към момента на събитието е 30000лв., а стойността на разходите необходими за ремонтирането му 34 932,92 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/.

Не се спори между страните, а и от обсъдените по-горе доказателства се установява, че за настъпило на 21.09.2018г. застрахователно събитие - ПТП, с влязло в сила съдебно решение на ищеца е било определено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” в размер на 29500 лева, от което с решението са присъдени   20146,10 лв. и доброволно са платени преди това 9353,90 лв.

Ищецът претендира обезщетение за забавеното плащане начислено върху доброволно платената сума от момента на уведомяването, съвпадащ с датата на деликта, до доброволното частично плащане.

Ответникът оспорва изпадането си в забва, като твърди, че ищецът не е представил удостоверение за дерегистрация поради наличие на „тотална щета“. Представянето на такова  обаче е било невъзможно именно поради действията и позицията на ответника, който нито към началната дата на процесния период на забава, нито към крайната му дата - когато е изплатил обезщетение въпреки липсата на представено удостоверение за дерегистрация /с което действие и предвид размера на платеното обезщетение конклудентно оспорва наличието на „тотална щета“ /, нито към настоящия момент сочи, че от негова страна като застраховател е издадено на собственика необходимото удостоверение съобразно чл. 18а ал. 2 т. 1 /отм./, от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (издадена от министъра на вътрешните работи, в сила от 14.04.2000 г., загл. изм. и доп. - дв, бр. 105 от 2002 г., изм. - дв, бр. 67 от 2012 г., изм. - дв, бр. 20 от 2018 г.),  респ. че е изпратено по служебен път такова удостоверние съобразно аналогичния чл. 18а т. 7 от същата Наредба.  С това свое поведение ответникът като длъжник сам се е поставил в забава и поведението на ищеца като кредитор е ирелавантно.

Приложимият материален закон към процесния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е действащият Кодекс за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.) на основание § 22 от ПЗР на КЗ. В разпоредбата на чл.429 от КЗ е проведено разграничение между гаранционната и пряката отговорност на застрахователя за забава.

Гаранционната отговорност на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента и обхваща всички причинени от застрахования вреди, включително тези от забавата, в рамките на застрахователната сума. В хипотезата на деликт застрахования изпада в забава от момента на увреждането съгласно общото правило на чл.84, ал.3 от ЗЗД. Дължимата от застрахования лихва считано от увреждането е уредена в чл.429, ал.2, т. 2 от КЗ като част от застрахователното обезщетение. Съгласно чл.429, ал.3 от КЗ същата подлежи на изплащане от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорността). За периода от датата на уведомяването на застрахователя до изтичане на сроковете за произнасянето му дължимата от застрахования лихва за забава се заплаща от застрахователя на основание чл.429, ал. 3, изр. второ от КЗ.

Пряката отговорност на застрахователя за забава възниква от допълнителен фактически състав, свързан с предприетите от него действия и бездействия в производството по ликвидация на щета. Касае за отговорност, която произтича от неправомерно поведение на застрахователя и която не е производна от отговорността на прекия причинител на непозволеното увреждане. Пряката отговорност на застрахователя за собствената му забава е уредена в разпоредбата на чл. 497 КЗ

, съгласно която застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Разпоредбата на чл. 497 КЗ урежда собствената забава на застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования. Именно по тази причина в чл.497, сл.2 от КЗ е предвидено, че дължимите от застрахователя лихви по ал. 1 могат да надхвърлят застрахователната сума.

            Проведеното от законодателя разграничение между пряката и гаранционната отговорност за забава е извършено за целите на  вътрешните отношения между застрахователя и деликвента, и обема на регресните права, като не е свързано с отговорността към третото лице, на което са причинени вредите.

            От цитираните норми се налага изводът, че на увреденото лице се следва лихва за забава, считано от увреждането, като дължимата от деликвента лихва до датата на уведомяването на застрахователя се покрива до размера на застрахователната сума и попада в обхвата на регреса, а за периода след уведомяването лихвата за забава се поема от застрахователя без съобразяване на лимита на отговорността.

 В този смисъл е освен цитиранта от ищеца практика на ВОС /пр. решение №234/10.04.2020г. по в.гр.д. № 140/2020г./ и Решение №199/10.05.2016 по дело № 3137/2014 на ВКС, ТК, I т.о., което настоящия състав споделя напълно, като с него е прието, че: „чл. 405 /отм./ ТЗ, но също и чл.223 ал.1 КЗ / отм./ и чл.429 ал.1 т.1 КЗ /в сила от 01.01.2016 год./, предвижда, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определена в договора сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, съгласно чл.45 и сл ЗЗД. Следователно, застрахователят ще отговаря за ония вреди, за които би отговарял делинквента – виновно причинени от същия, при презумиране на вината, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането, съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД, както и при условията при които би отговарял делинквента, вкл. за забавата в издължаване на обезщетението - обезщетение за която делинквента дължи и без покана, съгласно императивната разпоредба на чл. 84 ал. 3 ЗЗД.“

Въз основа на изложените доводи, съдът намира иска за основателен, като при направеното изчисление за размера му с програмен продукт „Апис Финанси”,  следва да бъде уважен изцяло.

            Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство, които според представения списък по чл. 80 ГПК са на стойност 410 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, като размерът му е в рамките на минималния по чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/ 2004г. на ВАдвС.

 Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД „***“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** да  заплати на М.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от  301,41 лева - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от  21.09.2018г. до 14.01.2019г. върху сумата от 9353,90 лв. –  платено на 15.01.2019г. застрахователно обезщетение за причинени в резултат на реализирано на 21.09.2018г. ПТП на пътя гр. ***, по вина на водача на л.а. „***“, с peг. № В *** ВВ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, имуществени вреди на собствения на ищеца мотоциклет „***изразяващи се в увреждане на: рама носеща, калник преден, джанта предна алуминиева 17 цола, резервоар горивен, седалка, кормило лява част, спойлер ляв, огледало ляво, слюда, спойлер десен, фар, ауспух, радиатор воден, дифузьор воден радиатор, преден спойлер - яйце, стоп, спойлер заден, скоростен лост, степенка лява предна, жило съединител, разширителен съд, жило управление гориво, степенка лява задна, основа арматурно табло и ел.инсталация предна част.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „***“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** да  заплати на М.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 410 лева, представляваща направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                                                  

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: