№ 30
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Анн. Вл. П.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600418 по описа за 2021 година
Производството пред въззивния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422,
ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Р.Х., чрез адвокат Р.Г.,
АК София, за възобновяване на НОХД № 1473/20 г. на Районен съд Варна.
Претенцията е насочена към оправдаване на осъденото лице в рамките на
приетите фактически положения, а в условията на алтернативност - за
прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление или връщане на
делото за ново разглеждане.
С присъда № 260033/11.02.2021 г. по НОХД № 1473/20 г. на Районен
съд Варна, осъденият Х. е бил признат за виновен в причиняване на средна
телесна повреда на А.Р., поради което и на основание чл.129, ал.1, вр.чл.54 от
НК му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на една
година, отложено с изпитателен срок от три години. Осъден е бил и да
заплати две обезщетения на пострадалия – за имуществени и неимуществени
вреди.
С решение № 135/25.06.2021 г. по ВНОХД № 421/21 г. на Окръжен съд
Варна, присъдата е била изцяло потвърдена.
От фактическа страна с влезлите в сила съдебни актове е било прието за
1
установено, че на 05.09.2016 г., след възникнал междусъседски спор:
- осъденото лице Х. хвърлило в близост до краката на пострадалия и
главата на неговата тъща запалено пиротехническо изделие – пиратка,
- за да не се взриви пиратката, респ. да ги нарани, пострадалият я взел в
ръка, с намерение да я хвърли встрани,
- в момент на разположение на ръката край дясното му ухо изделието
избухнало, и в резултат на ударната вълна и вторичните проектили от
обвивката, Р. получил няколко различни травми, всички обосноваващи средна
телесна повреда.
Като се позовал на гласни доказателства, събрани чрез изслушване на
подсъдимия, пострадалия и свидетели, които не са били очевидци, както и
при използваните специални знания от съдебно медицински експертизи,
съставът на районния съд приел, че деянието е съставомерно при наличие на
евентуален умисъл, като изложил виждането си и за съществуването на
необходимата за такъв извод причинно-следствена връзка. Въззивният състав
приключил делото без провеждане на съдебно следствие, като отказал да
допусне поискани от защитата трима нови свидетели, а с решението си
утвърдил всички фактически и правни изводи на първостепенния съд.
Изложените в искането за възобновяване на наказателното
производство доводи са свързани с твърдение за едновременното наличие на
всички допустими в това производство основания – нарушение на
материалния закон, нарушение на процесуалните правила и несправедливост
на наложеното наказание. Нарушението на процесуални правила, което се
твърди, се обосновава с игнорирането на възможността да бъдат събрани
доказателства, с пряко значение за фактите по обвинението.
Становището на настоящия състав на контролната инстанция е, че
искането за възобновяване е основателно съгласно чл.424, ал.1, т.5 от НПК,
при наличие на нарушение по чл.348, ал.1, т.1 НПК, и тъй като допуснатите
съществени нарушения на процесуални правила са отстраними във
въззивната инстанция, следва да се възобнови въззивното производство, и
делото да се върне за ново разглеждане, след съответна отмяна на
постановения там въззивен съдебен акт. Съображенията за това са следните:
Съставът на окръжния съд е утвърдил дейността на
първоинстанционния съд, като е приел, че при разглеждане на делото не са
2
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Данните по
делото обаче сочат, че въззивният съд не е имал основание за такъв извод, и
неправилно е игнорирал твърденията на жалбоподателя за доказателствена
непълнота. Първоинстанционният съд не е изпълнил своите задължения за
разкриване на обективната истина, с което е допуснал нарушения по чл.13,
ал.1, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2, 3 и 5 от НПК. Въззивният съд от своя страна не
е извършил цялостна проверка на постановената присъда – задължения,
вменени от чл.чл.313 и 314 от НПК. Съгласно категоричната и
последователна практика на ВКС в тази връзка, цитираните пропуски винаги
представляват съществени процесуални нарушения, даващи основание за
възобновяване на делото.
Процесуалните нарушения от своя страна обуславят невъзможност да
бъде формирано становище по оплакванията за нарушение на материалния
закон в контекста на умисъла и причинно следствената връзка, защото за тях
се съди по обективните действия на дееца, за които не е изчерпана
възможността да бъдат изяснени по един несъмнен и категоричен начин. В
конкретиката на казуса, за да е налице съставомерност по чл.129 от НК, и
деянието да е извършено при евентуален умисъл, действията на подсъдимия
спрямо пострадалия трябва да са в пряка причинно-следствена връзка с
причинения резултат, което редовните инстанции е следвало да установят по
един безспорен начин, както и, с оглед възприетата форма на вината – каква
определена цел е преследвал подсъдимият, съзнавайки същевременно, че от
действията му има вероятност да настъпи последвалият в действителност
страничен общественоопасен резултат.
Факти, служещи за основа на изводи във връзка с горното, при така
наличната доказателствена основа, могат да бъдат извлечени единствено от
обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалия, който също е
страна в процеса като частен обвинител и граждански ищец. В обясненията
си Х. твърди, че е решил да хвърли пиратката, за да стресне пострадалия, че,
намирайки се на отстояние 8-10 метра, не се е целил в него, и я е хвърлил не в
посока тялото на пострадалия, а в страни от него, така че тя паднала на три
метра зад гърба му, че след падането й на земята пострадалият се е обърнал,
тръгнал е към нея, взел я е и завъртайки се, се е опитал да я захвърли обратно
към подсъдимия, при което тя е гръмнала. В показанията си Р. споделил, че
подсъдимият е хвърлил пиратката, която паднала в краката му и на около
3
педя от главата на тъща му, и с намерение да избегне нараняване, той я взел в
ръка, за да я изхвърли. Други доказателствени източници, установяващи
пряко съставомерните факти, очертаващи действията на подсъдимия, не са
налични в приключилото наказателно производство. Очевидно е, че
обясненията и показанията си противоречат в тези части, от които може да се
съди за умисъла, като в зависимост от решението на кои следва да бъде
дадена вяра, и съобразно подкрепеността им с други доказателства по делото,
са възможни изводи за пряк умисъл, за евентуален умисъл и за
непредпазливост. Разбира се, дори и да се достигне до извод за пряк умисъл,
той само следва да бъде констатиран, без съответните последици за
решаването на делото, доколкото с окончателния съдебен акт, без протест от
прокурора, вече е бил възприет евентуален умисъл. При всички положения
обаче, към настоящия момент не може да бъде даден убедителен отговор на
въпроса, отправен към настоящата инстанция, за приложението на
материалния закон, и в частност на чл.133 от НК. Тази невъзможност е в
пряка връзка с допуснатите съществени процесуални нарушения на
задълженията за всестранно и пълно разследване и правото на защита чрез
събиране на поискани от страна на подсъдимия доказателства. Последните са
били отказани неправилно с аргумент, че по делото не се твърдят неизяснени
обстоятелства, което не е било съобразено с допълнението на въззивната
жалба, и дори със становището на представителя на въззивната прокуратура,
който в съдебното заседание е предложил да бъдат уважени като относими по
предмета на делото.
Необсъдените, респ. неотстранени съществени противоречия по
фактите свидетелстват за това, че не е установено по един категоричен начин,
какво е било действителното съдържание на умисъла, за да може да бъде
приложен правилно материалния закон. Редовните инстанции не са
изпълнили своите задължения за всестранно и пълно разкриване на
обективната истина, и също така не са изследвали цитираната по-горе
проблематика, за да изведат безспорен и убедителен извод за виновността на
осъдения Р.Х.. Допуснатите нарушения се явяват съществени по смисъла,
вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК и са основание за възобновяване на
наказателното производство. Въззивният съд следва да проведе съдебно
следствие, в което да изчерпи възможностите за събиране и проверка на
относимите по предмета на доказване факти. Тези възможности включват
4
както разпита на поисканите от защитата свидетели, така и всички други
средства, които съдът прецени с оглед служебното начало и вътрешното си
убеждение /напр. разпит като свидетел на лицето, снело сведението на л.7 от
д.п., чиито производни показания могат да се съпоставят с твърденията на
пострадалия/.
По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1,
т.1 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производството по ВНОХД №
421/2021 г. на Окръжен съд Варна, ОТМЕНЯ постановеното по него решение
№ 135/25.06.2021 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от
друг състав на въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5