№ 4439
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20201110144307 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „БАНКА“ АД предявява срещу Д. ОГН. ЛЮБ. по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че за ищеца съществува правото
на парично вземане за сумата от 2990,40 лв. за главница по Договор за потребителски
кредит – овърдрафт №№/10.05.2017 г., ведно със законна лихва от 16.05.2019г. до изплащане
на вземането, с договорна лихва в размер на 1846,42 лв. за периода от 01.08.2017 г. до
12.05.2019 г., с наказателна лихва в размер на 183,17 лв. за периода от 06.10.2017 г. до
12.05.2019 г., с разноски за уведомяване чрез ЧСИ в размер на 60,00 лв., удостоверено в
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от
ГПК, издадена по ч.гр.дело № 27509/2019 г. по описа на СРС. Твърди се, че между страните
по спора е сключен посочения договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил
на ответника заемна сума в размер на 3000 лв., при договорна лихва в размер на 28,8% и с
краен срок на издължаване 10.05.2018 г. Ответникът е усвоил заемните средства, като на
23.06.2017 г. е погасил една месечна вноска, а на 26.07.2017 г. и 18.08.2017 г. е извършил
погашения, недостатъчни за погасяването на месечните задължения за лихва, поради което
на 01.08.2017 г. е изпаднал в забава. Ищецът е упражнил правото си да обяви кредитът за
предсрочно изискуем, за което уведомил ответника на 13.04.2018 г. с връчването на
уведомително писмо чрез ЧСИ №№ на КЧСИ, оформено с протокол от 11.05.2018 г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по
основание и размер с довод, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем поради
нередовно връчване на уведомлението по чл.60, ал.2 ЗКИ. Намира за недоказано
усвояването на кредита. Поддържа, че паричното вземане за договорна лихва произтича от
клаузи, които са нищожни поради противоречие с добрите нрави, вкл. и неравноправни, тъй
като са неясни и не са договорени индивидуално. Оспорва размера на претендираната
1
договорна лихва.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит – овърдрафт № № – №/10.05.2017 г., по силата
на който банката е предоставила кредитен лимит в размер на сумата 3000 лв. за срок от 12
месеца, с краен падеж 10.05.2018 г., при ГПР 33,326168% и други условия, подробно
описани в договора. Съгласно чл. 3, ал.1 и 3 от договора, за усвоените суми по кредита
кредитополучателят заплаща договорна годишна лихва (ГЛП), формирана като сбор от
базовия лихвен процент (БЛП) на ищеца по кредити на физически лица в лева за съответния
период на начисляване на лихвата и фиксирана надбавка в размер на 27,19%, като същият
може да се променя при промяна на БЛП, определян по формула въз основа на комбинация
от публично оповестени индикатори, публикувани от БНБ. Изрично е предвидено, че БЛП
се променя веднъж годишно - на 15.08, като се изчислява с оглед стойностите на посочените
във формулата компоненти към последния работен ден от последния месец, за който са
публикувани данни от БНБ; както и във всеки момент, когато един или повече от
компонентите се изменят така, че резултатът от формулата се различава с над 100 б.т. от
действащата към този момент стойност на БЛП. Видно от чл. 4, ал.1 от договора дължимата
договорна лихва се начислява ежедневно на годишна база 360/360 дни върху всички усвоени
суми от датата на съответното усвояване на сумите до пълното им погасяване. Като санкция
за забавяне погасяването на задължението за дължимата месечна вноска за лихва за
усвоената част от лимита с повече от 30 дни е предвидено настъпването на автоматична
предсрочна изискуемост на кредита и блокирането на последващо усвояване на суми от
разполагаемия кредитен лимит. В чл. 8, ал.2 от договора са уговорени предпоставките при
които кредиторът може да направи кредита предсрочно изискуем, в т.ч. всяко неизпълнение
на задълженията на кредитополучателя по договора и започване на действия по
принудително изпълнение срещу кредитополучателя от ищеца. Съгласно клаузата на чл.5,
ал.4, в хипотезата на предсрочна изискуемост върху забавените суми се начислява
възнаградителна лихва, както и обезщетение в размер на законната лихва за забава.
От Разписка №№/10.05.2017г. се установява, че ответникът е усвоил на каса на
„ФИРМА“ АД пълния размер на кредитния лимит, предоставен от кредитора по договора,
което се потвърждава и от изводите на вещото лице по приетата ССчЕ. От констатациите на
вещото лице се установява, че ответникът е извършил плащания на 23.06.2017 г., 26.07.2017
г. и 18.08.2017 г. в общ размер на 150 лв., с които е погасил падежиралите вноски за
договорна лихва на 01.06.2017 г., 03.07.2017 г. и част от вноската с падеж 01.08.2017 г., след
което е преустановил плащането на задълженията, произтичащи от процесния договор за
кредит. Предвид забавата на кредитополучателя за погасяване на задълженията му към
ищеца, последният е изпратил на посочения от ответника в договорa адрес, както и негов
постоянен и настоящ адрес, обявен пред властите, уведомително писмо №54515-I-
2922/02.03.2018 г., обективиращо волеизявлението на ищеца за обявяване на предсрочна
изискуемост, връчено чрез ЧСИ рег. №№ на КЧСИ на 13.04.2018 г. В тази връзка следва да
се отбележи, че няма правна пречка уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост
да бъде връчено чрез ЧСИ, като в хипотезата на връчване чрез залепване на уведомление
изискване за редовността на същото е спазването на реда по чл. 47 ГПК. Видно от приетите
писмени доказателства – уведомление по чл.47 ГПК и протокол от 11.05.2018 г. съдебен
изпълнител е удостоверил, че ответникът не живее на адреса и са събрани сведения за това
от конкретен източник от адреса – г-жа Н.. В изпълнение на чл. 47, ал.1, изр. IV от ГПК на
30.03.2018 г. е поставено уведомление на входна врата на №8, ул. „М.“, гр. С.. Предвид
изложеното, съдът намира, че връчването на уведомлението по чл. 60, ал.2 от ЗКИ за
редовно, а предсрочната изискуемост се счита за настъпила след изтичане на дадения с
поканата седемдневен срок за изпълнение – на 21.04.2018 г.
От допуснатата по делото съдебна счетоводна експертиза се изяснява, че
2
кредитополучателят е усвоил заемните средства на каса на „ФИРМА“ АД в деня на
сключване на процесния договор за кредит; извършил е три броя плащания на 23.06.2017 г.,
26.07.2017 г. и 18.08.2017 г., с които погасил частично задълженията си по кредита в общ
размер на 150 лв., след което плащанията са преустановени. Към 13.05.2019 г. размерът на
дължимите суми от ответника възлиза на общо 5079,99 лв., от които 2990,40 лв. - непогасена
част от главницата, 1553,62 лв. - непогасена част от възнаградителната лихва, 475,97 лв. –
начислена наказателна лихва за забава за периода 06.10.2017 – 12.05.2019 г., както и 60,00
лв. - такса за уведомление чрез ЧСИ. Установява се, че законната мораторна лихва върху
неплатената част от главницата за периода 06.10.2017 – 12.05.2019 г. е в размер на 485,11 лв.
Видно от експертното заключение, ГЛП, приложим по кредита е изменян, като в съдебно
заседание вещото лице пояснява, че същият е намален в резултат на промяната на БЛП,
както следва: ГЛП възлиза на 28,80% при БЛП 1,61% в сила от 15.08.2016 г., на 28,13% при
БЛП 0,94% в сила от 15.08.2017 г. и на 27,91% при БЛП 0,72% в сила от 17.09.2018 г. Не се
установява друго едностранно изменение на лихвения процент. Съгласно констатациите на
експерта, размерът на възнаградителната лихва, изчислена съобразно първоначално
уговорения ГЛП, за периода 10.05.2017 г. – 12.05.2019 г. е 1734,57 лв., а за периода
01.08.2017 – 12.05.2019 г. при съобразяване на извършеното първо плащане от ответника –
1594,17 лв. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, при
условията на чл. 202 от ГПК, съдът намира за добросъвестно изготвено и даващо отговор на
поставените задачи.
При виновно неизпълнение на длъжника да върне заемната сума според уговорения
срок, той губи привилегиите на разсроченото плащане. Кредиторът има правото да се ползва
от клаузата за предсрочна изискуемост на кредита, като поиска изпълнение на задължението
– да се върне предоставената заемна сума, в размера, който би получил при точно и
добросъвестно изпълнение на длъжника, което включва и дължимата цена на ползване на
предоставената му парична сума- уговорената възнаградителна лихва до деня на обявяване
на предсрочната изискуемост. В конкретния случай с обявяване на предсрочна изискуемост
длъжникът губи преимуществото на срока на договора и кредиторът може да иска веднага
плащане на усвоената заемна сума и дължимото за нея възнаграждение за ползване. Следва
да се отчете Тълкувателно решение № 3/2017 по т.д. № 3 по описа за 2017 г. на ОСГТК,
съгласно след настъпване на предсрочна изискуемост възнаградителна лихва не се дължи.
По отношение на договорната лихва на първо място, следва да се съобрази, че
процесният договор за кредит има за предмет предоставяне на финансова услуга по смисъла
на пар. 13, т.12 от ДР на Закон за защита на потребителите. Предвид легалната дефиниция за
„потребител“ по пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, същият има характер на потребителски –по арг.
от чл.3, ал.2 от ЗПК, тъй като от предметното му съдържание се установява, че паричният
ресурс не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от
кредитополучателя. Съгласно чл. 143, ал.2, т.10 и 12 от ЗЗП, неравноправна е клаузата,
която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора, както и тази, която позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или
услугата освен ако не е уговорена индивидуално. По арг. от чл. 146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не е
индивидуално уговорена клаузата, която е била изготвена предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието , особено в случаите на
договор при общи условия. Съгласно установеното по делото, уговореният ГЛП се формира
като сбор от БЛП на ищеца по кредити на физически лица в лева за съответния период на
начисляване на лихвата и фиксирана надбавка в размер на 27,19%, като същият може да се
променя при промяна на БЛП, определян по формула въз основа на комбинация от
публично оповестени индикатори, публикувани от БНБ. Видно от клаузите на сключения
между страните договор, формулата за изчисление на БЛП е ясна, като е дадено детайлно
описание на всеки един от компонентите , с оглед на което съдът намира механизма за
определяне размера на приложимата възнаградителна лихва за ясно и разбираемо
определен. Предвидени са конкретните условия, при които БЛП може да бъде изменен, като
3
следва да се съобрази, че същите представляват външни причини извън контрола на
кредитора, в която хипотеза едностранното изменение на възнаградителната лихва е
допустимо - в този смисъл Решение № 60095 от 16.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 663/2020 г.,
II т. о. Не е поставено и ограничение в посоката на изменение на лихвения процент, както за
намаляването, така и за нарастването му. От констатациите на вещото лице, в периода след
сключване на договора ГЛП е бил в по-малък размер от първоначално определения,
вследствие намаляването на БЛП поради обективни фактори, независещи от кредиторовата
воля. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията за неравноправност на
клаузата, с която страните уговарят възнаградителната лихва, поради което отговорността на
кредитополучателя за същата следва да бъде ангажирана. Доколкото от представените по
делото писмени доказателства се установи, че предсрочната изискуемост е настъпила на
21.04.2018 за периода от 21.04.2018 г. до 12.05.2019 г. кредитополучателят не дължи
възнаградителна лихва. Видно от заключението на вещото лице, което представя в табличен
вид дължимите суми през процесния период, то претенцията на ищеца за възнаградителна
лихва подлежи на уважение за периода от 01.08.2017 г. до 20.04.2018 г. и за сумата 763,82
лв., а до пълния предявен размер и период отхвърлена като неоснователна.
По отношение на претенцията за наказателна лихва в чл.5, ал.4 от договора за кредит,
сключен между страните, е предвидено, че при предсрочна изискуемост на кредита върху
забавените суми се начислява мораторна неустойка в размер на възнаградителна лихва и
законната лихва за забава. Съгласно императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при
забава на длъжника кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като според ал.2 от с.з. обезщетението за забава не може да надвишава
размера на законната мораторна лихва. В настоящия случай това правило не е спазено
предвид начинът на формиране на стойността на лихвената надбавка –над 10% и съдът
намира, че уговорката по чл.5, ал.4 от договора е неравноправна и противоречи на закона, а
като недействителна не поражда правни последици и предявеният иск за т. нар. наказателна
лихва е неоснователен. Кредиторът има право на обезщетение за забава по смисъла на чл. 86
от ЗЗД, но такъв иск не е предявен и не се разглежда.
По отношение на претенцията за такса за уведомление на ЧСИ от предметното
съдържание на договора не се установява наличието на клауза, съгласно която потребителят
ответник в настоящото производство е поел задължението да заплати евентуални такси за
връчване на уведомления. Не се установява и дали претендираната сума действително е
била заплатена от кредитора. Поради това съдът счита, че претенцията като недоказана
подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
съдебни разноски, съобразно уважената част от иска и списъка по чл. 80 от ГПК, за сумата
общо 769,97лв. за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и на адвокат-
особен представител на ответника. Съобразно разясненията, дадени с т. 12 от ТР № 4/2014 г.
на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство, като по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
в полза на ищеца следва да се присъди сумата 112,04 лв. за платена държавна такса и
възнаграждение на юрисконсулт, или общо съдебни разноски за сумата 882,01лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. ОГН. ЛЮБ., с ЕГН
**********, че за „БАНКА“ АД, с ЕИК ........., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
4
9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, съществува правото на парично вземане за сумата 2990,40 лева
за главница по Договор за потребителски кредит – овърдрафт №№/10.05.2017 г., ведно със
законна лихва от 16.05.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 763,82 лева за договорна
лихва за периода от 01.08.2017 г. до 20.04.2018 г., удостоверено в заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело № 27509/2019 г.
по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА“ АД, с ЕИК ........., срещу Д. ОГН. ЛЮБ., с
ЕГН **********, искове по реда на 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Д. ОГН. ЛЮБ., с
ЕГН **********, че за „БАНКА“ АД, с ЕИК ........., съществува правото на парично вземане
за сумата над уважения размер от 763,83 лева до пълния предявен размер от 1846,42 лева за
договорна лихва и за периода от 21.04.2018 г. до 12.05.2019 г., сумата 183,17 лева за
наказателна лихва за периода от 06.10.2017 г. до 12.05.2019 г., и сумата 60,00 лева за
разходи за уведомление чрез ЧСИ, удостоверено в заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ на документ по чл. 417, т.2 от ГПК по ч. гр. дело №
27509/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Д. ОГН. ЛЮБ., с ЕГН **********, да заплати на „БАНКА“ АД, с ЕИК
........., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 882,01 лева – съдебни разноски по ч. гр.
дело № 27509/2019 г. и гр. дело № 44307/2020 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5