Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
27.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10618 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.С.К.,
действаща лично и като законен представител на малолетните Й.С.В. и А.С.В., с
която са предявени срещу Г.Ф.искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./, за обезщетение за вреди от произшествие, осъществило се на 05.06.2015
г., при което е настъпила смъртта на С.Й.В., фактически съжител на първата ищца
и баща на втория и третия ищец, както следва:
за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от А.С.К.;
за сумата от по 220000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от Й.С.В. и А.С.В.;
за сумата от 26550 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди – неполучена издръжка от родител - за Й.С.В.;
за сумата от 30450 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, неполучена издръжка от родител, претърпени от А.С.В..
Претендират законната лихва от изтичане на срока за
произнасяне на Г.Ф.– 12.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумите, както
и разноски по делото.
Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се
на 05.06.2015 г. по вина на лице без валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е настъпила смъртта на С.Й.В., фактически
съжител на първата ищца и баща на втория и третия ищец, в резултат на което са
претърпели вреди от загубата на техния близък.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Позовава
се на съпричиняване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.288, ал.1 КЗ, т.2, б.„а“ /отм./ за
неимуществени вреди:
С влязла в
сила на 04.02.2017 г. присъда № 5 от 19.01.2017 г. на Окръжен съд Пловдив по н.о.х.д.
№ 2336/2016 г. О.И.С. е признат за виновен в това, че на 05.06.2015 г. на път PDV при км.2+100 м., в землището на с.Х.Д., обл.Пловдив,
при управление на лек автомобил „Опел Тигра“, с рег.№ ********, е нарушил
правилата за движение, а именно: чл.20
ал.1 ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните
средства, които управляват, и по непредпазливост е причинил
смъртта на С.Й.В. с ЕГН:**********, като деянието е извършено в пияно състояние
с концентрация на алкохол в кръвта 0,74 промила и е управлявал МПС, без да има
необходимата правоспособност.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС
и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца,
родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и
родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено
дете или живелите на съпружески начала лица.
Представено
е удостоверение за наследници от 09.06.2015 г. (л.8), от което е видно, че
починалият е оставил наследници по закон Й.С.В. и А.С.В. – синове. Видно от
удостоверение за семейно положение от 09.06.2015 г. на А.С.К. (л.7), същата е
посочена като тяхна майка.
От
показанията на свидетелката Н.И.С., съсед на ищците, се установява, че
починалият и ищцата А.С.К. са живеели на семейни начала от 4 години заедно с
децата им - Й.и А.В., разбирали са се много и са се грижели за семейството си.
Пострадалият е работел земеделска работа и е осигурявал тяхната издръжка, а ищцата
е полагала грижи за децата. След смъртта му, която ищцата е преживяла трудно, е
останала сама с децата.
Налице са
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От
присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на
лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на С.Й.В..
Родствените отношения между починалия и ищците Й.С.В. и А.С.В., както и
отношенията на фактическо съпружеско съжителство с майка им А.С.К., установени
с показанията на свидетелката С., обуславят тяхното право на обезвреда на
неимуществените вреди вследствие на загубата на близък.
Не е спорно
между страните, че към момента на произшествието за лек автомобил „Опел Тигра“,
с рег.№ ******** не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.288, ал.1,
т.2, б.„а“ КЗ /отм./ - претърпени неимуществени вреди вследствие на телесни
увреждания, получени при ПТП, което е настъпило на територията на Република
България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените им вреди от смъртта на пострадалия.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти –
възрастта на пострадалия (24 г.), възрастта на ищците (А.С.К. – 26 г., Й.С.В.
– 3 г. и А.С.В. – 1 г.) обстоятелството, че тримата са изгубили емоционална
опора и финансова подкрепа; продължителността на съжителството на ищцата и
починалия (4 г.); обстоятелството, че от ранна възраст децата на починалия ще
бъдат лишени от своя баща, от ролята му във формиране на техните личности и
възпитанието им. При преценка на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 80000 лв. за ищцата и по 120000 лв. за втория
и третия ищец. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на
съпруг и родител са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде
определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е
стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата
от 80000 лв. за ищцата и по 120000 лв. за втория и третия ищец в пълна степен
отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените
от тях неимуществени вреди.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване от страна на наследодателя на
ищците поради непоставяне на предпазен колан. По делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява поведение на пострадалия, с което да е
допринесъл по някакъв начин за настъпване на вредоносния резултат.
По исковете
по чл.288, ал.1 КЗ, т.2, б.„а“ /отм./ за
имуществени вреди:
С оглед
дадените в ППВС № 4/1961 г. разяснения, право на обезщетение за имуществени
вреди от непозволено увреждане в случай на смърт на пострадалия имат неговите
деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради
нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по
закон от пострадалия.
Ищците Й.С.В.
и А.С.В. са деца на починалия и като такива имат право на обезщетение за
имуществени вреди от смъртта на техния баща под формата на пропуснати ползи от
лишаването им от издръжка до навършване на пълнолетие, на която са имали право
по закон съгласно чл.143, ал.2 СК. Тези имуществени вреди се намират в пряка и
непосредствена причинна връзка с процесното ПТП и същите подлежат на обезвреда
от страна на ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Единствените данни по делото относно реализираните от пострадалия доходи
се съдържат в показанията на свидетелката С., че е работел в земеделието и е
получавал по 25 лв. на ден. От тях обаче не може да се установи нито, че се
касае за постоянна заетост, нито какъв е размерът на издръжката, която е
осигурявал на малолетните си деца, поради което следва да се съобрази чл.142, ал.2 СК, според която минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на
минималната работна заплата (МРЗ).
На ищеца Й.С.В.
се дължи обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучена
издръжка за периода от датата на увреждането – 05.06.2015 г. до навършване на
пълнолетие – 18.02.2030 г., а на ищеца А.С.В. – от датата на увреждането –
05.06.2015 г. до навършване на пълнолетие – 23.04.2032 г.
Месечната
издръжка, която децата биха получавали от баща си, в случай че
последният има доход в размер не по-малък от МРЗ, е в размер на: 90 лв. месечно за периода до 30.06.2015
г. (1/4 от МРЗ в размер на 360 лв. съгласно ПМС № 419/17.12.2014 г.); 95 лв. месечно за периода 01.07.2015 г.
– 31.12.2015 г. (1/4 от МРЗ в размер на 380 лв. съгласно ПМС № 139/04.06.2015
г.); 105 лв. месечно за периода 01.01.2016
г. – 31.12.2016 г. (1/4 от МРЗ в размер на 420 лв. съгласно ПМС №
375/28.12.2015 г.) и 115 лв. месечно
за периода 01.01.2017 г. – 18.02.2030 г. (1/4 от МРЗ в размер на 460 лв.
съгласно действащото към момента ПМС № 141/13.07.2017 г.) По отношение на
последния период следва да се отбележи, че съдът не би могъл да съобрази бъдещо
увеличение на МРЗ за страната, по отношение на което не е налице влязло в сила
ПМС за актуализирането му, поради което като база за периода 01.01.2017 г. –
18.02.2030 г. е приложен актуалният размер от 460 лв.
При
сравнение между издръжката, която биха получавали децата от починалия, и
заместващата облага, осигурена от държавата – наследствената пенсия, за която
не е спорно между страните, че е в размер на 103 лв. месечно, се
установява, че за периода 05.06.2015 г. – 31.12.2015 г. не е налице вреда, тъй
като наследствената пенсия надвишава размерите на дължимата издръжка от 90 лв.
до 30.06.2015 г. и 95 лв. в периода 01.07.2015 г. – 31.12.2015 г. Съгласно т.8
на ППВС №4/1868 г. когато при причинена смърт близки на починалия са понесли
имуществени вреди, изразени в невъзможност да получат издръжка, тези лица имат
възможност да търсят обезщетение, ако вредите не се компенсират от пенсията, на
която имат право. В настоящия случай наследствената пенсия за периода 05.06.2015
г. – 31.12.2015 г. надвишава размера на издръжката, поради което за този период
не е налице имуществена вреда под формата на пропусната полза.
За остатъка
от периода 01.01.2016 г. – 18.02.2030 г. (169 месеца и 18 дни) дължимата по
закон издръжка на ищеца Й.С.В. възлиза на 19388,93 лв. (1260 лв. за период от
12 месеца: 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.; 18055 лв. за периода от 157 месеца: 01.01.2017
г. – 31.01.2030 г. и 73,93 лв. за период от 18 дни: 01.02.2030 г. – 18.02.2030
г.) От нея следва да се приспадне наследствената пенсия за същия период в
размер на 17473,21 лв.
Вземането на
ищеца възлиза на остатъка от 1915,72
лв., поради което искът следва да се уважи до посочената сума и да се отхвърли
за периода 05.06.2015 г. – 31.12.2015 г. и до пълния предявен размер от 26550
лв.
За остатъка
от периода 01.01.2016 г. – 23.04.2032 г. (195 месеца и 23 дни) дължимата по
закон издръжка на ищеца А.С.В. възлиза на 22393,17 лв. (1260 лв. за период от
12 месеца: 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.; 21045 лв. за период от 183 месеца:
01.01.2017 г. – 30.03.2032 г. и 88,17 лв. за период от 23 дни: 01.04.2032 г. –
23.04.2032 г.). От нея следва да се приспадне наследствената пенсия за същия
период в размер на 20163,97 лв.
Вземането на
ищеца възлиза на остатъка от 2229,20
лв., поради което искът следва да се уважи до посочената сума и да се отхвърли
за периода 05.06.2015 г. – 31.12.2015 г. и до пълния предявен размер от 30450
лв.
Съгласно
чл.288, ал.7 КЗ /отм./ фондът дължи лихва за забава от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Той не може
да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията, която в
случая е предявена на 11.03.2016 г., видно от представения отказ от страна на
ответника за изплащане на обезщетение. Следователно лихва за забава върху определените
обезщетения за вреди се дължи от 11.06.2016 г. С оглед диспозитивното начало
лихвата следва да се присъди от заявения начален момент – 12.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите.
По
разноските:
На процесуалния представител на ищците следва да
се присъди сумата от 8633.32 лв.
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС (7194,44 лв. +20%) по
чл.38, ал.2 ЗА, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й преди изм. и доп., бр.84 от 25.10.2016 г., приложима към сключения
на 24.02.2016 г. договор за правна защита (л.4).
На ответника
следва да се присъди на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата от 240,72 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 12965,80 лв. държавна такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на основание чл.288, ал.1 КЗ, т.2, б.„а“, както следва:
на А.С.К., ЕГН:**********,
сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на С.Й.В. при произшествие, осъществено на
05.06.2015 г., по вина на лице, управлявало лек автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно
със законната лихва от 12.06.2016 г.
до окончателното й изплащане;
на Й.С.В., ЕГН:**********
– малолетен, действащ чрез законния му представител – майката А.С.К.:
сумата от 120000 лв.,представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на С.Й.В. при произшествие, осъществено на
05.06.2015 г., по вина на лице, управлявало лек автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно
със законната лихва от 12.06.2016 г.
до окончателното й изплащане, и
сумата от 1915,72 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – неполучена
издръжка до 18.02.2030 г., заедно със законната
лихва от 12.06.2016 г. до окончателното й изплащане,
на А.С.В., ЕГН:**********
– малолетен, действащ чрез законния му представител – майката А.С.К.:
сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на С.Й.В. при произшествие, осъществено на
05.06.2015 г., по вина на лице, управлявало лек автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно
със законната лихва от 12.06.2016 г.
до окончателното й изплащане, и
сумата от 2229,20 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – неполучена издръжка 23.04.2032 г., заедно със законната лихва от 12.06.2016 г. до
окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска на А.С.К. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер от 200000 лв.; исковете на Й.С.В. и А.С.В. за
обезщетение за неимуществени вреди – за разликата до пълните предявени размери
от по 220000 лв., и исковете за
обезщетение за имуществени вреди – за разликата до пълните предявени размери от
26550 лв. за Й.С.В. и 30450 лв. за А.С.В..
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на адв.
П.К., с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от … лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати
по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 12965,80 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: