Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Пирдоп, 02.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП, трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря П. Александрова, като разгледа докладваното
от съдията Паралеева гр. д. № 76 по
описа на РС-Пирдоп за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от М.Г.З., ЕГН: ********** в
качеството на майка и законен представител на малолетните деца А.П.Д., ЕГН: **********
и Р.П.Д., ЕГН: ********** срещу техния баща П.Г.Д., ЕГН: **********,
въз основа на която се иска изменение на месечната издръжка, която ответникът
е осъдена да заплаща на синовете си по гр.д. №257/2017г. на РС-Пирдоп от 200 лв. на 350 лв. за всяко от децата с оглед изменение на
обстоятелствата, а именно: изминаване на дълъг период, в който са се изменили
социално-икономическите условия в страната и потребностите на децата.
В хода на делото и преди първото съдебно заседание двете деца, които са
близнаци, са навършили 14-годишна възраст, поради което същите са продължили да
действат лично, със знанието и съгласието на своята майка- М.Г.З..
В исковата молба се твърди, че ответникът П.Д. е
баща на близнаците А.П.Д. и Р.П.Д., родени на ***г., които понастоящем са
малолетни. Сочи се, че съгласно решение, постановено по гр.д. №257/2017г.
на РС-Пирдоп бащата е бил задължен да заплаща месечна издръжка от по 200 лв. за
всяко от децата. Ищцата счита, че изминалите от тогава две години са период, в
който са се изменили социално-икономическите условия в страната, с оглед
инфлационните процеси, както и нуждите на децата с оглед възрастта, в която се
намират. Сочи се, че през учебната 2019/2020г. А. и Р. са ученици в 7-ми клас,
като нуждите им от храна, дрехи и обувки стават все по-големи, а възрастта им
изисква добра, пълноценна и здравословна храна. Определената издръжка била
недостатъчна за покриване на елементарните нужди на децата. Майката твърди, че
наред с полаганите ежедневни грижи за децата заплаща и всички разходи по
осигуряване на подходящи битови условия, топлина, храна, облекло, учебници,
лечение и социалните нужди на синовете си. Твърди още, че през лятото детето А.
започнало да накуцва с единия крак, което продължава и към момента, като наред
с това започнало да се оплаква и от болки в дясната тазобедрена става, което
наложило майката да го заведе на лекар, а след рентген били насочени към УМБАЛ
„Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД. В тази връзка майката уведомила бащата, че трябва да
закара сина си до София, но той отказал, затова тя сама, заедно с бабата,
завели детето. Наложило се няколкократно да посетят болницата и да правят
различни изследвания, включително ядрено-магнитен резонанс. След последното
изследване била поставена диагноза и препоръчана операция. Майката твърди, че
уведомила бащата за необходимостта да поеме поне половината от лечението на
сина си, но бащата отказал с мотив, че няма никакви средства, тъй като е
заплатил значителна сума за направа на зъбите си и следвало да закупува дърва
за огрев за зимата. Според ищцата бащата изобщо не изпълнявал режима на лични
контакти с децата си и не полагал никакви грижи за тях, а отговорността си за
тях е ограничил до заплащането на определения размер на издръжката. Ищцата
заявява, че получава обезщетение за безработица от Дирекция „Бюро по труда“ - Пирдоп,
което е в размер на 190 лв. и с този минимален доход е трудно, дори с помощта
на нейните майка и баща, да се справи с всички разходи по отглеждане на децата,
които месечно надхвърляли 1000 лв. Ищцата счита, че бащата следва да се
ангажира поне финансово с отглеждането на децата, като заплаща месечна издръжка
в по-висок размер от настоящия, тъй като получава значителни и сигурни доходи
по трудов договор с „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника П.Г.Д., като същият е взел
становище по исковата молба чрез упълномощения адв.П.П. от САК. Ответникът
оспорва изцяло изложеното в исковата молба. Счита предявените искове за
неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Ответникът заявява, че
фактическата обстановка е представена в исковата молба недобросъвестно и по
манипулативен начин. Описва своята версия на фактите. Заявява, че не спори, че
е баща на близнаците А.П.Д. и Р.П.Д., увеличение на чиято издръжка се иска. Не
спори и че от влизане в сила на решението по гр.д. №257/2017г. на РС-Пирдоп са изминали две години.
Счита, че няма изменение на обстоятелствата, което да обуслови промяна на
издръжката. Оспорва довода на ищцата за инфлационните процеси в страната и
счита, че инфлацията не само не расте, а дори се понижава. Не се сочело в какво
се изразяват изменените нужди на децата, още повече, че към датата на първото
съдебно заседание близнаците вече няма да са малолетни, а непълнолетни.
Ответникът счита, че майката също е отговорна и материално да се грижи за
своите деца. Отбелязва, че макар винаги да е заплащал издръжката в срок, това
не означава, че досегашният и размер не го затруднява, тъй като изплаща и заем
на банка в размер на 563 лв. на месец. Счита, че не кореспондират помежду си
твърденията на ищцата от една страна, че е безработна, а от друга, че заплаща
множество разходи. Доколкото на ответника му е известно, ищцата живеела при
майка си и брат си. Като „долна лъжа“ ответникът определя обстоятелството, че е
отказал да закара сина си на лекар. Категорично не отговаряло на истината
обстоятелството, че бащата не изпълнявал въобще определения режим на лични
контакти с децата и не е полагал грижи за тях. Заявява още, че средномесечните
му доходи вероятно са по-ниски от тези, посочени по делото от 2017г. Счита, че
за майката на децата водещи винаги са били парите. Желаното близо двойно
увеличение на издръжката било обосновано с общи фрази за изменение на обстоятелствата
и не било подкрепено с никакви доказателства, а не било съобразено и с
възможностите на ответника. Въз основа на изложеното се иска съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
В първото съдебно
заседание непълнолетните вече А.П.Д. и Р.П.Д., заменили майка си като ищци, не
се явяват. Представляват се от своята майка и законен представител М.З., както
и от упълномощената адв.П.Н. от САК, която поддържа исковата молба така, както
е предявена. В последното съдебно заседание се явява лично и непълнолетният
ищец Р.П.Д.. В хода на устните състезания по делото адв.П.Н. моли съда да
постанови решение, с което да уважи в пълен размер предявените искове. Сочи, че
са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на тезата, че нуждите на децата
са нараснали драстично, включително с непредвиденото за едното дете и неговия
законен представител тежко заболяване. Адв.Н. счита, че са се променени
обстоятелствата, рефлектиращи върху размера на издръжката, независимо че
доходите на бащата имат някакво намаление. Според адв.Н. бащата е бил понижен в
длъжност, което било логично да се е случило поради някакво нарушение от негова
страна на трудовата дисциплина. Адв.Н. претендира сторените от доверителите и
разноски в процеса. Моли, в случай че бъде уважено искането за изменение на
издръжката, съдът да постанови предварително изпълнение на решението. Заявеното
от адв.Н. бива поддържано от майката на децата- М.З. и от явилия се ищец Р.Д..
Допълнително адв.Н. е депозирала писмени бележки, в които доразвива доводите си
за уважаване на заявените искови претенции.
Ответникът П.Г.Д. се явява лично в съдебните заседания по разглеждане на
делото и с упълномощения адв.П.П. от САК, който оспорва предявените срещу
неговия доверител искове. В хода по съществото на делото адв.П. заявява, че
исковата молба не би следвало да бъде уважена във вида, в който е представена
пред съда. Сочи, че е намалено драстично – с повече от 50% възнаграждението на
неговия доверител и това има огромно значение в процеса. Огромно значение имало
и това, че П.Д. изплаща заем, а законът изрично казва, че се отчитат освен
нуждите на децата, също и възможностите на страната, от която се иска заплащане
на издръжка. Адв.П. заявява, че доверителят му винаги се е отнасял сериозно към
своите деца, които дори до 11-годишна възраст са живели при него и им е помагал
като истински баща. Адв.П. твърди, че не е вярно заявеното от детето Р., че
баща му не го е потърсил нито веднъж. Твърди, че и децата не го търсят и дори
се крият в училище когато го видят, защото му били обидени, че живее с друга
жена, но всеки има право да гради семейство. Адвокатът заявява, че са против на
клиента му да се гледа като на „банкомат“ или „спестовна касичка“. Не се
оспорва обстоятелството, че децата се нуждаят от издръжка, но счита, че
изплащаната досега издръжка никак не е ниска. Все пак, в израз на добра воля
предложили занапред вместо общо 400 лв. бащата да заплаща издръжка от общо 500
лв., но почти двойно вдигане на издръжката звучало несериозно. Адв.П. също
претендира разноски. Ответникът чрез адв.П. депозира писмена защита, в която
подробно страната е обосновала съображенията си за отхвърляне на исковете.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото удостоверения за раждане, издадени на 31.07.2018
от дл.лице към община Пирдоп, въз основа на актове за раждане №452 и 453 от
19.04.2006 г., е видно, че децата-близнаци А.П.Д. и Р.П.Д. са родени на *** г.
от майка М.Г.З. и баща П.Г.Д..
Установява се от служебни бележки №96 и 97 от 05.08.2020 г., издадени от СУ
„Саво Ц. Савов“ – гр.Пирдоп, че А.П.Д. и Р.П.Д. са били записани в 7-ми клас,
дневна форма на обучение през учебната 2019/2020г. в същото учебно заведение и
посещавали редовно учебни занятия. От свидетелските показания се установява, че
двете момчета през учебната 2020/2021 година са вече записани за гимназиално
обучение, в различни учебни заведения.
От съдебното решение по приобщеното гр.д. № 257/2017
г. по описа на Районен съд-Пирдоп, постановено на 28.02.2018г., се
установява, че
с него упражняването на родителските права върху децата А.П.Д.
и Р.П.Д. е предоставено на майката М.Г.З., при която е определено и
местоживеенето на децата; определен е режим на лични отношения между бащата П.Г.Д.
и децата А.П.Д. и Р.П.Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца /от
09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване/, както и по един месец
през лятото, който не съвпада с ползването на платения годишен отпуск на
майката, както и по всяко друго време, след предварителна уговорка между
родителите. Със същото решение бащата П.Г.Д. е осъден да заплаща на малолетните
към онзи момент свои деца- А.П.Д. и Р.П.Д. месечна издръжка в размер от по 200
лв. за всяко от децата чрез тяхната майка и законен представител М.Г.З., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното изплащане, до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката.
Видно от представените от ответника 5 бр. запорни съобщения, адресирани до
„Дънди Прешъс Металс“ ЕАД, във връзка с решението на РС-Пирдоп по гр.д.
№ 257/2017 г., е било образувано изпълнително дело №20171860400069 срещу П.Г.Д. ***, по което биват събирани 400 лв. месечно,
издръжка за минало време, а също и държавна такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на РС-Пирдоп на всеки шест месеца.
В кориците на гр.д. № 257/2017
г. по описа на Районен съд-Пирдоп, по което е постановено първото
решение за определяне на издръжка, се намира удостоверение №135/10.04.2017г., издадено от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД за
трудовото възнаграждение на П.Г.Д.. В него е удостоверено, че същият към дата
10.04.2017г. е работел като Подземен началник смяна „Трошачен Комплекс“ в
Подземен участък „Трошачно-транспортен комплекс“ и е получил трудово
възнаграждение за 12 месеца брутно в размер на 34823.27 лв. /средно по 2902 лв.
месечно/ и нетно в размер на 28408.72 /средно по 2367.40 лв. месечно/.
Представено е по настоящото дело удостоверение №36/16.06.2020г. за възнаграждението на П.Г.Д. за периода 03.2019г. –
03.2020г., което брутно за този период е в размер на 49048.37 лв. /средно по
4087.36 лв. месечно/.
Представено е от ответника Допълнително споразумение №135/30.04.2020г. към трудов договор №20/17.01.2020г. между „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и П.Г.Д., с което,
считано от 01.05.2020г., е изменена длъжността на работника П.Д. като занапред
същият се е съгласил да заема длъжност „Подземен минен работник“ с месторабота
„Дирекция „Производство“, „Добив на руда“, подземен участък „Сервиз и
запълнение““, с брутна заплата от 1985 лв. + добавка от 139 лв. за пазарна
оценка за длъжността. С последващо
допълнително споразумение №159/26.05.2020г. П.Г.Д.
се е съгласил да заема, считано от 27.05.2020г., длъжността „Подземен оператор
Рамер“, с месечна работна заплата от 1798 лв.+ добавка в размер на 126 лв. за
пазарна оценка на длъжността.
В изпълнение на съдебно удостоверение, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД е
издал удостоверение №62/03.09.2020г., в което е
удостоверил какъв доход е получил П.Г.Д. за периода от април 2020г. до август
2020г. Установява се от удостоверението, че за месец април последно ответникът
е получил възнаграждение в брутен размер от 4561.67 и нетен размер – 3733.44
лв., като от май месец /от когато е изменена и длъжността му/ размерът на
възнаграждението е намалял и средно за 4-те месеца Д. е получил брутно
възнаграждение от 2726.57 лв. /нетно – 2143.49 лв./.
Видно от служебна бележка изх. №60-18-15-7766, издадена от Дирекция „Бюро по труда“ към Агенция по
заетостта, М.Г.З. е била регистрирана като „безработна“, считано от
07.01.2020г. Видно от допълнително споразумение към Трудов договор от
16.04.2020г., сключено между кмета на община Пирдоп и М.Г.З., за времето от
01.04.2020г. до 31.12.2020г. М.З. е приела да работи като „домашна помощница“
по Национална програма „Предоставяне на грижи в домашна среда“ към Община
Пирдоп, с основно месечно трудово възнаграждение от 610 лв.
Ответникът е представил извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД за състояние на
кредит на името на П.Г.Д.. Видно от документа - до пълното погасяване на заема
остава сума в размер на 29 941 лв., като месечната дължима вноска по заема
е в размер на 557.90 лв.
Ангажирани са от ищцовата страна писмени доказателства във връзка със
здравословното състояние на ищеца А.П.Д.. Представен е резултат от образна
диагностика от ядрено-магнитен резонанс от 05.11.2019г., видно от който
изследването е извършено в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД и на база на него е
поставена диагноза „юношеска остеохондроза на бедрената глава“ на дясната
тазобедрена става на А.П.Д.. Приобщен е и Протокол на ЛКК към Специализирана
болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД за представяне
на НЗОК, за пациента А.П.Д. от 22.07.2020г. Според анамнезата детето е с
ортопедично заболяване, с оплаквания от силни болки в двете тазобедрени стави и
походката му е невъзможна. Записаната в протокола диагноза е „адолесцентна
епифизиолиза двустранно“, като детето е консултирано в УСБАЛО и е планирано за
двуетапно оперативно лечение. Според протокола пациентът е определено да бъде
хоспитализиран и опериран по клинична пътека, като обаче цената на винтовете от
общо 3310 лв. не се включва в цената на клиничната пътека и не се заплаща от
НЗОК. Протоколът е отправен до НЗОК за финансово подпомагане чрез поемане
цената на посочените медицински изделия. Представени са още образец на
заявление за избор на екип, който да извърши оперативната интервенция на А.П.Д.,
заедно с фактура за избор на екип на стойност 900 лв. и касов бон за заплащане
на сумата, фактура за такса-придружител в болничното заведение на стойност 35
лв. и касов бон за заплащането на сумата, както и 2 бр. декларации, попълнени
от кръводарители към Националния център по трансфузионна хематология, че
даряват безвъзмездно кръв за А.П.Д..
Приложен е по
делото социален доклад от ДСП-Пирдоп изх. №ПР/Д-СО-ПП/15-001/22.06.2020 г., изготвен на базата на проведени телефонни
разговори с двете непълнолетни деца, техните родители, техния личен лекар и
техните класни ръководители. Посочено е, че анкета в жилището, в което А. и Р.
се отглеждат, не е извършена предвид извънредната епидемична обстановка,
свързана с разпространението на Covid-19 на територията на Република България.
Отразено е в
социалния доклад, че основни грижи за децата А.П.Д. и Р.П.Д. към настоящия
момент полага мака им М.З. с помощта и подкрепата на баба им по майчина линия-
Райна Г., с която живеят в едно домакинство в жилище, собственост на бабата, в
гр.Пирдоп. Посочено е, че между майката и децата, както и между бабата по
майчина линия и децата има изградена емоционална връзка. И родителите и децата
са споделили пред социалните служители, че двете момчета не общуват с баща си,
като са изтъкнали обаче различни причини. Майката и децата са заявили, че
бащата не ги търси, а бащата е заявил, че майката ограничава контактите им с
него и често биват сменяни телефонните им номера, поради което той не може да
им се обажда. Майката твърдяла, че се стреми да запази емоционалната връзка на
децата с баща им, като ги насърчава да се срещат с него, но той не проявява
интерес. Децата пък твърдели пред социалните служители, че от около 2 години
баща им не търси контакт с тях и дори при случайни срещи ги подминава. И
майката и бащата са потвърдили, че П.Д. заплаща определената от съда издръжка
чрез съдебен изпълнител. Според доклада майката М.З. се подпомага от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Пирдоп с месечни помощи от 75 лв. за детето А.Д..
Посочено е, че помощта за детето Р.Д. е прекратена за срок от 1 година поради
допуснати повече от 5 отсъствия от училище без уважителна причина.
Отразено е в
социалния доклад, че избраният личен лекар на децата е съобщил, че същите са
здрави и нямат хронични заболявания, като е отразено обаче в доклада и
наличието на медицински данни за заболяване на А.Д. на десния му крак,
изискващо оперативна интервенция.
От проведения
разговор с класните ръководители на А.Д. и Р.Д. за учебната 2019/2020г.
социалните служители са установили, че А. редовно е посещавал учебните занятия
до 13.03.2020г., след което се е включвал в дистанционното обучение, но има
пропуски в усвояването на учебния материал. Класната му ръководителка – г-жа
Чернева, е посочила, че с нея контактува само майката. Класната ръководителка
на Р. – г-жа Златанова, е заявила, че след 13.03.2020г. той не се е включвал в
дистанционното обучение, защото нямал необходимото устройство, поради което учебното
заведение му осигурило таблет. Според г-жа Златанова майката на Р. редовно
контактува с нея, а с бащата се е срещала само веднъж през учебната 2018/2019г.,
когато трябвало да се внесат пари за Зелено училище. Г-жа Златанова и г-жа
Чернева споделили, че на двете деца са били закупени необходимите учебни
помагала за правилното протичане на учебния процес, както и че децата не са
имали проблемни отношения със съучениците си и са спазвали правилата на
учебното заведение.
В заключение
представителите на ДСП-Пирдоп са посочили, че от значение е осигуряването на
средства за издръжка на децата и от двамата родители, като по този начин
по-пълно биха били задоволени потребностите им. Посочено е, че размерът на
издръжката следва да е съобразен с нуждите на непълнолетните деца А.П.Д. и Р.П.Д.
от подслон, храна, облекло, здравеопазване и образование.
Съдът е направил
опит да изиска допълнителен социален доклад, който да даде становище и за
битовите условия, при които живеят децата и какви са нуждите им във връзка с
тях, но в отговор от ДСП-Пирдоп са отказали, като са посочили, че по време на
извънредното положение и до края на извънредната епидемична обстановка в
Република България във връзка със Заповед № РД 01-0479 от 13.03.2020г. на Изпълнителния директор на Агенция за
социално подпомагане /АСП/, са отложени всички проверки в домовете на лица и
посещения на адрес от служителите на АСП, с изключение на неотложни случаи, при
които е застрашен животът и здравето на хора.
На основание
чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, е изслушан непосредствено
от съда Р.П.Д.. А.Д. не е изслушван, тъй като спрямо него е била извършена
оперативна интервенция и същият не е бил във физическо състояние да се яви
лично в съдебната зала. Р.Д. заявява пред съда, че е на 14 години и за първа
учебна година учи в гимназия в гр.Пирдоп. Заявява, че живее с майка си, в къща
на 2 етажа в гр.Пирдоп, където с брат му спят в една стая. Твърди, че като
малки са живели при баща си, но сега не живеят там, като след раздялата на
родителите си за малко е живял при баща си. Твърди, че е бил на 10 години
когато родителите му се разделили. Заявява, че не се чува с баща си, защото той
не го търси. Детето е на мнение, че откакто баща му се е събрал със сегашната
си жена, спрял да ги търси и да им говори. Сочи, че финансово за него и брат му
се грижи майка им, като баща му не им дава пари, а плаща единствено издръжка.
Твърди, че майка му като ученик му дава по 10 лв. на ден за храна. Сочи, че от
училище им давали учебници, но трябвало да подпише декларация и в края на
учебната година да ги върне. Твърди, че за новата учебна година са му трябвали
химикали, тетрадки, дрехи, анцузи, дънки, обувки и други неща, за които е ходил
с майка си на пазар и тя му ги е купила. Баща му не пожелал да отиде с тях да
пазаруват за новата учебна година. Р. сочи, че брат му има „разхлузване“ на
ябълката на крака и му е правена вече една операция, като предстои да му правят
и втора. Казва, че баща му не е ходил да види брат му след операцията. Твърди,
че брат му също няма отношения с баща им, защото той не търси и него.
Разпитани са по
делото двама свидетели, като всяка от страните е довела по един.
Ищцовата страна е
ангажирала като свидетел Райна Христова Г.- баба на А. и Р. Джурови по майчина
линия. Свидетелката сочи, че близнаците живеят при нея, като всички са в едно
домакинство. Според нейните наблюдения 1000 лв. не стигат за месеца за
разходите им, като майка им купува храна и дрехи, а тя, като тяхна баба, плаща
сметките за ток и вода и им помага с пенсията си, тъй като е пенсионерка, но
работи и допълнително. Изводът, че 1000 лв. не стигат свидетелката прави от
факта, че 600 лв. получава майката като възнаграждение, 400 лв. дава бащата
като издръжка и общата сума не стига на семейството да се издържа. Свидетелката
твърди, че семейството се отоплява на дърва, като последният разход за
закупуването на 10 кубика дърва бил около 1000 лв. Според бабата бащата на А. и
Р. от 2 години не се е виждал с тях. А. и споделил, че е ходил няколко пъти при
баща си, но не са го пускали вътре и даже са разговаряли на вратата.
Свидетелката Г. сочи, че в момента А. е болен и е на легло, а бащата даже не му
се е обадил по телефона. Когато майката на децата пък му звъняла, той не си
вдигал телефона. Свидетелката твърди, че извън издръжката, бащата не дава други
средства за децата. Бабата на А. споделя, че му предстояла операция и може би
не само една, тъй като има заболяване на костите. През последния месец
заболяването му наложило няколко пъти да ходят до град София, където го карал
вуйчо му – братът на майката, а бащата, въпреки че знае за този проблем на
детето, нито идвал, нито питал за А.. Според свидетелката лечението ще е дълго.
За операцията на детето бабата твърди, че им трябвали кръводарители, като
намерили такива срещу заплащане и им платили по 100 лв. Твърди, че не са молили
бащата да стане кръводарител, защото не могат да се свържат с него. Дъщеря и с
големи усилия успяла само един път да го намери, за да му каже за състоянието
на детето, но той не се обадил да чуе детето. Свидетелката Г. твърди, че
тяхното семейство би се радвало бащата да разговаря с тях, но той не желае да
комуникира. Сочи, че биха се радвали да отиде до дома им да види детето, но и
това не желае. Свидетелката Г. споделя само за един случай, в който децата са
преспивали при баща си – преди две години, когато техният дядо и съпруг на свидетелката
починал. От тогава - вече две години, децата не били оставали при него. Децата
споделяли, че са срещали баща си по пътя и той ги е подминавал. Бабата твърди,
че и двете момчета са записани в 8-ми клас през новата учебна година – А. в
гр.Златица, а Р. ***. В тази връзка на А. щяло да се наложи да пътува, като
свидетелката не знае дали през тази учебна година има осигурен училищен
автобус. Не знае дали след операцията детето ще може скоро да тръгне на
училище. Не знае и дали състоянието на детето би наложило специален режим на
хранене. Свидетелката счита обаче, че от 2017г. насетне нуждите на децата са се
изменили, тъй като колкото повече растат, толкова повече са и разходите по тях,
а и до преди две години майка им е избирала дрехи, а сега сами си ги избират.
Започнали и да ядат повече. Сочи, че в момента внуците и нямат мобилни
телефони. Такива имали до скоро, но ги счупили. Свидетелката Г. заявява, че Р.
не иска да се вижда с баща си, защото той живял с друга жена и причината е
жената, а не баща му. А. правел повече опити да се разбира с баща си и имал
желание за това, като през миналата година дори седял при него, но казал че не
му обръщат достатъчно внимание и не се държат добре с него. В този аспект
свидетелката пресъздава впечатления на детето, а не свои лични. Свидетелката
твърди, че децата са били до момента нормални ученици, като оценките им при
завършването на 7-ми клас са около 4. Твърди, че са редовни ученици, но не
посещават допълнителни курсове. Не ходят и на спорт. Твърди, че не ходят на
училищни екскурзии, тъй като им става лошо от пътуване. Преди две или три
години обаче бащата водил Р. на море. Свидетелката отрича детето А. да е търсило
баща си само, за да му иска пари.
Разпитана е като свидетел и Татяна Павлова Лоскова, живееща във фактическо
съжителство с ответника П.Д.. Твърди, че двамата живеят заедно от 2 години и
бюджетът им е общ. Знае, че П. има две деца- близнаци, на които плаща издръжка
от по 200 лв. на дете или общо – 400 лв., която сума му се удържа от заплатата.
Свидетелката заявява, че тя самата е безработна. Твърди, че П. изплаща кредити,
вноските по които са в ежемесечен размер от 863 лв. Твърди, че кредитите са
теглени от П. преди години, още преди да се съберат да живеят заедно.
Свидетелката Лоскова твърди, че познава децата и имената им са А. и Радослав.
Свидетелката е на мнение, че когато тя дошла да живее с бащата, децата веднага
били настроени против нея и престанали да се виждат с баща си и да идват при
него. Твърди, че единият близнак- Радослав, е по-резервиран, като той изобщо не
се качва по причина, че тя живее с баща му. Другият близнак – А., дошъл в дома
им през месец ноември 2018г., но на 15-ти януари 2019г. си събрал багажа и си
тръгнал също поради причината, че тя е там и живее с баща му. В това време, в
което А. живял у тях, баща му продължавал да му плаща издръжка и всеки ден му
давал по 3-4 лева за училище, извън това, което плащал за издръжка. Детето
освен това вечер се хранело с тях. Тогава отношенията между А. и баща му били
нормални, но в един момент синът решил да си тръгне. Свидетелката Лоскова
твърди, че никога не се е държала зле с децата, че да имат такова отношение към
нея и дори когато А. живеел у тях се грижела за него и за изрядната хигиена в
дома. Убеждението на свидетелката е, че дори когато А. се качва в дома им, той
не ходи, за да види баща си като родител, а за да му иска пари. Определя
отношението към бащата като към „банкомат“/ „касичка“. Не счита, че има
нормално общуване между децата и баща им, тъй като смята, че децата са
настроени против нея и против баща си. Свидетелката
знае, че А. има здравословен проблем – не бил добре с единия крак. Свидетелката
разказва за случай, станал седмица преди разпита и в съдебно заседание - А.
дошъл с учителка от техникум в гр.Златица, където детето искало да се запише да
учи, но майката го била записала в техникум в гр.Пирдоп, поради което той
намерил учителка, която преподава в гр.Златица и отишъл с нея при баща си, за
да помолят той да отиде и да го запише да учи в гр.Златица. Така и станало- А.
бил записан в гр.Златица.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са кумулативно субективно съединени искове с
правна квалификация чл.150 вр. чл.143, ал.1 СК за увеличаване размера на
присъдената на А.П.Д. и Р.П.Д. издръжка.
Разгледани по същество, исковете са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
На първо място, безспорен и доказан по несъмнен начин е
фактът, че ответникът П.Д. е баща на непълнолетните А.П.Д. и Р.П.Д. и до
настоящия момент той е заплащал издръжка от по 200 лв. месечно за всяко от
децата, какъвто размер е постановил РС-Пирдоп през 2017 г. със съдебното
решение по гр.д. №257/2017г.
Спорен в настоящото
производство е въпросът налице ли са
предпоставките на чл.150 СК за изменение на определената с решение № 21/28.02.2018
г. по гр.д. № 257/2017 г.
на Районен съд- Пирдоп издръжка за децата А.П.Д. и Р.П.Д. в размер от по 200 лв. месечно за всеки от тях,
следва ли същата да бъде увеличена и в какъв размер. За да се уважат предявените искове по чл.150 СК, следва да се докаже изменение
на условията, при които е присъдена първоначалната издръжка. В т.19 на ППВС №
5/16.11.1970г. е направено тълкуване на понятието „изменение на
обстоятелствата” като е посочено, че такова ще има, когато е налице трайно
съществено изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена промяна
във възможностите на задълженото лице. Предпоставките са дадени при условията
на алтернативност, поради което е достатъчно наличието само на една от тях, за
да се приеме, че искът е доказан по своето основание. Съдебната практика приема
също така, че под „траен характер” следва да се определи онова ново фактическо
състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди
изменението на обстоятелствата. С
Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и Постановление № 5/31.11.1981
г. на Пленума на ВС,
е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят
от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които
имат право на издръжка,
се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземе
предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които имат значение за
случая. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно възможностите на всеки от тях по отделно, като те дължат издръжка, независимо от това дали са
работоспособни и могат да се издържат от имуществото си.
Цитираните принципи са
установени и с
разпоредбите на чл.142 СК, чл.143, ал.1 и ал.2 СК и съдебната практика.
За
претендираната издръжка над 200 лв. в тежест на ищовата страна е доказване нарасналите нужди на децата, каквото нарастване се твърди, че се
наблюдава или пък нарасналите
възможности на бащата- ответник по делото.
Съдът намира, че с ангажираните писмени и гласни доказателства
се доказаха обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото и
по-конкретно - свързани с проблематиката увеличили ли са се или не нуждите на
децата А.Д. и Р.Д. от 2017г. насетне, по какъв начин и в какъв аспект и има ли
положителен ръст във възможностите на ответника.
Основен факт, който съдът установи, е че издръжката на децата
А.Д. и Р.Д. е актуализирана преди повече от 2 години, който период неминуемо е
свързан с физическо съзряване на децата в тийнейджърска възраст, в която
израстването им води до трансформацията им от деца в младежи и както правилно
отбелязва свидетелката Г. - те вече имат свои вкусове и предпочитания, за
задоволяването на които са необходими парични средства. Налице са при тях
специфичните за всеки тийнейджър нужди от подходящо облекло, подходяща козметика
и подходящи социални партньорства, свързани с излизания и разходване на
средства. Категорична е съдебната практика, че при преценка основателността на
иск за изменение на издръжката, се взема предвид възрастта на децата. В настоящия случай, промяната
във възрастта на двете момчета (която дори законът отчита чрез изменение на
статута им от „малолетни“ в „непълнолетни“) обхваща 2 години от живота им, но
такива, които са съществени за преминаване от „детство“ към „юношество“, т.е. настъпили
са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.
Трудно доказуем е месечният размер на паричните разходи
за дрехи, обувки и храна на двете деца. Документи за закупуването на такива
стоки не са представени, а дори и да бяха представени, те не могат да са
категорично доказателство, че закупеното отговаря на нуждите на децата. В този
смисъл, съдът отчита свидетелските показания на бабата на децата- Райна Г.,
която живее с тях в едно домакинство и според нейните наблюдения около 1000 лв.
са нужни на семейството (двете деца и тяхната майка), за да покрие текущите си
месечни нужди, без комуналните разходи, които свидетелката заяви, че заплаща.
Според съда пълноценното хранене и подходящият хранителен режим на съзряващи
момчета (каквито са А. и Р.) изисква отделянето на бюджет поне от по 250 лв.
месечно за всяко от децата. Като ученици близнаците неминуемо се хранят и в
училищна среда, където следва да заплащат консумираната храна и напитки, и
житейски неприемливо е момчета на тази възраст да не разполагат поне със 7 лв.
дневни пари за храна, при условие, че богатите на витамини и други полезни
съставки храни и сокове за две хранения /сутрин и на обяд/, дори биха надвишили
тази сума. Отделно от това, вечерните хранения на децата в домашни условия също
са свързани с не малък разход, доколкото майката следва да закупува продукти и
да приготвя храна, която отново да е подходяща за все още израстващите А. и Р..
В действителност и при предходното определяне на издръжката децата са се
хранили и парични средства за храна са били заделяни, но към момента ищците
следва да имат режим на възрастен по отношение количеството храна и
същевременно- режим на дете по отношение качеството на храната, тъй като те все
още се развиват и ще продължат да се развиват до навършване на пълнолетие.
Отделно от това, хранителните продукти са най-бързо поскъпващите стоки и за две
години стойността на този разход се е изменила в посока „увеличение“, дори
същото да не е значително.
Друго обстоятелство, което се е изменило по отношение на
двете момчета- А. и Р., е това, че двамата са вече ученици в гимназиална форма
на обучение. Това е различен етап от образователния процес и при него освен
хранителният режим в училище, който бе коментиран по-горе, е различен и самият
обучителен режим. В гимназията се концентрира изучаването на разнообразни
науки, които следва да развият потенциала на гимназистите и тяхната култура. В
тази връзка, много по интензивна е необходимостта от материали за училищна
подготовка и различни видове книги и помагала. В действителност се установява
от доказателствата, че А. и Р. не са били силни ученици до завършване на 7-ми
клас, което обаче не следва да ги лиши от възможността да се развиват в
по-добра насока чрез осигуряването на равенство с останалите им съученици.
Изслушан лично Р.Д. сподели, че от училище им дават
учебници, но ако иска да ги ползва трябва да се подпише на декларация и в края
на учебната година – да ги върне. Не стана ясно дали детето говори, че такава е
била практиката в класовете, които е минал до този момент или визира новото си
училище, където ще учи в 8-ми клас. Законодателно обаче, към момента на
предходното решение за издръжката, учебниците на децата все още са били
безплатни, тъй като те са били в 5-ти клас, а според чл.2, ал.1, т.3 от Постановление
№ 104 от 10 май 2003 г. за приемане на наредба за учебниците и учебните
помагала /отм./, за всеки ученик от 5-ти до 7-ми клас се
осигуряват за безвъзмездно ползване по един комплект учебници. За по-горните
класове учебниците са безплатни само за учениците със сензорни увреждания.
Същото е положението и към настоящия момент според действащата уредба. Според
чл.1 от Постановление № 79 на МС от 13.04.2016 г. за осигуряване на безвъзмездно ползване на
познавателни книжки, учебници и учебни комплекти, безвъзмездно се осигурява за всеки
ученик до 7-ми клас по един комплект учебници. Следователно, след седми клас на
учениците и техните семейства се налага закупуването на всички видове учебници
и учебни помагала, тъй като държавата не ги обезпечава с тях. В този смисъл,
преминаването на децата А.Д. и Р.Д., които към 2018 г. са били в 5-ти клас, в
клас по-горен от 7-ми, само по себе си е довело до изменение на обстоятелствата
относно тези деца, свързани с техните нужди и съответните разходи за тях.
Отделно от това, училищните занимания са свързани със закупуването и на
други училищни материали- тетрадки, химикали, пособия, екипировка за физическо
възпитание. Разходите за дрехи и обувки също са пряко свързани с ежедневието на
непълнолетните А. и Р. в училище, тъй като подходящият външен вид в училище е
наложителен, а износването на дрехите и смяната на сезоните пък изискват
периодичната им подмяна. В съчетание на обстоятелствата, че децата са израснали
физически, а дрехите и обувките за юноши са по-скъпи, то отново се налага извод
за изменение в нуждите на ищците.
Във връзка с изложеното по-горе съдът счита, че за нуждите на децата от
дрехи, обувки, учебници и училищни пособия, семейството следва да разполага с
бюджет от по 100 лв. месечно за всяко от децата.
Процесуалният представител на ищците се концентрира върху
един вид специфични нужди, които съществуват за А.Д. и които са възникнали след
предходното определяне на издръжката му през 2017г. Това е здравословният
проблем на А., който се изразява в диагностицирането му с „адолесцентна
епифизиолиза двустранно“, което заболяване се характеризира с нарушаване
целостта на епифизата на бедрената глава, водещо до разместването и спрямо
бедрената шийка. Именно това заболяване е наложило планирането на две
хирургични интервенции. Независимо, че за заплащане на разходите по самите
операции е поискано финансиране от НЗОК, което вероятно е получено, налице са
съпътстващи разходи, свързани с пътувания до болничното заведение в гр.София, в
което А. ще продължи да ходи на контролни и планови прегледи, тъй като
състоянието му не е преодолимо в рамките на седмици или месец, а ще изисква
продължително възстановяване. За такива съпътстващи разходи, свързани със
здравословното състояние на А., семейството следва да разполага поне с
допълнителни 80 лв. месечно.
Отделно от това, грипните състояния и боледуването в
училищна възраст също не са изключени по отношение на двете момчета и те могат
да бъдат определени като „извънредни разходи“, но все пак следва да бъдат
предвидени в издръжката им. За тези извънредни разходи за лекарства и за
евентуални други нужди от културно и социално естество при развиващи се личности,
чиято обща култура следва да се обогатява /чрез посещението на театри, концерти и други културни мероприятия/, са необходими
минимум по 50 лв. месечно за всеки от двамата близнаци.
През изминалия 2-годишен
период в действителност се
е променила и икономическата
обстановка в страната, както
твърди процесуалният представител на ищците. Статистическите данни на Националния статистически институт за тримесечен
разход на член от домакинството могат да се ползват като насока. За първото
тримесечие на 2018г. (когато е постановено предходното съдебно решение) НСИ
отчита 1263.12 лв. среден разход на лице от домакинството. След изключване на
разходите, които не са типични за издръжката на непълнолетно дете (алкохол и
тютюневи изделия, съобщения, данъци, социално осигуровки, регулярни трансфери
към други домакинства), размерът на средния разход на дете за тримесечие
възлиза на около 950 лв., т.е. около 320 лв. месечно. Според данните на НСИ общият разход на
лице от домакинство през първото тримесечие на 2020 г. е 1 479
лв. и се е увеличил с 5.9% спрямо същото тримесечие на
2019 година. След изключване на разходите, които не са типични за
издръжката на непълнолетно дете (изброени по-горе), размерът на средния разход
на дете за първото тримесечие на 2020г. възлиза на около 1100 лв., т.е. около
365 лв. месечно. Този разход е за средно статистическо семейство и непълнолетен,
живеещ в такова.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че разходите на непълнолетните Р.Д.
и А.Д. са се увеличили, в сравнение с тези от 2017г. При отчитане на
изменението в разходите, издръжката на непълнолетния Р.Д. възлиза на около 400
лв. месечно, а тази на А.Д. - на около 480 лв. месечно предвид специфичното му
здравословно състояние. От тази сума бащата следва да заплаща по-голяма част –
250 лв. за Р. и 280 лв. за А., а майката- останалата част, като се има предвид,
че тя осъществява пряката грижа по отглеждането на децата и осигурява жилището,
в което децата живеят
Гореописаните
изменения в живота и нуждите
на момчетата имат траен и продължителен
характер и може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /в този смисъл Р.
№ 2469/1971г. на II г.о. на ВС/. Израстването на А. и Р. Джурови само по себе си е в логична взаимовръзка
с увеличаването
на нуждите и потребностите им, като
обаче влияние върху тези нужди и потребности имат и останалите, обсъдени
по-горе обстоятелства. Сумата, на която са оценени нуждите на децата- 400 лв.
за Р. и 480 лв. за А., е недостатъчна за охолен живот и изключва задоволяване
на нужди над обикновените, но именно „обикновените нужди“ са тези, които
издръжката цели да гарантира.
Съдът следва да извърши преценка и относно способността
на бащата П.Д., от когото се претендира заплащане на издръжка, да предоставя
такава с оглед евентуално трайно и съществено увеличаване на възможностите му
на задължено лице. Тази предпоставка за увеличаване размера на издръжката е
алтернативна на предпоставката „трайно и съществено увеличаване на нуждите на
правоимащия“, за която пък вече бе обсъдено по-горе в мотивите, че е налице в
настоящия случай. Видно е от доказателствата, че след 2017г., доходите на
бащата са претърпели увеличение и за периода от март 2019г. до март 2020г. те
са били по-високи от доходите, взети предвид от съдебния състав, разгледал
първото дело за издръжка. Впоследствие обаче, от май 2020г. се установява, че
бащата е с променена длъжност и намалено значително трудово възнаграждение,
спаднало дори под средния му месечен доход за 2017г. Независимо от причината за
промяна в доходите на бащата в насока тяхното понижение, съдът следва да отчете
актуалната му финансова възможност, а тя не е увеличена в сравнение с
възможността му при първоначалното присъждане на издръжка. Не са събрани и
доказателства за наличие на други доходи при бащата, извън трудовите или други
фактори, влияещи на материалната му възможност да дава издръжка.
Бащата П.Д. е млад и трудоспособен, а не са събрани
доказателства да има други деца, нито възходящи роднини, на които да дължи и
заплаща издръжка. В този смисъл, единствените лица, за чиято издръжка е
отговорен П.Д. са синовете му- А.Д. и Р.Д.. С оглед установените нараснали
нужди на децата, без правно значение се оказва обстоятелството дали бащата може
без проблем да заплаща издръжката до размера, за който децата имат доказани
увеличени нужди, а именно - 250 лв. месечно за Р. и 280 лв. месечно за А.. Въпреки извода, че в случая е без правно значение обстоятелството дали
бащата може без особени затруднения да изплаща издръжката, следва да се посочи,
че в
настоящия процес доказателствата свидетелстват и доказват обективната възможност
на ответника Д. да заплаща размера на издръжка от 250 лв. месечно на сина си Р.
и издръжка от 280 лв. месечно на сина си А., като след приспадане на тази обща сума
от 530 лв. от размера на нетното му трудово възнаграждение от около 2100 лв.
месечно, за неговите разходи и лични нужди остават чисто около 1570 лв., които би
следвало да са достатъчни за покриване на тези собствени нужди. Що
се отнася до наведеното от
ответника обстоятелство, че имал
задължения за плащане на кредити, посочените задължения не следва да
се отчитат като намаляващи имущественото му състояние. Тегленето на кредит от лице се свежда до получаване
на парични суми и последващото им възстановяване не дава отражение върху
крайното му имуществено
състояние. Според
настоящия съдебен състав обстоятелството, че ищецът изплаща кредитни задължения
е ирелевантно, тъй като в противен случай, ако се приеме друго, би означавало,
че дължащите издръжка биха се освободили от това задължение чрез поемане на
повече кредитни задължения, при което това за издръжката ще ги постави в
особено затруднение и по този начин ще се заобиколи законът.
По делото се
установи, че към настоящия момент децата А.Д. и Р.Д. не осъществяват нормална
комуникация със своя баща – ответникът П.Д.. Страните сочат различни причини за
това, като съдът намира, че причината е комплексна и се дължи на негативните емоции,
възникнали като последица от раздялата на родителите. Независимо обаче от
причината за прекъснатата комуникация (която може да бъде възстановена
единствено с усилията на всички участници в конфликта и с помощта на социалната
институция), факт е, че П.Д. към момента не полага бащински грижи за синовете си под каквато и да е форма, с изключение
заплащането на присъдената от РС-Пирдоп издръжка от 200 лв. месечно за всяко от
децата, която се установи, че е събирана принудително. Следва да се отбележи,
че при преценка размера на дължимата от този родител издръжка, се взима предвид
помощта, осигурявана от него на децата извън размера на самата издръжка, като в
настоящия случай обаче не се доказва този родител да подпомага синовете си материално
и финансово, извън издръжката, която им заплаща. Поради това, издръжката се
явява освен необходимост, с оглед нуждите на децата, и единственият възможен
способ за компенсация на липсващата родителска грижа и присъствие на бащата.
Твърдението на бащата, че бил ползван за „банкомат“ е несъстоятелно, тъй като
същият следва да осъзнава родителската си отговорност, произтекла от
бащинството над двамата близнаци, а част от нея е осигуряването на издръжка,
посредством която да се задоволяват основните им житейски нужди. Тук съдът
намира за необходимо да посочи, че бащата, който се явява житейски зрялата
личност в отношенията, следва да вложи старание за намиране „път“ към своите
деца и подобряване на отношенията си с тях, което пък да помогне и на него
самия да се чувства пълноценен родител, а не източник на средства.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира предявените
искове за основателни до размера от 250 лв. месечна издръжка за Р.Д. и 280 лв.
месечна издръжка за А.Д., считано от завеждане на исковата молба на 17.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
законова причина за изменение или прекратяване на издръжката. В останалата
част- до пълния предявен размер на двата иска – от по 350 лв. всеки, същите
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора, ответникът П.Д. следва да бъде
осъден да заплати държавна такса по сметка на РС-Пирдоп върху увеличения размер
на издръжката на А. и Р. Джурови (4% върху увеличените платежи за 3 години), а
именно: 187.20 лв. Ищците по иска за издръжка са освободени от заплащане на
държавна такса (чл.83, ал.1, т.2 ГПК), поради което за размера, за който искът
е отхвърлен, държавна такса не се дължи.
С оглед изхода на спора и частичното уважаване на
исковете ответникът дължи съразмерно с уважената част на исковете /чл.78, ал.1 ГПК/ част от сторените разноски за адвокатски хонорар на ищците, каквото искане
е отправено от процесуалния представител адв.Н.. Представен е договор за правна
помощ, в който е отразено, че на адв.Н. е била заплатена в брой сумата от 300
лв. за осъществяване на процесуалното представителство на близнаците. Припадащата
се част от сумата, която ответникът следва да заплати, съразмерно с уважената
част от исковете, е 130 лв. Ищците по искове за издръжки не са освободени от
заплащане на адвокатски хонорар на другата страна съразмерно с отхвърлената
част от исковете, като адв.П. е отправил искане за заплащане на адвокатски хонорар,
но доказателства, че разходи за такъв са сторени и за неговия размер не са
представени. По делото фигурира единствено пълномощно за адв.П., в което не е
отразен размер на адвокатското възнаграждение и дали същото е заплатено, а
договор за правна помощ не е представен. Поради липсата на доказателства за
реално сторените от ответника разноски за адвокатско хонорар, такива не могат
да му бъдат присъдени.
Следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, в частта за присъдената
издръжка.
Воден от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на осн. чл.150 СК вр.
чл.143, ал.1 СК, размера на издръжката, която П.Г.Д. е осъден по силата на решение № 21/28.02.2018 г. по гр.д. № 257/2017 г. на РС-Пирдоп да заплаща на непълнолетното си дете Р.П.Д., ЕГН: ********** като Я УВЕЛИЧАВА от 200 лв. месечно на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно и ОСЪЖДА П.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА издръжка в увеличения й размер - 250 лв. /ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА/ МЕСЕЧНО на детето Р.П.Д., ЕГН: **********, чрез неговата майка М.Г.З., ЕГН: **********, считано от предявяване на иска на 17.02.2020 г. до настъпване на
основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до изплащане на
дължимата сума, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата над 250 лв. до
пълния размер на претенцията от 350.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ИЗМЕНЯ, на осн. чл.150 СК вр.
чл.143, ал.1 СК, размера на издръжката, която П.Г.Д. е осъден по силата на решение № 21/28.02.2018 г. по гр.д. № 257/2017 г. на РС-Пирдоп да заплаща на непълнолетното си дете А.П.Д., ЕГН: ********** като Я УВЕЛИЧАВА от 200 лв. месечно на 280 лв. /двеста и осемдесет лева/ месечно и ОСЪЖДА П.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАЩА издръжка в увеличения й размер - 280 лв. /ДВЕСТА И ОСЕМДЕСЕТ ЛЕВА/ МЕСЕЧНО на детето А.П.Д., ЕГН: **********, чрез неговата майка М.Г.З., ЕГН: **********, считано от предявяване на иска на 17.02.2020 г. до настъпване на
основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до изплащане на
дължимата сума, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата над 280 лв. до
пълния размер на претенцията от 350.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, П.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Р.П.Д., ЕГН: ********** и А.П.Д., ЕГН: ********** чрез тяхната майка М.Г.З., ЕГН: **********, сумата от 130.00 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща заплатени от
ищците разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА П.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на Районен съд-Пирдоп
държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 187.20 лв. /сто
осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/.
ДОПУСКА, на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за
увеличения размер на издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в
двуседмичен срок, считано от 02.10.2020 г. пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: