Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Каварна
27.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 379 по описа на КРС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление № 08-000220/089 от 08.05.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от Кодекса на труда на „К.С.“ЕООД с ЕИК **** седалище и адрес на управление гр.София ул ул.“Ц.С.“ ***,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 150/сто и петдесет/ лева за извършено нарушение на чл.152 от Кодекса на труда.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „К.С.“ЕООД с ЕИК **** седалище и адрес на управление гр.София ул ул.“Ц.С.“ *** и моли съда да го отмени,като необосновано,незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.В жалбата се твърди,че доказателствата които са събрани в хода на административнонаказателното производство не доказват извършеното от работодателя административно нарушение.В жалбата се твърди,че санкционираното дружество разполага с поименни графици,от които е видно,че в действителност служителите на дружеството-работодател „К.С.“ ЕООД изпълняват своите функции съобразно изискването за непревишаване на максималната продължителност на работната смяна до 12 часа при сумирано изчисляване на работното време за денонощие,респективно спазване на междудневната почивка от минимум 12 часа на смяна.Според жалбоподателя недопустимо е наказващият орган да прави генерални изводи от един единствен случай за нарушение на чл.152 от КТ и една писмена декларация на работника,при условие,че не е изследван един по-дълъг период от време на работа на служителя.Изразява се становище,че е възможно самият работник по нареждане на своя работодател да е останал на работното си място повече от необходимото,поради ред лични причини.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Г.Николов,който по съществото на делото моли потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.Изложени са подробни аргументи по същество на делото.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.Н.К.,Й.П.П.,Е.К.И.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
При проверка на 08.02.2017г. в 18.10ч. от К.С. и К.А.-инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич в база „Лонг Ман“ край гр.Каварна улица „Шабленски път“,охранявана от „К.С.“ЕООД е установен на работното си място К.Т.Т. ЕГН ********** охранител,който попълнил собственоръчно декларация отразяваща факти и обстоятелства ,касаещи трудовото му правоотношение с „К.С.“ЕООД.В нея лицето посочва,че нощната му смяна започва в 17.00 и завършва в 08.00 часа сутринта.Оформен е констативен протокол.На 09.02.2017г. в 07.20ч. сутринта от К.С.,Е.И. и Г.В. инспектори в Д „ИТ“ Добрич в същия обект е извършена нова проверка и е установен на работното си място К.Т.Т.,който още е бил на работа.Представена е Заповед № 1/15.07.2016г.,чрез която работодателят е установил сумирано начисляване на работното време.С горепосоченото е установено,че „К.С.“ЕООД в качеството си на работодател,не е осигурил на К.Т.Т. –охранител междудневна почивка не по-малко от 12 часа.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели- К.Н.К.,Й.П.П.,Е.К.И.,НП № 08-0000220/088 от 08.05.2017г.,АУАН № 08-000220 от 03.04.2017г.,Протокол изх.№ ПР1709330/20.03.2017г. за извършена проверка,призовка връчена на 22.03.2017г.,констативен протокол от 08.02.2017г. и от 09.02.2017г.,декларация от 08.02.2017г.,призовка от 08.02.2017г.,пълномощно рег.№ 4125 от 06.06.2016г.,Заповед № 1/15.07.2016г.
Актосъставителя е приел,че с действията си дружеството-работодател е допуснало нарушение на разпоредбите на чл.152 от Кодекса на труда.
В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление,с което жалбоподателят е санкциониран на основание на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.152 от Кодекса на труда.
Показанията на свидетелите К.Н.К.,Й.П.П.,Е.К.И. изцяло подкрепят описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,а именно,че „К.С.“ЕООД в качеството си на работодател не е осигурил на К.Т.Т. –охранител междудневна почивка не по-малко от 12 часа.
Съдът,както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,прави следните изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН,подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст,от легитимиран субект,при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд/по местоизвършване на твърдяното нарушение/,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,същата се явява неоснователна.
Същественото при производството от административнонаказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение;съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити,актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;компетентността на актосъставителя;има ли извършено деяние,което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,дали това деяние е извършено от лицето,посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно;наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание,реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон: Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган,с оглед чл.416 ал.5 от КТ и чл.16 ал.3 от Устройствения правилник на ИА“Главна инспекция по труда“,поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното качество на актосъставителя и чл.21 ал.4 т.3 от посочения устройствен правилник,съдът намира,че АУАН е съставен от компетентен орган,при изпълнение на неговите служебни задължения.При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и КТ.Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя.
Относно приложението на материалния административен закон:
С оглед данните по делото съдът приема,че инкриминираното в атакуваното НП деяние,съставлява от обективна страна административно нарушение по чл.152 от КТ.Съгласно тази норма междудневна е почивката,която се предоставя на работника или служителя между два последователни работни дни.Тя обхваща времето от края на предходния до началото на следващия работен ден.Минималната продължителност е 12 часа.Конкретната и продължителност зависи от продължителността и разпределението на работното време по конкретното трудово правоотношение.Минималната междудневна почивка трябва да бъде непрекъсната.Това изискване е установено,като правна гаранция за ефективното използване на почивката.Тя трябва да бъде осигурена и при работа на смени-след всяка смяна/чл.20 ал.3 НРВПО/.Законовото изискване е тя да бъде непрекъсната,да е осигурена наведнъж и изцяло.От тук следва извода,че законодателят по императивен път е вменил задължение на работодателите да осигуряват на работниците си междудневна почивка от минимум 12 часа.В случая това изискване не е спазено от дружеството-работодател.
Съдът намира за неоснователни обективираните в жалбата доводи,че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.Процесуалното нарушение е съществено,само ако то е довело и до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя.В случая съдът намира,че процесуалните права на жалбоподателя не са нарушени,тъй като за него е било ясно ,какво е нарушението,по отношение на кого е извършено ,кога е извършено,спрямо кой работник и пр.Безспорно е установено,че санкционираното дружество не е изпълнило задължението си по чл.152 от КТ,съгласно която правна норма е вменено задължение на работодателите да осигуряват на работниците си междудневна почивка от минимум 12 часа,за каквото именно нарушение е санкционирано дружеството,като работодател не изпълнил това си задължение,което е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.От показанията на свидетеля Е.К.И.,Протокол изх.№ ПР1709330/20.03.2017г. за извършена проверка,констативен протокол от 08.02.2017г. и от 09.02.2017г. се установява,че при проверка на 08.02.2017г. в 18.10ч. от К.С. и К.А.-инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич в база „Лонг Ман“ край гр.Каварна улица „Шабленски път“,охранявана от „К.С.“ЕООД е установен на работното си място К.Т.Т. ЕГН ********** охранител,който попълнил собственоръчно декларация отразяваща факти и обстоятелства ,касаещи трудовото му правоотношение с „К.С.“ЕООД.В нея лицето посочва,че нощната му смяна започва в 17.00 и завършва в 08.00 часа сутринта.Оформен е констативен протокол.На 09.02.2017г. в 07.20ч. сутринта от К.С.,Е.И. и Г.В. инспектори в Д „ИТ“ Добрич в същия обект е извършена нова проверка и е установен на работното си място К.Т.Т.,който още е бил на работа.Представена е Заповед № 1/15.07.2016г.,чрез която работодателят е установил сумирано начисляване на работното време.С горепосоченото е установено,че „К.С.“ЕООД в качеството си на работодател,не е осигурил на К.Т.Т. –охранител междудневна почивка не по-малко от 12 часа.С оглед на това,съдът счита,че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за установеното от контролните органи административно нарушение.
Видно от установените по делото факти,правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е приел,че са налице предпоставките нарушението да бъде определено като маловажно и да бъде санкционирано по реда за маловажните нарушения на трудовото законодателство,т.е. по чл.415в ал.1 от КТ,който предвижда,че за нарушение,което е отстранено веднага след установяването му по реда,предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева.,а виновното длъжностно лице-с глоба в размер от 50 до 100 лева.
Разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ определя кои нарушения на трудовото законодателство не са маловажни.Според цитираната норма,не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1,чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2.В хипотезите на нормата не е споменато нарушението на чл.152 от Кодекса на труда.Поради установена в чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове,забрана за разширително тълкуване на санкционните норми,каквато е чл.415в ал.2 от КТ и щом нарушението по чл. чл.152 от Кодекса на труда не е упоменато изрично,няма пречка ако се констатира ниската му степен на обществена опасност и наличие на предпоставките по чл.415в ал.1 от КТ,същото да бъде квалифицирано като маловажен случай на нарушение на трудовото законодателство.
Обективираните в жалбата оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.Атакуваното наказателно постановление е валидно,допустимо и съответстващо на материалния закон,при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 предл.1 от ЗАНН,съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-000220/089 от 08.05.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич,с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от Кодекса на труда на „К.С.“ЕООД с ЕИК **** седалище и адрес на управление гр.София ул ул.“Ц.С.“ ***,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 150/сто и петдесет/ лева за извършено нарушение на чл.152 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: