№ 185
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000751 по описа за 2021 година
Производство по чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. 3357/28.04.22 г. от „Ю. Б.“ АД за
изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските,
като същите бъдат присъдени по компенсация. Излагат се доводи, че при
частично уважаване на исковите претенции, какъвто е и настоящият случай,
след като определи поотделно какъв размер разноски следва да се присъдят
съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част на исковете, следва
задължително да се извърши компенсация. Тъй като това не е сторено в
постановеното решение молителят иска изменение на същото по отношение
на разноските, като се извърши компенсация и тъй като присъдените на
длъжниците разноски са общ размер на 15 865.12 лв., а присъдените в полза
на банката – 19 325.20 лв., след извършване на компенсацията, длъжниците
Н. Д. В. ЕГН **********, „Е**“ЕООД ЕИК ********* , „Е.Б.“ЕООД ЕИК
*********, „Е. Б. Г.“ЕООД ЕИК ********* и „Х. Е. П.“ЕООД ЕИК
********* да бъдат осъдени да заплатят на „Ю. Б.“ АД разноски в размер на
3460.08 лв.
Постъпил е отговор от Н. Д. В., „Е**“ЕООД ЕИК ********* ,
„Е.Б.“ЕООД ЕИК *********, „Е. Б. Г.“ЕООД ЕИК ********* и „Х. Е.
П.“ЕООД ЕИК *********, представлявани от адв. Е.И., в който молбата се
оспорва като неоснователна. Възразява се, че искане за присъждане на
разноски по компенсация не е направено преди приключване на устните
състезания, при което подобно искане е преклудирано, както и че съгласно
чл. 104 от ЗЗД прихващане се извършва с изявление на едната страна,
1
направена до другата страна, т.е. банката би следвало да направи изявление за
прихващане спрямо своите длъжници. Възразява се, че съдът няма
задължение да извършва служебно прихващане на съдебните разноски, а
отделно от това, в случая вземанията за разноски са цедирани на трето лице,
за което се представят доказателства.
Съставът на ПАС намира подадената молба по чл. 248 от ГПК
за неоснователна.
Прихващането е способ за погасяване на задълженията, като
съгласно чл. 104, ал.1 от ГПК се прави чрез изявление от едната страна до
другата страна, т.е. волеизявлението на банката за прихващане на дължимите
от нея суми за разноски следва да бъде направено до нейните длъжници.
Съобразно регламентацията по чл. 78 от ГПК съдът няма служебно
задължение да извършва компенсация на присъдените в полза на страните
разноските и доколкото подобно искане не е било направено от страните,
това би било в разрез с диспозитивното начало, което е основен принцип в
гражданския процес. Разноските в случая са присъдени съобразно правилата
на чл. 78, ал.1 – 4 от ГПК, като не е налице основание за изменение на
решението в тази му част по реда на чл. 248 от ГПК.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3357/28.04.22 г.,
подадена от „Ю. Б.“ АД, за изменение на решение № 188/14.04.22 г.,
постановено по настоящето дело, в частта му за разноските.
Определението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2