Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Русе, 01.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2635 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД от С.П.Г.
*** за заплащане на сумата 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени й при нанесена телесна повреда след попадането й
в дупка, намираща се до тротоара, който минава по ул. А* В* пред бл. Б*, като
се идва от бл. Т*. На алеята, която води до църквата, имало дупка, в която
попаднал десният й крак. Ищецът залитнала и паднала, при което получила травма
на дясна тазобедрена става- закрито петроханерно счупване. При приема й в
спешно отделение било констатирано скъсяване на крайника и неговото външно
ортиране. Причинена й била трайна инвалидизация, предвид скъсяването на десния
долен крайник с 3 см поради счупването. Вследствие на травмата ищецът намалила
своята работоспособност от 30 на 78 %. По време на гипсовата имобилизация и в
оздравителния период след това, на ищеца се наложило да ползва чужда помощ, тъй като
не можела да се движи сама, за да извършва обичайните си дейности, ползвала
памперс, което било неприятно и унизително за нея. Станала нервна, тревожна, обезнадеждила се, не виждала смисъл и
радост в живота си, станала потисната и тревожна, не можела да спи. Ищецът
твърди, че все още изпитва болки в областта на счупването, които са особено
силни при промяна на времето. Претендира заплащане на претърпените неимуществени вреди,
които оценява на 10 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 12.06.2017 год. до
окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
На ответника е връчено съобщение и преписи от исковата
молба и доказателствата по реда на чл. 131 от ГПК. В своя писмен отговор той
оспова иска, както по основание, така и по размер. Твърди, че мястото, на което
е паднала ищецът, не е общинска собственост. Участъкът между блоковете Б* и Т*,
който се намира извън улицата и тротоара, бил предназначен за
жилищен комплекс и не е пригоден за движение на превозни средства и пешеходци,
като на основание чл. 31 от ЗП общината няма задължение да го поддържа.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на
претърпените вреди, като счита, че ищецът е проявила небрежност, придвижвайки
се по участък, който не е пригоден за движение на пешеходци. Моли искът да бъде бъде отхвърлен, евентуално- да бъде присъдено обезщетение
в по- нисък размер, тъй като претендираното обезщетение е завишено
и не отговаря на действително претърпените вреди.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От показанията на разпитания по
делото свидетел Й* М* Р* и
на разпитания по ч.гр.д. № 1388/2019 по описа на РРС свидетел И* Д*Д*, които
съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечащи на
останалите доказателства по делото, се установява, че на 12.07.2017 год., докато вървяла със своята
позната Д*, ищецът стъпила в неравност по тротоара пред бл. Б*а, като се идва от бл. Т*, водещ към църквата У*Б*,
близо до М* парк. За доказване на факта, че
травмата е претърпяна на терен, собственост на общината, са ангажирани следните
доказателства: разпит на посочените по горе свидетели, оглед на веществени
доказателства- снимки от мястото, които са предявени на свидетеля Й* Р*и
той идентифицира точно мястото, като потвърди и изложеното от свидетеля И* Д* в
производството за обезпечаване на доказателства. Установи се от представеното
удостоверение № ОИ- 09-17#/19.09.2019
год., че ГС „Т*“, пред който се намира
процесната неравност, е изграден върху бивш държавен парцел ІІІ- 1, кв. 345 по
стар, недействащ план на гр. Р*, находящ се по ул. А* В*.
Като застроен жилищен блок и служещ за задоволяване на жилищни нужди, съобразно
отреждането за реализираното жилищно строителство, парцелът попада в приложното
поле на § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, обуславящо преминаването на
собствеността от държавата в полза на Община Русе. Свидетелите установиха, че тротоарът,
който преминава покрай блока, е бетонен, но на конкретното място е изровен,
другата неравност в съседство е запълнена с пръст. Изложеното води до извод, че
ищецът е доказала, че мястото, на което е паднала, е общинска собственост.
Вследствие падането, тя получава
травма в областта на дясната тазобедрена става-
закрито петроханерно счупване.
Видно от приетата по делото съдебно- медицинска експертиза, след като пострадалата
е откарана в Спешно отделение, е започната предоперативна подготовка. Проведени
са консулти с кардиолог и направена ехокардиография на сърце, при която е
установено, че болната е с *************** и е показана за *********.
Поради увреденото общо състояние и тежкия кардиологичен статус, пациентката не
е показана за оперативно лечение на тазобедрената става. Според вещото лице
оперативното лечение дава възможности за подобряване на състоянието, но към
момента такова не може да се проведе поради сърдечните заболявания..
Установеното счупване с настъпилите усложнения е довело до скъсяване на
крайника с 3 см. Възстановителният период е около седем до десет месеца. В
конкретния случай е налице усложнение, което няма да доведе до анатомично
възстановяване на крайника.
Съгласно разпределената
доказателствена тежест, ответникът следваше да установи, че вредите са резултат
от съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Доказателства в този смисъл
не са представени по делото. Съпричиняването винаги е в условията на груба
небрежност.
От приложените и приети писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установи, че мястото на злополуката е общинска собственост и ответникът по
силата на закона извършва дейност по осъществяване на ремонт и поддръжка на
пътя, тротоарите и прилежащите терени в града, създавайки и поддържайки
безопасна инфраструктура, част от която е тротоарът пред бл. Б*, като се идва от бл. Т*, водещ към църквата У* Б*,
близо до М*парк.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Установи се, че участъкът, в
който се твърди, че е станало произшествието, е публична общинска
собственост. Тротоарът е част от земното
платно, съобразно § 1, т. 2 от ДР на ЗП. Според текста на чл. 30, ал. 4 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите в границите на
урбанизираните територии се организира от съответната община. Член 48, т. 2, б.
”б” от ППЗП вменява задължение на съответните общини организирането на
дейностите по поддържане на тротоарите в градовете. От събраните в
производството гласни и писмени доказателства се установи, че на 12.06.2017 год.
ищецът, минавайки пред бл. Б*, като се
идва от бл. Т*,
по тротоара, водещ към църквата У* Б**,
близо до М* парк в гр. Р*, при
стъпването си в неравност паднала на земята, вследствие от което получила травма на дясна тазобедрена става- закрито
петроханерно счупване.
Данните по делото сочат на извод, че тротоарът, който преминава покрай блока, е
бетонен, но на конкретното място е изровен, а другата неравност в съседство е
запълнена с пръст. Съобразно изложеното съдът приема, че процесното счупване е
възникнало като резултат от бездействието на Община Р*
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение по тротоарите в града през цялата година.
Съдът намира, че е налице
проявено от страна на ответната община бездействие по отношение изпълнение на
вменените й със закон задължения. С оглед вида на отговорността, без значение е
точно кой орган или съответни длъжностни лица не са предприели съответните
действия по осигуряване безопасността на терена. При тези данни има основание
за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на Община Р*. По
делото са установени останалите елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, а именно: претърпени в резултат на неизправното състояние на пътя вреди,
изразяващи се в претърпени от ищеца болки, страдания и неимуществени вреди по
повод на причинената й травма.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД виновният
за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени,
причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови права,
телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и безспорен
начин, че на ищцата са причинени телесни увреждания, като от приетите по делото заключение на съдебно- медицинска
експертиза и гласни доказателствени средства се установи, че те са свързани с
изпитването на силни болки през продължителен период от време, затруднения при
обслужването на пострадалата в бита, физическия дискомфорт. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При съобразяването
му съдът взе предвид характера на причинените увреждания, силните болки,
претърпяната интервенция, периода на болнично и домашно лечение с невъзможност
и силно затруднение на самостоятелното обслужване, нарушение в движението на крака,
което е за цял живот, предвид което прие, че справедливият размер е около 10 000
лева, поради което настоящият иск, като основателен следва да се уважи изцяло.
Съдът намира за несъстоятелни
доводите за наличие на съпричиняване от
страна на ищеца за настъпилата злополука, тъй като ответникът при главно и
пълно доказване не установи наличието на това обстоятелство- по делото липсват
доказателства, от които следва извод, че
в резултат на виновното поведение на ищеца е настъпила процесния инцидент.
Съгласно разпоредбата на т. 54 от § 6 на ЗДвП пешеходна пътека е част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, като на кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение, поради което съдът прима че не е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 113, ал. 1, от ЗДвП от страна на ищцата.
Предявеният иск за заплащане на законна лихва има акцесорен характер и следва
основателността на главния иск. Предвид изложените съображения, законна лихва
следва да се присъди върху обезщетенията за претърпени неимуществени вреди,
считано от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, както е посочено в исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски. Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК. Претендира се минимално
адвокатско възнаграждение, платимо на процесуалния представител на ищеца
адвокат М.А. в размер на 830.00 лева в настоящото производство на основание чл.
38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗА и 385.00 лева в производството по обезпечение на
доказателства.
Мотивиран така и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от
кмета, да заплати на С.П.Г., ЕГН ********** *** сумата 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на падане на 12.06.2017
год. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на деликта- 12.06.2017 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от
кмета, да заплати на С.П.Г., ЕГН ********** *** сумата 385.00 лева,
представляваща разноски по гр.д. № 1388/2019
по описа на РРС.
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от
кмета, да заплати на адвокат М.М.А. *** сумата 830.00 лева, представляваща
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: