О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260511
гр. Пловдив, 12.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VII
състав, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Чипова в. ч.
гр. д. № 2453 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н.,
срещу Разпореждане № 59848 от 31.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 10702/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
А.Н.А..
В жалбата са изложени подробни оплаквания
за неправилност на обжалваното разпореждане, като се отправя молба до въззивния съд за неговата
отмяна и произнасяне по същество.
Препис от жалбата не е
връчван на длъжника съобразно правилото на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският
окръжен съд, след като се взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се
запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се
явява основателна. Съображенията за това са следните:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжника А.Н.А. с
предмет вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД договор
за потребителски кредит № 143534 от 26.09.2016 г., прехвърлени на заявителя с договор за
цесия, а именно: главница в размер на 860,03 лв., договорна лихва за периода 25.12.2016
– 21.09.2017 г. в размер на 169,77 лв., обезщетение за забава за периода
19.07.2019 г. – 12.03.2020 г. в размер на 63,72 лв., както и законна лихва
върху главницата, считано от 25.08.2020 г. до изплащане на вземането.
Претендирани са и разноски.
За да постанови обжалваното разпореждане и да отхвърли изцяло
подаденото заявление, първоинстанционният съд е приел, че липсва разписана
методика за определяне на годишния процент на разходите (ГПР) по договора,
както и че е предвидено заплащане неустойка при неизпълнение в срок на
задължението за предоставяне на обезпечение. По тези съображения съдът е приел,
че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в
сключения договор.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на
заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави или дали същото не се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия
случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен
договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Процесният договор, от своя страна, попада в
приложното поле на потребителската защита. В тази връзка първоинстанционният
съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на
договора.
Настоящият съдебен състав не установи наличие на основание заявлението
да бъде отхвърлено в частта относно претендираната главница в размер на 860,03 лв.
Същата представлява заетата сума, задължението за връщане на която е основно и
произтича от общата норма на чл. 240 ЗЗД.
На следващо място, следва да се посочи, че договорът за
потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер. В настоящия случай страните по договора са
уговорили годишен лихвен процент в размер на 41,00 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 49,66 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по договор за
потребителски кредит, част от който е и договорната лихва, не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В случая
уговореният от страните размер на годишния процент на разходите е съобразен с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В представения по делото погасителен план,
представляващ Приложение № 1 към договора, са посочени размерът на месечните
вноски и падежните дати.
Не се констатира наличието на пречки по чл. 411, ал. 1,
т. 2 и т. 3 ГПК и по
отношение на претенцията за обезщетение за забава.
В допълнение следва да се
посочи, че доколкото със заявлението не се претендира вземане за неустойка, то
съдът не следва да извършва служебна проверка дали клаузата в договора, която
предвижда начисляването на неустойка, е неравноправна.
Предвид горното, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и да се постанови
издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания, съобразно подаденото
заявление: а именно: главница в
размер на 860,03 лв., договорна лихва за периода 25.12.2016 – 21.09.2017 г. в
размер на 169,77 лв., обезщетение за забава за периода 19.07.2019 г. –
12.03.2020 г. в размер на 63,72 лв., както и законна лихва върху главницата,
считано от 25.08.2020 г. до изплащане на вземането, и разноски в размер на 75
лв.
Така мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 59848 от 31.08.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 10702/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с
което е отхвърлено заявлението на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против длъжника А.Н.А., ЕГН: **********,
за следните суми: 860,03 лв. –
главница, 169,77 лв. – договорна лихва за периода 25.12.2016 – 21.09.2017 г.,
63,72 лв. – обезщетение за забава за периода 19.07.2019 г. – 12.03.2020 г., както
и законна лихва върху главницата, считано от 25.08.2020 г. до изплащане на
вземането, и разноски.
ВРЪЩА
делото на РС – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение за посочените в
заявлението суми.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: