Р Е Ш Е Н И
Е
№ 163
гр.Варна, 27.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание, проведено на 26 септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА
ДЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
АНГЕЛИНА
ЛАЗАРОВА
при
участието на прокурора МИЛЕНА ГАМОЗОВА
и секретаря ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Живка
Денева НДВ № 199 по описа на ВАпС за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане от осъденото лице
– Н.Р., чрез адв. Р.Н. за възобновяване на производството по НОХД № 321/2019 г. на РС – гр.
Силистра, проведено по реда на глава 29-а. В искането се поддържат
основанията за възобновяване по чл. 422,
ал. 1, т. 5, вр. чл.348, ал. 1 т. 2 от НПК, поради неразясняване
правата на подсъдимата и неосигуряване на преводач. По същество се иска
наказателното дело да бъде възобновено, а
допуснатите съществени процесуални нарушения – отстранени.
В съдебно заседание, упълномощеният защитник на осъденото лице поддържа
депозираните в искането доводи за наличието на допуснати съществени процесуални
нарушения. Правата на осъдената са били нарушени, поради липсата на осигурен
преводач. Макар и завоалирано твърди се също, че Р. не е автор на деянието, тъй
като няма техническите познания, за осъществяване на състава по чл.234в, ал.2
от НК.
Развилата се лична защита, е идентична и включва допълнителни щрихи за
наличието на неграмотност.
Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява
становище, за липсата на основателност на
релевираните оплаквания. От доказателствата по делото, става ясно, че осъдената
е разбирала обвинението и случващото се, водила е комуникация, както с органите
на досъдебното производство, така и с решаващите органи в съдебната фаза.
Установява се, също, че обстоятелствата, свързани със института на глава XXIX са били доведени до нейно знание. В този смисъл,
представителят на държавното обвинение приема, че съдържащите се в искането
основания са лишени от логика, тъй като не се подкрепят от доказателствения
материал, поради което и същите следва да бъдат оставени без уважение.
Настоящият състав на ВАпС, като взе
предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери
правилността на влязлото в сила
определение. За да се произнесе по искането констатира следното:
С определение №
172 от 07.05.2019 г. по НОХД № 321/2019 г. на РС – гр. Силистра, осъденото лице Н.Н.Р.
е била призната за виновна за това, че през периода 08-09.04.2019 год. с.
Средище, обл. Силистра сама е осъществила неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „ЕРП север" АД - гр.Варна ( като е
прикачен проводник тип ПВО 4 кв.мм от основата на входящия предпазител, който е
преди електромера, към проводника захранващ къщата по ул. „Кокиче” № 10), с
което е създала условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия
на клиент с клиентски номер №********** и абонатен №**********, като деянието е
извършено повторно - престъпление по чл.234в, ал.2 от НК, във вр. чл.234в, ал.
1 от НК и чл.28 от НК. Индивидуализацията на наказанието е съобразено с нормата
на чл.55 от НК, поради което е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначално общ режим на изтърпяване.
На основание чл.68 от същия материален закон, на подсъдимата е следвало да
изтърпи отделно и наложеното й предходно наказание за срок също от 3/три/
месеца.
Поради липса на процесуална възможност за обжалване,
определението е влязло в сила от датата на постановяването му – 07.05.2019г.
Искането е процесуално допустимо, направено от
легитимна страна, имаща правен интерес и в срока по чл.
421 от НПК. Актът,
чието възобновяване се иска попада в обхвата на чл.419, ал.1 от НПК. Разгледано по
същество обаче, същото се явява неоснователно.
Поддържаните доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на компетентно извършен превод,
не могат да бъдат споделени при настоящата извънредна проверка. Видно от
доказателствата по делото е, че още в хода на досъдебното производство и
по-конкретно при разпита на обвиняемото лице – л.9, БП, искателката доброволно
и осъзнато е заявила, че е запозната с правата си на обвиняема, запознала се е
с предявеното й обвинение, разбира за какво е обвинена, не е пожелала да й бъде
предоставен нито писмен, нито устен превод. На разпита е присъствал назначен за
нуждите на производството служебен защитник, което означава, че тя е била
наясно с последиците от тези свои изявления. Хипотезата да се извърши устен или писмен превод на
лице, което не владее български език, попада в правата на обвиняемия, съгласно
нормата на чл.55 от НПК. В цитираната разпоредба е заложена и възможността това
право да не бъде упражнено. Неупражняването на едно право, логично се
приравнява на отказ от същото, а този отказ/intuitu personae/ е от категорията на субективните права. В неговия
обхват попада възможността да бъде или да не бъде реализирано то. Неговият
носител получава защитата на държавата, която гарантира, както хипотези при
които то се упражнява, така също и случаи в които титулярът му, отказва да се
ползва от него, т.е правото остава в потенциалното му състояние.
В последния случай, с изрично волеизявление, неговата
притежателка е заявила, че разбира в какво се състои обвинението и не е
пожелала да й бъде предоставен превод, т.е тя е отхвърлила предоставената й и
гарантирана от обективното право възможност, възникнала в резултат на
осъществен правопораждащ юридически факт. Тези фактически и правни изводи не
могат да се считат за неизпълнение на правни задължения, каквито в случая имат
компетентните държавни органи. Видно от приложения по делото протокол за разпит
на обвиняемо лице от 15.04.2019 г. – органът на досъдебното производство е
разяснил на обв. Р. тази възможност с участието на защитник – адв.Петрана
Ненчева от АК – Силистра и въпреки това, Р. не е пожелала да се възползва от нея.
Довод за неоснователност на твърдяното се съзира и в друго обстоятелство. Видно
от писмените доказателства по делото е, че предходно воденото наказателно
производство срещу искателката е приключило с определение за одобряване на
споразумение №407/04.08.2016г. по н.о.х.д.№646/2016г. на Районен съд Силистра,
влязло в сила на 04.08.2016г. Очевидно, след като веднъж се е възползвала от
привилегированата процедура по глава XXIX-а, осъдената е била наясно със правата си, които е
упражнила доста преди развилото се последващо производство, предмет на
настоящата проверка. Логически изводимо е обстоятелството, че поддържаните
доводи са неоснователни и неподкрепени от събрания и изследвания доказателствен
материал.
С оглед изложената аргументация, не може да бъде направен
логичен и обоснован извод за нарушаване правото на защита на обвиняемата, след
като тя самата не е пожелала да се възползва от него, а per argumentum a contrario, неупражняването на едно лично право води до извода
за отказ от него.
Следователно, поддържаното оплакване за нарушено право
на защита може да бъде разглеждано единствено като израз на правото на всеки
обвиняем/подсъдим/осъден да развива различни/макар и неоснователни/ доводи в
своя защита.
При настоящата проверка не се споделят и доводите за
неправилно приложение на материалния закон. Авторството на деянието е безспорно
установено. То се подкрепя както от свидетелските показания по делото,
протокола за оглед на местопроизшествие, фотоснимки, писмени доказателства,
така и от личните признания на осъдената – „…съжалявам, че направих така. Няма да слагам друг път кабела.“ –
л.9, гръб, БП. И още: - “Разбирам
обвинението на прокуратурата. Признавам се за виновна. Съжалявам за
извършеното. Болно дете имам и сложих кабела да имаме ток. Повече няма да го
слагам. Вкъщи имаме само крушки, друго нямам. Заради детето го включих.“-л.31
от НОХД №
321/2019 г.
Настоящето производство е
извънредно по своя характер и за неуредените въпроси се прилагат правилата на
касационното производство - чл.426 НПК. Заявена претенция, относно
справедливостта на наложеното наказание, не е направена, поради което
настоящият състав дължи отговор само на възведените в искането за възобновяване
доводи.
Изложените фактически и правни изводи, водят до извод, че не са налице
нарушения на материалния и процесуалния закон, по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК, за да е налице основание
за възобновяване на първоинстанционното дело.
Водим от горното и на основание чл.424, ал.1 от НПК, АС-Варна
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от осъденото лице Н.Н.Р., чрез адв. Р.Н. за
възобновяване на производство по НОХД №321/2019 г. по описа на РС-Силистра.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.