Р Е Ш Е Н И Е
№ 1673
гр. Пловдив, 12 август 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.
РУСЕВ
при секретаря
ТАНЯ К., като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 917 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
2.
Образувано е по жалба на Д.А.Г., ЕГН ********** *** против Заповед № 15
ОА-3308/14.12.2015г. на кмета на община-Пловдив, с която е одобрен проект на
ПУП-ПРЗ и план схеми: електрификация, водоснабдяване и канализация и пътна
инфраструктура за ПИ с идентификатор 56784.537.28 по КККР на гр. Пловдив,
община Пловдив, район „Западен“, м. „Терзиите“.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.
М., счита оспорената заповед за нищожна като издадена при липса на правно
основание.
В писмената защита се излагат допълнителни съображения
за нищожността на процесната заповед. Претендира разноски.
3. Ответникът
– Кмет на Община-Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие, моли
Съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да остави в сила
процесната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
4. Заинтересованите
страни, редовно призовани, не вземат становище по депозираната жалба.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата
е ДОПУСТИМА, понеже се иска прогласяване нищожността на Заповед № 15 ОА 3308 от
14.12.2015г., тъй като е подадена от надлежна страна в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, като съобразно чл. 149, ал.5 от АПК
оспорването в тези случаи не е скрепено със срок.
ІІІ. За фактите:
6. Видно от
събраните писмени доказателства със Заявление вх. № 11-П-6614(4)/16.07.2015г. Д.А.Г.,
Е.К.Г., Д.А.Ц., Н.Й.Ш., И.Д.Д., Н.Д.Д., Н.Г.У.и Г.А.У.са поискали от Гл.архитект
на община-Пловдив да бъде разгледан и процедиран проект за ПУП-ПРЗ с промяна
предназначението на земеделска земя на ПИ с идентификатор 56784.537.28 с площ
3863 м2 за жилищно застрояване и пътен достъп до тях в местност „Терзиите“ по
КККР на гр.Пловдив, район „Западен“ за обект ПУП-ПРЗ за отреждане на нови УПИ
537.240; 537.241; 537.242; 537.243 и 537.244 за жилищно застрояване в м.
„Терзиите“ по КККР на гр.Пловдив, район „Западен“. Към заявлението са
представени документи за собственост, обяснителна записка, скица на имота,
ситуационен план, кадастрален регистър, цифров модел на проекта, трасировъчен
план, удостоверение за проектни идентификатори. Проектирането е допуснато със
заповед № 11 ОА 2809/27.10.2011г. и № 14 ОА-1606/24.06.2014г. на кмета на община-Пловдив.
Приложени са съгласувателни писма от РИОСВ-Пловдив и РЗИ-Пловдив за
инвестиционното предложение за обект „жилищно строителство“. Представени са
схеми на електрификация, водоснабдяване и канализация, схема пътна. ЕСУТ при
община-Пловдив със свое Решение по Протокол № 47/20.11.2015г. е приел проект
ПУП-ПРЗ и план схеми електрификация, водоснабдяване и канализация и пътна за ПИ
с идентификатор 56784.537.28 по КККР на гр.Пловдив, район „Западен“,
м.“Терзиите“ като урегулира ПИ с идентификатор 56784.537.28 като от него се
образуват УПИ : УПИ 537.240, за жилищно застрояване с ново нискоетажно
застрояване, свързано с УПИ 537.241 за жилищно застрояване; УПИ 537.241, за
жилищно застрояване с ново нискоетажно застрояване, свързано с УПИ 537.240 за
жилищно застрояване и свързано с УПИ 537.242 за жилищно застрояване; УПИ
537.242, за жилищно застрояване с ново нискоетажно застрояване, свързано с УПИ
537.241 за жилищно застрояване; УПИ 537.243, за жилищно застрояване с ново
свободно нискоетажно застрояване; УПИ 537.244, за жилищно застрояване с ново
свободно нискоетажно застрояване. Предвиждането в проекта е в съответствие с
ОУП-Пловдив. Предложено е на кмета на община-Пловдив да издаде заповед за
одобряване на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 56784.537.28 по КККР на гр.Пловдив,
район „Западен“, м.“Терзиите“ с промяна предназначение на земеделска земя.
Проектът е бил съобщен на заинтересованите страни. Последвало е издаване на
обжалваната заповед № 15 ОА 3308/14.12.2015г.
По делото беше прието заключение по съдебно-техническа
експертиза, изготвено от инж. Я.Р.. В него експертът установява, че
регулационни планове за територията на м. «Терзиите» не са одобрявани, в процес
на разработка бил ПУП-ПУР «Зона Юг1». В архива на община-Пловдив се намира кадастрален
план от 1952г., който се ползвал само за сведение. В Приложение № 2 към
заключението е дадено извлечение от него за територията на процесния имот. За
ПИ 56784.537.241 и ПИ 56784.537.240 експертизата е приела, че регулационният им
статут е по отреждането, дадено с обжалваната заповед, застрояването е
предвидено със същата заповед, така и със заповед № РД-09-131/25.05.2017г. на
кмета на район «Западен» за одобряване на ПУП-РУП, дадено е извлечение от
графичната част в Приложение № 1 от
експертизата. Вещото лице приема, че с обжалваната заповед и тази от 2017г. са
спазени предвижданията на ОУП на гр.Пловдив.
ІV. За правото:
7. Съдът
намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, тъй като посоченият обжалван акт не е
нищожен.
Съгласно правната доктрина незаконосъобразността на
административния акт има две проявни форми - нищожност и унищожаемост.
Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При
нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на
правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен
недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че
нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо, в
административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се
позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на
един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето /арг. от чл.
149, ал.5 от АПК/. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са
възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.
146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е.
порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от
момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и
за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на
основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез
прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните
пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии,
кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност
също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на
волеизявление. Освен това, според правната теория нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта, т.е. когато, ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил
на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора -
т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал. 2
от ЗУТ /действалата към момента на издаване на заповедта/, подробният
устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете
с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън
границите на населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на
кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен
устройствен план от общинския експертен съвет.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма и от
същата се извежда каква е волята на административния орган, поради което в тази
насока не е допуснато нарушение, водещо до нищожност.
Противоречието
на акта с материалния закон е основание за нищожността му само тогава, когато
правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по
никакъв начин, включително ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат
признати. Грешки в преценката на фактите и приложението на закона са основание
не за нищожност, а за унищожаемост на акта /Решение № 8035 от 01.07.2008г. на
ВАС по адм. д. № 3988/2008 г., Второ О. /. Заповедта не е нищожна и според
критерия –особено съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила, довело практически до липса на волеизявление. Актовете и действията на
администрацията са съобщавани редовно на жалбоподателя.
Критерият
за нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност
е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено
съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да
бъдат относими както до правното основание за издаване на акта, така и до
съществените елементи или изисквания на същата норма. Преценката за същественост
е конкретна и в случая дори да се приеме отсъствието на еднозначно изразено съгласие
за приемане на ПУП в част застрояване, с допускане на свързано основно ниско
застрояване - според описаните факти, не е основание за нищожност, а за
унищожаемост на заповедта. Не е осъществен елемент от фактическия състав на
норма, приложима за предвиденото основно застрояване. Свързаното основно ниско
застрояване принципно е допустимо като не е налице противоречие с
устройствената зона според данните от преписката(Жм1). Следователно, не е
допуснато "особено тежко" нарушение, каквото би било в хипотеза -
актът не е издаден въобще въз основа на закон или подзаконов нормативен акт и
последиците от издадения акт са напълно нетърпими от правовия ред.
Липсата
на съгласие по чл. 21, ал. 5 ЗУТ представлява отсъствие на една от
предпоставките за издаване на заповедта в оспорената й част, обосноваваща
незаконосъобразност на заповедта - "Липсата на една от няколкото нормирани
предпоставки в материалния закон за издаването на акта, обосновава
незаконосъобразност /унищожаемост/ на акта, но не и нищожност. " – Решение
№ 3812/2019 г., ВАС, Второ Отд. Възприето е, че противоречието с материалния
закон, може да обоснове нищожност на административен акт, когато е налице пълна
липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден
изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не
може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Посочените
условия не са изпълнени, поради което не следва да се приема, че заповедта е
нищожна в конкретно оспорената част /вкл. с аргумент от мотивите на Решение №
529/2020 г., ВАС, Второ Отд.
Съображения
за нарушение целта на закона също не биха били основателни, тъй като
нарушението на материалния закон не обосновава извод за това, че одобреният ПУП
в част Застрояване е недопустимо и невъзможно на посоченото в акта правно
основание /чл. 129, ал. 2, чл. 128, ал. 7, чл. 14, ал. 4, чл. 59, ал. 1, чл.
60, чл. 110, ал. 1, т. 1, чл. 112, ал. 2, т. 3 ЗУТ/. Както бе посочено,
отсъствието на съгласие или отпаднало такова, касае основателност на жалбата,
която по заявеното основание - нищожност на заповедта в оспорената й част, се
приема за неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
писмена форма, със съдържание, от което се установява волята на административния
орган, поради което същата не е нищожна. Предвид гореизложеното, искане за
прогласяване на нищожността на Заповед № 15 ОА 3308 от 14.12.2015г. на кмета на
Община Пловдив е неоснователно, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена.
V. За разноските.
8. По
аргумент на чл. 143, ал.3 от АПК, следва да се присъдят разноски на ответника в
размер на 200 лева под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд Пловдив, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.А.Г., ЕГН ********** *** против Заповед № 15 ОА-3308/14.12.2015г. на кмета
на община-Пловдив, с искане да бъде обявена за нищожна.
ОСЪЖДА Д.А.Г., ЕГН ********** *** сумата от 200/двеста/
лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/