Решение по дело №67/2019 на Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

гр. Габрово, 18. 07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровски районен съд в публично заседание на десети юли  две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петракиева

при секретаря Радинка Кулекова - Атанасова и в присъствието на прокурора .........

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД №67 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Жалбоподателят П. ***, ЕГН **********, е обжалвал наказателно постановление №27-0000002/10.01.2019 г. на Началник отдел „АА” гр. Габрово, с което за това че на 11.12.2018 г., около 16,00 часа, в гр. Габрово, бул. "Столетов" №72, извършвал таксиметрова дейност с лек автомобил “Дачия Логан” с ДКН ЕВ 87 51 ВА, без да издаде касов бон след приключване на превоза, както и затова че превозвал друг пътник, без съгласието на наелия вече автомобила клиент, за нарушения по: чл.39 изр.1от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ и по чл.37 изр.1 от същата наредба, на основание чл.94 ал.1 от ЗАвП  и чл.105 ал.1 от ЗАвП са му наложени глоби в размер на 700,00 лв. за първото нарушение и в размер на 200,00 лева за второто нарушение

Жалбоподателят моли цитираното наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че проверяващите спрели напречно пред таксиметровия автомобил почти едновременно с неговото спиране, клиентката в таксито - свидетелката Г. веднага слязла от колата и не изчакала да й бъде предоставен касовия бон. За второто твърдяно нарушение К. заявява, че при извършване на превоза, на предната седалка до шофьора се возел съпругът на свидетелката ..., когото жалбоподателят попитал дали има против да качат още един пътник и той не възразил.

Защитникът - адв. С. излага други доводи.  същият твърди, че жалбоподателят К. е извършвал услуга като маршрутно такси, при което се заплаща твърда сума за превоз. Това било изцяло в интерес на потребителите на услугата  и не ощетявало фиска на държавата, тъй като се заплаща данък, постъпващ в общинския бюджет.

Ответникът по жалбата не изпраща представител и не взема отношение по нея.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:

На 11.12.2018 г. свидетелката П. М. Г. и нейния съпруг се намирали на автобусната спирка на  Шиваров мост. Решили да използват такси и се качили в таксиметров автомобил “Дачия Логан” с ДКН ЕВ 87 51 ВА, управляван от жалбоподателя. Потеглили в посока кв. Бичкиня в гр. Габрово като по маршрута таксито спряло и в него се качил още един пътник.. На бул. "Столетов" №72 таксито спряло и пътниците слезли. В този момент пред автомобила на жалбоподателя спрял полицейски автомобил, в който се намирали свидетелите Р.И. и М.Г.. Същите работели съгласно утвърдена специализирана операция  за проверка на дейността на таксиметровите автомобили. Слезлите пътници били на няколко метра от автомобила, когато водачът им извикал да вземат касовия си бон.

Проверяващите констатирали, че при приключване на превоза касов бон не е бил издаден, а също така и че не е било взето съгласието на клиентите, които първоначално са наели таксито, за качването на друг пътник.

За направените констатации бил съставен АУАН №257417 от 11.12.2018 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното Наказателно постановление. Снети били писмени обяснения от П. М.Г. и жалбоподателя П.С.К..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства -показанията на свидетелите Р.И. и М.Г., както и от приложените писмени такива - писмо 451/21.01.2019 г.; копие на заповед РД-08-249/15.05.2015 г.; жалба; пълномощно; фискален бон; АУАН 257417 от 11.12.2018 г.; обяснение от П.Г.; обяснение от П.К.; НП 27-0000002/10.01.2019 г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Относно нарушението по чл.39 изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ:

Законодателят дава легална дефиниция на понятието таксиметров превоз. Тя се съдържа в разпоредбата на §1 т.26 от ДР на ЗАП и гласи: "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Дефиницията е възпроизведена и в чл.2 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, който гласи: "Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут.:

Установената фактическа обстановка, описана по-горе покрива напълно дефиницията за "таксиметров превоз", поради което няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят К. е извършвал такава.

Разпоредбата на чл. 39. от Наредба №34/1999 г. гласи, че "След приключване на превоза, водачът задължително издава фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга. При поискване от пътника, водачът издава и фактура по реда на чл. 20, ал. 2 от Наредба No 35 от 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет." Видно е, че нормата е императивна, не съдържа изключения и въвежда издаването на касова бележка в безусловно задължение при осъществяване на таксиметров превоз.

Данните по делото в настоящият случай подкрепят тезата на административния орган. От показанията на разпитаните свидетели И., Г. и П. Г. се установява, че при приключване на превоза касова бележка не е била издадена. Последващо, след спиране на полицейския автомобил, предвиждайки проверката, жалбоподателят е извадил касов бон. Свидетелката Г. заявява, че още при наемането на таксито със съпруга си заплатили сумата от 2 лева /общо/ като след слизането от автомобила и след появата на проверяващите, шофьорът подала касова бележка. Същата е била иззета при проверката и приложена към делото. Констатира се несъответствие  в часа на издаване на същата. В АУАН е отразено, че проверката е извършена в 16,00 часа, докато касовия бон е издаден в 16,34 ч. Посоченият час не съответства на установената фактическа обстановка и не може да бъде ценен като доказателство, потвърждаващо защитната теза на наказаното лице.

 Що се отнася до функционирането на т.нар "маршрутни таксита", съдът не възприе изложените от защитата доводи. Таксиметровата дейност има нормативен регламент, в който са посочени както начина на осъществяването й, така и задълженията, които имат лицата при извършването й.  Дейност, която е в несъответствие с нормативните изисквания е незаконосъобразна и тази незаконосъобразност няма как да не бъде игнорирана, независимо дали е в интерес на потребителите на услугата или не. Както беше отбелязано по-горе, няма никакво изключение за задължението по чл.39 от Наредба №34/1999 г.  и неговото нарушаване подлежи на санкция, както е приел административния орган.

Въз основа на горното, съдът прие, че в случая са налице елементите от състава на вмененото нарушение и  административната отговорност на жалбоподателя е ангажирана основателно. При проведеното административнонаказателно производство в тази му част не са допуснати съществени процесуални нарушения. Деянието е квалифицирано правилно, правилно е определена и санкционната норма на чл.94 ал.1 от ЗАвП., поради което наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено.

Относно нарушението по чл.37 изр.1 от Наредба №34/1999 г. на МТ /Наредбата/

            Посоченият чл. 37.изр.1 от Наредбата гласи, че "Друг пътник се превозва в таксиметровия автомобил само след съгласието на наелия го вече клиент." По делото има доказателства, че в конкретния случай е качен пътник - неустановен по делото, без да е поискано съгласие от свидетелите, които първоначално са наели таксиметровия автомобил на жалбоподателя К.. Съдът прие, обаче, че тези доказателства не са безспорни и че нарушението не е установено по несъмнен начин.  Досежно това обстоятелство по делото е разпитана свидетелката П. Г., която действително заявява, че не е давала съгласие. Установи се, обаче, че на предна дясна седалка до шофьора е пътувал нейния съпруг. Жалбоподателят К. твърди, че именно той е дал съгласието си за качване на третия пътник. Това обстоятелство няма как да бъде проверено, тъй като до започване на въззивното производство съпругът на свидетелката Г. е починал. Възникналото съмнение  относно фактите по този пункт следва да се тълкуват в полза на наказаното лице, доколкото закона /с препратка към НПК/ изисква нарушението да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин. При липсата на такава категоричност съдът приема, че защитната теза на жалбоподателя не е опровергана, поради което административната му отговорност за това нарушение не следва да бъде ангажирана-

По изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

Водим от горното съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №27-0000002/10.01.2019 г. на Началник отдел „АА” гр. Габрово, В ЧАСТТА в която на П. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение по: чл.37 изр.1 от Наредба №34/1999 г. на МТ и на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП  е наложена глоба в размер на 200,00 лева като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-0000002/10.01.2019 г. на Началник отдел „АА” гр. Габрово В ОСТАНАЛАТA МУ ЧАСТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: