№ 72
гр. Тутракан, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20243430200215 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № СС-13-ДНСК-72 от 17.07.2024 г.,
издадено от началника на Дирекция за национален строителен контрол
/ДНСК/, за извършено административно нарушение на чл. 178, ал. 1 във
връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 във връзка с чл.
239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на „Електроразпределение Север“
АД („ЕРП Север“ АД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Е,
представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет – А.А.К.,
Х.П.Х. и П.В., е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 6
000,00 /шест хиляди/ лв.
Недоволни от НП останали представителите на санкционираното
юридическо лице, които чрез надлежно упълномощеното Адвокатско
дружество „В., Ж. и партньори“, представлявано от адв. Г.В.,
преупълномощило адв. А.Т. (***) и адв. С. К. (***), го обжалват в срок. В
жалбата се съдържат аргументи за незаконосъобразност на НП, свързани с
1
несъставомерност и недоказаност на деянието. По отношение
несъставомерността на деянието се твърди, че процесният строеж, като
незаконен, нямало как да бъде въведен в експлоатация, от което следвало, че
деянието обективно е невъзможно да се осъществи. В същата насока се
оспорва и твърдяното от АНО обстоятелство, че строежът бил „трета
категория“. По отношение недоказаността на деянието се сочи, че
актосъставителят и АНО не били посочили датата (периода) на извършване на
нарушението, а само датата на извършване на проверката, и действията, с
които е било осъществено изпълнителното деяние. Иска се отмяната на
оспореното НП и присъждане на направените по делото разноски.
Административно наказващ орган – началника на Дирекция за
национален строителен контрол /ДНСК/, редовно призован, явява се
юрисконсулт Д.К., редовно упълномощена. Последната пледира за
потвърждаване на НП като законосъобразно, навеждайки обстойни доводи за
това в представената по делото писмена защита. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на
адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан,
редовно призована, не изпраща представител, не излага становище по спора.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 06.03.2024 г., след подаден през м. февруари с. г. сигнал,
актосъставителят К. К. и свидетелката Е. И. – служители в РДНСК –
Силистра, извършили проверка, при която се установило, че от съществуващ
трафопост („Гео Милев“), намиращ се в имот по ул. „Отец Паисий“ в гр.
Тутракан, била изпълнена процесната въздушна мрежа НН. Същата започвала
от фасадата на трафопост „Гео Милев“ и продължавала чрез изтегляне на 1 бр.
усукан изолиран проводник (УИП), който бил окачен по стоманобетонни
стълбове от № 1 до № 4 (последният на кръстовището с ул. „Отец Паисий“),
след което УИП продължавал по стълбова мрежа ниско напрежение по ул.
„Гео Милев“ чрез окачване по стоманобетонни стълбове от № 5 до № 8
(последният разположен на кръстовището с ул. „Страцин“). Констатирало се,
2
че посредством въздушната мрежа НН се захранвало както уличното
осветление, така и абонати, ползващи електрическа енергия. Служителите
установили наличието на 3 бр. ел. табла, монтирани на стълбовата мрежа,
както следва: на стълб № 2 и № 6 – по 1 бр. табло с по 1 бр. електромер и на
стълб № 7 – табло с 3 бр. електромери, които се ползвали за захранването на
имоти с административни адреси: ул. „Гео Милев“ № 21, № 22 и № 23.
Изпълнената въздушна мрежа била с приблизителна дължина от 210,00 м.
При извършена на същата дата документална проверка в Община
Тутракан от служителите на РДНСК – Силистра не били събрани документи,
удостоверяващи въвеждането в експлоатация на процесната въздушна мрежа,
която била изпълнена в периода от 27.03.2006 г. до края на 2017 г.
На същата дата Руслан Радев – служител в „ЕРП Север“ АД, който
присъствал при извършване на проверката, декларирал писмено пред
актосъставителя и свидетеля, че през 2017 г. по съществуваща въздушна
мрежа бил извършен текущ ремонт, състоящ се в подмяната на
съществуващата мрежа с усукан проводник, като от мрежата се захранвали
абонати на дружеството, негов работодател. Същият заявил, че щели да бъдат
предоставени изисканите от проверяващите документи.
По повод установеното проверяващите съставили Констативен протокол
№ 2/06.03.2024 г.
На 21.05.2024 г. в деловодството на „ЕРП Север“ АД била получена
покана за това в 3-дневен срок представител на дружеството да се яви в
РДНСК – Силистра за съставянето на акт.
На 31.05.2024 г. актосъставителят, в присъствието на св. И., съставил
Акт № СС-13 в отсъствие на представител на нарушителя за извършено от
„ЕРП Север“ АД нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. На 18.06.2024 г.
надлежно упълномощеният да представлява дружеството – Т.Ф. получил
препис от акта, като не направил възражения. На 26.06.2024 г. служители на
РДНСК – Силистра съставили констативен протокол за това, че в 7-дневен
срок от получаване на преписа не постъпили писмени възражения срещу
съставения акт.
На 17.07.2024 г. началникът на ДНСК издал Наказателно постановление
№ СС-13-ДНСК-72, с което за извършено нарушение на чл. 178, ал. 1 във
връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ наложил на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 във
3
връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на
„Електроразпределение Север“ АД („ЕРП Север“ АД), с ЕИК *********
имуществена санкция в размер на 6 000 лв. На 24.07.2024 г. НП било
депозирано в деловодството на дружеството, като по този начин то получило и
препис от същото.
Горната фактическа обстановка се извежда от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства:
показанията на актосъставителя и свидетеля; з. к. на: НП № СС-13-ДНСК-
72/17.07.2024 г., издадено от началника на ДНСК; Акт № СС-13/31.05.2024 г. с
разписка за получаването му; Писмо изх. № СС-74-00-213/17.05.2024 г. по
описа на РДНСК – Силистра; Известие за доставяне ИД PS 7500 00VGWU U;
Констативен протокол № 2/06.03.2024 г.; Снимков материал /10 бр. снимки на
хартиен носител/; Констативен протокол от 26.06.2024 г.; Договор вх. № Д-
48/27.03.2006 г.; Инвентаризационен опис УО към 31.12.2005 г., приложение
1; Опис на съоръженията УО за прехвърляне на Община Тутракан,
приложение 2; Приемо-предавателен протокол за прехвърляне на съоръжения
Улично осветление от 27.03.2006 г.; Декларация от Р.Г.Р. – служител в „ЕРП
Север“ АД; Наказателно постановление № ВН-29-ДНСК-6/06.01.2023 г. на
началника на ДНСК; Обявление по АНД № 20233110201062/2023 г. по описа
на РС – Варна; Писмо № СТ-696-04-978/13.10.23 г. от началника на ДНСК,
адресирано до инж. Н.Н. – зам.-министър на регионалното развитие и
благоустройството, и Писмо № СТ-696-04-978/13.10.2023 г. от инж. Н.Н. –
зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството до В.Т..
Съдът кредитира като достоверни показанията на актосъставителя К. и
св. И., тъй като те са обективни, взаимно свързвани и допълващи се. Същите
кореспондират и със събраните писмени доказателства – тези,
удостоверяващи изпълнението на процесния строеж в периода от 2006 г. до
края на 2017 г., декларацията на служителя на наказаното дружество и
изготвения снимков материал.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
4
страна в производството, имаща правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Настоящото административнонаказателно производство е започнало със
съставянето на Акт № СС-13 от 31.05.2024 г. АУАН съдържа всички изискуеми
по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН реквизити, като давностните срокове по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН са спазени. Същият е съставен от компетентно длъжностно лице,
заемащо длъжността „главен инспектор“ в РДНСК – Силистра, при спазване
реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН (в отсъствие на нарушителя). На 18.06.2024 г.
АУАН е бил надлежно връчен на представител на жалбоподателя. Следва да се
отбележи, в отговор на възражението на жалбоподателя, че връчването на
АУАН след изтичане на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не влияе
върху законосъобразността на съставения преди изтичането на давностния
срок акт.
Атакуваното Наказателно постановление СС-13-ДНСК-72/17.07.2024 г. е
издадено от началника на ДНСК. НП съдържа всички изискуеми по чл. 57 от
ЗАНН реквизити, като е издадено от компетентен АНО в срока по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН.
Нарушението по чл. 178, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ е
формално – законодателят не изисква настъпването на съставомерни вредни
последици, а единствено осъществяването на изпълнителното деяние.
Последното се изразява в ползването на строеж от първа, втора или трета
категория преди въвеждането му в експлоатация от съответния компетентен
орган.
Дружеството жалбоподател е надлежен субект на нарушението по чл.
237, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 178, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ,
доколкото неминуемо е лице, ползващо процесния строеж.
Строежът представлява разпределителна обща мрежа на техническата
инфраструктура – въздушна мрежа „ниско напрежение“, изпълнен чрез
изтеглянето на 1 бр. УИП, с обща дължина от около 210 м. На базата на това и
въз основа на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ във връзка с § 5, т. 32 от ДР на ЗУТ и чл.
6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, строежът следва да се квалифицира като такъв от трета
категория. Поради изложеното, голословното възражение на жалбоподателя,
5
че не било установено към коя категория строежи принадлежи процесният
такъв, следва да се отклони като неоснователно. Оттук, въз основа
разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, следва, че по отношение на строежа е
важал императивът преди ползването му същият да бъде въведен в
експлоатация след разрешение за ползване, издадено от компетентните
органи.
Ползването на строежа, както сочи и жалбоподателят, в принципен план
има множество проявни форми. Не е такъв случаят обаче с процесния строеж
(въздушна мрежа „ниско напрежение“), доколкото предназначението на
проводниците, изграждащи въздушната мрежа, е именно да се пренася
електроенергия – т.е. защитното възражение, че в НП не било описано в какво
се изразява ползването, също следва да се отхвърли като неоснователно. Този
извод би бил налице дори и при липсата на изричното посочване в
обстоятелствената част на НП, че „строежът се ползва за електрозахранване на
електромери в таблата“.
Защитното възражение, че АНО не бил посочил дата на извършване на
деянието, също следва да се отхвърли. Нарушението, за което е наказан
жалбоподателят, съдът определя като такова на трайно извършване.
Доколкото не е установено с точност началото на експлоатацията на
съоръжението (на неустановена дата през 2017 г., когато е завършил
строежът), то се явява напълно обяснимо, а и достатъчно, посочването на
крайната дата на извършване на нарушението – тогава, когато то е било
установено от служителите на РДНСК – Силистра.
Доводът на защитата, че тъй като строежът бил незаконен, то за него не
било необходимо да бъде въвеждан в експлоатация, не се споделя от съда, тъй
като той води до правно нетърпимото положение незаконните строежи да
бъдат ползвани без носенето на каквато и да е било отговорност, за разлика от
ползването на законните (но невъведени в експлоатация) такива.
Изложеното дотук дава основание на съда да приеме, че
административното нарушение, за извършването на което е наказано
дружеството жалбоподател, е осъществено от обективна страна.
Доколкото субект на административното нарушение е юридическо лице
и носената от него отговорност е обективна (безвиновна), то съдът намира за
ненужно да обсъжда наличието или липсата на осъществеността му от
6
субективна страна.
Съдът счита, че институтът на маловажния случай е неприложим в
настоящия казус, тъй като нарушението не разкрива белезите на деяние със
значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на нарушения от този вид. Друг аргумент в тази насока е наличието на
отегчаващи отговорността обстоятелства (анализирани по-долу), което
неминуемо завишава неговата обществена опасност.
За извършеното нарушение, на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ,
АНО е наложил наказание „имуществена санкция“ в размер малко над
средния – 6 000 лв. При индивидуализация на наказанието, АНО правилно е
взел предвид наличието на минало наказване на същото дружество за същото
нарушение. Според съда са налице и други отегчаващи отговорността
обстоятелства. Първото е продължителността на извършване на нарушението,
доколкото същото е продължило около 7 години (вземайки като начало
неустановена дата през 2017 г.). Второто такова обстоятелство е специфичната
завишена опасност, която крие експлоатацията на съоръжения, които пренасят
електроенергия и се намират на публично място (над тротоар), по отношение
на които не е дадено разрешение от компетентните органи да бъдат ползвани.
Съдът намира, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.
Вземайки предвид изложеното и липсата на правомощие по чл. 63, ал. 7 от
ЗАНН да се увеличи наложената санкция, то съдът намира за правилно и
законосъобразно индивидуализирането от АНО.
Имайки предвид горното, съдът счита, че липсват основания
обжалваното НП да бъде отменено или изменено, поради което същото следва
да бъде потвърдено като законосъобразно.
Предвид изхода на делото, претендираните от жалбоподателя деловодни
разноски не следва да бъдат присъждани в тежест на АНО.
В хода на производството процесуалният представител на АНО, на
основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е направил искане за присъждане на
сторените разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение, като не е посочил техният размер. Предвид фактическата и
правна сложност на казуса и реалното оказване на правна помощ (участвайки
в проведеното о. с. з. и излагането на обстойна и конкретна писмена защита),
съдът счита, че следва да присъди разноски в полза на АНО в максимален
7
размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл.
27е от НЗПП, той се равнява на 150 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СС-13-ДНСК-72 от
17.07.2024 г., издадено от началника на Дирекция за национален строителен
контрол /ДНСК/, с което за извършено административно нарушение на чл.
178, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 във
връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на
„Електроразпределение Север“ АД („ЕРП Север“ АД), с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс, кула Е, представлявано от всеки двама от членовете на
управителния съвет – А.А.К., Х.П.Х. и П.В., е наложено наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 6 000,00 /шест хиляди/ лв., като
законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на
„Електроразпределение Север“ АД („ЕРП Север“ АД), с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс, кула Е, представлявано от всеки двама от членовете на
управителния съвет – А.А.К., Х.П.Х. и П.В., да заплати на Дирекция за
национален строителен контрол, представлявана от началника – инж. Л.П.,
направените разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд гр.
Силистра по реда на Глава ХІІ-та от АПК в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
датата на получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8