Решение по дело №604/2014 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 септември 2014 г. (в сила от 21 октомври 2014 г.)
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20141730100604
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2014 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ………

гр. Радомир, 25.09.2014 г.

 

Радомирският районен съд, гражданска колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Районен съдия: Т. Т.

При секретаря: И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 604 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

По изложени в исковата молба обстоятелства ищецът В.И.В. с ЕГН ********** чрез адв.Ч.Г.Т.-САК със съдебен адрес:*** е предявил обективно кумулативно съединени искове против „Б. – ТМ – Р.” ПАД, гр. Радомир да му заплати сумите както следва:  неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.03.2012 г. до м.06.2013 г., както следва: м.03.2012 г. – 287.23 лева; м.04.2012 г. – 394.69 лева; м.05.2012 г. – 364.34 лева; м.06.2012 г. – 273.57 лева; м.07.2012 г. – 313.07 лева; м.08.2012 г. – 263.26 лева; м.09.2012 г. – 291.55 лева; м.10.2012 г. – 293.45 лева; м.11.2012 г. – 286.24 лева; м.12.2012 г. – 425.38 лева; м.01.2013 г. – 341.48 лева; м.02.2013 г. – 303.57 лева; м.03.2013 г. – 353.22 лева; м.04.2013 г. – 262.75 лева; м.05.2013 г. – 448.44 лева и за м.06.2013 г. – 261.71 лева, лихва за забава върху неизплатените трудовите възнаграждения за периода от 01.04.2012 г.до 01.07.2014 г. в размер на 1186.92 лева; обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 284.02 лева и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 149.48 лева, за 10 дни от 2013 г.

В исковата молба се твърди, че ищеца е престирал труд на длъжност „портиер" в звено „Охрана“ до 26.06.2013 г., като ответната страна системно е закъснявала с изплащането на дължимите трудови възнаграждения за посочените по – горе месеци, поради което ищеца се е възползвал от правата си по Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ подал заявление за прекратяване на трудовия си договор. Сочи, че за посочените по – горе суми „Бесттехника – ТМ – Радомир” ПАД, гр. Радомир бил издал удостоверение с изх. № Р .. от 24.07.2013 г., което е приложено към исковата молба.

В срока за отговор ответника е депозирал отговор на исковата молба с рег. № 4545 при РРС от 04.08.2014 г., в който оспорва по основание и размер предявените искове, като твърди, че ищеца не е доказал обстоятелството, че е бил в трудово правоотношение с дружеството. В отговора ответника твърди, че трудовите възнаграждения и обезщетенията са били начислени и частично разплатени, а обезщетението за забава върху тях се дължало от различни темпорални моменти от посочените в исковата молба, поради което оспорва и обстоятелството, че същите се били дължали от 01-во число на месеца за който се претендират. Наред с това твърди, че се претендират мораторни лихви за забавено плащане, без да са ангажирани годни писмени доказателства относно твърдените обстоятелства, поради което твърди, че трудовите възнаграждения и обезщетенията претендирани с исковата молба имали различен правен характер, като обезщетението за забава върху тях се дължи по различни правни основания и при различни процесуални предпоставки. Поради изложеното в отговора на исковата молба, счита исковата молба за неоснователна и недоказана по размер. Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Т., поддържа предявените искове. Моли съда да уважи изцяло заявените искове, като при положително решение иска да бъдат присъдени деловодни разноски, за което в съдебно заседание е представил писмени бележки и доказателства за претендирания размер на същите.

В съдебното заседание ответника чрез процесуалния си представител ю.к. К., оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, което да бъде съобразено с приетата по делото съдебно – икономическа експертиза. Излага доводи за недължимост на мораторната лихвата върху претендираните обезщетения, като прави и възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение. Моли съда да им бъдат присъдени разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е заемала при ответника длъжността: „портиер" в звено „Охрана”, по валидно трудово правоотношение, съгласно трудов договор № . от 16.12.2010 г. Трудовото правоотношение на ищецът е прекратено от ответника със заповед № .от 26.06.2013 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 26.06.2013 г., което се установява от представената и приета по делото заповед № . от 26.06.2013 г. В заповедта ответника е посочил, че на ищецът следва да и бъдат изплатени обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ – в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието (30 дни) и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни за 2013 г. На 24.07.2013 г., ответника е издал удостоверение с изх. № Р702-245 от 24.07.2013 г., в което е посочил, че трудовото правоотношение на ищецът е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 26.06.2013 г., като е посочил, че на В.И.В. има неизплатени нетни части от трудови възнаграждения и обезщетения по Кодекса на труда в размер на 5597.45 лева, от която сумата в размер на 284.02 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и сума в размер на 149.48 лева, представляваща обезщетение по чл.224 от КТ.

С оглед установяване размера на исковете, по делото служебно е назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза, извършена от вещо лице – икономист Н.С.И., която след проверка в ответното дружество и документите в трудовото досие на ищецът, съхранявано при ответника, вещото лице е установило, че съгласно проверените при ответника документи през процесния период ищецът е заемала длъжността „портиер” в ответното дружество съгласно трудов договор № . от 16.12.2010 г. Вещото лице е установило, че трудовото правоотношение на ищецът е прекратено със заповед № . от 26.06.2013 г., считано от 26.06.2013 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като през процесния период на ищецът са били начислени брутни трудови възнаграждения в общ размер на 6603.41 лева. След приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски по КСО и ЗДДФЛ, дължимите трудови възнаграждения на ищецът са в размер на 5163.95 лева, които помесечно вещото лице е посочило в таблица, неразделна част от заключението. Съгласно заключението на вещото лице дължимата лихва върху неизплатените на ищецът трудови възнаграждения за периода от 01.05.2012 г. до 10.07.2014 г. е в размер на 809.03 лева. Вещото лице е изчислило и размера на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, чийто нетен размер е от 284.02 лева, като мораторната лихва върху неизплатеното обезщетение за периода от 31.07.2013 г. до 01.07.2014 г. е в размер на 26.56 лева, а дължимото на ищецът обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ от 10 дни е в размер на 149.48 лева, като мораторната лихва за забава за периода от 31.07.2013 г. до 01.07.2013 г. е в размер на 13.98 лева. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като компетентно дадено.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и от изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Обективно съединените искове са с правно основание чл.128, т.2 във вр. с чл.242 от КТ и чл.86 от ЗЗД; чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

По иска с правно основание 128, т.2 във вр. с чл.242от КТ и чл.86 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ положеният труд по трудов договор е възмезден. По силата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да заплаща уговореното възнаграждение за извършена работа. В конкретния случай за ищецът е налице правен интерес от предявяването на иска с правно основание чл.128, т.2 вр. чл. 242 от КТ, тъй като работодателят не му е изплатил дължимото му трудово възнаграждение.

Видно от заключението на вещото лице през периода от м.03.2012 г. до м.06.2013 г. ответника е начислявал на ищецът брутни трудови възнаграждения в общ размер на 6603.41 лева, като дължимите на ищецът нетни трудови възнаграждения са в общ размер на 5163.95 лева, които са както следва: м.03.2012 г. – 287.23 лева; м.04.2012 г. – 394.69 лева; м.05.2012 г. – 364.34 лева; м.06.2012 г. – 273.57 лева; м.07.2012 г. – 313.07 лева; м.08.2012 г. – 263.26 лева; м.09.2012 г. – 291.55 лева; м.10.2012 г. – 293.45 лева; м.11.2012 г. – 286.24 лева; м.12.2012 г. – 425.38 лева; м.01.2013 г. – 341.48 лева; м.02.2013 г. – 303.57 лева; м.03.2013 г. – 353.22 лева; м.04.2013 г. – 262.75 лева; м.05.2013 г. – 448.44 лева и м.06.2013 г. – 261.71 лева, които трудови възнаграждения ответника не е изплатил на ищецът. С оглед на така установеното, предявеният иск се явява основателен и доказан до пълния предявен размер за сумата от 5163.50 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.03.2012 г. до м.06.2013 г., поради което следва да бъде уважен.

Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, като по силата на чл.128, ал.2 от КТ, работодателят е длъжен да заплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като в противен случай изпада в забава и без да е необходима покана.Съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се дължи за всеки месец, поради което с неизпълнението му за същия, работодателят изпада в забава и дължи мораторна лихва за забава, равна на основния лихвен процент за съответния период съгласно разпоредбата на чл.245, ал.2 от КТ.

Видно от поставения върху исковата молба входящ номер, същата е постъпила в РРС на 10.07.2014 г. лева, по която е образувано и настоящето гражданско дело № 604 по описа на РРС за 2014 г. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като мораторната лихва по своя характер представлява обезщетение за неизпълнение на едно парично задължение и тя се дължи от деня на забавата, но както бе посочено по – горе, съгласно чл.270, ал.2 от КТ с неизплащане на дължимото на ищецът трудово възнаграждение, ответника е изпаднал в забава и дължи на ищецът обезщетение за забава без да е необходима покана. В случая следва да се има предвид, че мораторна е лихвата, която се начислява върху главното задължение при забава на длъжника. В този случай, по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД мораторната лихва е по правната си природа обезщетение за вредите от забавата при неизпълнение на парично задължение, а законната лихва е лихва, която се начислява върху главния дълг, без да е уговорена между страните или определена в конкретна правна разпоредба, но се дължи за периода от предявяване на иска за главницата до окончателното и изплащане. Тази законна лихва представлява последица от уважаване на претенцията, заявена с исковата молба, но такава страната не е претендирала с предявения иск, поради което и съдът не следва да се произнася по нейната дължимост. Ето защо на ищецът следва да бъде присъдена дължимата от ответното дружество мораторна лихва.

Сумата за претендираната от ищецът мораторна лихва за забава съгласно посоченото в заключението на вещото лице, се изчислява на база основен лихвен процент считано от датата на падежа на всяко месечно вземане, а именно 30-то число на месеца следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска върху всяко претендирано неизплатено от работодателя трудово възнаграждение. В заключението вещото лице е изчислило дължимата лихва за забава в съответствие със заявената от ищеца претенция – до 01.07.2014 г., като размера на дължимата мораторна лихва за периода от 01.05.2012 г. до 01.07.2014 г., изчислена в съответствие с приетата и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза е в размер на 809.03 лева и иска за присъждане на лихва за забава върху неизплатеното на ищецът трудово възнаграждение до 01.07.2014 г. се явява основателен и доказан за сумата от 809.03 лева за периода от 01.05.2012 г. до 01.07.2014 г., като за разликата до пълния предявен размер от 1186.92 лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В случая следва да бъде постановено предварително изпълнение на сумите, представляващи неизплатено трудово възнаграждение по реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК.

По иска с правно основание чл.221, ал.1 от КТ:

С исковата си молба ищецът претендира заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото му правоотношение, съгласно чл.221, ал.1 от КТ.

Безспорно е установено по делото, че трудовият договор с ищецът е прекратен от ответното дружество на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. Ответника не спори, че трудовия договор на ищецът е прекратен, считано от 26.06.2013 г. на основание чл.327, ал. 1, т. 2-ра от КТ и не се спори и факта, че трудовото правоотношение на ищецът е било за неопределено време. С оглед на това в този случай обаче, по силата на чл.221, ал. 1 от КТ, работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, каквото е то в настоящия случай.

От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че на ищецът е начислена сума за обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на една брутна месечна заплата в размер на 315.58 лева, като след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски, дължимото обезщетение е в размер на 284.02 лева. Този факт е признат от ответната страна извънсъдебно, в издаденото от него удостоверение с изх. № Р . от 24.07.2013 г., в което е посочил, че на ищецът следва да и бъде изплатено обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ. Ето защо настоящия съдебен състав намира, че иска с правно основание чл. 221, ал.1 от КТ е основателен и доказан до пълния предявен размер и като такъв следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ:

Правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за неговото прекратяване, като е необходимо работникът или служителят да не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск. Видно от представената и приета по делото заповед № . от 26.06.2013 г., трудовото правоотношение на В.И.В. е прекратено от ответника, считано от 26.06.2013 г., като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ответното дружество е посочило, че на ищецът следва да бъде изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни за 2013 г. От заключението на приетата по делото СИЕ се установява по безспорен начин, че през м.06.2013 г. ответното дружество е начислило на ищецът обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 10 дни, което е в размер 166.09 лева, като след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски, обезщетението е с нетен размер от 149.48 лева. Предвид тези факти налице са абсолютно необходимите предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за ищецът, поради което иска като основателен и доказан следва да бъде уважен.

По разноските:

На основание чл.78 от ГПК и с оглед направените от страните искания за присъждане на разноски, съдът следва да се произнесе и по тях. В хода на делото процесуалния представител на ищецът – адв. Т. е представил списък на разноските, в който е посочено, че е такъв по гр.д. № 609/2014 г.. Тъй като представения от адв. Т. списък на разноските по чл.80 от ГПК не съдържа в себе си направени от страната разходи по настоящето дело, то и съдът следва да приеме, че списък на разноските по чл.80 от ГПК страната не е представила. Ответника не е представил такъв. По силата на чл.80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В този смисъл е и т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Независимо от това непредставянето на списък на разноските от страните не освобождава съда от произнасяне по така направените искания, поради което съдът следва да се произнесе по направените от страните искания за присъждане на разноски в съответствие с наличните по делото доказателства за извършени такива от страните.

В съответствие с представения от ищцовата страна в съдебно заседание договор за поръчка от 26.01.2014 г., към който е приложен и писмен документ за платени от ищеца на адв. Т. по договора суми във вр. с чл.4, ищецът е направил разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 2180.00 лева. Видно от материалите по делото към предявения иск е представено пълномощно, по силата на което В.И.В. е упълномощил адв. Т. да го представлява с конкретно посочените в пълномощното права. В това пълномощно няма посочена договорена и платена сума, представляваща възнаграждение за процесуалното представителство, което адв. Т. е извършил по настоящето дело от името на ищеца. От представения в съдебно заседание договор за поръчка от 26.01.2014 г., сключен между адв. Т. и В.И.В., е видно, че по силата на този договор адв. Т. е приел да представлява ищецът като изготвя, подава от негово име жалби, искови молби, сигнални записки до правозащитни институции, завежда и води изпълнителни, граждански, наказателни дела срещу фирма „Б. – С.” АД с БУЛСТАТ .. или който да е правоприемник, поемател на права и задължения на същата, или съответно отговорни лица и институции, както в РБългария, така и извън страната. Съгласно чл.4 от представения по делото договор за поръчка от 26.01.2014 г. доверителят по него следва да заплати на довереника – адв. Т. възнаграждение в размер на 30 % от всеки заявен и защитен материален интерес в присъдения му размер за всяка една инстанция и/или производство, но в него няма посочена конкретна сума, която да е заплатена от доверителя на адв. Т.. В представения към договора писмен документ е посочено, че В.И.В. е заплатил на адв. Т. сумата в размер на 2180.00 лева на основание чл.4 от Договора. С оглед горе изложеното, и тъй като съгласно представения по делото договор за поръчка от 26.01.2014 г., страната е упълномощила адв. Т. да го представлява по дела срещу друго юридическо лице „Б.С.” АД, което не е страна по делото, то от тук следва извода, че тези суми страната е заплатила на адв. Т. в изпълнение на договор, който не е относим към настоящето дело. От друга страна не се събраха и доказателства ответника по предявените искове да е правоприемник на посоченото в договора за поръчка от 26.01.2014 г. дружество. Ето защо съдът намира, че по делото липсват доказателства, ищцовата страна да е направила разходи във връзка с осъщественото от адв. Т. процесуално представителство по настоящето дело. След като по делото няма налични доказателства за направени от ищецът разноски, такива не следва да и бъдат присъждани. В този смисъл е и т.1 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, като по направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, с оглед неприсъждането на разноски на ищцовата страна съдът не следва да се произнася по него.

По направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски: На основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК в полза на ответната страна – юридическо лице, следва да се присъди и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В настоящия случай ответната страна в съдебно заседание е представлявана от юрисконсулт, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска. Ето защо на ответната страна следва да бъде присъдено – адвокатско възнаграждение, за защитата им от юрисконсулт Каменов, изчислено по реда на т.16 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно отхвърлената част от иска в размер на 18.94 лева.

С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 356.54 лева, изчислена по реда на чл.72, ал.1 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, както и направените по делото разходи от бюджета на РРС по допусната, приета и изслушана СИЕ в размер на 40.00 лева.

    Воден от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА „Б. - ТМ – Р.“ ПАД, гр. Радомир, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК .., представлявано от А. П.М. - изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С. ., ул. „Ж. № .. сумата в размер на 5163.50 (пет хиляди сто шестдесет и три лева и петдесет стотинки) лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.03.2012 г. до м.06.2013 г. както следва: м.03.2012 г. – 287.23 лева; м.04.2012 г. – 394.69 лева; м.05.2012 г. – 364.34 лева; м.06.2012 г. – 273.57 лева; м.07.2012 г. – 313.07 лева; м.08.2012 г. – 263.26 лева; м.09.2012 г. – 291.55 лева; м.10.2012 г. – 293.45 лева; м.11.2012 г. – 286.24 лева; м.12.2012 г. – 425.38 лева; м.01.2013 г. – 341.48 лева; м.02.2013 г. – 303.57 лева; м.03.2013 г. – 353.22 лева; м.04.2013 г. – 262.75 лева; м.05.2013 г. – 448.44 лева и м.06.2013 г. – 261.71 лева.

ОСЪЖДА „Б. - ТМ – Р.“ ПАД, гр. Радомир, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК ., представлявано от А.П.М. - изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С…, ул. „Ж. № . сумата в размер на 809.03 (осемстотин и девет лева и три стотинки) лева, представляваща изтекла лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.05.2012 г. до 01.07.2014 г., като за разликата до пълния предявен размер от 1186.92 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените суми за трудови възнаграждения.

ОСЪЖДА „Б. -ТМ-Р." ПАД, гр. Радомир, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК ., представлявано от А.П.М. - изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С. ., ул. „Ж. № .сумата от 284.02 (двеста осемдесет и четири лева и две стотинки) лева, предствляваща неизплатено парично обезщетение по реда на чл.221, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА „Б. -ТМ-Р." ПАД, гр. Радомир, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК .., представлявано от А.П.М. - изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С.., ул. „Ж. № . сумата в размер на 149.48 (сто четиридесет и девет стотинки и четиридесет и осем стотинки) лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за 10 дни от 2013 г.

ОСЪЖДА В.И.В., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С.., ул. „Ж. № .. ДА ЗАПЛАТИ на „Б.- ТМ – Р.“ ПАД, гр. Радомир, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.Радомир, Индустриална зона, представлявано от А.М. – изпълнителен директор сумата в размер на 18.94 (осемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществената по делото защита на дружеството от юрисконсулт.

ОСЪЖДА „Б. - ТМ – Р.“ ПАД, гр. Радомир, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.Радомир, Индустриална зона, представлявано от А.М. – изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Радомир сумата в размер на 356.54 (триста петдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки) лева, представляваща държавна такса и сумата в размер на 40.00 (четиридесет) лева възнаграждение на вещо лице от бюджета на РРС, заедно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че задължението не бъде изплатено доброволно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./