Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

     гр. Сливница, 29. 12. 2023 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести ноемри през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА 

 

при секретаря Г. Владимирова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 340 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.349, ал.6 ГПК.

С молба вх. № 260247 от 14.08.2023 г., изходяща от съделителя Х.Н.Х., се твърди, че М.Н.Х. не е платила в шестмесечния срок законната лихва върху присъдените суми на страните и не е вписала решението за делба в регистъра при СВп, поради което се желае решение за обезсилване на постановеното на 14.10.2022 г. решение.

В предоставения едноседмичен срок останалите съделители не са депозирали становище.

В съдебно заседание молителят чрез адв. Д. от САК поддържа молбата.

В съдебно заседание съделителите М.С., не се явява и не се представлява. Същата е депозирала становище чрез адв. А. от САК за неоснователност на молбата.

Съделителят В.Н.С. е депозирал молба, в която заявява, че е получил на 15.08.2023 г. законната лихва върху присъденото уравнение на дела му и предоставя на съда да прецени основателността на молбата.

Останалите съделители не са депозирали становище.

Съдът, сред като обсъди доводите на страните, прие за установено следното: 

С решение № 260129 от 14.10.2022 г. съдът е извършил съдебна делба между съделителите Х.Н.Х., М.Н.С., М.Н.Х., В.Н.С., К.Н.С. и Т.И.Х. чрез способа по чл. 349, ал. 2 от ГПК –поставяне в дял на М.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, следните недвижими имоти, намиращи се в с. Г., С. област: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V-140 в кв. 17 по регулационния план на село селото, с площ от 802 кв.м. при граници на имота по скица: улица с о.т. о.т.50-45, улица с о.т. о.т. 45-41, УПИ VI-139 и УПИ IV-143, заедно с построените в имота ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 48.00 кв.м. и ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 56.00 кв.м., и двете сгради в режим на търпимост, с пазарна оценка в общ размер на 60 935.46 лева, при условие, че заплати на Х.Н.Х. сумата от 53 572.43 лева, на М.Н.Х. сумата от 1 523,39 лева, на В.Н.С. сумата от 253,89, на К.Н.С. сумата от 253,89 лева и на Т.И.Х. сумата от 3 808,47 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното плащане като е указал последиците по чл. 349, ал. 6 от ГПК.

Решението е влязло в сила на 04.02.2023 г. - препис от обжалваното решение е връчен най-късно на Т.И.Х. – на 20.01.2023 г., поради което срокът за обжалване е изтекъл на 03.02.2023 г.

На 14.08.2023 г. е депозирана молба от съделителя Х.Н.Х. за обезсилване на решението за възлагане на делбения имот. Твърди, че в законния шестмесечен срок от влизане в сила на решението съделителят М.С., в чийто дял е поставен делбения имот, не е внесла дължимата законна лихва на нито един от останалите съделители. С оглед на това счита, че решението за възлагане на делбения имот следва да се обезсили.

Видно от представените по делото платежни нареждания от 10.04.2023 г. М.Н.С. е превела по банков път на Х.Н.Х. сумата от 53 572.43 лева, на М.Н.Х. сумата от 1 523,39 лева, на В.Н.С. сумата от 253,89, на К.Н.С. сумата от 253,89 лева и на Т.И.Х. сумата от 3 808,47 лева (1947.24 евро). Като основание за извършените преводи е посочено: съдебно решение по гр. д. № 340/2019 г. на РС – гр. Сливница.

По делото са представени и платежни нареждания от 15.08.2023 г., съгласно които М.Н.С. е превела по банков път на Х.Н.Х. сумата от 1121.63 лева, на М.Н.Х. сумата от 27.06 лева, на В.Н.С. сумата от 7,89, на К.Н.С. сумата от 7,89 лева и на Т.И.Х. сумата от 137.73 лева (70. 42 евро). Посоченото основание за това е гр. д. № 340/2019 г. – законна лихва за съответните периоди.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 349, ал.6 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

В нормата на чл. 349, ал. 5 ГПК регламентира, че когато уравнението е парично, сумата по ал. 2 заедно със законната лихва следва да се изплати в 6 - месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

В разглеждания случай законоустановеният 6 – месечен срок е изтекъл на 04.08.2023 г. Ето защо в тежест на съделителя М.Н.С. е да докаже, че е изпълнила задължението си да заплати уравнението на дяловете на останалите съделители, заедно със законната лихва до 04.08.2023 г.

В нормата на чл. 349, ал. 6 ГПК е регламентирано, че съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 2 и ал. 3, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Предвид липсата на спор между страните в тази насока, съдът приема, че плащането на сумата 53 572.43 лева в полза на Х.Н.Х. е по посочена от него сметка и се отнася за присъденото в негова полза уравнение на дял, поради което изпълнението е извършено надлежно за посочената сума.

Началният момент, от който се дължи заплащането на законна лихва е моментът на влизане в сила на решението за възлагане. В случая това е 04.02.2023 г. Ето защо законна лихва се дължи от следващия ден: 05.02.2023 г. до деня преди извършване на плащането на сумите от 53 572.43 лева – 10.04.2023 г. включително, от 1 523,39 лева – 31.03.2023 г., от 253,89 лева – 12.05.2023 г., от 253,89 лева - 12.05.2023 г. и от 3 808,47 лева – 28.05.2023 г. включително.

Нейният размер възлиза на 1 121, 63 лв. Предвид обстоятелството, че съделителят М.С. е превела на съделителя Х. сумата от 53 572.43 лева, на колкото възлиза дължимата главница, то платената лихва върху присъденото уравнение е в размер на 1121.63 лева. Не е спорно, а и от представените платежни нареждания се установява, че лихвата е платена на 15.08.2023 г.

По изложените съображения съдът счита, че жалбоподателят е изпълнил в рамките на законоустановения 6 – месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане определеното от съда уравнение, както и е погасил задължението си за заплащане на законна лихва.

Налице е спор между страните относно последиците от неизпълнение на задължението на съделителя С. да заплати в горепосочения срок пълния размер на дължимата законна лихва върху уравнението на дела на молителя Х..

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС, т. 10, срокът за изпълнение и плащането на сумите по решения по чл. 349, ал. 5 ГПК, имат характеристиката на отлагателно условие за проявление конститутивното действие на влязлото в сила решение по възлагане. Приемане на извинителни причини по чл. 81, ал. 1 ЗЗД за неспазване изискванията на закона, е недопустимо. В мотивите е посочено, че ако паричното задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл. 349, ал. 6 ГПК не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в шестмесечния срок от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила.

При преценка основателността на релевираните от страните доводи и възражения следва да се съобрази, че формата на неизпълнение на задължението на съделителя, на който е възложен делбения имот, която е релевантна за обезсилване по право на решението за възлагане, е регламентирана в чл. 349, ал. 6, изр. 2 ГПК - ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. При така очертаната в разглежданата норма предпоставка, се налага изводът, че правно релевантната форма на неизпълнение от страна на съделителя, на който е възложен делбения имот, е незаплащане на уравнението в рамките на законоустановения 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане. Ето защо не всяка форма на неизпълнение на задълженията на съделителя, на който е възложен делбения имот, има за последица обезсилване по право на решението за възлагане, а само неизплащането на уравнението в законоустановения срок. Това не води до отпадане на задължението на съделителя, на който е възложен делбения имот, да заплати дължимата законна лихва, но само липсата на плащане на законната лихва, при пълно заплащане на сумата за уравнение на дела на другия съделител в рамките на 6-месечния срок, не може да послужи като основание за обезсилване по право на решението за възлагане.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е налице неяснота на разглежданата норма, която да се преодолее чрез корективно тълкуване. Тази правна регламентация пряко кореспондира с правната уредба на развалянето на договора и въведената в нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД забрана за разваляне на договора, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Във връзка с другия поддържан от молителя довод за обезсилване на решението – невписване на съдебното решение в СВп следва да се отбележи, че въобще не е условие за настъпване на искания ефект по смисъла на чл.349, ал.6 ГПК, а и доколкото вписването на съдебното решение ползва съделителя, на когото е възложен имота, молителя няма интерес от релевирането му.

По изложените съображения и доколкото съделителят М.С. е платила в рамките на законоустановения 6 – месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на пълния размер на сумата за уравнение на дела на другия съделител Х.Х., се налага изводът, че не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 6 ГПК, поради което искането за обезсилване на решението за възлагане се явява неоснователно.

Независимо от изхода на спора, доколкото съделителят М.С. не е заявила претенция за разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 260247 от 14.08.2023 г., депозирана от Х.Н.Х., с ЕГН **********,с адрес *** обезсилването по право на решение № 260129 от 14.10.2022 г. , по гражданско дело № 349/20019 г. по описа на РСН – гр. Сливница, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: