Решение по дело №289/2020 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :

Производството е по реда на гл.28 от НПК, чл.376 и сл.от НПК.

Районна прокуратура, гр.*** е внесла във ВРС, Постановление от 11.05.2016г., с което на основание чл.375 НПК е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на ПОДСЪДИМИЯТ Б.Д.Б. *** за извършено от него престъпление по чл.325 ал.1 от НК ПОДСЪДИМИЯТ Б.Д.Б. *** редовно призован, се явява лично и с договорен защитник адв.П.П.. В хода на досъдебното производство признава вината си и съжалява за извършеното от него.Представляващият го договорен защитник адв. П.П. пледира в становището си по делото, за оправдаване на подсъдимия като невинен по повдигнато му обвинение поради това, че извършеното съставлява деяние по смисъла на чл.1 от УБДХ, а не по чл.325 ал.1 от НК, а алтернативно моли за налагане на наказание в предела на законовия минимум с оглед наличните по делото смекчаващи обстоятелства.

Съдът, като взе предвид доводите на ВРП, изложени в процесното постановление и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

ПОДСЪДИМИЯТ Б.Д.Б. ***, същият е неженен със средно образование и по това време бил служител в „******“ гр.Б.. На 10.08.2019г. вечерта, същият решил да отиде до нон – стопа находящ се в близост до №18 в ж.к.“Дъбника“, за да си купи сладки неща. За целта тръгнал със собственият си лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „ЦЛК“ с рег.№*******, като минал покрай парк „Дъбника“. Докато управлявал автомобила си подсъдимия получил обаждане по телефона от приятеля си свидетеля Б. М., който го попитал не го ли е видял? Подсъдимият му отвърнал, че не е, като му обяснил на къде се е запътил. М. го помолил да му вземе една минерална вода, след което да се видят при парка, на което подсъдимият се съгласил. След като на пазарувал подсъдимия Б.Д.Б., се отправил към паркинга на парк „Дъбника“, находящ се в близост до детската градина, къде спрял автомобила си и се срещнал със свидетеля Б. М.. Свидетеля М. от своя страна му предложил да седне на пейката до него, за да си поговорят, но подсъдимият му предложил вместо да седят да направят една обиколка на парка, за да се разходят, което и направили.

По същото време свидетеля Д.Т.Д., който иначе живеел в с.*******обл.***, се намирал в района на парк „Дъбника”, заедно със своите приятели - свидетелите В.А.К., Б.И.А.и К.К.Л., когато покрай тях минали С.Е.А.и Г.Г.М., които се спрели при тях, за да си поговорят. Цялата компания седяла на бордюрите и тротоара в близост до пешеходната пътека намираща се до караваната с дюнерите и до местата за паркиране на автомобили.

Около 23.20 часа свидетелите Д.Т.Д. и В.А.К. тръгнали към машината за напитки, за да вземат за себе си и за останалите от компанията, като се движели по алеите в парка.

Така всеки движейки се в своята посока, двете двойки се срещнали на една от алеите, като при разминаването си - свидетеля Д.Т.Д. прегърнал като в хватка подсъдимия Б.Д.Б. през врата, като го попитал от къде е? На което подсъдимият отвърнал, че няма значение от къде е и свалил от врата си ръката на непознатият му - свидетел Д.Т.Д.. Последният обаче вместо да спре действията си започнал да го обижда и да се заяжда с него питайки го: „Ти за какъв се имаш? На интересен ли се правиш?“ и други.

Свидетеля Б. М. виждайки, че приятелят му – под.Б. и св.Д. не се познават, но че непознатият става все по агресивен и готов да нападне приятеля му – подсъдимия, решил че всичко трябва да приключи на ниво размяна на вербални реплики - се обърнал към непознатите, казвайки им, че не е необходимо да се стига до конфликт, след което окуражил подсъдимия да се придвижат към автомобилите си, в каквато посока двамата поели. В момента на отдалечаването им свидетеля Д.Т.Д. се провикнал по тях че: „трябва да вкара малко правосъдие в тая ***“.

Връщайки се към колите си в близост до изкуственото игрище под.Б. и свидетеля Б. М. минали покрай група от хора/младежи/ от ромски произход, които били седнали на бордюра на тротоара, и които възприели като част от компанията на двамата непознати, с единия от които възникнало словесното пререканието малко преди това.

Същевременно след размяната на реплики свидетелите Д.Т.Д. и В.А.К. продължили към машината за напитки от където взели желаните такива и се върнали обратно при компанията си.

Под.Б.Д.Б. и свидетеля Б. М. постояли малко при колите си след, което се разделили, като М. останал още малко на същото място, за да поговори с друг негов познат, а подсъдимият Б.Д.Б. се качил в автомобила си, за да се прибере. Същевременно подсъдимия бил подразнен от разменените в парка реплики, както и с нищо не провокирано поведение на непознатият му свидетел Д. Д., затова тръгвайки си решил да мине покрай компанията на свидетелите Д. и К и да се разправи с него. Следва да се посочи и че подсъдимия Б. притежавал законен газ – сигнален пистолет марка “EKOL P29“ калибър 9 мм, сериен №ЕР 17110217, който държал в автомобила си.

В изпълнение на решението си, като наближил мястото, където се намирала компанията на непознатият му свидетел Д.Т.Д., с който малко преди това имал словесно стълкновение подсъдимият Б.Д.Б. спрял преди пешеходната пътека автомобила си, който оставил на пътя с включен двигател, светещи фарове и разтворена врата от към мястото на водача след което, взел пистолета и с бърза походка тръгнал към компанията. Стигайки в близост до свидетелят Д.Т.Д. подсъдимият Б.Д.Б. извадил оръжието и го насочил към изправилият се и веднага тръгнал към него св.Д., казвайки според думите на свидетелите: „Че сега ще раздава правосъдие“, произвел изстрел с газ – сигналният пистолет във въздуха, но в посока на вече приближаващият го св.Д.. При чуването на звука от изстрела събралите се лица се разпръснали, а свидетелят Д.Т.Д. се опитал да хване подсъдимия за ръцете, за да му вземе пистолета. Тогава подсъдимия произвел изстрели с газ – сигналният пистолет спрямо гърдите на пострадалия, и във въздуха, след което св.Д. хукнал да гони подсъдимия Б.Д.Б..

Настигайки го в близост до автомобила му св.Д. хванал подсъдимият за тениската, която от рязкото дръпване се скъсала. Двамата се сборили разменяйки си удари по телата, като подсъдимият, за да се освободи от пострадалия го ударил 2-3 пъти с пистолета в главата, след което се отскубнал и побягнал към колата си.

Тогава приятелите на пострадалия също се насочили към него, за да му помогнат, като междувременно след нанесените му удари с пистолета по главата пострадалия паднал на колене и си ожулил краката, а в следствие на борбата по между им подсъдимия за момент също паднал и изпуснал пистолета си на земята, след което го взел и се отправил към колата си, качил се в нея и заминал към домът на майка си, на която в последствие разказал за премеждието си.

Свидетеля Б. М. след като чул изстрелите също се отправил в тяхна посока с автомобила си, като при преминаването през легналия полицай видял подсъдимия гол до кръста да се навежда и да си взема пистолета от земята, след което да се качва в автомобила си, който бил спрян по средата на шосето с пуснати светлини и работещ двигател и да потегля с него, като дори му присветнал с фарове, но подсъдимият не реагирал. След това му звъннал на телефона, за да го попита какво е станало, но подсъдимият само му казал, че сега шофира и неможе да говори и му затворил.

Обгазените от произведените изстрели с газовият пистолет свидетели от компанията на свидетелят Д.Т.Д. първоначално се уплашили и разбягали, но след това отишли да помогнат на св.Д., които бил наранен от схватката по главата, като от раната му течала кръв, за това всички в купом се отправили с автомобилите си към спешният център в града. Междувременно свидетелката Г.Г.М. подала сигнал на телефон 112 за случилото се. Когато пострадалия и останалите свидетели пристигнали при ЦСМП — ***, там заварили полицейски служители които ги чакали, за да изяснят случилото се. Малко след инцидента пострадалия свидетел Д.Т.Д. ***, а раните му обработени, след което бил освободен.

На място дошъл и пострадалия заедно със своята майка, за да разбере какво е състоянието на пострадалия, като приятелите на пострадалия били готови да се разправят с него, но служителите на полицията не им позволили. Същевременно подсъдимият бил насочен към РУ – *** за изясняване на случая, където дал показания. Възмутени от поведението на подсъдимият Б.Д.Б. били не само пострадалия Д., но и свидетелите очевидци на инцидента — В.А.К., Б.И.А., С.Е.А., К.К.Л. и Г.Г.М..

В следствие на борбата по между им и подсъдимият и пострадалия получили различни по вид контузии.

Изготвената по делото СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА №320 от 25.10.2019г. сочи, че в резултат от ударите с пистолета по главата на свидетел Д.Т.Д., същият е получил разкъсно - контузна рана в окосмената част на главата, в резултат на проведените изстрели с газовият пистолет е получил изгаряния от първа АВ степен по предната повърхност на гръдният кош, а в резултат на падането е получил охлузвания в областта на крайниците. Експертизата установява и че по механизъм първите и последните от коментираните увреждания отговарят да са получени от действието на и върху твърди тъпи предмети, а по отношение на изгарянето - от действието на висока суха температура и могат да са получени по начин и време посочени в ДП.

Видно от заключението на пострадалия било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около 2-3 седмици при липсата на усложнения и нормален оздравителен процес представляваща лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

От приобщената СЪДЕБНО-БАЛИСТИЧНА ЕКСПЕРТИЗА - Протокол № 285/17.09.2019г.се установява, че: представеният за изследване газ - сигнален пистолет марка “EKOL P29“ калибър 9 мм., сериен №ЕР 17110217, е стандартно газ – сигнално оръжие, което е технически изправно, годно да се използва по предназначение и да произвежда изстрели с газ – сигнални патрони калибър 9 мм.Всички части на пистолета са стандартно заводско производство, като не е възможно произвеждането на изстрел без натискане на спусъка.

От заключението на изготвената по делото и приобщената СЪДЕБНО ПСИХОЛОГО - ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА по отношение на пострадалия Д.Т.Д. се установява, че същият не страда от психично заболяване и е психически здрав. В следствие извършеното спрямо нето е имал остра психогенна реакция, която в последствие е отшумяла.Същият е разбирал свойството и значението на извършеното спрямо него деяние и е можел да ръководи постъпките си. Има запазена свидетелска годност и може правилно да възпроизведе фактите имащи значение за делото и да участва в съдебното производство.След случилото се не са настъпили последици за здравето на пострадалия Д.Т.Д..

От заключението на изготвената по делото и приобщената СЪДЕБНО ПСИХОЛОГО - ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА по отношение на подсъдимият Б.Д.Б. се установява, че същият не страда от психично заболяване и е психически здрав. Същият е разбирал свойството и значението на деянието и е можел да ръководи постъпките си и да взема адекватни решения, като към момента на инцидента е бил гневен от възникналият конфликт, но няма физиологичен афект и макар да е ползвал оръжието не е имал намерение да убива или наранява някого.Според експертите подсъдимият е ползвал оръжието в следствие на личностните характерови особености/Хипертимен тип акцентуация/, като отправените му от свидетеля закани и заплахи не са възбуди страх от осъществяването им, които да го подтикнат да използва оръжие срещу св. Д..

Така изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на показанията на разпитаните по делото на досъдебното производство свидетелите очевидци - В.А.К./л.28/; Б.И.А./л.20 и 26/; К.К.Л./л.25/; С.Е.А./л.24/; Г.Г.М./л.23/; на пострадалият свидетел Д.Т.Д./л.9 и 30/; от косвените свидетелски показания на свидетеля Б. А. М./л.27/; и на обясненията на подсъдимия, а също и от протоколите на всички съдебно следствени действия извършени по производството както следва: Протокол за доброволно предаване /л.36/; Приемо - предавателен Протокол /л.37/; Протокол за приемане на ВВООБ /л.38/; характеристична справка /л.48/ Справка за съдимост /л.45/, Съдебно балистична експертиза - Протокол № 285/17.09.2019г./л.11-15/; 2бр.Съдебно психолого - психиатрични експертизи /л.52-68/; Удостоверение за уведомление № 3400/12.09.2018г.; и др. Касателно наличието на телесно увреждане у св.Д. и на подсъдимият съдът изведе изводи от изготвените по ДП и приети - Съдебно-медицинска експертиза /л.16-17/; и допълнително приети медицински документи - медицинско удостоверение от преглед на подсъдимия, лист за преглед и становище за консултиране от психолог приобщени по реда на чл.283 и 284 от НПК, които съдът кредитира с доверие.

Според обясненията на подсъдимия и заетата защитната позиция фактическата обстановка в голямата си част е съответна на описаната от прокурорското постановление, като се различава най - вече в частта, в която подсъдимият си тръгнал от парка след първоначалният словесен сблъсък с пострадалия. Според подсъдимия след като се качил в автомобила си и си тръгнал, минавайки покрай място, където се намирала групичката на непознатият му св.Д. и понеже се движел със свалени стъкла на автомобила и карал леко, за да може да мине през легналият полицаи при пешеходната пътека, чул вик и се припознах в гласа на приятелят си Ц.М., като чул вика: „Спри бе, спри“. Спрял, отворил вратата и понеже било вече тъмно не го видял, за това слязъл от автомобила, оставяйки го да работи.

След като установил, че това не е приятелят му, а че му се е причуло се обърнал към автомобила си, за да се качи в него. Според подсъдимият именно тогава видял непознатото му лице, с което имали словесен конфликт малко по рано в парка, което идвало към него с думите „ама ти идваш да се доразправяме ли?“, от което подсъдимия се стреснал. Поради което и веднага се качил в колата си, но неможал да потегли тъй като непознатият го настигнал и започнал да го удря, рита и дърпа, за да го изтегли от автомобила. В този момент подсъдимият се пресегнал и взел намиращият се в подлакътника на автомобила газов пистолет. Непознатият видял оръжието, което подсъдимият Б.Д.Б. извадил с цел да го сплаши, за да няма физически сблъсък по между им, но въпреки това свидетеля продължил да го налага.

Според подсъдимия тук той заявил, че ще стреля, след което възпроизвел изстрел във въздуха с цел да го сплаши. Но тъй като и това не спряло непознатия, подсъдимия Б. изстрелял следващите два или три изстрела към него.

След като изстрелял патроните пострадалия го попитал: „ти с халосни патрони ли стреляш?“- и му казал, че е мъртъв и че това е най-голямата му грешка, след което скочил върху подсъдимият и продължил да му нанася удари от които подсъдимият паднал на земята. Тогава непознатият хванал подсъдимия за тениската и я разкъсал, като продължил да го удря. Уплашен от случващото се и за да се отърве от юмруците на непознатият му св.Д. - подсъдимия Б. му нанесъл два или три удара в главата с пистолета, като по този начин се отървал от ударите св.Д., след което последният паднал на колене, а подсъдимият се затичал към колата си и потеглил.

Изложената от подсъдимия версия касателно случилото се опровергава от показанията на шестимата свидетели очевидци разпитани по делото – свидетелите: В.А.К., Б.И.А., С.Е.А., К.К.Л. и Г.Г.М. и от пострадалия Д. Д., за които защитата на подсъдимия, моли да не бъдат кредитирани понеже те са свидетели от компанията на пострадалия св.Д., и са негови близки приятели, което ги правело заинтересовани свидетели от изхода на делото.

Тези изводи на защитата не са коректни, тъй като от показанията на разпитаните свидетели се установя, че част от посочените свидетели не са приятели на пострадалия, а само негови бегли познати, а факта, че са от един етнос/цигански/ и че са се намирали по същото време и на същото място не ги прави на 100% заинтересовани. Така например св.М. в показанията си сочи, че познава пострадалия от своя приятел С.Е.А., но не се познават добре с пострадалия и са излизали няколко пъти в обща компания. По отношение на конкретната дата 10.08.2019г. посочената свидетелка сочи, че около 23.00 часа случайно със св.А. са се срещнали със св.Д. в парка, като той е бил заедно със свидетелите В. К и Б.А., които седели на бордюра в парка и те седнали при тях да си поприказват. Тези твърдения на св.М. се потвърждават от св.А..

От друга страна показанията на посочените шестима свидетели са дадени коректно и всеки от тях със свои думи е описал случилото се като всички те са единодушни в едно, че не пострадалият е нападнал подсъдимият, а точно обратното. Например св.М. описва идването на подсъдимия по следният начин: „Както стоях и си говорехме видях едно момче, което ходеше бързо, той идваше откъм детската градина.Държеше едната си ръка присвита. Момчето дойде при нас, както се бяхме събрали…. Момчето застана зад гърба му и опря пистолет във врата на Д.… каза..ще раздава правосъдие“.

Свидетеля С. А. пък сочи: „…зад Д. застана едно момче.Незнам от къде се появи, като до мен от лявата ми страна седеше Г., а до нея Д.….. Момчето беше застанало право зад Д. и викаше че ей сега ще раздаде правосъдие и държеше в ръка пистолет.“

Свидетеля К.Л.:“седяхме на бордюра и си говорехме.По едно време дойде едно момче и каза, че ще раздава правосъдие… Момчето вървеше към Д..“

Свидетеля В.А.К.: „…Забелязахме че на 3-4м. от нас идва някой, който вървеше към нас. Той държеше оръжие в ръка и походката му беше агресивна и ясно си личеше че се е отправил към нас.“

Свидетеля Б.И.А.: „…Видях отгоре да се задава едно момче, което носеше пистолет.Видях…защото там е осветено и се виждаше. Момчето идваше от горната страна на парка..“

Свидетеля Д. Д.: „..видях към мен да приближава същото момче…То идваше от горе и носеше в дясната си страна пистолет“

Единствено подсъдимия в обясненията си твърди, че е бил нападнат от пострадалия до и в автомобила си, но тези твърдения са изцяло изолирани и неподкрепени с други доказателства. За това и настоящият съдебен състав въз основа на показанията на посочените свидетели отхвърли като несъстоятелна защитната версия на подсъдимият за това, че самият той е бил нападнат от пострадалия, докато се е намирал непосредствено до и във автомобила си от където е бил извлечен поради, което и не е могъл да избегне случилото се.

При това съдът намира за необходимо да посочи и разминаването между твърденията на самият подсъдим и изложеното в защитната пледоария на неговият защитник по отношение именно на този факт, тъй като последният твърди : „той спрял, слязъл от автомобила, за да провери, дали това е неговият приятел и тогава върху него се нахвърлил св.Д. с нови закани. Доверителят ми побягнал към автомобила си с идеята да не се стига до инцидент, но Д. го настигнал и му нанесъл удари.“. От изложено следва, че според подсъдимият, той е бил нападнат от св.Д. когато е бил до и вече във автомобила си, а според защитата му подсъдимият е бил нападнат на разстояние от автомобила му поради което и му се е наложило да „побегне“ към него.

Посочените разминавания още веднъж дават основание на съда да възприеме като фактологически вярно изнесеното в показанията на посочените шестима свидетели.При това следва да се отбележи и че всеки от тях по свои начин и със свой си типичен изказ е описал случилото се от момента на нападението осъществено от подсъдимия над св.Д.Д., до момента на неговото оттегляне, като независимо от различният начин на описване на случилото се показанията на всички свидетели се припокриват по отношение на събитието от процесната вечер, като детайлността на описанията направени от всеки един от свидетелите ясно говори за истинността на изнесеното от тях. При това деятелността на подсъдимия е описана еднопосочно, а именно, че същият ходейки бързо и агресивно е дошъл с пистолет в ръка, нападнал е пострадалия св.Д.Д. с думите, че ще раздаде правосъдие, след което е стрелял по него, че Д. се е опитал да хване ръцете му, за да вземе пистолета, че двамата са се сборили, че подсъдимият отново е стрелял с пистолета и че след като са му свършили патроните е ударил по главата с пистолета св.Д.Д. с цел да се отърве от него, от което на него му е потекла кръв, а подсъдимият побягнал към автомобила си.

По отношение на получените наранявания на пострадалия на първо място в тази насока са показанията именно на пострадалия св.Д., който описва начина на получаване на увредите, начина на ударите и причините по които са получени, мястото и ситуацията, при която е бил нападнат, прострелян с газовия пистолет и ударен по главата с него. В подкрепа на тези показания са и показанията на останалите свидетели очевидци, с изключение на св.Б. А. М., който физически не е присъствал на случилото се, но от далече е чул звука от изстрелите, а след това е видял приятелят си да вдига оръжието си от земята и да се насочва към спреният по средата на шосето и пешеходната пътека автомобил.Самият подсъдим Б.Д.Б. практически не отрече да е стрелял по пострадалия, нито пък, че го е ударил няколко пъти по главата, /но че е сторил това с цел самозащита/, а изготвената СМЕ относно нараняванията на св.Д., затвърждава тезата, че са получени по начина съобщен от пострадалия и останалите свидетели.

От представеното от защитата на подсъдимия СМУ №188/19г. също е видно че в следствие на инцидента и подсъдимият е получил леки наранявания които са отразени, като охлузвания на шията и лява подбедрица, за които обаче експертиза няма изготвена.

Събраната доказателствена маса безспорно установява авторството на деянието в лицето на подсъдимият по делото и механизма на извършеното, като с оглед изложеното и установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Б.Д.Б. е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.1 НК, както от обективна, така и субективна страна като на 10.08.2019г., около 23.30 часа в гр.***, в района на парк „Дъбника”, подс.Б.Д.Б. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се във възпроизвеждане на изстрели с газ - сигнален пистолет марка “EKOL P29“ калибър 9 мм., сериен №17110217, отправени срещу Д.Т.Д. ***.

ОБЕКТ на престъплението по чл.325 от НК, с оглед систематичното му място в НК са отношенията свързани с установения в страната ред и общественото спокойствие. Съгласно установената практика под "обществен ред" се имат предвид обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. С действията си подсъдимия Б. е засегнал тези отношения. Физическа саморазправа с друг човек е в разрез с установените в обществото отношения за зачитане на честта и достойнството му.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА – Изпълнителното деяние на престъплението по чл.325 от НК е "действие", което да е "непристойно". Такива са действията, които от една страна изразяват невъзпитаност, а от друга скандализират обществото. Подсъдимия Б. е възпроизвел изстрели с газов пистолет, ударил е няколко пъти в главата и по тялото св.Д. на публично място. Действията на подсъдимия Б. макар и да са били извършени в тъмната част на денонощието, са били осъществени в достатъчно осветено място, като са били видени от свидетелите очевидци - В.А.К., Б.И.А., С.Е.А., К.К.Л. и Г.Г.М. и от самия пострадал Д. Д.. Същевременно действията на подсъдимия Б. към момента на осъществяването им не са предизвикани по никакъв начин от страна на пострадалият Д.Т.Д., като са се изразили от една страна, чрез употребената словесно заплаха по отношение на него “че сега ще раздава правосъдие“ насочвайки пистолета си към него, от друга съпроводени със произведените изстрели и нанасяне на удари на пострадалия - действия отличаващи се с голям интензитет и без каквато и да било основателна причина, подсъдимият е демонстрирал грубото нарушаване на обществения ред, а с проявената безцеремонност, въпреки присъствието на други лица, самият пострадал и приятелите и познатите от компанията му на посоченото обществено място - парк „Дъбника” в гр.***, сочи и на явно неуважение, както към личността на пострадалият и намиращите се други лица, а така също и към моралните и общо приети принципи на обществото, в което живее.

Не на последно място подсъдимият демонстрира действия със самия начин на спиране на автомобила си по средата на пътя непосредствено пред пешеходна пътека, освен свързани с нарушение на правилата по ЗДвП, обективно и представляващи опасност за движението, поради което и са несъмнено хулигански.

Нещо повече - действията на подсъдимия Б. и по конкретно произведените изстрели са застрашавали освен телесната неприкосновеност на св.Д. Д./към когото непосредствено са били насочени/, и на останалите намиращи се на мястото на случилото се още пет лица/посочените по горе свидетели/. Тези действия, макар и да са свързани с предходни взаимоотношения със свидетеля Д. Д. са в дълбок разрез с установения в обществото морал и порядък. Същите са израз на открито неуважение към личността на околните граждани, на невъздържаност, буйство и неприличие, както и не съобразяване с установените в страната порядки/като в случая е без значение тяхната възраст, етнос и пол/.

Както самият подсъдим е заявил той е дошъл, „за да раздава правосъдие“ - вместо да остави това на органите, на които по закон е вменено. Деянието на подсъдимия Б. надхвърля представите за случай на обикновена укорима постъпка, извършена неволно или незлонамерено, както самият подсъдим и защитата му се опитват да твърдят. Защото освен, че са били внимателно премерени и преценени от него, действията му са станали достояние на широк кръг лица, като дори и при тяхната макар и словесна намеса, той не е преустановил непристойното си поведение. По този начин той е демонстрирал, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение. По този начин е налице и престъпния резултат на престъплението по чл.325 от НК.

По посочения начин подсъдимия неглижира установените морални и социално поведенчески устой, като антиобществения характер на тези действия се съзнава, както от дееца, така и от пострадалия, а и от другите лица, на които тези действия са станали достояние. И двата съществени признака на престъплението - грубото нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото, са налице.

Нанасяйки удари с пистолета по главата на пострадалия, подсъдимия Б. е причинил телесни увреждания на пострадалия, същият е получил: разкъсно - контузна рана в окосмената част на главата, същевременно в резултат на проведените изстрели с газовият пистолет е получил: изгаряния от първа АВ степен по предната повърхност на гръдният кош, а в резултат на падането е получил: охлузвания в областта на крайниците. Експертизата установява и че по механизъм първите и последните от коментираните увреждания отговарят да са получени от действието на и върху твърди тъпи предмети, а по отношение на изгарянето - от действието на висока суха температура и могат да са получени по начин и време посочени в ДП.

Видно от заключението на пострадалия е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около 2-3 седмици при липсата на усложнения и нормален оздравителен процес представляваща лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Телесната повреда е нанесена от подсъдимия Б. по хулигански подбуди - при грубо несъобразяване с обществения ред и морал, с установените правила за поведение и при незачитане на личната неприкосновеност на пострадалия.

Очевидно е че действията на подсъдимия Б. са извършени във връзка с възникналата преди това между двамата кратка словесна размяна, доколкото същата е била от степен да провокира подобно поведение, поради което и отсъства мотив, различен от хулиганския за извършване на деянието. В този смисъл и съдът дава вяра на двете изготвени и приобщени по делото съдебно психолого - психиатрични експертизи по отношение на подсъдимия и пострадалия, като изготвени от лица имащи необходимите познания в съответната област съгласно, които и двамата са психически здрави и годни да участват в съдебното производство и са разбирали свойството и значението на постъпките си и на извършеното спрямо тях. В тях експертите са дали точно, правилно и логично заключение съобразно поставените задачи, а страните са се съгласили с тях поради което и настоящият състав ги кредитира.

Същевременно приложеното от защитата Становище от психологическо консултиране на подсъдимия сочи, че подсъдимия пет дни - /към 15.08.2019г./ след извършеното деяние е бил в силен шок от преживяното.Отразеното в становището по никакъв начин не игнорира отразеното в експертизата, тъй като на последната не е поставяна задача да се изследва в какво състояние е бил подсъдимия към 15.08.2019г., а и същото е без особено значение за извършеното от подсъдимия деяние и не променя факта на същото. Освен това експертното становище е категорично, че подсъдимият е извършил процесното деяние не както се твърди за самозащита, а защото „към момента на инцидента е бил гневен от възникналият преди това конфликт, … в следствие на личностните характерови особености като отправените му от свидетеля закани и заплахи не са възбуди страх от осъществяването им, които да го подтикнат да използва оръжие срещу св. Д.“.

От заключението на изготвената по делото и приобщената СЪДЕБНО ПСИХОЛОГО - ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА по отношение на пострадалия Д.Т.Д. се установява, че същият не страда от психично заболяване и е психически здрав. В следствие извършеното спрямо него е имал остра психогенна реакция, която в последствие е отшумяла.Същият е разбирал свойството и значението на извършеното спрямо него деяние и е можел да ръководи постъпките си. Има запазена свидетелска годност и може правилно да възпроизведе фактите имащи значение за делото и да участва в съдебното производство.След случилото се не са настъпили последици за здравето на пострадалия Д.Т.Д..

Съдът също така дава вяра и на изготвената и приобщена по делото СЪДЕБНО-БАЛИСТИЧНА ЕКСПЕРТИЗА - Протокол № 285/17.09.2019г.от която се установява, че: представеният за изследване газ - сигнален пистолет марка “EKOL P29“ калибър 9 мм., сериен №ЕР 17110217, е стандартно газ – сигнално оръжие, което е технически изправно, годно да се използва по предназначение и да произвежда изстрели с газ – сигнални патрони калибър 9 мм.Всички части на пистолета са стандартно заводско производство, като не е възможно произвеждането на изстрел без натискане на спусъка.

Съдът счита и че подсъдимият е имал възможност да си тръгне включително и да не минава покрай групичката, в която е бил пострадалия, вместо това той преднамерено и съзнателно е минал именно от там целейки и постигайки саморазправа с него.

В настоящият казус хулиганските действия на подсъдимият Б.Д.Б. са свързани с посегателство над личността, с отправяне на заплаха и нанасяне на телесна повреда, както и с провеждане на изстрели на обществено място, а съгласно съдебната практика – Постановление №2 от 74г. на Пленума на ВС на РБ, се приема, че хулиганството е налице дори и когато не е осъществено на публично място, достатъчно е да е станало достояние или да може да стане достояние на други лица, което безспорно се е случило и се установи от доказателствата по делото.

От субективна страна престъплението по чл.325 от НК, може да бъде осъществено както при пряк, така и при евентуален умисъл. В настоящият случай подсъдимия Б. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. От събраните в тази насока доказателства се установява безспорно, че подс. Б. е искал и целял настъпването именно на тези общественоопасни последици – тъй като сам и без причинно е инициирал скандала. Съдът приема, че с действията си /агресивното си поведение пред свидетелите на процесното място подсъдимият е целял не само да засегне личността и достойнството на пострадалия и неговата телесна неприкосновеност, но и че с това си поведението подсъдимия е целял да демонстрира явно неуважение към обществото. При това подсъдимият е съзнавал, че действията му са наказуеми и притивоправни, както и че същите са реализирани на обществено място, засягайки грубо нормите на морала и общественият ред, както и че са извършени в присъствието на други лица, поради което се отличават с по – голяма степен на обществена опасност от административното нарушение – хулиганство регламентирано с УБДХ, именно поради изложеното до тук съд, неможе да приеме наведените от страна на защитата на подсъдимия съображения в насока възприемане, че извършеното от подсъдимия съставлява именно нарушение на чл.1 от УБДХ.

Поведението му като цяло е не само непристойно, но и реално засяга обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред, каквото разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК изисква.Предвид гореизложеното, съдът счита, че се доказа по несъмнен и безспорен начин обвинението срещу подсъдимия за извършеното от него престъпление по посочения законов текст поради, което го призна за виновен по това обвинение.

Подсъдимият Б.Д.Б. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно-специално образование, неженен, работещ по настоящем в „***“ ООД гр.София, ЕГН **********, видно от приложеното по делото Свидетелство за съдимост е неосъждан, а изготвената характеристична справка е изцяло позитивна, като е видно, че към момента на извършване на деянието е работел като монтажник на ел. елементи във посочената фирма „***“гр.Б., тоест упражнява обществено полезен труд, с което препитавал себе си.За извършеното от него престъпление в редакцията на закона актуална към дата на извършване на деянието се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години, пробация и обществено порицание. От деянието няма настъпили имуществени вреди.

Също така подсъдимият Б.Д.Б. не е освобождаван от наказателна отговорност по раздел IV, глава осма от НК; следователно налице са предпоставките на чл.78а от НК в тяхната кумулативна даденост, поради което и предложението на прокуратурата за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е основателно.

При определяне вида и размера на наказанието, което се следва на подсъдимия, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, социалния му статус на работещ и семейното му положение на необвързан, добросъвестното процесуално поведение по време на разследването и добрите характеристични данни, както липсата на отегчаващи такива, което мотивира съда да наложи на подсъдимия административно наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства в предвидените от закона параметри /разпоредбата на действащият към датата на деянието чл.78а от НК/ минимален размер от 1000 лв. считайки, че по този начин ще бъдат изпълнени целите заложени в чл.36 от НК.

Съдът се произнесе и по приобщените по делото веществени доказателства приобщени с протокол за доброволно предаване от 11.08.2019г./л.36 от ДП/, като ПОСТАНОВИ:

- 1бр. газ - сигнален пистолет марка “EKOL P29“ калибър 9 мм., сериен №ЕР 17110217, с празен пълнител към него /на съхранение в РУ ***/ и

- 1бр.Удостоверение за уведомление № 3400/12.09.2018г. по вх.№179500-66855/12.09.2018г. по Приложение №13 /към чл.54а ал.1 и ал.4 и § 11 от ПЗР на ЗОБВВПИ /лист 39 от ДП/ - да се върнат на подсъдимият Б.Д.Б. ***.

При изхода на делото, на основание чл.301, ал.1 т.12 от НПК подсъдимият Б.Д.Б. бе осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД – МВР – ***, направените по делото, разноски в размер на 1096.00 лева за назначените по делото СМЕ, СБЕ, 2бр.СППЕ.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	191
Дата:	11 юни 2020 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20201420200289
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 март 2020 г.

Решение по дело №289/2020 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

В ИМЕТО НА НАРОДА

Съдържание на мотивите